РЕШЕНИЕ №                                                         

гр. Сливен, 19.07.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 409 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Предмет на производството са предявените в условията на пасивно, субективно и кумулативно съединяване искове с обща цена от 40 000 лв.

Предмет на делото са предявените от адв. Н. К. ***, като пълномощник на И.С.И. в качеството на последния на баща и законен представител на малолетната В.И.И. против ЗАД „Армеец” АД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп” АД кумулативно съединени осъдителни искове за солидарното осъждане на ответниците да заплатят парично обезщетение в размер на 40000лв. за причинени на малолетната В.И. неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от датата на увреждането – 17.11.2008г. до окончателното изплащане на сумите с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 53 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 във вр. чл. 45 от ЗЗД

Предявените искове се основават на това, че е постановена и влязла в сила присъда № 26/30.09.2009г. по НОХД № 270/09г. на ОС – Сливен, с която А. В. Р. е бил признат за виновен в това, че на 17.11.2008г. по път ІV-60053, в м. „Рамануша”, обл. Сливен при управление на МПС – лекотоварен автомобил марка „Жук” с рег. № СН 1365СН като нарушил правилата за движение – чл. 25, чл. 26 и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Д.Л.Д.; две средни телесни повреди на В.И.И., изразяващи се в разстройство на здравето временно опасно за живота и трайно затруднение движенията на горен десен крайник; две средни телесни повреди на И.С.И., изразяващи се в разстройство на здравето временно опасно за живота, както и две средни телесни повреди и една тежка телесна повреда на Н.В., изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, разстройство на здравето временно опасно за живота и счупване на челюст, без която се затруднява дъвченето и говоренето, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, което му деяние представлява престъпление по чл. 343а, б. „г” вр. чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 1 вр. ал. 4 от НК, за което са му наложени съответните наказания.

Твърди се, че съгласно установения в наказателното производство механизъм на възникване на ПТП вина за настъпването му има и починалия в същото ПТП Д.Л.Д. като водач на МПС – лек автомобил м. „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № СН 0144СА. В управлявания от него автомобил са пътували ищцата В.И.И. заедно с баща си И.С.И. и майката на водача – Н.В.. Едновременно с навлизането в насрещната лента на  лекотоварен автомобил марка „Жук” с рег. № СН 1365СН, водачът на лек автомобил м. „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № СН 0144СА – Д. Д., предприел маневра „изпреварване”, като се е движил със скорост около 119 км/ч. При възприемане навлизането на лекотоварния автомобил в насрещната лента за движение и опасността от удар, в момента на неговото отклонение в ляво е предприел аварийно спиране. Въпреки това е последвал удар между двете превозни средства в лявата лента за движение, от който лекият автомобил напуснал пътното платно отляво по посока на движението и се ударил челно в крайпътно платно. От удара върху предницата на автомобила е паднал клон от дървото, което е предизвикало възпламеняване.

В следствие на посоченото ПТП при постъпването на В.И. за лечение в ОАИЛ се установило, че е в увредено общо състояние, контактна, силно стресирана, сомнолентна. Установени са изгаряния І-ва и ІІ-ра степен в областта на устната кухина, гърдите, останалите участъци на тялото и крайниците. Била е обгазена със спастично дишане и суха непродуктивна кашлица. От рентгеновите изследвания са установени счупвания на дясната мишница. В областта на дясната белодробна основа е установено наличието на нехомогенно засенчване, което се дължи на контузия на десния бял дроб. Била е в състояние на травматичен шок. В следствие на катастрофата е получила тежка, съчетана комбинирана травма с обхващане на главата, гърдите, корема и крайниците с множество травматични увреждания и масивни кръвоизливи, които са довели до изпадането в тежко шоково състояние както и контузия на десен бял дроб и обгазяването му с данни за дихателна недостатъчност. Това състояние е било опасно за живота в продължение н 1-2 дни. Получила е счупване на дясната мишница, както и множество други наранявания от категорията на леки телесни повреди. Получила е изгаряния, белезите от които съществуват и към момента.

Към момента на ПТП – 17.11.2008г. по отношение на МПС – лекотоварен автомобил марка „Жук” с рег. № СН 1365СН е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 031082042421 на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, а по отношение на лек автомобил м. „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № СН 0144СА - с полица № 081008А262261 на ЗАД „Армеец”.

При посочените обстоятелства се иска солидарното осъждане на ответниците да заплатят обезщетение да претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 40000лв., заедно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното изплащане, като претендират и деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е подало отговор, с който предявените от ищцата права се оспорват изцяло като неоснователни с възражение, че вината на загиналия в същото ПТП водач на лек автомобил м. „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № СН 0144СА е преимуществена, а причинените на ищцата телесни увреждания са изцяло с оглед обстоятелството, че детето В. към момента на възникване на ПТП се е возило на предната седалка в скута на своя баща и противоречи на морала искането за репарирането им при положение, че е могло да бъдат избегнати при спазване на изискванията за ползване на защитни средства при превоз на деца като пътници в МПС.

Оспорват и квалифицирането на уврежданията като тежка телесна повреда.

Възраженията намират своето основание по чл. 47, ал. 2 от ЗЗД във вр. 133, ал. 2 и чл. 137г от ЗДвП, евентуално чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, както и 52 от ЗЗД.

От своя страна в отговора по чл. 131 от ГПК на ЗАД „Армеец” оспорва изцяло наличието на противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил м. „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № СН 0144СА в този смисъл и твърдението, че е управлявал МПС с посочената в исковата молба скорост. Поддържа се твърдение за изключителен принос на водача на лекотоварен автомобил марка „Жук” с рег. № СН 1365СН за настъпване на ПТП в условията на независимо съизвършителство; оспорва се претенцията за лихва от датата на увреждане по съображения, че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна и застрахователят не е уведомен за събитието до датата на завеждане на исковете. Твърди се, че предявеният иск е завишен по размер.

Възраженията намират своето правно основание в липсата на предпоставки по чл. 45 от ЗЗД, евентуално – чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД; по чл. 223, ал. 2 от КЗ и чл. 226, ал. 2 от КЗ.

В съдебно заседание за ищцата се явяват законен представител – бащата И.С.И. и представители по пълномощие адв. К. и адв. Рафаиолв, които поддържат устно и в представената писмена защита предявените искове.

За ответниците редовно – редовно призовани, не се явяват представители не са изразени становища след приключване на съдебното дирене.

Въз основа на събраните по делото доказателство съобразно разпределената от съда доказателствена тежест относно релевантните за делото факти и обстоятелства се установява следното:

С присъда № 26/30.09.2009 г. по НОХД № 270/2009 г. А. В. Р. е бил признат за виновен в това, че на 17.11.2008 г. по път ІV-60053 – 3 ти километър в м. „Романуша”, област Сливен, при управление на МПС – лекотоварен автомобил марка ЖУК с рег. № СН1365СН, като нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 25, чл. 26 и чл. 139 ал. 1 т.1 ЗДВП по непредпазливост причинил смъртта на Д.Л.Д., като освен това причинил две средни телесни повреди на В.И.И. изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно затруднявало на движението на горния десен крайник, като освен това причинил две средни телесни повреди на И.С.И. изразява се в разстройство на здравето временно опасност за живота, като освен това на Н.С.В. една тежка телесна повреда изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота,  и две средни телесни повреди изразяващи се в разстройство на здравето временно опостност за живота и счупване на челюст без която се затруднява дъвченето и говоренето, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите поради и на основание чл. 343а б. г във вр. с чл. 343 ал. 3 б. б предл. 1 във вр. ал. 4 и чл. 54 НК му е наложно наказание лишаване от свобода” за срок от 2 години  и 6 месеца изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. Присъдата е потвърдена с решение № */22.01.2010 г. по ВНОХД № 216 на Бургаски апелативен съд, което решение от своя страна е потвърдено с решение № 270/25.05.2010 г. по КНОХД 197/2010 г. на ВКС и е влязла в сила на 25.05.2010 г.

Спорните обстоятелства по делото във връзка с предявените искове са свързани основно с твърдението, че принос за нанесените неимуществени вреди на В.И.И. в предизвиканото ПТП има и пострадалия в същото ПТП Д.Л.Д., като водач на МПС лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № СН 0144СА, както и самата ищца с оглед поведението на нейния баща, поради това, че детето е пътувало на предната седалка в скута на своя баща без необходимите обезопасителни колани и средства.

За изясняване на тия твърдения съдът назначи комплексна експертиза от специалист по автотехнически експертизи инж. Х.В.У. и д-р Т.А.Ч.. В своето заключение експертите са представили на 25.05.2011 г., като във връзка със спорните обстоятелства по делото основават заключението си на неоспорените и приобщени по настоящото дело писмени доказателства и снимков материал събрани по НОХД № 270/2009 г. на Сливенски окръжен съд. От заключението по експертизата, което съдът намира, че следва да кредитира изцяло като безспорно по делото, се установява следното: при възникналото ПТП на 17.11.2008 г. на В.И.И. – тогава на 2 години е причинена комбинирана автомобилна травма – травма причинена във вътрешността на автомобила при неговото блъскане по време на движение изразяваща се в изгаряния по тялото вследствие запалването на автомобила; увредено общо състояние при постъпване в отделението при МБАЛ „Д-р Иван Селимински”  АД; изгаряния от – и ІІ степен в областта на устната кухина, гърдите и други участъци на тялото и крайниците общо от около 5 % от повърхността на тялото като детето е било обгазено със спастично дишане и суха непродуктивна кашлица.; освен това е причинено и счупване на дясната мишница на ръката, както и контузия на десния бял дроб; при постъпването си в болницата детето е било в състояние н травматичен и термичен шок. На 19.11.2009 г. е изписано за продължаване на лечението в домашни условия, като към момента на извършване на прегледа във връзка с назначената експертиза е установено, че детето напълно е оздравяло. Движението на дясната ръка са възстановени в пълен обем, като е установена незначителна болка в областта на дясната раменна става при повдигане на ръката нагоре,у  както и два повърхностни белега в областта на гърдите и един по-голям белег от изгаряне по вътрешната повърхността на средната част на лявото бедро. Вещото лице изяснява в заключението си, че тежката съчетана и комбинирана травма с обхващане на главата, гърдите корема и крайниците с множествените травматични увреждания и масивни кръвоизливи, които са довели до изпадане на детето в тежко шокове състояние, както и контузията на десния бял дроб и обгазяването с данни за дихателна недостатъчност за кратко време представляват разстройство на здравето временно опасно за живота в продължение на два дини след катастрофата. Опасността е преминала без да се появява отново. Счупването на дясната мишница е довело до трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник с продължителност около 4 до 5 месеца, след което движенията са възстановени напълно. Остатъчните болезнени усещания при движение на ръката не затрудняват самото движение, нито имат съществено значение за функцията на ръката. Останалите увреждания представляват временно разстройство на здравето не опасно за живота, което е възстановено в рамките на срок от 2-3 седмици. Посочените травматични увреждания вещото лице посочва, че отговарят добре да са причинени по във възникналото ПТП и установения в наказателното производство механизъм. Относно специфичните твърдения на застрахователите като ответници, а именно за наличието на виновно поведение от страна на пострадалата В.И. и нейния баща И.С.И. – возене на детето в автомобила на предната дясна седалка, седнало в скута на бащата, без предпазен колан вещото лице заключава, че детето не е могло да бъде удържано от бащата, тъй като самият той е изпаднал в тежко общо състояние. От друга страна обаче, характера на уврежданията сочат, че причиняването им не е поставено в зависимост от възможността бащата да удържи детето към тялото си на предната седалка на автомобила. Счупването на дясната раменна кост е в следствие на страничен удар в дясната врата на катастрофиралия лек автомобил „Фолксваген” като изгарянията и обгазяването нямат никакво отношение и връзка, нито зависят от това дали детето е удържано, прикрепено към седалката. В съдебно заседание вещото лице – д-р Ч., потвърждава тези заключения, като доизяснява, че при положение, че детето е било на задната седалка биха били различни изгарянията, обгазяванията биха настъпили при всички случаи; независимо от това къде се е намирало детето; като най-сериозното увреждане е счупването на дясната раменна кост, значение за което има блъскането на детето във вътрешната част на купето на автомобила и хлътването или деформирането и удрянето и на самото дете в деформираните части на автомобила. Най-силно тези деформации са изразени в предната дясна част на автомобила, които са притиснали и са причинили травматичното увреждане. Относно наличието на възможни увреждания при возене на детето на задната седалка с предпазен колан и специално столче, вещото лице изяснява, че детето е възможно да получи уреждания на вътрешните органи. Тези увреждания обаче биха били по-леки, при по-слаби инерционни сили, които от своя страна са поставени в зависимост от скоростта на автомобила в който се е возило детето. Вещото лице е категорично, че при всички случаи ползването на столче и колан на задната седалка дори при скорост на лекия автомобил от 119 км/ч биха ограничили уврежданията, в смисъл биха създали предпоставки за по-леки увреждания при установения механизъм на ПТП.

Конкретния механизъм на ПТП вещото лице д-р Ч. си е изяснил именно с оглед участието си в назначената комплексна експертиза и с оглед заключението на инж. У. във връзка с механизма на ПТП.

На базата на огледните протоколи и оставените следи по платното за движение неговото състояние и въз основа на направените измервания вещото лице инж. У. прави извод, че при възникване на опасността за водача на автомобила „Фолксваген” същият е предприел промяна на посоката на движение завивайки наляво. Подробният анализ на спирачните следи и механизмът на оставянето им мотивират вещото лице да заключи, че ефективния спирачен път на лекия автомобил се определя от общата дължина на следата, при което не се касае за наличие на неизправна спирачна система. Вещото лице установява според деформациите на двата автомобила, че ударът за автомобилът „Фолксваген” е челен с предната дясна част в зоната на предния десен калник, десен фар, предна броня – дясна част и десен подкалник. Товарният автомобил „ЖУК” е деформиран в страничната предна лява част, при удар в посока от зад напред и относително по-висока надлъжна скорост на движение за „Фолксваген” спрямо тази на т.а. „ЖУК” в момента на удара. Първото съприкосновение на автомобила „Фолксваген” с предния десен габарит на автомобила е със страничната предна част на автомобила „ЖУК” в областта на предна лява гума. Динамиката на ударния процес е определила и траекторията на движение на двата автомобила след удара, като автомобила „ЖУК” е променил направлението си на движение, което е съпътствано с оставянето на протривна следа на платното и именно благодарение на нея е определено точното място на удара и взаимното разположение на двата автомобила в момента на удара: на нивото на ориентира и на 0,8 м. северно от левия край на платното за движение. Вещото лице установява, че в момента на удара автомобилът „Фолксваген” е изцяло в насрещната лента за движение и частично заемащ левия банкет,.а автомобилът ЖУК е разположен косо в лявата лента заемайки цялата ширина на лентата за движение. Вещото лице определя въз основа на данните от НОХД №*70 въз основа на своите специални данни в областта на науката, че скоростта на автомобил „Фолксваген” преди ПТП е около 119 км/ч /118,8 км/ч/, а на автомобила ЖУК – (около 15 км/ч )/15,4 км/ч). При тази скорост на движение за автомобила „Фолксваген” опасната зона за спиране е около 109 м, а при скорост на движение от 90 км/ч зоната за спиране на автомобила е около 70 м.

Същественото в анализа на вещото лице е, че разстоянието между двата автомобила в момента на възприемане на опасността от водача на „Фолксваген” е 51 м, т.е. разстояние, което е по-късо от опасната зона за спиране на автомобила „Фолксваген”, както при установената действителна скорост от 119 км/ч, така и при скорост от 90 км/ч. Това поставя въпроса относно момента, в който водачът на  лекият автомобил „Фолксваген” е възприел опасността, както и неговата реакция. Във връзка с това вещото лице изяснява, че времето е било ясно, слънчево, а пътната настилка суха. Опасността е възникнала при предприемане на маневрата от страна на автомобила „ЖУК” за завой на ляво и същевременно намаляване на скоростта като се е движел пред лекият автомобил И”Фолксваген” в насрещната – лява, лента за движение. Тази опасност водачът на автомобилът „Фолксваген” е възприет в момента на отклоняване и навлизане на автомобила „ЖУК” в лявата лента за движение. Местоположението му в този момент до автомобила „ЖУК” определя и разстоянието от 51 метра, т.е липса на възможност за спиране в рамките на опасната зона, както на реалната скорост за движение от 119 км/ч, така и при евентуална скорост от 90 кмч.

Единствената възможност за предотвратяване на пътното транспортно произшествие при установената скорост на движение от страна на водача на автомобила „Фолксваген” е в случай, че водачът на товарният автомобил „ЖУК” е подал своевременно – преди предприемане на маневрата завой на ляво светлинния сигнал и същевременно по-ранно пристрояване за тази маневра. При такива действия водачът на л.а. „Фолксваген” би възприел намеренията на водача на т.а. ”ЖУК” на достатъчно разстояние, при което при намаляване на скоростта, чрез задействане на спирачната система, което водачът на л.а. „Фолксваген” реално е сторил, същият би могъл да продължил движението си в дясната лента за движение, без да предприема изпреварване, при което би се предотвратил контакта между двата автомобила чрез заобикаляне от дясно. От своя страна водачът на т.а. „ЖУК” е имал възможност на предотврати ПТП, ако пропусне движещия се направо л.а. „Фолксваген” навлязъл преди него в насрещната /лява/ лента за движение.

Конкретните обстоятелства, които са попречили на водачите и на двата автомобила да предприемат такова поведение за предотвратяване на ПТП е /липсата на данни за/ своевременно възприемане от страна на водача на т.а. „ЖУК” в огледалото за задно виждане на маневрата „Изпреварване” предприета от водача на л.а. „Фолксваген”. От друга страна от огледа е установено, че пътепоказателите на т.а. ЖУК” не са били в изправност. Това е попречило на водачът на л.а. „Фолксваген” по независещи от него причини да възприеме своевременно – преди реалното предприемане на тази маневра, намеренията на водача на т.а. „ЖУК” да завие на ляво.

В съдебно заседание вещото лице изяснява, че подобно поведение на водачите - движение на л.а. „Фолксваген” със съобразена скорост и своевременно задействане на спирачната система, както и заобикаляне на т.а. ЖУК от дясно, както и своевременното възприемане от водача от водача на т.а. ЖУК на предприетата спрямо него маневра изпреварване съответно и подаване на светлинен сигнал с пътепоказателите за завой на ляво непосредствено преди предприемане на маневрата, е само хипотетично.

Реалният и конкретен механизъм на ПТП изяснен от вещото лице се изразява в следното: предприета технически неправилно маневра от водача на движещия се т.а. „ЖУК” в посока към гр. Сливен да завие наляво, като пресече лявата лента за движение при наличие на движещ се в лявата лента зад него и направо лек автомобил „Фолксваген”, чийто водач в същото време е извършвал маневра изпреварване; скорост на т.а. „Жук” към момента на извършване на маневрата от около 15 км/ч., а на л.а. „Фолксваген” – от 119 км/ч с опасна зона за спиране от около 109 м. В момента, когато водачът на автомобила ЖУК е предприел маневра за навлизане в насрещната /лява/ лента за движение, косо, с цел да я пресече и да се включи в черния път, в който момент – на пресичане, на осовата линия, от левия край на т.а. ЖУК на около 8 метра от мястото на удара, л.а. „Фолксваген” е бил на около 64 м от мястото на удара. В този момент водачът на л.а. „Фолксваген” е възприел опасността в момента на пресичане на осовата линия от движещия се пред него т.а. ЖУК.Задействал е спирачна система и едновременно с това отклоняване на .л.а. по направления към левия банкет. НВ следствие на настъпилия удар е продължил движението си при пълна загуба на управление по левия банкет и канавка, като е настъпил удар с челната част на автомобил в крайпътно дърво.В следствие на удара в дървото л.а „Фолксваген” се е запалил.

Вещото лице изяснява, технически правилното оборудвания за превоз на деца  в зависимост от тяхното тегло и в зависимост на съответния клас на оборудване, отговор на 10-та задача.

В 11-та задача, след задълбочен анализ вещото лице установява, че за да е налице задържане на детето при втория удар – в дървото, следва преносната инерционна сила да бъде преодоляна от силата на триене на ръцете на възрастния с тялото на детето и съответно силата от мускулатурата при захват. За да е изпълнено това условие и да е възможно задържането на детето, седналият на предната седалка пътник е следвало да бъде закрепен с колан. В случая обаче, този пътник – бащата на детето В., е бил без предпазен колан, което означава, че задържането на детето изобщо е било невъзможно. В този смисъл в 12-та задача вещите лица изясняват, че травматичната увреждания включително и изгаряния биха се ограничили при превоз на детето на задната седалка при ползване на съответните предпазни средства, но не и обгазяването. И двамата експерти са категорични в обясненията си, че ползването на столче на задната седалка, ще ограничи преместването на тялото на детето вътре в автомобила, като относно поведението на водачите на двата автомобила вещото лице У. изяснява, че е необходим изключителен професионализъм и самообладание при възникналите екстремни условия за предприемане на технически правилното поведение от страна и на двамата водачи.

Във връзка с твърденията в исковата молба относно настъпилите увреждания за детето, са разпитани двама свидетели – М.М., майка на детето и свидетелят И.Ж.. Извън установените от експертизата увреждания  двамата установяват, че след инцидента детето вече не е имало спокоен съд – събуждало се е, пищяло е и е бълнувало през нощта. По повод на останалите белези описани от експерта д-р Ч., свидетелката Митева споделя, че детето се притеснява, съзнавайки различието си спрямо другите деца които нямат такива белези, като освен това детето е станало затворено и е започнало да избягва контакти с другите деца. До катастрофата и преди уврежданията детето е било контактно, общително, след което това е трайно и съществено променено, като е започнало да допуска до себе си само ограничен кръг от хора – родители, баба и дядо. Такива ограничения и двамата свидетели съобщават, че не са наблюдавали преди катастрофата. Що се отнася до отношение й към лекарите са налице затруднения да бъдат провеждани дори профилактични прегледи.

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства за л.а. „Фолксваген” СН 0144 СА е сключен договор-застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗАД „Армеец”, съгласно комбинирана застрахователна полица № 081008А262261 издадена на 29.02.2008 г. и валидна до 01.03.2009 г., а за т.а  марка „ЖУК” модел А11 с рег. № СН1365СН е бил сключен договор-.застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със ЗПАД „Булстрад” съгласно полица № 031082042421 валидна за периода 13.06.2008 г. до 12.06.2009 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове са частично основателни.

Правното основание на предявените исковете е по чл. 226, ал. 1 от КЗ вр. 53 от ЗЗД, която разпоредба предвижда възможност за увредения да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя. Претендираното обезщетение е за претърпените от детето неимуществени вреди – тежка съчетана комбинирана травма с обхващане на главата, гърдите, корема и крайниците с множество травматични увреждания и масивни кръвоизливи, които са довели до изпадане на детето в тежко шоково състояние, както и контузия на десен бял дроб и обгазяването му с данни за дихателна недостатъчност.

От доказателствата по делото се установява категорично и с обвързваща сила съгласно чл. 300 от ГПК за съда, разглеждащ делото относно гражданските последици, че с присъда № 26/30.09.2009г. по НОХД № 270/09г. на ОС – Сливен А. В. Р. е бил признат за виновен в това, че на 17.11.2008г. по път ІV-60053, в м. „Рамануша”, обл. Сливен при управление на МПС – лекотоварен автомобил марка „Жук” с рег. № СН 1365СН като нарушил правилата за движение – чл. 25, чл. 26 и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП по непредпазливост две средни телесни повреди на В.И.И., изразяващи се в разстройство на здравето временно опасно за живота и трайно затруднение движенията на горен десен крайник Съобразно чл. 300 от ГПК съдът е обвързан от влязлата в сила писъда по въпросите за деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – А. Р., както и за настъпването на уврежданията на ищцата поради тяхната съставомерност при квалифициране на извършеното престъпление по посочените текстове от НК.

Не съществува и спор, че за лекотоварен автомобил марка „Жук” с рег. № СН 1365СН е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 031082042421 на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, както и за лек автомобил м. „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № СН 0144СА - с полица № 081008А262261 на ЗАД „Армеец”..

В същото ПТП и като част от състава на престъплението от наказателния съд по влязлата в сила присъда, е установено безспорно настъпването на смъртта на Д.Л.Д. като водач на лек автомобил м. „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № СН 0144СА.

Обстоятелствата, с които е свързан основният спор относно наличието на виновно поведение от участниците в ПТП се групират условно в две направления – наличието на поведение на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и наличието на противоправно поведение от страна и на водача на лек автомобил м. „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № СН 0144СА - с полица № 081008А262261 на ЗАД „Армеец” което да е в причинно следствена връзка с причинените на ищцата неимуществени вреди.

По твърденията и възраженията относно наличието на противоправно поведение от страна и на водача на лек автомобил м. „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № СН 0144СА - с полица № 081008А262261 на ЗАД „Армеец”:  Съдът намира за доказани твърденията на ищцата във връзка с приложението на нормата на чл. 53 от ЗЗД за ангажиране солидарно отговорността на ответника ЗАД „Армеец” и съответно за неоснователни твърденията на този ответник за липсата на противоправно поведение и липса на пряка и непосредствена връзка от това поведение на водача на лек автомобил м. „Фолксваген” за настъпилите вреди; съответно – неоснователно, а и ирелеватно възражението на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” за преимуществена вина на водач на лек автомобил м. „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № СН 0144СА.

Както се посочи и по-горе съгласно чл. 300 от ГПК съдът е обвързан от влязлата в сила присъда досежно вината на водача на л.т.а. „Жук”. Що се отнася до съотношението във вината на всеки от водачите за настъпилото ПТП на 17.11.2008г., то този въпрос има отношение към вътрешните отношения на ответниците като солидарно отговорни длъжници, които не могат да бъдат противопоставяни на кредитора – пострадалата В.И.. Наличието на условия за ангажирането на солидарната отговорност на ответниците  съдът е разгледал в определението си от 17.03.2011г., разрешавайки въпросите за редовността на исковата молба. Тук следва да отбележи отново само съображенията си, че отговорността на застрахователя е заместваща тази на причинителя на вредата и функционално е обусловена от тази на застрахования пряк причинител на вредата.– сключил договор за застраховка. Следователно по отношение на пострадалия отговорността на застрахователите на неколцина причинители на вредата, които отговарят солидарно съгласно чл. 53 от ЗЗД, също е солидарна.

Наличието на противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Фолксваген” е установено несъмнено от заключението по назначената комплексна експертиза и се изразява в управляването на автомобила с превишена, съответно явяваща се и несъобразена скорост от 119 км/ч. – нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като същественото за изхода на делото е наличието на пряка причинно-следствена връзка между това противоправно поведение и настъпилия вредоносен резултат.

Действително факторите, които са имали най – голямо и съществено значение за възникването на ПТП са свързани с технически неправилната маневра за завиване на ляво – предприета от водача на т.а. „Жук” при наличието на движещия се в лявата лента и изпреварващ го автомобил „Фолксване”, както и неизправността на пътепоказетилите на т.а. „Жук” – лишила водача на л.а. „Фолксваген” от възможността своевременно да възприеме и да реагира на пътната обстановка чрез намаляване на скоростта и евентуално продължаване на движението в дясната лента и заобикаляне от дясно. Така извършените маневри от страна на водача на т.а. „Жук” са предопределили като неминуем удара в лявата лента на платното за движение между двете МПС и в рамките на опасната зона за спиране на л.а. „Фолксваген”, както при движение със скорост от 90 км/ч, така и при действителната скорост от 119 км/ч. Тежките последици обаче за пътниците са настъпили в следствие на последвалия удар в крайпътното дърво и възпламеняването от него на л.а. „Фолксваген”. Конкретния и реално установен от вещите лица механизъм на възникване на ПТП, съответно и причиняване на уврежданията на ищцата обаче биха наложили (в случай, че той не бе починал в същото ПТП) ангажирането на отговорността и на водача на л.а. „Фолксваген” поради допуснатото от него нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. При това нарушение не може да бъде пренебрегнато становището на вещите лица, касаещо влиянието на инерционните сили при определяне на траекторията на движение на л.а „Фалксваген” след удара на пътното платно, загубата на контрол върху управлението на МПС и силата на последвалия челен удар в дървото и благоприятстването на възможността за предотвратяване на ПТП при движение със съобразена скорост в рамките на максимално разрешената, , осигуряваща повече време за преценка и реакция спрямо пътната обстановка; позволяваща по-голяма дистанция, съответно по ниска скорост, а от това и по-слаб удар между двете МПС, респективно различна траектория на отклонение от пътното платно. От гледище на закона максимално разрешената скорост от 90 км/ч при движение на МПС от категория „В” извън населени места е обусловена именно от преценката за оптимална съобразителност от страна на водачите за безопасност на пътната обстановка. Следователно при конкретното нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, освобождаването от отговорност за настъпилите граждански последици е обусловено от наличието на категоричен извод, че нарушението е без никакво значение за настъпилите вреди. Подобен извод не би могъл да се обоснове посредством данните и становището на вещите лица, а тежестта на нарушението в сравнение с това на водача на другото МПС, както се посочи и по-горе, не е измежду възраженията, които биха могли да бъдат противопоставени на пострадалото трето лице. Това определя и крайния извод за наличие на съпричиняване във вредоносния резултат, което налага ангажиране на гражданската отговорност на застрахователя при условията на чл. 226, ал. 1 от КЗ и чл. 53 от ЗЗД.

По възражението за съпричиняване от страна на пострадалата във връзка с приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 47, ал. 2 от ЗЗД:

Възражението за принос на поведението на ищцата чрез нейния баща – превоз на детето на предната седалка в скута на неговия баща без ползването на обезопасителен колан, което е допринесло за тежестта на настъпилите телесни увреждания, болки и страдания, е основателно. Пряка причинно следствена връзка на конкретно установеното противоправно поведение липсва единствено по отношение на обгазяването на детето. Този извод е обусловен от обстоятелството, че обгазяването с оглед възникналия пожар е настъпило и би било причинено независимо от местоположението на детето във вътрешността на автомобила и ползването на обезопасителен колан и специални средства.

Относно всички останали травматични увреждания и страдания – установени от вещите лица комбинирана автомобилна травма – травма причинена във вътрешността на автомобила при неговото блъскане по време на движение изразяваща се в изгаряния по тялото вследствие запалването на автомобила; увредено общо състояние при постъпване в отделението при МБАЛ „Д-р Иван Селимински”  АД; изгаряния от – и ІІ степен в областта на устната кухина, гърдите и други участъци на тялото и крайниците общо от около 5 % от повърхността на тялото и причинено счупване на дясната мишница на ръката – определено от в.л. д-р Ч., като най-тежката от настъпилите травми, както и контузия на десния бял дроб, вещите лица са категорични, че биха били в друг вид и в по-лека степен, ако детето е било превозвано на задната седалка съгласно чл. 133, ал. 2 от ЗДвП и с използване на установените от закона в разпоредбата на чл. 137б от ЗДвП

Съдът намира, че е основателно и възражението на ответниците по чл. 52 от ЗЗД – относно справедливия размер на дължимите обезщетения.

Обема на отговорността на застрахователя определен в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования делисквент, които увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното увреждане. Съгласно чл. 223, ал. 2 от КЗ застрахователят отговаря и за дължимите лихви, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредените лица. Лихвите за неизплатеното обезщетение за вреди от непозволано увреждане съгласно разпоредбата на чл. 45 и чл. 84 от ЗЗД, следва да се определят от датата на увреждането, от който момент възниква и задължението за заплащане на обезщетение за претърпените вреди – в случая неимуществени. Възражението на ответника, че с оглед договорната отговорност дължи лихви от момента, в който е следвало да ги определи е неоснователно по посочените съображения, т.к. самите пострадали не са страна в застрахователното правоотношение и за тях законът не предвижда по никакъв начин задължение за уведомяване на застрахователя.

Предвид гореизложеното и с оглед на доказателствата по делото, установяващи броя, вида степента и обема на претърпените от ищцата вреди, съдът намира, че обезщетението, което би следвало да поучи, заедно с дължимата лихва от деня на увреждането – 17.11.2008г. до окончателното изплащане, е 23000лв., което се разпределя в размер на 10000лв. за счупването на в областта на мишницата на дясната ръка – посочено като най-тежко увреждане и затрудняващо движенията на пострадала за най-дълъг период от около 4-5 месеца; 5000лв. за причинените изгаряния, 3000лв. с оглед причиненото обгазяване довело до затруднение на дишането и 5000лв. за причиненото общо увреждане, болки и страдания в следствие на травмите и промяната в психологичното състояние на отчуждение на детето в следствие на претърпените болки и страдания. Посочените размери съдът определи с оглед вида, интензитета и продължителността на страданията от травмите, както и конкретната тежест на всяка от тях за причинените на детето болки и страдания.

Освен това, при определяне на обезщетенията съдът съобрази и принципа за забрана за неоснователно обогатяване, значение аз което имат конкретните икономически условия в страна и типичния и обичаен стандарт на живот.

Този размер на обезщетението обаче следва да бъде намален при отчитането на равен принос за настъпилия вредоносен резултат от страна на пострадалата съгласно чл. 51, ал. 2 във вр. с чл. 47, ал. 2 от ЗЗД, от размера на обезщетението дължим за причиненото счупване на ръката, изгарянията, общото увреждане и последвалите във времето болки и страдания, т.е. в полза на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение за тези вреди в размер на 10000лв., като с оглед липсата на причинно следствена връзка между увреждането и установените нарушения на разпоредбите на чл. 133, ал. 2 и чл. 137б от ЗДвП за причиненото обгазяване обезщетението за това

Предявените искове за обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди следва да бъдат уважен в посочените по-горе размери, заедно с лихвата върху тях, считано от датата на увреждането 17.11.2008г.. до окончателното им изплащане.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., Столична община, р-н „С.”, ул. „Ст. К.” №*, ЕИК 121076907 и ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.” № * да заплатят СОЛИДАРНО на В.И.И., ЕГН **********, представлявана от нейния баща и законен представител И.С.И. с ЕГН **********,*** и съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.” № *, ет. * чрез адв. Н.К. сумата 13000лв. (тринадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в ПТП на 17.11.2008г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.11.2008г. до окончателното изплащане, както и сумата 1246, 38 лв. (хиляда двеста четиридесет и шест лева и 38 ст.), представляваща деловодни разноски.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове: от В.И.И., представлявана от нейния баща и законен представител И.С.И. против ЗАД „АРМЕЕЦ” и ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, които да бъдат осъдени солидарно да й заплатят обезщетение за причинените й в ПТП на 17.11.2008г. неимуществени вред за разликата над 13000лв., до пълни размер на предявените искове от 40000лв., както и за законната лихва върху същата разлика, считано от 17.11.2008г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА В.И.И., представлявана от нейния баща и законен представител И.С.И. да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ” 39 лв., представляваща деловодни разноски съобразно отхвърлената част от предявените искове.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ” АД, и ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.” № * да заплатят СОЛИДАРНО по сметка на ОС – Сливен държавна такса в размер на 520 лв.

 

Да се издадат РКО на вещите лица, за изплащане на възнаграждения то внесения депозит както следва: на в.л. Хр. У. за 210 лв. и на д-р Т.Ч. – 150 лв.!

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: