Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     11

     гр. Сливен,  28.02.2013г.

 

     В     ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                            ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :  СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

при секретаря П.С. и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното гр.д. № *69 по описа на СлОС за 2010 г., за да се произнесе съобрази следното:

         Предявени са при условията на кумулативно съединяване искове с правно основание в чл. 226 ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД. .

Ищецът П.Н.П. - Д. твърди в исковата молба, че на  30.11.2007г., в гр. Сливен, около 13,00 часа по бул. „Банско шосе”, при управление на лек автомобил “Мерцедес 320 ” с ДК№ СН 56 66 СН, З.К.М., нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на съпруга й Й.Д. и на неговия син П.Д.. За това си деяние З.М. бил осъден с Присъда № 17 от 04.06.2009г. по НОХД № 377/2008г. на СлОС, изменена с Решение № 145/22.10.2009г. по ВНОХД № 146/2009г. на БАС и Решение № 69/09.04.2010г. по н.д.№ 677/2009г. на ВКС на РБ. Наложена му било наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Било й присъдено обезщетение в размер на 100 000лв. за причинени неимуществени вреди.

Твърди се още, че вследствие смъртта на съпруга си Й.Д. са и нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в неописуеми страдания и мъка от загубата. Със смъртта му била загубила не само него, но и обичта и грижите към ищцата и роденото от брака дете. Настъпил продължителен емоционален стрес в семейството, който продължавал и към настоящия момент. Ищцата посочва, че съпругът й е бил най – скъпия човек, с когото е прекарала по – голяма част от живота си. И споделяла радостите и тежките моменти.

В хода на съдебното производство пред наказателния съд било установено, че водачът на МПС притежавал свидетелство за управление на МПС и имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”. Поради това ищцата потърсила обезщетение от дружеството, като същото изплатило доброволно и извънсъдебно на 09.06.2010г. сумата в размер на 40 000лева, която ищцата счита за крайно недостатъчна за да компенсира преживяните болки и страдания.

Поради това от съда се иска да постанови решение, с което осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата в размер на 60 000лева, представляваща обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 30.11.2007г. и мораторна лихва за периода от 30.11.2007г. до 08.06.2010г. върху изплатената сума от 40 000 лева в размер на 13 501.69 лева. Претендира се заплащане на съдебно – деловодните разноски.

Исковата молба е връчена редовно на ответното дружество, което в указания от съда срок е депозирало отговор по нея. В същия се навеждат възражения по допустимостта на исковата претенция и се оспорва нейната основателност и завишен размер. Оспорва се началния момент на дължимата лихва, като се твърди, че застрахователят не е получил уведомление по реда на чл. 224, ал.1 от КЗ.

В съдебно заседание, ищецът чрез своя пълномощник, поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени в пълен размер, като се присъдят и направените деловодни разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител, навежда възражения за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за заплащане на лихви, както и възражения за евентуално съпричиняване от страна пострадалите за възникването на процесното ПТП.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На  30.11.2007г., в гр. Сливен, около 13,00 часа по бул. „Банско шосе”, срещу завод „Домейн Бояр”, посока кв. „Речица”, при управление на лек автомобил “Мерцедес 320 ” с ДК№ СН 56 66 СН (собственост на И.С.С.), З.К.М. се движил в крайната дясна лента за движение със скорост около 134 км. в час, при ограничение за населено място – 50 км. в час. Застигнал движещия се също в крайната дясно лента  автомобил, който бил управляван от трето лице. Предприел маневра за изпреварването му, като след като се изравнили двата автомобила, загубил контрол над управлявания от него лек автомобил “Мерцедес 320” с ДК№ СН 56 66 СН. За да избегне удара с трети автомобил, движещ се пред изпреварвания, той навлязъл в насрещната лента за движение и се блъснал челно и косо с движещия се по посока към град Сливен, със скорост от около 63 км. в час, л.а. „Фолксваген пасат” с рег.№ СН 49-42 НС, управляван от П.Д., на предната дясна седалка пътувал Й.П.Д.. В резултат на удара на Й.Д. била причинена тежка, несъвместима с живота съчетана травма, като в резултат на причинените увреждания той изпаднал в остро шоково състояние и малко след това  починал.

С присъда № 17 от 04.06.2009г. по НОХД № 377/2008г. на СлОС, изменена с Решение № 145/22.10.2009г. по ВНОХД № 146/2009г. на БАС и Решение № 69/09.04.2010г. по н.д.№ 677/2009г. на ВКС на РБ подсъдимият З.К.М. е признат за виновен за това че по непредпазливост причинил смъртта на Й.Д. и П.Д., за което му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от пет години. С Решение № 145/22.10.2009г. по ВНОХД № 146/2009г. на БАС, размерът на наказанието „лишаване от свобода” е намален на четири години.

Със същата първоинстанционна присъда З.К.М. е осъден да заплати на ищцата сумата от общо 100 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Й.Д., ведно със законната лихва за забава, считано от 30.11.2007г. до окончателното изплащане на сумата. С Решение № 145/22.10.2009г. по ВНОХД № 146/2009г. на БАС, размерът на обезщетението е намален на 90 000лв. С Решение № 69/09.04.2010г. по н.д.№ 677/2009г. на ВКС, решението на БАС е изменено в гражданско-осъдителната му част, като обезщетението присъдено на ищцата е увеличено в размер на 100 000лв.

Гражданската отговорност на водача на лекият автомобил “Мерцедес 320” с ДК№ СН 56 66 СН, е била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗПАД „Булстрад", гр. С., със застрахователна полица № 031060249953, със срок на действие от 31.12.2006г. до 31.12.2007г.

Ищцата е представила изпълнителен лист за присъдените й суми срещу З.К.М. пред ответника, като последният е заплатил на 09.06.2010 г. сумата 40 000лв., като обезщетение и е отказал да заплати пълния размер до 100 000лв, както и лихвите за забава от 30.11.2007г. до датата на заплащане на сумата 40 000лв. 

От разпита на свид. М.Н. и свид. Р.Ж. се установява че ищцата и нейния съпруг са били сплотено семейство с хармонични отношения. Двамата са имали топла емоционална връзка и с общи усилия са сплотявали семейството. Ищцата е преживяла изключително тежко загубата на съпруга си, което се е отразило на психическото й състояние. Тази загуба преживява и към момента, като често с плач говори за предишния си начин живот и хората около себе си. Налице е пълна промяна в светогледа на ищцата. Загубата на починалия съпруг се е отразила и върху семейния бизнес, който със затруднение към момента управлява ищцата.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, в чиято безпристрастност няма основание да се съмнява. Съдът даде вяра и заключението, представено от експерта изготвил съдебно – автотехническата експертиза, което не е оспорено от страните

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Правното основание на предявените искове е чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредените, спрямо които застрахования е отговорен, да искат заплащане на обезщетение пряко от застрахователя. 

Същите са допустими, предвид задължителните указания дадени с ТР № 2/2010г. постановено на 06.06.2012г. от ОСТК на ВКС.

Разгледани по същество се явяват основателни и доказани по основание и размер.

На основание чл. 300 от ГПК, съдът прие за установено, че деянието е извършено от З.К.М. и  е извършено виновно. В частта относно предявените в наказателното производство граждански искове по чл. 45 от ЗЗД присъдата няма задължителен характер с оглед различния предмет и пасивна легитимация на страните относно последиците от деянието. Застрахователят обаче никога не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, което съгласно влязлата в сила присъда е определено в размер на 100 000лева. Страните не спорят, че застрахователят е изплатил доброволно на ищцата сумата в размер на 40 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

            С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахования е причинил на ищеца неимуществени вреди – изразяващи се в болки и страдания от загубата  на съпруга. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания са пряка и непосредствено последица от причиненото увреждане на ищеца. Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и лицето собственик на лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения. Не се доказа наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия или управлявлаващия автомобил „Фолксваген”.

Съдът намира, че в конкретния случай ищцата е търпяла и търпи значителни болки и страдания с висок интензитет, тъй като са прекъснати изключително ценните отношения на обич и привързаност между съпрузи, които от събраните доказателства се установява, че са били много добри и хармонични. Ищцата е загубила своята най – силна морална опора в живота, като живота й занапред е вече коренно различен и до голяма степен празен. Предвид това, съдът преценяйки по справедливост намира, че следва да уважи претенцията в пълния размер от 60 000лева. Определения размер на обезщетение съответства както на законовия критерий „по справедливост”, така и на трайно установената съдебна практика в аналогични случаи. Същия не би могъл реално да обезщети преживяната болка и страданието, което остава за цял живот.

Основателна е претенцията за присъждане на сумата, ведно със законната лихва от дата на увреждането, тъй като съгласно чл. 223, ал. 2 от КЗ застрахователят отговаря и за дължимите лихви, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредените лица. В деня на увреждането възникват по силата на закона /договора/ основанията за ангажиране отговорността и на Застрахователя и от този момент той дължи обезщетение за вредите и лихви за забава.

Основателна, по изложените по-горе съображения е и претенцията за заплащане на мораторната лихва върху сумата 40 000 лв. от датата на увреждането – 30.11.2007г. до датата на изплащането на тази сума от застрахователя – 09.06.2010г. Размерът на мораторната лихва от 13 501.69 лева се доказва от представената справка от програмен продукт за изчисляване на законната лихва за забава, неоспорена от ответника. Съдът не следва да обсъжда възражението за настъпила погасителна давност на претенцията за лихви, тъй като по отношение на същото към момента на заявяването му в с.з. е настъпила процесуалната преклузия.

Ответникът дължи държавна такса по сметка на СлОС в размер на 2 940,07лв., а на ищеца направените в производството разноски за адвокатска защита за един адвокат изцяло в размер на 2 000 лв.

Ръководен от изложените съображения, настоящия съдебен състав при Сливенски окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА ЗПАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. С., 1000, район Т., пл. „П.” № * да заплати на П.Н.П. – Д. ***, сумата от 60 000 (шестдесет хиляди лева),  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.11.2007г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 13 501,69лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение на изплатено парично задължение в размер на 40 000лв., дължима за периода от 30.11.2007г. до 09.06.2010г., както и сумата от 2000 лв. - деловодни разноски за един адвокат.

 

ОСЪЖДА ЗПАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. С., 1000, район Т., пл. „П.” № * да заплати по сметка на Окръжен съд –Сливен държавна такса в размер на 2 940,07лв.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

                                                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :