Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

гр. Сливен 26.03.2015 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и шести март, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:           М. БЛЕЦОВА

                         СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр. дело № 289 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

          По въззивното гражданско дело е било постановено решение № 179/31.07.2013 г.

          С молба от 11.08.2014 г. адв. П., в качеството на пълномощник на въззивницата М.Д.П., депозирал пред Сливенския окръжен съд молба за тълкуване на решението по отношение на това дали се дължи законна лихва за присъдената сума от 3 755.72 лв.

          По настоящата молба е депозирано становище от адв. Шидеров, пълномощник на Г.Д.К., с което молбата е оспорена като неоснователна. Страната счита, че за нея постановеното решение № 179/13 г. е несъмнено и че законната лихва върху уважената част от главницата е дължима, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на ефективното плащане на главницата.

          Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

          Съдът намира, че депозираната молба за тълкуване на решение е допустима, но неоснователна.

          В решение № 179/31.07.2013г. съдът е посочил в мотивите си, че следва да бъде изменено решението по отношение на претендираната мораторна лихва за периода от 04.02.2009г. до приключване на строежа 24.09.2010г. Той не е посочил в мотивите си съображения за недължимост на законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Следва да се приеме, че в тази част съдът е споделил мотивите на първоинстанционния съд и че тя е дължима. Съответно в диспозитива на решението има отменителен диспозитив за дължимата мораторна лихва, както и уточнение на конкретната сума за мораторна лихва, която се дължи за главницата от 3 755,72 лв. за периода от 04.02.2009г. до 24.09.2010г. Съдът в диспозитива си е посочил, че в останалата част потвърждава решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. В решение № 643/12.08.2011г., което е било предмет на разглеждане по в.гр.д. № 289/13г., първоинстанционният съд, в първия си диспозитив, е посочил, че М.Д.П. е осъдена да заплати на Г.Д.К. законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В този смисъл следва да се направи тълкуване, че върху главницата от 3 755,72 лева се дължи законна лихва от датата на депозиране на исковата молба 24.09.2010г. до окончателното изплащане на задължението.

          Предвид гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

          Решение № 179/31.07.2013г. по в.гр.д. № 289/2013г. следва да се тълкува в смисъл, че М.Д.П. е осъдена да заплати на Г.Д.К. законна лихва върху главницата от 3 755,72 лева от датата на депозиране на исковата молба 24.09.2010г. до окончателното изплащане на задължението.

 

         

          Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: