Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 23.06.2014 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                

 

         Производството се движи по реда на чл. 247 от ГПК.

 

 

         На 21.05.2014 г. е депозирана молба от адв.Р., пълномощник на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“6-ти с.“ № * по в.гр.д. № 133/2014 г. по описа на Сливенски окръжен съд. В молбата е посочено, че с решение № 121/30.04.2014 г., Сливенският окръжен съд е отменил частично решение № 228/27.12.2013 г. по гр.д. № 219/2013 г. по описа на Новозагорския районен съд, в частта, с която „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“6-ти с.“ № *, е осъдено да заплати на В.З.П. ЕГН ********** *** Загора, сумата от 96,40 ( деветдесет и шест лева и четиридесет стотинки) лева, представляваща имуществени вреди, от които 40.60 ( четиридесет лева и шестдесет стотинки), лева по фактура № 0000001284/22.10.2012г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2012г.; 38,40 ( тридесет и осем лева и четиридесет стотинки ) лева по фактура № 1000002054/11.12.2012г., ведно със законната лихва от 11.12.2012г. и 17,40 ( седемнадесет лева и четиридесет стотинки) лева по фактура № 1000002045/05.12.2012г., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2012г., както и сумата от 15 000,00 ( петнадесет хиляди ) лева неимуществени вреди със законната лихва, считано от 14.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която  „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“6-ти с.“ № *, е осъдено да заплати на В.З.П. ЕГН ********** *** Загора, сумата от 1032,75 ( хиляда тридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки) лева деловодни разноски за първа инстанция. След този отменителен диспозитив обаче, съдът не е постановил отхвърляне на исковите претенции спрямо „В и К – Сливен“ ООД. Моли се да се постанови съдебен акт, с който на основание чл. 247 ал.1 от ГПК и чл. 250 от ГПК да се поправи решение № 121/30.04.2014 г. по в. гр.д. № 133/2014 г. като се формулира изричен диспозитив за отхвърляне на исковите претенции на В.П. *** ООД.

         Молбата е била съобщена на ответните страни, Община Нова Загора, на В.П.. По нея е депозиран отговор от В.П., която счита, че решението на Сливенския окръжен съд не страда от очевидни фактически грешки или от такива водещи до допълването му.

         Община Нова Загора не е изразила становище по молбата.

         От събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

         С решение № 121/30.04.2014 г. по в.гр.д. № 133/2014 г. по описа на Сливенския окръжен съд, съдът се е произнесъл по въззивни жалби на община Нова Загора и „В и К – Сливен“ ООД. В мотивите си на стр.7 от решението, съдът е приел, че въззивника „В и К – Сливен“ ООД не следва да поддържа дъждовния канал в стъпването на който ищцата е получила телесни повреди и че във връзка с това, предявените против „В и К – Сливен“ ООД искове за имуществени и неимуществени вреди се явяват неоснователни и недоказани, поради което първоинстанционното решение в тази част следва да бъде отменено като незаконосъобразно. На стр.9 от решението при изписване на диспозитива, съдът е отменил решението на Новозагорския районен съд касаещо осъждането на „В и К – Сливен“ ООД за заплащане имуществени и неимуществени вреди, както и на деловодни разноски. Съдът обаче, не е постановил отхвърлителен диспозитив, касаещ предявените искове за заплащане на имуществени, неимуществени вреди и разноски.

         Обжалваното решение е било съобщено на молителя на 14.05.2014 г.,                Депозираната молба се явява процесуално допустима. По същество тя е основателна. Съдът намира, че в случая сме изправени пред очевидна фактическа грешка. По направените възражения от „В и К- Сливен“ ООД, съдът се е произнесъл с решение в мотивите, на което е обосновал извода си за недължимост на претенциите на ищцата П. за присъждане на имуществени вреди , неимуществени вреди и разноски. При формирането на такъв извод, освен отменителен диспозитив касаещ първоинстанционното решение е следвало да постанови и отхвърлителен диспозитив по отношение на предявените искове. Като не е постановил такъв е допуснал очевидна фактическа грешка, която следва да се изправи с настоящото решение.

По тези съображения, съдът  

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в  решение № 121/30.04.2014 г. по в.гр.д. № 133/2014 г. на Сливенския окръжен съд, като на стр.9 след абзац 4 да се чете:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.З.П. ЕГН ********** *** Загора против „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“6-ти с.“ № *, иск за осъждане да заплати сумата от 96,40 ( деветдесет и шест лева и четиридесет стотинки) лева, представляваща имуществени вреди, от които 40.60 ( четиридесет лева и шестдесет стотинки), лева по фактура № 0000001284/22.10.2012г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2012г.; 38,40 ( тридесет и осем лева и четиридесет стотинки ) лева по фактура № 1000002054/11.12.2012г., ведно със законната лихва от 11.12.2012г. и 17,40 ( седемнадесет лева и четиридесет стотинки) лева по фактура № 1000002045/05.12.2012г., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2012г., както и сумата от 15 000,00 ( петнадесет хиляди ) лева неимуществени вреди със законната лихва, считано от 14.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.З.П. ЕГН ********** *** Загора против „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“6-ти с.“ № *, иск за осъждане да заплати сумата от 1032,75 ( хиляда тридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки) лева деловодни разноски за първа инстанция като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    2.