РЕШЕНИЕ

гр. Сливен, 14.01.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и петнадесета година състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

като разгледа докладваното от  съдия Хр. Марева гр.д. № 275 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Постъпила е молба от ищеца по делото Й.Н.Й. с правно основание по чл. 250 от ГПК.

В молбата се твърди, с решението по делото съдът е осъдил ответника („АУТО ДГ“ ООД) да му заплати сумата от 35 000 лв., представляваща незаплатено задължение за връщане на паричен заем по договор от 20.11.2005г., както и сумата от 5 287.47 лв., обезщетение за забава за период до подаване на исковата молба, но е пропуснал да осъди ответника по предявения акцесорен иск за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Иска се съдът да постанови допълнително решение към решение № 102/17.12.2014г. по гр.д. № 275/2014г. по описа на ОС - Сливен, с което да се произнесе и по този иск.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответникът не е представил писмено становище по искането за постановяване на допълнително решение.

Въз основа на данните по делото се установяват следните обстоятелства – релевантни за постановяването на допълнително решение:

В петитума на исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело Й.Н.Й. е направил искане ответното дружество „АУТО ДГ“ ООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 35 000 лв., представляваща получен паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 5 287.47 лв., представляваща законна лихва за периода от 20.11.2012г. до 15.05.2014г.

С молбата е направено и особено искане за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса по делото поради затруднено финансово положение, което искане е уважено от съда с определение от 19.0.2014г.

С определение от 25.06.2014г. постановено на основание чл. 140 ал. 1 и ал.2 ГПК като съдът е определил като предмет на делото осъдителните искова за заплащане на сумата от 35 000 лв., представляваща неизпълнено задължение за връщане на паричен заем и сумата от 5  287.47лв. – обезщетение за забава.

Със самото решение съдът е разгледал и се е произнесъл само по тези искове, като „АУТО ДГ“ ООД, ЕИК 119534987 е осъдено да заплати на ищеца Й.Н.Й., ЕГН ********** сумата от 35 000 лв. (тридесет и пет хиляди лева), представляваща неизпълнено задължение за връщане на паричен заем по договор от 20.11.2005г., както и сумата от 5 287.47 лв. (пет хиляди двеста осемдесет и седем лева и 47 ст.)  – обезщетение за забава за периода от 20.11.2012г. до 15.05.2014г. в размер на законната лихва върху главницата от 35 000 лв., както и сумата от 3 000 лв. (три хиляди лема), представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

 Освен, че няма осъждане на ответното дружество за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 35 000 лв. за периода от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, съдът не е изложил нито фактически, нито правни изводи по искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Въз основа на това се налага извода, че молбата с правно основание по чл. 250 ГПК е основателна и съдът следва да се произнесе с допълнително решение.

Предявеното право за заплащане на обезещетение за забава за периода след образуване на делото, не налага допълване на доклада с различни обстоятелства, от тези които са посочени по чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК, нито различна правна квалификация, нито събиране на нови доказателства при изменение на доклада на съда по чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК относно доказателствената тежест.

Разглеждането на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава не налага събирането на нови доказателства и във връзка с нея са релевантни установените по делото обстоятелства, а именно, че:

На 20.11.2005г. между ищеца Й.Н.Й. като заемодател и ответното дружество – „АУТО ДГ“ ООД като заемател, е сключен договор за паричен заем в размер на 35 000лв. Паричният заем е следвало да бъде върнат до 20.11.2012г. в дома на заемодателя срещу разписка.

Ответното дружество чрез законния си представител не оспорва отрицателния факт, че сумата по договора за заем не е върната на уговорения падеж, като основният фактически спор е, дали ищецът като заемодател е предал на ответното дружество в заем сумата от 35 000лв.

По този въпрос от анализа на доказателствата съдът следва да приеме, че сумата от 35 000 лв. реално е била предадена на ответното дружество.

Въз основа на тези релевантни факти предявения иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за забава за изпълнение на задължението за връщане на паричния заем в размер на 35 000 лв., е основателен и следва да се уважи.

Кредиторът, в чиято полза е уговорена мораторна неустойка за парично задължение, разполага с възможността да търси или плащане на неустойката или заплащане на обезщетение за забава в размера на законната лихва, с който се съизмеряват и настъпилите за кредитора вреди. Изискуемостта на задължението на ответното дружество е настъпила съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД с изтичането на крайния уговорен срок, от който момент ответното дружество е в забава за изпълнение на задължението за връщане на получената в заем сума.

Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи.

Освен това с оглед обстоятелството, че ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавна такса по делото, с оглед изхода му пред настоящата инстанция съгласно чл. 79, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати следващата се по делото държавна такса в размер на 1 6 11.50 лв.

Водим от гореизложеното на основание чл. 248 и чл. 250 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

 

ДОПЪЛВА решение № 102/17.12.2014г. по гр.д. № 275/2014г. по описа на ОС – Сливен КАТО

ОСЪЖДА „АУТО ДГ“ ООД, ЕИК 119534987, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „К. Ф.“*-* да заплати на Й.Н.Й.,*** обезщетение за забава за изпълнение на задължението за връщане на паричен заем по договор от 20.11.2005г., а именно в размер на законната лихва върху главницата от 35 000 лв. за периода от подаване на исковата молба – 15.05.2014г., до окончателното изплащане на сумите.

 

ОСЪЖДА „АУТО ДГ“ ООД, ЕИК 119534987, да заплати в полза на съда дължимата по делото държавна такса в размер на 1 611.50 лв. ( хиляда шестстотин и единадесет лева и 50 ст.).

 

Настоящото решение представлява неразделна част от решение № 102/17.12.2014г. по гр.д. № 275/2014г. по описа на ОС – Сливен и подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред АпС – Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: