Р Е Ш Е Н И Е  № 23

 

Гр. Сливен, 11.05. 2016 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

   СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично

 заседание на……четиринадесети април  ………………………………

през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………П.С.…………..……и с участието на прокурора…………………………………………………..като разгледа  докладваното от  Снежана Бакалова……….…гр.дело № 347 по описа за 2014 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26 ал.1 пр. първо от ЗЗД и чл. 26 ал.2  пр. първо от ЗЗД.

Ищецът Община Сливен, твърди  в исковата си молба че по силата на договор за гражданско дружество от 08.05.2007 г. и договор за гражданско дружество от 04.09.2007 г., ответниците са конституирали съвместни граждански дружества съответно с наименования „Стройинвест” и „Стройинвест - Сливен”. Образуваните граждански дружества подписали с Община Сливен рамково споразумение от 12.07.2007 г. и рамково споразумение от 23.10.2007 г., съгласно които гражданските дружества, съвместно с други две търговски дружества имали качеството на потенциални изпълнителни, на които Община Сливен се е съгласила, при необходимост, да възлага изпълнение на определени СМР. Впоследствие, на основание чл. 74 от ЗОП и въз основа на проведени състезателни процедури, Община Сливен е сключила с ГД „Стройинвест” и ГД „Стройинвест Сливен” редица договори, с които е възложила на гражданските дружества извършването на конкретни СМР на определени обекти.

Твърди се, че въпреки изричната законова забрана страните да изменят сключения помежду им договор за обществена поръчка ГД „Стройинвест” и ГД „Стройинвест Сливен” са извършили едностранно изменение на сключени договори с Община Сливен, като са възложили изпълнението, което дължат по тях, изцяло на ответника „Булгейт” ЕООД. В сключеното споразумение от 16.05.2012 г. страните са се съгласили, че „Булгейт” ЕООД има вземания към двете граждански дружества, докато последните имат вземания от Община Сливен. В тази връзка страните са приели, че следва да се пристъпи към заместване в правоотношенията, които гражданските дружества имат с Община Сливен в полза на „Булгейт” ЕООД. Предвид посоченото, ГД „Стройинвест” и ГД „Стройинвест Сливен”, „Лукском” ЕООД и „Топстрой декор” ООД, са прехвърлили на ответника „Булгейт” ЕООД всички свои вземания към Община Сливен, произтичащи от договори, подробно описани в Приложение № 3 към споразумението.

Ищецът счита така сключеното споразумение от 16.05.2012 г. за недействително, като противоречащо на закона, тъй като с него се прехвърля вземане, чието прехвърляне не се допуска, съгласно разпоредбата на чл. 43 ал. 1 от ЗОП. Изключението от това правило, визирани в разпоредбата на чл. 43 ал.2 от ЗОП, е неприложимо, тъй като според ищеца е налице промяна на страните възложител или изпълнител. Твърди се в този смисъл, че е налице изключение от принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, чрез предвиждане на специален ред за провеждане на процедури за възлагане за обществена поръчка. Посочва се, че прехвърлянето на вземане по чл. 99 от ЗЗД представлява договор между кредитора по едно облигационно отношение и трето лице – нов кредитор, по силата на който договор вземането преминава върху цесионера и има действие за длъжника от деня на съобщаването на цесията от цедента на длъжника. Сочи се, че правилата за прехвърляне на вземанията по чл.99 от ЗЗД установяват забрана за сключване на договора за цесия по отношение на вземания, чието прехвърляне не се допуска от закона. Установената забрана в специалния закон за изменение на договора за обществена поръчка създавала непрехвърлимост на вземането, произтичащо от изпълнение на договор за възлагане на обществена поръчка. Предвид посоченото се твърди, че споразумението от 16.05.2012г. е нищожно, поради противоречие с разпоредбата на чл. 43 ал.1 от ЗОП, според която страните по договора за обществена поръчка не могат да го изменят.

В случай, че съдът не приеме този аргумент, се твърди че атакуваното споразумение от 16.05.2012 год. е нищожно и поради липса на предмет на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД. Твърди се че предмет на цесионната сделка не могат да  бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, който извод се прави от каузалния характер на цесионния договор. В атакуваното споразумение се твърди, че е предвидено прехвърлянето на вземанията да се извърши при кумулативното наличие на следните условия: след актуване на извършените СМР  и след приемане на СМР. В конкретният случай са цедирани бъдещи вземания, които са неопределяеми, доколкото възникването им е обвързано от изпълнението на възложената услуга, съответно от приемането й  т.е. от действията и на трети лица, които не могат да бъдат окачествени като модалитети на посочения договор. Сочи се, че неопределяемостта на прехвърлените бъдещи вземания, води до недействителност на цесията.

Предвид горното от съда се иска да постанови решение, с което прогласи нищожността на атакуваното Споразумение от 16.05.12 г. на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД и евентуално на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД. Претендират се присъждане на направените по делото разноски.

Ответницата Й.Д.Р., изразява становище по отношение основателността на предявените искове като оспорва  изложените в ИМ твърдения на основание разпоредбата на чл. 42а от ЗОП, във вр. с § 115 ал.3 от ПЗР на ЗОП. По отношение на евентуалния иск с основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД се оспорват твърденията на Община Сливен за липса на предмет, като се твърди, че ищецът материално правно е носител на процесните вземания доколкото те съществуват. Оспорва пасивната си легитимация по отношение на иска, като твърди че липсва правен интерес за предявяване на иска по отношение на нея, тъй като нейния наследодател – Р.Р. не е прехвърлял права, не е страна по договора за цесия, а само е поел конкретни задължения.

Аналогична е позицията на ответниците Д.Р.Р. и Д.Р.Р..

Ответникът  „Булгейт” ЕООД излага възражения във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 42а от ЗОП и обратното действие на същата, предадено с § 115 ал.3 от ПЗР на ЗОП. Излагат се подробни възражения по основателност на иска с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, като се изтъкват аргументи взаимствани от арбитражно решение от 30.09.2014 г., постановено по друг правен спор между страните. Независимо от гореизложеното се изтъква, че Община Сливен се е съгласила с извършеното прехвърляне по отношение на значителна част от посочените в приложение № 3 към процесното споразумение и договор, тъй като за същото е била изрично уведомена с уведомление от 03.10.2012 г.

Ответниците „Лукском” ЕООД и „Топстройдекор” ООД, са депозирали отговор, в който се твърди, че фактическата обстановка, очертана в ИМ, е вярна и коректно представена. Същевременно се оспорва основателността на предявените искове, като се твърди, че не са налице обстоятелства, изпълващи хипотеза на чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Твърди се още, че атакуваното споразумение от 16.05.2012 г. има ясно и точно формулиран предмет, като страните по него и към момента са обвързани от валидна и непрекъсната облигационна връзка, поради което не са налице обстоятелства, изпълващи хипотезата на чл. 26 ал.2 от ЗЗД.

          В с.з. ищецът, чрез процесуалните си представители поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.  Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на направените от ответниците разноски. В депозираната писмена защита твърди че нормата на чл. 42а от ЗОП е неприложима към процесния договор, тъй като към момента на влизането й в сила, процесното споразумение е било с изтекъл срок на действие.

          Ответникът „Бул-Гейт“ ЕООД, чрез процесуалните си представители в с.з.  оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

          Ответниците Й.Д.Р., Д.Р.Р. и Д.Р.Р., чрез пълномощника си поддържат искането си за прекратяване на производството по отношение на тях или евентуално за отхвърляне на иска. Претендират разноски.

          Ответниците „Лукском“ ЕООД и „Топстрой Декор“ ООД, редовно призовани не изпращат представител в с.з.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Между ответниците „Бул-Гейт“ ЕООД, „Лукском“ ЕООД и „Топстрой Декор“ ООД бил сключен на 08.05.2007 г. договор за гражданско дружество по реда на чл. 357 и сл. от ЗЗД с наименование „Стройинвест“. Целта на учреденото гражданско дружество било участието в открита процедура за възлагане на обществена поръчка по „Реконструкция, модернизация, саниране, реставрация, основен ремонт и изграждане на нови сгради и обекти и съоръжения на техническата инфраструктура,     благоустройствени мероприятия, ландшафтно оформление на зелени площи, изграждане на ко-генераторни системи и сгради в населени места, находящи се на територията на Община Сливен“.

Същите ответници сключили на 04.09.2007 г. договор за гражданско дружество по реда на чл. 357 и сл. от ЗЗД с наименование „Стройинвест Сливен“. Целта на учредяване на дружеството е участието в открита процедура за възлагане на обществена поръчка за извършване на редица ремонтни дейности в гр. Сливен и населени места в района на Община Сливен така, както е обявена в ДВ бр. 61 от м. 07.2007 г.

На 12.07.2007 г. било подписано на основание чл. 93а и сл. от ЗОП между Община Сливен, ГД „Стройинвест“, „Гради“ ЕООД и „Билдинг – ТД“ ЕООД рамково споразумение за предварително уговаряне на условията на конкретни договори за възлагане на обществени поръчки.

На 23.10.2007 г. между Община Сливен, „Гради“ ЕООД, ГД „Стройинвест – Сливен“ и „Билдинг – ТД“ ЕООД било сключено рамково споразумение с цел предварително уговаряне на условията на конкретни договори за възлагане на обществени поръчки.

По силата на двете рамкови споразумения гражданските дружества ГД „Стройинвест“ и ГД „Стройинвест – Сливен“ имат качеството на потенциални изпълнители, на които Община Сливен се е съгласила, при необходимост, да възлага изпълнение на определи СМР. Впоследствие на основание чл. 74 от ЗОП и въз основа на проведени състезателни процедури за сключване на договори по рамковите споразумения ищецът Община Сливен сключила с ГД „Стройинвест“ и ГД „Стройинвест – Сливен“ редица договори, с които възложила извършването на конкретни СМР на определени обекти.

Страните, подписали споразумението, са се съгласили, че двете посочени граждански дружества имат сключени договори с Община Сливен, индивидуализиращи се като първо рамково споразумение от 12.07.2007 г. и второ рамково споразумение от 23.10.2007 г., съставляващи приложение № 1 и 2, неразделна част от споразумението, вследствие на които са подписани конкретни договори за извършване на СМР, посочени в приложение № 3, също съставляващо неразделна част от споразумението.

На 16.05.2012 г. било изготвено споразумение между „Бул-Гейт“ ЕООД, Р.Д.Р., Община Сливен, ГД „Стройинвест“, ГД „Стройинвест – Сливен“, „Лукском“ ЕООД и „Топстрой Декор“ ООД. Споразумението не било подписано от представител на Община Сливен, а само от законовите представители на останалите изброени дружества. С процесното споразумение страните се съгласили, че ГД „Стройинвест“ и ГД „Стройинвест – Сливен“ са възложили на „Бул-Гейт“ ЕООД по силата на отделни договори описани в приложение № 4 към споразумението изпълнението на СМР. Страните са декларирали, че към момента на изготвяне на споразумението СМР, предмет на посочените приложение в № 3 и 4 договори са извършени, като не са предприети действия по приемането им.

Страните са се съгласили, че предметните предели на споразумението обхващат целия размер на вземанията на „Бул-Гейт“ ЕООД по договорите, посочени в приложение № 3 и № 4. В чл. 3 от споразумението ГД „Стройинвест“, ГД „Стройинвест – Сливен“, „Лукском“ ЕООД и„Топстрой Декор“ ООД прехвърлят на „Бул-Гейт“ ЕООД всички свои вземания към Община Сливен, произтичащи от договорите, описани в приложение № 3. Уговорено е, че прехвърлянето ще бъде извършено поетапно, след приключване на актуването на извършените във всеки един договор СМР и приемането им от представителя на Община Сливен и представителя на двете граждански дружества. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите /вкл. правото да получи обратно гаранцията за добро изпълнение/ и обезпеченията, вкл. и изтеклите лихви, както и с всички възражения, които длъжникът е имал срещу цедента и се основават на отношението му с последния от преди прехвърлянето.

В чл. 7 „Бул-Гейт“ ЕООД и Р.Д.Р. се задължават незабавно след сключването на споразумението да оттеглят молбата си по т.д. № 13/2012 г. по описа на ОС – Сливен и да не предприемат нови принудителни действия по събиране на вземането по изп.д. № 20118350400955 по описа на ЧСИ П.Р..

Страните, с изключение на Община Сливен, са се съгласили, че споразумението поражда помежду им предвидените в него правни последици, независимо от факта, че към момента на подписването му Община Сливен не го е подписала.

ГД „Стройинвест“ , ГД „Стройинвест – Сливен“, „Лукском“ ЕООД и  „Топстрой Декор“ ООД са изпратили уведомление на Община Сливен на основание чл. 99 от ЗЗД,  с което са уведомили ищеца, в качеството му на длъжник, че са прехвърлили всички свои вземания по договорите описани в Приложение №3 и №4, неразделна част от Споразумението на „Бул-Гейт“ ЕООД. Споразумението е приложено към уведомлението, вкл. и посочените приложения. Уведомлението  е достигнало до ищеца на 03.10.2013г.

Видно от заключението от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. Ч., в Приложение №3 са изброени общо 20бр. договори за строителство, сключени по реда на първо рамково споразумение от 12.07.2007г. между ГД „Стройинвест“ и Община Сливен. Същите договори са изброени и в Приложение №4 към споразумението. За част от тях няма доказателства да са сключвани. Общата цена на всички сключени договори по приложенията е 23 601 523,30лв. В.л. е намерило доказателства за извършени СМР на стойност общо 15 405 360,80лв. От тях са заплатени от Община Сливен 6 969 523,52лв. и не са заплатени 8 435 828,31лв.

Според заключението на назначената комплексна строително-техническа и икономическа експертиза стойността на извършените и приети от Община Сливен СМР по посочените обекти в приложение № 3 и № 4, съгласно изготвените протоколи за количеството и стойността на извършените СМР са на обща стойност 2 916 021,18 с ДДС. Общата стойност на СМР на обектите, за които има сключени договори за изпълнение е 23 601 526,30 с ДДС. Със средства на МРРБ са финансирани изцяло реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа „Руски квартал“ гр. Сливен, на стойност 3 500 011,20 лв. и частично реконструкция на улична водопроводна мрежа на водоснабдителна система Сливенски минерални бани – 801 000 лв. от МРРБ и 393 356,58 лв. от собствени средства. Със средства на Министерството на културата е финансиран договора за реконструкция и преустройство на ПХГ „Димитър Добрович“ на стойност 799 987,93 лв. Останалите договори са финансирани със собствени средства на Община Сливен.

В откритото съдебно заседание на 14.04.2016 г. ответниците са признали факта и съдът е приел за установено, че за процесните СМР изброени в договорите, обект на обществена поръчка, няма изготвени акт образец 19 към 16.05.2012 г. и няма приемане на СМР от представителите на двете страни по договорите за обществена поръчка.

По делото са представени доказателства и на съда е служебно известно, че „Бул-Гейт“ ЕООД е завел срещу Община Сливен искови производства за заплащане на СМР извършени на някои обекти, описани в Приложение №3 и №4 от Споразумението.

Между Община Сливен и ответника „Бул-Гейт“ ЕООД са сключени писмени споразумения  съответно от 01.11.2012г., 22.04.2013г., 30.08.2013г. – 3бр. и от 28.02.2014г., с които тя се е съгласила че за СМР на обект „Реконструкции на водопроводна мрежа „Руски квартал“, „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа кв. „Колю Фичето“ и кв. „Република“, „Изграждане на улична канализация със СКО за бл. 28 кв. „сини камъни“ ,  „Изграждане на улична канализация със СКО кв. 586 кв. „Сини камъни“, „Улична канализация кв. „Българка“, всички обект споразумението, се задължава да извърши проверка и констатира извършените СМР, в съответствие с изискванията на ЗУТ. Записано е също че Община Сливен приема прехвърлянето на правата и задълженията  за тези обекти на „Бул-Гейт“ ЕООД. В Споразумението от 28.02.2014г. за обект “, „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа кв. „Колю Фичето“ и кв. „Република“ е записано че Община Сливен се съгласява че СМР по този договор са извършени и проверени, независимо от липсата на формално приемане (т.1.3).

Ответниците Й.Д.Р., Д.Р.Р. и Д.Р.Р. са наследници по закон на Р.Д.Р..

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните и заключенията на двете експертизи.

           На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

          По допустимостта на предявените искове:

Предявените искове са допустими по отношение на ответниците „Бул-Гейт“ ЕООД. „Топстрой Декор“ ООД и „Лукском“ ЕООД. Тези ответници са страни по споразумението от 16.05.2012г. в частта му имаща характер на договор за цесия. В споразумението са посочени като страни по него и ГД „Стройинвест“ и ГД „Стройинвест – Сливен“, но тъй като гражданските дружества са неперсонифицирани, а всички участници в тези дружества – юридическите лица „Бул-Гейт“ ЕООД, „Лукском“ ЕООД и „Топстрой Декор“ ООД са също страни по споразумението следва да се приеме че са касае за сключването на договор за цесия между съдружниците в двете граждански дружества.

Ответниците са направили възражение за недопустимост на исковете поради липса на правен интерес от предявяването им от ищеца Община Сливен. Твърдят, че след като Община Сливен не е участник в споразумението, а трето лице – длъжник и не е страна по договора за цесия няма правен интерес договорът за цесия да бъде обявен за нищожен. Възражението за недопустимост, съдът намира за неоснователно. Договорът за цесия рефлектира върху правната сфера на ищеца, тъй като заменя кредитора на когото ищецът следва да изпълни задължението си  с друг.  Това обстоятелство – на кого следва да изпълни ищеца,  обосновава правния му интерес от воденето на иска.

По отношение на ответниците Й.Д.Р., Д.Р.Р. и Д.Р.Р. предявените искова са недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено. Същите са конституирани служебно, по инициатива на предходния състав на съда, разглеждал делото, тъй като е поискано обявяването на нищожност на цялото споразумение от 16.05.2012г., а страна по него е бил и техния наследодател. В споразумението, обаче, освен договора за цесия има инкорпорирани и други уговорки, различни по предмет от цесията, каквато е поемането от Р.Р. на задължение за извършване и неизвршване  на конкретни правни и фактически действия. Ищецът няма правен интерес от обявяването на тези уговорки между страните за нищожни, нито е направил такова искане, видно от обстоятелствената част на исковата молба. Той не излага съображения относно недействителност на споразумението в тази му част, макар че иска обявяването му за нищожно в неговата цялост.

 

I.                По предявения иск с правно основание чл. 26 ал.1 пр. първо от ЗЗД:

 

Предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Ищецът твърди че договорът за цесия е нищожен на основание противоречие с императивна разпоредба на Закона, а именно чл. 43 от ЗОП (отм.). Не е налице твърдяното противоречие. Цитираната разпоредба забранява изменени и в частност замяна на страна по договор за обществена поръчка в защита на обществения интерес.

С изменение от ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 13.05.2014 г. е приет текста на разпоредбата на чл. 42а, според който  паричните вземания по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение са прехвърляеми, могат да бъдат залагани и върху тях може да се извършва принудително изпълнение.

С § 115 ал.3 от ЗИД на ЗОП (отм.), в сила от 01.07.2014г. , е придадено обратно действие на нормата на чл. 42а, която следва да се  прилага и за договорите за обществени поръчки, и за договорите за подизпълнение, сключени до влизането в сила на този закон.

Следователно не е налице законова забрана за цедиране на вземане по договор за обществена поръчка.

В писмената си защита, ищецът навежда довод, че чл.42а от ЗОП (отм.) е неприложим за споразумението от 16.05.2012, тъй като към момента на влизането му в сила процесното споразумение е било с изтекъл срок на действие, а към момента на неговото сключване е била налице забрана. Възражението  е неоснователно, тъй като след като е придадено обратно действие на правната норма, то са допустими от закона цесии на вземания по договори за обществена поръчка. Договорът за цесия няма „срок на действие“, неговото действие настъпва незабавно със сключването му, при постигане на съгласие между страните по него.

Освен всички изложено относно принципната допустимост на цесията за вземания по договор за обществена поръчка , следва да се отбележи, че в случая не са каса е за замяна на страна по този договор. „Бул-Гейт“ ЕООД няма качеството на трето лице. Той е съдружник в ГД „Стройинвест – Сливен“ и ГД „Стройинвест“. В това си качество той е поел солидарно с другите съдружници в гражданските дружества – изпълнители по процесните договори, задължението за извършване на съответните СМР. Съгласно чл. 123 ал.1 от ЗЗД при пасивна солидарност всеки един от съдлъжниците може да изпълни цялото задължение. След като всеки един от съдружниците може да изпълни цялото задължение не е налице пречка останалите съдружници в дружеството да му прехвърлят вземанията си произтичащи от договора. В този случай не е нарушена забраната на чл. 43 от ЗОП (отм.) за замяна на страна по договор за обществена  поръчка.

 

II.            Тъй като исковете са предявени в условията на евентуалност и първият иск съдът намира за неоснователен, следва да бъде разгледан и евентуалния иск с правно основание чл. 26 ал.2 пр. първо от ЗЗД. 

 

Искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Ищецът твърди че договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет – липса на вземане към него от „Лукском“ ЕООД и „Топстрой Декор“ ООД, което да бъде прехвърлено чрез договор за цесия.

Договорът за цесия осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея – отстъпване на едно вземане от досегашния му носител друго лице. Договорът за цесия е каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува към момента на сключването на договора и да е прехвърлимо. Със сключването на договора т.е. с постигането на съгласие, вземането преминава от цедента върху цесионера. За да премине вземането е достатъчно единствено постигането на съгласие между цедента и цесионера и договорът се счита изпълнен, поради изчерпване на предмета му.  В този смисъл с постигането на съгласието в чл.3 ал.1 от Споразумението от 16.05.2012г. цесията е произвела своето действие незабавно, въпреки записаното в ал.2 на чл.3 от Споразумението.

Ищецът твърди че липсва вземане, което да бъде прехвърлено тъй като в процесното споразумение е уговорено, че ефектът на прехвърляне на вземанията от Общината ще настъпи при кумулативното наличие на следните условия: след актуване на извършените  СМР  и след приемането на СМР от представители на страните по договорите за обществена поръчка. Счита че след като СМР по процесните договори не са приети по надлежния начин от възложителя (няма съставени акт обр. 19), то по отношение на възложителя не е възникнало задължението за заплащане на същите и такова вземане не може да бъде цедирано.

Разпоредбата на чл. 26 ал.2 пр. първо от ЗЗД прогласява за нищожни договори, които имат невъзможен предмет т.е. в конкретния случай де не е допустимо тяхното цедиране дали поради естеството на вземането (каквито биха били бъдещи вземания)  или поради непрехвърлимост на същите поради тяхното естество. В случая се твърди че вземането не съществува. Това не е основание за нищожност на договора за цесия поради невъзможен предмет. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 100 ал.1 от ЗЗД, където е предвидена отговорност на прехвърлителя на вземането ако се окаже че то не съществува и прехвърлянето е било възмездно. Договорът за цесия на несъществуващо вземане не е нищожен поради невъзможен предмет, а ангажира съответната отговорност на прехвърлителя. Това, обаче, са отношения само между страните по договора за цесия  и не касаят цедирания длъжник, по отношение на когото, с факта на уведомяване на извършването на цесията, на основание чл. 99 ал.4 от ЗЗД вземането се счита прехвърлено.

Ищецът е цитирал в писмената си защита съдебна практика, вкл. и задължителна такава (Решение №32/09.09.2010г. по т.д.№438/2009г. на II т.о. на ВКС), която прогласява за нищожно цедирането на бъдещи вземания, като твърди че е налице идентичност с настоящия казус. Цитираната практика не е по идентичен казус с настоящия, тъй като се касае за прехвърляне на бъдещи, невъзникнали към момента на прехвърлянето вземания, които биха възникнали за изпълнение на договорни задължения за в бъдеще, по договор с периодично изпълнение т.е. невъзможен предмет поради неговата неопредленост и неопределяемост.  

В конкретния случай се касае за цедиране на съществуващи вземания. Неактуването и неприемането на СМР не е пречка за възникването на задължение за тяхното заплащане. При договор за изработка, каквито са процесните договори, изпълнението на договора се изразява в извършването на уговореното и се различава от приемането на извършеното от възложителя. Липсата на приемане от страна на възложителя не е равнозначна на липса на вземане на изпълнителя за изработеното. Община Сливен, в качеството си на възложител с цитираните във фактическите констатации писмени споразумения е признала извършването на СМР по част от процесните договори.

С оглед изложените съображения, производството по отношение на ответниците Й.Д.Р., Д.Р.Р. и Д.Р.Р. следва да бъде прекратено, порад недопустимост на предявения иск. На същите се дължат направените разноски в размер на 20 000лв., за които има доказателства че са уговорени и заплатени.

За ответника „Бул-Гейт“ ЕООД  са представени доказателства, че са уговорени и заплатени адвокатско възнаграждение за адв. М. К. общо в  размер на 50 580лв. и за адв. М.Р. адвокатско възнаграждение в размер на 300 000лв. На страната се дължат разноските за един адвокат за една инстанция, поради което следва да бъдат възмездени разноските само за по-високото адвокатско възнаграждение . В случая, ищецът е направил възражение с правно основание чл. 78 ал.5 от ГПК за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Съдът намира че следва да уважи същото, тъй като правния спор по настоящото дело не се характеризира с особена правна и фактическа сложност и следва да го намали до минималния размер по Наредба №/2004г. – 253 604,85лв.

На ищеца не са дължат разноски.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Сливен, Булстат 000590654, с адрес гр. С., бел. „Ц. О.“ № *, съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Д. срещу „Бул-Гейт“ ЕООД, ЕИК 119052485, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Д.“ бл.*, вх.*, ап.*, представлявано от управителя М.Г.С. , със съдебен адрес ***, пл. „Х.Д.“ *, „Топстрой Декор“ ООД, ЕИК 119632456, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Г.Д.“ № * и „Лукском“ ЕООД, ЕИК 119634603, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Г.Д.“ № *, иск с правно основание чл. 26 ал.1 пр. първо от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците, че Споразумение от 16.05.2013г., представляващо договор за цесия е нищожно поради противоречие с чл. 43 от ЗОП, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Сливен, Булстат 000590654, с адрес гр. С., бел. „Ц. О.“ № *, съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Д. срещу „Бул-Гейт“ ЕООД, ЕИК 119052485, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Д.“ бл.*, вх.*, ап.*, представлявано от управителя М.Г.С. , със съдебен адрес ***, пл. „Х.Д.“ *, „Топстрой Декор“ ООД, ЕИК 119632456, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Г.Д.“ № * и „Лукском“ ЕООД, ЕИК 119634603, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Г.Д.“ № *, иск с правно основание чл. 26 ал.2 пр. първо от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците, че Споразумение от 16.05.2013г., представляващо договор за цесия е нищожно поради невъзможен предмет, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове по отношение на ответниците Й.Д.Р. ***, Д.Р.Р. ЕГН ********** с.а. и Д.Р.Р. ЕГН **********, с.а., със съдебен адрес,***, пл. „Х.Д.“ *, чрез адв. М.Р., като НЕДОПУСТИМО.

ОСЪЖДА Община Сливен, Булстат 000590654, с адрес гр. С., бел. „Ц. О.“ № * да заплати на  „Бул-Гейт“ ЕООД, ЕИК 119052485, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Д.“ бл.*, вх.*, ап.*, представлявано от управителя М.Г. С., направените разноски в размер на 253 604,85лв.

          ОСЪЖДА Община Сливен, Булстат 000590654, с адрес гр. С., бел. „Ц. О.“ № * да заплати на Й.Д.Р. ***, Д.Р.Р. ЕГН ********** с.а. и Д.Р.Р. ЕГН **********, с.а, направените разноски в размер на 20 000лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас, а в частта с характер на определение в едноседмичен срок от връчването  му на страните пред Апелативен съд Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: