РЕШЕНИЕ

 

гр.Сливен, 20.05.2015 г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май, през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

С. МИХАЙЛОВА

 

 

 

 

 

 

Производството се движи по реда на чл. 248 и чл. 250 от ГПК.

 

Депозирана е молба от адв.С., пълномощник на С.Р.В., ЕГН ********** ***, с която се иска допълване на постановеното от Сливенски окръжен съд решение № 62/17.03.2015 г. по в.гр.д. № 117 по описа за 2015 г., както и изменение на цитираното въззивно решение в частта за разноските.

По отношение искането за допълване на решението по реда на чл.п 250 от ГПК страната посочва, че в мотивите си съдът е приел, че главницата от 3 843 лв. следва да бъде уважена, ведно със законната лихва, считано от 19.08.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, а в диспозитива на решението няма осъдителна част, касаеща осъждането на въззиваемата страна да заплаща законна лихва. Моли се да се постанови решение, с което да бъде допълнено решение № 62/17.03.2015 г., като „СБДПЛР" ЕООД гр. Котел бъде осъдено да заплати и законната лихва


върху обезщетението от 3 843 лв., считано от датата на завеждане на иска 19.08.2014 г. до окончателното му изплащане.

По отношение искането с правно основание чл. 248 от ГПК страната е посочила, че е претендирала разноски пред първоинстанционния съд, които са били посочени в два различни договора за правна помощ от 12.08.2014 г. и от 31.10.2014 г., а съдът неправилно е взел предвид при постановяване на решението си само един от тези договори. Посочва се, че договорът за правна помощ от 12.08.2014 г. касае разноските във връзка с исковете по чл. 344 ал.1 т.1 и 2 от КТ и е в минимален размер на 340 лв., а договорът за правна помощ от 31.10.2014 г. касае получено адвокатско възнаграждение за предявения иск по чл. 344 ал.1 т.З от КТ и е в размер на 503 лв. Моли се да се постанови определение, по силата на което да се измени решение № 62/2015 г. в частта на разноските.

Ответната страна „СБДПЛР" ЕООД гр. Котел не е изразила становище по депозираната молба.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства се установи следното от фактическа страна:

Възз.гр.д. № 117/2015 г. по описа на Сливенския окръжен съд е било образувано по въззивна жалба на адв. С., пълномощник на С.Р.В. против решение № 9/22.01.2015 г. по гр.д. № 219/2014 г. по описа на PC - Котел. По делото е било постановено решение № 62/17.03.2015 г. В мотивите си на стр. 8, абзац първи, съдът е приел, че с оглед уважаване на исковата претенция по чл. 344 ал.1 т.З от КТ за присъждане на обезщетение в размер на 3843 лв. следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, считано от 19.08.2014 г. до окончателното изплащане на задължението. В диспозитива на решението съдът не се е произнесъл с осъдителен диспозитив относно дължимата законна лихва.

Пред първоинстанционния съд са били представени два броя договори за правна защита и съдействие. Първият е от 12.08.2014 г. и в него е посочено договорено възнаграждение в размер на 340 лв. за процесуално представителство по гражданско дело. Вторият представен договор е от 31.10.2014 г. и е за сумата от 503 лв. В него е посочено, че заплатеното възнаграждение е във връзка с иск по чл. 344 ал.1 т.З от КТ.

В мотивите си въззивният съд при преценка на дължимите разноски е взел предвид единствено второто договорено заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 503 лв. /стр. 8 от решението/.

Пред първоинстанционния съд молителката е била представила списък на дължимите разноски своевременно преди приключване на делото.

Въззивното решение е било съобщено на молителката на 18.03.2015г. и в рамките на законоустановения едномесечен срок, на 09.04.2015 г., е била депозирана процесната молба.

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Молбата по чл. 248 от ГПК е допустима и основателна. Молбата по чл. 250 от ГПК също е допустима и основателна. Молителката е лице, което има правен интерес от обжалване на процесния акт и е депозирала своята молба в сроковете по чл. 248 ал.1 и чл. 250 ал.1 от ГПК. Разгледани по същество исканията са основателни, поради следните съображения:

По отношение молбата по чл. 250 от ГПК, съдът взе предвид, че макар да е формирал своя воля относно дължимостта на законната лихва върху главницата, представляваща обезщетение по чл. 344 ал.1 т.З от КТ, вр. чл. 255 ал. 1 от КТ, считано от датата на депозирането на исковата молба до окончателното изплащане в диспозитива на решението не е осъдил ответната страна по тази искова претенция. Ето защо следва решението на Сливенския окръжен съд да бъде допълнено, като „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация" ЕООД гр. Котел бъде осъдено да заплаща дължимата законна лихва, считано от 19.08.2014 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на задължението.

По отношение молбата по чл. 248 от ГПК съдът счита същата за основателна. Страната своевременно е депозирала списък на разноските по чл. 80 от ГПК, поради което е допустимо разглеждането на тази претенция. Действително тя е обективирала извършените разходи за адвокатско възнаграждение в два договора за правна помощ, а съдът при постановяване на обжалваното решене, е взел предвид само единия от тях, по който е била присъдена сума в размер на 503 лв. Тъй като пред въззивна инстанция молителката е направила частично оттегляне на въззивната жалба във връзка с предявения иск по чл. 344 ал.1 т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, то нейните разноски следва да бъдат намалени със сумата, която се дължи за защита и съдействие по този иск. Като взе предвид, че за исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 от КТ страната е била заплатила минималното възнаграждение в размер на 340 лв., то същото следва да бъде намалено наполовина и за първа инстанция да й се дължат 170 лв. Като взе предвид това, както и обстоятелството, че за иска по чл. 344 ал.1 т.З от КТ е било договорено


възнаграждение в размер на 503 лв. общо дължимото за разноски пред първоинстанционния съд е в размер на 673 лв. С обжалваното решение съдът е присъдил разноски в размер на 335.33 лв. Ето защо решението в тази част следва да бъде изменено като дължимите разноски се увеличат на 673 лв. Тъй като с обжалваното решение вече са били присъдени 335.33 лв., то с настоящия съдебен акт ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на молителката допълнително деловодни разноски за първа инстанция в размер на 337.67 лв. По тези съображения, съдът

 

РЕШИ:


Текстово поле:

 

ДОПЪЛВА решение № 62 от 17.03.2015 г. по възз. гр.д. № 117/2015г. по описа на Сливенския окръжен съд, като

 

ОСЪЖДА „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация -Котел" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ,ул. „И." № *, да заплати на С.Р.В. ЕГН ********** ***, законна лихва върху главницата от 3 843.00 лв., считано от 19.08.2014 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на задължението.

 

ОСЪЖДА „Специализирана болница за долекуване, продължително лечение и рехабилитация -Котел" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. К., ,ул. „И." № *, да заплати на С.Р.В. ЕГН ********** ***, да заплати сумата от 337.67 лв. деловодни разноски за първа инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.