РЕШЕНИЕ №                                             

гр. Сливен, 30.11.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание тридесети ноември в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:   ХРИСТИНА МАРЕВА,

МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от  съдия Хр. Марева в.гр.д. № 268 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно.

Със заявление вх. № 5594/14.09.2015г., въззивницата М.Н.А. е поискала отвод на състава, разгледал делото и постановил въззивното решение, като същевременно е поискала и отмяна на това решение, с оплакване, че не са посочени квоти на съсобственост на гараж и прилежащи постройки съгласно СТЕ, както и по доказателствени искания. Поискала е на този етап – след разглеждане на делото, по всички тези искания да се произнесе ОС – Сливен, но от друг състав.

Освен това с молба от друга дата, е поискано съдът за да се произнесе и по молба за допълване на решението в частта относно разноските.

По молбата за допълване на решението в частта относно разноските съдът се е произнесъл с определение от 17.09.2015г. и същото не е обжалвано до този момент.

В останалата част, имайки предвид естеството на исканията и характера на оплакванията, по които въззивният съд не е компетентен да се произнесе и то след приключване на делото, на въззивницата е дадена възможност да уточни изрично, дали молбата й следва да се разгледа като касационна жалба, по който ред единствено е възможно и разглеждане на искането за отмяна на решението на въззивната инстанция, като неправилно, вкл. по съображения за отвод.

На 28.09.2015г. въззивницата е подала молба, в която е посочила, че по повод заявлението не е касационна жалба.

Предвид наличието на две заявления, съдът е указал изрично да се уточни, дали се има предвид заявлението вх. № 5594/14.09.2015г. В отговор на 19.10.2015г. изрично е потвърдено, че следва да се има  предвид уточнението от 26.09.2015г., (получено в съда на 28.09.2015г.),

След отстраняването на всякакви съмнения, че заявление вх. № 5594/14.09.2015г. не се поддържа от въззивницата като касационна жалба, съдът е дал ход на процедурата по администриране на същото заявление с оглед искането за поправка на ОФГ – за допускане на делба по отношение на гараж и други прилежащи постройки.

Съобщенията са били връчени на 28.10.2015г., като в едноседмичния срок – изтекъл на 04.11.2015г., не е подаден отговор по искането за поправка на ОФГ.

Към днешна дата – две седмици по-късно, въззивницата е подала и молба за определяне на срок при бавност съгласно чл. 255 ГПК.

Във връзка с  гореизложеното, предвид изтеклия преди две седмици срок, считано от 04.11.2015г., до която дата е следвало да бъде предоставена възможност и на другата страна за отговор, на основание чл. 256 ГПК и на основание чл. 247, ал. ал. 1 ГПК, във връзка със заявление вх. № 5594/14.09.2015г. съдът установи следното:

На този етап от производството – след разглеждане на делото и постановяване на решението по делото, искането за отвод не може да бъде разглеждано. Дори, ако се приеме, че подобно искане – за отвод на съдебния състав,  има място в хода на администриране на „заявленията“ във връзка с постановеното решението, искането, обосновано само със съображения и оплакване за неправилността и незаконосъобразността, е неоснователно.

Съобразно това искането за отвод на състава на съда следва да се остави без уважение.

Искането до въззивният съд сам да отмени решението си, също е недопустимо. Изрично в самото решение е указано на страните, че решението подлежи на касационно обжалване, в които смисъл е предоставена и възможност на въззивницата да уточни, дали „заявлението“ има характер на касационна жалба. Предвид изричното уточняване, че заявлението (вх. № 5594/14.09.2015г.) не е касационна жалба, искането, решението да се отмени от друг състав на въззивния съд, е недопустимо съгласно чл. 246 ГПК и като такова следва да се остави без уважение.

След постановяване на решението, съдът който го е постановил, разполага с правомощието да поправи допуснати в него очевидни фактически грешки – чл. 247 ГПК, да допълни или измени решението в частта относно разноските – чл. 248 ГПК, или да допълни решението, ако не се е произнесъл по цялото искане – чл. 250 ГПК

В постановеното по делото решение № 192/28.07.2015г., както и в определението си по чл. 267 ГПК, съдът е определил предмета на въззивната жалба, включително построения в УПИ VІІ – 19, в кв. 23, с. К., обл. Ямбол.

В мотивите на решението, съдът като въззивна инстанция, изхождайки, че е предявен иск за делба на упражнено право на строеж, е приел, че следва да  се отмени решението за допускане на делба на право на строеж и вместо това делбата да се допусне по отношение на постройките, в упражняване на което са изградени. Във връзка с това съдът е съобразил заключението на вещо лице чрез СТЕ, относно съществуващите постройки, а именно: жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 40.60 кв.м., РЗП – 81.20 кв.м., ведно с прилежащите й постройки с допълващо застрояване – стопанска сграда (навес с три оградни стени) до жилищната сграда със застроена площ от 20.50 кв.м. и изграден гараж, баня, коридор с предназначение за жилищни и стопански нужди, както и построена до гаража стопанска постройка от 9.7- кв.м. (стр.4). В съответствие с това е преценил, че решението следва да се отмени и вместо това да се допусне делба на построените в имота сгради. При изброяването им, обаче, е пропуснат „изграден гараж, баня, коридор с предназначение за жилищни и стопански нужди“, въпреки че съдът в изложението относно фактите по делото, се е съобразил със заключението на вещото лице.

Несъмнена е решаващата воля на съда, да се отмени обжалваното първоинстанционно решение досежно допускането на делбата с оглед правото на строеж в УПИ VІІ – 19 и вместо това да се допусне делба по отношение на постройките, изградени в следствие на упражненото право на строеж, което съгласно заключението на вещото лице включва и „изграден гараж, баня, коридор с предназначение за жилищни и стопански нужди“. Останалите стопански постройки на допълващо застрояване: - навес с три оградни стени с площ от 20.50 кв.м. и стопанска сграда до гаража с площ от 9.70 кв.м. са описани изрично в решението, като посочения от в.л. клозет, съгласно заключението, е допълнение към жилището и няма самостоятелен характер.

Що се отнася до квотите на съделителите, при които следва да се допусне делбата – те са определени за всеки от съделителите и се отнасят за всяка от посочените сгради на основно и допълващо застрояване в имота, в т.ч. и гараж.

Съобразно гореизложеното съдът следва да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 192/28.07.2015г., като на ред 20 отгоре на долу, след „ 72 кв.м.“ добавя израза „…и гараж“ и като на ред 32 отгоре на долу, след израза „9.70 кв.м.“ добавя „…изграден гараж, баня, коридор с предназначение за жилищни и стопански нужди“.

Тази грешка подлежи на изправяне по реда на чл. 247 от ГПК.

С оглед горното на основание чл. 22, 246 ГПК и чл. 247 ГПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх. № 5594/14.09.2015г. В ЧАСТТА относно искането на М.Н.А., ЕГН **********,*** за отвод на съдебния състав:  Председател Снежана Бакалова и членове: Христина Марева и мл.с. Нина Коритарова, както и искането за отмяна на решение № 192/28.07.2015г. по в.гр.д. № 268/2015г. по описа на ОС – Сливен от друг състав на ОС – Сливен.

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ГРЕШКА в решение № 192/28.07.2015г. по в.гр.д. № 268/2015г. по описа на ОС – Сливен като на ред 20 отгоре на долу, след израза „…72 кв.м…“ добавя израза „…и гараж…“ и на ред 32 отгоре на долу, след израза „…9.70 кв.м…“ добавя „…изграден гараж, баня, коридор с предназначение за жилищни и стопански нужди“.

 

Настоящото решение представлява неразделна част от решение № 192/28.07.2015г. постановено по в.гр.д. № 268/2015г. по описа на ОС – Сливен и подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: