РЕШЕНИЕ №                                             

гр. Сливен, 01.11.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито заседание първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. Б.

ЧЛЕНОВЕ:   Х. М.,

МЛ.С. Н.К.

 

като разгледа докладваното от  съдия Хр. Марева в.гр.д. № 268 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе съобрази следното:

Постъпила е молба за поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване с правно основание по чл. 247, ал. 1 ГПК и чл. 251 ГПК.

С молба от 21.09.2016г. М.Н.А., действаща чрез пълномощника си адв. Г. К., е поискала да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 192/28.07.2015г., като на стр. 9, на р. 27 – 28, след УПИ – 19, да се добави израза „…в кв. 23,  с площ от 1 815 кв.м., находящ се в с. К., община Т., Я. област, при граници на УПИ: УПИ ІХ – 20, улица и УПИ VІ – 18“; също и – на стр. 9, след определените от съда квоти да се включи и израза: „върху нереализираното право на строеж върху УПИ VІІІ – 19 в кв. 23 с площ от 885 кв.м., находящ се в с. К., община Т., Я. област, при съответни граници.

Във връзка с искането за допускане поправка на посочените очевидни фактически грешки, в молбата се подържа, че в първия случай липсата на точна индивидуализация на имота, в който са построени сградите, може да породи излишни спорове, още повече, че делбата се извършва въз основа на решението за допускане на делба.

Във втория случай, касаещ липсата на посочване относно УПИ VІІІ – 19, който е незастроен, правото на строеж върху който не е реализирано и не е трансформирано в право на собственост върху неизградени постройки, с образуването на два УПИ VІІ – 19 и VІІІ – 19 в кв. 23 възниквало ново правно положение и спрямо него не е приложима разпоредбата на чл. 67 ЗС предвиждащ погасителна 5 годишна давност, който срок не е преклузивен, а давностен и при липса на възражение, не може да се прилага служебно от съда.

Освен за допускане на очевидни фактически грешки, с молбата е поискано съдът да постанови решение по тълкуването на решение № 192/28.07.2015г. по въпроса: дали правото на строеж върху УПИ VІІІ – 19 в кв. 23 с  площ от 885 кв.м., находящ се в с. К., общ. Т., Я. област е съсобствено между съделителите по делото и подлежи ли на съдебна делба по предявения иск, а ако не – на какво основание.

Въз основа на данните по делото, съдът намира, че:

Молбата за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 192/28.07.2015г., като на стр. 9, на р. 27 – 28, след УПИ – 19, да се добави израза „…в кв. 23,  с площ от 1 815 кв.м., находящ се в с. К., община Т., Я. област, при граници на УПИ: УПИ ІХ – 20, улица и УПИ VІ – 18“ е основателна.,

Молбата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 192/28.07.2015г., като на стр. 9, след определените от съда квоти да се включи и израза: „върху нереализираното право на строеж върху УПИ VІІІ – 19 в кв. 23 с площ от 885 кв.м., находящ се в с. К., община Т., Я. област, при съответни граници“ е неоснователна и следва да се остави без уважение;

Молбата за тълкуване на решение № 192/28.07.2015г. по въпроса: дали правото на строеж върху УПИ VІІІ – 19 в кв. 23 с  площ от 885 кв.м., находящ се в с. К., общ. Т., Я. област е съсобствено между съделителите по делото и подлежи ли на съдебна делба по предявения иск, а ако не – на какво основание, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Съображенията на съда във връзка с трите искания е следното:

С определение от 18.06.2015г. по чл. 267, ал. 1 ГПК съдът е докладвал, а в съдебно заседание въззивницата е приела без възражение, че М.Н.А. е обжалвала решение № 11 от 08.01.2015г. по гр.д. №2466/2014г. на ЯРС, с което ЯРС допусна делба между страните на 2226/2700 идеални части от отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот, за който са отредени УПИ VII-19 с площ от 1815 кв.м. и УПИ VIII-19 с площ от 885 кв.м., целият с плош от 2700 кв.м., находящ се в село К., Я. обл., в кв.23 по плана на селото, при граници на целия имот: УПИ IX-20, улица, УПИ VI-І 8 заедно с построените в в УПИ VII-19 МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, със застроена площ от 72 кв.м. и ГАРАЖ със застроена площ от 21 кв.м., при следните КВОТИ: за въззивника - М.Н.А.- 1/5 ид.част, а за въззиваемите: за Р.Н.В.-1/5 Ид.Част И За Р.Н.В. И Я.Г.В. - общо при условията на семейна имуществена общност - 3/5 ид.част, като не уважено искането относно квотите, както е посочено в исковата молба.

С влязлото в сила решение № 192/28.07.2015г. съдът е отменил „Решение № 11 от 08.01.2015 г. постановено по гр.д. № 2466/2014 по описа за 2014 г. на РС – гр. Ямбол В ЧАСТТА,  с която е допусната съдебна делба между  М.Н.А., Р.Н.В. и Я.Г.В. на 2226/2700 ид.ч. от право на строеж върху общински поземлен имот, за който са отредени УПИ VІІ-19 с площ от 1815 кв.м. и УПИ VІІІ-19, с площ 885 кв.м., целият с площ от 2700 кв.м., находящ се в кв. 23 на с. К., обл. Ямбол при граници: УПИ ІХ-20, улица, УПИ VІ-18, заедно с построената в УПИ VІІ-19 масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. при квоти 1/5 ид.ч. за М.Н.А., 1/5 ид.ч. за Р.Н.В. и 3/5 ид.ч. общо за Р.Н.В. и Я.Г.В. при условията на съпружеска имуществена общност“ и вместо това е постановил, че:

„ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА  между М.Н. ***, ЕГН **********, Р.Н.В., ЕГН ********** и Я.Г.В., ЕГН **********,*** по отношение на построената в УПИ VІІ-19 масивна жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 40.60 кв.м.; разгърната застроена площ 81.20 кв.м., ведно с прилежащите й постройки, съставляващи стопанска сграда /навес с три оградни стени/ до жилищната сграда със застроена  площ от 20.50 кв.м. и построена стопанска сграда /навес с три оградни стени/ със застроена площ от 9.70 кв.м., която делба да се извърши при следните квоти 1/5 ид.ч. за М.Н.А., 1/5 ид.ч. за Р.Н.В. и 3/5 ид.ч. общо за Р.Н.В. и Я.Г.В. при условията на съпружеска имуществена общност.“

С влязло в сила решение от 30.11.2015г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 192/28.07.2015г., като в диспозитива на решението, на ред 20 отгоре на долу, след израза „…72 кв.м…“ добавя израза „…и гараж…“ и на ред 32 отгоре на долу, след израза „…9.70 кв.м…“ добавя „…изграден гараж, баня, коридор с предназначение за жилищни и стопански нужди“.

В постановеното по делото решение № 192/28.07.2015г., както и в определението си по чл. 267 ГПК, съдът е определил предмета на въззивната жалба.

В мотивите на решението, съдът като въззивна инстанция, изхождайки от извода, че процесното право на строеж е упражнено, е приел, че следва да  се отмени решението за допускане на делба на право на строеж и вместо това делбата да се допусне по отношение на постройките, в упражняване на което са изградени. Във връзка с това съдът е съобразил заключението на вещо лице чрез СТЕ, относно съществуващите постройки. В съответствие с това е преценил, че решението следва да се отмени и вместо това да се допусне делба на построените в имота сгради.

В диспозитива на решението, вкл. във влязлото в сила решение за поправка на очевидна фактическа грешка съдът, след като е отменил решение № 11 от 08.01.2015г. по гр.д. №2466/2014г. на ЯРС, в частта, с което ЯРС допусна делба между страните на 2226/2700 идеални части от отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот, за който са отредени УПИ VII-19 с площ от 1815 кв.м. и УПИ VIII-19 с площ от 885 кв.м., целият с плош от 2700 кв.м., находящ се в село К., Я. обл., в кв.23 по плана на селото, при граници на целия имот: УПИ IX-20, улица, УПИ VI-І 8, е постановил, че допуска делба на изградените въз основа на упражняването на правото на строеж сгради, всички попадащи в УПИ VII-19.

В мотивите си съдът подробно е изследвал изменението на статута на имота върху който е отстъпено правото на строеж и е обсъдил, че правото на строеж върху общински поземлен имот, за който са отредени УПИ VII-19 с площ от 1815 кв.м. и УПИ VIII-19 с площ от 885 кв.м., целият с плош от 2700 кв.м., находящ се в село К., Я. обл., в кв.23 по плана на селото е погасено чрез упражняването му.

Въз основа на горното се налагат следните правни изводи:

Няма съмнение, а това личи и от твърденията в молбата за поправка на ОФГ, че вместо по отношение на правото на строеж, съдът е допуснал делба върху сградите, построени при упражняването му. Доколкото изобщо може да възникне съмнение, че УПИ VІІ – 19, в който попадат сградите се намира в кв. 23 по плана на с. К. – описан в решението, то е налице основание, да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение № 192/28.07.2015г., като на стр. 9, на р. 27 – 28, след УПИ – 19, да се добави в „…кв. 23,  с площ от 1 815 кв.м., находящ се в с. К., община Т., Я. област, при граници на УПИ: УПИ ІХ – 20, улица и УПИ VІ – 18.

Липсва всякакво основание, обаче, за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 192/28.07.2015г., като на стр. 9, след определените от съда квоти да се включи и израза: „върху нереализираното право на строеж върху УПИ VІІІ – 19 в кв. 23 с площ от 885 кв.м., находящ се в с. К., община Т., Я. област.

Никъде в мотивите на решението, съдът не е формирал решаваща воля - нито като факт, нито като правен извод, за съществуване на нереализирано право на строеж върху УПИ VІІІ – 19, в кв. 23 с площ от 885 к.м., поради което и допускането на подобна поправка би представлявало подмяна както на решаващата воля на съда, така и ревизия на самото решение.

Независимо от становище в молбата, че такова нереализирано право на строеж съществува, ревизирането и изменението на решение № 192/28.07.2015г. в този смисъл е недопустимо по реда на чл. 247 ГПК.

Молбата за тълкуване на решението също е неоснователна.

Поставените във връзка с искането за тълкуване въпроси: дали правото на строеж върху УПИ VІІІ – 19 в кв. 23 с  площ от 885 кв.м., находящ се в с. К., общ. Т., Я. област е съсобствено между съделителите по делото и подлежи ли на съдебна делба по предявения иск, а ако не – на какво основание… “ не касаят постановеното решение № 192/28.07.2015г. Чрез искането се поставят на решаващия съд допълнителни въпроси за извеждане на нови факти и разясняване по пътя на тълкуването на значението и приложението на посочените в мотивите правила, норми и задължителна съдебна практика относно подобен факт. Никъде в решението си съдът не е приемал и не е обсъждал същестуването отделно на нереализирано право на строеж в УПИ VІІІ – 19 в кв. 23, по плана на с. К., поради което и няма как да възникне необходимост от тълкуване в тази насока.

Както предмета на делото, така и решаващата воля на съда, че е недопустимо допускането на делба относно реализирано право на строеж и следва да се допусне делба на сградите - построени в упражняване на 2226/2700 идеални части от отстъпено право на строеж върху общински поземлен имот, за който са отредени УПИ VII-19 с площ от 1815 кв.м. и УПИ VIII-19 с площ от 885 кв.м., целият с плош от 2700 кв.м., находящ се в село К., Я. обл., в кв.23 по плана на селото, при граници на целия имот: УПИ IX-20, улица, УПИ VI-І 8 е ясна и следва несъмнено от единството на мотиви и диспозитив на постановеното по делото решение № 192/28.07.2015г., поради което молбата за тълкуване по въпросите: дали правото на строеж върху УПИ VІІІ – 19 в кв. 23 с  площ от 885 кв.м., находящ се в с. К., общ. Т., Я. област е съсобствено между съделителите по делото и подлежи ли на съдебна делба по предявения иск, а ако не – на какво основание, следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ГРЕШКА в постановеното по делото решение № 192/28.07.2015г., като на стр. 9, на р. 27 – 28, след УПИ – 19, добавя израза “ …в кв. 23,  с площ от 1 815 кв.м., находящ се в с. К., община Т., Я. област, при граници на УПИ: УПИ ІХ – 20, улица и УПИ VІ – 18…“

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.Н.А., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника – адв. Г.К. от БАК, със съдебен адрес: ***, пл. „Б.Г.“ № *, ап.* за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 192/28.07.2015г., като на стр. 9, след определените от съда квоти да се включи и израза: „върху нереализираното право на строеж върху УПИ VІІІ – 19 в кв. 23 с площ от 885 кв.м., находящ се в с. К., община Т., Я. област, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.Н.А., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника – адв. Г.К. от БАК, със съдебен адрес: ***, пл. „Б.Г.“ № *, ап.* за ТЪЛКУВАНЕ на решение № 192/28.07.2015г. по в.гр.д. № 268/2015г. по описа на СлОС по въпросите: „дали правото на строеж върху УПИ VІІІ – 19 в кв. 23 с  площ от 885 кв.м., находящ се в с. К., общ. Т., Я. област е съсобствено между съделителите по делото и подлежи ли на съдебна делба по предявения иск, а ако не – на какво основание“, като НЕОСНОВАТЕЛНА

 

Настоящото в частта поправката на очевидна фактическа грешка представлява неразделна част от решение № 192/28.07.2015г. постановено по в.гр.д. № 268/2015г. по описа на ОС – Сливен!

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: