Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

за поправка на очевидна фактическа грешка

 

гр.Сливен, 19.07.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенски окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ. С. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова в.гр.д.№ 308 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази следното:

            Производството е образувано въз основа на молба за поправка на очевидна фактическа грешка и се движи по реда на чл. 247 от ГПК.

            Образувано е по молба на въззивницата А.В. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена на  05.07.2017 г. В молбата посочва, че в диспозитива и мотивите на решението по настоящото дело съдът е допуснал очевидна фактическа грешка като вместо в диспозитива си да осъди въззиваемите да й заплатят сумата от 525 лв., която съставлява ¼ от 2100 лв. и сумата от 612,50 лв., която съставлява сборът от  ¼  от 1050 лв., която се равнява на 262, 50 лв. и сумите от  81,25 лв., 125 лв. и 143,75 лв. , тъй като е посочил в мотивите на решението си, че следва да й бъдат заплатени “ ¼ от сумата от 2100 лв. или на 262,50 лв.“  и „¼ от сумата от 1050 лв. или на 131,25 лв.“. Счита, че в случая е налице техническа грешка в извършените изчисления от страна на съда, тъй като ¼ от 2100 лв. се равнява на 525 лв., а не на присъдените с диспозитива на решението 262,50 лв., а ¼ от 1050 лв. се равнява на 262,50 лв., а не на 131,25 лв., което рефлектира на крайния аритметичен резултат на присъдената сума, която не е както е изчислена в диспозитива на решението /481,25 лв./, а е 612,50 лв.. Моли съда да допусне поправка на тази явна фактическа грешка в диспозитива на решението.  

            Съдът на основание чл.247, ал.2 от ГПК е съобщил на другите страни по делото. По делото е постъпил отговор на молбата за поправка на ЯФГ от страна на въззиваемия С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес *** в дадения им едноседмичен срок. Същият счита, че е налице допусната от СлОС очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена.

            С оглед характера на искането, на твърдяната ЯФГ и липсата на възражение от другите страна, съдът намира, че не е необходимо разглеждане на молбата в открито съдебно заседание.

            От събраните по делото доказателствата, съдът прие за установено от фактическа страна следното:  

            С Решение № от 26.09.2016 г., постановено по в. гр.д.№308/2016 г. по описа на Сливенски окръжен съд е отменено първоинстанционно Решение № 318/14.04.2016 г. по гр.д. № 4260/2014 г. по описа на   Районен съд – Сливен в частта, с която на основание чл. 31, ал. 2 ЗС  С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес *** е осъден да заплати на  А.В. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***  обезщетение за еднолично ползване от негова страна за периода от 17.07.2014 г. до 16.02.2015 г. на следния съсобствен и на двамата имот- еднофамилна жилищна сграда с площ 120 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.418.246, с площ 985 кв.м., чийто административен адрес е в ГР.С., м. „Л.В.“ № *  над размера от  262,50 лв. до размера от 1050 лв.,  в частта,  с която е  отхвърлен иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС предявен от А. Б. против С.Т. за сумата от 2100 лв., съставляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения им имот съставляващ поземлен имот с идентификатор № 61056.501.204, с площ от 508 кв.м. н гр. Равда и построената в него и незавършена сграда до размера от  481,25 лв. и в частта, с която  е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът с правно основание чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, с който А.В. Б. претендира от С.Т.Т. сумата от 584.04 лв., съставляваща обезщетение за забава в плащането на вземане в размер на 9800 лв., за периода от 18.07.2014 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда до общ размер от 43,90 лв. и в частта, с която А.В. Б. е осъдена да заплати на С.Т. и М.Т. разноски по делото над размера от 609,91 лв. до присъдения размер от 660 лв., както и в частта, с която С.Т. е осъден да заплати на А.В. Б. разноски по делото над размера от 118,45 лв. до присъдения размер от  91,02 лв. като неправилно и незаконосъобразно. Вместо това се постановява да се отхвърли иска, предявен от  А.В. Б., ЕГН: **********, с адрес: *** с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС против  С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес ***  за заплащане на обезщетение за еднолично ползване от негова страна за периода от 17.07.2014 г. до 16.02.2015 г. на следния съсобствен и на двамата имот- еднофамилна жилищна сграда с площ 120 кв.м., построена в поземлен имот с идентификатор № 67338.418.246, с площ 985 кв.м., чийто административен адрес е в ГР.С., м. „Л.В.“ № * над размера от  262,50 лв. до размера от 1050 лв., като неоснователен и недоказан. На основание чл. 31, ал. 2 ЗС С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес *** е осъден да заплати на А.В. Б., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от  481,25 лв., съставляваща обезщетение за еднолично ползване от негова страна за периода от 17.07.2014 г. до 16.02.2015 г. на следния съсобствен и на двамата имот- имот с идентификатор № 61056.501.204, с площ от 508 кв.м. н гр. Равда и построената в него и незавършена сграда, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.На правно основание чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС С.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес *** е осъден да заплати на А.В. Б., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от  43,90 лв., съставляваща обезщетение за забава в плащането на вземане в общ размер на 743,75 лв./481,25 +262,50 лв./, за периода от 18.07.2014 г. до дата на депозиране на исковата молба в съда. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е потвърдено като правилно и законосъобразно. Страните са осъдени да заплатят разноски съразмерно на уважената и отхвърлената част на исковете.

            От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Молбата за поправка на ЯФГ е допустима и основателна. СлОС е формирал в мотивите си воля да присъди на ищцата по насрещния иск обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС за първия посочен имот, равняващо се на ¼  от 2100 лв., като неправилно е изчислил, че се равнява на 262,50 лв., вместо на 525 лв., и обезщетение за лишаване от ползване в общ размер за всички стопански обекти във втория посочен имот и за построената и незавършената в него жилищна сграда от 481, 25 лв.- за първия стопански обект ¼ от средния месечен наем за целия обект от 325 лв., равняваща се на 81,25 лв., за втория стопански обект ¼ от средния месечен наем за целия обект от  500 лв. равняваща се на 125 лв., за третия стопански обект ¼ от средния месечен наем за целия обект от 575 лв., равняваща се на 143,75 лв. и за сградата ¼ от средния месечен наем за цялата незавършена сграда в общ размер от 1050 лв./50 лв.  на месец за 7 месеца/ , като неправилно е изчислил, че се равнява  на 131, 25 лв., вместо на 262,50 лв.и поради тези  грешки в извършените аритметични изчисления й е присъдил в диспозитива сумата от 262,50 лв. вместо 525 лв. и сумата от 481,25 лв., вместо 612,50 лв., което налага по реда на чл. 247 ГПК да бъде нанесена корекция в този смисъл и в диспозитива на решението като вместо „над размера от  262,50 лв.“  да се чете  „над размера от  525 лв.“ и вместо „сумата от 481,25 лв“. да се чете „сумата от 612,50 лв.

            Безспорно в обстоятелствената част, в мотивите си и в диспозитива на решението въззивният съд е допуснал техническа грешка.  По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно Решение № от 26.09.2016 г., постановено по в. гр.д.№308/2016 г. по описа на Сливенски окръжен съд, като в диспозитива на решението вместо „над размера от  262,50 лв.“  да се чете  „над размера от  525 лв.“ и вместо „481,25 лв.“. да се чете „612,50 лв.“ и в мотивите на решението вместо „262,50 лв.“ да се чете „525 лв.“ и вместо „481,25 лв.“ да се чете „612,50 лв.

           Решението  не подлежи на обжалване.

Настоящото решение става неразделна част от Решение № от 26.09.2016 г., постановено по в. гр.д.№308/2016 г. по описа на Сливенски окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.