Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N

 

гр. Сливен, 28. 03. 2017г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

        СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  двадесет и осми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ: М. С.

                                                                     Мл. с. Н. К.

 

при участието на прокурора ………и при секретаря …… , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 19    по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на  чл.250 от ГПК.

Постъпила е молба от въззивника, чрез процесуалния представител адв.О., с което се иска допълване на решение № 24/09.02.2017 г. по възз.гр.д. № 19/2017 г на СлОС. В молбата се твърди, че съдът е пропуснал да се произнесе по възражението, с което се оспорва от страна на възззивника присъждането на акцесорното вземане за лихви върху главницата. Твърди се, че по делото липсват доказателства установяващи отправянето на покана от страна на ищцата до ответника, преди предявяване на иска, поради което ответникът е изпаднал в забава с предявяването на иска.  Поради това законната лихва се дължи само от този момент и се иска да бъде допълнено решението, като съдът се произнесе по това искане.

В законовия срок насрещната страна не е изразила становище по молбата.

Настоящия състав намира, че молбата е неоснователна. В сключения договор за заем заемателят се е задължил да върне получената сума на 24 на брой равни месечни вноски по 440лв. всяка, като първата вноска трябва да бъде платена на 10.10.2013 г. Така правилно и законосъобразно и районният съд е посочил, че крайната дата до която ответникът е следвало да върне получанат в заем сума е 10.10.2015 г. и от тогава е изпаднал в забава и от този момент дължи на ищцата обезщетение за забавата, така както е определена. Неоснователни са доводите в молбата, че в случая не е бил определен денят на изпълнение, което се опровергава от събраните безспорни писмени доказателства.

Съобразно установените в ЗЗД принципи договорът следва да се изпълнява точно и съобразно уговореното в него. В конкретната хипотеза крайният срок за изпълнение на задължението за връщане на получения заем е определен - до 10.10. 2015г. Нормата на  чл. 84, ал.1, изр.1 от ЗЗД установява правилото, че когато денят на изпълнението на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ако не изпълни задължението си на падежа, изпълнението му е забавено. Следователно като не е върнал получения заем на падежа длъжникът е изпадал в забава. Районният съд е изложил съображения в тази насока, а въззивната инстанция е потвърдила решението изцяло.

Така подадената молба се явява  неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОСТАВЯ без уважение молбата на Х.Н.С., чрез адв. Д.О. за допълване на решение № 24/09.02.2017 г. по възз.гр.д. № 19/2017 г. на Окръжен съд – Сливен.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.                            

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: