Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  43

 

гр.Сливен, 16.05.2011 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на осемнадесети май през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

при участието на секретаря К.И.,

като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА гр.д.№ 599 по описа за 2004 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от  Агенция за приватизация и следприватизационен контрол против  „Хидрострой – Сливен” АД – Сливен, в която се твърди, че на 13.05.1997 г. между министъра на териториалното развитие и строителството, в качеството му на орган по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), като продавач и "Хидрострой - Сливен" АД, гр. Сливен, като купувач, е сключен договор за приватизационна продажба на 13 160, 8 дяла, представляващи 80 % (осемдесет на сто) от капитал на "Хидростроител" ЕООД, гр. Сливен.

Съгласно чл. 12.2 от Договора, купувачът се е задължил да запази броя на работните места и да разкрие нови 202 броя - общо 248 броя до 2001 г. (видно от приложеното извлечение от оферта на купувача за участие в конкурс за приватизация на 80 % от дяловете на "Хидростроител" ЕООД , според таблица 6 - структура на персонала и разходи за работна заплата (стр. 12) общият брой на поддържаните работни места през 1997 г.е 46).

Твърди се, че съгласно чл. 22 от Договора, при неизпълнение на програмата за трудова заетост, купувачът дължи неустойка в размер на 150% (сто и петдесет на сто) върху средната брутна работна заплата за страната за всяко неосигурено работно място, като неизпълнението по чл. 22 се определя на всяко тримесечие. Съгласно чл. 24 купувачът се задължава да заплати на продавача начислената неустойка в седемдневен срок след установяване на нейния размер.

При извършена на 27.05.2004 г. проверка на отчета за изпълнение на задълженията на купувача за 2001 г. е съставен Констативен протокол № 4 от 27.05.2004 г., с който е установено частично неизпълнение на задължението по приватизационния договор по чл. 12.2 за разкриване на нови работни места до 2001 г. в размер на 135 неразкрити нови работни места, разпределени по тримесечия за 2001 г., както следва:

1 - во тримесечие - неизпълнение в размер на 43 р. м.;

2     - ро тримесечие - неизпълнение в размер на 30 р. м.; 3-то тримесечие - неизпълнение в размер на 31 р. м;. 4-то тримесечие - неизпълнение в размер на 151 р.м.,

поради което и на основание чл. 22 от Договора Изпълнителният съвет на АСК приема Протоколно решение № 708 от 27.05.2004 г., с което на купувача "Хидрострой - Сливен" АД, гр. Сливен е начислена неустойка в размер на 275 400 лева.

Твърди се още, че съгласно чл. 12.4 от Договора, купувачът се е задължил да извърши инвестиции, в това число и нови производства, в общ размер на 990 400 деноминирани лева, разпределени по години, както следва:

-    за 1997 г. - инвестиции в размер на 35 900 деноминирани лева;

-    за 1998 г. - инвестиции в размер на 81 200 деноминирани лева;

-    за 1999 г. - инвестиции в размер на 152 400 деноминирани лева;

-    за 2000 г. - инвестиции в размер на 304 600 деноминирани лева;

-    за 2001 г. - инвестиции в размер на 416 300 деноминирани лева;

Съгласно чл. 23 от договора, при неизпълнение на инвестиционната програма, купувачът дължи неустойка в размер на 50% върху договорените, но неизвършени инвестиции, като неизпълнението на задълженията за инвестиции се определя в края на всяка календарна година. Съгласно чл. 24 купувачът се задължава да заплати на продавача начислената неустойка в седемдневен срок след установяване на нейния размер. За всеки ден закъснение купувачът дължи законната лихва.

При извършена на 27.05.2004 г. проверка на отчета за изпълнение на задълженията на купувача за 2001 г. е съставен Констативен протокол № 4 от 27.05.2004 г., с който е установено частично неизпълнение на задължението по чл.12.4 от приватизационния договор за извършване на инвестиции в размер на 56 077 лв., поради което и на основание чл. 23 от договора Изпълнителният съвет на АСК е приел Протоколно решение № 708 от 27.05.2004 г., с което на купувача "Хидростроител - Сливен" АД, гр. Сливен е начислена неустойка в размер на 28 038, 50 лева за 2001 г.

С писмо с изх. № 26 - 00 - 2679 на АСК от 27.05.2004 г., получено от купувача на 08.06.2004 г. (видно от приложената обратна разписка), същият е уведомен за размера на начислената неустойка и е поканен да я заплати.

До предявяване на ИМ начислената неустойка не е платена, което поражда правото на Агенцията за следприватизационен контрол да предяви иск за събирането й, заедно с лихвата за забава върху дължимата сума.

Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с което на основание чл. 92 aл. 1 от ЗЗД да осъди ответника да заплати по сметка на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол сума в размер на 315 332,11 лв., представляваща:

-    начислената неустойка в размер на 275 400 лв. за частично неизпълнение на задължението по програмата за трудова заетост в дружеството за 2001 г.;

-    мораторната лихва върху начислената неустойка, считано от 16.06.2004 г. (датата на изтичане на срока за доброволно плащане на начислената неустойка, даден с писмо с изх. № 26 - 00 - 2679 на Изпълнителния директор на АСК от 27.05.2004 г.) до предявяване на исковата молба в размер на 10 794,61 лв.;

-    начислената неустойка в размер на 28 038, 50 лв. за частично неизпълнение на инвестиционната програма за 2001 г.;

-    мораторната лихва върху начислената неустойка, считано от 16.06.2004 г. (датата на изтичане на срока за доброволно плащане на начислената неустойка, даден с писмо с изх. № 26 - 00 - 2679 на Изпълнителния директор на АСК от 27.05.2004 г.) до предявяване на исковата молба в размер на 1 099 лв.

  Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.

  В с.з. ищецът, редовно призован не се представлява. Представя писмена молба, в която моли исковите претенции да бъдат уважени изцяло, така както са предявени.

  В с.з. ответникът, редовно призован не се представлява. В проведеното първо съдебно заседание, процесуалния представител на ответника адв. Танев оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Прави възражение по чл. 307 от ТЗ – стопанска непоносимост. Твърди, че неизпълнението на договорните клаузи от страна на ответника, не би могло да му бъде вменено във вина, тъй като с въвеждането на валутния борд в страната са налице коренно променени икономически условия, които страните не са могли да предвидят при сключването на сделката. Тези условия обаче довели до неравнопоставеност на страните по договора и поставяне в по – неблагоприятно положение на ответника. Прави се възражение за прекомерност на неустойката, с искане за нейното намаляне на осн. чл.92, ал.2 от ЗЗД до размер на 30% върху средната брутна работна заплата за всяко неосигурено работно място. Оспорва се изрично връчването на поканата за доброволно изпълнение / положения подпис върху обратната разписка/ на констатираните с протокол от ищеца и дължими неустойки, конкретизирани по размер.

По молба на ищецът, с изрично определение на съда, е допуснато увеличение по размер на исковите претенции, а именно :

-    на иска с правно осн. чл. 92 от ЗЗД за частично неизпълнение на програма за трудова заетост за процесната 2001г., като същия се счита увеличен със сумата в размер на 240 975 лв. до сума в размер на 516 375 лева;

-    на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху неустойката за частично неизпълнение на задължението за програма за трудовата заетост за 2001г., като същия се счита увеличен със сумата в размер на 11 986.39 лева до сума в размер на 22 763 лева.

След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, се установява от фактическа страна следното :

На 13.05.1997 г. между Министъра на териториалното развитие и строителството, в качеството му на орган по чл. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), като продавач и "Хидрострой - Сливен" АД, гр. Сливен, като купувач, е сключен договор за приватизационна продажба на 13 160, 8 дяла, представляващи 80 % (осемдесет на сто) от капитал на "Хидростроител" ЕООД, гр. Сливен.

Съгласно чл. 12.2 от Договора, купувачът се е задължил да запази броя на работните места и да разкрие нови 202 броя - общо 248 броя до 2001 г. (видно от приложеното извлечение от оферта на купувача за участие в конкурс за приватизация на 80 % от дяловете на "Хидростроител" ЕООД , според таблица 6 - структура на персонала и разходи за работна заплата (стр. 12) общият брой на поддържаните работни места през 1997 г.е 46).

Съгласно чл. 22 от Договора, при неизпълнение на програмата за трудова заетост, купувачът дължи неустойка в размер на 150% (сто и петдесет на сто) върху средната брутна работна заплата за страната за всяко неосигурено работно място, като неизпълнението по чл. 22 се определя на всяко тримесечие. Съгласно чл. 24 купувачът се задължава да заплати на продавача начислената неустойка в седемдневен срок след установяване на нейния размер.

При извършена на 27.05.2004 г. проверка на отчета за изпълнение на задълженията на купувача за 2001 г. е съставен Констативен протокол № 4 от 27.05.2004 г., с който е установено частично неизпълнение на задължението по приватизационния договор по чл. 12.2 за разкриване на нови работни места до 2001 г. в размер на 135 неразкрити нови работни места, разпределени по тримесечия за 2001 г., както следва:

1  - во тримесечие - неизпълнение в размер на 43 р. м.;

2   - ро тримесечие - неизпълнение в размер на 30 р. м.;

3-то тримесечие - неизпълнение в размер на 31 р. м;.

4-то тримесечие - неизпълнение в размер на 151 р.м.

Предвид това и на основание чл. 22 от Договора, Изпълнителният съвет на АСК приема Протоколно решение № 708 от 27.05.2004 г., с което на купувача "Хидрострой - Сливен" АД, гр. Сливен е начислена неустойка в размер на 275 400 лева за 2001г.

Съгласно чл. 12.4 от Договора, купувачът се е задължил да извърши инвестиции, в това число и нови производства, в общ размер на 990 400 деноминирани лева, разпределени по години, както следва:

-    за 1997 г. - инвестиции в размер на 35 900 деноминирани лева;

-    за 1998 г. - инвестиции в размер на 81 200 деноминирани лева;

-    за 1999 г. - инвестиции в размер на 152 400 деноминирани лева;

-    за 2000 г. - инвестиции в размер на 304 600 деноминирани лева;

-    за 2001 г. - инвестиции в размер на 416 300 деноминирани лева;

Съгласно чл. 23 от договора, при неизпълнение на инвестиционната програма, купувачът дължи неустойка в размер на 50% върху договорените, но неизвършени инвестиции, като неизпълнението на задълженията за инвестиции се определя в края на всяка календарна година.

Съгласно чл. 24 купувачът се задължава да заплати на продавача начислената неустойка в седемдневен срок след установяване на нейния размер. За всеки ден закъснение купувачът дължи законната лихва.

При извършена на 27.05.2004 г. проверка на отчета за изпълнение на задълженията на купувача за 2001 г. е съставен Констативен протокол № 4 от 27.05.2004 г., с който е установено частично неизпълнение на задължението по чл.12.4 от приватизационния договор за извършване на инвестиции в размер на 56 077 лв., поради което и на основание чл. 23 от договора Изпълнителният съвет на АСК е приел Протоколно решение № 708 от 27.05.2004 г., с което на купувача "Хидростроител - Сливен" АД, гр. Сливен е начислена неустойка в размер на 28 038, 50 лева за 2001 г.

С писмо с изх. № 26 - 00 - 2679 на АСК от 27.05.2004 г., е изпратена покана до ответника за заплащане на дължимата неустойка за частично неизпълнение на инвестиционна програма за 2001г. и частично неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001г.  Покана е връчена с обратна разписка на 08.06.2004г., но не е посочено лицето получило поканата и положило подпис. От назначената по делото почеркова експертиза се установява категорично, че положения подпис не принадлежи на управителя на дружеството – ответник Здравко П. Дичев.

До предявяване на ИМ начислената неустойка не е платена.

            По делото е назначена тройна СИЕ, чието заключение сочи, че размерът на дължимата неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост за 2001г., съгласно чл.22 във вр. с чл.12.2 от Договора за продажба възлиза на сумата 275 400 лева.

            Средно списъчния брой на заетите и осигурени лица по трудови договори в „Хидростоител – Сливен” ООД по отчет за 2001г. е 97 човека. Неназначените лица възлизат на общия брой - 248 заложени по договор минус 97 по отчет = 151 човека. Неизпълнението на програмата за трудова заетост е от 151 човека.

            Средната работна заплата за 2001г. е била 240 лева. Изчислен размера на дължимата неустойка за неизпълнение на  програмата за трудова заетост възлиза на 275 400 лева.

            През 2001г. „Хидрострой – Сливен” АД не е подавал заявка до Бюрото по труда за предоставяне на допълнителни бройки.

            Реалната годишна инфлация, отчетена от НСИ е 4.8%, т.е. в проекта е била заложена инфлация в повече с 17.2%.

            Купувачът е следвало да извърши инвестиции за 2001г. в размер на 416 300 лева, а е отчел такива в размер на 380 028.47 лева, или в по – малко с 36 271.53 лева.

            Неустойката за неизпълнението на инвестициите е 50 % от 36 371.53 лева, което са равнява на сумата от 18 135.76 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на подробен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства, които са годни, относими и взаимнодопълващи се. Съдът възприе и заключенията на назначените по делото съдебно – почеркова и тройна съдебно – икономическа експертиза, като изготвени от компетентни и добросъвестни вещи лица.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи, а именно:

Предявените искове са правно основание чл.92, ал.1  във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими. Ищецът е активно легитимирано лице да осъществява следприватизационния контрол и предявява по съдебен ред, от името на Държавата, настоящите пртенции.

Разгледани по същество, съдът анализира следното :

По отношение на претенцията за заплащане на неустойка за неизпълнение на чл.12.2 от Договора за разкриване на нови работни места, настоящия съд счита, че следва да бъдат взети предвид само бройките на лицата в трудово - правни отношения, а не и тези ангажирани по граждански договор. Последователно в практиката си ВКС е поддържал, че под понятието работни места при този вид договори следва да се имат предвид всички места в предприятието или обособена негова част, където се полага труд единствено по силата на трудов, а не друг договор.

          С оглед изложеното и начинът, по който е формулирана уговорката в чл. 12.2 от Договора, настоящият съдебен състав намира, че реално незаетите по трудов договор за 2001 год. в ответното ТД работни места са 151 броя. Съпоставени, същите с посочения изрично от съконтрахентите общ брой съществували работни места към момента на осъществената продажба и заключението на изслушаната тройна съдебно-икономическа експертиза, обуславят правен извод, че договорната отговорност на ответниците, като купувачи следва да бъде ангажирана по реда на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД именно за неизпълнение от 151 бр. работни места.

Изчислен, размерът на дължимата неустойка, съобразно договорения между страните с чл. 22 от Договора % и съществуващата в страната към този момент средна работна заплата, същият възлиза на общата сума от 275 400 лв. До този размер претенцията следва да бъде уважена, като до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Върху уважения размер следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от предявяване на исковата молба 04.10.2004г. до окончателното изплащане.

По отношение на претенцията за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорна клауза относно реализирани инвестиции :

При задължението за инвестиции купувачът по приватизационния договор подобрява собствения си имот и става собственик на тези подобрения. Резултатът от изпълнението на задължението остава в патримониума на задълженото лице, а за Държавата резултатът е да се постигнат определен социален и икономически ефект. Установено е по делото, че неизпълнението за неизвършени инвестиции за 2001г. е в размер на 36 271.53 лева.

Неустойката за неизпълнението на инвестициите е 50 % от 36 371.53 лева, което са равнява на сумата от 18 135.76 лева. До този размер претенцията следва да бъде уважена, като до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Върху уважения размер следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от предявяване на исковата молба 04.10.2004г. до окончателното изплащане.

Тук следва да се отбележи, че страните са договорили изрично задължението в лева и липсва клауза в договора, която да обвързва задължението с курса на щатския долар в страната. При това положение, промяната в курса на щатската валута, не би следвало да рефлектира върху размера на договореното задължение в лева.

Относно приложението на чл.307 от ТЗ е налице влязло в сила решение /приложено по делото/, с което искът за стопанска непоносимост е отхвърлен и този въпрос не може да бъде отново пререшаван.

           Що се отнася до възражението  по чл.81 от ЗЗД, същото е неоснователно. Следва да се отбележи, че приватизационна сделка не е търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ. Тази сделка е особен вид сделка, тъй като съдържа елементи на продажба, но и на други нехарактерни за купувача задължения от социален и икономически характер – като запазване на работните места и тяхното увеличение, извършване на инвестиции и пр. Следователно и на това основание, тук не може да се говори за наличието на непреодолима сила по смисъла на чл.306 от ТЗ. Обективна невъзможност също не е налице, тъй като променените икономически условия в страната не могат да се окачествят като такова състояние, в резултат на което всички усилия на длъжника да престира са лишени от практически смисъл. Неизпълнението на договорните инвестиции не може да се обвърже с проекта за стопанско развитие, тъй като този проект е изготвен преди сключването на договора и освен това в последния няма клауза, съгласно която този проект да се счита за неразделна част от договора. С подписването на договора водените преди това преговори и разменената кореспонденция на страните имат съдържанието, определено в подписания договор.

Относно прекомерността на неустойката, настоящия съдебен състав намира, че това възражение е неоснователно. Договорните неустойки по приватизационните договори имат категорично санкционен характер с оглед спецификата на тези договори и специалната процедура по тяхното сключване. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. В тежест на ответника – длъжник е да установи размера на претърпените вреди, когато претендира намаляване на неустойката поради прекомерност по реда на чл.92, ал.2 от ЗЗД. Не са ангажирани доказателства за размера на вредите, поради което следва да се направи извода, че не са налице предпоставките за намаляване на неустойката. В тази насока настоящия съд намира, че заключението на съдебно – икономическата експертиза, изслушана в с.з. на 31.01.2011г.и  на 18.04.2011г., не следва да бъде кредитирано, тъй като базата от която се определят размерите на дължимите неустойки са изрично посочени в чл.22 и чл.23 от Договора, а също и начина на нейното определяне, поради което начините, посочени от ответника са неотносими към спора.

По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва за забава върху дължимите суми като неустойка, настоящия съдебен състав счита претенцията за неоснователна. От събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин редовното връчване на поканата за изпълнение, адресирана до ответника с писмо изх. № 26 – 00 – 2679/27.05.2004г. на Агенцията за следприватизационен контрол. Липсата на редовно връчване на служител в ответното дружество, прави поканата нередовна. Няма данни кога размерът на задълженията, посочени в цитираното писмо са съобщени на ответника, за да се установи от кога той е изпаднал в забава, съгласно чл. 84 от ЗЗД. Поради това исковете за мораторна лихва върху дължимата неустойка следва да бъдат отхвърлени.

Предвид изхода на спора, в настоящата инстанция и на осн. чл. 64, ал. 1 ГПК /отм/, във вр. с чл. 64, ал. 5 ГПК /отм/, следва да бъде уважено и искането на ищеца за присъждане на направените от него деловодни разноски, изразяващи се в юрисконсулско възнаграждение за настоящето производство, съразмерно на уважените претенциив размер на 18 962 лева.

Дължимата държавна такса за водене на настоящето производство, определена на 11 742 лева - в съответствие с уважената част от претенциите, следва да бъде възложена в тежест на ответника.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав на Сливенски Окръжен съд

Р  Е  Ш  И

ОСЪЖДА „ХИДРОСТРОЙ – СЛИВЕН” АД със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.”Самуилово шосе” № 22 ДА ЗАПЛАТИ НА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ – гр. С., ул.”А.” № *, сумата в размер на 275 400 лева, представляваща неустойка по чл.22 за неизпълнение на задължението за разкриване на нови работни места през 2001г., съгласно чл.12.2 от сключения между страните на 13.05.1997г. приватизационен договор, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2004г. до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 516 375 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „ХИДРОСТРОЙ – СЛИВЕН” АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”С. ш.” № * ДА ЗАПЛАТИ НА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ – гр. С., ул.”А.” № *, сумата в размер на 18 135.76 лева, представляваща неустойка по чл.23 за неизпълнение на задължението за извършване на инвестиции през 2001г., съгласно чл.12.4 от сключения между страните на 13.05.1997г. приватизационен договор, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2004г. до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 28 038.50 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИИТЕ НА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНКТРОЛ – гр. София, ул.”А.” №  * СРЕЩУ „ХИДРОСТРОЙ – СЛИВЕН” АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”С. ш.” № * за заплащане на мораторни лихви, считано от 16.06.2004г. до 04.10.2005г., определени върху начислената неустойка за неизпълнение на програмата за трудова заетост и инвестиционна програма за 2001г., съгласно сключен между страните приватизационен договор от 13.05.1997г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „ХИДРОСТРОЙ – СЛИВЕН” АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”С. ш.” № * ДА ЗАПЛАТИ НА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ – гр. С., ул.”А.” № *, сумата в размер на 18 962 лева, представляваща деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ХИДРОСТРОЙ – СЛИВЕН” АД със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”С. ш.” № * ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС държавна такса в размер на 11 742 лева.

Решението може да бъде обжалвано в 14 – дневен срок, считано от съобщаването му на страните, пред АпС – Бургас.

                  

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :