Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  16.03.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

                                                                                                             М.Б. 

                                                                                                                 

при секретаря М.Ж. и с участието на прокурора ……………..… като разгледа докладваното от  Г.Д. въззивно гражданско дело № 436 по описа за 2005 година, за да се произнесе съобрази:

 

Делото се разглежда по реда на §2, ал.1 от ГПК, ДВ брой 59/2007г.

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 196 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалбата на  Община град Нова Загора, представлявана от кмета, против Решение № 116/22.06.2005 г., постановено по гр.д. № 114 по описа за 2003 г. на  районен съд гр.Нова Загора.

С това решение е признато „за установено между ищеца ЗПК „Н.”  с. Е., Н. община и ответника - община Нова Загора, че   направеното оспорване от ответника на представените три договора за продажба на недвижими имоти от 11.02.1994 г., удостоверяващи, че ЗПК „Н.”, с. Е., Новозагорска община е закупила чрез търг при разпределение на имуществото на ТКЗС в ликвидация на същото село три недвижими имота, представляващи язовир с изравнител инвентарен № 10001 и два изравнителя с инвентарни № 10006 и №10007, не е доказано.”

„Признава за установено по отношение на община Нова Загора, че ЗПК „Н.”, с. Е., вписана в регистъра на кооперациите под партиден № 61, том І, стр.121 по ф.д. № 2207/93г. на ОС Сливен е собственик на „Язовир Крумовски” с кадастрален № 000096, с площ от 51,181 дка № 000108 /изравнители/ с площ 55,33 дка, целият с обща площ 106,513 дка в м. „Н. к.” в землището на с. Е., община Нова Загора, обл. Сливен с граници: кадастрален № 000096; № 000166 – полски път; № 000044 – пасище; мера, № 000118 – дере; № 000119 – дере; № 000123 – пасище, мера; кад. № 000108 - № 000094 – пасище, мера; № 000122 – дере; № 000170 – пасище, мера; № 000098 – пасище, мера; № 000171 – дере; № 000129 – пасище, мера.

Осъжда общината да прекрати всякакво неоснователно действие, с което пречи на кооперацията да упражнява своето право на собственост, както и да заплати на кооперацията 2165 лв. разноски по делото.”

Това решение е обжалвано от община Нова Загора. В жалбата се твърди, че то е неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано.

Твърди се, че представените договори за закупуване на процесните три имота от кооперацията са неистински, нямат достоверна дата, не е доказано, че са подписани от лицата, които са посочени като страни, нямат печат на организацията, която ги е издала – не са издадени от Ликвидационния съвет на ТКЗС, с. Езеро и не са годни доказателства за правото на собственост на ищеца. Общината доказвала своето право на собственост с издадения акт за общинска собственост, което съда не е отчел. Тя станала собственик и по силата на закона – чл.2 ал.1 т.4 от ЗСПЗЗ, защото земята, върху която е изграден язовира и изравнителите била държавна собственост, а язовирната стена нямала самостоятелно предназначение. Сочи, че в съответствие с разпоредбата на § 7 ал.1 т.2 от ПЗР на ЗСМСА, държавните имоти, представляващи язовири и езера, ставали общинска собственост, включително водите и водните обекти и съоръжения определени със специален закон. Съгласно Закона за водите /чл.19 ал.1 т.1/ публична общинска собственост са водите и водните обекти – язовири, езера, блата, когато са разположени на земи – общинска собственост. Намира, че по Закона за водите /чл.27/ правото на собственост върху водно стопански съоръжения можело да принадлежи на две и повече лица, но когато тези обекти са разположени в съсобствен имот, а ТКЗС с. Езеро не било собственик на земите, на бившите член-кооператори, нито на тези от ДПФ и Ликвидационния съвет не могъл да прехвърли право на собственост върху тази земя на кооперацията – ищец. Договорите, с които кооперацията е купила процесните имоти са недействителни, защото нямали предмет и били нищожни.

Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение и се постанови ново по съществото на спора, като се отхвърлят изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, тъй като процесните имоти са общинска собственост. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна моли да се остави жалбата без уважение, а процесния имот „язовир и съоръжения” бил включен в активите на бившето ТКЗС, с. Езеро. Сделката с ликвидационния съвет била сключена, което се доказва от приложените договори. Община Нова Загора не е придобила собственост върху тези имоти. Актуването им като държавни или общински, без правно основание не доказва собственост. Ищецът чрез търг при разпродаване имуществото на ТКЗС в ликвидация е придобила собствеността на процесния язовир и изравнители. Моли да се потвърди решението на  Районен съд – Нова Загора. Претендира разноските по делото. В представената писмена защита счита, че се е установило по делото, че представените договори за закупуване на процесния язовир с изравнители са сключени след надлежно проведен търг, спечелен от ищеца. Установило се, че са подписани от представителите на ликвидационния съвет на ТКЗС в ликвидация и са били включени в сградния фонд на същото ТКЗС. Счита, че е установено, че язовира е изграден на ливади, а не върху мери и дерета. Язовирът бил построен на река, от двете страни на която имало частни лозя и градини.  Посочва, че в документите при ответника имало приложен списък на водоемите и язовирите, които са собственост на земеделски кооперации и под № 20 в този списък като собственик на процесния язовир „Крумовски” и изравнителите предмет на спора, е вписана кооперация „Надежда”. Счита, че изравнителите обслужват язовира и са единно цяло с него и те също са собственост на кооперация „Надежда”. Моли да се постанови решение, с което се остави жалбата без уважение и се потвърди решението на РС – Нова Загора изцяло. Претендира разноските по делото.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 196 от ГПК.

Пред въззивната инстанция   е искано събирането на нови писмени и гласни доказателства, включително съдебно графическа, икономическа и техническа експертизи, които съдът е допуснал и събрал  по предвидения в ГПК ред.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че на територия в землището на с. Е., Новозагорска община има изграден язовир „Крумовски” с изравнители инвентарен № 10001, изравнител с инвентарен № 10006 и изравнител с инвентарен № 10007, за които ищецът е предявил искова молба с правно основание чл.97 от ГПК, да се признае за установено, че са негова собственост, тъй като ги е придобил с договор за покупко-продажба от 11.02.1994г., които е сключил с ТКЗС в ликвидация, след спечелен търг от разпродажба на имуществото му и ги е заплатил с фактури №№ 42, 43 и 44 всички от 17.02.1994г.

Ответникът - Община Нова Загора с обява за явен търг, който да се проведе на 18.03.03 г. от 10,00 часа в залата на общината,  е вписала в списъка си и процесния язовир и изравнители  в т.9, който е следвало да бъде отдаден „под наем за рибовъдство” /арг. лист 4 до лист 10 от гр.д . №114/03 г./ Фактически и към посочената дата - 18.03. 2003 г. общината е отразила, че този язовир не се ползва и няма да се ползва за напояване, а за рибовъдство.

1.Приема се за установено по категоричен начин по делото, че договорите, с които въззиваемата страна - ищец счита, че е закупила процесния недвижим имот от ликвидационния съвет от ТКЗС в ликвидация с.Е., сключени на 11.02.1994г. между ищеца и ТКЗС в ликвидация, са подписани от представители на ликвидационния съвет на ТКЗС - в ликвидация като продавач – М. Г. К. и Р. А. К. /арг.заключение на графическа експертиза, отразено в протокол № 67/14.02.2006г. – еднолична, в протокол № 150/26.04.2006г. - тройна графична експертиза и протокол от с.з., проведено на 06.03.2006г. свидетеля М.К../

2.От изслушаната пред тази инстанция съдебно-счетоводна експертиза е установено, че посочения „предмет” по всеки един от процесните три броя договори от 11.02.1994г., отнасящи се за язовир „Крумовски” със съответните изравнители, са били вписани в „Инвентарната книга – сграден фонд на ТКЗС с.Е. с година на въвеждане на язовир № 1 с инвентарен № 10001 – 1963г., изравнител 1 и изравнител 2 съответно с инвентарни №№ 10006 и 10007 с година на въвеждане 1989г. и са включени в списъка на сградния фонд на ТКЗС  село Езеро на стр. 5. На тези ДМА ТКЗС с. Езеро е начислявало амортизационни отчисления”.  /арг. заключения на съдебно-икономическа експертиза от 20.04.06 г. и  от 28.01.09 г./

3. Язовир с.Езеро, ЕКАТТЕ 2711 –   с № 000096 и № 000108 е актуван с АОС /публична/ № 843 /лист 58/ от 27.01.2003г., като кадастрален № 000096 е с площ 51,181 дка, а № 000108 /изравнители/ е с площ 55,33 дка или общо площта е 106,513 дка, в м.”Новия кладенец” в землището на с.Езеро, общ.Нова Загора. В този акт е вписано, че бивш собственик на имота е ТКЗС с.Езеро.

4.Посочения в писмо № 1065 от 15.05.2003г.  на Министерството на земеделието и горите, до кмета на Община град Нова Загора, - т.2. „Водоем в с. Езеро, ЕКАТЕ 27111- имоти с №№000146 и000148 – наводнени ливади,  скици №№ К00646 и К00647/28.12.2002г.”, не е процесния язовир с посочените изравнители. Този извод се налага от факта, че в писмо №  06-944/05.09.2003г. на МЗГ до Областния управител на Сливенска област, този „Водоем” също е отразен в т.2, а в т. 5. е вписан „Язовир с. Езеро, ЕКАТЕ 27111- имоти с №000096,и №000108, по акт за общинска собственост № 804/27.01.2003г.”, които „имоти” са процесните. Приема се, че  при вписване в това писмо на номера на АОС е допусната техническа грешка, като е вписана цифрата –„804”, вместо  „843”./арг. заключението на съдебно техническа експертиза  на инж. Хр. П.и тройната съдебно техническа експертиза от 06.02.2009г./

5. Относно земята, на която са изградени процесните язовир и изравнители

Като съпостави данни от всички заключения в частта им, се приема за установено от доказателствата по делото   следното:

„Няма категорични данни, чия е била собствеността на земята, върху която са изградени язовир „Крумовски” и двата изравнител, както и каква е била по начин на ползване  земеделската земя  под тях”./инж. Х. П. -26.02.2005г./. Съдът не кредитира заключението на в.л. Е. Н., относно собствеността на земята под язовира и изравнителите, защото това в.л. сочи, че е ползвало „-Копия от ортофотопланове М1:5000 от 1985г.”, а не от преди или от1953 г. Заедно с това посочва, че „земята в м. „Кайрака” и тази местност изцяло е заета от мери и дерета.”, който извод не се потвърждава от другите доказателства по делото, вкл. и на тройната експертиза. /арг. Р-л ІV Констативна част , т.1, ред2 и ред 5 и Р-л V.т.1/.  Това заключение е оспорено.

Заедно с това, тройната съдебно техническа експертиза също посочва, че земята е била „мери и дерета”, но се позовава, мотивира се за този извод на факта, че тази „общинска – кметство с. Езеро” земя, е с „начин на трайно ползване – язовир; вид територия – селскостопанска”, т.е. извода за собствеността на земята е  направен към момента на изготвяне на заключението -2009г., е не преди и към момента на изграждане  на язовира и прилежащите му съоръжения, предмет на иска. 

Съдът не кредитира това заключение в частта, с която е посочено, че територията върху която е изграден язовира е била само ”дерета и пасища по топографска карта от 1953-1962 г.”, тъй като експертите се позовават на кадастрална карта от 1991 г., а топографската карта която са разгледали изрично посочиха, че е от 1962 г., т.е. след изграждане на язовира и карта от преди 1953 г., тези експерти   не са виждали. / арг. експерт инж. Г. П. ***. проведено на 16.02.09 г. и карта Приложение № 1 към същото, с отразени условни знаци, че от  едната страна на язовира има „ниви”, а от другата страна – „мера"./

Приема се, че земята, върху която е била изградена язовирната стена е била „ниви и лозя” и „мера и дерета”. / арг.  „Язовира беше построен, почти на гладка земя и имаше една малка рекичка, която минаваше от там, а от изток и от юг бяха лозя, като се построи язовира, всичко влезе в язовира – ниви и лозя, които ние знаем на нашите съселяни. Лозята бяха до самата река, а после стана язовир”.„Като направиха язовира лозята се изгубиха и ги изчистиха. Имаше и още две язовирчета и знам, точно кога ги строи ТКЗС-то. Големият язовир беше построен преди тях. Те бяха помощни язовири. Върху двете язовирчета – малките, нямаше нищо, там си беше река. Построиха по една стена и станаха язовирчета. ТКЗС-то ги строи. /арг. свид. Л. и. свид. К. Ч. в с.з. проведено на 16.02.09г./.

Фактически и сега, язовир с изравнител № инвентарен № 10001, е върху земя, ползвана като „мера” и като „лозя и ниви”, а  двата изравнителя към него се намират в „дере”. Този извод се потвърждава от заключението на тройната експертиза и гласните доказателства, събрани по делото.

Съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на в.л. – икономист и вещите лица от тройните, графична и техническа експертизи, чиито заключения не са и оспорени от страните. 

6. С писмо №06-944 от 05.09.03 г. Министерството на земеделието и горите до Областния управител на Област Сливен е било изискано „да се предаде владението върху процесния язовир, вписан в т.5, на основание §3 ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗСН” /арг. л. 79 от гр.д. № 114/03 г. на РС – Нова Загора/.

Такова искане е било направено от Министерството на земеделието и горите и до Кмета на Община Нова Загора с писмо изх. №1065 от 13.05.93 г. в което процесния язовир не е вписан. В т. 2 от  това писмо има вписан „Водоем – наводнени ливади”, който е друг имот. В   т.5. на това писмо е в писан „Язовир „Добри дере” с. Сокол” с посочени идентификационни данни. Това писмо се е искало, да се предадат на Сдружение за напояване „Кортен – изток”, „посочените обекти от хидромелиоративната  инфраструктура, находяща се на неговата територия, предназначени за напояване и представляващи елементи от напоителна система”. /Виж писмото в копие на стр.102 от гр.д. № 114/2003г. на РС Н. Загора/.

7. Доказателства, установяващи, че от Кметът на Община Нова Загора е искано от посоченото сдружение този язовир - процесния обект и той го е изискал от ищеца, за да го предаде на съответното сдружение, което да го ползва за напояване,  по делото няма представени.   Община Нова Загора, актувайки процесния язовир като публична общинска собственост, с АОС № 843/27.01.2003г./л.94/, не го е искала за предаване на съответното сдружение за напояване, а е обявила търг за отдаването му под наем за рибовъдство.

Съдебно-техническата експертиза с експерт инж. Х. П.в заключението си от 23.02.2007 г.    посочва, че този язовир и двата изравнителя са  били част от язовирна каскада „Езеро – Радево” към Хидромелиоративна система от НС „Средна Тунджа./арг. в.л. Пачев и  в с.з., проведено на 14.05.07 г. язовир „ Радево” също не се ползва за напояване, което е установено и по гр.д. № 3860/2007г. на ВКС./

 8.ЗПК „Надежда” е отдала този процесен язовир под наем за рибовъдство на ЕТ „Гичев” със седалище и адрес на управление гр. Нова Загора ул. „Преславска” №71 вписан по ф.д №35/89 г. на ОС – Сливен с договор за наем сключен на 07.12.1998 г. , вписан под №116-ІV том 130 стр. 289 вх. №1200/11.12.98 г. Язовирът е бил даден за срок от четири години, който се продължава до 30.06.2002 г. , ако наемателят не успее да улови от наетите обекти цялата си продукция от риба. Срокът по този договор е удължен  с анекс от 06.03.01 г. „с пет години считано от изтичане срока посочен в първоначалния договор, като чл. 9 от същия договор се променя така: „настоящият договор започва действието си от 01.01.99 г. и свършва на 31.12.08 г. „ /арг. л. 20 и 21 от гр.д . №114 /03 г./ Не се спори, а и съответните технически експертизи са установили, че процесният язовир се използва за рибовъдство и към настоящия момент и е искан от Община Нова Загора също за „рибовъдство”.

 

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

 Приема се, че предявения положителен установителен иск, с който се иска да се  признае  за установено, че „кооперацията – ищец е собственица  на следните имоти, намиращи се в землището на с. Езеро,”„1. Язовир с изравнител инв. №100001; 2. Изравнител _№1 инв. №10006 и 3.Изравнител №2 инв. № 10007, по договор за покупко продажба от 11.02.1994г., сключен между ТКСЗ в ликвидация” и кооперация - ищец, е доказан.

Тези имоти  „ язовир с изравнител и останалите два изравнители са изградени от ТКЗС село Езеро община Нова Загора,   водят се в списъка на ДМА на това ТКЗС /включено в последствие в АПК – Нова Загора/. В списъка на водоемите и язовирите – собственост на земеделски кооперации и правоимащите в Община Нова Загора, който е от 1998 г. процесният язовир е вписан с № 20 и е отразено, че е собственост на ЗПК „Надежда” /арг. заключението на съдебно-икономическата експертиза от 20.04.06 г. с приложен списък и справка – описа за всяка сграда раздадени чрез търг извън регулация на с. Езеро /т.13, 14 и 15/.

Този язовир с посочените изравнители е бил закупен от ЗПК „Надежда” село Езеро, при ликвидиране на  ТКЗС  - в ликвидация село Езеро като продавач, съгласно договори  за покупко –продажба на недвижим имот, сключени на 11.02.1994 г. и заплатени с фактури с №№ 42 , 42 и 44 от 17.02.94 г.

Твърдението, че тези договори не са  подписани от представители на ликвидаторите на ТКЗС с. Езеро е голословно и не може да бъде споделено.   Установи се, че подписите под договорите за продажба са поставени от оторизираните лица – ликвидатори на ТКЗС. Не се приема и твърдението, че тези договори са без  предмет. Вписаните в тях „имоти” и  са били част от активите /ДМА/ на продавача -   ТКЗС- в ликвидация, то е правило амортизационни отчисления за този имот и това се установи по категоричен начин от всички, представени  и събрани по делото доказателства.

Не се споделя и твърдението, че тези договори са без предмет и са нищожни. То не се подкрепя от всички, представени и събрани по дело доказателства, а и от факта, че в тях като предмет са вписани язовир и изравнители, за  които се установи, че са били собственост на ликвидираното ТКЗС в с. Езеро.

Оспорването на тези договори не е успешно проведено. То не е доказано.

След закупуването им, ЗПК „Надежда” е отдала този процесен обект под наем, за рибовъдство на ЕТ „Г../арг. л. 20 и 21 от гр.д . №114 /03 г./  

В приетия Закон за водите / в сила от 28.01.2000г./, Законодателят не е посочил, че всички язовири стават „ държавна” собственост, а е конкретизирал обектите в чл.11, а в чл.13 от ЗВ, е посочил, че  това се отнася само за „ комплексните и значими” язовири, които са вписани в нарочен списък към чл.13 от ЗВ . / В този списък процесния язовир не е включен/. По чл.19 от ЗВ са посочени обектите, които са  публична общинска собственост, като са изключени и  „язовирите и микроязовирите, включени в имуществото на търговските дружества към датата на влизането в сила на този закон или на сдруженията за напояване, без съдържащите се в тях води”. /арг. чл.19, ал.1, т.4, б.”в” от ЗВ, който е публикуван  в ДВ, бр.67/27.07.1999г., в сила от 28.01.2000г./.

Установено е по делото, че към тази дата, процесния имот, описан в трите пункта на исковата молба, вече е бил закупен от ищеца, а и отдаден  по договор за наем на трето лице- ЕТ./ Ищецът е юридическо лице и явно, към влизане в сила на  ЗВ, вече е притежавал процесните „имоти”.   Процесният обект е бил собственост на ликвидираното ТКЗСо, което го е продало на ищеца.    

В този аспект, след като законодателят е изключил от собствеността на ТД само „вода”-та, а не и земята, върху която са били изградени такива обекти, се приема, че нейната собственост към момента на изграждане на язовира, не е от решаващо значение, за  придобиване на собственост от търговските дружества, преди влизане в сила на посочените закони - ЗВ и ЗСН. /Този извод се налага и от факта, че с извършената в страната приватизация, фактически и държавна собственост се предостави – в собственост, на съответните ТД, които до този момент са имали само „право на стопанисване и управление”. Ликвидирането на  ТКЗС, също е „раздържавяване” на селското стопанство./ .

”Кооперацията осъществява търговска дейност и е юридическо лице” по смисъла на    разпоредбата на чл.1, ал.1, т.2 от ТЗ и чл.1от ЗК. Следователно, ищецът, на основание надлежно сключена с  правоимаща страна- продавач търговска сделка  за покупко –продажба,  обективирана в представените по  делото писмени договори, които са били вписани и в СВ при РС Н. Загора,  е придобила  в   качеството си на търговец, още към 1994г. собствеността върху процесния имот. Този извод се потвърждава от всички, представени и събрани по делото доказателства.

Приема се за категорично установено по делото, че процесния язовир към настоящия , а и към момента на закупуване от ищеца, вече не е бил и не е елемент от „хидромелиоративната инфраструктура” или от технологично обособена част от „напоителна система”, тъй като се доказа, че от  закупуването и до сега, се е ползвал и се ползва за рибовъдство. Не се установи водите му да са се ползвали за напояване от ТКЗС- в ликвидация, а не е ползван за напояване и след като е бил продаден на ищеца. Жалбоподателят също е обявил, че този имот ще се ползва за рибовъдство. По този факт не се спори.

След като ищецът е закупил от ТКЗС в ликвидация процесния имот, е сключил  с трето лице договор за наем, съгласно разпоредбата на §3 ал. 2 от ПЗР на ЗСН, общината е следвало да прекрати този договор за наем с писмено предизвестие с достатъчно дълъг срок за довършване на започнатите дейности  така, че да не се нанесат щети от преждевременното преустановяване на този договор на съответния ползвател. Не  се установи жалбоподателя да е изпълнил това си  задължение.

Съгласно чл. 1 от Закона за водите публикуван за първи път в ДВ бр. 67 от 27.07.99 г. в сила от 28.01.2000 г., „публична държавна собственост са води и водни обекти: 1. водите на реките и принадлежащите им земи, както и водите във водохранилищата, включително и тези в язовирите и микроязовирите; Към Закона за водите в съответствие с разпоредбата на чл. 13 т.1 има приложение №1 списъка на водностопански системи и съоръжения, които са публична държавна собственост. Процесният язовир не е включен в този списък. Той не е включен и в списъка по чл. 19 от ЗВ. Прима се, че процесния язовир с двата изравнителя, предмет на исковата претенция и на основание посочените разпоредби на ЗВ, не е публична  държавна, нито публична общинска собственост.

Законът за водите определя материално-правните предпоставки за  придобиване от държавата и  общините, обектите, посочени в него, но той е публикуван в ДВ бр. 67 от 27.07.1999 г. , а процесните договори са сключени на 11.02.1994 г.  При това положение, към влизане в сила на ЗВ, ищецът вече е бил собственик на този имот, за което са изложени съображения по – горе.

В трайната си практика ВКС приема, че издадените актове за общинска или държавна собственост не създават собственост, а вписаните в тях обстоятелства имат доказателствена сила и се считат за верни до доказване на противното в производство в което се обсъжда характера на собствеността на конкретния недвижим имот.  Процесният имот е   придобит от ищеца преди влизане в сила на ЗВ, ЗСН и ЗОбС и към момента на влизането в сила на тези закони ищецът е бил собственик на процесния имот.

Обстоятелството, че в собственост на общините преминават „само държавни имоти” съгласно §7 от ПЗР на ЗМСМА,  в конкретния случай потвърждава извода, че след като процесния язовир е бил изграден от ТКЗС и включен като  ДМА на същото, като за него са внасяни и амортизационни отчисления, той е бил негова собственост, а не е държавен имот и не може да премине в собственост на общината.

 По тези съображения се приема, че предявеният  положителен установителен иск от ЗПК „Надежда” за установяване, че е собственик на намиращия се в землището на село Езеро общ. Нова Загора язовир с изравнители е основателен, като е приел и РС – Нова Загора.

Настоящата инстанция споделя правните изводи на РС – Нова Загора отразени в обжалваното решение, както по отношение на оспорването от Община Нова Загора, че процесните три договора за продажба на недвижими имоти, сключени на 11.02.94 г. между ликвидационен съвет на ТКЗС в ликвидация село Езеро и ЗПК „Надежда” от същото село не е доказано, така и в частта, с която е прието, че следва да бъде уважен положителния установителен иск на ищеца.

При този изход на спора разноски се дължат на ищеца и такива са доказани в размер на сумата 1700лв.

 

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 116/22.06.2005г., постановено по гр.д. № 114/2003г. на РС – Нова Загора.

ОСЪЖДА община Нова Загора, представлявана от кмета на общината ДА ЗАПЛАТИ на ЗПК „Надежда”   - в ликвидация с. Езеро с ликвидатор С.К. сумата  1700,00/  хиляда и седемстотин лева/, разноски по делото за тази инстанция.

 

 

Решението може да бъде обжалвано в 30-дневен срок от съобщаване на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: