РЕШЕНИЕ №                                

гр. Сливен, 10.02.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и осма  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.,

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.,*** Х.

 

при участието на секретаря К.И., като се запозна с докладваното от Хр.М. *** по описа на съда за 2006г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и съгласно §2 ал.2 от ПЗР на ГПК се движи по реда на чл.196 и сл. от отменения ГПК (по долу в решението „ГПК”).

Адв. А. М. – П. от АК – гр. Стара Загора в качеството си на пълномощник на Д.П.Д., Й.Д.Г. и Ц.Д.Г. е подала от тяхно име жалба против решение № 296\25.11.2005г. постановено по гр.д. № 488\04г. по описа на РС – гр. Нова Загора, с което е отхвърлен предявения от тях против Г.Й.И. и З.Б. З. ревандикационен иск относно 7, 60 кв.м. дворно място като част от имота на ищците, представляващ УПИ ХVІІІ – 672 в кв. 208 по плана на гр. Н. З. и са осъдени да заплатят на ответниците деловодни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд не се е съобразил със заключението на тройната техническа експертиза, че ответниците владеят 7, 60 кв.м. от имота на ищците съгласно действащия ПУП, като необосновано е приел, че това се дължи на „обективни причини”, които не представляват предпоставка за отхвърлянето на предявения ревандикационен иск. Владението, което са установили ответниците чрез построената от тях ограда е без основание. Вещите лица са извършили прецизни и точни измервания, съгласно които площта на имот пл. № 672 и УПИ ХVІІІ – 672 е еднаква – 1360 кв.м., което се дължи на съвпадението на имотните и регулационни граници, докато площта на имота на ответниците – пл. № 699 – 744 кв.м. сравнена с площта на УПИ ХХІ – 699 – 782 кв.м. не съвпада. Съдът приел, че има придаваеми места, който извод е необоснован и погрешен, като от заключението и обясненията на в.л. няма и не е имало придаваеми места. Започналото при действието на предходен план производство за оценка на придаваеми места не касае имота на ответниците. В мотивите си съдът е смесил понятията имотна и материализирана на място имотна граница и необосновано стигнал до извода, че ищците са предявили иск за изменение на действащия ПУП. Незаконното навлизане на ответниците в имота на ищците е установено по ясен и категоричен начин, като фактът на поставената мрежа, не води до извода, че това състояние е такова „от десетки години насам”, както е приел първоинстанционния съд.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се деловодни разноски.

В с.з. от ищците – редовно призовани се явява само Ц. Г. и за всички – адв. М. – П., която поддържа жалбата. В представената по същество писмена защита изтъква, че е неоснователен извода, че мястото, което владеят ответниците от процесния имот представлява придаваемо място. Действително по предходните планове от 1909г. и 1964г. кадастралната граница е минавала по западната фасада на постройката н имота на наследодателя на ищците, но това положение е различно в следващите регулационни планове от 1977г. и 1991г., в които имотната граница съвпада с регулационната и е ирелевантно започналата през 1998г. процедура за оценка на придаваеми места. Позовава се и на решение на ВКС по аналогичен казус.

От въззиваемите – редовно призовани, се явява лично Г.И., К.С. и А.С., които оспорват жалбата. В представената по същество писмена защита, изтъкват недобросъвестност на вещите лица, поради което не следва да бъде кредитирано тяхното заключение. В представени в течение на производството писмени становища, освен изложеното в писмената защита по същество, се позовават на действието на плана на гр. Н. З. от 1968г., който следва да бъде съобразен и спрямо който в плана от 1977г. е налице промяна в границите на имотите.

Жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 197 от ГПК от надлежно легитимирани участници в производството по делото, имащи правен интерес от обжалването.

На основание чл. 109 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намери, че същото не страда от пороци обуславящи прогласявенето му за нищожно.

Във връзка с правилното конституиране на страните и изискванията на чл. 172 ал.2 от ГПК, процедирайки по реда на чл. 100 от ГПК съдът конституира като ответник в качеството й необходим и задължителен друг ар в производството въззиваемите С.П.И. – съпруга на Г.Й.И., К.Б.И. и К.З.С. като наследници на К. М. Д. - съпруга на З.Б.Д., както и А.М.С. – съпруг на К.З.С. и приобритател по договор за продажба за имот ХХІ – 669 по н.а. № 105\03г. С оглед отстраняването на констатираната от въззивната инстанция нередовност на исковата молба, нейният порок следва да се счита саниран с обратна сила – от момента на предявяването й, като производството следва да продължи с решение по основателността на въззивната жалба.

На основание чл. 208 от ГПК съдът извърши проверка за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, като въз основа на събраните пред двете инстанции доказателства намира за установено то фактическа страна следното:

Безспорно е и се установява по делото, че ищците – въззивници пред настоящата инстанция, като законни наследници на Д. Г. Д. съгласно представено удостоверение са собственици по наследяването му на имот, представляващ дворно място от 1360 кв.м., представляващо УПИ ХVІІІ – 672 в кв. 28 по действащия към настоящия момент ПУП на гр. Н. З., който имот наследодателят притежава съгласно констативен нотариален акт № 15, т. І , д. № 26 от 1988г.

Ответниците – въззиваеми пред настоящата инстанция, от своя страна са съсобственици имот, представляващ западна граница на имота на въззивниците, а именно УПИ ХХІ – 669 в кв. 28 по плана на гр. Н. З., като правата на съсобствениците на този имот се установяват от н.а. № 102, т. І д. № 230\69г., н.а. № 125, т. І, д. № 105\03г., н.а. № 57, т. І, д. № 120\79г.

Пред първоинстанционния съд е назначена строително- техническа експертиза като и като вещо лице е изслушан Г. Г., чието заключение не се намери в рамките на първоинстанционното дело. Препис от това заключение е представено с възражение на въззиваемия Г. И., като се установява, че с него в.л. Г. е направил заключение, че материализираната на място граница между имотите на страните е в съответствие с дворищно – регулационната линия, установена с ПУП на гр. Н. З., както и с кадастралната основа, съдържащата се в стари планове от 1964г. и от 1968г.

Като доказателство пред първоинстанционния съд е ценено заключението на тройна експертиза в състав в.л. В. Т., Хр. П. и Т. Н., които въз основа на представените по делото скици и документи – н.а. № 15\88г., разрешение за строеж № 12\06.03.2003г. на името на въззивниците за ограда от всички страни на УПИ ХVІІІ – 672 и н.а. № 47\61г. относно правото на собственост на З.Д. и П. Г.,*** З. и чрез измерване на место, които са дали заключение, че площта на УПИ ХVІІІ – 672 в кв. 28 по действащия план на гр. Н. З. е 1360 кв.м. и съвпада с площта на имот пл. № 672, като имотните граници съвпадат с регулационните. Площта на същия имот в н.а. № 15\88г. е по – малка, т.к. към момента на издаването му за имота е действал предходен план, според който голяма част от имот пл. № 672 е била отредена за „Комплексно жилищно строителство в ПГ” Посочват, че площта на УПИ ХХІ – 699 е 782 кв.м., а на имот пл. № 699 е 774 кв.м. Установената (материализирана) на място граница от бетонови колове и мрежа между двата имота, намалява площта на имот пл. № 672 и УПИ ХVІІІ – 672 с 7, 60 кв.м. чрез навлизането и присъединяването й към УПИ ХХІ – 669, обозначено със зелен цвят по линия 1,2,3,4 на приложената към заключението скица № 1 (л.85 от гр.д. № 488\04г. на РС – гр. Нова Загора) Измерената на място според материализираните граници площ на УПИ ХХІ – 699 е 789, 60 кв.м.

Настоящата инстанция кредитира заключението на тази тройна експертиза, като с оглед и на мотивите на постановените в хода на делото определения намира, че е изготвено добросъвестно от вещите лица, които притежават съответните специални знания, необходими за изясняване на фактите по делото според представените скици и техническа документация.

Пред настоящата инстанция във връзка със спора за материално право, произтичащ от различията в предвижданията на посочените в едноличната експертиза планове, съдът назначи тройна строително техническа експертиза, която да изясни колко регулационни  планове са действали за имотите на ищците и ответниците до момента, какъв е статута на имотите по тези планове, да се изготвят скици за имотите по действалите планове съгласно първия въпрос, както и да се изясни има ли данни за приложение на плановете – уреждане на сметни отношения, документи за собственост, като при наличието на изменение на регулационната граница между двата имота и прилагане на изменението да се обозначи на скицата съответното изменение и приложение!

От заключението на тройната експертиза, изготвено от в.л. в състав, инж. В. Т., Хр. П. и Т. Н. се установява, че за имотите на страните по делото са действали следните планове:

Най старият план е бил одобрен със заповед № 952\30.07.1909г., като последващите планове са одобрени със заповед № 886\03.04.1964г., заповед № 475\08.12.1977г. и сега действащия – със заповед № 379\21.11.1991г. Към заключението вещите лица прилагат скици – фотокопия за имотите по действащите планове, въз основа на които посочват, че за имотите са били отредени с плана от 1909г. парцели ІІ – 1 и ІV – 3, границата между които не съвпада с имотната граница между пл.№1 и пл. № 3 – скица №1. На вещите лица не са били предоставени данни за уреждане на сметни отношения. Скица № 2 е по плана от 1964г., по който процесните имоти попадат в кв. 190. По този план за процесните имоти са били отредени парцели ХХ – 2852 и ХVІІІ – 361 като имотната и регулационна граници съвпадат. Скица №3 е по плана от 1977г., с който част от имот пл. № 672 е отреден парцел VІІ „КЖС”, което предвиждане не е реализирано. Регулационната линия между парцели VІІ и парцел ХХІ – 699 съвпада с имотната граница. Скица № 4 е по действащия сега план от 1991г., по който имотите попадат в кв. 28 и регулационната граница между УПИ ХХІ – 669 и УПИ ХVІІІ – 672 съвпада с имотната граница. Анализа на тези данни води до извода, че с изключение на плана от 1909г. регулационната граница съвпада с имотната между процесните имоти.

В обясненият в с.з. вещите лица посочват, че кадастралната основа към плана от 1977г. не е изработен въз основа на регулационния план от 1964г., поради наличието на застрояване повече от 30 % за града. През 1968г. е бил изработен и друг план, за който няма данни за одобряването му. Същото обстоятелство се потвърждава и от удостоверение № 468\29.09.2006г. издадено на въззиваемия Г. И.. Същият представя и два броя скици № 1702\26.08.1996г., на която не е посочено, въз основа на кой от плановете на гр. Н. З. е издадена и на която регулационната граница между парцел ХХ – 2852 (на въззивниците) и парцел ХІХ – 348 (на въззиваемите) не съвпада с имотната граница, като се предвижда придаване на маломерна част от имот 348 към парцел ХХ – 2852. Представя и скица № 1604\30.07.1999г. издадена по действащия сега плана за процесните имоти от 1991г.

Видно от издаденото на въззиваемия Г. И. удостоверение № 439\15.09.2006г. скица № 1702\26.08.1999г. е издадена по плана на гр. Н. З. от 1968г., за който съгласно заключението на вещите лица и удостоверение № 468 няма заповед за одобряването му.

Във връзка възраженията на въззиваемия И. по заключението на тройната експертиза съдът назначи допълнителна тройна експертиза, към която освен задачите поставени на първата експертиза възложи изследването на обстоятелствата имащи отношение относно въпроса за действието на плана от 1968г.

От заключението на допълнителната експертиза в състав Г. м., Хр. П. и Т. Н. посочват, че заключението им съвпада изцяло с първоначалното, като въпреки повторно направените запитвания и справки не са им предоставени данни за одобряването и съобщаването на заинтересованите лица на плана от 1968г. Същият плана вещите лица посочват, че не е частичен и се отнася за територията на целия град. Относно задачата да изготвят комбинирана скица, вещите лица посочват, че плановете действали за гр. Н. З. са изготвени в различни координатни системи съответните скици, което е в компетентността на общинската администрация и лицензирани геодезически фирми, едва след което съставът на експертизата би могъл да извърши анализ.

По делото от въззиваемите е представена Заповед № 255\20.08.1998г. за извършване на оценка на придаваеми се по регулация части и подобрения от имот 672 и 671 в кв. 28 към имот – парцел ХVІІ – 672 собственост на Др. Д. и протокол на комисията по чл. 265 ал.1 от ППЗТСУ, както и молбата на Д. Г. Д.в от 17.11.1997г. за извършване на оценка на придаваемото се дворно място, което да заплати и заеме в изпълнение на решение № 281\13.11.1990г. Същото решение е приложено по делото и се установява, че не касае имота на въззиваемите, което се отнася и за приложените писмени доказателства за осъществена процедура по оценяването на придаваеми места.

Във връзка с твърденията си въззиваемия Г. И. представя удостоверение № 234\07.07.2008г. издадено от Община Нова Загора за това, че имотната граница между имоти с пл. № 672 и с пл. № 699 съвпадаща с регулационната граница по плана от 1977г. не съвпада с имотната граница по предходните планове от 1909г., 1964г. и 1968г. В същото удостоверение е посочено, че границата е „изместена”, което положение е залегнало и в плана от 1991г. Идентично с текста на това удостоверение е и представеното удостоверение № 501\06.11.2008г., с изключение на уточнението, че изхожда от техническа служба при Община Нова Загора, като и в двата случая е подписано от кмета на Община Нова Загора Н. Г..

От така представеното удостоверение може да се направи извод единствено, че имотната граница по плана от 1964г. е различна от тази в плана от 1977г., отразена по същия начин и в плана от 1991г. Обстоятелството, дали това е „пропуск” в смисъл на грешка е извод, който не може да бъде установен с представеното удостоверение. Установяването на такава грешка съгласно нормативната уредба действала към момента на одобряването на плановете от 1977г. и 1991г. – ЗТСУ (отм.) се извършва по реда на чл. 86 от ППЗСТУ, като при спор за материално право следва да бъде установена по съдебен ред.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата е основателна:

Предявеният иск е ревандикационен с правно основание по чл. 108 от ЗС относно маломерна част – определена в исковата молба с площ от 7, 60 кв.м., по отношение на която въззивниците поддържат, че е тяхна собственост като част от собствения им имот – УПИ ХVІІІ – 672 в кв. 28 по плана на гр. Н. З. и която част въззиваемите владеят без правно основание посредством изградената от тях ограда и помещение за отглеждане на животни, без да е налице правно основание за това.

За уважаването на предявения ревандикационен иск като основна предпоставка, е установяването на правото им на собственост върху спорната част, като надлежно отразена и попадаща в УПИ ХVІІІ в кв. 28 отреден за притежавания от тях имот пл. № 672.

Възражението на въззиваемите се основава на твърдение, че същата част е придадена от техния имот пл. № 670 към имота на въззивниците с плана от 1968г., като плана не е бил приложен.

От установените по делото обстоятелства съдът намира, че се доказва правото на собственост на въззивниците, а възражението на въззиваемите е неоснователно.

От заключението на назначената пред настоящата инстанция тройна експертиза се установи, че с регулационния план от 1991г. не е налице такова предвиждане за придаване на маломерни части от имота на въззиваемите към имота на въззивниците, като имотната граница съвпада с регулационната граница. От заключението на назначената пред първоинстанционния съд експертиза се установява, че се касае за част от 7, 60 кв.м., обозначена със зелен цвят на приложената към това заключение скица, заключена по линия 1-2-3-4, която попада в имота на въззивниците. По същия начин това се отнася и за действали преди това регулационен план за имотите – този от 1977г., по който положението на границите се установява безспорно от заключението на вещите лица по тройната експертиза, че е същото, както в плана от 1991г.

От представеното удостоверение на Община Нова Загора се установява, че положението на границите по плановете от 1964г. и от 1968г. е различно, като от заключението на назначените пред настоящата инстанция тройни експертизи се установява, че с плана от 1964г. не се предвижда придаване на части, което следва от съвпадението на имотната граница по този план с регулационната граница между имотите на страните. Относно плана от 1968г., според което е налице такова предвиждане, е спорен въпросът за неговото действие, поради липсата на заповед за одобряването му.

Предвиждането с плана от 1968г. за придаване на спорната маломерна част от имота на въззиваемите към имота на въззивниците не следва да бъде съобразявано от съда, т.к. прекратяване действието на предходния план съгласно §60 и §62 от ППЗПИНМ е обусловено от одобряването на последващия план. Заповед за одобряването на последващ план е налице от 1977г., поради което едва към този момент следва да се приеме, че е прекратено и действието на плана от 1964г

При положение, че както по плана от 1964г., така и по плановете от 1077г. и 1991г. липсва предвиждане за придаване на маломерна част от имота на въззиваемите към имота на въззивниците, но според издадените удостоверения от Община Нова Загора положението на имотната граница между плана от 1964г. и от 1977г. е различно, по делото се поставя въпроса относно евентуалното наличие на грешка в кадастралната основа към плана от 1977г.

Доказване наличието на грешка в кадастралната основа и спор за материално право към момента на одобрението на плана от 1977г. в случая е в тежест на въззиваемите, като по делото не може да се приемат за доказани такива обстоятелства. В тази насока не може да се приеме наличието на такава грешка само с оглед различното положение на имотната граница в плана от 1964г. от една страна и плановете от 1977г. и 1991г. от друга страна.

От заключението на тройната експертиза назначена пред първоинстанционния съд се установява безусловно обстоятелството, че на място между имотите е материализирана ограда от бетонови колове и мрежа, навлизаща със 7, 60 кв.м. в имота на въззивниците. С оглед изводите относно собствеността върху тази част и при липсата на доказателства за наличието на друго основание за така установеното владение, предявеният иск е основателен за тази част и следва да се уважи.

Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд, следва да се отмени и предявеният ревандикационен иск по отношение на част от 7, 60 кв.м. съгласно скица № 1 (л.85 от гр.д. № 488\04г. на РС – гр. Нова Загора)

Претенцията на въззивниците за заплащане на деловодните разноски следва да се уважи изцяло.

Водим от гореизложеното съдът

 


РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 296\25.11.2005г. постановено по гр.д. № 488\04г. по описа на РС – гр. Нова Загора като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  Г.Й.И. и С.П. ***„Ц. К.” № 38, З.Б.Д. ЕГН ********** ***„Ц. К.” № 40, К.З.С. ЕГН ********** И А.М.С. *** И К.Б.И. ЕГН ********** ***, че Д.П.Д. ЕГН **********,***, Ц.Д.Г. ЕГН ********** ***„Св. Св. К. и М.” № 3, ет.9, ап.43 и Й.Д.Г. ЕГН ********** ***„Г. И.” № 46, вх. А,, ет.1, ап. 22 са собственици на имот, представляващ част от дворно място с площ от 7, 60 кв.м. дворно място като част от имота на ищците, представляващ УПИ ХVІІІ – 672 в кв. 208 по плана на гр. Н. З. обозначена със зелен цвят по линия 1,2,3,4 на скица № 1 (л.85 от гр.д. № 488\04г. на РС – гр. Нова Загора) и ОСЪЖДА да им предадат владението върху същата част.

 

ОСЪЖДА Г.Й.И., С.П.И., З.Б.Д., К.З.С., А.М.С. И К.Б.И. да заплатят на Д.П.Д., Ц.Д.Г. и Й.Д.Г. деловодни разноски в размер на 795 лв. деловодни разноски пред двете инстанции за заплатени д.т., разноски за в.л. и адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

     

ЧЛЕНОВЕ: 1.                               

 

 

 

2.