Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 298

 

гр. Сливен, 20.11.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти ноември през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                   Мл. с. МИРА МИРЧЕВА

                    

                                                                                      

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 190  по описа за 2006   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК/отм/.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство. В нея се твърди, че постановеното решение №59/10.06.2005г. по гр. дело №95/2001г. на Котелския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно основание чл.19 ал.3 от ГПК за обявяване сключения на 22.02.2001г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, намиращ се в с.Ж., както и предявения иск за заплащане на неустойка за времето от 05.03.2001г. до изпълнение на задължението, предявен за сумата от 1000 лева, е неправилно и незаконосъобразно, постановено при грубо нарушение на материалния и процесуален закон.

Твърди се, че за да постанови решението, съдът е приел за установено, че сключеният предварителен договор е привиден, прикрива договор за заем между страните, който от своя страна е нищожен, тъй като съдържал уговорка кредитора да стане собственик на вещта, ако задължението за връщане на сумата не бъде изпълнено. Съдът обаче произволно е интерпретирал съдържанието на представения от ответното дружество екземпляр от предварителен договор, като е приел, че той има характер на „обратно писмо” и че съдържа елементите на прикритата сделка, поради което за неговото опровергаване не били допустими свидетелски показания. От сравняването на двата екземпляра на предварителния договор е видно, че има едно единствено разминаване в договора представен от ответника. Инвокират се твърдения, че в този екземпляр не се съдържа ясно и категорично волеизявление на страните по него, че не желаят настъпването на правните последици от сключения предварителен договор. Освен това липсвало каквото и да е волеизявление , сочещо на съдържание на прикритата сделка – договор за заем. Този договор е реален. По делото е представена разписка, с която управителят на дружеството е получил паричната сума по предварителния договор именно  на това основание. Поради това се иска атакуваният съдебен акт да бъде отменен изцяло и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени исковите претенции.

В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява, за него се явява представител по пълномощие по чл.20 ал.1 б”а” от ГПК/отм/, който изразява становище, че поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява законен представител, не се явява и представител по пълномощие.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С искова молба от 09.04.2001г. въззивникът – ищец е предявил против въззиваемото дружества – ответник искове с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, като е претендирал да бъде постановено решение, с което да се обяви договора за покупко-продажба от 22.02.2001г. на дворно място с площ от 480 кв.м., представляващо урегулиран поземлен имот ХIV-30, находящ се в с.Ж., кв.49 по плана на селото, ведно с построените него жилищна сграда и лятна кухня, както и да бъде осъден ответника да заплати сумата от 1000лв. представляваща част от дължима неустойка.

С предварителен договор за покупко – продажба, сключен на 22.02.2001г. между ответното дружество, в качеството на продавач, и ищеца като купувач, страните са се договорили продавачът да прехвърли на купувача собствеността върху описания имот в с. Ж. за сумата от 50 хил.лв., като купувачът се е задължил да плати цената в брой. Продавачът е следвало да прехвърли по нотариален ред собствеността върху имото в десетдневен срок от подписването на договора. Страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността продавачът дължи неустойка в двоен размер на продажната цена, а при забава за прехвърляне в срок дължи неустойка в размер на 1% от продажната цена за всеки просрочен ден. С разписка от 22.02.2001г. управителят на дружеството е получил от ищеца сумата от 50 хил. лв. на основание на сключения между страните предварителен договор.

Този договор е сключен след проведено общо събрание на съдружниците на „Б.С.К.” ООД проведено на 22.02.2001г. на което е било взето решение за продажбата на недвижимия имот за сумата от 50 хил. лв. Съдружниците възложили на управителя К. С. да извърши необходимите действия за изповядване на сделката.

В хода на първоинстанционното производство ответникът е представил заверен препис от предварителен договор, който се различава от този, представен от ищеца в частта, където след описанието на имота е добавено „ в случай, че в срок до 01.03.2001г. не се възстанови платената сума от купувача, ведно с лихва от 0.5 % на ден”.

Представил е и заверен препис от протокола за проведено общо събрание от 22.02.2001г., от който е видно, че съдружниците са взели решение да се продадат имотите, но при издължаване на сумите по договорите до 31.03.2001г. обратно на купувача договорите да се развалят и те стават собственост на „Б.С.К.” ООД.

Различията в представените преписи на предварителния договор и протоколите от общо събрание са били предмет на друго производство.

С  искова молба от 3.04.2006г. ищецът е предявил против ответника иск с правно основание чл.97 ал.3 от ГПК/отм/ като е поискал да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че представения от ответника договор, както и протокол от общо събрание на съдружниците на „Б.С.К.” ООД са с невярно съдържание.

С решение № VIII-1749 от 1.11.2007г. по гр. дело №643/2006г. на Бургаския районен съд е прието за установено по отношение на „Б.С.К.” ООД, че предварителен договор за покупко-продажба от.22.02.2001г., сключен между „Б.С.К.” ООД и К.Х.С. е неистински, тъй като в раздел I. Предмет на договора е налице дописване на следния текст: „…в случай, че в срок до 01.03.2001г. възстанови платената от купувача сума, ведно с лихва от 0,5% на ден”. Със същото решение е отхвърлен иска на К.Х.С. за приемане на установено по отношение на „Б.С.К.” ООД, че протокол от общо събрание на съдружниците на дружеството от 22.02.2001г. е неистински поради дописване на следния текст: „При издължаване на сумите по договорите до 31.03.2001г. обратно на купувача, договорите се развалят и имотите остават собственост на „БСК” ООД. Управителят да сключи договори за продажбата на челен товарач и л.а. БМВ А 3030 АА, като при връщане на сумите договорите се развалят и собствеността се връща на „БСК”. Съдружниците приемат сумата по предв. договори да бъде платена от купувача на съдружника С. Ив. Н., който се задължава да я преведе по сметка на „БСК” ООД. За гарантиране на плащането Ст. Н. издава разписка на К.С., а БСК – разписка за 150 000 лева”. С това решение е отхвърлен искът на въззивника срещу „Б.С.К.” ООД за приемане за установено по отношение на ответника, че разходен касов ордер от 27.02.2001г. е неистински поради следните дописвания в него: дописване на цифрата „5” пред числото 2900 лв; дописване на думата „петдесет” пред словесното изписване на числото две хиляди и деветстотин; дописване на следния текст: „възст. сума по дог. за продажба на имот в с.Ж. от 22.01.2001г.” и дописване на следния текст „ от които 50 000 лв. главница и 2 900 лв. лихва”.

С решение № II – 166 от 24.10.2008г. по гр. дело № 83/2008г. Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението на районния съд.

С определение № 1250 от 08.09.2009г. по гр. дело №386/2009г. ВКС на РБ  не е допуснал касационно обжалване на решението но Бургаския окръжен съд и то е влязло в сила, съответно е влязло в сила и решението на Бургаския районен съд.

В хода на производството пред първата инстанция са изслушани две съдебно – счетоводни експертизи. От заключението на експерта се установява, че сумата от 50 хил. лв. платена от ищеца и получена от управителя на ответното дружество не е била осчетоводена в счетоводството на дружеството. Сумата по РКО от 27.02.2001г. издаден от дружеството за изплащане на ищеца, не е осчетоводен по разходните сметки на търговеца, а в касата му не е отбелязана наличност на сумата от 52 900 лева. Установено е също, че декларираните от ищеца доходи за 2000г. и 2001г. са съответно 4478,27 лв. и 9574,39 лв.

С постановеното решение №59/10.06.2005г. по гр. дело №95/2001г. на Котелския районен съд, което е предмет на настоящото въззивно производство,  е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно основание чл.19 ал.3 от ГПК за обявяване сключения на 22.02.2001г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, намиращ се в с.Ж., както и предявения иск за заплащане на неустойка за времето от 05.03.2001г. до изпълнение на задължението, предявен за сумата от 1000 лева. Съдът е приел, че представения от ищеца препис от предварителния договор е перфектен от гледна точка на съдържание и форма. Но представения от ответника препис от предварителен договор, представлявал обратно писмо – контралетер, в което се съдържат волеизявления на двете страни по прикрития договор, който носел белезите на договор за заем. Налице била абсолютна симулация, тъй като и привидната и прикритата сделки били нищожни поради противоречие с императивни норми на закона. С предварителния договор за покупко-продажба се прикривало съглашение за удовлетворяване на кредитора за вземането по начин, различен от предвидения в закона. Ответното дружество, след като е имало нужда от средства, е взело решение на свое общо събрание да ги вземе назаем от ищеца, но срещу гаранция, че заемът ще бъде върнат. Ищецът не бил се съгласил имотът да бъде ипотекиран, тъй като можел да се удовлетвори само от цената, която би се получила след изнасянето на публична продан на ипотекирания имот и след по-усложнено откъм правила и време производство. Страните били нарушили чл.152 от ЗЗД, тъй като уговорката била , ако парите не бъдат върнати до 01.03.2001г. заемателят да прехвърли имота на заемодателя. След като било налице едно нищожно съглашение е без значение дали парите са били дадени и след това върнати. Съдът обаче приел, че парите били дадени от ищеца и след това върнати – възстановени с РКО от 27.02.2001г. Този извод на съда не се опровергавал от експертните счетоводни заключения, тъй като тези пари не били отразени счетоводно. Поради това съдът приел, че искът е неоснователен, тъй като сключеният предварителен договор е нищожен и не може да бъде обявен за окончателен по реда на чл.19 ал.3 от ЗЗД.

Съдът е приел, че искът по чл.92 от ЗЗД, с който е претендирано присъждане на неустойка, също е неоснователен, тъй като задължението за неустойка е акцесорно на главното, което произтича от едно нищожно основание, поради което и задължението за заплащане на неустойка също е нищожно.

Горното фактическа обстановка е несъмнена и се установява въз основата на събраните по делото доказателства, които са допустими и относими, а също от заключенията на вещото лице, тъй като няма съмнение в неговата компетентност, безпристрастност и добросъвестност.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Районният съд, в атакувания акт, е приел, че представения от ищеца препис от предварителния договор е перфектен от гледна точка на съдържание и форма. Но представения от ответника препис от предварителен договор, представлявал обратно писмо – контралетер, в което се съдържат волеизявления на двете страни по прикрития договор, който носел белезите на договор за заем. Налице била абсолютна симулация, тъй като и привидната и прикритата сделки били нищожни поради противоречие с императивни норми на закона. С предварителния договор за покупко-продажба се прикривало съглашение за удовлетворяване на кредитора за вземането по начин, различен от предвидения в закона. Ответното дружество, след като е имало нужда от средства, е взело решение на свое общо събрание да ги вземе назаем от ищеца, но срещу гаранция, че заемът ще бъде върнат. Принципно се срещат случай при които е възможно кредиторът по договор за заем да не придобива в собственост недвижим имот, собственост на длъжника, а страните по заемното правоотношение да подпишат предварителен договор, по силата на който длъжникът се задължава да прехвърли собствеността на недвижимия имот на кредитора в срока, уговорен като краен за връщане на заема, като заяви, че е получил от кредитора – купувач предварително продажната цена на имота. В случай, че длъжникът не върне заема съгласно уговореното, кредиторът ще предяви иск по чл.19 от ЗЗД за сключване на окончателен договор.

Прието е, съгласно доктрината и константната практика на съдилищата, че особен случай на нищожност на сделки поради липса на воля, на съгласие е симулация. Симулацията на правните сделки се разкрива в две основни разновидности. Абсолютната симулация обхваща случаите, при които страните сключват определено съглашение само за да създадат привидни правни последици, които те всъщност не желаят. Изявеното не съответства на действително желаното от страните, извършеното от тях е нищожно и няма вещно – правен ефект. При относителната симулация има две сделки – едната привидна, симулативна, чиито правни последици страните не желаят и другата – прикрита или дисимулирана, чиито правни последици страните действително желаят. Тук, за разлика от първата група, действителната воля на страните не се ограничава само до невъзникване на правните последици на симулативната сделка, а заедно с това страните желаят да породят помежду си други правни последици, които те действително желаят.

За да обоснове наличието на симулация, районният съд е приел, че представения от ответното дружество предварителен договор представлявал обратно писмо – контралетер, в което се съдържат волеизявления на двете страни по прикрития договор, който носел белезите на договор за заем. Този извод е неправилен. С решение № VIII-1749 от 1.11.2007г. по гр. дело №643/2006г. на Бургаския районен съд е прието за установено по отношение на „Б.С.К.” ООД, че предварителен договор за покупко-продажба от.22.02.2001г., сключен между „Б.С.К.” ООД и К.Х.С. е неистински, тъй като в раздел I. Предмет на договора е налице дописване на следния текст: „…в случай, че в срок до 01.03.2001г. възстанови платената от купувача сума, ведно с лихва от 0,5% на ден”. Това решение е влязло в сила и съдът следва да се съобрази с него. Следователно е налице хипотеза за наличието на предварителен договор между страните за покупко – продажба, сключен на 22.02.2001г. между ответното дружество, в качеството на продавач, и ищеца като купувач, като страните са се договорили продавачът да прехвърли на купувача собствеността върху  имота в с. Ж. за сумата от 50 хил.лв., а купувачът се е задължил да плати цената в брой. Продавачът е следвало да прехвърли по нотариален ред собствеността върху имота в десетдневен срок от подписването на договора. Налице са безспорни доказателства, че купувачът е изпълнил задължението си да плати цената. Никъде в този договор страните не са материализирали уговорка, която да поставя под съмнение действителната им воля и това изявление да представлява начало на писмено доказателство, което да направи допустимо използването на свидетелски показания от ответника, чрез които той да релевира симулативността на договора. На практика първоинстанционният съд е допуснал такава възможност, от която ответника не се е възползвал. Процесуалният закон ограничава допустимостта на свидетелските показания за разкриване симулативност на документ, подписан от страните поделото. Свидетели са допустими само при наличието на достатъчно гаранции за вероятност на твърдяната симулация. Онзи, който участва в привидна сделка и при съставянето на документ за нея, би следвало да положи достатъчно усилия, за да си набави обратен документ, с който да се предпази от бъдещи рискове. В Случая ответникът не разполага с документ, който пряко да разкрива твърдяната абсолютна симулация – липсата на съгласие на двете страни за пораждане на целените с договора последици. Вярно е, че той е ангажирал документ – разходен касов ордер, с който цели да послужи като начало на писмено доказателство по чл.134 ал.2 от ГПК/отм/ във връзка с чл.133 ал.1 б „б” от ГПК /отм/ за разкриване действителната воля на страните по сключения предварителен договор от 22.02.2001г. С посоченото решение на Бургаския районен съд е отхвърлен искът на въззивника срещу „Б.С.К.” ООД за приемане на установено по отношение на ответника, че разходен касов ордер от 27.02.2001г. е неистински поради следните дописвания в него: дописване на цифрата „5” пред числото 2900 лв; дописване на думата „петдесет” пред словесното изписване на числото две хиляди и деветстотин; дописване на следния текст: „възст. сума по дог. за продажба на имот в с.Ж. от 22.01.2001г.” и дописване на следния текст „ от които 50 000 лв. главница и 2 900 лв. лихва”. В мотивите си съдът е приел, че представеният разходен касов ордер има характер на частен свидетелстващ документ и като такъв може да бъде оспорван само по отношение на неговото авторство. Въпреки назначените по делото експертизи, не е могло да се установи по какво време е писан ръкописният текст на ордера, поради което и не можело да се установи дали има дописвания. Следователно това доказателство следва да се преценява в съпоставка с останалите, събрани по делото. То не е достатъчно да установи симулация при сключването на предварителния договор още повече, че е създаден няколко дни след сключването на този договор. Този касов ордер обаче не обективира изявления на двете страни, които да водят до категоричен извод относно действителната им воля при сключването на предварителния договор. Към момента на сключването не е налице доказателство, което да  представлява начало на писмено доказателство. За това не може да послужи и протоколът от общо събрание, тъй като той не е подписан от ищеца.

От друга страна в договора не са обективирани и изявления, от които да се направи извод, че всъщност е договорена продажба с уговорка за изкупуване, или пък съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът – ищец ще се удовлетвори по начин, различен от този, предвиден в закона, така както е приел в изводите си районният съд - страните били нарушили чл.152 от ЗЗД, тъй като уговорката била, ако парите не бъдат върнати до 01.03.2001г. заемателят да прехвърли имота на заемодателя. Този извод не намира опора в доказателствата. Дори и да беше налице такава уговорка, то в случая следва да се има предвид, че за разлика от отношенията в гражданския оборот, подобна сделка е възможна и допустима между търговци. По дефиниция търговска е и сделката, при която само една от страните има качеството на търговец.

Съдът след като провери, съгласно разпоредбата на чл.298 от ГПК/отм/, установи наличието на предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред – наличие на валиден предварителен договор, сключен в изискуемата писмена форма, подписан от купувача и от продавача, съдържащ елементите на окончателния договор/описание на имота, цена/, факта, че прехвърлителят е собственик на имота и обстоятелството, че приобретателят е изпълнил своята част от задължението, като е платил уговорената цена в срока по предварителния договор, се налага извода, че следва да бъде постановено решение, с което да се обяви предварителния договор за окончателен.

Така, след като правните изводи на двете инстанции се разминават, настоящият състав намира, че с решението си първоинстанционният съд, макар да е формирал обективни фактически констатации, неправилно ги е привел към правната норма, като е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, поради което  то следва да бъде отменено и вместо него – постановено ново, с което искът се уважи. Трябва да се уважи и претенцията за присъждане на неустойка по чл.92 от ЗЗД, тъй като тя е акцесорна по отношение на главното задължение за сключване на окончателен договор.

Съгласно чл.298 ал.2 от ГПК /отм/ ищецът следва да заплати на държавата разноски в полза на съдебната власт – такса в размер на 480,50лв и разноски по прехвърлянето върху продажната цена – данък по чл.44 от ЗМДТ във вр. с чл.6 ал.2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци в Община Котел, които възлизат на 1300 лв.

С оглед изхода на процеса следва да бъде уважена и претенцията на въззивника за присъждане на разноските пред първата и тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение №59/10.06.2005г. по гр. дело №95/2001г. на Котелския районен съд като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 22.02.2001г. между К.Х.С. ЕГН ********** *** и „Б.С.К.” ООД, ф.д. №3714/91г на ОС – Бургас, седалище и адрес на управление гр. Б., пл.”М.” №*, представлявано от управителя К. С. С. ЕГН ********** договор за покупко -  продажба на дворно място с площ 480 кв.м., находящо се в с.Ж., област Сливен и представляващо УПИ ХIV- 301 в кв. 49 по плана на селото, ведно с построените в него жилищна сграда и лятна кухня, при граници: улица, имоти №298 на М. Г. П., №299 на Р. Н. К. и Е.В. К., № * на наследници на В. В., №302 на П. Р. У. и улица.

ОСЪЖДА „Б.С.К.” ООД, ф.д. №3714/91г на ОС – Бургас, седалище и адрес на управление гр. Б., пл.”М.” №*, представлявано от управителя К. С. С. ЕГН ********** да заплати на К.Х.С. ЕГН ********** *** сумата от 1000 / хиляда/ лева, представляваща част от уговорена по предварителен договор от 22.02.2001г. неустойка, дължима за времето от 05.03.2001г. до изпълнение на задължението на ответника за прехвърляне собствеността върху описания имот.

ОСЪЖДА К.Х.С. ЕГН ********** *** да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на сумата 480,50 лева / четиристотин и осемдесет лв. и 50 ст/.

ОСЪЖДА К.Х.С. ЕГН ********** *** да заплати местен данък по чл.44 от ЗМДТ в размер на сумата от 1300/хиляда и триста/ лева.

ОСЪЖДА „Б.С.К.” ООД, ф.д. №3714/91г на ОС – Бургас, седалище и адрес на управление гр. Б., пл.”М.” №*, представлявано от управителя К. С. С. ЕГН ********** да заплати на К.Х.С. ЕГН ********** *** сумата от 596 / петстотин деветдесет и шест/ лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКСРБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: