Р Е Ш Е Н И Е  № 66

 

Гр. Сливен  04.11.2009 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

    СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав в публично

 заседание на…………седемнадесети септември……..………………………

през две хиляди и девета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………Е.Х.…… …………..……и с участието на прокурора………………………………………………………….……..като разгледа  докладваното от  Снежана Бакалова………….гр.дело № 363 по описа за 2006 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД . Производството се развива по реда на ГПК (отм.).

          Ищецът “Д.” ООД – Сливен твърди в исковата си молба, че ответницата И.Г.Г.  работела в продължение на 14 години  като главен счетоводител на дружеството, а от 1999 г. била и съдружник с участие 1/3% от капитала на дружеството. През 2005 г. отношенията между ответницата и част от съдружниците се влошили, тъй като тя превишавала правата си , изземвала функциите на останалите работещи в счетоводството до степен никой друг освен нея да няма достъп до счетоводните документи.  Твърди, че единствено тя разполагала с касовата книга на дружеството и до м. Февруари 2005 г. разходните и приходните касови ордери съзнателно не били представяни на управителя за подпис.  Със Заповед № 33/07.11.2005 г.  управителят задължил ответницата да  предаде на касиера касовата книга, но тя отказала да изпълни заповедта. Трудовото правоотношение с ответницата  било прекратено на 01.03.2006 г. и след това тя отказала да предаде цялата находяща се при нея счетоводна документация, не съставила годишния финансов отчет за  2005 г.  и при липсата на документите, които се намират при нея, съставянето на този отчет било много затруднено. Ответницата подала сигнал до ТДД и до прокуратурата, въз основа на който започнала пълна финансова ревизия на дружеството.  Пред ревизията ответницата представила счетоводни документи, известни само на нея, а именно разходни ордери, съставени по нейни указания, с невярно съдържание, за “възстановяване на ДДС, с което  имитирала схема  за фиктивни сделки с цел възстановяване на ДДС – дейност каквато дружеството никога не е извършвало.  Представила също така касова книга № 2, водена единствено от нея, като приходните касови ордери записани в нея не били известни на никой от дружеството и не е ясно дали впоследствие за тях има съставяни други документи. Твърдяла също така, че са изплатени заплати на служители в дружеството, които не са отразени във ведомостите и за тях не са  заплатени осигуровки. На проверяващите органи посочила като неосчетоводени и плащания, които в действителност са осчетоводени и включени в общия размер на приходите и за които са съставени фактури.  С постановление на ТД на НАП – Сливен от 26.04.2006 г.  на дружеството били наложени обезпечителни мерки на основание чл. 121 ал.1, чл. 124 ал.4 във вр. с чл. 122 ал.1 и по чл. 195 ал.5 от ДОПК за това, че в хода на данъчната ревизия са констатирани неотчетен нетен размер на приходи от продажби на продукция за 2003 г. в размер на 61244,99 лв. по експедиционни бележки; неотчетен нетен размер на приходи от продажба на продукция по експедиционни бележки и приходни касови ордери, описани в касова книга № 2 за 2004 г. в размер на 92518,48 лв. и допълнително изплатени суми с РКО към работни заплати за 2004 г. в размер на 31682,35 лв. и за 2005 г. в размер на 56078,36 лв., за които няма начислени  и внесени осигурителни вноски. Твърди, че горните констатации на проверяващите органи се дължат изцяло и само на твърденията на ответницата и представените от нея документи, укрити от дружеството в качеството й на главен счетоводител. Твърди, че ответницата умишлено е съставяла първични документи с невярно съдържание или неосчетоводени документи, поради което  носи пълна имуществена отговорност за вредите настъпили в резултат на нейните действия или бездействия.  Твърди, че вредите причинени на дружеството от описаните действия на ответницата са в размер на 241524,18 лв. и до този размер тя следва да отговаря, тъй като вредите са причинени в резултат на нейното виновно противоправно поведение.  Моли съда да постанови решение, с което осъди ответницата да  му заплати сума в размер на 60381 лв. представляваща част от цялата сума в размер на 241524,18 лв.  вреди причинени на дружеството от описаните действия на ответницата от непозволено увреждане, ведно със законните лихви, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата и направените разноски.

          С допълнителна молба ищцовата страна е уточнила, че сумата, посочена в исковата молба като причинена имуществена вреда, представлява последица от неправомерните действия на ответницата като съвкупност, тъй като вредоносния резултат е постигнат чрез съвкупното въздействие  на всички описани в исковата молба  действия на ответницата.  Твърди също така, че  към момента на подаване на исковата молба няма влязъл в сила данъчен акт за стойността на публичните задължения, които ще се начислят на ищцовото дружество, но счита, че  вредите са настъпили в момента на извършване на действията от ответницата, независимо че тяхното проявление е в по-късен момент.

          В с.з., чрез представителя си по пълномощие, поддържа предявения иск. Претендира разноски.

          Ответницата,  чрез представителя си по пълномощие, оспорва изцяло предявеният иск и моли  същият да бъде отхвърлен изцяло  като неоснователен и недоказан.  Претендира разноски. Счита, че не са налице  предпоставките за уважаване на иска  с правно основание чл. 45 от ЗЗД, а именно: липсва причинена вреда, тъй като не е налице влязъл в сила ревизионен акт; липсва противоправно поведение от нейна страна, както и причинна връзка между вредата и това поведение. Счита, че не са събрани доказателства за виновно нейно поведение.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът  “Д.” ООД е търговско дружество с ограничена отговорност, регистрирано по фирмено дело № 3151/92 г. по описа на Сливенски окръжен съд. Ответницата И.Г.Г. е била съдружник в ищцовото дружество. Дружеството се представлява от управителя В.Д.А..

Ответницата е работела на длъжност “Главен счетоводител” в продължение на 14 години, като  трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед от 01.03.2006 г. на основание чл. 326 ал. 1 и ал. 2 от КТ във връзка с чл. 220  ал. 2 от КТ.

Ответницата подала жалба до ТД на НАП – Сливен и до Централно управление на НАП – гр. София, с която сигнализирала за извършвани системни нарушения в ищцовото дружество и поискала да бъде извършена ревизия на същото.   Със Заповед № 213/08.02.2006г. на НАП – ТД Сливен на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложена ревизия на “Д.” ООД.

На 19.04.2006 г. с протокол №  444 от същата дата ответницата предала на служители на ТД на НАП – Сливен намиращи се у нея счетоводни документи, а именно: кочан с експедиционни бележки от № 484 до № 508 включително, издадени с дати от 26.09.2003 г. до 30.09.2003 г.; ПКО № 490/12.12.2005г.; № 3379/12.10.2005г.; № 2776/07.09.2005 г.; № 3377/12.10.2005 г.; № 2632/24.08.2005 г.; № 3369/12.10.2005 г.; № 3511/22.10.2005 г.; № 3528/24.10.2005 г.; № 3373/12.10.2005г.; № 2538/20.08.2005 г.; № 3361/12.10.2005 г. и № 3436/17.10.2005 г. Предала също така РКО №  602/24.06.2005 г. за доплащане на работни заплати за м. Май 2005  г. за сумата 4752,21 лв.  и РКО от 24.06.2005 г.  издаден на Кънчо Атанасов за сумата 259,71 лв.

С постановление на ТД на НАП- Сливен на 26.04.2006 г. на ищцовото дружество били наложени обезпечителни мерки на основание чл. 121 ал. 1 от ДОПК за обезпечаване на бъдещо публично вземане в очакван размер 241 524,18 лв. чрез налагане на възбрана върху притежаван от дружеството недвижим имот и чрез запор върху МПС на дружеството.

С ревизионен акт № 2000287/12.11.2007 г., издаден от  Я.Й. – инспектор по приходите на ТД на НАП – Сливен, са установени следните данъчни задължения за довнасяне от ищеца, а именно: за 2003 г. дължим корпоративен данък по ЗКПО в размер  на 10 189,56 лв. и лихви за просрочие върху тази сума в размер на  5 040,69 лв. ; за 2004 г. дължим корпоративен данък в размер на 6 181,70 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 344,90 лв. ; дължим данък добавена стойност в размер на 2 2619,46 лв.  и лихви върху него в размер на 7 674,72 лв. ; дължими суми по КСО за държавно обществено осигуряване 29 998,20 лв. и лихви в размер на 15 502,73 лв.; за допълнително задължително и пенсионно осигуряване към Универсален фонд за 2004 и 2005 г. – 1 256,22 лв. ; за допълнително задължително и пенсионно осигуряване към Пенсионен фонд за 2004 и 2005 г. – 1 177,85 лв. ; към  Фонд гарантирани вземания на работници и служители 311,24 лв.  и към Национална здравно осигурителна каса – 6 447,18 лв.  Посочените  данъчни задължения установени от  данъчния орган са изчислени изцяло  въз основа на представените от ответницата счетоводни документи , описани по-горе.

Описаният данъчно-ревизионен акт е обжалван от ищеца и по жалбата е образувано административно дело № 342/2008 г. по описа на Административен съд – Бургас. С решение №  633/04.06.2009 г.  по същото дело е отменен изцяло ревизионен акт №  2000287/12.11.2007 г. , издаден от инспектор по приходите на ТД на НАП – Сливен, потвърден с Решение №  РД-10-31/25.01.2008 г. на Директора на Дирекция “ОУИ” – гр. Бургас. В мотивите на цитирано  решение е посочено че въз основа на представени от бившия главен счетоводител документи, Органът по приходите и Директорът на ОУИ са приели че дружеството е произвел продукция и реализирало приходи , която не е отчетена по съответния ред. Адм.съд Бургас е направил извод, че представените експедиционни бележки , въз основа на които данъчните органи са извършили цялостно допълнително облагане на данъчно задълженото лице “Д.” ООД, са документи които не сдържат достатъчно информация за да се направи извод за съответно количество и вид продадена продукция, съответно за наличието на задължение по ЗДДС и по ЗПО. Направен е също така и извода, въз основа на назначена техническа експертиза, че липсват такова количества продукция която да е произведена и неотчетена, тъй като закупените материали необходими за производството на продукцията съответстват на описната като продадена такава.

Решението не е влязло в сила към момента на приключване на устните състезания по делото, тъй като е било обжалвано.

По делото е назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза, касаеща авторството на представените по делото приходни касови ордери, които ответницата е представила пред ТД на НАП – Сливен. От заключението на вещото лице се установява, че подписите положени под всички РКО и ПКО, които ответницата е представила са положени от лицата В.Й.Н., С.И.М., от В.Д.А. в качеството й на ръководител, като на никой от тези ордери не е положен на ответницата И.Г.Г..

От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице В.В. се установява, че размерът на дължимите лихви върху несвоевременно платения ДДС от “Д.” ООД за периода на ревизията е в размер на 10 597.63 лв. Размерът на лихвите за несвоевременно внесения корпоративен данък за  периода 2003-2005 г. е в размер на сумата 5 749.62 лв. общо. От същото заключение се установява, че в ищцовото дружество няма писмен правилник за движението на документооборота в “Д.” ООД. На представените описи за деня от отдел “Пласмент”, фактурите и експедиционните бележки липсват подписи за “предал” и “приел”. В звено “Счетоводство” са назначени касиер-счетоводител и главен счетоводител. На представените по делото заповеди от управителя на дружеството не е отразено същите да са доведени до знанието на лицата, които касаят. В счетоводната  политика на дружеството няма отразен реда за движението на документи, оборота и връзките между отделните МОЛ. Действително за периода 2004 – 2005 г. в дружеството са били водени две касови книги – книга І и книга ІІ, които не са били прошнуровани и са без подпис на управителя на дружеството. Касова книга І завършва с крайно салдо на 19.01.2004 г. – 470.84 лв. с подпис на лицето В.Г., а записванията на касова книга ІІ започват без салдо 470.84 лв.

Общият размер на неотчетените приходи от продажби на продукция за 2003 г.  и за 2004 г.  е в размер на 114 559 лв.

С решение №4 от 21.12.2007 г. по НАХД №636 от 2007 г. по описа на Сливенския окръжен съд е освободена от наказателна отговорност обвиняемата по дознание №54 “ИП” от 2007 г. на ОДП – Сливен, пор. №91 от 2007 г. на Окръжна прокуратура – Сливен, В.Д.А. за това, че при условията на продължавано престъпление през периода от 13.04.2003 г. до 16.01.2006 г. и от 01.03.2003 г. до 31.12.03 г. избягнала плащането на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО в особено големи размери – 98 169.99 лв. за “Д.” ООД гр. Сливен, като е потвърдила неистина в подадени от нея справки-декларации, които се изискват по силата на чл. 100 от ЗДДС и ГДД по чл. 51 ал. 1 от ЗКПО, като до приключване на досъдебното производство в първоинстанционния съд неплатеното данъчно задължение, ведно с дължимите лихви е внесено в бюджета. За посоченото на управителя е наложено административна наказание “глоба” в полза на държавата в размер на 700 лв. В мотивите на цитираното решение е прието че през 2001г., по нареждане на обвиняемата А., в качеството й на управител на “Д.” ООД , започнала да се води т.нар. “втора каса”, в която постъпвали приходи от продукция на дружеството,  за закупуването на която не били издавани фактури. Прието е също така, че от отдел “Пласмент” на дружеството са издавани приходни ордери за неотчетените суми по указания на управителя на дружеството. Така за 2003, 2004 и 2005г., А., в качеството си на управител декларирала по-малко приходи и  съответно заплатила по малко ДДС в размер на 70 460,49 лв. и корпоративен данък в размер на 27 709,50 лв. или общо не са заплатени данъчни задължения в размер на 98 169,99 лв. 

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства, обясненията на страните по реда на чл. 114 от ГПК(отм.), съдебно-икономическата и графическата експертизи, неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло заключенията на експертизите, тъй като няма основание да се съмнява в безпристрастността и компетентността на експертите, които са ги изготвили.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 45 от ЗЗД. Искът е допустим. Ответницата е работила в ищцовото дружество като главен счетоводител, но по отношение на нея не следва да се прилагат разпоредбите за ангажиране на ограничена имуществена отговорност на работника и служителя по чл. 203 от КТ, тъй като ищецът твърди че ответницата е причинила умишлено вредата и са налице условията на чл. 203 ал.2 от КТ във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Разгледан по съществото си искът е неоснователен и като такъв с следва да бъде отхвърлен.

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са: деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С оглед така очертания фактически състав по делото следва да бъде доказано от ищеца, че е налице действие или бездействие на ответника, от което като пряка и непосредствена последица да му са причинени имуществени вреди в размер на исковата сума. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.

Посочените елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното. Всички други факти от значение за спорното право подлежат на доказване в процеса по общото правило на чл. 127, ал. 1, изр. 1 от ГПК /отм./.

В исковата молба се твърди че деянието с което ответницата е причинила вреда се изразява в действието й по представяне на ПКО пред данъчните органи, които доказват приходи получени от ищцовото дружество по повод дейността му и неотчетени по съответния ред пред данъчните органи. Установи се от събраните доказателства, а и не се спори от ответницата че тя, след прекратяване на трудовото й правоотношение, е предала на ТД на НАП – Сливен намиращи се у нея счетоводни документи, които са станали причина за иницииране на производство по данъчна ревизия. Другото деяние, с което се твърди че ответницата е причинила вреда на ищеца е бездействието на ответницата по отношение на съставените ПКО, като се твърди че въз основа на тях тя е следвало да състави фактури и да осчетоводи тези фактури, като приходите от тях следва да се декларират пред НАП за определяне размера на данъчното задължение.  От събраните доказателства се установи че представените пред НАП, ПКО не носят подписа на ответницата т.е те не са съставени от нея.  От изготвената  съдебно-икономическа експертиза се установява че в ищцовото дружество няма писмен правилник за движението на документооборота в “Д.” ООД. На представените описи за деня от отдел “Пласмент”, фактурите и експедиционните бележки липсват подписи за “предал” и “приел” т.е. не са конкретизирани задълженията на ответницата по повод съставените ПКО, поради което не може да се направи извод дали същата е следвало да състави фактурите т.е. дали е налице бездействие по  отношение на задължение което тя има, както и не може да се установи дали тя е прела по установения ред процесните ПКО.

С постановеното решение № 4 от 21.12.2007 г. по НАХД № 636 от 2007 г. по описа на Сливенския окръжен съд е осъден управителя на ищцовото дружество за това, че при условията на продължавано престъпление през периода от 13.04.2003 г. до 16.01.2006 г. и от 01.03.2003 г. до 31.12.03 г. е избягнала плащането на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО в особено големи размери – 98 169.99 лв. за “Д.” ООД гр. Сливен, като е потвърдила неистина в подадени от нея справки-декларации, които се изискват по силата на чл. 100 от ЗДДС и ГДД по чл. 51 ал. 1 от ЗКПО т.е. с оглед разпоредбата на чл. 222 от ГПК(отм.) следва да се приеме за доказано че вина за недекларирането на облагаемия доход по ЗДСС и по ЗКПО има управителя на дружеството, а не главния счетоводител.  

Според ищцовата страна вредата, която е претърпяла се състои в размер на очаквания ДДС и корпоративен данък, който ще бъде начислен от ТД на НАП. Следва да се отбележи на първо място, че за да е налице непозволено увреждане, причинената вреда следва, да е реална а не предполагаема. В случая липсва вреда, тъй като не е налице влязъл в сила ревизионен акт. Настоящата инстанция е спряла производството до влизане в сила на решението по обжалване на ревизионния акт, но с определение на БАС спирането е отменено, поради липса на преюдициалност на административния спор по отношение  на настоящия. Към момента на приключване на устните състезания по делото липсват доказателства за имуществена вреда, причинена на ищеца в размер на начислени допълнителни данъчни задължения, каквото е твърдението в исковата молба. Настоящата инстанция не може въз основа на събраните доказателства да определи дължимостта или не на данъчното задължение, нито неговия размер, тъй като изискуемостта на това задължение възниква от момента на определянето му от данъчните органи.

Видно от представените доказателства ищцовото дружество е заплатило определените му данъчни задължения, тъй като ДРА подлежи на предварително изпълнение, както и поради това че при наказателното производство по НАХД № 636/07 на СлОС , това обстоятелство влияе на определяне размера на наказанието според разпоредбата на чл. 255 ал.4 от НК. Въпреки това, обаче не може да се приеме че за ищцовото дружество са настъпили вреди в размер на платените данъчни задължения, тъй като те не са окончателно дължими преди влизането в сила на Решението по адм.д.№ 324/2008г. на Административен съд –Бургас.

На второ място, за прецизност  следва да се отбележи че дори да имаше влязъл в сила ДРА, с който се начисляват допълнителни данъчни задължения, то вредата не би се изразила в техния размер (тъй като данъци върху реализирания оборот се дължат безусловно от стопанските субекти), а в лихвите които дружеството би заплатило поради това че приходите не са своевременно декларирани и задълженията не са платени в определените срокове. 

При липсата на две от законовите предпоставки за реализиране на отговорността за непозволено увреждане не следва да се разискват останалите, тъй като е безспорно че не са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответницата.

С оглед изложените съображения следва да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан.

При този изход на производството на ответницата се дължат направените разноски за депозит за изготвената графическа експертиза в размер на 100 лв. Ответницата е претендирала разноски за адвокатска защита. В хода на производството  тя е била защитавана последователно от двама редовно упълномощени адвокати, но в нито един от представените по делото договори за адвокатска защита не е уговорено и изплатено възнаграждение, поради което такива разноски не следва да й се присъжадат.

          Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Д.” ООД гр. Сливен, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “С.К.” №*, ЕИК *****, представлявано от Управителя В.Д.А. против И.Г.Г. ЕГН ********** *** *-*-*, иск за осъждането й да заплати сумата 60 381 лв., част от цялата сума от 241 524,18 лв., представляваща равностойността на претърпените имуществени вреди в  резултат на непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА “Д.” ООД гр. Сливен, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. “С.К.” №*, ЕИК ******, представлявано от Управителя В.Д.А. да заплати на  И.Г.Г. ЕГН ********** *** *-*-* сумата 100 лв, представляваща направени разноски.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: