РЕШЕНИЕ №                                

гр. Сливен, 05.02.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и осма  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.,

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.,*** Х.

 

при участието на секретаря Е.Х., като се запозна с докладваното от Хр.М. *** по описа на съда за 2006г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и съгласно §2 ал.2 от ПЗР на ГПК се движи по реда на чл.196 и сл. от отменения ГПК (по долу в решението „ГПК”).

Адв. А. М. – П. от АК – гр. С. З. в качеството си на пълномощник на Д.П.Д., Й.Д.Г. и Ц.Д.Г. е подала от тяхно име жалба против решение№ 167\09.06.2006г. постановено по гр.д. № 712\05г. по описа на РС – гр. Нова Загора, с което е отхвърлен предявения от тях против П.С.Р. и Г.В.Б. ревандикационен иск относно 50 кв.м. като част от имота на ищците, представляващ УПИ ХVІІІ – 672 в кв. 208 по плана на гр. Н. З. и са осъдени да заплатят на ответниците деловодни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд не се е съобразил със заключението на техническата експертиза, че ответниците владеят 5 кв.м. от имота на ищците съгласно действащия ПУП, като необосновано е приел, че това се дължи на „обективни причини”. Съгласно действащия ПУП регулационните граници на имота на ищците съвпадат с имотните, като по предходен план площта на имот № 672 е намалена с толкова, с колкото е навлязъл собственикът на имот № 670. Необоснован е извода на съда, че с плана се предвижда придаване на части. Такова предвиждане е налице с предходен план но за други имоти, а не за процесните. За да приеме, че не е променяна имотната граница съдът е направил смешение между правните понятие имотна и регулационна граница, придавайки такова значение на материализираната на място чрез застрояването граница. Понятието „имотна граница” е легално определено, като със заключението на вещото лице се установява, че в случая тя съвпада с регулационната граница. Необоснован и незаконосъобразен е извода на съда, че предявеният иск цели промяна на ПУП, като предявеният иск е основан именно с навлизането от страна на ответниците в имота на ищците по границите определени с действащия устройствен план.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендират се деловодни разноски.

В с.з. от ищците – редовно призовани се явява само Ц. Г. и за всички – адв. М. – П., която поддържа жалбата. В представената по същество писмена защита изтъква, че изводите на първоинстанционния съд се основават на предвиденото с плана от 1964г. придаване на част към имота на ответниците, като съгласно представените протоколи от 1998г. за извършване на оценка на придаваеми места, приема че не са налице условията съгласно § 6 и § 8 от ПЗР на ЗУТ за приложение на действащия план. Решението обаче не отчита, че положението на имотите по плана от 1991г. съвпада с имотните и регулационни граници по одобрения през 1977г. регулационен план, поради което следва да се счита приложен. В този смисъл се позовават на решението по гр.д. № 1893\07г. на ВКС на РБ, отнасящо се за спор между същите ищци и собствениците на съседен имот УПИ ХІХ-671, което прилагат към писмената защита.

От въззиваемите – редовно призовани, се явява лично само П. Р., заедно с пълномощник адв. С. от АК – гр. С., надлежно упълномощен и от въззиваемата Г. Р.. За въззиваемата Г. Б. се явява представител по пълномощие – адв. М. от АК – гр. С.. Оспорват жалбата, като в течение на процеса поддържат аргументи за наличието на придаваеми места, което предвиждане на плановете от 1964г. и от 1968г. не е осъществено с оглед приложената по делото преписка на Община – гр. Нова Загора за извършване на оценка на придаваеми места. Считат, че от това следва липсата на основание за изменението на имотната граница с последвалите планове от 1977г. и от 1991г., което да се съобрази при разрешаването на спора за собственост с оглед възможността за приложение на следващите планове съобразно §6 и §8 от ПЗР на ЗУТ. От името на П. Р. и Г. Б. е представена писмена защита, която обаче не е подписана.

Жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 197 от ГПК от надлежно легитимирани участници в производството по делото, имащи правен интерес от обжалването.

На основание чл. 109 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намери, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му за нищожно.

Във връзка с правилното конституиране на страните и изискванията на чл. 172 ал.2 от ГПК, процедирайки по реда на чл. 100 от ГПК съдът конституира като ответник в качеството й необходим и задължителен друг ар в производството въззиваемата Г.Т.Р.. С оглед отстраняването на констатираната от въззивната инстанция нередовност на исковата молба, нейният порок следва да се счита саниран с обратна сила – от момента на предявяването й, като производството следва да продължи с решение по основателността на въззивната жалба.

На основание чл. 208 от ГПК съдът извърши проверка за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, като въз основа на събраните пред двете инстанции доказателства намира за установено то фактическа страна следното:

Безспорно е и се установява по делото, че ищците – въззивници пред настоящата инстанция, като законни наследници на Д. Г. Д. съгласно представено удостоверение са собственици по наследявянето му на имот, представляващ дворно място от 1360 кв.м., представляващо УПИ ХVІІІ – 672 в кв. 28 по действащия към настоящия момент ПУП на гр. Н. З., който имот наследодателят притежава съгласно констативен нотариален акт № 15, т. І , д. № 26 от 1988г.

Ответниците – въззиваеми пред настоящата инстанция, от своя страна са собственици на имот, представляващ УПИ ХХ – 670 в кв. 28 по сега действащия план на гр. Н. З. съгласно представените: нотариален акт № 168, т. І д. № 374\69г. На Новозагорски районен съдия за придобиването му от Г.В.Б. и нотариален акт № 57, т. І, д . № 125\93г. на Новозагорски районен съд, с който П.С.Р. е закупил 1\2 ид.ч. от имота от своите родители, които на свой ред са закупили 1\2 ид.ч. от Г.В.Б. по договор с нотариален акт № 23, т. І, д. № 62\74г. посочен в н.а. № 57\93г. и в заключението на вещите лица, като основание за записването на имота на името на С. и П. Р.. Безспорно е, че към момента на сключване на договора по н.а. № 57\93г. въззиваемият е бил в граждански брак с въззиваемата Г. Т. Р., поради което и на основание чл. 19 ал.1 от СК същата се явява съсобственик за 1\2 ид.ч. в условията на СИО с въззиваемия П. Ст. Р..

Пред първоинстанционния съд е назначена строително- техническа експертиза, по която е представено и прието като безспорно заключение от в.л. Р. Ст. Д. и изготвената от в.л. във връзка със заключението скица – л. 35 от гр.д. № 712\05г. на РС – гр. Нова Загора. От заключението и приложената скица се установява, че материализираната на място граница между имота на въззивниците – УПИ ХVІІІ – 672 и имота на въззиваемите – УПИ ХХ – 670 не съвпада с регулационната граница по действащия ПУП на гр. Н. З. одобрен със заповед № 379\21.11.1991г. Спрямо този план границата на место е материализирана с ограда от тухлена зидария с навлизане в имота на въззивниците с 0, 50 м. и представляваща площ от 5 кв.м. заключена в линия по т. 1-2-3-4 със зелен цвят на изготвената от вещото лице скица. Така установената от вещото лице линия на навлизане между процесните имоти в имота на въззиваемите съвпада според заключението на вещото лице с кадастралната и регулационна линия по плановете от 1964г. и от 1968г.

Установената от вещото лице ограда, видно от приложената преписка от Община Нова Загора  по жалба на въззивниците от 06.11.2003г. е построена през м. юли 1996г. въз основа на издадено разрешение за строеж № 74\25.06.1996г., но без протокол за дадена строителна линия, за което се отнася Констативен акт № 92\08.09.2004г. Във връзка със спора относно построяването на оградата в констативният акт е посочен протокол № 19\23.04.2003г. относно имотната граница. Строителството е преценено от съставителите като незаконно и подлежащо на премахване по реда на чл. 225 ал.1 от ЗУТ. От същата дата – 08.09.2004г. е и представения констативен акт №93, в който въз основа на КА № 92 е установено, че извършеното строителство не съответства на предвижданията на плана, представлява съществено нарушение по смисъла на чл. 154 ал.2 от ЗУТ и е основание за започване на производство по чл. 225 ал.1 от ЗУТ.

По делото не са налице данни относно започването на такова административно производство и няма спор, че и към настоящия момент оградата съществува по начина установен със заключението на вещото лице Р. Д..

Пред настоящата инстанция във връзка със спора за материално право, произтичащ от различията в предвижданията на посочените в едноличната експертиза планове, съдът назначи тройна строително техническа експертиза, която да изясни колко регулационни  планове са действали за имотите на ищците и ответниците до момента, какъв е статута на имотите по тези планове, да се изготвят скици за имотите по действалите планове съгласно първия въпрос, както и да се изясни има ли данни за приложение на плановете – уреждане на сметни отношения, документи за собственост, като при наличието на изменение на регулационната граница между двата имота и прилагане на изменението да се обозначи на скицата съответното изменение и приложение!

От заключението на тройната експертиза, изготвено от в.л. в състав, инж. Г. Г., инж. Т. Н., И.И. се установява, че за имотите на страните по делото са действали следните планове:

Кадастрален и регулационен план одобрен със заповед № 952\30.07.1909г. – първи план, в разписната книга към който на името на наследодателя на въззивниците Д. Г. Д. на основание съдебно постановление от 6 ноември 1950г. е записан парцел V – 2 в кв. 190. На името на В. Б. В. е записан парцел ІІІ – 1 в кв. 190 на основание наследство – нот.акт № 29\10.01.1958г. За имотите по този план се отнася представената със заключението и издадена във връзка с него от Община Нова Загора скица № 348\27.02.2007г. В Община Нова Загора не са намерени и представени на вещите лица данни относно уреждане на регулационни отношения, касаещи процесните имоти по плана от 1909г.;

Кадастрален и регулационен план одобрен със заповед № 866\03.04.1964г., по който на наследодателя на въззивниците Др. Д. е записан имот пл. № 361, за който е отреден парцел ХVІІ – 261 в кв. 91 на основание поделителен протокол от 1970г. (виж приложения с исковата молба нотариален акт) Имотът на въззиваемите е отразен с пл. № 348 и за него е отреден парцел ХІХ – 348 в кв. 190. Записан е на името на Г.В.Б. – нот. акт № 178\01.12.1969г. и С. П. Р. – нот. акт № 23\25.02.1974г. На издадената скица между процесните имоти не е нанесена дворищно регулационната линия, тъй като същата не личи по плана. За имотите по този план се отнася скица № 385\27.02.2007г. издадена от Община Нова Загора. На така издадената от Община Нова Загора скица не е отразена регулационната граница между имотите на страните, поради което вещите лица не са в състояние да отговорят дали се предвижда придаване на маломерни части. В тази връзка в Община Нова Загора не се установяват и данни за приложението на такова предвиждане;

Кадастрален план от 1968г., по който процесните имоти са със същите планоснимачни номера и същите записвания, както от 1964г. Дворищно регулационната линия между процесните имоти предвижда придаваемо място от имот пл. № 348 (на въззиваемите) и имот № 2853 – южно от него, към парцел ХVІІ отреден за имота на въззивниците с пл. № 361. За имотите по този план се отнася издадената от Община Нова Загора скица № 382\27.02.2007г.

На вещите лица не е представена заповед за одобрението му. В община Нова Загора не са били представени на в.л. данни относно уреждане на регулационни отношения, касаещи процесните имоти.

 Кадастрален и регулационен план одобрен със заповед № 475\77г., по който имота на въззивниците е с пл. № 672, записан на името на Др. Д. – поделителен протокол от 21.02.1970г. Регулационните предвиждания за имота са следните: за южната част от имота, където е застроена жилищната сграда е отреден парцел ХVІІ – 672 в кв. 28, а северната част – празно дворно място, представлява част от парцел VІІ – за комплексно жилищно строителство. Имотът на въззиваемите е с пл. № 670 и за него е отреден парцел ХХ – 670 в кв. 28. По този план дворищно регулационната линия между процесните имоти съвпада с имотната граница между тях, няма придаваеми места, в който смисъл и няма уреждане на сметни отношения. Със заключението е представена скица № 383\27.02.2007г. отнасяща се за имотите на страните по този план.

Кадастрален и регулационен план одобрен със заповед № 379\21.11.1991г., който е последен и действащ към настоящия момент - скица № 381\27.02.2007г. По този план имотът на въззивниците е със същия пл. № 672, записан на наследници на Др. Д. – нот. акт № 15\03.02.1988г. и за него е отреден парцел ХVІІ – 672 в кв. 28 за целия имот. Отпаднало предвиждането на предходния план  „за комплексно жилищно застрояване” – парцел VІІ. Имотът на въззиваемите е с пл. № 670 и за него е отреден парцел ХХ – 670 в кв. 28.

По този план дворищно регулационната линия между процесните имоти съвпада с имотната граница, както е била и по предходния план от 1977г., но е направено допълване на кадастралната основа – имотната граница за процесните имоти, за което на вещите лица не е представена преписка и заповед за изменение на плана. Според две от вещите лица – инж. Т. Н. и Ив. И. ***., изчертаването на плана е нелегитимно, в смисъл без основание. Според в.л. инж. Г. Г. въпреки липсата на преписка, има решение за това, което обаче не му е било представено.

Във връзка със заключението на вещите лица по делото като спорни възникват от една страна обстоятелството, дали за процесните имоти е действал одобрения през 1968г. регулационен план, който предвижда придаване на части от имота на въззиваемите към имота на въззивниците, което от своя страна поставя и въпроса за приложението на този план, като от друга страна възниква и въпросът, дали е налице установена по надлежния ред грешка в кадастралната основа и към кой от установените от вещите лица регулационни планове.

Според представената скица № 381\27.02.2007г. в плана от 1991г. е извършена поправка за отстраняване на грешка в кадастралната основа изчертана с кафяв цвят на приложената скица. Във връзка с това по делото от въззиваемите е представена Заповед № 255\20.08.1998г. за извършване на оценка на придаваеми се по регулация части и подобрения от имот 672 и 671 в кв. 28 към имот – парцел ХVІІ – 672 собственост на Др. Д. и протокол на комисията по чл. 265 ал.1 от ППЗТСУ. Във връзка с данните за извършване на оценка на придаваеми места с протокол на комисията по чл. 265 ал.1 от ППЗТСУ от 28.08.1998г. по делото е изискана и приложена административната преписка, от което се изяснява, че е образувана по молбата на Д. Г. Д. от 17.11.1997г. за извършване на оценка на придаваемото се дворно място, което да заплати и заеме в изпълнение на решение № 281\13.11.1990г. Същото решение е приложено по делото и се установява, че с него е отменено поради процесуални нарушения решението на районния съд по гр.д. № 173\90г. относно наличието на грешка в кадастралната основа, като е оставено в сила в частта, с която е бил отхвърлен предявения от Др. Г. Д. против Д. Б., Г.Б. и С. Р. иск за нарушаване правото на собственост като неоснователен и недоказан. Във връзка с молбата по същата преписка от техническата служба при общинската администрация е съставен констативен акт от 17.03.1998г. за непълноти и грешки в одобрения кадастрален план, който акт е подписан от молителя Д., като заинтересованите Д. и Г. Б. са отказали подписването му. В акта е отразена констатацията, че на място границата между имоти с пл. № 670, 671 и 672 е материализирана с мрежа на циментови колове, като кадастралната граница не е отразена на кадастралния план.

При липсата на данни за издаване на заповед за одобряването на плана от 1968г. следва да се приеме, че за имотите на страните са действали установените от вещите лица планове от 1909г., 1964г., 1977г. и 1991г., като последния е действащ към настоящия момент.

За изясняване приложението на плановете чрез заемане, съдът назначи допълнителна експертиза със задача вещите лица да проследят наличието на трансформация на регулационните граници по установените планове в имотни за последващите и по – конкретно за трансформирането на регулационната граница по плана от 1964г. в имотна към плана от 1977г., като да изяснят допълнително и въпроса относно местоположението на регулационната граница между имотите на страните по плана от 1964г., за което да ползват и представената от въззиваемия Р. скица № 1293 от 27.08.2003г., в която регулационната граница е нанесена и е посочено, че е въз основа на „стар – недействащ план от 1964г.”

В представеното допълнително заключение вещите лица посочват, че е невъзможно установяването на такава трансформация на регулационни граници в имотни към последвалите регулационни планове по действителните мерки на место и графично, като установяването на такава трансформация е възможно само с оглед уреждането на сметни отношения, в която връзка въпросът е изяснен с представеното първоначално заключение.

За изясняването на тези въпроси от пълномощника на въззиваемата  Б. по делото е представено удостоверение, въз основа на издаденото за тази цел съдебно удостоверение за снабдяване с комбинирана скица, в което се посочва че плановете са в различен мащаб, поради което е невъзможно издаването на такава. На страната е била издадена комбинирана скица № 1017\23.05.2007г. по плановете в мащаб 1:500 0 от 1968г., 1977г. и 1991г., като отразяването на имотите по плановете от 1964г. и от 1909г. е невъзможно поради различния мащаб.

Посочената в удостоверението скица № 1017\23.05.2007г. не е представена по делото.

Междувременно във връзка с разминаването на данните от първоначалното заключение с данните от посоченото по – горе удостоверение и представената от въззиваемия П. Р. скица № 1293\20.08.2003г. – относно отразяването на регулационната граница между имотите в одобрения през 1964г. план съдът изиска и от Община Нова Загора е представено писмо, в което се посочва, че скица № 1293\20.08.2003г. е издадена въз основа на плана от 1968г. в мащаб 1:500, като при надписването на скицата длъжностното лице е допуснало техническа грешка. Плана от 1964г. е в мащаб 1:1000

Във връзка с поставените към експертизата въпроси въззиваемите представят удостоверение № 233\07.07.2008г. издадено от Община Нова Загора за това, че имотната граница между имоти с пл. № 672 и с пл. № 670 съвпадаща с регулационната граница по плана от 1977г. не съвпада с имотната граница по предходните планове от 1909г., 1964г. и 1968г. В същото удостоверение е посочено, че границата е „изместена”, което положение е залегнало и в плана от 1991г.

От така представеното удостоверение може да се направи извод единствено, че имотната граница по плана от 1964г. е различна от тази в плана от 1977г., отразена по същия начин и в плана от 1991г. Този извод между следва и от заключенията на експертите. Обстоятелството, дали това е „пропуск” в смисъл на грешка е извод, който не може да бъде установен с представеното удостоверение. Установяването на такава грешка съгласно нормативната уредба действала към момента на одобряването на плановете от 1977г. и 1991г. – ЗТСУ (отм.) се извършва по реда на чл. 86 от ППЗСТУ, като при спор за материално право следва да бъде установена по съдебен ред.

От данните във връзка с изисканата преписка по молбата на Др. Д. се установи, че липсва основание за извършването на оценка на придаваемо маломерно место от имота на въззиваемите към имота на въззивниците поради липса на такова предвиждане с плана от 1991г. и липсата на надлежно решение за разрешаване на спора между страните относно наличието на грешка в кадастралната основа.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че жалбата е основателна:

Предявеният иск е ревандикационен с правно основание по чл. 108 от ЗС относно маломерна част – определена в исковата молба с площ от 50 кв.м., по отношение на която въззивниците поддържат, че е тяхна собственост като част от собствения им имот – УПИ ХVІІІ – 672 в кв. 28 по плана на гр. Нова Загора и която част въззиваемите владеят без правно основание посредством изградената от тях ограда и помещение за отглеждане на животни, без да е налице правно основание за това.

За уважаването на предявения ревандикационен иск като основна предпоставка, е установяването на правото им на собственост върху спорната част, като надлежно отразена и попадаща в УПИ ХVІІІ в кв. 28 отреден за притежавания от тях имот пл. № 672.

Възражението на въззиваемите се основава на твърдение, че същата част е придадена от техния имот пл. № 670 към имота на въззивниците, като предвиждането на плана не е осъществено и съгласно §6 и §8 от ПЗР на ЗУТ са отпаднали предпоставките за това.

От установените по делото обстоятелства съдът намира, че се доказва правото на собственост на въззивниците, а възражението на въззиваемите е неоснователно.

От заключението на назначената пред настоящата инстанция тройна експертиза се установи, че с регулационния план от 1991г. не е налице такова предвиждане за придаване на маломерни части от имота на въззиваемите към имота на въззивниците, като имотната граница съвпада с регулационната граница. От заключението на в.л. Р. Д. се установява, че се касае за част от 5 кв.м., обозначена със зелен цвят на приложената към това заключение скица, заключена по линия 1-2-3-4, която попада в имота на въззивниците. По същия начин това се отнася и за действали преди това регулационен план за имотите – този от 1977г., по който положението на границите се установява безспорно от заключението на вещите лица по тройната експертиза, че е същото, както в плана от 1991г.

Действително от заключението на в.л. Р. Д., а и от представеното удостоверение на Община Нова Загора се установява, че положението на границите по плановете от 1964г. и от 1968г. е различно, като същата част попада в имота на въззиваемите. Спорните въпроси относно тези планове са, дали с плана от 1964г. е предвиждане за придаване на спорната част от имота на въззиваемите към имота на въззивниците, като по делото същият въпрос остава неизяснен поради липсата на данни за положението на регулационната граница между двата имота по този плана, а относно плана от 1968г., според което е налице такова предвиждане, е спорен въпросът за неговото действие, поради липсата на заповед за одобряването му.

Съгласно чл. 39 ал.3 от действалия до 1973г. ЗПИНМ (отм.) регулационния план е имал непосредствено отчуждително действие, но възпроизвеждането на регулационните линии по този план в имотни за следващия, а по този начин и настъпване промяна в собствеността е обусловено от неговото приложение.

От заключението на тройната експертиза не се установи наличието на преписки в Община Нова Загора за изпълнение изискванията на закона за заемане на придаваеми части по плана от 1964г. Предвиждането с плана от 1968г. за придаване на спорната маломерна част от имота на въззиваемите към имота на въззивниците не следва да бъде съобразявано от съда, т.к. прекратяване действието на предходния план съгласно §60 и §62 от ППЗПИНМ е обусловено от одобряването на последващия план. Заповед за одобряването на последващ план е налице от 1977г., поради което едва към този момент следва да се приеме, че е прекратено и действието на плана от 1964г

След като положението на имотната граница в кадастралната основа по плана от 1977г. е различно в сравнение с плана от 1964г., се поставя въпроса за наличието на основание за изменението на имотната граница.

При липсата на категорични данни за предвиждане на плана от 1964г. за придаване на спорната част от имота на въззиваемите към имота на въззивниците, както и при липсата на данни по делото за сключването на сделки между собствениците на съседните имоти или завет за прехвърлянето на спорната реална част от имота на въззиваемите към имота на въззивниците в хипотезата на чл. 40 ал.2 пр.2 от ЗПИНМ, по делото се поставя въпросът за наличието на грешка в кадастралната основа към плана от 1977г., както и в следващия план от 1991г., действащ и към настоящия момент.

От данните по делото се установи, че между страните действително е бил налице такъв спор – относно наличието на грешка в кадастралната основа, като този спор съдът следва да приеме, че се отнася за плана от 1977г. с оглед момент на постановяването на решението по гр.д. № 480\90г. на ОС – гр. Сливен. Същият спор обаче с оглед отмяната на решението на първоинстанционния съд по гр.д. № 173\90г. на РС – гр. Нова Загора поради процесуални нарушения е останал неразрешен, поради което и образуваната по молбата на Др. Д. преписка за оценка на придаваеми части е без основание. По делото липсват и данни за отстраняването на такава грешка по реда на чл. 86 и чл. 95 от ППЗТСУ действал към момента на одобряването и действието на плановете от 1977г. и 1991г.

Поради липсата на установена по надлежния ред грешка в кадастралната основа, както и поради липсата на предвиждане с  плана от 1991г. за  придаване на части от имота на въззиваемите към имота на въззивниците същата преписка е без значение относно преценката за собствеността на частта от 5 кв.м., която съгласно заключението на в.л. Р. Д. попада в имота на въззивниците.

Доказване наличието на грешка в кадастралната основа и спор за материално право към момента на одобрението на плана от 1977г. в случая е в тежест на въззиваемите, като от данните по делото не може да се приемат за доказани такива обстоятелства. В тази насока не може да се приеме наличието на такава грешка само с оглед различното положение на имотната граница в плана от 1964г. от една страна и плановете от 1977г. и 1991г. от друга страна.

Следователно следва да се приеме, че се касае за надлежно приложение на плана от 1964г., според което положението на имотната граница в плана от 1977г. е правилно.

При липсата на изменение на имотната и регулационна граница между имота на въззивниците и имота на въззиваемите с плана от 1991г. спрямо плана от 1977г. възражението на въззиваемите за липсата на предпоставки за приложението на последния плана – този от 1991г. при условията на §6 и §8 от ПЗР на ЗУТ е неоснователно. Въпросът за приложението на плана съгласно тези разпоредби се поставя само при наличието на предвиждане за придаване на части между имотите за оформяне на урегулираните имоти, каквото предвиждане не е налице.

От представените по делото КА № 92 и 93 от 08.09.2004г., както и от заключението на вещото лице Р. Д. се установява безусловно обстоятелството, че частта от 5 кв.м. по скицата на в.л. се владее от въззиваемите. С оглед изводите относно собствеността върху тази част и при липсата на доказателства за наличието на друго основание за така установеното владение, предявеният иск е основателен за тази част и следва да се уважи.

Предвид гореизложеното решението на първоинстанционния съд, следва да се отмени и предявеният ревандикационен иск по отношение на част от 5 кв.м. съгласно скицата на в.л. Р. Д. да се уважи.

Претенцията на въззивниците за заплащане на деловодните разноски следва да се уважи съразмерно на уважената част от предявения иск, а именно за сумата от 31 лв. – заплатени такси, разноски и адвокатско възнаграждение. Насрещната претенция на П. Р. следва да бъде уважена за размера от 72 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното съдът

 


РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение№ 167\09.06.2006г. постановено по гр.д. № 712\05г. по описа на РС – гр. Нова Загора В ЧАСТТА, с която предявеният от Д.П.Д. ЕГН **********,***, Ц.Д.Г. ЕГН ********** ***„Св. Св. К. и М.” № 3, ет.9, ап.43 и Й.Д.Г. ЕГН ********** ***„Г. И.” № 46, вх. А,, ет.1, ап. 22  против Г.В.Б. ЕГН ********** ***„Ц. К.” № 36, П.С.Р. ЕГН ********** и Г.Т.Р. *** е отхвърлен по отношение на част от 5 кв.м. обозначена  на скицата на в.л Р. Д. (л.35 от гр.д. № 712\05г. на РС-  Нова Загора), попадаща в имот ХVІІІ – 672 в кв.28 по сега действащия план на гр. Н. З., одобрен със заповед № 379\21.11.1991г., както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответниците деловодни разноски над размера от 72 лв. за Г.В.Б. и над размера от 108 лв. за П.С.Р. като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  Г.В.Б. ЕГН ********** ***„Ц. К.” № 36, П.С.Р. ЕГН ********** и Г.Т.Р. ***, че Д.П.Д. ЕГН **********,***, Ц.Д.Г. ЕГН ********** ***„Св. Св. К. и М.” № 3, ет.9, ап.43 и Й.Д.Г. ЕГН ********** ***„Г. И.” № 46, вх. А,, ет.1, ап. 22 са собственици на имот, представляващ част от 5 кв.м. обозначена  със зелен цвят по линия 1-2-3-4 на скицата на в.л Р. Д. (л.35 от гр.д. № 712\05г. на РС-  Нова Загора), попадаща в имот ХVІІІ – 672 в кв.28 по сега действащия план на гр. Н. З., одобрен със заповед № 379\21.11.1991г. и ги ОСЪЖДА да им предадат владението върху същата част.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение№ 167\09.06.2006г. постановено по гр.д. № 712\05г. по описа на РС – гр. Нова Загора, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която предявеният от Д.П.Д., Ц.Д.Г. и Й.Д.Г. против Г.В.Б., П.С.Р. и Г.Т.Р. ревандикационен иск над частта от 5 кв.м., попадаща в имот ХVІІІ – 672 в кв.28 по сега действащия план на гр. Н. З., одобрен със заповед № 379\21.11.1991г. до пълния размер до 50 кв.м. е отхвърлен.

 

ОСЪЖДА Г.В.Б., П.С.Р. и Г.Т.Р. да заплатят на Д.П.Д., Ц.Д.Г. и Й.Д.Г. деловодни разноски в размер на 31 лв.

 

ОСЪЖДА Д.П.Д., Ц.Д.Г. и Й.Д.Г. да заплатят на П.С.Р. деловодни разноски в размер на 72 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

     

ЧЛЕНОВЕ: 1.                               

 

 

 

2.