Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 04.08.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на шести юли през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Д.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от МАРИЯ БЛЕЦОВА 500 по описа за 2006 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на О.М.В. ЕГН ********** ***„В.Ю.” №* ап. * против Решение № 1199/15.07.2004 г. по гр.д. № 1383/2003 г. на Сливенския районен съд , с което е било признато по отношение на Община Сливен, че 4 174/ 7 240 ид.ч. от правото на собственост върху имот пл. №1120 от кв. 35 по плана на село Ж.В., общ. Сливен, с площ от 7240 кв.м. с граници от три страни улици и имот пл. №417 принадлежи на О.В.. С обжалваното решение е бил отхвърлен предявеният от въззивницата против въззиваемата страна иск, че въззивницата е собственик над 4 174/7 240 ид. ч. от описания по-горе недвижим имот. Решението е било обжалвано в отхвърлителната си част и по въззивната жалба било образувано въз.гр.д. №558/2004 г. по описа на Сливенския окръжен съд, по което е било постановено Решение № 329 / 15.12.2004 г. Същото е било обжалвано пред ВКС на Р България и по касационната жалба било образувано касационно гражданско дело №787/05 г.  по което било постановено Решение №899/2006 г., с което решението на СлОС било отменено. Делото било върнато за ново разглеждане.

         В с.з. въззивницата се представлява от адв. П. и от сина си М.М., които поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена. В писмена защита представена по делото адв. П. подробно излага съображения относно основателността на предявения иск и по въззивната жалба . Моли, в случай че съдът приеме, че Мелницата е функционално свързана с останалите сгради изградени в имот пл. №417 съдът да признае спрямо Община Сливен, че въззивницата В. е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ VІІ застроен със сгради №63 – Мелница и трафопост с площ от 7003.70 кв.м. от които 6 258 .40 кв.м. са от поземлен имот №417, а в случай че се приеме, че Мелницата не е функционално свързана с останалите сгради, съдът да признае по отношение на Община Сливен, че въззивницата В. е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ VІІ, застроен със сграда на Мелницата с площ от 6257.20кв.м., от които 5814.90 кв.м. от поземлен имот 417, в добавка с УПИ І - незастроен ъглов поземлен имот обособен в североизточния край на квартал 35 с площ от 1016,60 кв.м. от които 409 кв.м. от поземлен имот 417. Въззивницата претендира деловодни разноски за всички инстанции.

         В с.з. въззиваемата страна Община Сливен се представлява от адв.Д., която оспорва въззивната жалба и сочи, че същата е неоснователна. Моли да бъде отхвърлена и претендира разноски. В писмени бележки представени по делото е посочила, че предявеният иск е като цяло неоснователен, тъй като от приложения акт за държавна собственост за завземане на недвижим имот за държавен №78 от 1955 г. е посочено, че се завзема само сграда, а не и земя. В бележките си адв. Д. е посочила същото така, че от представените по делото Крепостен акт № 340 от 1907 г. и Записка №1398 от 1911 г. е посочено, че правото на собственост, което се продава е 11/12 ид.ч. от четирикаменна воденица, без да има описана площ на имота, нито в акта за собственост, нито у Пазителя на ипотекарните книги, което водело до липса на активна процесуална легитимация, каквато се изисква по чл. 97 ал. 1 от ГПК, а именно - интерес от търсената защита поради липсата на право на собственост над процесния недвижим имот.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни писмени и гласни доказателства.

         От събраните по делото доказателствата , преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         От представеното  по делото Удостоверение за наследници №007971 от 18.04.2003 г. се установи, че след смъртта на К. И. К., починал на 23.09.1940 г. негови законни наследници останали съпругата му - Щ.П.И., както и двете му дъщери - П.К.И. починала на 29.07.1997 г. без да остави преки наследници и Р. К.Ф. починала на 16.05.1984 г. и оставила за своя законна наследница дъщеря си О.М.В. – въззивница в настоящото дело.

         От представеното по делото Удостоверение за наследници №007970 от 19.04.2003 г. се установи, че след смъртта на Щ.П.И. законни наследници останали дъщеря и П.К.И., починала на 29.07.1997 г. без да остави преки наследници и дъщеря и Р. К.Ф., починала на 16.05.1984 г. и оставила за своя законна наследница дъщеря си О.М.В. – въззивница в настоящото дело.

         По делото е представено свидетелство за венчание №159/23.05.1899 г. от което е видно, че на тази дата били сключили брак К.И.К. и Щ.П.И..

         По делото е представен Крепостен акт № 340 от 1907 г. от който се установи, че дядото на въззивницата – К. К. продал през 1907 г. на съпругата си Щ. К. 11/12 части от четирикаменна воденица, находяща се в землището на село М. /село Чибуклий старо име/ понастоящем село Ж.В., общ. Сливен при граници : река, село Чибуклий, селска мера и мост. В крепостния акт не е посочено друго лице, което да е собственик на останалата 1/12 ид.ч. от правото на собственост на мелницата, както и не е посочена площ на имота.

         Крепостният акт бил вписан от пазителя на ипотечните книги гр.Сливен на 15.11.1911 г. В записката, с която бил вписан акта за продажба отново не била посочена площ на имота , но границите били определени като река Чибуклийска , селска мера и мост.

         През 1923 г. по искане на Щ.И.направено пред Бургаска окръжна кооперация отдел „Планоснимане и регулиране” била изготвена скица за имота, представляваща извадка от регулационен план на село М. от 1921 г., касаеща имот пл. №149 ,кв. №7А при мярка 1/1000. В обяснителната записка към  скицата било посочено, че имотът се състои от 7 240 кв.м. обща площ от които 387.65 кв.м. застроени и 6 852.35 кв.м. незастроена площ.

         През 1936 г. била съставена нова скица на имота в която допълнително били нанесени границите на недвижим имот притежаван от Щ.И.по Крепостен акт №340 от 1907 г. с пунктирана линия. В скицата било отбелязано, че с черна пунктирна линия е отбелязана границата за района на мелницата, съгласно представен Крепостен акт №340, като отделните пунктове на тази граница по крепостния акт са посочени в присъствието на Кмета на село М. – Я. П..

         През 1947 г. по реда на ЗНЧИМП и на основание ПМС №19/1948 г. процесният имот бил одържавен, същият бил завзет и бил съставен Акт за държавна собственост на недвижими имот бивша собственост на Щ. И.. Актът за държавна собственост пор. № 27 бил съставен на 27.04.1955г. В графата „каква част е одържавена” от имота било посочено, че е одържавен целият имот – Мелница – масивна постройка и спомагателни такива, намиращи се в село Ж.В., кв.7А, парцел І – 484. В акта за държавна собственост било посочено обща квадратура на застроеното място от 320 кв.м. и 4 174 кв.м. незастроено място.

         С Решение № 106 / 12.03.1993 г. по адм.д. №854 / 1992 г. на СлОС била отменена Заповед №РД-15-1206/22.07.1992 г. на Кмета на Община Сливен. Било отменено отчуждаването на парцел І – 484 село Ж.В. и била възстановена собствеността на наследниците на Щ.К. – О.М.В. и П.К.И. върху парцел І –484 кв.7А по стария план на село Ж.В..

         Със заповед № РД-11-691 от 23.04.1993 г. Кметът на Община Сливен наредил да се отпиши от актовите книги на държавните имоти и да се предаде на правоимащите наследници на Щ. К. недвижим имот представляващ мелнична сграда от 216 кв.м. застроена площ и дворно място цялото от 4 174 кв.м. находящо се в село Ж.В. , съставляващо част от парцел І имот пл. №417 кв. 35 / по нов регулационен план на селото/ и стар парцел №І – 484 кв. 7А. В заповедта било посочено, че новопостроените сгради в имота, а именно четири масивни складови помещения, масивна мелнична сграда, кантар, трафопост и машинно отделение към мелницата, заедно с останалата част от дворното място остават общинска собственост.

         На 01.04.1994 г. бил съставен протокол за предаване и приемана на мелнична сграда между ТКЗС „П. М.” - в ликвидация  и О.М.В..

         В края на 2002 г. въззивницата направила искане до Община Сливен за нанасяне на имота и в кадастралния план на с. Ж.В. . На 02.11.2002г. бил съставен Констативен акт за непълноти и грешки , с който бившия имот № 149 бил нанесен под № 1120 кв. 35 по плана на селото , като в останалата част се запазвал № 417 . С проекта за устройствен план приет със Заповед №РД-15-75 от 30.01.2003 г. на Кметът на Община Сливен се предвиждало въззивницата да е собственик на 4174 / 7160 ид.ч. от целия урегулиран имот. Заповедта била обжалвана от въззивницата пред Окръжен съд – Сливен – видно от удостоверение №9488/109 от 05.03.2004 г. По делото не са налице данни към момента на постановяване на съдебния акт Заповедта да е влязла в сила . Процесният недвижим имот по действащата кадастрална карта от 1988 г. е с планоснимачен № 417.

         По делото са изготвени единични и тройни съдебно-технически експертизи от заключението на които съдът установи следното:

         Към момента на съставяне на Крепостен акт № 340 от 1907 г. в село Ж.В. не е имало кадастрален  регулационен план. Вещото лице изготвило експертното заключение от 13.112003 г. е посочило, че имотът описан в Крепостен акт № 340 / 1907 г. е идентичен с имота отразен на скицата приложени към делото вх. № 2531 от 17.11.1923 г. , в която скица описаният имот е с площ от 7240 кв.м. и пл. №149 кв. 7А, както и с имота описан по скица от 03.09.1936 г., отнасяща се също за имот пл. №149 по която допълнително са били нанесени границите на прилежащата територия. Вещото лице е посочило, че имотът посочен в скиците с пл. № 149 кв. 7А по регулационен план на село Ж.В. от 1921 г. е с площ 7 240 кв.м. , както и че Актът за държавна собственост от 1955 г. се отнася за процесния имот - „воденица” /мелница/ село Ж.В. , като при съставянето му е била допусната грешка по отношение номера и площта на имота. Вещото лице е посочило, че парцелът записан в акта за държавна собственост не съществува по регулационен план на селото, но тъй като в този район не съществува друг имот „воденица” и като собственик на имота посочен в Акта за държавна собственост е отразена Щ.К. е налице идентичност между имота описан в Крепостен акт от 1907 г. и този описан в Акт за държавна собственост от 1955 г.

         Вещите лица изготвили съдебно-техническите експертизи пред въззивната инстанция са констатирали, че в процесния имот са били построени сгради след национализацията му, а именно склад №60, представляващ масивна сграда без функционална връзка с мелницата, склад №59, представляващ масивна сграда без функционална връзка с мелницата, сграда кантар, без функционална връзка с мелницата, трафопост и склад №3 без функционална връзка с мелницата, както и масивна сграда – фуражен цех – силози №63 функционално свързан с мелницата. Съдът намира, че по отношение на квадратурата на описаните по-горе имоти следва да вземе предвид заключението на последната тройна съдебно-техническа експертиза с оглед по-съвременните методи на изчисление, които са използвали вещите лица, изготвили експертизата, с оглед на което приема, че площта на склад №60 е 810 кв.м. , застроената площ на склад №59 е 354 .90 кв.м. , застроената площ на фуражен цех №63 е 143 кв.м. , застроената площ на кантар в административната сграда към него е 162 кв.м. , застроената площ на трафопост е 38.70 кв.м., а тази на склад №3 е 28 кв.м.  По отношение на новопостроените сгради в имота по делото са налице данни от които е видно, че в същите са били продадени на трети лица като сгради без да е продадена земята върху която са построени.

         Вещите лица са категорични по отношение на въпроса, че не цялата площ на имота е необходима за обслужването на построените след национализацията сгради, като от площта ненужна за обслужването на тези сгради би могло да се обособи самостоятелен парцел, като за всяка сграда бъде изработен ПУП.

         Вещите лице изготвили тройната съдебно-техническа експертиза на 29.06.2009 г. са посочили, че за всички недвижими имоти в поземлен имот 417 биха могли да се обособят самостоятелно УПИ при спазване на изискванията на ЗУТ , Наредба № 16 /2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и Наредба № 7 ПНУОВТУЗ /правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони/. Вещите лица са изготвили два варианта за самостоятелни УПИ за съществуващите сгради в имот №417 . Според вариант 1 се предвижда изграждането на шест УПИ – УПИ 1 – незастроен, обособен в североизточния край на кв. 35 с площ от 1016,60 кв.м. от които 409 кв.м. От поземлен имот 417; УПИ ІV застроен със сграда на склад №60 с площ от 2246.40 кв.м. от които 1994.40 кв.м. от поземлен имот 417; УПИ V застроен със сграда на склад 59 с площ от 1120.80 кв.м. от които 1019.50 кв.м. от поземлен имот 417 ; УПИ VІ застроен със сгради 2 и 3 с площ от 872.90 кв.м. от които 747.50 от поземлен имот 417 ; УПИ VІІ застроен със сграда на мелницата с площ от 6257.20 кв.м. от които 5814.90 кв.м. от поземлен имот 417 и УПИ VІІІ застроен със сгради №63 и трафопост с площ от 746.50 кв.м. от които 643.50 кв.м. от поземлен имот 417.

         Вещите лица са предложили и втори вариант при който обособените УПИ І, ІV,  и VІ са идентични с предложените във вариант едно, а обособените като отделно УПИ VІІ и УПИ VІІІ са обединени като един общ УПИ VІІ застроен със сгради №63, трафопост и мелница с площ от 7003.70кв.м. от които 6 258.40 кв.м. от поземлен имот 417. Вещите лица са посочили, че предвид ситуационното местоположение на трафопоста и необходимите сервитутни зони около него не е целесъобразно за сградата на трафопоста да бъде обособен самостоятелен УПИ.

От така представените данни по тройната съдебно-техническа експертиза се установява, че общата площ на поземлен имот №417 е 10 620 кв.м., от които 2 761.40 кв.м. са необходими за обслужването на сградите построени след национализацията, а именно склад 60, склад 59 и сгради 2 и 3 и 6 867.40 кв.м. са необходими за обслужването на сградата на мелницата, функционално свързания с нея склад 63, трафопост, както и незастроена част от имота, намираща се в североизточната му част.

         Обжалваното решение било съобщено на въззивницата на 08.09.04 г. в рамките на законоустановения едномесечен срок на 02.08.04 г. е била депозирана въззивната жалба.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е неоснователна.

         Предявеният иск е с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК. За уважаването му е необходимо въззивницата В. да докаже изцяло правото си на собственост на процесния имот. Същата основава твърденията си на настъпилата реституция осъществена по силата на чл. 2 от ЗВСОНИ. За да се установи наличието на реституция по смисъла на чл. 2 от ЗВСОНИ е необходимо да се установи наличието на три комулативно дадени предпоставки, а именно : към момента на влизане в сила на закона имотът да е собственост на държавата, общините, обществени организации или на техни фирми или еднолични дружества по смисъла на чл. 61 от ТЗ, имотът реституцията на който се иска да съществува реално до размера, който е отчужден и собственикът на имота да не е бил обезщетен чрез заплащането на парична равностойност на имота или чрез предоставянето му на друг равностоен недвижим имот.

         Преди всичко обаче, за да се разгледа възможността процесният имот да бъде реституиран по смисъла на ЗВСОНИ е необходимо въззивницата да е доказала своето право на собственост. В конкретния случай са налице писмени данни – Крепостен акт, Записка на пазителя на ипотечните книги и скици от 1923-1936 г. , от които е видно, че наследодателите на въззивницата, нейните дядо и баба – Константин Константинов и Щилияна Константинова са били собственици на процесния недвижим имот, представляващ мелнична сграда в землището на село Ж.В. ведно с прилежащото му дворно място. В представения по делото Крепостен акт е отбелязано, че К.К. е продал на съпругата си Щ. К. 11/12 ид.ч. от недвижимия си имот. Няма направени отбелязвания този недвижим имот да е бил съсобственост с трето лице и К. да е притежавал само 11/12 ид.ч. от правото на собственост. Респективно от това следва изводът, че имотът преди продажбата през 1907 г. е бил изцяло собственост на К. и след неговата смърт притежавания от него дял в размер на 1/12 ид. ч. е преминал в патримониума на наследниците - преживялата му съпруга и двете му дъщери, а по-късно след тяхната смърт е станал изцяло собственост на въззивницата О.В..

         Извършената по делото съдебно-техническа експертиза установява идентичност между имота, предмет на продажба по Крепостен акт от 1907 г. , този посочен в приложената по делото скица от 1923 г. и в отразения по скицата от 1936 г. Въпреки че в Крепостния акт от 1907 г. не е била посочена площ на имота съдът намира, че тълкувайки в съвкупност останалите писмени данни, а именно приложените скици от 1923-1936 г., както и заключението на вещото лице И. от първоинстанционния съд за идентичност на имотите следва да се приеме, че процесният имот е бил с площ от 7240 кв.м. така както е посочено в специалното измерване извършено през 1936 г. на което изрично е отбелязано, че замерването е извършено в присъствието на Кмета на село М. днешно село Ж.В. по границите описани в Крепостния акт от 1907 г.

         Съдът намира, че по делото са налице достатъчно категорични данни от които следва да се приеме, че имотът описани в акт за държавна собственост от 1955 г. е бил с площ 7 240 кв.м., а не както е посочено в него с площ 4174кв.м. В акта за държавна собственост е посочено, че е одържавен целият имот собственост на Щ. К., а данните към този момент сочат, че имотът е бил с площ 7 240 кв.м. Налице е допусната грешка в изписаната площ в АДС от 1955 г., която грешка в последствие се е отразила и в последвалата заповед за деактуване на имота издадена от Кмета на Община Сливен през 1993 г. Налице е и допусната грешка в изписването номера на процесния имот в АДС, като същият е бил записан парцел І – 484 кв. 7А какъвто парцел никога не е съществувал по кадастралния план на селото, вместо парцел І – 485 кв. 7 А, какъвто в действителност е съществуващия по кадастралната карта на селото парцел.

         От извършените съдебно-технически експертизи се установи, че имотът собственост на Щ. К. съществува и днес реално до размерите в които е бил отчужден. Не се спори между страните, че към влизане в сила на ЗВСВОНИ имотът е бил собственост на Общината, както и че собствениците му не са били обезщетени парично или чрез предоставянето на друг равностоен недвижим имот.

         За да се прецени дали е възможно реституирането на недвижимия имот в пълния му размер от 7240 кв.м., в който е бил национализиран е необходимо да се прецени дали след обособяване на необходимите площи за обслужване на построените след национализацията сгради е възможно да се обособи самостоятелен парцел. Отговор на този въпрос е даден с експертното заключение извършено от тройната съдебно-техническа експертиза пред въззивната инстанция. От него се установи, че е технически възможно при спазване на нормативните изисквания за всяка една от сградите, находящи се в ПИ 417, а именно стари сгради – мелница,  навес и новопостроени сгради – склад 60, склад №59, фуражен цех, силоз №63, кантар и административна сграда, трафопост и склад №3 да се обособят в бъдеще самостоятелни урегулирани поземлени имоти /УПИ/, като площта залегнала в тези УПИ бъде съставена както от площ, съставляваща част от поземлен имот №417, така и от площи извън този поземлен имот. Вещите лица са посочили, че общата площ на поземлен имот №417 е 10 620 кв.м. Площта необходима за обособяване на УПИ за склад №60 , склад №59 , кантар №2, административна сграда и склад №3 е общо 4240.10 кв.м. , като от тази обща площ 3761.40 кв.м. е съставено от площта на поземлен имот №417 . Според същото заключение е възможно обособяването на три поземлени имота посочени в експертизата като УПИ І , УПИ VІІ и УПИ VІІІ съответно за незастроена част от имота и за обслужване на мелницата , фуражен цех №63 и трафопост, с обща площ от 8020.30 кв.м., като в тази площ е включена площ от 6 867.40 кв.м. , която е част от поземлен имот №417 .

         От изложеното по-горе може да се направи изводът, че е възможно възстановяването на част от национализирания терен принадлежащ към мелницата в размер на 6 867.40 кв.м. , която площ съставлява част от поземлен имот 417 и е необходима за обслужването на мелничната сграда, функционално свързаната с нея сграда на фуражен цех 63, трафопоста , обособена е като незастроена площ в североизточния край на поземлен имот 417 и остава извън площите необходими за обслужването на новопостроените в имота сгради, а именно склад №60, склад №59 , кантар и склад №3.

Съдът намира, че би могла да бъде възстановявана и площта от поземлен имот №417, която е необходима за обслужването на склад №63 и трафопост, тъй като новопостроените сгради не могат да бъдат отделени самостоятелно . По отношение на тях отношенията между собственика на земята и собствениците на новопостроените сгради ще се определят като отношения между суперфициарен собственик и собственик на земята.

Съдът обаче е ограничен от исковата молба с предмета на иска . В настоящия случай с исковата молба е било поискано съдът да признае за установено спрямо Община Сливен , че въззивницата е собственик на дворно място с площ от 7240 кв.м. съставляващо планоснимачен номер 1120 кв. 35 по действащия кадастрален план на с. Ж.В. . От писмените доказателства по делото и извършените технически експертизи се установи , че към момента на депозиране на исковата молба и към момента на постановяване на съдебното решение не съществува недвижим имот с пл.№ 1120 . Със Заповед №РД-15-75 от 30.01.2003 г. на Кмета на Община Сливен се е предвиждало създаването на имот пл.№ 1120 , но същата заповед е била обжалвана от въззивницата и не е влязла в сила , респективно не е настъпило изменение на действащия регулационен план от 1988 г. според който е съществувал единствено имот ПИ 417. Не може да се приеме , че имот 1120 е идентичен с ПИ 417 , тъй като те са с различни площи . От друга страна макар от извършените съдебно – технически експертизи да се установи възможността от ПИ 417 да се обособят самостоятелни УПИ за новопостроените сгради в имота и да остане площ , която да може де се обособи в самостоятелно УПИ, което да се реституира на въззивницата , съдът не може да извърши такава реституция , тъй като в исковата молба не е поискано признаване право на собственост на недвижим имот , част от ПИ 417.

         С оглед гореизложеното, съдът намира, че въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а по този начин да бъдат отхвърлени и исковите претенции на въззивницата .

         Извършените от въззиваемата страна разноски следва да бъдат уважени изцяло . Община Сливен е доказала разходи в размер на 500 лв., която сума следва да бъде осъдена да заплати въззивницата О.М.В. .

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1199 / 15.07.2004 г. по гр.д. № 1383 / 2003 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

         ОСЪЖДА О.М.В. ЕГН ********** ***„В.Ю.” №5 ап. 3 да заплати на Община Сливен сумата от 500.00 (петстотин ) лева представляваща направени по делото разноски

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.