22.01.2009

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                                        гражданска

                                             осемнадесети декември

                                             осма

                                                                                                                                                  

                                                                                                                                                   ВЕСЕЛА НИКОЛОВА
                                                                                                                                                        

                                                                                                                                                        

                                           М. Т.

                                           С. Г.

                                                                                                                                                                                   515

             2006г.


Предявени са обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди причинени от незаконно бездействие на органите на общинската администрация с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Ищецът твърди в исковата молба и допълнителната молба, че със заповед на председателя на ИК на ОбНС от 1989г. бил отчужден собствения му имот – дворно място и жилищна сграда в кв.155 по ПУП на гр. Нова Загора. С последваща заповед по чл.100 от ЗТСУ /отм./ му било определено обезщетение за отчуждения имот - апартамент №7 на ет.ІV вх.В от жилищен блок № 2 в УПИ І-КОО, КЖС, кв. 154 по плана на гр. Нова Загора със застроена площ 74,70кв.м. ведно със складово и таванско помещение, ид.ч. от общите части и отстъпено право на строеж. Със заповедта му било указано да заплати за отстъпеното като обезщетение жилище разликата до 22 613,70лв., т.е. сумата 8 874,70лв., която ищецът заплатил. Тази заповед била отменена от СлОС по въззивно дело № 391/90г., но нова не била издадена.

Ищецът твърди, че до предявяване на исковете жилищната сграда не била построена и определените като обезщетение жилищен обект не му бил предаден. Поради неизвършване на строежа в срок от 5години, със заповед на кмета била отменена заповедта за отстъпване правото на строеж, след което общината се разпоредила с терена, определен за застрояване. Твърди, че отчуждителното производство не е завършено – отчужденият имот е завзет през 1989г., жилището е разрушено, а определеният за обезщетение обект не му е предаден и не е получено парично обезщетение. От тогава търпи загуби повече от 17 години от бездействието на общинските органи – непредаването на имота, изразяващи се в стойността на непредадения недвижим имот, определен като обезщетение - загуби в размер на 45 000лв. Твърди, че от бездействието на общинските органи търпи и пропуснати ползи в размер на 29 400лв., представляващи стойността на средния наем от жилището, от чието ползване е бил лишен.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната община да му заплати обезщетение за причинени вреди – претърпени загуби в размер на 45 000лв. и пропуснати ползи в размер на 29 400лв. от бездействието на ответника, както и изтекла лихва за забава върху обезщетението за пропуснати ползи за периода от 12.05.1990г. до предявяване на иска в съда в размер на 7 600лв. Претендира за разноски.

В открито съдебно заседание поддържа исковете. С оглед заключението на съдебно-оценителната експертиза изменя размера на претенциите като тази за репариране на претърпени загуби увеличава на 56 000лв., а за пропуснати ползи - намалява на 12 000лв.

Процесуалният представител на Община Нова Загора оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение, че неизпълнението на задължението за предаване на имота не се дължи на виновно поведение на ответника, а на трето лице, в полза на което е учредено правото на строеж. Счита, че обезщетение за вреди не се дължи, тъй като ищецът не е изчерпил възможностите по ЗТСУ /отм/ за отмяна на отчуждаването. На последно място, намира вземането на ищеца за вреди за погасено по давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че исковете са основателни.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Със заповед № 172/12.04.1989г. на председателя на ИК на ОбНС били отчуждени дворно място и жилищна сграда, находящи се в кв.155 по ПУП на гр. Нова Загора, собственост на Г.Б.Г.и Д.Б.К.. Със същата заповед е определен и начинът на обезщетяване на собствениците: парично за Г.Б.Г.и имотно, с двустайно жилище – за Д.Б.К.. С молба по чл.102 от ЗТСУ /отм/ с нотариална заверка на подписа от 10.12.1989г Д. Б. К. прехвърлила правото си на обезщетение на сина си З.М.З., ищец по делото.

С влизане в сила на първата заповед - № 172 имотът бил отчужден – завзет, а къщата и постройките, находящи се в него – разрушени  през м. декември 1989г.

Със заповед № 580/06.12.1989г. по чл.100 от ЗТСУ /отм./ на ищеца З. му било определено обезщетение за отчуждения имот - апартамент №7 на ет.ІV вх.В от жилищен блок № 2 в УПИ І-КОО, КЖС, кв. 154 по плана на гр. Нова Загора със застроена площ 74,70кв.м., ведно със складово и таванско помещение, 2,35 ид.ч. от общите части и отстъпеното  право на строеж. Със заповедта било определено също Златев да заплати за отстъпеното като обезщетение жилище разликата до 22 613,70лв., т.е. сумата 8 874,70лв., която ищецът заплатил. Тази заповед била отменена от СлОС по въззивно дело № 391/90г., но нова не била издадена.

С нотариална покана от 18.05.1992г. до кмета на Община Нова Загора ищецът поискал изготвяне на нова актуална оценка, но такава не била извършена.

С молба вх. № 94-00-3086/24.07.2006г. ищецът отново поискал определяне на актуална оценка на имота му. Отчужденият имот бил оценен на стойност 19 433,60лв.за Златев.

Със заповед № 474/03.05.2007г. на кмета на Община Нова Загора бил определен нов обект на обезщетение. Заповедта била обжалвана пред Административен съд – Сливен и изменена. Заповедта била оставена в сила в частта на обекта на обезщетение като била изменена цената на 24 820лв.

От заключението на допълнителната тройна съдебно-техническа оценителна експертиза се установи, че справедливата пазарна цена към м.май 2007г. на жилище с параметри на обекта, определен за обезщетение, който е следвало да бъде построен през 1990г. е 41 670лв., а средната пазарна цена на новопостроено жилище /ново строителство/ със същите параметри към м.май 2007г. възлиза на сумата 55 546лв. Според същото заключение средната пазарна наемна цена на такова жилище за периода 12.05.1990г.-19.09.2006г. е изчислена на 11 879,16лв. Мораторната лихва върху посочения наем, считано от 12.05.1990г. до 19.09.2006г., определена от допълнителната съдебно-икономическа експертиза е изчислена на 4 662,96лв.

Изложените факти и обстоятелства съдът прие за безспорно установени при преценката и анализа на множеството непротиворечиви писмени доказателства и компетентно изготвените експертни заключения.

Фактическите констатации мотивират извеждането на следните правни изводи:

І. По претенцията за претърпени загуби:

Искът е допустим с оглед установената надлежна процесуална легитимация на всяка от страните по делото.

Преценен по същество искът е частично основателен и доказан.

За ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника ищецът  следва да докаже кумулативното наличие на няколко предпоставки –  бездействие на длъжностни лица на ответника, произтекла от това бездействие вреда за ищеца, причинна връзка между тях. Вината се презумира до доказване на противното.

От доказателствата по делото безспорно се установи незаконосъобразното бездействие на общината в лицето на нейните длъжностни лица и органи – непредаването на обекта на обезщетение на ищеца в качеството му на правоимащ в производството по чл.100 и следващите от ЗТСУ /отм./ Представителят на ответника призна факта, че определеният като обезщетение апартамент не е предаден на ищеца, тъй като сградата не е изградена. Възрази, обаче, че бездействието на общинските органи се дължи на виновното неизпълнение на задължения на третото лице, получило правото на строеж върху отчуждения имот, както и на ищеца, който е следвало да поиска, но не е поискал своевременно отмяна на отчуждаването. Съдът не споделя доводите на ответника в това отношение. Задължението за обезщетяване на собственика на отчуждения имот тежи върху общината , а не върху инвеститора на строежа, и невъзможността на последния да изпълни задължението си по изграждане на строежа не определя отпадането на задължението на общината да предостави като обезщетение друго жилище. Несъстоятелно е и второто възражение, че вината за това бездействие на общинските органи лежи върху ищеца, който не е поискал отмяна на отчуждаването по предвидения в ЗТСУ /отм./ ред. В конкретния случай се установи по категоричен начин и се призна от ответника, че отчужденият имот е бил завзет, постройките – разрушени и изграждането на новата сграда е било започнато. Следователно не е била налице правна и фактическа възможност за ищеца – собственик на отчуждения имот да иска отмяна на отчуждаването, тъй като къщата му е била вече разрушена и мероприятието – частично осъществено. Освен изложеното, съдът не споделя и становището на ответника, че ищецът е бездействал. Видно от приобщената към материалите по делото нотариална покана от 18.05.1992г. и молбата от 24.07.2006г. на собственика до кмета на общината за изготвяне на нова актуална оценка, ищецът  активно е охранявал правата и интересите си, подтиквайки длъжностните лица от общината да изпълнят задълженията си по закон.

Доколкото ищецът не е получил отредения като имотно обезщетение имот, търпи щети /загуби/, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с бездействието на ответника. С пълно и пряко доказване ищецът доказа настъпилите в патримониума му вреди, изразяващи се в  пазарната стойност по днешни цени на отредения, но неполучен като обезщетение имот, който е следвало да му бъде предаден през 1990г.- 41 672лв. Тъй като в хода на производството по настоящото дело ищецът е бил обезщетен с друг имот на по-ниска стойност, то от тази сума следва да се приспадне стойността на новоотредения и предаден имот, определена с решението на Сливенския административен съд по адм.д. № 123/07г. в размер на сумата 24 820лв. Разликата между посочените стойности определя размера на реално претърпените от ищеца вреди от бездействието на ответника – сумата 16 852лв. В този размер искът за претърпени загуби следва да бъде уважен като основателен и доказан, а в останалата част до пълния размер – отхвърлен като неоснователен. Несъстоятелно е искането за изчисляване на вредите на база  пазарна оценка на имот с параметрите на отредения като обезщетение по цени на новопостроено жилище, тъй като обезщетение в такъв размер би било нереално завишено и ищецът би се неоснователно обогатил.

Съдът не споделя възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Процесуалният му представител твърди, че вземането на ищеца за вреди е погасено по давност. Не излага конкретни съображения. Според ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС в т.4 за незаконните действия и бездействия на административните органи началният момент на погасителната давност за  предявяване на иска за обезвреда е моментът на преустановяване на тези действия и бездействия. В конкретния случай незаконното бездействие е преустановено с предаването на обекта на обезщетение с приемо-предавателен протокол през м.септември 2008г., т.е. около две години след образуване на настоящото дело.  От друга страна, видно от данните по делото заповедта по чл.100 от ЗТСУ /отм/ от 06.12.1989г. на ОбНС Нова Загора е обжалвана пред СлАС и отменена с решение по делото. Нова заповед е издадена едва на 26.10.2006г. За този период докато не е имало влязла в сила заповед, се приема, че давност не е текла.

ІІ. По претенцията за пропуснати ползи:

Тя е недоказана по основание и  размер, и следва да бъде отхвърлена.

Твърди се, че от момента на завземането на имота 12.05.1990г. ищецът е търпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучените граждански плодове от непредаденото жилище в резултат на незаконосъобразното бездействие на общинските органи и длъжностни лица за периода до предявяване на иска в съда на 12.09.2006г. в размер на  11 879,16лв., изчислени от тройната съдебно-техническа оценителна експертиза.

За да бъде уважена претенцията, следва да е установено по несъмнен начин, освен всички други визирани в закона предпоставки, и сигурното настъпване на твърдените вреди в патримониума на ищеца в претендирания размер. В тежест на последния бе да докаже, че за посочения период той сигурно би реализирал определена имуществена облага от наемната цена на отредения му като обезщетение апартамент, ако не бе незаконосъобразното бездействие на общината, т.е. ако му бе предаден своевременно жилищния имот. Ищецът следваше да докаже, че е бил лишен от придобиването на облагата именно поради бездействието на ответника като твърдяното увреждане не може да бъде предполагаемо.

По делото не се събраха убедителни доказателства за сигурно очаквано получаване на наем за имота, предмет на обезщетението, от която облага ищецът е бил лишен поради незаконосъобразното непредаване на имота от ответника. Въпреки разпределената между страните доказателствена тежест, ищецът не изложи твърдения и не представи годни и убедителни доказателства, че очакваната имуществена облага е била реална, а не предполагаема. Не се изложиха твърдения и наведоха доводи, а и не се събраха доказателства, които да убедят съда, че определеният  като обезщетение апартамент не е бил необходим за жилищни нужди на ищеца, т.е. е щял да бъде със сигурност отдаден под наем, по отношение на него ищецът е преговарял с евентуални наематели, подготвял е договори и т.н. Подобни данни по делото няма, поради което съдът приема претенцията за недоказана и неоснователна.

Неоснователността на главния иск от своя страна води до несъстоятелност на исканията по акцесорната претенция за обезщетение за забава, представляващо мораторна лихва върху  определения наем за ползване на имота за времето 12.05.1990г. до 12.09.2006г. в размер на 4662,96лв.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът следва да осъди Община Нова Загора да заплати на ищеца сумата 16 852лв, представляваща претърпени загуби от незаконосъобразно бездействие на общината, изразяващо се в непредаване на отреден като обезщетение недвижим имот, като в частта до пълния размер отхвърля иска като неоснователен и недоказан. Следва да отхвърли предявения срещу общината иск за вреди от бездействието на последната за периода 12.05.1990г. до 12.09.2006г. в размер на на  11 879,16лв, представляващи пропуснати ползи от непредаването на отредения като обезщетение имот, както и да отхвърли акцесорната претенция за обезщетение за забава върху наема в размер на 4 662,96лв. за посочения по-горе период, също като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода от делото, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца разноските по делото в размер на 650лв. и 180лв. адвокатско възнаграждение,

Ръководен от изложеното, съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА, представлявана от Кмета Н. Г., да заплати на З.М.З. от гр. Н. З. ул. “Д.Б.” № * вх. * ап.*, сумата 16 852лв. /шестнадесет хиляди, осемстотин петдесет и два лева/, представляваща обезщетение за претърпени загуби, изразяващи се в разликата между стойността на предаденото му жилище с цена 24 820лв. и справедливата пазарна цена на жилище с параметрите на отреденото като обезщетение през 1989г. жилище - 41 670лв., като в частта до пълния размер ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от З.М.З. от гр. Н. З. ул. “Д. Б.” № * вх. * ап.* срещу ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА, представлявана от Кмета Н. Г., иск за заплащане на сумата 11 879,16лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучен наем от отредено като обезщетение жилище в резултат на незаконно бездействие на длъжностни лица и органи на Общината за периода 12.05.1990г. до 12.09.2006г., и иск с цена 4 662,96лв., представляваща обезщетение за забава под формата на мораторна лихва върху главницата за периода на забава 12.05.1990г.-12.09.2006г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА, представлявана от Кмета Н. Г., да заплати на З.М.З. от гр. Н. З. ул. “Д.Б.” № * вх. * ап.* сумата 650лв. разноски по делото и 180лв. адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването с въззивна жалба пред БАС.

 

                                                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :