Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Сливен  09.08.2011 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение  в публично

 заседание на седми юли през две хиляди и единадесета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………И.К.…………..……и с участието на прокурора…………………….……..като разгледа  докладваното от  съдията Снежана Бакалова………гр. дело № 654 по описа за 2006 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявени са, при условията на обективно, кумулативно съединяване, иск с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД във вр. с чл. 189 ал.1 от ЗЗД. И иск с правно основание чл. 189 ал. 1 изр. 2-ро предл. 1-во от ЗЗД.

          Ищцата твърди в исковата си молба, че е сключила с ответницата С.И.К. договор за покупко-продажба оформен с нот. акт № 92, т. VІІІ, нот. дело № *863 от 2006 г. по описа на Служба по вписванията при Сливенски районен съд. По силата на този договор придобила собствеността върху недвижим имот представляващ апартамент №* находящ се в град С., ул. „Х.Д.” жилищен блок №* вход * със застроена площ 74 кв. м състоящ се от стая, хол, дневна, черна кухня, тоалетна, черно антре и входно антре, с принадлежащо към избено помещение № *2 и 1/6% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпено право на строеж върху общинска земя. При сключването на договора ответницата била представлявана по пълномощие от Т. Д. Р.. Твърди, че реалната цена, която била заплатена на купувачката била в размер на 67 680 евро въпреки, че в посочения нотариален акт била вписана цена от 14 000 евро. Счита, че посоченото обстоятелство се установява безспорно от изготвената разписка за сумата 67 680 евро и сключения договор за банков кредит с „Българска пощенска банка” АД   за същата сума. Твърди, че към момента на сключване на говора продавачката се е легитимирала като собственик на имота по силата на завещание оставено от Л.Е.Т.. След смъртта на завещателката наследникът по закон Б.И.Г. е предявил иск по чл. 42 от ЗН за обявяване за нищожно на завещателното разпореждане в полза на ответницата, по който е образувано гражданско дело № *08/02006 г. по описа на Сливенския окръжен съд. Счита, че в случай че завещанието бъде обявено за нищожно за нея е налице правен интерес, да поиска развалянето на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот; да поиска отменяване на издадения нотариален акт, с който е оформен договора за покупко-продажба и осъждането на ответницата да заплати сумата 67 680 евро представляваща действителната продажна цена на разваления договор за покупко-продажба ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението. Претендира разноските.

          В съдебно заседание чрез своя пълномощник поддържа предявените искове. Производството по настоящото дело е било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по Гр.Д.№792/2008 г. на Сливенския окръжен съд.

          Ответницата  чрез своя пълномощник не оспорва предявения иск за разваляне на договора за покупко-продажба и оспорва иска за връщане на цената по същия до пълния му размер, като счита, че следва да бъде уважен до размера от продажната цена 14 000 евро. Претендира разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Между ищцата К.Д.Д. и ответницата С.И.К., представлявана от пълномощника си Т. Д. Р. е бил сключен на 19.04.2006 г. в град С. договор за покупко-продажба на недвижим имот представляващ апартамент №* находящ се в град С., ул. „Х.Д.” жилищен блок №* вход * със застроена площ 74 кв. м състоящ се от стая, хол, дневна, черна кухня, тоалетна, черно антре и входно антре, с принадлежащо към избено помещение № *2 и 1/6% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпено право на строеж върху общинска земя. Договорът е бил сключен във формата на нотариален акт № *28, т. VІ, рег. № *826, дело № *87 от 2006 г. на нотариус Н.В. с рег. № *22 с район на действие Сливенски районен съд. В нотариалния акт е посочено, че процесния имот е продаден за сумата 14 000 евро, която сума купувачът ще заплати на продавача със заемни средства от „Българска пощенска банка” АД – гр. София, след вписване на първа по реда ипотека в полза на банката и след представяне на удостоверение за липса на вещни тежести, искови молби и възбрани.

          При сключването на договора за покупко-продажба продавачката С.К. се е легитимирала като собственик на процесния имот с нот. акт № *53, т. Х, рег. № *0453, дело № *034/2005 г. на нотариус Н.С. с рег. № *23 с район на действие Сливенски районен съд, за собственост върху недвижим имот придобит по завещание от наследодателката Л.Е.Т., бивш жител ***. Наследникът по закона на Л.Т. – Б.И.Г., е предявил иск с правно основание чл. 42 от ЗН пред Сливенския окръжен съд, като е поискал прогласяване нищожността на завещателно разпореждане оставено от Л.Т. и обявено на 31.05.2004 г. Производството е образувано под № *08/2006 г. по описа на Сливенския окръжен съд. В последствие е преобразувано в гражданско дело №792/2008 г. на Сливенския окръжен съд. Като краен акт с Решение №745/13.01.2011 г. по Гр. Д. № 79/2010 г. по описа на ВКС – ІІІ-то гражданско отделение, е обявено за нищожно, като противно на закона завещателно разпореждане извършено във формата на саморъчно завещание от 03.01.1973 г. от Л.Е.Т., бивш жител ***, починала на 10.05.2004 г., в полза на С.И.К. по иск с правно основание чл. 42, б. „В”, предл. 1-во от Закона за наследствата, предявен от Б.И.Г., при участието на трето лице – помагач, К.Д.Д..

          Между ищцата К.Д., ипотекарни длъжници М.Й. Д. и Д.Д.Д. и „Българска пощенска банка” АД – София, е сключена договорна ипотека във формата на нотариален акт № *29, т. ІV, рег. № *827, дело № *88 от 2006 г. по описа на нотариус Н.В. с рег. № *22 с район на действие Сливенски районен съд, по силата на който „Българска пощенска банка” АД е предоставила на К.Д.Д. банков кредит в размер на 67 680 евро, от които 14 000 евро за покупка на недвижим имот находящ се в град С., ул. „Х.Д.” №*, представляващ апартамент № * на първи етаж, в жилищен блок №*, вх. * и сумата 53 680 евро за други разплащания. За обезпечаване на вземането по договора за кредит ищцата е учредила в полза на банката ипотека върху процесния недвижим имот и ипотекарните длъжници М. и Д.Д. са учредили ипотека върху притежаван от тях недвижим имот, а именно апартамент № * находящ се в град С., бул. „Ц.С.”, блок *, застроен върху 107,53 кв. м.

          При сключването на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот ответницата в качеството си на продавач е била представлявана от Т. Д. Р. упълномощена с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 16.03.2006 г., рег. № 965 на нотариус Р.С. със следните права: От името на С.К. и за нейна сметка да я представлява пред нотариус с правото да продаде собствения й недвижим имот, апартамент № * в град С. ул. „Х.Д.”  жилищен блок №*, вх. * за цени и условия по неин избор, както и да сключва предварителни договори и да извършва плащания по същите, като за целта подписва упълномощителката, където е необходимо.

          Ищецът е представил нотариално заверено копие от разписка от 20.04.2006 г. подписана от Т. Д. Р., в която е отбелязано, че същата е получила сумата по предварителен договор за покупко-продажба на апартамент находящ се в град С., ул. „Х.Д.” №*, вх. *, ап. * в размер на 67 680 евро, от които 14 000 евро по сметка, а останалите в брой. На представеното ксерокопие е поставен печат от „Българска пощенска банка” АД от 15.09.2006 г. Ответницата чрез пълномощника си е поискала представянето на оригинала на разписката, която е представена в заверено ксерокопие. Ищцовата страна е декларирала, че не разполага с оригинала на разписката, тъй като същият е бил предоставен на „Българска пощенска банка” АД. По реда на чл. 153 от ГПК /отм./ от третото, неучастващо в производството лице „Юробанк и еф джи България” АД – град София /правоприемник на „Българска пощенска банка” АД/ е изискан оригинала на посочената разписка. Третото лице е отговорило, че не разполага с оригинала на посочения документ, тъй като е извършило справка по представения оригинал и той е бил върнат на страната. Посочва също така, че не разполага с доказателства, установяващи процедура по връщането на документа на страната, тъй като такава не се изисква в съответствие с вътрешнобанковите процедури.

          По реда на чл. 153 от ГПК /отм./ от третото лице „Юробанк и еф джи България” АД е изискан и представен по делото ксерокопие от предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД, за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 23.03.2006 г. в град С. с посредничеството на агенция за недвижими имоти „Областни имоти Спринт” представлявана от Динко Парушев между С.И.К. и  К.Д.Д., по силата на който, купувачът купува недвижим имот представляващ апартамент в град С., бул. „Х.Д.” №*, вх. *, ап. * за сумата от 68 000 евро, а купувачът се задължава да заплати на продавача договорената между тях цена в размер на 68 000 евро, от която сума 14 000 евро са за покупка на имота, 54 800 евро са за други разплащания, като сумата ще бъде изплатена на продавачите чрез ипотечен кредит от „Пощенска банка” АД. Ответницата е поискала на основание чл. 101 от ГПК /отм./ да бъде представен оригиналът на предварителния договор по чл. 19 от ЗЗД, като ищцовата страна е посочила, че не разполага с оригинала, а третото неучастващо лице е изложило същите обстоятелства, както и за представената разписка.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани, въз основа на събраните по делото писмени доказателства. На основание чл. 101, изр. 2-ро от ГПК /отм./ съдът изключва от доказателствата по делото представените ксерокопия на разписка от 20.04.2006 г. от Т. Д. Р. и на предварителен договор от 23.03.2006 г., тъй като страната която се ползва от представените доказателства и която ги е представила не е могла да представи и оригинала на документа или официално заверен препис от нея. Представените ксерокопия са заверени като верни с оригинала от „Българска пощенска банка” АД, но от изпратените до съда писма се установява, че копията са направени от находящи се в банката други копия от оригиналите на тези документи и банката не разполага с оригиналите на същите. Недоказани от събраните доказателства останаха твърденията на ищцовата страна, че оригиналите на документите са загубени не по вина на страната, а по вина на третото лице „Юробанк и еф джи България” АД. Не може да се приеме също така, че документите са представени в официално заверени преписи, тъй като не е в правомощията на банката да извършва официално удостоверяване на преписи от документи. Макар и събрани гласните доказателства относно договорената и плетена цена по договора са недопустими и не следва да бъдат ценени.

          На базата на приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          Предявеният иск, с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.189, ал.1, изр. 1-во от ЗЗД, е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Между страните по делото е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот в предвидената за това форма на нотариален акт. При сключването на договора, продавачът се е легитимирал като собственик на имота по силата на завещание. В последствие завещанието е било обявено за нищожно, поради което следва да бъде направен извода, че към момента на сключването на договора, недвижимия имот предмет на същия е принадлежал изцяло на третото лице Б.И.Г.. Тъй като договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен, следва същият да бъде развален по реда на чл. 87 от ЗЗД и това следва да стане в съдебно производство, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, тъй като се касае за продажба на недвижим имот.

          Предявеният иск, с правно основание чл. 189, ал.1 изр.2-ро от ЗЗД, е основателен и доказан до размера от 14 000 евро и неоснователен и недоказан до пълния предявен размер.

          При развалянето на договора за покупко-продажба,  при отговорност за евикция, продавачът дължи да върне на купувача платената по договора цена.  Спорен в настоящото производство между страните е въпроса за цената по сключения договор, като ищцата твърди, че тази цена е различна от посочената в нотариалния акт. Не се установи от събраните доказателства твърдението на ищцата, че действителната цена при сключения договор, заплатена на продавача възлиза на сумата от 67 680 евро. На първо място в представения нотариален акт е посочено, че имотът се продава за сумата от 14 000 евро. Макар че това изрично не е заявено от ищцата, от твърденията в исковата молба следва да бъде направен извода, че нотариалния акт, като писмено доказателство е оспорен в частта касаеща заплащането на уговорената цена. Нотариалният акт има удостоверяващата функция на официален документ относно изявленията на страните пред нотариуса и за извършените от него и пред него действия (чл. 143 ал.1 от ГПК (отм.)). Той удостоверява с формална доказателствена сила факта, че страните са заявили пред нотариуса че са се съгласили имота да се продаде срещу продажната цена от 14 000 евро. Относно факта на действително платената цена, нотариалният акт има качеството на частен документ. Тежестта на доказване на неговата неистинност в тази му част се носи от ищцовата страна.

          За опровергаване на изложеното в нотариалния акт, ищцата е представила копие от разписка и копие от предварителен договор по чл. 19 от ЗЗД, като и гласни доказателства. Първите две доказателства са изключени от доказателствата по делото по изложените вече съображения. В конкретния случай установяването на платената цена по договора с гласни доказателства е недопустимо на основание чл. 133, ал. 1,б. е от ГПК /отм./.  Липсват предпоставките на чл. 134 ал. 1 или ал.2 от ГПК за преодоляване на недопустимостта на гласни доказателства. Друго косвено доказателство за уговорената между страните цена по договора е представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, който не е оспорен, от който се установява, че ищцата е сключила договор за банков кредит за сумата в размер на 67 680 евро, като е отразено, че част от сумата – 14 000 евро са за покупката на процесния недвижим имот, а другата част – 53 680 евро, за други разплащания.

          Следва да се отбележи, че дори и съдът да приеме представените доказателства – разписка и предварителен договор, те не установяват сключването на договора за покупко-продажба с уговорена цена различна от тази посочена в нотариалния акт, а биха удостоверили единствено факта, че лицето Т. Д. Р. е получило сумата от 67 680 евро, и че между страните в настоящото производство е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот и купувачът се е задължил да заплати на продавача сума в размер на 68 000 евро, но е направено уточнение, че 14 000 евро от тази сума са за покупка на имота и 54 800 евро са за други разплащания.

          По изложените съображения предявения иск до пълният му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          Претенция за отмяната на нотариален акт акт № *28, т. ІV, рег. № *826, дело № *87 от 2006 г. на нотариус Н.В., рег. № *22 на НК, с район на действие Сливенски районен съд, с който е оформена сделката, е неоснователна като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), нотариалният акт може да бъде отменен или изменен, когато по исков ред се установи, че се засягат правата на трети лица. На отменяване или изменяване по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове по обстоятелствена проверка, когато с тях се засягат права на трето лице, какъвто не е договорът, обективиран в нотариалния акт, чиято отмяна се иска.

          На ищцовата страна се дължат направените разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 2 876,80лв., а на ответната страна сумата  158 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

          Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

         

РАЗВАЛЯ сключения между К.Д.Д. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. С., ул. „Р.” № ** чрез адв. Р. и С.И.К. ЕГН ********** ***, договор за покупко-продажба на недвижим имот представляващ апартамент с ЕИК 67338.552.35.1.1 попадащ в сграда № 67338.552.35.1, находяща се в град С., бул. „Х.Д.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, поземлен имот №  67338.552.35 по кадастралната карта на град С., застроен върху 74 кв. м, състоящ се от: стая, хол, дневна, черна кухня, тоалетна, черно антре и входно антре, при граници имоти с №№ 67338.552.35.1.2 и над обекта № 67338.552.35.1.4, ведно с принадлежащото избено помещение № *2, ведно с 1/6% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху общинска земя, сключен под формата на нотариален акт № *28, т. ІV, рег. № *826, дело № *87 от 2006 г. на нотариус Н.В., рег. № *22 на НК, с район на действие Сливенски районен съд, вписан в Служба по вписванията при Сливенския районен съд с рег. № 2913 от 19.04.2006 г.

          ОСЪЖДА С.И.К. ЕГН ********** *** да заплати на К.Д.Д. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. С., ул. „Р.” № ** чрез адв. Р. сумата 14 000 евро /четиринадесет хиляди евро/, представляваща заплатената цена по разваления договор за покупко-продажба, както и сумата 2 876,80лв. направени разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на цената по разваления договор до пълния му размер от 67 680 евро като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ  предявения иск за отмяна на нотариален акт № *28, т. ІV, рег. № *826, дело № *87 от 2006 г. на нотариус Н.В., рег. № *22 на НК, с район на действие Сливенски районен съд, вписан в Служба по вписванията при Сливенския районен съд с рег. № 2913 от 19.04.2006 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА  К.Д.Д. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр. С., ул. „Р.” № ** чрез адв. Р. да заплати на С.И.К. ЕГН ********** *** сумата 158 лв., направени разноски.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: