Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 08.01.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на осми декември през две хиляди и осма година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНКА Д.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

                                                                            М. ***, като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2007 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

 

         Делото е образувано по въззивна жалба на адв. С. в качеството му на пълномощник на Д.М.Д. ЕГН ********** ***„П.” № 2-Б-10, Д.М.М. ЕГН ********** *** З., Н. Д. К. ЕГН ********** и Д.Н.К. ЕГН ********** ***„О. К.” бл. ** вх. * ап. *** и адв. М. в качеството му на процесуален представител на М.Н.З. ЕГН ********** ***„Г. С.” №**-*-*, против Решение № 362 / 15.01.2007 г. по гр.д. № 665 / 2005 г. по описа на Новозагорския районен съд, с което е била допусната делба на пет броя недвижими имоти нива от 1,296 кв.м., находяща се в м. „Голаков орман” в землището на с. Загорци, общ. Нова Загора, нива от 59.438 кв.м., находяща се в м. „Кунчови могили” в землище на с. Загорци, общ. Нова Загора, нива от 26.820 кв.м., находяща се в м. „Депсиза” в землището на село Загорци, нива от 13.981 кв.м., находяща се в м . „Депсиза” в землището на село Загорци и нова от 114.599 кв.м., находяща се в м. „Вельова могила” в землището на село Загорци. Делбата била допусната между въззивниците и П.Г.В., В.Г.В., К.Р.И., В.С.И., Л.И.К., Р.И.И., И.П.И., М.П.В. и Н.Н.И. при квоти по 513/6480 ид.ч. за М.З., 594/6480 ид.ч. за Д.Д., Д.М., Н. К. и Д.К., по  171/6480 ид.ч. за В.С.И., Л.К. и Р.И. и по 513/6480 ид.ч. за П.В., В.В., К.И., И.И., М.В. и Н.И..

В жалбата се сочи, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като е допуснато нарушение на материалния закон, както и нарушение в процесуалния закон. Като нарушение на материалния закон адв. С. е посочил допусната делба с наследниците на Зюмбюла М. З., която е извършила отказ от наследство. Твърди се, че единствените доказателства по делото, които са свидетелски по своя характер сочат, че кооперирането на земеделската земя, собственост на общия наследодател на страните М.Н.З. е осъществено едва през 56 г. когато те насилствено били включени в блоковете на ТКЗС, а тъй като З. З. е извършила отказ от наследство през 55 г. нейните наследниците са загубили правото си за наследяване на процесните земеделски земи. Като нарушение на процесуалния закон жалбоподателят е посочил, че съдът неправилно е прехвърлил доказателствената тежест по оспорване на частен документ на жалбоподателите и е посочил в мотивите си, че това оспорване не е проведено успешно. Моли се съдебното решение да се постанови като съдът се съобрази с извършения отказ от наследство, вземе предвид извършения завет по отношение на жалбоподателите и бъде допусната делба по 351/3456 ид.ч. за доверителите му и по 342/3456 ид.ч. за останалите наследници. Моли се по отношение на К.Р.И., В.С.И., Л.И. К. и Р.И.И. постановеното решение бъде отменено като недопустимо.

Във въззивната си жалба адв. М. сочи, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е обусловено от представения по делото завет. Моли се да бъде допусната делба при квотите описани в исковата молба и да бъдат присъдени разноски.

В с.з. въззивникът З. не се явява, представлява се от адв. М., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

Въззивниците Д.Д., Д.М. и Д.К. не се явяват в съдебно заседание. Представляват се от адв. С., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира деловодни разноски. В становището си по същество сочи, че единствено и само собственикът на земеделската земя е можел да я кооперира и това не е можело да бъде направено от някой от неговите наследници докато наследодателя е бил жив.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни писмени доказателства.

От събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

Общият наследодател на страните М.Н.З., видно от удостоверение №273/15.11.05 г. починал на 19.04.1950 г. След смъртта си оставил за свои законни наследници сина си Д. М.З. починал на 18.12.88 г. ,М. М. Г. починала на 30.10.83 г., Зюмбюла М. Атанасова починала на 04.06.90 г., Р. М. К. починала на 16.08.89 г. и Н. М. З. починал на 04.02.03 г.

След смърта си М.Д.З. оставил за свои законни наследници съпругата си Ж. И. З. починала на 13.02.04 г., както и сина си Д. М. Д. и дъщеря си Д.М.М. -  въззивници в настоящото производство.

След смъртта си К. Д.К. оставила за свои законни наследници преживелия си съпруг Н. Д. К. и сина си Д.Н.К.. След смъртта си Н. Д.К. на 19.01.07 г. е оставил за свой законен наследник сина си Д.Н.К..

След смъртта на М. М. Г. нейни законни наследници останали синовете й П.Г.В. и В.Г.В. - въззиваеми в производството.

След смъртта на З. М. А. законни наследници останали дъщеря й К.Р.И. и синът й И. Р. И. починал на 18.10.04 г. и оставил за законни наследници съпругата си В.С.И., дъщеря си Л. И.К. и сина си Р.И.И..

Законни наследници след смъртта на Р. М. К. останали синът й И.П.И. и дъщеря й М. П.В..

След смъртта на Н. М.В. негови законни наследници останали въззивникът М.Н.З. – негов син и дъщеря му – въззиваемата Н.Н.И..

С решение №11123/10.12.97 г. на наследниците на М.Н.З. били възстановени пет броя земеделски имота: 1.лозе от 1,296 кв.м., находящо се в м. „Г. о.” в землището на с. Загорци, общ. Нова Загора при граници имоти с  000027 олски път, 022024 лозе наследници на С. С. Т., 000112 полски път, 022022 лозе на Н.И. ***., находяща се в м. „Кунчови могили” в землище на с. Загорци, общ. Нова Загора при граници: 041004 нива на П. П.И., 000935 съоръжения памучни култури на ДПФ, 041021 нива на наследниците на А. Т. В., 041020 нива на М. П. М., 041019 нива на М. П. М.., 041018 нива наследници на Л. М. С., 041017 наследници на Л. М. С., 041016 нива наследници на Т. М. М., 041006 нива на Т. Д. И., 000735 полски път, 3.нива от 26.820 кв.м., находяща се в м. „Д..” в землището на село Загорци, при граници: 042010 нива на Г. Д. Т., 00090 полски път, 042013 нива на Й. П. Г., 000173 полски път, 4. нива от 13.981 кв.м., находяща се в м . „Д.” в землището на село Загорци при съседи 052023 нива на М. И. М., 000137 полски път, 052025 нива на Й. П. Г., 052020 нива наследници на Д.С.Г. и 5. нива от 114.599 кв.м., находяща се в м. „Вельова могила” в землището на село Загорци при съседи: 063015 нива наследници на Й. Д.Д., 063020 нива на И. Д. И., 000114 полски път, 063019 нива на Н.Т. З., 063017 нива на Т. П. Д.  и 000412 полски път.

За процесните имоти са съставени скици с №№ Ф00818/23.11.05 г., Ф00819/23.11.05 г., Ф00821/23.11.05 г., Ф00822/23.11.05 г., Ф00823/23.11.05 г.

Със саморъчно завещание М.Н.З. завещал на сина си Доньо З. три броя земеделски земи ниви с обща площ от 45 дка, находяща се в землището на село Загорци.

С протокол от 17.02.95 г. за обявяване на саморъчно завещание завещанието на М.З. било обявено. Видно от извършената по делото съдебно-техническа експертиза вещото лице М. ръкописният текст в саморъчното завещание е бил писан от М.Н.З. и подписът положен след думата завещател е бил положен от него.

Със съдебно решение №108/03.04.95 г. било признато за установено по отношение на М. Д. З., че Н. М.З., К.Р. Н., И. Р. Н., Г. В. Г., В.Г.В., П.Г.В., И.П. К., М. П. К. като наследници и законни представители на М.Н.З. са собственици заедно с него на земеделски земи, находящи се в землището на село Загорци, а именно нива от 58,352 дка първа категория , нива от 15 дка втора категория, нива от 12.17 дка трета категория и лозе от 11.9 дка.

Видно от представеното по делото удостоверение от 21.05.55 г. вписано в книгата за отказ от наследство под №12 в РС – Нова Загора наследницата на М.Н.З., З. М. З. извършила отказ от наследство.

От извършените по делото съдебно-технически експертизи от вещо лице Недева се установи, че земеделски земи възстановени на наследниците на М. Нейчев З. са с площ от 216.134 дка и в тези земи са включени завещаните със саморъчното завещание от 01.01.46 г. земеделски земи.  

Установи се също така, че в регистрите и осигурителните книжа на внеслите земи в ТКЗС, кметство село Загорци не е регистрирано името на М.Н.З., а към удостоверение №90 от 06.02.92 г. на ЗК „Д. С.” село З.приложено към преписка вх. №06296 ОСЗГ – Нова Загора не е визирано кога са внесени земите в ТКЗС от М.Н.З.. В констативно-съобразителната част от заключението депозирано от вещото лице Недева на 28.04.06 г. е посочено, че на името на М.Н.З. няма открита партида за внасяне на земеделски земи в ТКЗС, а в книга 2 с протокол №3 от 25.06.45 г. като вносител на земя в ТКЗС е регистрирано името на Н. М.З..

Видно от удостоверение №205/20.10.06 г. на кметство на село Загорци Д. М.З. и Н. М.Н. са внесли земеделска земя в бивше ТКЗС „С.” село Загорци в периода от 1945 до 1950 г.

Видно от удостоверение №236 от 12.12.06 г. Н. М.З. е бил приет за член на ТКЗС на 24.10.45 г. , а Д.М.З. на 10.09.1950 г.

По делото са разпитани свидетелите Н. С. и М.. От показанията на свидетеля С. се установи, че наследодателят на страните М.З. не е внасял земеделска земя в ТКЗС, а земята е била кооперирана след неговата смърт през 1956 г. насилствено.

Свидетелят Марков не дава обяснения относно възприети лични от него обстоятелства за датата на коопериране на земеделските земи, собственост на М.З..

Съдът кредитира представените по делото гласни и писмени доказателства . По отношение оспореното саморъчно завещание , намира че авторството му е безспорно доказано от извършената съдебно графическа експертиза . Възраженията на адв. М. за недоказаност на авторството на завещателното разпореждане поради недоказаност на авторството на сравнителния материал използван при изготвяне на експертизата е неоснователно . Същият е бил представен в с.з. на 28.03.2006 г. и не е бил оспорен от страната. По отношение направеното оспорване на представеното по делото копие от удостоверение за отказ от наследство , съдът намира че същото не е проведено успешно . Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 1 и 2 от ГПК ( отм.) официалният документ издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия , като официално заверените преписи от официални документи имат същата доказателствена сила като оригиналите . В разпоредбата на чл. 154 от ГПК (отм.) тежестта за доказване истинността на оспорения документ пада върху страната , която го е оспорила . В конкретния случай въззивниците представлявани от адв. М. не са провели успешно извършеното оспорване на Удостоверение за отказ от наследство от 21.05.1955 г. По същите съображения съдът не приема , че е било извършено успешно оспорване истинността на представените по делото Удостоверение № 205 от 20.10.2006г. и Удостоверение № 236 от 12.12.2006г. на Кметство с. Загорци.

Обжалваното съдебно решение е било съобщено на Д.Д. на 02.02.07 г., на Д.М. на 04.02.07 г., на Н. Д. на 05.02.2007 г., на Д.К. на 05.02.07 г. и на М.З. на 02.02.07 г. Въззивните жалби са депозирани на 12.02.07 г .и 15.02.07 г. в рамките на законоустановения 14 дневен срок.

         След като обсъди събраните по делото доказателства , съдът направи следните правни изводи :

         Предявените жалби са процесуално допустими , като подадени от заинтересовани лица в законоопределения срок .

         Разгледани по същество те се явяват частично основателни .

На първо място следва да се отбележи , че по същество искането на въззивниците Д. М.Д. , Д.М.М. и Д.Н.К. за допускане на делба при съобразяване квотите на съделителите със саморъчното завещание на общия наследодател М.З. представлява спор за материално право по смисъла на чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ и е недопустимо в делбеното производство. Това е така защото от твърденията им е видно , че те претендират процесните земеделски земи да са били включени в ТКЗС през 1956 г. – след смъртта на наследодателя М.З. / съответно при открито наследство и проведено действие на завещателното разпореждане / , а с иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се установява правото на собственост към минал момент - включването на земите в ТКЗС . В този смисъл е и трайната съдебна практика – реш.№ 51 / 12.06.2002 г. на ВКС по гр.д. 681 / 2001 г. І гр.о.

На второ място следва да се отбележи , че спорен по делото е не въпросът дали земеделските земи собственост на общия наследодател на страните - М.З. са били внесени или не в ТКЗС , а дали той ги е бил внесъл преди смъртта си , съответно преди извършването на отказа от наследство на 21.05.1955 г. от дъщеря му З. З. или те са били кооперирани след извършения отказ от наследство през 1956 г.

По делото са налице данни от които е видно , че още преди смъртта на М.З. двамата му сина са внасяли земеделски земи в ТКЗС , но липсват доказателства от които категорично да е възможно установяването чия собственост е била земята , която е била внасяна в ТКЗС. Данните представени от ВЛ сочат единствено на това , че не съществуват писмени доказателства от които да е установено М.З. да е внасял земя в ТКЗС. С оглед на това единствените доказателства за момента на внасяне на притежаваните от него земеделски земи се явяват свидетелските показания на св. С. , според когото земите са били кооперирани след смъртта на М.З. през 1956 г. Предвид изложеното следва да се приеме , че извършения от З.З. отказ от наследство е провел своето действие , тъй като към момента на извършването му процесните земеделски земи са били част от откритото наследство на М.З. , поради което нейните наследници следва да бъдат изключени от кръга на съделителите .

От всичко изложено следва изводът , че делба на процесните зем.земи следва да бъде допусната между наследниците на Д. М.З. , М. М. Г. , Рада М. К. и Н. М.З. при квоти от ¼ от 216.134 дка ид.ч. за всяко коляно . Така Д.М.Д. и Д.М.М. следва да получат по 1/16 ид.ч., а Д.Н.К. , П.Г.В., В.Г.В., И.П.И., М.П.В. , Н.Н.И. и М.Н.З. по 2 / 16 ид.ч.

Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд по отношение страните между които е допусната делбата и квотите на делба , обжалваното решение следва да бъде изменено .

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ОТМЕНЯ Решение № 362 / 15.01.2007 г. по гр.д. № 665 / 2005 г. по описа на Новозагорския районен съд в частта , в която е допусната делба между М.Н.З., Д.М.Д., Д.М.М., Н.Д. К. , Д.Н.К., В.С.И., Л.И.К. , Р.И.И. , П.Г.В., В.Г.В., К.Р.И., И.П.И., М.П.В. и Н.Н.И.

при квоти по 513/6480 ид.ч. за М.Н.З., 594/6480 ид.ч. за Д.М.Д., Д.М.М., Н. Д. К. и Д.Н.К., по  171/6480 ид.ч. за В.С.И., Л.И.К. и Р.И.И. и по 513/6480 ид.ч. за П.Г.В., В.Г.В., К.Р.И., И.П.И., М.П.В. и Н.Н.И. , като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО . Вместо това постанови :

 

 

         ДЕЛБАТА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА МЕЖДУ Д.М.Д. ЕГН ********** ***„П.” № *-*-**, Д.М.М. ЕГН ********** *** Загора, Д.Н.К. ЕГН ********** ***„О. К.” бл. ** вх. * ап. *** , М.Н.З. ЕГН ********** ***„Г..С.” № ** – * - *, П.Г.В. ЕГН ********** *** Загора, В.Г.В. ЕГН ********** ***„ Б. Ж. „№ ** ап. **,, И.П.И. ЕГН ********** ***„ М. М.К.„ , М.П.В. ЕГН ********** *** и Н.Н.И. ЕГН ********** ***„ Г. „ , № 35.

 

         КВОТИТЕ при които се допуска делбата на наследствените земеделски земи са както следва : за Д.М.Д. ЕГН ********** и Д.М.М. ЕГН ********** по 1/16 ид.ч., а за Д.Н.К. ЕГН ********** , П.Г.В. ЕГН **********, В.Г.В. ЕГН **********, И.П.И. ЕГН **********, М.П.В. ЕГН **********, Н.Н.И. ЕГН ********** и М.Н.З. ЕГН ********** по 2 / 16 ид.ч.

 

 

В останалата част оставя решението в сила, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                  2.