РЕШЕНИЕ №                                

гр. Сливен, 13.03.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.,

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.,*** Х.,

 

при участието на секретаря Е.Х., като се запозна с докладваното от Хр.М. *** по описа на съда за 2007г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно. Образувано е по въззивна жалба подадена преди 01.03.2008г., поради което и на основание §2 ал.2 от ПЗР на ГПК се движи по реда на чл. 196 и сл. от отменения ГПК (по – долу в решението „ГПК”).

С решение № 203\28.03.2007г. постановено по гр.д. № 2159\2006г. по описа  на РС – гр. Сливен е отхвърлен предявения от „Г.” ЕООД – гр. Х. против Д.П.Д. ревандикационен иск за предаване на имот, находящ се в землището на гр. С., с.о. „Изгрев”, м. „Орта синур”, индивидуализиращ се като поземлен имот пл. № 2864395 с площ от 1086 кв.м., при граници: поземлени имоти №, № 2860044, 2864396, 2864796 като неоснователен и недоказан.

Решението е обжалвано от  ищеца чрез процесуалния му представител – адв. П. Начков, като в жалбата оспорва като неправилен извода на районния съд, че по делото ищецът не е доказал обстоятелството, че ответникът владее имота без основание, за който имот съдът безусловно приел, че е собственост на ищеца. Твърдението, че имотът се ползва от ответника не е оспорено от него, а по делото са представени доказателства, че неговите имена фигурират в разписния лист за процесния имот като негов ползвател на основание „служебна бележка” от „Редки метали”. Осъществяването на фактическа власт не е необходимо да бъде демонстрирано перманентно и непрекъснато, като е достатъчно да се установи, че през определени периоди такава е осъществявана включително чрез заявяването на правата и записването в разписния лист. И към настоящия момент имотът е ограден, което недвусмислено сочи на осъществявана фактическа власт от ответника.

Относно осъществяването на фактическа власт от ответника върху имота е поискано събирането на допълнителни доказателства.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което предявеният ревандикационен иск да бъде уважен,

В с.з. въззивникът се представлява от пълномощник – адв. Е. Д., която поддържа жалбата. Представена е писмена защита по същество от адв. З. О., в която поддържа, че е недопустимо пред въззивната инстанция преразглеждането на извода на районния съд, че спорният имот е собственост на „Г.” ЕООД съгласно чл. 208 ал.2 от ГПК, поради което и двете счетоводни експертизи назначени и приети пред въззивната инстанция нямат отношение към спорните факти по делото. Единстения спорен факт пред настоящата инстанция е дали ответникът владее имота, като в с.з. същият е признал, че ползва имота, като предоставен за ползване от „Редки метали” през 1978г. по реда на „някакво” постановление на МС за преотстъпване, от което следва, че правото на собственост на ищеца не се оспорва. Относно заключението на вещите лица по въпроса дали  имотът е бил включен като актив в баланса на ДФ „Редки метали” изтъква, че това обективно не е било възможно, т.к. имотът, за който е съставен АДС № 8037\95г., съществува едва от влизането в сила на картата на новообразуваните имоти в м. „Орта синур” на с.о. „Изгрев” одобрен със заповед № РД-01-0009\08.01.2002г. на Областния управител на Сливенска област. В самия акт за държавна собственост са посочени актовете, с които теренът от 44800 кв.м. е предоставен да стопанисване и управление от МСП „Миньор”, чийто правоприемник е „Г.” ЕООД. Тези актове не се оспорват от ответника, нито самият акт за държавна собственост, приети като доказателство по делото, поради което било без значение за фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) отразяването на спорния имот или на терена в счетоводните книги на ДВ „Редки метали” и на дъщерните й фирми. Правно значение имало единствено изричното изключване от кръга на държавното имущество предоставено на държавното предприятие, което преминава в собственост на „Г.” ЕООД, каквото изрично изключване на терена от 44800 кв.м. няма в приложение № 5 към РМС №22\91г.

Въззиваемият редовно призован се явява лично. Не оспорва факта, че ползва имота въз основа на предоставянето му от „Редки метали”, но поддържа искане по същество за разрешаване на спора по делото  в негова полза.

Жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 197 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението.

Съдът извърши служебно проверка за валидност и допустимост на решението, при което намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му за нищожно или неговото обезсилване.

Във връзка  с възражението на въззивника относно спорните въпроси, по които въззивният съд дължи произнасяне, съобразявайки се и със забраната по чл. 208 ал.2 от ГПК за влошаване положението на жалбоподателя  намира, че следва да посочи следното:

Въззивното обжалване съгласно разпоредбите на гл. ХVІІІ от ГПК (отм.) определя дейността на съда като такава при т.н. „пълен въззив”. Последното означава, че въззивната инстанция дължи произнасяне по всички въпроси, имащи значение за правилното решаване на спора по делото въведен като предмет на въззивното производство с жалбата съгласно чл. 196 ал.2 от ГПК – относно иска и решението по него, които са обжалвани. Забраната на чл. 208 ал.2 от ГПК за влошаването на положението на жалбоподателя следователно се отнася до въззивното решението в рамките на предмета определен с въззивната жалба и правния интерес на страната която обжалва. Последният се определя от изхода на делото  според решението, а не относно отделни изводи в мотивите на обжалваното решение на първата инстанция. Обжалваното решение може да бъде потвърдено или отменено в зависимост от изхода на делото пред настоящата инстанция въз основа на фактическите и правни изводи по всички релевантни факти, които въззивната инстанция следва да формира самостоятелно при цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и при разпределение на доказателствената тежест за страните съгласно разпоредбата на чл. 127 ал.1 от ГПК, която намира приложение и във въззивното производство съгласно чл. 211 от ГПК. Съответно и съгласно чл. 127 ал.2 от ГПК направените от страната или нейния представител признания следва да бъдат преценени от въззивната инстанция с оглед на всички обстоятелства по делото, които са от значение за правилното му решаване в рамките на предмета на въззивното производство.

В исковата молба въззивникът като ищец в първоинстанционното производство твърди, че притежава правото на собственост върху процесния имот, който е обособен като самостоятелен от имот № 2860192 със заповед № РД-15-160\01.02.2006г. на Кмета на Община Сливен. Същият е актуван като държавен с АДС № 8037\24.01.1995г. и отписан от актовите книги за държавна собственост със заповед № РД-11-11-115\16.06.2003г. на Областния управител на Сливенска област, с която заповед е предаден на „Г.” ЕООД като собственик на основание чл. 17а от ЗППДОП (отм.). Твърди, че ответникът Д.П.Д. държи процесния имот без основание и се иска да бъде осъден да го предаде въз основа на така предявения иск.

Въз основа на събраните по делото доказателства пред двете инстанции и техния анализ съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивното дружество съгласно представените удостоверения за актуално състояние на „Г.” ЕООД,  е регистрирано с решение на ОС – гр. Сливен по ф.д. № 2852\91г. като приема всички активи и пасиви на ДФ „Редки метали” – Бухово по баланса към 31.03.1991г. заедно с други права и задължения по разделителен протокол. С решение № 5612\29.04.1993г. на ОС – Пловдив е вписана промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от гр. Сливен в с. К., П. област. С решение № 4571\14.07.2004г. се вписва промяна в седалището и адреса на управление от с. К., П.област на гр. Х., кв. „Б., ул. „И. в.” № * като делото е изпратено по подсъдност на ОС – Хасково и е образувано ф.д. № 307\04г. С решение от 28.03.2005г. вписва прехвърляне на всички дружествени дялове от капитала на Г ЕООД от досегашния им собственик – Държавата чрез АП на „Б.б.” ООД рег. СГС по ф.д. № 634\05г. като едноличен собственик на капитала. С решение от 01.03.2006г. се вписва прехвърляне на всички 3800 дяла от собственика „Б. б.” ООД на З. С. О., който става единствен собственик на капитала.

Безспорно е и се установява по делото от заключението на в.л. Г. М. по назначената СТЕ, че процесния имот, находящ се в землището на гр. С., с.о. „Изгрев”, м. „Орта синур”, индивидуализиращ се като поземлен имот пл. № 2864395 с площ от 1086 кв.м., при граници: поземлени имоти №, № 2860044, 2864396, 2864796 попада в границите на новообразувания и одобрен със заповед РД-15-160\01.02.2006г. на Кмета на Община Сливен имот № 2860.192 отреден за „Г.” ЕООД - Хасково. За същия се отнася АДС № 8037\24.01.1995г., който със заповед № РД-11-11-116\16.06.2003г. на Областния управител на Сливенска е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост, поради включването на имота в капитала на „Г.” ЕООД – (тогава) с. К., П. област. Със заповед № РД-15-162\01.02.2006г. на Кмета на Община Сливен е одобрено допълване на кадастралната основа за м. „Орта синур” като в разписната книга към кадастралния план на местността, който действа до одобряването на КК със заповед  № РД-18-131\19.04.2006г. на АК, е записан на името на въззиваемия Д.П.Д. с писмо от „Редки метали”, което не е било представено пред първоинстанционния съд. На същото основание в кадастралния регистър въззиваемия е записан като собственик на имота.

От обясненията на въззиваемия дадени пред настоящата инстанция и въз основа на представените от него писмени доказателства – служебна бележка от м. VІ 1978г. се установява, че на основание чл. 16 т.3 от ПМС № 76 от 05.12.1977г. му е предоставена част от освободените площи на Рудник „Сливен” в размер на 1000 кв.м. в м. „Дълбоки дол”. Така предоставения имот въззиваемият ползва и към настоящия момент, като имотът с оглед заключението на вещото лице и приложената с него скица е процесният имот, обозначен на нея с жълт цвят в рамките на имот № 2860.192 обозначен на същата скица със син цвят.

АДС № 8037\24.01.1995г. съгласно отразяването в него е съставен на основание – чл. 81 от НДИ и ПМС № 56\1994г.; вид и описание на имота: терени с обща площ от 44800 кв.м., производствен корпус – дърводелен и склад за резервни части,  предоставен за оперативно управление на МСП „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен. На гърба на АДС № 8037\95г. е отразено, че описаните терени са предоставени на Управление „Редки метали” – Сливен, чийто правоприемник е МСП Миньор, съгласно РМС № 1460\28.08.1966г., РМС № 14\28.01.1966 и Протокол от 20.08.1962г. на ГНС – Сливен.

С ПМС № 56\29.03.1994г. се прекратява уранодобивната дейност в посочени в чл. 1 ал.1 търговски дружества, измежду които и „Г.” ЕООД – с. Калековец, Пловдивска област. В чл. 1 ал.3 от Постановлението е утвърден график за началните и крайните срокове за техническа ликвидация, като съгласно чл. 4 от ПМС № 56\94г. капиталът на търговските дружества следва да се намали със средствата в ликвидационните баланси за уранодобивната дейност в съответствие с чл. 29 от ЗСч. Утвърдения с чл. 1 ал.3 график за „Г.” ЕООД, МСП „Миньор”, участък „Сборище”, рудник „Сливен” е от 01.04.1994г. – до 01.03.1995г.

От изисканите и представени от Областния управител преписки по издаването на АДС № 8037\95г.; на заповед № РД-11-11-115\16.06.2003г. и заповед № РД-01-0009\08.01.2002г. на Областния управител се установява следното:

АДС № 8037\24.01.1995г. е съставен по искане за съставяне на АДС от директора на МСП „Миньор, с. Сборищес № 92-00-115\05.12.1994г., в което се посочва, че е необходимо изясняването на собствеността на МСП „Миньор”, с. Сборище – правоприемник на Управление „Редки метали” – рудник Сливен, което е необходимо във връзка с ликвидирането на уранодобива, но не във връзка с ПМС №56\94г., а във връзка с ПМС № 163\20.08.1992г. – последното не е представено по делото. В искането е посочено, че се отнася за отчуждени за нуждите на рудника недвижими имоти, заведени в баланса на рудника, които към 01.01.1994г. представляват 3917 лв. по цени от 1970г. Посочените към искането приложения, включително обяснителна записка на Редки метали не са представени.

С РМС № 1460\28.08.1962г. в т.11 е  предвидено отчуждаване за нуждите на Комитета по промишлеността за пром. площадка на „Редки метали” - с. Бухово, Софийски окръг – 14050 кв.м. частни необработваеми полски имоти в землището на гр. Сливен съгласно списък приложение № 44 при граници, обозначени на скицата – приложение № 45. С протокол от 20.VІІІ.1962г. съгласно заповед на Председателя на ИК на ГНС от м. VІІІ.1962г. е прието решение за отчуждаване за нуждите на управление „Редки метали” – с. Бухово 14050 кв.м. частни полски имоти в м. „Дълбоки дол” и м. „Юрта”, за което собствениците да бъдат обезщетени след извършване на оценка от комисия по чл. 13 от ППЗПИНМ. Имотите и техните собственици са посочени в приложение № 44 и протокол от 23.10.1962г. на комисията по чл. 13 от ППЗПИНМ за извършване на оценка на трайни насаждения и категорията на земеделските имоти в м. „Дълбоки дол” и м. „Юрта”. Същите имоти съгласно протокола от 20.08.1962г. е следвало да послужат за строителство на промишлена площадка на „Управление „Редки метали” – с. Бухово, окр. Софийски. Във връзка с нуждите, с които е разпоредено отчуждаването по делото е представен доклад от Председателя на Комитета по промишлеността в т. 13 от който е посочено, че във връзка с развитието и експлоатационната дейност на рудник „Сливен” от системата на управление „Редки метали” – Буховое бил разработен идеен проект за строителство на рудообогатителна фабрика, компресорна, механическа работилница, баня за дезактивизация на работниците и служителите, складове пътища до обектите и площадките за табана на рудника, като е намерено за целесъобразно да се отчуждят имоти, намиращи се в непосредствена близост до рудника.

С РМС № 14\28.01.1966г. – т.6 е разпоредено отчуждаване в полза на Комитета по химия и металургия за нуждите на управление „Редки метали” 19 дка и 160 кв.м. земя в землището на гр. Сливен собственост на частни лица съгласно приложен списък и скици, които следва да бъдат обезщетени в брой. На ИК на ГНС – Сливен е наредено да предаде на „Редки метали” 4 дка и 380 кв.м. земя при граници съгласно приложена скица. Конкретните нужди, за които е следвало да бъде извършено отчуждаването съгласно това РМС не са установени по делото. Представен е протокол от 28.03.1966г. за извършване на оценка на имотите, подлежащи на отчуждаване с РМС № 14\28.01.1966г. и приложени към тях скици.

От представените и посочени по-горе разпореждания на МС не може да се обоснове извод за надлежното провеждане на процедурата по отчуждаване и още по- малко, дали се отнася за имотите включени в новообразувания имот № 2860.192.  Въззиваемият от своя страна обаче не оспорва наличието на проведена отчуждителна процедура относно спорния имота, в която насока индиция е и обстоятелството, че процесния имот му е бил предоставен за ползване именно от „Редки метали” съгласно посоченото в служебната бележка от м. VІ.1978г. основание.

Пред настоящата инстанция е представена преписката, по която е издадена заповед № РД-11-11-115\16.06.2003г. на Областния управител на Сливенска област, от която е видно, че е образувана по молбата на „Г.т” ЕООД за отписване от актовите книги за държавни имоти на имотите на „Г.” ЕООД – обект МСП „Миньор”, с. С., общ. Твърдица, обл. Сливен съгласно приложен към молбата списък. Към молбата са приложени регистърните решения за вписването на дружеството с държавно имущество въз основа на РМС № 22\23.09.1991г. и приложение №5 към същия акт за определяне на капитала, предмета на дейност, седалището и управителните органи. Съгласно РМС № 22\23.09.1991г. се преобразува считано от 01.10.1991г. фирмата „Редки метали” – Бухово и дъщерните й фирми, „Минмашремонт” – кв. Яна, София, „Георесурс” – Бухово е „Похимет” – с. Момино село, Пловдивска област в 17 еднолични търговски дружества съгласно разделителния протокол, като съгласно Приложение № 5 към на основание чл. 1, ал.1 от ЗОЕТДДИ образува еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Г.” ООД със седалище – гр. Сливен и с предмет на дейност: минно строителство, търсене, проучване, разработване и добив на полезни рудни и нерудни изкопаеми, геоложки проучвания. Капиталът на дружеството е 10842 лв. разпределен в дялове. Дружеството поема всички активи и пасиви на държавна фирма „Редки метали” – Бухово (МСП „Миньор – Сливен, „Геолого- проучвателно предприятия „Марица” – Хасково, „Геолого-проучвателно предприятие „Западна Тракия” – с. Калековец, Пловдивска област, „Геолого- проучвателно предприятие „Тундаж” – с. Орловец, Бургаска област, всички дъщерни фирми „Георесурс” – Бухово, на държавна фирма „Редки метали” – Бухово) по баланс към 31.03.1991г., заедно другите права и задължения по разделителен протокол.

Твърдението на въззивното дружество, че процесният имот е част от имуществото предоставено за стопанисване и управление на МСП „Миньор – Сливен  включено в баланса на това държавно предприятие към 31.09.1991г. не се доказва по делото.

Архивът на „Редки метали” – Бухово съгласно отразяването в приложение № 5 към РМС № 22\91г. се съхранява в „Редки метали” ООД – Бухово, но видно от приложеното със заключенията по назначените пред настоящата инстанция СИЕ при това дружество не се съдържат документи относно „Г.” ЕООД като правоприемник на „Редки метали” – Бухово. Такива документи свързани с преобразуването и установяването на капитала на дружеството следва да се намират при „Г.” ЕООД, чийто капитал е формиран от имуществото на ДФ „Редки метали” – Бухово и нейните дъщерни фирми.

Към преписката по молбата на дружеството за отписване на имота по АДС № 8037\24.01.1995г. са представени редица документи и извлечения, като за изясняване на данните съдът назначи СИЕ, като в заключението на в.л. Н.Г., изготвено въз основа на: удостоверения за актуално състояние и съдебни регистърни решения; АДС № 8037\24.01.1995г., заповед № РД-11-11-115\16.06.2003г.; протокол – решение № 1\13.01.2006г.; заповед № РД-15-160\01.02.2006г. на Кмета на Община – Сливен; РМС № 22\23.09.1991г. и приложение № 5 към него, извлечения от сметка 201 към 31.12.2006г.; 31.03.2003г.; 30.09.1991г. и сметка 203 към 30.09.1991г. и към 31.03.2003г.; баланс на „Геостройкомплект” ЕООД към 31.12.2002г., ликвидационен протокол от 29.1.1991г.; ликвидационен протокол от 04.12.1991г., баланс към 01.10.1991г. на „Редки метали”, писмо изх. № 11-00-05\10.09.2008г. на „Редки метали” ЕООД – Бухово; писмо № 82\14.05.2008г. на ТДА – Хасково, писмо ПО-01-50\14.05.2008г. на ТДА – Сливен; справка за резултатите от преоценка на ДМА на „Г.” – Сливен към 01.01.1992г. се посочва, че не може да се отговори дали имотът описан в АДС № 8037\95г. и заповедта на Областния управител за отписването му от актовите книги за държавни имоти е бил включен като актив в баланса на ДФ „Редки метали” – Бухово или дъщерните й фирми към 31.03.1991г. Вещото лице е посочило, че представляващата неразделна част от ликвидационния протокол на ДФ „Редки метали” справка 1А, в която е направена разшифровка на сметките по баланса не е представена.

В обясненията си в съдебно заседание вещото лице изяснява, че е представена само справка 1, в която са посочени само стойности по баланса на „Редки метали” Бухово. Съответно на вещото лице не е бил представен и баланс на „Г.” ЕООД към 1991г., а само към 2002г. Същата справка 1А към разделителния протокол би следвало да се съхранява при „Г.”, тъй като от нея се извличат и данните за собственост, а поради това и съхраняването й не е ограничено със срок. Именно поради липсата на баланс и неговата разшифровка вещото лице посочва, че не може да приеме извлечението по сметка 201 ДМА – земи, като документ с достоверна информация, а самото извлечение не представлява счетоводен документ. Въззивникът - „Г.” ЕООД, не е представил на вещото лице никакви документи, като управителят е заявил, че при него не се съхранява никаква информация. От обясненията на вещото лице, както и от приложените отговори на запитванията й към Държавна агенция „Архиви” и териториалните й поделения се установява, че не са постъпвали за съхранение документи касаещи дейността на участък „Сборище” и рудник „Сливен” към МСП „Миньор” – с. Сборище за периода 1991г. и 1994г. – 1995г.

Заключението на вещото лице е оспорено от въззивника, поради което съдът назначи тройна СИЕ, която да даде заключение по същите въпроси, а именно дали имотът по АДС № 8037\24.01.1995г. и заповедта на Областния управител е бил записан в баланса на ДФ „Редки метали” – Бухово или дъщерните й фирми, съответно предадено ли е имуществото като включено в капитала на въззивника с акта за преобразуване по баланса на държавната фирма към 31.03.1991г.

От заключението на тройната експертиза в състави на вещи лица: Н. Г., Й. Д. и Р. Т. – Ч. се потвърждават изводите на едноличната експертиза. Установява се, че от представените по делото и на вещите лица документи може да се направи извод само за общата стойност на всички ДМА по балансите на „Рудник Сливен” към МПС „Миньор” – с. Сборище преди 1991г., но не й за конкретните вещни права върху имотите, от които се формира. На вещите лица е била представена справка 1А – неразделна част от ликвидационния протокол на ДФ „Редки метали” към 01.10.1991г., но от нея е възможно извличането на информация само относно общата стойност на ДМА. Без разшифровка е невъзможно установяването на ДМА нито по площ, нито по местонахождение, като липсват и приемо-предавателни протоколи между ДФ и търговското дружество. Вещите лица посочват в констативно-съобразителната част, че сумата от 4000 лв., явяваща се закръгление на стойността от 3917 лв. на деактуваните имоти и посочена в преписката на Областния управител, е от баланса за странични дейности, без каквато и да е разшифровка. В одитните доклади, извършвани през годините е констатирано, че в дружеството не са извършвани задължителните годишни инвентаризации на ДМА, от които да е видно с какво имущество са разполагали.

Съдът възприема заключението на вещите лица, като изготвено от тях с оглед професионалната им квалификация и проявена добросъвестност. Както за изготвянето на едноличната експертиза, така и за изготвянето на тройната експертиза вещите лица са положи всички усилия за издирването на счетоводни документи, необходими за изследване на поставените въпроси. Въпреки това и поради пасивното поведение на представителите на въззивното дружество за осигуряване на информацията и набавянето на документите необходими за изследването по поставените въпроси, по делото не се събраха доказателства, от които да е видно записването на процесния имот в баланса на „Редки метали – Бухово или на МСП „Миньор” към 31.03.1991г., нито извършването на други действия по управлението на този имот.

По делото е представено решение № 41 от заседание на Общински съвет – Сливен от 29.02.2000г. за създаване на селищни образувания по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включително „Изгрев”, в което се намират и процесния имот. От този момент статутът на имотите от земеделски се променя на урбанизирана територия, подлежащи на данъчно облагане. След този момент търговското дружество е заплащало данъци за имот № 2860.192.

По оспорването от въззиваемия на истинността на представения препис от решение № 41\29.02.2000г. на ОС – Сливен съдът откри особено производство. Във връзка с така направеното оспорване въззиваемият не сочи и по делото не се събраха доказателства, поради което съдът кредитира същия като истински официален документ, от който следва установения по-горе статут на имота.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че жалбата е неоснователна.

Предмет на предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС е правото на собственост върху имот пл. № 2864395 с площ от 1086 кв.м., при граници: поземлени имоти №, № 2860044, 2864396, 2864796, което въззивникът – ищец, претендира на основание чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), като част от имота по АДС № 8037\24.01.1995г., в който е записано, че е бил предоставен за управление на МПС „Миньор” – с. Сборище, рудник Сливен като част от „Редки метали” – с. Бухово, чиито активи по баланса на предприятието към 31.03.1991г. като универсален правоприемник са придобити от „Г.” ЕООД съгласно акта за преобразуване по чл. 1 ал.1 от ЗОЕТДДИ.

Между страните е безспорно, че процесният имот се държи от въззиваемия – ответник по предявения иск. Последният не оспорва и в обясненията му се съдържа данни, че имотът ме убил предоставен от „Редки метали” за ползване, но същевременно по делото липсва признание на предявения иск. Предявеният иск е ревандикационен и уважаването му е обусловено от провеждането на главно и пълно доказване от ищеца – въззивник пред настоящата инстанция, че е собственик на имота на посочените основания, че имотът се държи от въззиваемия и за последния не е налице правно основание за това. При липсата на спор относно втората предпоставка, основателността на предявеният иск е обусловена от доказването на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 17а от ЗППДОбП за придобиването му от въззивника, а именно дали имотът е заприходен в баланса на приватизираното дружество, на чийто правоприемник – държавна фирма, да е бил предоставен за стопанисване и управление; да не е изключен от акта за преобразуване и да е включен в капитала на новообразуваното дружество.

От данните по делото се установява, че с акта по чл. 1 ал.1 от ЗОЕТДДИ - РМС № 22\23.09.1991г., „Редки метали” – Бухово и дъщерните й фирми, „Минмашремонт” – кв. Яна, София, „Георесурс” – Бухово, „Похимет” – с. Момино село, Пловдивска област от 01.10.1991г. се преобразува в 17 еднолични търговски дружества, които поемат активите и пасивите на тези държавни фирми съгласно разделителен протокол. Съгласно приложение № 5 „Г.” ООД се образува със седалище – гр. Сливен като поема всички активи и пасиви на държавна фирма „Редки метали” – Бухово  от МСП „Миньор – Сливен, „Геолого- проучвателно предприятия „Марица” – Хасково, „Геолого-проучвателно предприятие „Западна Тракия” – с. Калековец, Пловдивска област, „Геолого- проучвателно предприятие „Тундаж” – с. Орловец, Бургаска област, всички дъщерни фирми „Георесурс” – Бухово по баланс към 31.03.1991г., заедно другите права и задължения по разделителен протокол.

Следователно при установеното универсално правоприемство на „Г.” ЕООД спрямо посочените в Приложение № 5 предприятия основателността на предявеният иск е поставена в зависимост от установяването, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на някое от посочените предприятия и е бил включен като актив в баланса им към 31.03.1991г.

Твърдението на въззивника е, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на МПС „Миньор” с. Сборище, р-к Сливен, за което се позовава на записванията в АДС № 8037\24.01.1995г. съставен относно правото на собственост на държавата за имот от 44800 кв.м., предоставен на МПС „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен, което е правоприемник на  У-ние „Редки метали” – Сливен.

От назначената СТЕ безспорно се установи, че имотът по АДС № 8037\24.01.1995г. представлява имот № 2860192 по одобрената кадастрална карта и в неговите граници се включва и процесния имот, от което обаче не следва безусловно обстоятелството, че е придобит чрез преобразуването на основание чл.1 ал.1 от ЗОЕТДДИ и съгласно чл. 17а от ЗППДОП (отм.) от „Г.” ЕООД.

Придобиването на имота от държавата е обусловено от надлежното извършване на процедурата по отчуждаване на имотите на посочените в него основания, а именно РМС № 1460\28.08.1962г., протокол от 20.08.1962г., както и РМС № 14\28.01.1966г. по реда на действащия тогава ЗПИНМ и доказването на обстоятелството, че фактическият състав на отчуждаването е осъществен по отношение на процесния имот.

Фактите свързани с надлежното отчуждаване не са въведени от страните като спорни. С оглед и на установеното от обясненията на въззиваемия, че имотът му е бил предоставен за ползване от „Редки метали” въз основа на ПМС №76\05.12.1977г. – посочено в служебната бележка и от доказателствената сила на официалния свидетелстващ документ - АДС № 8037\24.01.1995г. съгласно чл. 143 ал.1 от ГПК съдът е обвързан да приеме, че процесният имот е бил държавна собственост.

Възражението на въззивника, че обвързващата доказателствена сила на този документ се отнася и за придобиването на имота от „Г.” ЕООД като предоставен съгласно отразяването в АДС за стопанисване и управление на МСП „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен е неоснователно. По отношение на правоприемството, произтичащо от преобразуването и приватизацията на едноличното търговско дружество с държавно имущество, въззивникът следваше да проведе пълно доказване на всички предпоставки по чл. 17а от ЗППДОбП, включително заприходяването му в баланса на това предприятие с оглед стопанисването и управлението му към 31.03.1991г.

Данните за това въззивникът черпи единствено от акта за държавна собственост, който обаче е съставен през 1995г. – приблизително четири години след образуването на едноличното търговско дружество с държавно имущество и спрямо момента – 31.03.1991г., към който е следвало да бъдат определени активите на предприятието, от които се формира капитала на новообразуваното дружество. Основанието за съставяне на АДС посочено в него е чл. 81 от НДИ и ПМС № 56\1994г. По делото липсват данни съгласно която от хипотезите посочени в чл. 81 от НДИ - по ал.1 или ал.3, е съставен АДС към което се наслагва посочването на ПМС № 56\1994г., с което се прекратява уранодобивната дейност на посочените в чл. 1 ал.1 еднолични търговски дружества. Съгласно чл. 4 от същото постановление капиталът на търговските дружества по чл.1 е следвало да се намали със средствата посочени в ликвидационните баланси за уранодобивната дейност в съответствие с чл. 29 от ЗСч (отм.)

Така посочените основания в АДС определят основанието за съставянето му в хипотезата на чл. 81 ал.3 от НДИ (отм.), а именно във връзка с изготвяне на правен анализ по реда на чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (ДВ, бр. 50 от 1992 г.) относно недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса на държавното предприятие. Последното обаче не освобождава въззивника като ищец да докаже с оглед акта по чл. 1 ал.1 от ЗОЕТДДИ (отм.), че се е водил на отчет по баланса на посоченото държавно предприятие – МСП „Миньор”, рудник - Сливен към 31.03.1991г.

Съставеният АДС на основание чл. 81 ал.3 от НДИ (отм.) с оглед преобразуването на „Редки метали” – Бухово с РМС № 22\91г. и приложение № 5 следва, че се отнася за прекратяването на правата на държавата върху този имот. При доказване на обстоятелството, че с акта за преобразуване по чл. 1 ал.1 от ЗОЕТДДИ е включен в капитала на търговското дружество следва, че от този момент собственик е дружеството, като за държавата възникват само облигационни и търговски права. Включването на имота в капитала на въззивника в следствие на проведената приватизация от своя страна е обусловено от доказването, което в тежест на въззивника, че и към 31.03.1991г. имотът е бил стопанисван от МПС „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен и\или, че по отношение на имота това предприятие е извършвало управление и е бил записан в неговия баланс.

Именно на последния въпрос по делото с оглед на установените данни и обстоятелства следва да се отговори отрицателно, от което следва и изводът, че процесният имот не е бил включен в капитала на преобразуваното дружество, чийто правоприемник е въззивника.

Основанието за стопанисване на имота от държавното предприятие се извежда с оглед дейността на предприятието и нуждите, заради които с посочените РМС от 1962г. и 1966г. е предвидено отчуждаването на имотите от физически лица и придобиването им от държавата.

От заключението на едноличната и тройна СИЕ се установяват данни само за общата стойност на всички ДМА по балансите на „Рудник Сливен” към МПС „Миньор” – с. Сборище преди 1991г., но не й за конкретните вещни права върху имотите, от които се формира тази стойност. По преписката на Областния управител, по която е издадена заповед № РД -11-11-115\16.06.2003г. по молбата на въззивника за отписването на имота по АДС № 8037\95г. е представено извлечение от сметка 201 по баланса на търговското дружество към 01.10.1991г., която информация и справка, при липсата на данни за разшифровката по баланса както на търговското дружество, така и на държавната фирма и предприятието, чиито активи и пасиви към 31.03.1991г. то приема, съгласно заключението на вещите лица не е счетоводно обоснована и не се установява редовност на счетоводните записвания – установено е от извършените одити, че не са били извършвани задължителните годишни инвентаризации. По делото на  вещите лица е бил предоставен баланса на ДФ „Редки метали” – Бухово към 01.10.1991г. и справка №1, представляваща неразделна част от ликвидационния протокол, от което се установява само общата стойност на всички приети ДМА, но не е представена разшифровка по сметките на баланса с оглед прецизността в бъдещото им осчетоводяване. Поради това и съгласно чл. 146 от ГПК баланса на търговското дружество не доказва придобиването на имота като част от капитала на новообразуваното дружество съгласно предпоставките на чл. 17а от ЗППДОП (отм.)

Освен поради липсата на доказателства за записването на имота в баланса на държавното предприятие, по делото се установиха и обстоятелства, от които следва и липсата на основание за това към 1991г. Установи се, че въззиваемият ползва процесния имот от 1978г., когато му е бил предоставен за ползване  на основание чл. 16 т.3 от ПМС № 76 от 05.12.1977г. Посоченото ПМС е издадено във връзка с установената тогава държавна политика за развитие на „системата за самозадоволяване на населението с плодове, зеленчуци, месо, мляко, яйца и риба” на базата на на общественото стопанство, а също на помощното и личното стопанство съгласно чл. 1 ал.2 от ПМС76\77г.. В съответствие с това в разпоредбата на чл. 16 ал.1 от посоченото ПМС е предвидено да се уточнят и картотекират по аграрнопромишлени комплекси и други селскостопански организации всички годни за земеделски цели, изоставени и непълноценно използувани обработваеми земи, градини, маломерни участъци от полупланинските терени, сервитутните ивици към напоителните системи и реки, дворовете на стопанските организации и техните поделения и учебните заведения, летищата, крайселищните мери и др. с оглед най-рационалното им използуване. Съгласно чл. 16 ал.2 т.3 от ПМС 76\77г. такива земи е следвало да бъдат предоставени на семействата на всички трудещи се и пенсионери, незаети в селското стопанство, които желаят в размер до 2 дка от земята в полупланинските и планинските райони за лично ползуване срещу договор за продажба на част от получената продукция на изкупвателните организации. Именно при тези условия се установи, че на въззиваемия е бил предоставен и процесния имот. Такива имоти - предоставени за лично ползуване по силата на цитираното министерско постановление съгласно ал.4 от чл. 16 от същото ПМС Държавният комитет за планиране и Министерството на земеделието и хранителната промишленост е следвало да извадят от баланса на земята на обществените стопанства.

Така установеното налага извода, че процесният имот не е бил усвоен за държавните и обществени нужди посочени в РМС № 1460\28.01.1962г. и РМС № 14\28.08.1966г. Поради това по разпореждане на държавата като собственик към 1978г. въз основа на ПМС № 76\77г. е отпаднало и основанието му за записване в баланса на посоченото в АДС № 8037\24.01.1995г. държавно предприятие, т.к. „Редки метали” – Бухово нито е стопанисвало, нито е осъществявало управление по отношение на процесния имот за определените държавни нужди, поради които е бил извършено отчуждаването. Съществена предпоставка съгласно чл. 17а от ЗППДОП (отм.) при преобразуване на държавните предприятия за придобиване от търговските дружества на собствеността върху държавното имущество е то, да е било предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия. И след като по делото се установи, че държавното предприятие „Редки метали” - Бухово нито е стопанисвало, нито е осъществявало управление по отношение на процесния имот към м. март 1991г., то за придобиването на собствеността върху него от въззивното дружество не намира приложение разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) (В този смисъл решение № 269\29.10.2007г. на ВКС по гр.д. № 1010\2006г., V г.о.) Същият имот съгласно и представеното решение № 41\29.02.2000г. попада в земеделски в земите, правата на собственост върху които подлежи на придобиване и възстановяване по реда на §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Предвид гореизложеното твърдението на въззивника, че е придобил правото на собственост върху имота на основание чл. 17а от ЗППДОП (отм.) не се доказа, поради което и предявеният ревандикационен иск е неоснователен и решението на районния съд, с което е отхвърлен като такъв следва да се потвърди.

С оглед изхода от процеса претенцията на въззивника за заплащане на направените пред двете инстанции деловодни разноски е неоснователна.

Водим от гореизложеното съдът


РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 203\28.03.2007г. постановено по гр.д. № 2159\2006г. по описа  на РС – гр. Сливен и ОТХВЪРЛЯ искането на „Г.” ЕООД – гр. Х., ул. „Ш. с.” № *, ап. * за присъждане на направените пред двете инстанции деловодни разноски като неоснователно.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                    2.