Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен, 12.01.2009г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в  открито съдебно заседание  на седемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:

                                                                  Председател: Р.Д.

при секретаря………М.Ж.………………………………….…………и с участието на прокурора…………………………………..като разгледа докладваното от ………Д.…*** по описа за 2007 година, за да се произнесе съобрази:

            Предявените субективно съединени искове са за  заплащане на сума, равна на увеличението на стойността на недвижимия имот, собственост на ответниците в резултат на извършените от ищеца подобрения, ведно със законната лихва върху тази стойност, считано от датата на завеждането на иска до окончателното изплащане на главницата. Правна квалификация на исковете- чл.72 ал.1 от ЗС. Общата цена на претенциите след направеното увеличение на исковете-235 872лв.

            В исковата молба се твърди, че на ответниците  е възстановено правото на собственост върху имот 12410 в кв.86а по плана на гр.Ш. ведно с намиращата се в него сграда-бивша мелница и маслобойна. Последната през 1984г , а и след това поетапно била преустроена  чрез извършване на ремонти в едноетажна  масивна сграда за административна и складова дейност и помещение за лаборатория. Строително-монтажните работи, извършени в имота са индивидуализирани  по вид  и конкретизирани като година на извършването им в исковата молба както следва:тухлена зидария-1986г, бетон за огради и пояси1988г, армировка-1988г, вътрешна мазилка по стени-1988г, фаянсова облицовка-1989, настилка от теракота и от балатум-1989г, метална покривна конструкция-1989г, кофриране на греди и пояси и изграждане на скеле-1988г, покрив от ламарина с РVС покритие-1989г, окачен таван-1989г, циментова  замазка-1989г, ВиК-1987г и ел.инсталация-1987г, дограма-1986г и строително монтажни-рампа и два броя стоманобетонови козирки-1986г. Посочена е и цената на всяко от подобренията.  Твърди се, че сумата, с която се е увеличила стойността на имота е 223 302лв. След изслушване на заключението на вещото лице и извършеното увеличение на иска чрез въвеждане на други подобрения-бетон за укрепване на основите, армировка, кофриране при укрепването на основите, изкопни работи и строително-монтажни работи-всички извършени през 1984г, общият размер на исковата претенция е увеличен с още 12 570лв и възлиза на  сумата  235 972лв. Ищцовото дружество  с молба от 27.05.2008г е конкретизирало претенцията си спрямо всеки ответник съобразно притежаваните от него части от правото на собственост върху недвижимия имот. Както в исковата молба, така и в молбата, с която е направено изменение на иска по чл.116 от ГПК/отм/ се сочи, че подобренията са извършени преди 1992г. В с.з. исковете се поддържат. Претендират се и разноските по делото.

            Ответниците са оспорили претенциите. Направили са възражение за прихващане на иска със стойността на претендираното от тях обезщетение за ползването на имота без правно основание за периода от 18.04.2006г до 19.052008г. В с.з. явилите се ответници са конкретизирали размера на претендираното от тях обезщетение по размер съобразно притежаваната от тях квота от правото на собственост както следва:Д.А.-20000лв, И.Т.-20 000лв, И.Т.-20 000лв, С.С.-30 000лв, Б.С.-30000лв,Н.К.-5 000лв, М.К.-5 000лв, Х.С.-10 000лв, Й.Й.-14 000лв, К.Й.-20 000лв.Направено е възражение за погасяване на правото на иск, поради изтекла давност.Претендират се и направените по делото разноски.

            От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            С Влязло в сила решение№850/24.06.1998г по к.д.№1732/96г  ВКС признал за установено по отношение на Община Т. и „В.”ЕООД-С., че П. П., Ц.П., Й.Й., К.Й., Ж. В. Т., С.С., Л. С., Б.С., И. К., Д.  С. и Х.С.  са собственици на 5/8ид.части от дворно място от 7 780кв.м., представляващо имоти планоснимачни номера 900 и 904, представляващо по РП от 1957г парцел VІ кв.67 на с.Г. Ш., понастоящем гр.Ш.. Община Т. и ЕООД”В.” гр.С.  са осъдени да предадат владението на 5/8 ид.ч. от дворно място от около 2 052кв.м., находящо се в южната част на парцел VІ в кв.67 по плана на гр.Ш. от 1857г ведно с построената в него сграда –мелница и маслобойна по скицата-проект, представляваща не разделна част от съдебния акт. Въз основа на Заповед№344/17.12.2001г на Кмета на Община Т., с която е одобрено допълване на кадастралния план на гр.Ш. от 1987г, са обособени два поземлени имота: имот№4 в кв.86а и имот 12410 в кв.86а Последният имот е с площ 2052 кв.м. и в него попада сграда-бивша мелница и маслобойна / това твърдение не се оспорва от ответниците, поради което съдът следва да го включи  към фактическите си констатации.В потвърждение на твърдяния от ищеца факт е и представеното от ответниците писмено доказателство, представляващо писмо до отв.И.Т. *** от 16.04.2008г/. Бившата мелница и маслобойна е преустроена в сграда за административна и складова дейност и представлява масивна едноетажна сграда, построена по строителна система „монолитна носеща конструкция с оградни и преградни стени от тухли и стоманобетонов пояс и едноскатна стоманена покривна конструкция с покривно покритие  „LT” ламарина с РVС покритие.Поставена е дограма-стоманобетонови рамкови прозорци, врати-стоманени, дървени и фазерни.Извършено е фасадно покритие пръскана мазилка и бучарда. Стенното покритие  е от вътрешна варова мазилка с постно боядисване.Таванът е е окачен тип „Хънтър Дъглас” с РVС плоскости и топлоизолация от стиропор.Подовата настилка е бетонова с циментова замаска и балатум. Мокрите помещения имат монолитна мозайка и фаянсова облицовка. Теренът, отреден за сградата е с площ 2 052кв.м.  и е благоустроен.Извършена е вертикална планировка и озеленяване.Настилката е от асфалтобетон, бетон и тротоарни плочи, ограничителни бетонови бордюри. Видно от заключението на вещото лице  описаните в исковата молба подобрения съществуват и тяхната пазарна стойност към изготвяне на заключението  възлиза на сумата 69 084лв, а към датата 16.06.2006г тази сума е 57 550лв.. Пазарната стойност, с която се е увеличила стойността на недвижимия имот, вследствие на направените подобрения  възлиза на сумата 12 713лв.

Средномесечният пазарен  наем при ползването на недвижимия имот, собственост на ответниците  за периода 21.04.2006г до 21.05.2008г  е в размер на сумата 24 743лв.

От назначената по делото експертиза от в.л.В.В. се установява, че за периода от 1969г до 1999г  от извършените СМР само през 1984г се отнасят за реконструкция на покрив на процесната сграда на стойност 30 000лв и през 1986г- за  ограда на стойност 40 000лв.

Ответниците са въведени във владение на имота –терен и сграда на 16.06.2006г чрез държавен съдебен изпълнител по изп.д.№204/2005г по описа на СИС при СлРС.

            На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Предявеният иск е допустим, тъй като ищцовото дружество е правоприемник на ЕООД”В.”-С., а ответниците са собственици или наследници на собствениците на имота  съгласно цитираното решение на ВКС, с което е разрешен въпроса относно правото на собственост върху недвижимия имот.

Ответниците в съдебно заседание са направили възражение за изтекла погасителна давност. От приетите за установени фактически констатации е видно, че ответниците са въведени във владение на имота на 16.06.2006г, от която дата  е започнал да тече петгодишният давностен срок. Следователно  към завеждане на исковата молба същият не е били изтекъл , поради което правото на иск не е погасено, поради изтекла погасителна давност.

С иска по чл.72 от ЗС се дава правна възможност на добросъвестния владелец да претендира за подобренията, които е направил в имота сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения като увеличението се определя към деня на постановяване на съдебното решение. За да бъде уважена тази претенция по делото безспорно следва да бъде установено, че ищецът е притежавал качеството на добросъвестен владелец. При направено от страна на ответниците в съдебно заседание възражение, че ищецът няма такова качество, то тежестта на доказване изцяло се носи от ищцовата страна. В случая ищецът не е представил доказателства, от които да е видно на какво основание е владял имота до възстановяването на собствеността на ответниците с влизане в сила на ЗВСВОНИ. При това положение и само на това основание искът следва да се отхвърли като недоказан.

На следващо място искът е неоснователен, тъй като както с исковата молба и уточненията, направени от ищеца, така и чрез експертизата, назначена по делото, се установи, че всички подобрения са извършени от правоприемника на ищеца в периода от 1986г до 1989г, т.е. преди влизане в сила на ЗВСВОНИ, по силата на който  е възстановена собствеността върху имота на ответниците. Последният въпрос е изяснен с влязло в сила решение №850/24.06.1998г по к.гр.д.№1732/96г на ВКС. Според  ТР №1/17.05.1995г по гр.д.№3/1994г на ОСГК, не се дължи равностойността на подобренията в отчуждените по чл.1 и чл.2 от ЗВСВОНИ недвижими имоти, извършени преди влизането му в сила. Този извод е наложен от характера на законите по чл.1 и чл.2 от ЗВСВОНИ, който е конфискационен. Срещу отнеманото с тези закони имущество по правило собствениците не са получили или са получили неравностойно обезщетяване. При възстановяване на собствеността им върху одържавените имоти те нямат право да искат обезщетяване за времето, през което са били лишени от нея, но от друга страна не им се възлага да понесат направените през този период без тяхно знание и съгласие разноски за имотите, както и равностойността на подобренията, извършени в тях.

Отхвърляйки предявените претенции с правно основание чл.72 от ЗС срещу ответниците съдът не следва да се произнася по направените възражения за прихващане.

Неоснователността на предявените искове като правна последица води до уважаването на претенциите на ответниците за заплащане на направените по делото разноски.Такива са направени  от Й.Й. в размер на 220лв за изготвяне на експертизи,  от Д.А. и И.Т. в размер на 2 500лв за адвокатска защита, от Н.К., С.С., М.К., Х.С. в размер на 3000лв за адвокатска защита.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

             

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.”АД-гр.С. със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.”Ц.С.” №**, представлявано от Изпълнителните директори В. Г. Ч. ЕГН ********** и М. Г. Д. ЕГН **********  против Д.Н.А.,***, И.Н.Т. ***, С.П.К. ***, С.Б.С. *** чрез И.Т. ,Б.Б.С., М.Н.К., Н.Г.К., Х.С.С., всички с адрес за призоваване гр.София, област-Столична,бул.”Я. С.”№**чрез И.Т.,Ц.К.П. ***, Й.  А.Й. ***, К.А.Й. ***,Г.К.П. ***, П.Й. *** и Г.Й. *** искове за заплащане на сумата , равна на стойността на увеличението на имот  12410 в кв.86а по плана на гр.Ш. от 1987г  с площ 2052 кв.м. и намиращата се в него сграда-бивша мелница и маслобойна, вследствие на направените в него подобрения в общ размер 235 872лв /двеста тридесет  и пет хиляди осемстотин седемдесет и два/лв  с правно основание чл.72 от ЗС като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

            ОСЪЖДА„В.”АД-гр.С.  да заплати на Й.А.Й.  направените по делото разноски в размер на 220/ двеста и двадесет /лв.

            ОСЪЖДА„В.”АД-гр.С.  да заплати на Д.Н.А.  и И.Н.Т.  направените по делото разноски в размер на 2 500/ две хиляди и петстотин/лв за адвокатска защита.

            ОСЪЖДА„В.”АД-гр.С.  да заплати на Н.Г.К., М.Н.К., С.Б.С. И  Х.С.С.  направените по делото разноски в размер на 3 000/ три хиляди /лв за адвокатска защита.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.                         

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: