РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 24.02.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

*** Х.

при участието на секретаря Е.Х., като се запозна с докладваното от Хр.М. *** по описа на съда за 2007г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно. Образувано е по въззивна жалба подадена пред 01.03.2008г., поради което и на основание §2 ал.2 от ПЗР на ГПК се движи по реда на чл. 196 и сл. от отменения ГПК (по - долу в решението „ГПК").

С решение № 618\20.07.2007г. постановено по гр.д. № 595\07г. по описа на РС гр. Сливен е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Г." ЕООД - гр. Х. против А. Р.Б. ревандикационен иск за имот, намиращ се в м. „О. с.", с.о. „И." в землището на гр. С., а именно поземлен имот № 2862779 с площ от 1122 кв.м. при граници: имот №, № 2861204, 2860040, 2862777 и 2860082, както и претенцията за заплащане на деловодни разноски, като ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 100 лв.

Решението е обжалвано от ищеца чрез процесуалния му представител - адв. Зл. О., като в жалбата оспорва като неправилен извода на районния съд, че ищецът не е собственик на имота, при положение, че по делото е установено преобразуването на „Р. м." Б. в еднолично търговско дружество. Съгласно РМС № 22\91г. „Р. м." – Б. се преобразува в 17 търговски дружества, едно от които е „Г." ЕООД. Това дружество извежда правото си на собственост върху процесния имот от правоприемство от държавата на основание чл. 17а от ЗППОбДП, а не от държавната фирма „Р. м.". Неправилен е извода на съда, че липсва идентичност между „М." с. С., рудник С. и МПС „М." Сливен, като при това е нарушено ПМС № 56\29.03.1994г. за поетапно прекратяване на дейността и ликвидиране на последствията от добиването и преработката на уранови суровини. От т.З на приложението към чл. 1 ал.З на това постановление се установява, че МСП „М." се състои от две обособени части -- участък „С." и рудник „С.." Неправилен е и изводът на съда, че „Г." ЕООД не може да черпи права от АДС № 8036, защото е съставен, след като спорният имот вече не е бил държавен, а частна собственост на търговското дружество, в чийто капитал е включен, като е нарушена разпоредбата на чл. 81 ал. 4 ал.4 от НДИ, действаща по време на


издаването на АДС № 8036. Допуснато е нарушение на чл. 143 от ГПК относно доказателствената сила на официалните документи, приети като доказателства по делото. Тази доказателствена сила не е опровергана по делото. Претенцията на ответника, че е придобил правото на собственост чрез давностно владение от 1973г. е неоснователна, поради това, че имотът е бил държавна собственост. По отношение на държавата ответникът е само държател, а не владелец, което правно положение се е запазило и по отношение на новия собственик „Г." ЕООД. Спрямо този собственик ответникът не е демонстрирал намерението си да свои имота.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което предявеният ревандикационен иск да бъде уважен.

В с.з. въззивникът се представлява от пълномощник адв. Ек. Д., която поддържа жалбата. Представена е писмена защита по същество от адв. Зл. О.в, в която се изтъква учредяването на „Г." ЕООД през 1991 г. в резултат на преобразуване по реда на ЗОЕТДДИ на фирма „Р. м." и дъщерните й фирми съгласно РМС № 22\23.09.1991г., което поема всички активи и пасиви на няколко предприятия, измежду които и „М." - Сливен. Правоприемството по отношение на имота извлича от неоспорения АДС № 8036\24.01.1995г., който се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 143 ал.1 от ГПК и удостоверява предоставянето на имота - държавна собственост съгласно посочените РМС на това предприятие, част от който е и процесния имот обособен като самостоятелен в рамките на целия имот описан в АДС № 8036 съгласно плана на новообразуваните имоти в м. „О. с.". Същият имот се води в счетоводна сметка 201 „Земи" и е предмет на преоценка след 01.01.1992г. Счита, че са установени предпоставките на чл. 17а от ЗППДОП (отм.), а именно предоставянето на имота по АДС за стопанисване на държавното предприятие преди преобразуването в търговско дружество. Оспорва изводите на счетоводната експертиза с това, че държавното предприятие не е било собственик на имота и негов собственик е била държавата, поради което за придобиването на собствеността не са относими приемо - предавателни протоколи. Същият извод е правен и се основава на доказването на предпоставките по чл. 17а от ЗППДОП, а именно, че държавата е била собственик на имота в следствие на извършено отчуждаване, че имотът е предоставен на държавното предприятие, чиито активи без изключение поема търговското дружество съгласно приложение № 5 към РМС № 22\23.09.1991г. Предвид последното е без значение и обстоятелството, че липсва разшифровка на балансите на „Г." ЕООД, ДФ „Р. м." или на МПС „М." - Сливен, след като е видно, че като актив е включен целия терен от 39650 кв.м. Излага подробни аргументи, че възражението на ответника за придобиване на имота чрез давностно владение е неоснователно, както поради липсата на фактическия състав на владение, така и поради невъзможност с оглед разпоредбата на чл. 86 от ЗС в различните й редакции имотът да бъде


обект на придобиване чрез давностно владение спрямо държавата и търговското дружество образувано с имущество на държавата.

Въззиваемият редовно призован се явява лично и с адв. К., която оспорва жалбата и изтъква, че въз основа на установените по делото факти, не може да се приеме, че въззивникът е придобил имота на основание чл. 17а от ГШЗДОП (отм.), а доверителят й е придобил имота чрез давностно владение.

Жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 197 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението.

Съдът извърши служебно проверка за валидност и допустимост на решението, при което намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му за нищожно или неговото обезсилване.

Въз основа на събраните по делото доказателства пред двете инстанции и техния анализ съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивното дружество съгласно представените удостоверения за
актуално състояние на „Г." ЕООД, е регистрирано с решение
на ОС - гр. Сливен по ф.д. № 2852\91г. като приема всички активи и пасиви на
ДФ „Р. м." - Бухово по баланса към 31.03.1991 г. заедно с други права
и задължения по разделителен протокол. С решение № 5612\29.04.1993г. на ОС
Пловдив е вписана промяна на седалището и адреса на управление на
дружеството от гр. Сливен в с. К., Пловдивска област. С решение №
4571\14.07.2004г. се вписва промяна в седалището и адреса на управление от с.
К., Пловдивска област на гр. Х., кв. „Б., ул. „И.
в." № 1А като делото е изпратено по подсъдност на ОС - Хасково и е
образувано ф.д. № 307\04г. С решение от 28.03.2005г. вписва прехвърляне на
всички дружествени дялове от капитала на Г. ЕООД от
досегашния им собственик           Държавата чрез АП на „Б.

Б.п." ООД рег. СГС по ф.д. № 634\05г. като едноличен собственик на капитала. С решение от 01.03.2006г. се вписва прехвърляне на всички 3800 дяла от собственика „Б. б.п." ООД на З. С. О., който става единствен собственик на капитала.

Безспорно е и се установява по делото от заключението на в.л. Р. Ж. Х. по назначената СТЕ, че процесния имот № 2862779 с площ от 1122 кв.м., находящ се в м. „О. с.", с.о. „И.в" в землището на гр. С. при граници: изток - ПИ № 2861204, запад - ПИ 2862777, юг - ПИ 2860040 и север - ПИ № 2860082 попада в границите на новообразувания имот № 28600202 в местн. „А. ч." част VII, с.о. „И.", землището на гр. С.. За същия се отнася АДС № 8036\24.01.1995г., който със заповед № РД-11-11-116\16.06.2003г. на Областния управител на Сливенска е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост, поради включването на имота в капитала на „Г." ЕООД (тогава) с. К., Пловдивска област. Със заповед № РД-15-162\01.02.2006г. на Кмета на Община Сливен е одобрено допълване на кадастралната основа, а от допълнително


представеното пред настоящата инстанция заключение и от обясненията на в.л. Р. Ж. Х. ***„С. б." посочена в АДС № 8036\24.01.1995г. е част подместност, на м. „О. с." по плана на новообразуваните имоти и цитирана в заповедта на Областния управител.

АДС № 8036\24.01.1995г. е бил съставен на основание -- чл. 81 от НДИ и ПМС № 56\1994г.; вид и описание на имота: терени с обща площ от 39650 кв.м., производствен корпус, работилница към шх2, комбинат -- баня шх2, производсвен корпус, склад -- ГСМ всички с година на построяване -1970г.; на предоставен за оперативно управление на МСП „М." -- с. С., р-к Сливен.

С ПМС № 56\29.03.1994г. се прекратява уранодобивната дейност в посочени в чл. 1 ал.1 търговски дружества, измежду които и „Г." ЕООД - с. К., Пловдивска област. В чл. 1 ал.З от Постановлението е утвърден график за началните и крайните срокове за техническа ликвидация, като съгласно чл. 4 от ПМС № 56\94г. капиталът на търговските дружества следва да се намали със средствата в ликвидационните баланси за уранодобивната дейност в съответствие с чл. 29 от ЗСч. Утвърдения с чл. 1 ал.З график за „Г." ЕООД, МСП „М.", участък „С.", рудник „С." е от 01.04.1994г. - до 01.03.1995г.

На гърба на АДС е посочено, че имотите са предоставени на МПС „М.р" - с. С., р-к Сливен, което е правоприемник на У-ние „Р. м." - Сливен съгласно РМС № 18\25.01.1968г., РМС № 96\10.04.1967г., РМС № 289\21.07.1969г. и Удостоверение от 05.12.1966г. на ГНС - Сливен. Последното удостоверение не е представено по делото.

Представени са цитираните в акта за държавна собственост разпореждания на Министерски съвет и от тях се установява, че се отнасят за отчуждаването на имоти - необходими за нуждите и дейността на цитираните в тях държавни предприятия и организации. Съгласно РМС № 96\10.04.1967г. т.2 г) за нуждите на „Р. м." - Бухово се отчуждават и предоставят 12 дка и 300 кв.м. земи на частни стопани от Сливен и 600 кв.м. държавна земя. Приложен е списък с имена на собственици, № на парцел и площ в кв.м., без да е посочено местонахождението. Съгласно РМС № 18\25.01.1968г. се отчуждават 6 дка и 316 кв.м. земя на частни стопани от гр. Сливен, а съгласно РМС № 289\24.07.1969г. - 4 дка и 60 кв.м. земя на частни стопани. Или общо по посочените три РМС е следвало да бъдат отчуждени от частни лица в гр. Сливен приблизително 23 дка.

От представените и посочени по-горе разпореждания на МС не може да се обоснове извод за надлежното провеждане на процедурата по отчуждаване и още по- малко, дали се отнася за имотите включени в новообразувания имот № 2860202. Липсва индивидуализация на имотите подлежащи на отчуждаване съгласно тези разпореждания на МС, не е посочено тяхното местонахождение като от друга страна общата площ, подлежаща на отчуждаване и посочена в тях — общо 23,816 дка не съответства на площта на описания в АДС № 8036\24.01.1995г. имот. От приложения единствено към


РМС № 96\67г. списък с имена на частни стопани, от които следва да бъде извършено отчуждаването, за нито един от тях по делото не са представени доказателства, че е бил собственик на процесния имот, представляващ по одобрената кадастрална карта имот 2862779 с площ от 1122 кв.м.

Пред настоящата инстанция е представена преписката, по която е издадена заповед № РД-11-11-116\16.06.2003г. на Областния управител на Сливенска област, от която е видно, че е образувана по молбата на „Г." ЕООД за отписване от актовите книги за държавни имоти на имотите на „Г." ЕООД - обект МСП „М.", с. С., общ. Т., обл. Сливен съгласно приложен към молбата списък. Към молбата са приложени регистърните решения за вписването на дружеството с държавно имущество въз основа на РМС № 22\23.09.1991г. и приложение №5 към същия акт за определяне на капитала, предмета на дейност, седалището и управителните органи. Съгласно РМС № 22\23.09.1991г. се преобразува считано от 01.10.1991 г. фирмата „Р. м." – Б. и дъщерните й фирми, „М." - кв. Я., С., „Г." – Б. е „П." - с. М. с., Пловдивска област в 17 еднолични търговски дружества съгласно разделителния протокол, като съгласно Приложение № 5 към на основание чл. 1, ал.1 от ЗОЕТДДИ образува еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Г." ООД със седалище - - гр. Сливен и с предмет на дейност: минно строителство, търсене, проучване, разработване и добив на полезни рудни и нерудни изкопаеми, геоложки проучвания. Капиталът на дружеството е 10842 лв. разпределен в дялове. Дружеството поема всички активи и пасиви на държавна фирма „Р. м." Б. (МСП „М. Сл., „Г.- пр. п. „М." Х., „Г.-пр. п. „З. Т." - с. К., Пловдивска област, „Г.- пр. п. „Т." - с. О., Бургаска област, всички дъщерни фирми „Г." – Б., на държавна фирма „Р. м." – Б.) по баланс към 31.03.1991 г., заедно другите права и задължения по разделителен протокол.

Твърдението на въззивното дружество, че процесният имот е част от имуществото предоставено за стопанисване и управление на МСП „М. -Сливен включено в баланса на това държавно предприятие към 31.0^.1991 г. не се доказва по делото.

Архивът на „Р. м." Бухово съгласно отразяването в приложение № 5 към РМС № 22\91г. се съхранява в „Р. м." ООД –Б., но видно от приложеното със заключенията по назначените пред настоящата инстанция СИЕ при това дружество не се съдържат документи относно „Г." ЕООД като правоприемник на „Р. м." Б.. Такива документи свързани с преобразуването и установяването на капитала на дружеството следва да се намират при „Г." ЕООД, чийто капитал е формиран от имуществото на ДФ „Р. м." – Б. и нейните дъщерни фирми.


Към преписката по молбата на дружеството за отписване на имота по АДС № 8036\24.01.1995г. са представени редица счетоводни документи и извлечения от тях, като за изясняване на данните съдът назначи СИЕ, като в заключението на в.л. Н.Г., изготвено въз основа на: удостоверения за актуално състояние и съдебни регистърни решения; АДС № 8036\24.01.1995г., заповед № РД-11-11-116\16.06.2003г.; протокол -- решение № 1\13.01.2006г.; заповед № РД-15-162\01.02.2006г. на Кмета на Община -- Сливен; РМС № 22\23.09.1991г. и приложение № 5 към него, извлечения от сметка 201 към 31.12.2006г.; 31.03.2003г.; 30.09.1991г. и сметка 203 към 30.09.1991г. и към 31.03.2003г.; баланс на „Г." ЕООД към 31.12.2002г., ликвидационен протокол от 29.1.1991 г.; ликвидационен протокол от 04.12.1991 г., баланс към 01.10.1991 г. на „Р. м.", писмо изх. № 11-00-05\10.09.2008г. на „Р. м." ЕООД – Б.; писмо № 82\14.05.2008г. на ТДА – Х., писмо ПО-01-50\14.05.2008г. на ТДА -- Сливен; справка за резултатите от преоценка на ДМА на „Г." Сливен към 01.01.1992г. се посочва, че не може да се отговори дали имотът описан в АДС № 8036 и заповедта на Областния управител за отписването му от актовите книги за държавни имоти е бил включен като актив в баланса на ДФ „Р. м." – Б. или дъщерните й фирми към 31.03.1991 г. Вещото лице е посочило, че представляващата неразделна част от ликвидационния протокол на ДФ „Р. м." справка 1А, в която е направена разшифровка на сметките по баланса не е представена.

В обясненията си в съдебно заседание вещото лице изяснява, че е представена само справка 1, в която са посочени само стойности по баланса на „Р. м." Б.. Съответно на вещото лице не е бил представен и баланс на „Г." ЕООД към 1991 г., а само към 2002г. Същата справка 1А към разделителния протокол би следвало да се съхранява при „Г.", тъй като от нея се извличат и данните за собственост, а поради това и съхраняването й не е ограничено със срок. Именно поради липсата на баланс и неговата разшифровка вещото лице посочва, че не може да приеме извлечението по сметка 201 ДМА - земи, като документ с достоверна информация, а самото извлечение не представлява счетоводен документ. Въззивникът - „Г." ЕООД, не е представил на вещото лице никакви документи, като управителят е заявил, че при него не се съхранява никаква информация. От обясненията на вещото лице, както и от приложените отговори на запитванията й към Държавна агенция „Архиви" и териториалните й поделения се установява, че не са постъпвали за съхранение документи касаещи дейността на участък „С.е" и рудник „С." към МСП „М." - с. С. за периода 1991 г. и 1994г. - 1995г.

Заключението на вещото лице е оспорено от въззивника, поради което съдът назначи тройна СИЕ, която да даде заключение по същите въпроси, а именно дали имотът по АДС № 8036\24.01.1995г. и заповедта на Областния управител е бил записан в баланса на ДФ „Р. м." Б. или дъщерните й фирми, съответно предадено ли е имуществото като включено в


капитала на въззивника с акта за преобразуване по баланса на държавната фирма към 31.03.1991 г.

От заключението на тройната експертиза в състави на вещи лица: Н. Г., И. Д. и Р. Т. - Ч. се потвърждават изводите на едноличната експертиза. Установява се, че от представените по делото и на вещите лица документи може да се направи извод само за общата стойност на всички ДМА по балансите на „Р. С." към МПС „М." - с. С. преди 1991 г., но не й за конкретните вещни права върху имотите, от които се формира. На вещите лица е била представена справка 1А - неразделна част от ликвидационния протокол на ДФ „Р. м." към 01.10.1991 г., но от нея е възможно извличането на информация само относно общата стойност на ДМА. Без разшифровка е невъзможно установяването на ДМА нито по площ, нито по местонахождение, като липсват и приемо предавателни протоколи между ДФ и търговското дружество. В обясненията си в с.з. вещите лица посочват, че са били съставяни баланси по отделни дейности уранодобивна, странична и общи, като сумата от 4000 лв., явяваща се закръгление на стойността от 3917 лв. на деактуваните имоти и посочена в преписката на Областния управител, е от баланса за странични дейности. Стойността на ДМА е била включена в баланса на странични дейности и в общия за периода от 1991 г. до 1995г., като липсва за 1996г. През 1997г. е посочена нова стойност от 121000 лв. поради извършена преоценка, но няма никакви доказателства за това, от къде са взети съответните стойности на земята в отделните местности и никъде в счетоводството на търговското дружество не е намерена разшифровка на баланса.

Съдът възприема заключението на вещите лица, като изготвено от тях с оглед професионалната им квалификация и проявена добросъвестност. Както за изготвянето на едноличната експертиза, така и за изготвянето на тройната експертиза вещите лица са положи всички усилия за издирването на счетоводни документи, необходими за изследване на поставените въпроси. Въпреки това и поради пасивното поведение на представителите на въззивното дружество за осигуряване на информацията и набавянето на документите необходими за изследването по поставените въпроси, по делото не се събраха доказателства, от които да е видно записването на процесния имот в баланса на „Р. м. Б. или на МСП „М." към 31.03.1991 г., нито извършването на други действия по управлението на този имот.

По делото е представено решение № 41 от заседание на Общински съвет - Сливен от 29.02.2000г. за създаване на селищни образувания по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включително „И.в", в което се намират и процесния имот. От този момент статутът на имотите от земеделски се променя на урбанизирана територия, подлежащи на данъчно облагане. След този момент търговското дружество е заплащало данъци за имот № 2860202.

Пред първоинстанционния съд са представени (Стр. 71 78) квитанции за заплатени от въззиваемия данък за сгради в м. В. к. (С. б.) за периода от 2000г. до 2006г. За процесния имот


въззиваемият не представя документ за собственост, като от показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели П. и Ст. се установява, че преди 1971'г. въззиваемият е стопанисвал имота. В същия имот е изградил постройки, като е оформил терена чрез терасиране, засадени са дръвчета и мястото е обработвано от него.

Съдът намира, че следва да кредитира свидетелските показания, както поради липсата на данни за заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, така и с оглед тяхната достоверност - подробно описание на имота, неговия вид и насаждения, площ и местонахождение. Обстоятелствата изнесени от свидетелите не се оспорват от въззивника, чието възражение касае техния правен анализ досежно наличието на фактическия състав на владение като придобивен способ от страна на въззиваемия спрямо процесния имот.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че жалбата е неоснователна.

Предмет на предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС е правото на собственост върху имот 2862779 с площ от 1122 кв.м. при граници: изток - ПИ № 2861204, запад - ПИ 2862777, юг - ПИ 2860040 и север - ПИ № 2860082, което въззивникът • ищец, претендира на основание чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), като част от имота по АДС № 8036\24.01.1995г., който се твърди, че е бил предоставен за управление на МПС „М." - с. С., рудник Сливен, чиито активи по баланса на предприятието към 31.03.1991 г. правоприемник са придобити от „Г." ЕООД като универсален съгласно акта за преобразуване по чл. 1 ал. 1 от ЗОЕТДДИ.

Между страните е безспорно, че същият имот се държи от въззиваемия - ответник по предявения иск, като спорът е свързан с наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 17а от ЗППДОбП за придобиването му от въззивника, а именно дали имотът е заприходен в баланса на приватизираното дружество, на чийто правоприемник - държавна фирма, да е бил предоставен за стопанисване и управление; да не е изключен от акта за преобразуване и да е включен в капитала на новообразуваното дружество.

От данните по делото се установява, че с акта по чл. 1 ал.1 от ЗОЕТДДИ - РМС № 22\23.09.1991г., „Р. м." – Б. и дъщерните й фирми, „М." - кв. Я., С., „Г." – Б., „П." с. М. с., Пловдивска област от 01.10.1991 г. се преобразува в 17 еднолични търговски дружества, които поемат активите и пасивите на тези държавни фирми съгласно разделителен протокол. Съгласно приложение № 5 „Г." ООД се образува със седалище - гр. Сливен като поема всички активи и пасиви на държавна фирма „Р. м." - Бухово от МСП „М. - Сливен, „Г.- пр. п. „М." – Х., „Г.-пр. пр. „З. Т." с. К., Пловдивска област, „Г.- пр. пр. „Т." с. О., Бургаска област, всички дъщерни фирми „Г." – Б. по баланс към 31.03.1991 г., заедно другите права и задължения по разделителен протокол.


Следователно при установеното универсално правоприемство на „Г." ЕООД спрямо посочените в Приложение № 5 предприятия основателността на предявеният иск е обусловена от доказването, че порцесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на някое от посочените предприятия и е бил включен като актив в баланса им към 31.03.1991г.

Твърдението на въззивника е, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на МПС „М." с. С., р-к Сливен, за което се позовава на записванията в АДС № 8036\24.01.1995г. съставен относно правото на собственост на държавата за имот от 39650 кв.м., предоставен на МПС „М." с. С., р-к Сливен, което е правоприемник на У-ние „Р. м." - Сливен.

От назначената СТЕ безспорно се установи, че имотът по АДС № 8036\24.01.1995г. представлява имот № 2860202 по одобрената кадастрална карта и в неговите граници се включва и процесния имот, от което обаче не следва безусловно обстоятелството, че е придобит чрез преобразуването на основание чл.1 ал.1 от ЗОЕТДДИ и съгласно чл. 17а от ЗППДОП (отм.) от „Г." ЕООД.

Придобиването на имота от държавата съгласно съставения АДС е обусловено от надлежното извършване на процедурата по отчуждаване на имотите на посочените в него отчуждителни основания, а именно РМС № 18\25.01.1968г., РМС № 96\10.04.1967г. и РМС № 289\24.07.1969г. и доказването на обстоятелството, че фактическият състав на отчуждаването е осъществен по отношение на процесния имот.

Въпреки обстоятелството, че площта на имотите, подлежащи на отчуждаване съгласно посочените разпореждания на МС - общо около 23 дка, не съответства на площта на имот № 2860202, въззиваемият не е оспорил придобиването на правото на собственост от държавата. Поради това и от доказателствената сила на официалния свидетелстващ документ съгласно чл. 143 ал.1 от ГПК съдът е обвързан да приеме, че процесният имот е бил държавна собственост.

Възражението на въззивника, че обвързващата доказателствена сила на този документ се отнася и за придобиването на имота от „Г." ЕООД като предоставен съгласно отразяването в АДС за стопанисване и управление на МСП „М." - с. С., р-к Сливен е неоснователно. По отношение на правоприемството, произтичащо от образуването и приватизацията на едноличното търговско дружество с държавно имущество въззивникът следваше да проведе пълно доказване на всички предпоставки по чл. 17а от ЗППДОбП, включително предоставянето на имота за стопанисване и управление на МСП „М." - с. С., р-к Сливен и заприходяването му в баланса на това предприятие към 31.03.1991 г.

Данните за това въззивникът черпи единствено от акта за държавна собственост, който обаче е съставен през 1995г. приблизително четири години след образуването на едноличното търговско дружество с държавно


имущество и спрямо момента - 31.03.1991 г., към който е следвало да бъдат определени активите на предприятието, от които се формира капитала на новообразуваното дружество. Основанието за съставяне на А ДС посочено в него е чл. 81 от НДИ и ПМС № 56\1994г. По делото липсват данни съгласно която от хипотезите посочени в чл. 81 от НДИ - по ал.1 или ал.З, е съставен АДС към което се наслагва и посочването на ПМС № 56\1994г., с което се прекратява уранодобивната дейност на посочените в чл. 1 ал.1 еднолични търговски дружества. Съгласно чл. 4 от същото постановление капиталът на търговските дружества по чл.1 е следвало да се намали със средствата посочени в ликвидационните баланси за уранодобивната дейност в съответствие с чл. 29 от ЗСч (отм.)

Така посочените основания за съставянето на АДС изисква доказване на основанието за съставянето му в хипотезата на чл. 81 ал.З от НДИ (отм.), а именно във връзка с изготвяне на правен анализ по реда на чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (ДВ, бр. 50 от 1992 г.) относно недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса на държавното предприятие МСП „М.", а с оглед акта по чл. 1 ал.1 от ЗОЕТДДИ (отм.), че се е водил на отчет по баланса на това предприятие към 31.03.1991 г.

Поради това в тежест на въззивника е доказването, че и към 31.03.1991 г. имотът е бил стопанисван от МПС „М." - с. С., р-к Сливен и\или, че по отношение на имота това предприятие е извършвало управление и е бил записан в неговия баланс.

Тези обстоятелства съдът намира, че не се доказват по делото.

Във връзка с възражението на въззиваемия, че е придобил собствеността върху имота, чрез свидетелските показания се установи, че имотът е бил стопанисван от него, а не от МСП „М." - с. С., като по делото няма данни да е предоставено на въззиваемия от това предприятие във връзка с управлението му. Основанието за стопанисване на имота от това предприятие се извежда с оглед дейността на предприятието и нуждите, заради които с посочените РМС от "67г., "68 и "69г. е предвидено отчуждаването на имотите от физически лица и придобиването им от държавата. При липсата на данни за фактическо стопанисване на имота с оглед дейността на МСП „М." с. Сборище, р-к Сливен, по отношение на този имот не се установява и осъществяването на действия по неговото управление и включването му в баланса на предприятието към 31.03.1991 г. От заключението на едноличната и тройна СИЕ се установяват данни само за общата стойност на всички ДМА по балансите на „Р. С." към МПС „М." - с. Сборище преди 1991 г., но не й за конкретните вещни права върху имотите, от които се формира тази стойност. По преписката на Областния управител, по която е издадена заповед № РД -11-11-116\16.06.2003г. по молбата на въззивника за отписването на имота по АДС № 8036\95г. е представено извлечение от сметка 201 по баланса на търговското дружество към 01.10.1991 г., която информация и справка, при липсата на данни за разшифровката по баланса както на търговското дружество, така и на

10


държавната фирма и предприятието, чиито активи и пасиви към 31.03.1991 г. то приема, съгласно заключението на вещите лица не е счетоводно обоснована и не се установява редовност на счетоводните записвания. По делото на вещите лица е бил предоставен баланса на ДФ „Р. м." Б. към 01.10.1991 г. и справка №1, представляваща неразделна част от ликвидационния протокол, от което се установява само общата стойност на всички приети ДМА, но не е представена разшифровка по сметките на баланса с оглед прецизността в бъдещото им осчетоводяване. Поради това и съгласно чл. 146 от ГПК баланса на търговското дружество не доказва придобиването на имота като част от капитала на новообразуваното дружество съгласно предпоставките на чл. 17а от ЗППДОП (отм.)

Предвид гореизложеното твърдението на въззивника, че е придобил правото на собственост върху имота на основание чл. 17а от ЗППДОП (отм.) не се доказа, поради което и предявеният ревандикационен иск е неоснователен и решението на районния съд, с което е отхвърлен като такъв следва да се потвърди.

Липсата на доказателства за придобиването на правото на собственост от въззивника определя като безпредметно обсъждането на възражението на въззиваемия, че е собственик на имота въз основа на осъществявано от него давностно владение. Прецизността изисква обаче да се посочи, че установената чрез АДС № 8036\95г. държавна собственост и включването на имота съгласно представеното от въззивника решение № 41 от заседания на Общински съвет - Сливен от 29.02.2000г. в селищни образувания на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ определя специален ред за придобиване правото на собственост върху този имот и изключва придобиването му чрез давностно владение спрямо държавата.

С оглед изхода от процеса претенцията на въззивника за заплащане на направените пред двете инстанции деловодни разноски е неоснователна. Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

срок   от

ПОТВЪРЖДАВА решение № 618\20.07.2007г. постановено по гр.д. № 595\07г. по описа на РС - гр. Сливен и ОТХВЪРЛЯ искането на Геостройкомплект" ЕООД - гр. Хасково, ул. „Шести септември" № 9, ап. 12 за присъждане на направените пред двете инстанции деловодни разноски като неоснователно.

Решението   подлежи   на   обжалване   в   едномесече връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ЧЛЕНОВЕ:


ПРЕДСЕДАТЕ,

11