Р Е Ш Е Н И Е  7

 

Гр. Сливен, 26.02.2009г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в публичното

 заседание на……двадесет и втори януари……………

през две хиляди и девета  година в състав:

                                                              Председател: С.Б.

                                                                    Членове: …………………………….

                                                                                     ……………………………                    

при секретаря………П.С.……….…………и с участието на прокурора…………….….....................………..като разгледа докладваното от ………съдията С.Б.…*** по описа за 2007 година, за да се произнесе съобрази:

            Предявеният иск намира  правно си основание в чл.254 от ГПК (отм.) във вр. чл. 97 ал.1 от ГПК (отм.).

Ищецът твърди в исковата си молба, че през месец декември 2004г. ответника е подал молба до КРС за издаване на изпълнителен лист срещу него за сумата 61 000 лв. на основание представен запис на заповед. По образуваното частно гражданско дело № 199/2004г. на КРС е издаден изпълнителен лист от 30.12.2004г. , въз основа на който е образувано изпълнително дело № 6/2005г. по описа на ДСИ гр. К.. Ищецът твърди че не дължи посочената сума на следните основания: към образуваното частно гражданско дело за издаване на изпълнителния лист не е приложен оригинала на записа на заповед, а негово копие. Твърди че представеното копие на записа на заповед не е написано от него и подписа не е негов т.е. е фалшиво. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата 61 000 лв. на основание посочения запис на заповед, тъй като същия не е издаден от него. Претендира разноски.

          Ответникът , лично и чрез своя процесуален представител, оспорва иска, по основание, като твърди че подписа под записа на заповед е положен от ищеца. Счита че дължимостта на сумата се установява и от  преведените от ответника на ищеца суми с цел сключването на бъдещ договор, който не се е осъществил. В изпълнение на това свое задължение за връщане на сумите твърди че ищеца е подписал записа на заповед. Моли да се отхвърли предявения иск, като му се присъдят направените разноски.

          От събраните по делото доказателства , съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          С молба от 28.12.2004г. до КРС, по която е образувано ч гр. д.№ 199/04 по описа на КРС, ответника Л.С.Д. е поискал на основание чл. 237 б. “е” от ГПК, да му бъде издаден изпълнителен лист на срещу Д.Г.М. на основание издаден запис на заповед от 14.07.2004г. за сумата 61 000 лв. и разноски. С Определение № 57/29.12.2004г. е постановено издаването на изпълнителен лист за посочената сума и 2 720 лв. разноски по издаването на изпълнителния лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. д.№ 6/2005г. по описа на ДСИ при КРС.

          Несъдебното изпълнителното основание въз основа на което е издаден изпълнителния лист е запис на заповед за сумата 61 000 лв., по силата на който Д.Г.М. безусловно и неотменимо са задължава да заплати на Л.С.Д. или на неговата заповед сумата 61 000 лв. Падежът на сумата е 25.12.2004г.; място на плащане гр. П., записът е издаден без разноски и протест на 14.07.2004г. в град Г.. Поставен е “подпис на издателя” и подпис на “предявен”, като е извършена нотариална заверка на подписите на Д.М. под записа на заповед на 14.07.2004г. от нотариус Г.Дочев, с район на действие РС-Габрово, рег. № 094. Подписите положени под записа на заповед са оспорени от ищеца в исковата молба, като същия твърди че те не са положени от него и са фалшиви.

          Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и назначените единична и тройна съдебно-графичини експертизи  следва да се направи извода, че записа на заповед не е подписан от лицето посочено като негов издател. Действително подписите под записа на заповед под “подпис на издателя” и на “предявен” са нотариално удостоверени. Видно от представеното извлечение от Общия регистър на нотариус Дочев   с район на действие РС-Габрово, рег. № 094, на 14.07.2004г. под № 3348 е извършено нотариално удостоверяване на подпис под запис на заповед на Д.М.. Видно от представеното Постановление на РП-К. от 03.05.2007г. , Нотариус Д. е разпитан и е заявил че не си спомня конкретните лица.

          По делото е назначена първоначално единична, а в последствие и тройна съдебно-графическа експертиза. В заключението на единичната експертиза се посочва, че вероятно оспорените подписи под записа на заповед от 14.07.2004г. не са на ищеца Д.М.. Тройната експертиза, след събиране на допълнителен сравнителен матирал, включително и подписи на ответника, поставени но 10 и 11 май 2004г. (период много близък до времето на полагане на оспорения подпис) дава категорично заключение че оспорените подписи под записа на заповед не са положени от ответника М..

          По делото са събрани и гласни доказателства, касаещи полагането на подписа от ищеца. От разпита на свид. Т. се установява, че в деня на подписването на записа на заповед той, ищеца и ответника са посетили нотариална кантора в гр. Габрово, където е съставен записа на заповед за сумата 61 000 лв. и е подписан от ищеца. От разпита на свид. М. се установява, че на 14.07.2004г. той е бил с ищеца в гр. София, като са посетили Френски културно-информационен център по повод националния празник на Франция.

          След съвкупна преценка на събраните крайно противоречиви доказателства, съдът намира че следва да приеме че лицето посочено като автор на записа на заповед не го е подписало. По принцип за доказване на факта на подписването (авторството) на документа са допустими всички доказателствени средства. Тежестта на доказване е върху страната, която оспорва подписа си под документа – ищеца М.. Нотариалното удостоверяване на подписа е официален документ (само досежно удостоверяването на  подписа, а не и съдържанието на самия документ) и тъй като не се оспорва съдържанието на официален документ не е приложимо ограничението но чл. 133 ал.1 б. “б” от ГПК (отм.).След направеното оспорване е установеното от заключението на тройната експертиза, че записа на заповед не е подписан от ищеца  т.е. опровергана е доказателствената сила на нотариалното удостоверяване на подписа на страната. Тъй като свидетелските показания са диаметрално противоположни и противоречиви съдът намира че следва да ги изключи и не ги кредитира и основава извода си само на заключението на експертизата.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

          Предявеният иск е с правно основание чл. 254 от ГПК във вр. чл. 97 ал.1 от ГПК. Същият е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

          Искът е допустим. Правото да установи по исков ред със сила на присъдено нещо, че не дължи сумата по изпълнителния лист е признато на длъжника по силата на разпоредбата на чл. 254 от ГПК (отм), независимо дали е ползвал процесуалния ред по чл. 250 от ГПК.

          С исковата си молба, ищецът иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата по издадения изпълнителен лист по ч. гр.д.№ 199/ 04 по описа на КРС в размер на 61 000 лв., тъй като записа на заповед, въз основа на който е издаден изпълнителен лист е негоден да служи като несъдебно изпълнително основание, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 535 т.7 от ТЗ т.е. не подписан от лицето което е посочено за негов издател. От преценката на събраните доказателства, направена по-горе се доказва твърдяното в исковата молба, че ищеца, в качеството си на длъжник по абстрактната, формална сделка запис на заповед не е подписал същата.

Съдържанието, което следва да има записът на заповед, като ценна книга, е строго формално, изрично посочено в закона - чл. 535 ТЗ - и отсъствието на всеки от изброените реквизити, включително и подпис на издателя, го прави нищожен, поради липса на форма. По изложените съображения следва да се приеме че ищеца не дължи на ответника сумата 61 000 лв. по силата на запис на заповед и предявения иск като основателен и доказан следва да бъде уважен.

Ответната страна, чрез възражение, е навела довод, че сумите по записа на заповед са дължат от ищеца, тъй като дори да е налице опорочен запис на заповед то между сраните са били налице икономически взаимоотношения, като ищеца дължи на ответника сумата 61 000 лв., която му е дал “с оглед сключването на бъдещ договор” и след като се установила че той няма да се сключи ищеца не му е върнал сумата. Това възражение на ответната страна е неотносимо към предмета на доказване. Щом документът е негоден да служи като несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. "е" ГПК(отм.), то въз основа на него не може да се издаде и изпълнителен лист, а с оглед очертания от ищеца предмет на спора, въведен от ищеца чрез основание и петитум, то отсъства процесуална възможност за съда да обсъжда дължимостта или не на възникнало в полза на кредитора вземане на различно от посоченото в изпълнителния лист извънсъдебно изпълнително основание (Решение № 615 от 20.08.2007 г. на ВКС по т. д. № 283/2007 г., ТК). Дори и да се приеме че възражението е процесуално допустимо то е недоказано от събраните доказателства. Не са представени писмени доказателства относно  сключването на договор между страните, представляващ каузалното правоотношение между тях, а доказването  на такъв с гласни доказателства е недопустимо на основание чл. 133 ал.1 б. “в” пр. второ от ГПК (отм.). Представени са писмени доказателства установяващи само факта, че на 10.05.2004г. ЕТ “Д. к. – С. Д.” е превел по сметка на  ЕТ “Д. Д.М.” сумата 51 000 лв. и на 11.05.2004г. същата сума е върната по банков път на “Д. к.с – С. Д.”.Представено е и банково бордеро от 17.05.2004г. за превеждането на сумата 20 000 от  лв. ЕТ “Д. к. – С. Д.” на  ЕТ “Д. Д.М.”, като основание за паричния превод е посочено “договор”. От представените доказателства не може да се приеме че те установяват договор между страните по делото, които са различни от посечените еднолични търговци в бордерата за банков превод и дори и да се приеме че физическото лице Д.М. като представляващ ЕТ е същия субект то ответника е различен от ЕТ “Д. К. – С. Д.”.  Дори и да се приеме че през този период от време ответника е представлявал по пълномощие този едноличен търговец то това не означава че правата за връщане на дадената сума от 20 000 лв. са възникнали за  физическото лице  Л.Д., а се касае за права на ЕТ “Д. К. – С. Д.”.

При този изход на производството, ответникът дължи на ищеца направените от него разноски за държавна такса, адвокатска защита и депозит за вещи лица в пълен размер – сумата 4 060 лв.

          Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.С.Д. ЕГН ********** ***, че Д.Г.М. ЕГН ********** *** не му дължи  сумата от 61 000 лв.( шестдесет и една хиляди лева), присъдена по изпълнителен лист от 30.12.2004г., издаден по ч.гр.д. № 199/04г. на Районен съд – гр. Котел, въз основа на запис на заповед от 14.07.2004г., по който е образувано изпълнително дело № 6/05 на ДСИ при Районен съд- Котел.

          ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 30.12.2004г., издаден по ч. гр.д. № 199/04г. на Районен съд – гр. Котел.

          ОСЪЖДА Л.С.Д. ЕГН ********** ***, да заплати на Д.Г.М. ЕГН ********** *** сумата 4 060 лв., представляваща направени разноски.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

                                               

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: