РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 21.01.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и осма година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.,

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

М.Б.,

 

при участието на секретаря Р.Б., като се запозна с докладваното от Хр.М. *** по описа на съда за 2007г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба постъпила на 28.12.2006г., поради което и съгласно §2 ал.1 от действащия в сила от 01.03.2008г. ГПК подлежи на разглеждане по реда на чл. 196 и сл. от отменения ГПК.

С решение № 630 от 23.07.2007г. постановено по гр.д. № 3726 по описа за 2007г. на РС – гр. Сливен е допусната съдебна делба по отношение на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор № 67338.528.74.3 по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Агенция по кадастъра със застроена площ от 52 кв.м. на един етаж с предназначение като жилищна сграда – еднофамилна, полумасивна конструкция ведно с 25,75 % - 127,17 кв.м. припадащи се части от терена, както и по отношение на сграда №  67338.528.74.4 със застроена площ от 7 кв.м., на един етаж, с предназначение – друг вид сграда  за обитаване с полумасивна конструкция, ведно с 3,46 % - 17,12 кв.м. припадащи се части от терена, двете находящи се в поземлен имот с идентификатор № 67338.528.74 с адрес: гр. С., ул. „Т. в.” № 2 с площ 494 кв.м., която делба да се извърши между Т.А.Н. и Р.С.Н., общо от една страна в режим на съпружеска имуществена общност за ½ ид.ч. и от друга страна – П.А.А. и С.И.А., общо в режим на съпружеска имуществена общност също с ½ ид.ч . от правото на собственост. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Т.А.Н. и Р.С.Н. иск за делба и не е допусната такава по отношение на поземлен имот с идентификатор № 67338.528.74 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Агенция по кадастъра с адрес: гр. С., ул. „Т. в.” № 2, с площ от 494 кв.м., трайно предназначени – урбанизирана територия, стар идентификатор № 7392 при съседи: № 67338.528.75, № 67338.528.73, № 67338.528.72, № 67338.528.82.

Решението е обжалвано изцяло от ищците Т. и Р. Н. с оплакване за незаконосъобразност и постановяване при непълнота на доказателствата поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди, че с решението съдът изменил квотите на правото на собственост върху терена, в която част то е незаконосъобразно, тъй като наличието на сгради върху него с отстъпено право на строеж не води до подобна трансформация в квотите на правото на собственост. Счита, че съдът е следвало да изследва въпроса относно реалната поделяемост на терена съобразно техническите правила и норми по действащия план с оглед и на предвижданията за неговото застрояване, при което съдът би стигнал до извода, че делбата е допустима, тъй като в терена е възможно оформянето на два самостоятелни поземлени имота. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск за делба на дворното място да бъде уважен при съответните квоти от правото на собственост, произтичащи от придобивното основание.

В съдебно заседание, въззивниците редовно призовани се явяват лично и с адв. Ст. като техен представител по пълномощие, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Представената допълнително писмена защита по същество, като цяло поддържа изложените в жалбата аргументи като уточнява, че са налице условията на чл. 19 ал.1 т.1 и ал.4 от ЗУТ относно необходимата площ и лице за образуването на два самостоятелни урегулирани поземлени имоти. Това от своя страна води до извода, че теренът има самостоятелно значение, а не обслужващо предназначение спрямо построените в него сгради. Изтъква, че постановление № 2/82г. на Върховния съд на Народна Република България е задължително, но следва да се съобрази обстоятелството, че е издаден при действието на отменения ЗТСУ като въпросите относно поделяемостта на терена са уредени по различен начин по действащия към настоящия момент ЗУТ. Счита, че след като е възможно оформянето на толкова поземлени имота от терена, колкото са на брой съсобствениците, делбата за него е допустима.

Въззиваемите, редовно призовани в съдебно заседание, се представляват от пълномощник – адв. Хр., която оспорва жалбата и поддържа, че решението е законосъобразно, като  Районният съд правилно е определил предназначението на терена. В случай, че при несамостоятелно предназначение на терена се допусне делба, съдът като обвързан от това решение би следвало да го изнесе на публична продан, отделно от жилищните сгради, които не са съсобственост, което е недопустимо в закона. Претендира деловодни разноски.

Жалбата е допустима, подадена е от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението на Районния съд.

Извършвайки проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, съдът намери, че същото е валидно и е постановено при наличието на всички абсолютни и липсата на отрицателни предпоставки за разглеждането на предявеният от въззивниците иск за делба на дворно място и на построените в него две сгради, подробно описани в решението.

На основание чл. 208 от ГПК, съобразно задълженията си като въззивна инстанция, съдът анализира самостоятелно събраните пред настоящата и пред първата инстанция доказателства и намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № 68, том VІІІ, дело № 2878/93г. на нотариус при  РС, гр. Сливен, Т. А. и А. А. са продали на децата си Т.Н. и П.А. собствения си недвижим имот, представляващ дворно място с пл. № 1913 в кв. 148 по действащия тогава план на гр. С. за кв. „Н. с.”, състоящ се от 520 кв.м., заедно с построената в него върху 62 кв.м. жилищна сграда, състояща се от две стаи и салон, обособена като самостоятелен жилищен обект и лятна кухня. По действащата кадастрална карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006г., имотът се индивидуализира като поземлен имот с идентификатор № 67338.528.74 с площ от 494 кв.м., трайно предназначение – урбанизиран; начин на трайно ползване ниско до 10 м, стар идентификатор № 7372.

Към момента на сключване на договора за покупко-продажба, купувачите са били в граждански брак, съответно с Р.С.Н., а ответника със С.И.А..

Въз основа на строително разрешение и заявление от 01.03.94г., подадено до община С. от П.А. и Т.Н., П.А. е построил в същото дворно място в източната му част жилищна сграда на три етажа със застроена площ от 130 кв.м. с идентификатор по действащата кадастрална карта № 67338.528.74.1, както и сграда на един етаж със застроена площ от 13 кв.м. с предназначение друг вид за обитаване и идентификатор по действащата кадастрална карта № 67338.528.74.2.

Пред районният съд е прието заключение от вещото лице И.Х.И. със задача да определи припадащите се части от дворното място, за всяка от построените в него сгради. Видно от обстоятелствената част на заключението, вещото лице е определило припадащите се части като съотношение между установената от него застроена площ за всяка от сградите спрямо площта на дворното място, като в заключение за сграда с идентификатор № 67338.528.74.1 определя 64,35 % съответстваща на 317,92 кв.м. за сграда № 67338.528.74.2 - 6,44 % съответстващи на 31,79 кв.м. и за процесните сгради, както следва: за сграда № 67338.528.74.3 – 25,75 % съответстващи на 27,17 кв.м. и за сграда с идентификатор № 67338.528.74.4 – 3,46 % , съответстващи на 17, 12 кв.м.

Настоящата инстанция намира, че не следва да кредитира това заключение, тъй като с него припадащите се общи части от терена за всяка от сградите са определени като съотношение между тяхната застроена площ и площта на терена.

За правилното определяне на припадащите се части от терена, в случай, че същият няма самостоятелен характер, съдът назначи пред настоящата инстанция допълнителна експертиза, която да даде заключение по въпросите, свързани с начина на образуване на процесния имот, предвижданията за неговото застрояване и за определяне на стойността на припадащите се общите части като съотношение между пазарната стойност на всяка една от построените сгради по правилото на чл. 40 ал.1 от ЗС.

От заключението на вещото лице във връзка със статута на имота и на построените в него сгради във връзка с противоположните твърдения на страните за характера на дворното място като обща част, както и за изясняването на въпроса във връзка с определянето на идеалните части от терена, като припадащи се към отделните сгради при евентуалното установяване на обстоятелства обуславящи приложението на разпоредбата на чл. 40 ал.1 от ЗС настоящата инстанция назначи допълнителна СТЕ, която да се изготви от в.л. И.Х.И., от чието заключение – представено на 2305.2008г. се установява следното:

При първия кадастрален план на кв. Н. с. в гр. С. от 1957г. процесния имот се индивидуализира с пл. № 1913 в кв. 148 и за него е бил отреден парцел Х – 1913. Регулационното предвиждане – за придаване на част от съседен имот с пл. № 1914, не е било осъществено. Вещото лице е установило, че в Община Сливен няма запазено копие от следващия кадастрален план от 1968г., като към настоящия момент е действащ одобрен със заповед № РД – 15 – 735\14.08.1995г. регулационен план, по който процесният имот е заснет в кадастралната основа с пл. № 7392 в кв. 387 и за него е отреден УПИ ІІ – 7392, като регулационните линии съвпадат с имотните граници. Застрояването на имота с допълване на кадастралната основа е съвпада със застрояването отразено в кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД – 18 – 31\19.04.2006г. на АК и е следното: триетажна сграда в северната част на имота с ид.№ 67338.528.74.1; едноетажна сграда в североизточната част на имота ид.№ 67338.528.74.2 – гараж; едноетажна жилищна сграда с ид.№ 67338.528.74.3 – процесната жилищна, находяща се в северозападната част на имота и друг вид сграда за обитаване в южната част на имота с ид.№ 67338.528.74.4. Последната сграда, която е предмет на предявения иск за делба към настоящия момент е съборена и не съществува.

В обстоятелствената част на заключението, вещото лице е констатирало, че процесната сграда с идентификатор № 67338.528.74.4 е съборена и не съществува към настоящия момент. Оттам насетне, вещото лице е определило стойността на всяка една от останалите сгради и на тази база определя припадащите се части от дворното място, както следва:

В приложение № 1 вещото лице е определило стойността на всеки от самостоятелните обекти, а в приложение № 3 – стойността на имота, като въз основа на съотношението между така определените стойности дава следното заключение относно размера от припадащите се части от правото на собственост  върху терена:

За сграда с идентификатор № 67338.528.74.1 – 82,7 %, , за сграда с идентификатор № 67338.528.74.2 – 3,25 %, и за сграда с идентификатор № 67338.528.74.3 – 14,68 %.

Относно предвижданията за застрояване на терена, в заключението си вещото лице посочва, че е предвидено основно застрояване на улично регулационната линия с две масивни жилищни сгради на два етажа плюс гаражи помежду си на калкан, като при осъществяване на това застрояване на имота, същият фактически ще се раздели на два урегулирани поземлени имота със самостоятелни входове, съответно в източната и западната част на уличнорегулационната линия, т.е. осъществяването на предвиждането за застрояване ще засегне намиращата се в северозападната част процесна сграда с идентификатор № 67338.528.74.3

От допълнително изготвените по настоящото дело заключения на в.л. представени съответно на 19.09.2008г. и на 13.11.2008г. се установява, че площта и размера на терена, при съобразяване на съществуващото застрояване отговаря на изискванията на чл. 19 ал.1 и ал.4 от ЗУТ за обособяването на самостоятелни урегулирани имот – източен, който ще обслужва и, в който попадат притежаваните от ответниците сгради с ид.№, №67338.528.74.1 и 67338.528.74.2 и западен, който ще обслужва и, в който попада процесната жилищна сграда с 67338.528.74.3. Измерен на място действителният размер на лицето на имота е 24, 70 м., което позволява в съответствие с изискванията на чл. 19 ал.1 от ЗУТ обособяването на два самостоятелни имота. С действащия застроителен план на имота от 1995г. се предвижда втората сграда да бъде построена на калкан, като се установява, че при изпълнение на предвижданията, ще се засегне освен процесната сграда, но и построения от ответниците в североизточния ъгъл на процесния имот гараж с идентификатор 67338.528.74.2. От така изясненото обстоятелство, както се поддържа и от в.л. в съдебно заседание се изяснява, че при евентуалното обособяване на два имота, достъпът до дворните места ще се осъществява за западния – през сега съществуващия вход за дворното място, а за източния – през мястото, където сега се намира гаража на ответниците 67338.528.74.2.

Въз основа на гореизложеното относно фактическите обстоятелства установени от съда се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Безспорно се установява по делото, че по силата на правна сделка – договор за продажба сключен с нотариален акт № 68\93г. П.А.А. и Т.А.Н., а с оглед разпоредбата на чл. 19 ал.1 от СК и техните съпрузи – съответно С.И.А. и Р.  С.Н. са станали съсобственици при равни квоти – по 1\2 ид.ч. в условията на СИО между съпрузите, на недвижим имот, представляващ дворно място индивидуализиращо се към настоящия момент с идентификатор № 67338.528.74 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Агенция по кадастъра с адрес: гр. С., ул. „Т. в.” № 2, с площ от 494 кв.м., трайно предназначени – урбанизирана територия, стар идентификатор № 7392 при съседи: № 67338.528.75, № 67338.528.73, № 67338.528.72, № 67338.528.82., както и на сграда с идентификатор № 67338.528.74.3 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Агенция по кадастъра със застроена площ от 52 кв.м. на един етаж с предназначение като жилищна сграда – еднофамилна, полумасивна конструкция заедно със сграда №  67338.528.74.4 със застроена площ от 7 кв.м., на един етаж, с предназначение – друг вид сграда  за обитаване с полумасивна конструкция.

Предявеният иск за делба по отношение на сграда №  67338.528.74.4 със застроена площ от 7 кв.м., на един етаж е неоснователен и следва да се отхвърли. От заключението на вещото лице Ив. Х. изслушано и прието като доказателство пред настоящата инстанция се установява, че тази сграда към настоящия момент е съборена и не съществува. Съответно решението на първоинстанционния съд, с което е допусната делба по отношение на несъществуващ обект на собственост е незаконосъобразно, в тази му част следва да се отмени и предявеният иск за делба на тази сграда да се отхвърли като неоснователен.

Във връзка с предявения иск за делба на недвижим имот с ид. № 67338.528.74 и построената в него жилищната сграда с ид. № 67338.528.74.3 не се спори, че е налице съсобственост в режим на СИО за ищците от една страна и за ответниците от друга. Този извод се налага и от установеното по делото, че правото на собственост е придобито от Т.Н. и П.А. чрез възмездна сделка в равни части според презумпцията на чл.30 ал.2 от ЗС и към момента на придобиването са били в граждански брак съответно с Р.Н. и С.А., поради което и съгласно презумпцията на чл.19 ал.1 от СК съсобственици на имота в посоченото съотношение са станали и техните съпрузи.

Възражението на ответниците – въззиваеми в настоящото производство е, че делбата на имота, поради застрояването му със сгради, които са изключени от съсобствеността е недопустима съгласно б. „д”, т.1 от ППВС №2\82г.

Спорните въпроси във връзка с възражението са, дали с оглед построяването от ответниците въз основа на учреденото по реда на чл. 56 ал.3 от ЗТСУ (отм.) право на строеж за сгради с ид. №, № 67338.528.74.1 и 67338.528.74.2 в северната и североизточната  част от имота теренът е изгубил самостоятелното си значение, придобивайки обслужващо сградите предназначение и характер на обща част в режим на етажна, неделима съсобственост по смисъла на чл. 38 ал.1 и ал.3 от ЗС и дали съобразно това частите от правото на собственост върху терена се определят по правилото на чл. 40 ал.1 от ЗС според съотношението в стойностите на отделните самостоятелни обекти.

По делото на първо място следва да се постави въпросът за приложението на б. „д” от т.1 на ППВС №2\82г. от гледище на установените по делото обстоятелства. Делбата на съсобствения урегулиран имот (парцел) ще е недопустима при кумулативното наличие на следните условия: Първо – да са налице две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост. В постановлението липсват изискване тези сгради да са жилищни, поради което следва да се счита, че условието е налице при наличието на две самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на съсобственост, без значение на тяхното предназначение, щом могат да бъдат самостоятелни обекти на собственост; Второ – сградите да са изключени от съсобствеността, което условие също е налице по делото, поради застрояването на имота от единия от съсобствениците със жилищна сграда – ид.№ 67338.528.74.1 и гараж – 67338.528.74.2; Трето – сградите, които са изключени от съсобствеността, да принадлежат на отделни съсобственици. Относно това условие в постановлението, липсват допълнителни съображения за това, дали чрез израза „отделни”, се има предвид различни. Наслагването на това условие като кумулативно към изискването сградите да са изключени от съсобствеността, налага единственият извод, че условието не е налице тогава, когато при наличието на две сгради едната е съсобствена между всички съсобственици на терена, респективно, когато изключените от съсобствеността сгради принадлежат на един и същи съсобственик. В този случай, частта от правото на собственост върху терена за съсобственика, с чието съгласие сградите са построени се запазва при условията на чл. 63 ал.1 от ЗС. Противното би означавало с даването на съгласие от единия от съсобствениците за извършване на строеж от друг съсобственик, да се счита, че е налице отчуждаване и на идеална част от правото на собственост върху терена, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 56 ал.3 от ЗТСУ (отм.), ако липсва изрично изразена воля за това. В случай, че освен изключените от съсобствеността сгради, принадлежащи само на единия от съсобствениците, в имота е налице и друга, която е съсобствена на всички съсобственици на имота, условието също няма да е налице, поради липсата на кумулативното изискване за тази сграда, да е изключена от съсобствеността. Противното би означавало възникването на съсобственост подобна на етажната и в случаите, когато е налице съгласие за построяването и само на една сграда, която да е изключена от съсобствеността.

Освен преценката за наличието на установените по делото обстоятелства, обуславящи съобразяването на ППВС и\или ТР при тяхното приложение следва да се държи сметка и от правна страна.

Тълкувателните постановления и тълкувателните решения на ОС на колегиите на ВКС съгласно чл. 130 ал.2 от ЗСВ имат задължителен и обвързващ съда характер, като съгласно чл. 124 от ЗСВ се издават при противоречиво или неправилно приложение на закона. Макар и задължителни за съда тези актове на колегиите на ВКС нямат нормативен характер, поради което тяхното приложение не следва да се абсолютизира и следва да се съобрази с отпадането или изменението на нормите от закона, като следва да се държи сметка за запазването на смисъла на изменените разпоредби от закона и наличието на съответни норми от действащото законодателство с отменените норми, при действието на които са издадени актовете по смисъла на чл. 124 от ЗСВ.

При изследването на въпроса, дали дворното място има или няма самостоятелен характер, а от тук и дали следва да намери приложение б. „д” от Постановление №2\1982г. на ОСГК на ВС следва да се съобрази това, че същото е постановено при действието на разпоредбите на чл. 58, чл. 59 и чл. 61 от отменения ЗТСУ в редакцията им с ДВ бр. 29\1973г. и преди измененията с ДВ бр. 34\2000г. Посочените в тези им редакции разпоредби установяваха от една страна за съсобственика принципна възможност обоснована с надлежно одобрен план за застрояване на общия парцел без съгласието на останалите съсобственици да придобие чрез застрояване на парцела своя сграда и от друга – забрана за придобиването на реални части от парцели независимо от размера не техните площ и лице, както и извършването на делба при наличие на издадено разрешение за застрояването им. С ДВ бр. 45\1984г. разпоредбата на чл. 61 ал.4 от ЗТСУ е отменена, а с ДВ бр. 34\2000г. са изменени разпоредбите на чл. 59 ал.1 и чл. 61 ал.1 от ЗТСУ като отпадна забраната за придобиване по давност или чрез сделка, в т.ч. и делба на реално определени части от парцели в случаите, когато са налице изискванията за размер на площ и лице установени в правилника за приложението на ЗТСУ. Това изменение на закона е залегнало изцяло в разпоредбата на сега действащия чл. 200 ал.1 от ЗУТ, съответно чл. 201 ал.1 от ЗУТ като допуска придобиването чрез сделки, в т.ч. и делба, както и по давност на реални определени части от имоти включително и на регулираните с ПУП при спазване изискванията на чл. 19 от ЗУТ относно минималните размери за площ и лице. Макар да няма пряко отношение към въпросът за делбата освен внесеното изменение във възможностите на съсобствениците за разпореждане със съсобствения имот, относно правата им върху него и предназначението му следва да се държи и сметка за отпадането с приемането на ЗУТ на възможността по чл. 58 от ЗТСУ (отм.) за застрояването им от съсобственик в съответствие с предвижданията на плановете без съгласието на останалите съсобственици.

Основното предназначение на намиращите се в регулация имоти е удовлетворяването на жилищната нужда на техните собственици чрез застрояването им. Съобразяването на посочените нормите и принципи от ЗТСУ в редакцията им преди изменението с ДВ бр. 34\2000г., имащи пряко отношение към възможностите за разпореждане и ползване на парцелите според тяхното предназначение означава, че за приложението на б. „д” от Постановление №2\1982г. на ОСГК на ВС е достатъчно установяването на обстоятелството, че в парцела съществуват две или повече сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни съсобственици. Недопустимостта на делбата съгласно т.1 б. „д” от ППВС № 2\82г., която не разграничава съдебната от доброволната делба, следва от съображенията изложени в т.1 б. „г” от същото ППВС, а именно, че със застрояването на парцела с постройки изключени от съсобствеността и принадлежащи на отделни съсобственици неделимият парцел става общ, неразделно свързан с отделните сгради, а съгласно чл. 38 ал.3 от ЗС е недопустима делбата на общи частите, които се определят по правилото на чл. 40 ал.1 от ЗС за отделните обекти.

От характера на парцела като обща част следва и невъзможността за разпореждане с реално определени части от него не само чрез делба, но така също и чрез други сделки или придобиването им давност.

Внесената с изменението на разпоредбите на чл. 59 ал.1 от ЗТСУ с ДВ бр. 34\2000г., а в последствие и съгласно нормата на чл. 200 ал.1 от ЗУТ възможност за разпореждане при определени условия с реално определени части от съсобствения имот би следвало да се счита изключена от забраната за разпореждане с терена отделно от самостоятелните обекти, които е предназначен да обслужва. Такова разпореждане обаче е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 200 ал.1 от ЗУТ при наличието на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, като нормата на чл. 200 ал.1 от ЗУТ не разграничава случаите на съгласие на съсобствениците за доброволна делба от правото на съсобственика за делба по чл. 34 от ЗС, като липсва и разграничение на имотите като застроени или незастроени. Упражнявайки това право за съсобственика, който не притежава самостоятелна сграда, е налице възможност, прекратявайки съсобствеността върху урегулирания имот да придобие самостоятелно реална част от него, която и в съответствие с основното предназначение на урегулирания имот да застрои, преодолявайки липсата на изискуемото от разпоредбата на чл. 183 ал.1 от ЗУТ съгласие на останалите съсобственици за извършването на строеж в съсобствения преди делбата имот, съответно да придобие подлежащата на делба сграда заедно с реална част от имота или да получи съответстващата им парична равностойност. Противното би означавало въпреки наличието на изискуемите от закона изисквания за площ и лице и техническа възможност за допълнително застрояване поради застрояването на имота с друг сгради, съсобственикът в ограничаване на правомощията му по чл. 200 ал.1 от ЗУТ да бъде лишен от възможността да придобие чрез делба реален дял от имота или да получи справедливо уравнение за дела си съответстващо на притежаваните от него права.

В случаите, когато отделянето на реална част от имота поради застрояването му със сгради принадлежащи на различни съсобственици е невъзможно, съдебната делба на имота като самостоятелен обект е недопустима. Това следва от една страна от правилото, че урегулирания имот (парцелът) се отрежда не за собственика на построените в него сгради, а за собственика или собствениците на имота. Разглеждането на неподеляемия имот като самостоятелен обект на собственост в съдебната делба отделно от сградите, означава възможността за поставянето им в последствие във фазата по извършване на делбата в самостоятелен дял. При това положение с придобиването на имота само от един от съсобствениците или от трето лице собствеността върху него по пътя на съдебната делба ще се отдели от собствеността върху имота, което е недопустимо по пътя на съдебната делба. Тази забрана следва по аргумент от противното на разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗС, допускаща възникването на собственост върху постройката отделно от собствеността върху земята само чрез доброволна делба, но не и по пътя на съдебната делба. Този принцип обаче, няма да бъде нарушен при разпореждането с реално определена част отговаряща на изискванията на  чл. 19 от ЗУТ.

По настоящото дело на първо място съдът намира, че не са налице кумулативно дадените с б. „д” от т.1 от ППВС № 2\82г. обстоятелства, т.к. изключените от съсобствеността в имота две сгради – жилищна с ид. № 67338.528.74.1 и гараж с ид. № 67338.528.74.2 принадлежат на едни и същи съсобственици в режим на СИО. От друга страна от заключението на вещото лице се установява, че е налице възможността по чл. 200 ал.1 от ЗУТ във връзка с чл. 19 ал.1 и ал.4 от ЗУТ да бъдат отредени самостоятелни имот – източен които включва съответно сгради с ид.№ 67338.528.74.1 и с ид.№ 67338.528.74.2, които са изключени от съсобствеността и западен, включващ само процесната жилищна сграда с ид. №67338.528.74.3, която е съсобствена между страните.

В тази връзка е основателен довода на въззивниците, че с решението по допускане на делбата незаконосъобразно е променено и съотношението в частите от правото на собственост върху терена. Частите от правото на собственост не могат да бъдат променени с решението по допускане на делбата извън установените по делото права на страните. Съгласно чл. 56 ал.3 от ЗТСУ (отм.) с даденото от ищците съгласие за извършване на строеж от ответниците като съсобствениците се учредява право на строеж върху идеални части от имота. Прехвърлянето на идеални части от правото на собственост върху имота извън случаите на учредяване на право на надстрояване и пристрояване изисква изрично изразена воля за това. Режимът на неделима съсобственост върху имота сходна с етажната, при което имотът придобива само обслужващ характер ще възникне едва при извършването на делбата, ако не са налице условията съгласно чл. 201 от ЗУТ за неговата поделяемост. В този случай сградата следва да бъде възложена или изнесена на публична продан заедно съответната принадлежаща част от правото на собственост върху неподеляемия имот определена по правилото на чл. 40 ал.1 от ЗС със заключението на вещото лице по назначената пред настоящата инстанция СТЕ в размер на 14,68 %. Предварителното изменение в частите от правото на собственост върху имота, при липсата на съгласие и волеизявление от страна на съсобственика за прехвърляне на право на идеална част от правото на собственост върху имота, само с оглед даденото по смисъла на чл. 56 ал.3 от ЗТСУ (отм.) и чл. 63 ал.1 от ЗС съгласие за извършване на строеж от другия съсобственик е незаконосъобразно.  При наличието на изискванията за поделяемост съгласно чл. 201 от ЗУТ всеки от съсобствениците в съответствие и с целите на делбата следва да получи реален дял, съответстваща на правата му към момента на постановяването на решение за допускането й.

С оглед изводите на настоящата инстанция относно предявения иск за делба на имота и на построената в него съсобствена сграда решението на районния съд, с което е допусната съдебна делба по отношение на двете сгради, посочени в исковата молба следва да се отмени, като предявеният иск за делба на сграда с ид. № 67338.528.74.4 като несъществуваща към настоящия момент следва да се отхвърли и следва да се допусне делба, както по отношение на имота, така и на съсобствената сгради при равни части от правото на собственост за ищците от една страна и ответниците от друг..

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 630 от 23.07.2007г. постановено по гр.д. № 3726 по описа за 2006г. на РС – гр. Сливен ИЗЦЯЛО, като

 

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА по отношение на поземлен имот с идентификатор № 67338.528.74 по кадастралната карта на гр. С., одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Агенция по кадастъра с адрес: гр. С., ул. „Т. в.” № 2, с площ от 494 кв.м., трайно предназначени – урбанизирана територия, стар идентификатор № 7392 при съседи: № 67338.528.75, № 67338.528.73, № 67338.528.72, № 67338.528.82 и на находящата се в западната му част сграда с идентификатор № 67338.528.74.3 по кадастралната карта на гр. Сливен със застроена площ от 52 кв.м. на един етаж с предназначение като жилищна сграда – еднофамилна, полумасивна конструкция, която делба да се извърши между Т.А.Н. ЕГН ********** и Р.С.Н. ЕГН **********,***„Д.” 30 – Г - 3, общо от една страна в режим на съпружеска имуществена общност за ½ ид.ч. и от друга страна – П.А.А. ЕГН ********** и С.И.А., общо в режим на съпружеска имуществена общност също с ½ ид.ч . от правото на собственост.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.А.Н. И Р.С.Н. против П.А.А. И С.И.А. иск за делба на сграда №  67338.528.74.4 със застроена площ от 7 кв.м., на един етаж, с предназначение – друг вид сграда  за обитаване с полумасивна конструкция, находящи се в поземлен имот с идентификатор № 67338.528.74 с адрес: гр. С., ул. „Т. в.” № 2 с площ 494 кв.м стар идентификатор № 7392 при съседи: № 67338.528.75, № 67338.528.73, № 67338.528.72, № 67338.528.82 като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.