Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 17.04.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2007 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Г.” ЕООД гр.Х., ул. „Ш.с.” №*, ап. *, с управител Х. Х. чрез адв. З. О.против Решение № 297 / 25.06.2007 г. по описа на Районен съд – Сливен,  по гр.д. № 1337 / 2006 г., с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника против Д.И.С. ***„Б.Ш.” № * * иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на поземлен недвижим имот № 2861552 с площ 65 кв.м., находящ се в землището на гр. Сливен, селищно образувание „И.”, м.„О. с.” като неоснователен. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. На първо място се сочи, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП и § 10 ал. 3 от ДР на ЗПСК , тъй като държавата е прехвърлила правото на собственост над процесният имот 2861552 на въззивното дружество като е прехвърлила правото на собственост на по – големия имот (част от който се явява процесният ) № 2860192 със съставянето на с АДС № 8037 / 1994 г. Въззивникът твърди и че със съставянето на този АДС на въззивника е предоставено правото на стопанисване и управление над процесния имот . Моли се обжалваното решение да бъде отменено , предявеният иск по чл. 108 от ЗС да бъде уважен и да бъдат присъдени деловодни разноски .

В с.з. въззивникът се представлява от адв. Д., която поддържа  жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции. В дадения от съда 3 дневен срок за представяне на писмени бележки такива не са били депозирани в канцеларията на ОС – Сливен .

Въззиваемият Д.С. в съдебно заседание се явява лично , оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като се потвърди първоинстанционното решение .

Пред настоящата инстанция се събраха допълнително писмени и гласни доказателства.

По така събраните писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

С Разпореждане № 22 от 23.09.1991 г. на Министерски съвет на основание Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество ДФ „Редки метали” е било преобразувани от 01.10.1991г. в 17 търговски дружества, сред които и „Г.” ЕООД гр. Сливен. Видно от приложеното по делото копие от Решение №3921 от 31.10.1991г., СлОС вписал по ф.д. 2852 от 1991г. ЕООД „Г.” със седалище гр. Сливен. В решението било отразено, че дружеството поема всички активи и пасиви от ДФ „Редки метали” – Бухово по баланса към 31.03.1991 г. заедно с другите права и задължения по разделителен протокол. Видно от удостоверение №307/204 от 30.03.2006 г. на Хасковския окръжен съд с Решение № 4571 от 14.07.2004 г. било променено седалището и адреса на управление и към момента същото е гр. Х., кв.„Б.”, ул. „И. в. „ бл. 1-А. Съгласно Приложение №5 към Разпореждане № 22 от 1991г. новообразуваното дружество „Г.” ЕООД е поело всички активи и пасиви на ДФ „Редки метали” – Бухово, които са включвали активите на подразделенията на дъщерната фирма на ДФ „Редки метали - Георесурс” Бухово, а именно МСП „Миньор” – Сливен, ГПП „Марица” – Хасково, ГПП „Западна Тракия” с.Калековец, обл. Пловдив, ГПП „Тунджа”, с. Орловец, Бургаска област по баланса към 31.03.1991 г.

С ПМС №163/20.08.1992 г. е била прекратена урано-добивната дейност на редица търговски дружества в България, сред които и „Г.” ЕООД гр. Сливен.

На 24.01.1995 г. бил съставен акт за държавна собственост №8037. Актът бил съставен на основание чл. 81 от Наредбата за държавните имоти и ПМС №56/94 г. Актът бил съставен за имот с обща площ от 44 800 кв.м. и било посочено, че е предоставен за оперативно управление на МСП „Миньор” с. Сборище, рудник – Сливен. Имотът от 44 800 кв.м. бил разположен в м. „Дълбоки дол ” и м. „ Юрта синур „ в землището на гр.Сливен. Към допълнителните данни в акта за държавна собственост било посочено, че описаните терени са предоставени на МСП „Миньор” с. Сборище, което е било правоприемник на управление „Редки метали” – Сливен, съгласно РМС № 1460 / 28.08.1962 г., РМС №14/28.01.1960 г. и протокол от 20.08.1962 г. на ГНС – Сливен.

Със Заповед № РД-11-11 -115 от 16.06.2003 г. Областният управител на област Сливен наредил от актовите книги за държавна собственост да бъде отписан АДС №8037/24.01.1995 г. В заповедта било посочено, че имотът е включен в капитала на „Г.” ЕООД.

Със заповед №РД-15-160 от 01.02.2006 г. Кметът на община Сливен одобрил допълване на кадастрален план на м. „О. с.”, селищно образувание „И.” в землището на гр. Сливен със границите на имоти, попадащи в новообразуван имот №2860192.

Видно от представената по делото съдебно-техническа експертиза от 06.02.2007 г. имотът посочен в исковата молба е бил образуван от поземлен имот № 5552 на който като собственик в разписната книга към кадастралния план действащ до одобряването на кадастралната карта със Заповед № РД – 18 – 31 / 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра е бил записан въззиваемият С. . Той бил записан като собственик на имота и в кадастралния регистър към кадастралната карта. По – късно при допълване на кадастралната карта били образувани два имота - 5552 , който бил отреден за С. и 1552 , който бил отреден за въззивното дружество . Последният имот бил сплощ 65 кв.м.

От извършенитеа пред въззивната инстанция съдебно-технически и тройна съдебно – техническа експертизи се установи, че на основание Разпореждане № 1460 / 28.08.1962 г. на  МС е било предвидено да се отчуждят за нуждите на управление на ДФ „Редки метали” – Бухово 14 050 кв.м. – частни , необработваеми полски имоти в землището на гр. Сливен. Било е предвидено и ОТС – Сливен за нуждите на управлението да предаде и 7 600 кв.м. ниви от Държавния поземлен фонд. С Разпореждане № 14 от 28.01.1966 г. на МС се предвиждало отчуждаването и предаването на Комитета по химията и металургията на 19 160 кв.м. земя на частни лица от гр. Сливен, съгласно списък , които следвало да се обезщетят в брой . С Разпореждане № 289 / 24.07.1969 г. се предвиждало отчуждаване и предаване на земи за държавни и обществени нужди на Министерството на химията и металургията в размер на 4.060 кв. м. частни земи от землището на гр.Сливен, както и 1270 кв.м. държавна земя. Във връзка с изброените разпореждания на МС били започнати процедури по отчуждаване на част от земите от ГНС – Сливен. Вещите лица са установили, че не са запазени писмени данни, от които да е видно дали са били реално завзети отчуждените частни имоти, а така също не са налице данни от които да видно, че процедурата по отчуждаване била доведена до своя край. Вещите лица са категорични по отношение на въпроса, че в протоколите за оценка на отчуждаващите се частни имоти за нуждите на Управление „Редки метали” с. Бухово – рудник Сливен няма записан имот на името на въззиваемия С. или на името на Г. Х. А., както и че не съществуват данни за реалното завземане на процесния имот от праводателя на въззивника . Вещите лица са посочили , че с цитираните по – горе разпореждания на МС за нуждите на Управление „ Редки метали „ са били предвидени за отчуждаване терени с обща площ 59 796 кв.м. , а с АДС 8037 / 1995 г. на Управление „ Редки метали „ е бил предоставен терен с обща площ 44 800 кв.м. в м. „ Дълбоки дол „ и м. „ Орта синур „ .в землището на гр.Сливен.

От представената по делото съдебно-икономически и тройна съдебно – икономически експертизи се установи, че не са налице данни от които да се установи точният размер на активите преди и по време на прекратяване на дейността на „Редки метали – Сливен”, тъй като въззивната страна не е представила приемо-предавателни протоколи съставени при ликвидирането на ДФ „Редки метали” – Бухово през 1991 г. Вещите лица са посочили, че по делото не са представени документи от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник – Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога  процесният имот е бил  записван в баланса на „Г.” ЕООД .

По делото беше извършена тройна съдебно-счетоводна експертиза вещите лица по която дадоха заключение, че не може да се отговори колко недвижими имота в декара от процесната м. „Орта синур” има вписани в активите преди и по време на прекратяване на дейността на  „Редки метали” – Сливен, тъй като в счетоводството на дружеството земите фигурират само като сума без да е налице описание на терените. Вещите лица са категорични по отношение на въпроса, че не са налице приемо-предавателни или други документи от които да е видно, че процесният имот е предаден за стопанисване и управление на „Г.” ЕООД, както и че не са налице доказателства за прехвърляне на имота описан в АДС № 8037 / 1995 г. от „Редки метали” – Бухово на МСП „Миньор” и за предаването му на „Г.” ЕООД. Вещите лица са посочили, че не са представени документи от които да е възможно да се установи дали процесният имот е включен в сумата за земи, отразена в баланса на „Г.” ЕООД гр. Хасково.  В съдебно заседание вещите лица са посочили, че в разпореждането на Министъра на промишлеността за предаване на активите на  „Г.” ЕООД гр. Сливен не е било налице конкретно описание на активите и пасивите, които са притежавали предприятията и които е следвало да бъдат предадени. Освен това са посочили, че не са налице данни имотът по АДС № 8037 / 1995 г. да е бил включен в баланса на някои от предприятията в рамките на „Редки метали” Бухово. Вещите лица са категорични и по отношение на обстоятелството, че справката приложена в преписката на Областния управител по искането за деактуването на имотите с обща стойност 3917 лв. не е счетоводно обоснована, тъй като не са налице доказателства от къде са били взети стойностите на земята в отделните местности, като в счетоводството на въззивника не са били налице такива данни.

Видно от представеното по делото копие от решение № 41 на заседание на Общинския съвет на Община Сливен проведено на 29.02.2000 г. е било взето решение за създаване на селищни образувания по параграф 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ в землището на гр. Сливен, а именно селищно образувание „Изгрев”, селищно образувание „Селищото” и селищно образувание „Кироолу”.

На 18.05.1985 г. между въззиваемия Д.С. и Г. Х. А. бил сключен писмен договор , без нотариална форма, с който А. „продал” на С. ***„Дълбоки дол „ при граници юг – Г. Г. , запад – И. С. , север – Й. К. и изток – път.

По делото е представена Заповед № 669 / 28.06.2002 г. на Кмета на община Сливен , с която било признато правото на въззиваемия С. да придобие собственост до 1000 кв.м. от имот пл.№ 5552 находящ се в м. „Орта синур „ в землището на гр. Сливен.

Обжалваното съдебно решение е било съобщено на въззивника на 29.06.2007 г. и в рамките на законоустановения 14 дневен срок – на 16.07.2007 г. била депозирана настоящата жалба ( видно от пощенско клеймо жалбата е изпратена в първия работен ден след 13.07.2007 г.).

         Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства . Следва да се отбележи, че съдът изцяло кредитира представените по делото експертни заключения , тъй като намира, че са изготвени от компетентни лица , в чиято безпристрастност не се съмнява и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото . Както за изготвянето на едноличните експертизи, така и за изготвянето на тройните експертизи вещите лица са положи всички усилия за издирването на счетоводни документи, необходими за изследване на поставените въпроси. Въпреки това и поради пасивното поведение на представителите на въззивното дружество за осигуряване на информацията и набавянето на документите необходими за изследването по поставените въпроси, по делото не се събраха доказателства, от които да е видно записването на процесния имот в баланса на „Редки метали – Бухово или на МСП „Миньор” към 31.03.1991г., нито извършването на други действия по управлението на този имот.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя не основателна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС , собственикът може да иска своята вещ от всяко лице , което я владее или държи без да има правно основание за това . В тежест на ищеца е да докаже , че е собственик на веща , че веща се владее от друго лице и това друго лице няма правно основание да владее веща . За да се уважи искът е необходимо и трите предпоставки да са кумулативно осъществени . Липсата на коя да е от тях води до неоснователност на иска .

         В настоящия случай въззиваемата страна към момента на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене владее имота.

         Предмет на доказване е първата предпоставка необходима за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС , а именно, че въззивникът е собственик на имота ревандикацията на който се иска . Без доказването на тази предпоставка е безпредметно изследването на въпроса дали ответникът по иска – въззиваем в настоящето производство владее имота и то на годно основание . Правото на собственост на въззивника по отношение на процесния имот обаче от събраните по делото доказателства не се доказа.

         Въззивникът основава своето право на собственост на разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОП , както и на наличието на универсално правоприемство между него и МСП „ Миньор „ гр. Сливен .

В разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е посочено , че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОП обаче не се прилага за недвижими имоти, които са били определени за държавни и обществени нужди и не са били усвоени от държавните предприятия . В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС – Р269/29.10.2007 г. по гр.д. № 1010/2006 г.

Безспорно е доказано по делото , че новообразуваното дружество „Г.” ЕООД е поело всички активи и пасиви на ДФ „Редки метали” – Бухово с дъщерна фирма „ Георесурс „ Бухово с подразделения : МСП „Миньор – Сливен, „Геолого- проучвателно предприятия „Марица” – Хасково, „Геолого-проучвателно предприятие „Западна Тракия” – с.Калековец, Пловдивска област, „Геолого- проучвателно предприятие „Тундаж” – с. Орловец, Бургаска област, по баланс към 31.03.1991г., заедно с другите права и задължения по разделителен протокол . Това обстоятелство се доказва от Приложение № 5 към Разпореждане № 22 от 1991г.

За да се установи обаче дали въззивникът е придобил правото на собственост над процесния имот по силата на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е необходимо да се докаже , че порцесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на някое от посочените предприятия , бил е усвоен за нуждите на предприятието и е бил включен като актив в баланса им към 31.03.1991г.

Твърдението на въззивника е, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на МПС „Миньор” с. Сборище, р-к Сливен, за което се позовава на записванията в АДС № 8037 / 24.01.1995г. съставен относно правото на собственост на държавата за имот от 44 800 кв.м., предоставен на МПС „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен, което е правоприемник на  У-ние „Редки метали” – Сливен.

От назначената СТЕ безспорно се установи, че имотът по АДС № 8037/24.01.1995г. представлява имот № 2860192 по одобрената кадастрална карта и в неговите граници се включва и процесния имот, от което обаче не следва безусловно обстоятелството, че е придобит чрез преобразуването на основание чл.1 ал.1 от ЗОЕТДДИ и съгласно чл. 17а от ЗППДОП (отм.) от „Г.” ЕООД.

Придобиването на имота от държавата съгласно съставения АДС е обусловено от надлежното извършване на процедурата по отчуждаване на имотите на посочените в него отчуждителни основания, а именно РМС № 1460 / 1962г., РМС № 14 / 1966 г. и РМС № 289/24.07.1969г. и доказването на обстоятелството, че фактическият състав на отчуждаването е осъществен по отношение на процесния имот.

Възражението на въззивника, че обвързващата доказателствена сила АДС като официален документ се отнася и за придобиването на имота от „Г.” ЕООД като предоставен за стопанисване и управление на МСП „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен е неоснователно. По отношение на правоприемството, произтичащо от образуването и приватизацията на едноличното търговско дружество с държавно имущество въззивникът следваше да проведе пълно доказване на всички предпоставки по чл. 17а от ЗППДОбП, включително предоставянето на имота за стопанисване и управление на МСП „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен и заприходяването му в баланса на това предприятие към 31.03.1991г., което не е направено .

Данните за това въззивникът черпи единствено от акта за държавна собственост, който обаче е съставен през 1995г. – приблизително четири години след образуването на едноличното търговско дружество с държавно имущество и спрямо момента – 31.03.1991г., към който е следвало да бъдат определени активите на предприятието, от които се формира капитала на новообразуваното дружество. Основанието за съставяне на АДС посочено в него е чл. 81 от НДИ и ПМС № 56/1994г. По делото липсват данни съгласно която от хипотезите посочени в чл. 81 от НДИ - по ал.1 или ал.3, е съставен АДС към което се наслагва и посочването на ПМС № 56/1994г., с което се прекратява уранодобивната дейност на посочените в чл. 1 ал.1 еднолични търговски дружества. Съгласно чл. 4 от същото постановление капиталът на търговските дружества по чл.1 е следвало да се намали със средствата посочени в ликвидационните баланси за уранодобивната дейност в съответствие с чл. 29 от ЗСч (отм.)

Така посочените основания за съставянето на АДС изисква доказване на основанието за съставянето му в хипотезата на чл. 81 ал.3 от НДИ (отм.), а именно във връзка с изготвяне на правен анализ по реда на чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (ДВ, бр. 50 от 1992 г.) относно недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса на държавното предприятие МСП „Миньор”, а с оглед акта по чл. 1 ал.1 от ЗОЕТДДИ (отм.), че се е водил на отчет по баланса на това предприятие към 31.03.1991г.

Поради това в тежест на въззивника е доказването, че и към 31.03.1991г. имотът е бил стопанисван от МПС „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен и/или, че по отношение на имота това предприятие е извършвало управление и е бил записан в неговия баланс.

Тези обстоятелства съдът намира, че не се доказват по делото. Вещите лица извършили единичната и тройната съдебно – счетоводна експертиза са категорични , че по делото не са представени документи от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник – Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога  процесният имот е бил  записван в баланса на „Г.” ЕООД .

Липсата на доказателства за придобиването на правото на собственост от въззивника определя като безпредметно обсъждането на възражението на въззиваемия, че е собственик на имота въз основа на осъществявано от него давностно владение. Прецизността изисква обаче да се посочи, че установената чрез АДС № 8037 / 1995г. държавна собственост и включването на имота съгласно представеното от въззивника решение № 41 от заседания на Общински съвет – Сливен от 29.02.2000г. в селищни образувания на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ определя специален ред за придобиване правото на собственост  върху този имот и изключва придобиването му чрез давностно владение спрямо държавата.

         Изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд , предвид на което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от процеса претенцията на въззивника за заплащане на направените пред двете инстанции деловодни разноски е неоснователна.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 297 / 25.06.2007 г. по описа на Районен съд – Сливен,  по гр.д. № 1337 / 2006 г.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „Г.” ЕООД – гр. Х., ул.„Ш. с.” № *, ап. * за присъждане на направените пред двете инстанции деловодни разноски като неоснователно.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.