Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  20.10.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на тринадесети октомври  през две хиляди и девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  М. БЛЕЦОВА 

                                                                                                              М. ХРИСТОВА

при секретаря М.Л. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 6 по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

Производството по делото се разглежда в съответствие с разпоредбата на § 2  ал.2 от ПЗР  на ГПК / ДВ бр. 59/20.07.2007 г./ в сила от 01.03.2008 г./.

 Производството по делото е образувано по жалба на ОС „ Земеделие и гори” /сега „Земеделие” /– Сливен, представлявана от инж. Д.Ф.Б., против  Решение № 960 /27.11.2007г., постановено по гр. дело № 2051/ 2007год. на районен съд гр.Сливен.

С това решение е признато за установено по отношение на ОС” Земеделие и гори” – Сливен, че А.Д.В. с ЕГН ********** ***, има право на възстановяване на собствеността върху земеделска земя с площ 1010 кв.м. в м.  „До село” в землището на с. И., общ.Сливен.

В жалбата се навеждат доводи, че посочения имот е заявяван пред Поземлена комисия / ПК / за възстановяване, но „ като имот от 0.9 дка в м. „До село”, собственост на Г.В.Д.,  по молба на Г.В., негова дъщеря и майка на ищеца А.Д.В. и ПК с протокол № 09/09.02.1993 г.отказва да признае правото на възстановяване на собствеността.” Посочено е, че този имот е възстановен с решение № 3089/1994г. , постановено по гр. д. № 3300/1994 г. на РС – Сливен, с който признават 0.9 дка в м. „До село”, на основание договор от 14.08.1946 г. и записка № 162/1947 г. В решението били посочени граници и съседи на този имот. Жалбоподателят твърди, че имота , който е възстановен от 0.9 дка в м.”До село” и този, закупен от въззиваемия – ищец с нот.акт № 78, том І, дело № 222/1976 г., са един и същи имот. Посочва, че този имот е изключен от регулационни план на селото  с ПМС от 21.12.1961 г. Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което се отхвърли молбата за възстановяване право на собственост на посочения имот, земеделска земя от 1010 кв.м.  в м. „До село” в землището на с.И. на А.Д.В..

Ответната по   жалбата страна е депозирала възражение. Твърди, че имотът, предявен за възстановяване по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ е придобит от  А.В. на 30.12.1976 г., чрез продажба  осъществена по реда на действащия тогава и отменен сега ЗСГ. Посочва, че този имот е празно дворно място образуващо парцел ІV-24 в кв.6 по плана на с.И. и за него А.В. има нот.акт№ 78, том І, нот.дело № 222/1976 г. и имота е с площ 1010 кв.м., сега е – земеделска земя в непосредствена близост до населеното място. Сочи, че наследниците на Г.В.Д. са обжалвани Протокол № 09/09.02.1993 г. пред РС – Сливен и възстановените им с решението по гр.д. № 3300/94 г. земеделски земи не включват процесния имот. Посочва, че границите на процесния имот не съвпадат с тези на имотите, които са възстановени с това решение на РС – Сливен. Този имот се е владял непрекъснато от 1973 до 1993 г. от А.В., който и сега продължавал да го владее. Обстоятелствата, че има различни имена на имотите, граничещи с процесния приема, че е в резултат на  изминалия значителен период от времето от придобиване собствеността на процесния имот до настоящия момент. Посочва, че дядото на В. е декларирал имотите, които има на своите наследници, но този имот  тогава не е бил извън регулацията, а декларацията е била за непокрити имоти, намиращи се извън регулация. Моли да се остави жалбата без уважение като неоснователна и недоказана и се потвърди решението на РС – Сливен, тъй като към настоящия момент В. владее повече от 50 години този имот, който е негова собственост.

В представената на 19.10.2009г. писмена защита, са наведени доводи за наличие на няколко имота на дядото на ищеца в същата местност, като счита, че е установено, че те си граничат, но процесния имот е бил в чертите на селото до 1976г., когато е продаден по от дядо на внук по реда на ЗСГ, а и след тази година. Намира, че това му твърдение,  се потвърждава от събраните доказателства и заключения на съдебно техническите експертизи, допуснати от РС и ОС Сливен. Сочи, че границите на различните имоти на дядото на ищеца са различни, процесния имот не е бил заявяван  и това  е установено по делото. Моли да се отхвърли жалбата и се потвърди обжалваното решение на РС Сливен. Претендира разноските по делото.

Община – Сливен не е изразила становище по жалбата.

Пред тази инстанция са представени и приети писмени доказателства, включително и Заключение на съдебно-техническа експертиза.

 Жалбата е процесуално  допустима. Подадена е в срок по ГПК от легитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва валидно постановен, подлежащ на  обжалване съдебен акт . 

Окръжният съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, обсъди доводите и наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението,    приема за установено от фактическа страна,   следното:

Предмет на  жалбата е решение,   постановено по претенция с посочено правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ.

Установено е по делото, че А.В. е придобил собственост върху недвижим имот, находяща се в чертите на с.И., представляващ празно дворно място, съставляващо парцел ІV – 24 в кв.6 по плана на селото, с площ 1010 кв.м. при посочени  граници улица, наследници на С.Д., С.Д. А., наследници на П. А. и Р.Д..

Видно от писмен  договор за покупко-продажба от 14.08.1946г., вписан със записка № 162/29.12.1947г. том ІІ,   Г.В.Б., е купил от Н.С.В.. По време на тази покупко-продажба имота е бил в местността „До село” в землището на с.И. и с площ – 1,2 дка при посочени граници Н.В., Д. Р.М., дере и Г.В..

 По заявление вх.№ 212/27.02.1992г. Г.Г.В.е заявила за възстановяване право на собственост на наследниците на Г.В. върху земеделски земи, намиращи се в землището на с.И., включително и: „градина от 0,900 дка в м.”До село” – до барата; харман от 3 дка в м.”Харманите” и – нива от 3 дка в м.”До село” – до барата. Тези имоти са били възстановени с решение № 3089/03.11.1994г. по гр.д. № 3300/94г. на РС – Сливен. В заявените от Г.Г.В., като наследник на Г.В.Д., б.ж. на с. И., имоти   за възстановяване право на собственост, имот с площ 0,900дка, в м. „До село” е бил овощна градина, а не   дворно място, което е изключено от регулацията на селото. /арг. Протокол № 09/02.02.1993г., по заявление № 21097/27.02.1997г. на ПК Сливен, лист 24 по гр.д. № 2051/2007г. на РС Сливен/. Видно от тази преписка и останалите доказателства по делото, вкл. заключението на съдебно техническата експертиза, праводателят  на Г.Г.и  продавач по процесния нот. акт №  78, том І, нот.дело № 222/1976г., Г.В. е имал в тази местност овощна градина, харман и ниви,   които са посочени  като граница и на процесния имот.  Тези имоти през 1947 г. са били внесени в ТКЗС, но без процесния, който тогава и към 1976г., е бил в чертите на селото. Бил е в чертите на селото и към 1976г., когато е даден на ищеца, а и до 1988г.Установено е по делото, че до 1988г., този имот е бил в плана на село И.. По  скица от тази година, ”Едно от дърветата на едната граница, е круша и е заснета при разработването на кадастралния план през 1988г, както и входа като желязна портичка, е отразен на този план.”  Това дърво- круша и желязната портичка ги има и сега, те  съществуват на място./ Виж протокола от с.з.13.10.2009г., в.л. А./.       

Обстоятелството, че Г.В.Д.  по списъка на домакинствата, стопанисващи селскостопанска земя в с.И.  и по разписния лист е вписал  4.720 дка стопанисвана  земя, от която 0.220 дка в регулационния план на селото, не може да мотивира извод, че към сключване на сделката по посочения нот.акт от 1976 г., той не е имал в повече недвижим имот в по-голям размер в чертите на селото, поради което се е наложило по силата на ЗСГ / отм. /, в посочения от законодателя срок, да се освободи от имота, който е  негово притежание   в размер, над допустимия по ЗСГ.

 От заключението на изслушаната   съдебно-техническа експертиза с експерт инж.Д.И.А. се установява, че процесната „земеделска земя с площ от 1010 кв.м.”, представляваща бивш имот № ІV – 24 в кв.6 по плана на селото не съвпада с имотите, които са възстановени на наследниците на Г.В. по решението, постановено по гр.д. № 3300/94г. на РС – Сливен. Възстановените с това решение имоти „нито частично, нито изцяло съвпадат с данните за имота по нот.акт № 78, т.ІІ, дело № 222/30.12.1976г., който имот, като бивше дворно място, е извън регулацията на с.И. от 1988г. и е собственост на А.В. *** и не е заявяван за възстановяване като земеделска земя пред ПК на името на дядото му Г.В. като и на самия А.Д.В.” /арг.допълнителна техническа експертиза от 30.09.09г. в.л. инж. Д.И./.

Приема се за категорично установено по делото, че до 1988г. процесния имот е бил в регулационните граници на селото и при изработване на регулационния план на с.И. от тази- 1988г., е останал извън чертите на селото, като имотните граници на имот с пл.№ 24 с отредения за него парцел ІV – 24 в кв.6 по КРП /от 1936г./ по плана на с.И. и имотните граници на поземлен имот с № 070024 с площ от 1,180 дка по плана за земеразделяне на с.И., представляващ нива от 1,800 дка в м.”Бабов харман” са „абсолютно идентични с празно дворно място по нот.акт № 78 т.1 дело № 222 от 1976г.”, което е собственост на А.Д.В.. Фактически експертът е установил, че имотът и към настоящия момент е със съществуваща, макар и повредена ограда и границите „са едни и същи от 1936г. и до днес”. Имотът е достатъчно добре идентифициран. Експертът е проучил на място, видял е имота, оградата и посочва, че „едно от дърветата на едната граница е круша и е заснета при изработването на кадастралния план през 1988г. както и входа като желязна портичка, макар и килната на една страна е отразена на този план. Отразена е самата ограда, която е с бетонови и железни колове и мрежа, която е почти изгнила, разкъсана, но стои”. Имотът е даден на несобственици – Н.И.К.и тя няма нищо общо с процесния имот. Тя никога не  е притежавала в с.И. и не го е купила от собственика. /арг. с.з. проведено на 13.10.2009г. в.л. инж. Д. А. и преписка № 3422А на ПК – Сливен, заведена на лицето И.К.Г.. На това лице, като наследник на Н.К.е било признато право на собственост на земеделска земя 3 дка в землището на гр.Сливен. Това лице е посочило, че иска да бъде „настанен върху остатъчен фонд и е посочил два имота в землището на с.И., вместо в землището на гр.Сливен като единия от посочените имоти  е „имот № 070024, 1,180 дка”.  /арг. и молба вх.№ 773/14.06.2006г. на И.К.Г. ***  и преписка № 3422А на ПК – Сливен /.

Съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта. Заключенията не са оспорени пред РС – Сливен.

Тези констатации мотивират следните  правни изводи: 

ЗСПЗЗ  е предоставил  възможността за възстановяване правото на собственост с установителен иск по чл. 11 ал.2 ако е пропуснат срокът по ал.1.

Предмет на иска е възстановяване на собствеността върху земеделски земи,  а пропускането на срока по чл. 10 ал.1 от ЗСПЗЗ е процесуална предпоставка за допустимостта му. В трайната си практика ВКС приема, че е възможно „ чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ да има за предмет установяване правото на собственост само за част от земеделските земи, за които не е поискано в срока по ал.1 възстановяване”.

Пропускането на срока по чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ води до преклудиране правото да се иска от ПК възстановяване на правото за собственост за всеки отделен имот, който от своя страна обуславя и правния интерес на иска по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. При иск с правно основание чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ следва да се установят, при условията на пълно доказване фактите, по силата на които се твърди, че е придобита собствеността върху земеделски земи от ищеца, а или неговия наследодател, а именно конкретното придобивно фактическо основание / правна сделка, придобивна давност и прочие/.

В конкретния случай е установено, че   за процесния имот не е имало подадена  пред ПК молба за възстановяване. Обстоятелството, че наследницата на Д.В., Г.Д.е подала молба пред ПК за възстановяване правото на собственост на неговите имоти, не може да е основание и да мотивира извод, че възстановената  собственост върху овощна градина от 0.900 дка в м. „До село” в землището на с.И. е идентична с процесния имот, собственост на А.В..

Въззиваемият – ищец  по категоричен начин установява по делото, че процесния имот е придобит с правна сделка сключена с дядо му Г.В., обективирана в нот.акт№ 78, том І, нот.дело № 222/1976г., който е бил сключен на основание ЗСГ / отм. /. Обстоятелството, че продавача по този нотариален акт е имал и други земи, в посочената местност и включително и овощна градина от 0.9 дка,/ а и нива и харман от по 3,00дка/, също е установено по категоричен начин по делото. Този имот не е идентичен с имота, предмет на иска по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ предявен от въззиваемия.

Твърдението на жалбоподателя, че е възстановил  процесния имот от 0.9 дка в м. „До село” и той е идентичен с процесния, не се подкрепя от доказателствата по делото и не може да бъде споделено. Обстоятелството, че  по договор от 1946 г., Записка от 1947 г. за покупко-продажба на харман от 1.2 дка в местността до село, също не може да мотивира извод, че това овощна градина от 0.9 дка в землището на същото село. Процесният имот е бил дворно място, включително и към 1988 г., когато е бил изготвен поредния регулационен план на с. И. .

Като е достигнал до същите правни изводи РС – Сливен е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.  Настоящата инстанция споделя правните изводи, отразени от РС – Сливен в обжалваното решение.

По тези съображения се приема, че жалбата на ОС „Земеделие и гори” – Сливен, сега ОС „ Земеделие” – Сливен е неоснователна и не следва да бъде уважена.

В съответствие с разпоредбата на чл.219, б. „а” ГПК /отм./, настоящото решение влиза в сила от деня на постановяването му, тъй като съгласно разпоредбата на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК  /отм./ не подлежи на касационно обжалване

Мотивиран от изложените съображения, съдът                                   

Р    Е    Ш    И  :

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 960/27.11.2007г., постановено по гр.д. № 2051/2007г. на РС – Сливен.

Решението   е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: