Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен,  25.02.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Г.” ЕООД гр.Х., ул. „Ш. с.” №9, ап. 12, с управител Х. Х. чрез адв. З. О. против Решение № 399/25.06.2007 г. по описа на Районен съд – Сливен,  по гр.д. № 1266/2006 г., с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника против И.С.У. ЕГН ********** и Ж.Й.У. ЕГН ********** ***„С.к.” № ** – * - * иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на поземлен недвижим имот №2862792 с площ 999 кв.м., находящ се в землището на гр. Сливен, селищно образувание „Изгрев”, м.„О. с.” като неоснователен. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. На първо място се сочи, че неправилно СлРС е приел, че са неустановени  границите на имота, описан в АДС 8036 от 1995 г. Сочи се, че този имот с площ от 39 650 кв.м. е с определени граници по скица № 3232 от 2002 г. въз основа на която е издадена заповед №РД-11-11 -116 от 16.06.2003 г. на Сливенския областен управител. Във връзка с това се излага становище, че заключението на вещото лице М. е категорично по отношение на обстоятелството, че процесният имот №2862792 е част от имота описан в АДС 8036/95 г.

На второ място се сочи, че СлРС неправилно е приел, че поземлен имот №2860202 е образуван със заповед №РД-15-160 от 01.02.2006 г. на Кмета на Община Сливен, тъй като той е образуван и обособен като самостоятелен имот през 2002 г., когато със заповед №РД-01-0009 от 08.01.2002 г. на Сливенския областен управител е бил одобрен плана за новообразуваните имоти в м. „О. с.”. Сочи се, че СлРС неправилно се е позовал на кадастралната карта на землището на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31 от 19.04.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, тъй като по отношение на спорния имот заповедта не е влязла в сила поради обжалването й. Жалбоподателят сочат, че неправилното установяване на фактите и същественото нарушение на съдопроизводствените правила са довели до неправилни правни изводи относно собствеността върху процесния имот и неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че въззивникът „Г.” ЕООД гр.Х.претендира право на собственост върху процесния имот, като част от недвижим имот от 39 650 кв.м. по АДС №8036/1995 г. на основание чл. 17а от ЗППДОП. На последно място въззивникът излага съображения за неправилни съдебни изводи по отношение изтеклата придобивна давност на имота в полза на въззиваемите.

В с.з. въззивникът се представлява от адв. Д., която поддържа  жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемите И. и Ж. У. в съдебно заседание се представляват от адв. К., която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Излага становище за категорична обоснованост на извода за липса на правото на собственост на процесния имот от страна на въззивното дружество.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнително писмени и гласни доказателства.

По така събраните писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

С нот. акт №91 от 21.05.1959 г. Д.С. Т. бил признат за собственик по давностно владение на недвижим имот - мараж в землището на гр. Сливен м. „С. б.” от 8 дка при граници: наследници на С.З., наследници на И. Д., наследници на В. Р. и път.

На 29.12.1970 г. бил съставен нот. акт №2 за покупко-продажба на недвижим имот, с който Е. Д. Т. продал на Р.М. Р. собствения си недвижим имот, а именно - мараж, овощна градина към момента на сключване на сделката, състоящ се от 3,8 дка, находящ се в м. „С.б.” в землището на гр. С. при граници: наследници на С. З., наследници на И. Д.в, наследници на В.Р. и път. От общо 3,8 дка Е. Т. е продал на Р. Р. само 1 дка.

С нот. акт за продажба на недвижим имот №95 от 05.07.2000 г. Р.М. Р. и съпругата му Г. И. Р. продали на въззиваемите И.С.У. и Ж.Й.У. собствения си недвижим имот, находящ се в землището на гр. Сливен,  м. „В.к.”, а именно вилно място, представляващо имот с пл. № 2792 с площ от 1000 кв.м. ведно с построените в имота масивно-жилищна сграда – гараж и стопански постройки при граници: от север имот №2790, от изток – имот №2791 и №2793, от юг – имот №2794 и от запад – път.

По приложената към делото скица от 14.10.05 г. на имот №2862792 като собственик на имота е посочен въззиваемият Р. М. Р. , а площта му е посочена като 999 кв.м.

В отговор даден по реда на чл. 114 от ГПК въззиваемите Ж. и И. У.. са отговорили , че от м. 05.2006 г. са владели имота и продължават да го владеят и към момента, така както са го закупили от Р. Р.. 

С Разпореждане № 22 от 23.09.1991 г. на Министерски съвет на основание Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество ДФ „Р. м.” е било преобразувани от 01.10.1991г. в 17 търговски дружества, сред които и „Г.” ЕООД гр. Сливен. Видно от приложеното по делото копие от Решение №3921 от 31.10.1991г., СлОС вписал по ф.д. 2852 от 1991г. ЕООД „Г.” със седалище гр. С. В решението било отразено, че дружеството поема всички активи и пасиви от ДФ „Р. м.” – Б. по баланса към 31.03.1991 г. заедно с другите права и задължения по разделителен протокол. Видно от удостоверение №307/204 от 30.03.2006 г. на Хасковския окръжен съд с Решение № 4571 от 14.07.2004 г. било променено седалището и адреса на управление и към момента същото е гр. Х., кв.„Б.”, ул. „И. в. „ бл. 1-А. Съгласно Приложение №5 към Разпореждане № 22 от 1991г. новообразуваното дружество „Г.” ЕООД е поело всички активи и пасиви на ДФ „Р. м.” – Б., които са включвали активите на подразделенията на дъщерната фирма на ДФ „Р. м. – Г.” Б.., а именно МСП „М.” – Сливен, ГПП „М.” – Х., ГПП „З. Т.” с.К., обл. П., ГПП „Т.”, с. О., Бургаска област по баланса към 31.03.1991 г.

С ПМС №163/20.08.1992 г. е била прекратена урано-добивната дейност на редица търговски дружества в България, сред които и „Г.” ЕООД гр. Сливен.

На 24.01.1995 г. бил съставен акт за държавна собственост №8036. Актът бил съставен на основание чл. 81 от Наредбата за държавните имоти и ПМС №56/94 г. Актът бил съставен за имот с обща площ от 39 650 кв.м. и било посочено, че е предоставен за оперативно управление на МСП „М.” с. С., рудник – Сливен. Имотът от 39 650 кв.м. бил разположен в м. „С. б.” в землището на гр. Сливен. Към допълнителните данни в акта за държавна собственост било посочено, че описаните терени са предоставени на МСП „М.” с. С., което е било правоприемник на управление „Р. м.” – С., съгласно РМС №18/25.01.1968 г., МС №96/10.04.1967 г. , РМС №289/21.07.69 г., РМС №18/25.01.1988 г. и удостоверение от 05.12.1966 г. на ГНС – Сливен.

Със заповед № РД-11-11 -116 от 16.06.2003 г. Областният управител на област Сливен наредил от актовите книги за държавна собственост да бъде отписан АДС №8036/24.01.1995 г. В заповедта било посочено, че имотът е включен в капитала на „Г.” ЕООД.

Със заповед №РД-15-162 от 01.02.2006 г. Кметът на община Сливен одобрил допълване на кадастрален план на м. „О. с.”, селищно образувание „Изгрев” в землището на гр. Сливен със границите на имоти, попадащи в новообразуван имот №2860202.

Видно от представената по делото съдебно-техническа експертиза от 06.02.2007 г. имотът посочен в нот. акт №92 от 2000 г. попада в границите на новообразувания имот №2860202. Вещото лице посочило също така, че посоченият в исковата молба имот е идентичен с този описан в представения по делото нот. акт №92/00 г., а така също, че квадратурата на имота №2792 описан в нот. акт от 1000 кв.м. по скица е 999 кв.м.

От извършената пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза се установи, че на основание Разпореждане № 96 / 1967 г. на  МС за отчуждаване и предаване на недвижими имоти с държавни и обществени нужди, с което за нуждите на управление на ДФ „Р. м.” – Б. се е предвиждало отчуждаването на 12.300 дка на земи, собственост на частни стопани в землището на гр. Сливен. С Разпореждане №18 от 25.01.1968 г. на МС се е предвиждало отчуждаването и предаването на Министерството на химията и металургията на 3360 кв.м. държавна земя и на 6 дка и 316 кв.м. земя на частни лица от гр. Сливен, стопанисвана от ГНС – Сливен.  С Разпореждане №289/24.07.1969 г. се е предвиждало отчуждаване и предаване на земи за държавни и обществени нужди на Министерството на химията и металургията в размер на 4.060 кв. м. частни земи от землището на гр.Сливен. Във връзка с изброените разпореждания на МС са били започнати процедури по отчуждаване на част от земите от ГНС – Сливен. Вещото лице е установило, че не са запазени писмени данни, от които да е видно дали са били реално завзети отчуждените частни имоти, а така също не са налице данни от които да видно, че процедурата по отчуждаване била доведена до своя край. Вещото лице е категорично по отношение на въпроса, че протоколите за оценка на отчуждаващите се частни имоти за нуждите на Управление „Р. м.” с. Б. – рудник Сливен няма записан имот на името на праводателя на въззиваемите Р.М. Р. По извършената съдебно-техническа експертиза вещото лице е констатирало, че процесният имот е включен в терена по АДС №8036/1995 г., а така също , че имотът е бил заснет по кадастралния план от 1989 г., който е обявен на заинтересуваните собственици, но не е одобрен. В разписния лист към този план от 1989 г. процесният имот с пл. №2792 е бил записан на името на Р. М. Р... В обясненията си дадени в съдебно заседание на 17.03.2008 г. вещото лице Х. е посочила, че Комисията по чл.7 от ПОИДОН не е съставила разпореждане, което да е връчено на „Р. м.” Б. относно приключването на процедурата за отчуждаване на недвижими имоти. Отново е потвърдила, че не са налице писмени данни от които да се установи дали на собствениците на имотите, подлежащи на отчуждаване са изплащани обезщетения.

От представения по делото информационен меморандум на Агенцията за приватизация „Г.” ЕООД гр. Х. от 2004 г. е видно, че на стр. 9 и 10 териториите посочени в АДС №8036/1995 г. са посочени като собственост на „Г.” ЕООД .

От представената по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че не са налице данни от които да се установи точният размер на активите преди и по време на прекратяване на дейността на „Р. м. – Сливен”, тъй като въззивната страна не е представила приемо-предавателни протоколи съставени при ликвидирането на ДФ „Р. м.” – Б. през 1991 г. Вещото лице е посочило, че по делото не са представени документи от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник – Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога  процесният имот е бил  записван в баланса на „Г.” ЕООД . Вещото лице е констатирало, че задълженията към местни данъци и такси за недвижимия имот посочен в АДС №8036/1995 г. са заплащани от въззивното дружество от 01.06.2003 г. до края на 2008 г.

По делото беше извършена тройна съдебно-счетоводна експертиза вещите лица по която дадоха заключение, че не може да се отговори колко недвижими имота в декара от процесната м. „О.с.” има вписани в активите преди и по време на прекратяване на дейността на  „Р. м.” – С., тъй като в счетоводството на дружеството земите фигурират само като сума без да е налице описание на терените. Вещите лица са категорични по отношение на въпроса, че не са налице приемо-предавателни или други документи от които да е видно, че процесният имот е предаден за стопанисване и управление на „Г.” ЕООД, както и че не са налице доказателства за прехвърляне на имота описан в АДС №8036/1995 г.  от „Р. м.” – Б. на МСП „М.” и за предаването му на „Г.” ЕООД. Вещите лица са посочили, че не са представени документи от които да е възможно да се установи дали процесният имот е включен в сумата за земи, отразена в баланса на „Г.” ЕООД гр. Х.  В съдебно заседание вещите лица са посочили, че в разпореждането на Министъра на промишлеността за предаване на активите на  „Г.” ЕООД гр. Сливен не е било налице конкретно описание на активите и пасивите, които са притежавали предприятията и които е следвало да бъдат предадени. Освен това са посочили, че не са налице данни имотът по АДС №8036/1995 г. да е бил включен в баланса на някои от предприятията в рамките на „Р. м.” Б. Вещите лица са категорични и по отношение на обстоятелството, че справката приложена в преписката на Областния управител по искането за деактуването на имотите с обща стойност 3917 лв. не е счетоводно обоснована, тъй като не са налице доказателства от къде са били взети стойностите на земята в отделните местности, като в счетоводството на въззивника не са били налице такива данни.

Видно от представеното по делото копие от решение №41 на заседание на Общинския съвет на Община Сливен проведено на 29.02.2000 г. е било взето решение за създаване на селищни образувания по параграф 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ в землището на гр. Сливен, а именно селищно образувание „Изгрев”, селищно образувание „С.” и селищно образувание „Кироолу”.

Обжалваното съдебно решение е било съобщено на въззивника на 29.06.2007 г. и в рамките на законоустановения 14 дневен срок – на 13.07.2007 г. е била депозирана настоящата жалба ( видно от пощенско клеймо).

         Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства . Следва да се отбележи, че съдът изцяло кредитира представените по делото експертни заключения , тъй като намира, че са изготвени от компетентни лица , в чиято безпристрастност не се съмнява и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото . Както за изготвянето на едноличната експертиза, така и за изготвянето на тройната експертиза вещите лица са положи всички усилия за издирването на счетоводни документи, необходими за изследване на поставените въпроси. Въпреки това и поради пасивното поведение на представителите на въззивното дружество за осигуряване на информацията и набавянето на документите необходими за изследването по поставените въпроси, по делото не се събраха доказателства, от които да е видно записването на процесния имот в баланса на „Р. м. – Б. или на МСП „М.” към 31.03.1991г., нито извършването на други действия по управлението на този имот.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя не основателна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС , собственикът може да иска своята вещ от всяко лице , което я владее или държи без да има правно основание за това . В тежест на ищеца е да докаже , че е собственик на веща , че веща се владее от друго лице и това друго лице няма правно основание да владее веща . За да се уважи искът е необходимо и трите предпоставки да са кумулативно осъществени . Липсата на коя да е от тях води до неоснователност на иска .

         В настоящия случай въззиваемата страна към момента на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене владее имота.

         Предмет на доказване е първата предпоставка необходима за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС , а именно, че въззивникът е собственик на имота ревандикацията на който се иска . Без доказването на тази предпоставка е безпредметно изследването на въпроса дали ответникът по иска – въззиваем в настоящето производство владее имота на годно основание . Правото на собственост на въззивника по отношение на процесния имот обаче от събраните по делото доказателства не се доказа.

         Въззивникът основава своето право на собственост на разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОП , както и на наличието на универсално правоприемство между него и МСП „ Миньор „ гр. Сливен .

В разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е посочено , че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.

Безспорно е доказано по делото , че новообразуваното дружество „Г.” ЕООД е поело всички активи и пасиви на ДФ „Р. м.” – Б. с дъщерна фирма „ Г. „ Б. с подразделения : МСП „М. – Сливен, „Геолого- проучвателно предприятия „М.” – Х., „Геолого-проучвателно предприятие „Западна Тракия” – с.К., Пловдивска област, „Геолого- проучвателно предприятие „Т.” – с. Орловец, Бургаска област, по баланс към 31.03.1991г., заедно другите права и задължения по разделителен протокол . Това обстоятелство се доказва от Приложение № 5 към Разпореждане № 22 от 1991г.

За да се установи обаче дали въззивникът е придобил правото на собственост над процесния имот по силата на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е необходимо да се докаже , че порцесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на някое от посочените предприятия и е бил включен като актив в баланса им към 31.03.1991г.

Твърдението на въззивника е, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на МПС „М.” с. С., р-к Сливен, за което се позовава на записванията в АДС № 8036/24.01.1995г. съставен относно правото на собственост на държавата за имот от 39650 кв.м., предоставен на МПС „М.” – с. С., р-к Сливен, което е правоприемник на  У-ние „Р.м.” – Сливен.

От назначената СТЕ безспорно се установи, че имотът по АДС № 8036/24.01.1995г. представлява имот № 2860202 по одобрената кадастрална карта и в неговите граници се включва и процесния имот, от което обаче не следва безусловно обстоятелството, че е придобит чрез преобразуването на основание чл.1 ал.1 от ЗОЕТДДИ и съгласно чл. 17а от ЗППДОП (отм.) от „Геостройкомплект” ЕООД.

Придобиването на имота от държавата съгласно съставения АДС е обусловено от надлежното извършване на процедурата по отчуждаване на имотите на посочените в него отчуждителни основания, а именно РМС № 18/25.01.1968г., РМС № 96/10.04.1967г.  и РМС № 289/24.07.1969г. и доказването на обстоятелството, че фактическият състав на отчуждаването е осъществен по отношение на процесния имот.

Възражението на въззивника, че обвързващата доказателствена сила АДС като официален документ се отнася и за придобиването на имота от „Г.” ЕООД като предоставен за стопанисване и управление на МСП „М.” – с. С., р-к Сливен е неоснователно. По отношение на правоприемството, произтичащо от образуването и приватизацията на едноличното търговско дружество с държавно имущество въззивникът следваше да проведе пълно доказване на всички предпоставки по чл. 17а от ЗППДОбП, включително предоставянето на имота за стопанисване и управление на МСП „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен и заприходяването му в баланса на това предприятие към 31.03.1991г., което не е направено .

Данните за това въззивникът черпи единствено от акта за държавна собственост, който обаче е съставен през 1995г. – приблизително четири години след образуването на едноличното търговско дружество с държавно имущество и спрямо момента – 31.03.1991г., към който е следвало да бъдат определени активите на предприятието, от които се формира капитала на новообразуваното дружество. Основанието за съставяне на АДС посочено в него е чл. 81 от НДИ и ПМС № 56/1994г. По делото липсват данни съгласно която от хипотезите посочени в чл. 81 от НДИ - по ал.1 или ал.3, е съставен АДС към което се наслагва и посочването на ПМС № 56/1994г., с което се прекратява уранодобивната дейност на посочените в чл. 1 ал.1 еднолични търговски дружества. Съгласно чл. 4 от същото постановление капиталът на търговските дружества по чл.1 е следвало да се намали със средствата посочени в ликвидационните баланси за уранодобивната дейност в съответствие с чл. 29 от ЗСч (отм.)

Така посочените основания за съставянето на АДС изисква доказване на основанието за съставянето му в хипотезата на чл. 81 ал.3 от НДИ (отм.), а именно във връзка с изготвяне на правен анализ по реда на чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (ДВ, бр. 50 от 1992 г.) относно недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса на държавното предприятие МСП „Миньор”, а с оглед акта по чл. 1 ал.1 от ЗОЕТДДИ (отм.), че се е водил на отчет по баланса на това предприятие към 31.03.1991г.

Поради това в тежест на въззивника е доказването, че и към 31.03.1991г. имотът е бил стопанисван от МПС „М.” – с. С., р-к Сливен и/или, че по отношение на имота това предприятие е извършвало управление и е бил записан в неговия баланс.

Тези обстоятелства съдът намира, че не се доказват по делото. Вещите лица извършили единичната и тройната съдебно – счетоводна експертиза са категорични , че по делото не са представени документи от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник – Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога  процесният имот е бил  записван в баланса на „Геостройкомплект” ЕООД .

Липсата на доказателства за придобиването на правото на собственост от въззивника определя като безпредметно обсъждането на възражението на въззиваемите, че са собственици на имота въз основа на осъществявано от тях давностно владение. Прецизността изисква обаче да се посочи, че установената чрез АДС № 8036/95г. държавна собственост и включването на имота съгласно представеното от въззивника решение № 41 от заседания на Общински съвет – Сливен от 29.02.2000г. в селищни образувания на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ определя специален ред за придобиване правото на собственост  върху този имот и изключва придобиването му чрез давностно владение спрямо държавата.

         Изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд , предвид на което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от процеса претенцията на въззивника за заплащане на направените пред двете инстанции деловодни разноски е неоснователна.

 

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 399/25.06.2007 г. по описа на Районен съд – Сливен,  по гр.д. № 1266/2006 г.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „Г.” ЕООД – гр. Х., ул.„Ш. с.” № 9, ап. 12 за присъждане на направените пред двете инстанции деловодни разноски като неоснователно.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.