РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 05.03.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М. *** Х.

 

при участието на секретаря Е.Х., като се запозна с докладваното от Хр.М. *** по описа на съда за 2008г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно. Образувано е по въззивна жалба подадена пред 01.03.2008г., поради което и на основание §2 ал.2 от ПЗР на ГПК се движи по реда на чл. 196 и сл. от отменения ГПК (по – долу в решението „ГПК”).

С решение № 292\25.06.2007г. постановено по гр.д. № 3149\06г. по описа на РС – гр. Сливен е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Г.” ЕООД – гр. Хасково против П.Д.Н., М.С.К. и И.С.И. ревандикационен иск за имот, намиращ се в м. „О. с.”, с.о. „Изгрев” в землището на гр. Сливен, а именно поземлен имот № 2861218 с площ от 395 кв.м. при граници: имот №, № 2864217, 28643, 2864218, 2861213 и 2861050, както и претенцията за заплащане на деловодни разноски, като ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на  100 лв.

Решението е обжалвано от  ищеца чрез процесуалния му представител – адв. З. О., като в жалбата оспорва като неправилен извода на районния съд, че не се съдържат данни за точните граници на имота описан в АДС № 8036\95г. и такива се съдържат в скица № 3237\02г. въз основа на която е издадена заповед № РД-11-11-116\16.06.2003г. на Областния управител на Сливенска област, въз основа на които е изготвено и заключението на в.л. М. за това, че процесния имот е част от имота по посочения АДС. Неправилно е преценена доказателствената сила на същия АДС, като съдът е приложил нормативни актове, които не са съществували към момента на съставянето му. Действащите и приложими нормативни актове са ЗС – чл. 77 – чл. 88 и НДИ в редакцията й към бр.1\94г. Отмяната на чл. 148 от ППЗДС (отм.), на която се позовава съда, няма обратно действие и е била действаща към момента на издаване на заповед № РД-11-11-116\16.06.2003г. на Областния управител на Сливенска област. Неправилно е прието, че имот № 2861218 е образуван със заповед № РД-15-161\01.06.2006г., като имотът е обособен четири години по – рано с плана на новообразуваните имоти в м. „О. с.” в с.о. „Изгрев”, одобрен със заповед № РД-01-0009\08.01.2002г. на Областния управител на Сливенска област. Неправилно е прието, че кадастралния план за поземлен имот № 2861218 е действал до одобряването на КК на гр. Сливен одобрена със заповед № РД-18-31\19.04.2006г. на ИД на АГКК – обжалвана в частта, касаеща процесния имот. При неправилно установени факти, решението на районния съд е и незаконосъобразно. Ищецът претендира правото на собственост върху имота на основание чл. 17а от ЗППЗДОП, а не от 1991г., когато тази разпоредба не е съществувала. Изцяло е неправилен и извода на съда за придобиване правото на собственост от ответниците чрез давностно владение от 1991г. Същите са само държатели, като няма и не е демонстрирана промяна в намерението им да своят имота.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което предявеният ревандикационен иск да бъде уважен.

В с.з. въззивникът се представлява от пълномощник – адв. Е. Д., която поддържа жалбата. Представена е писмена защита по същество от адв. З. О., в която се изтъква учредяването на „Г.” ЕООД през 1991г. в резултат на преобразуване по реда на ЗОЕТДДИ на фирма „Р.м.” и дъщерните й фирми съгласно РМС № 22\23.09.1991г. и приложение № 5, което поема всички активи и пасиви на няколко предприятия, измежду които и „М.” – Сливен. Правоприемството по отношение на имота извлича от неоспорения АДС № 8036\24.01.1995г., който се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 143 ал.1 от ГПК и удостоверява предоставянето на имота – държавна собственост съгласно посочените РМС на това предприятие, част от който е и процесния имот – обособен като самостоятелен в рамките на целия имот описан в АДС № 8036 съгласно плана на новообразуваните имоти в м. „О. с.”, който е държавен най – късно от 1969г. съгласно посочените РМС. Попада в с.о. „Изгрев”, което е създадено с решение № 41\29.02.2000г. на ОС – Сливен от земеделски земи попадащи в зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Същият имот се води в счетоводна сметка 201 „Земи” и е предмет на преоценка след 01.01.1992г. Счита, че са установени предпоставките на чл. 17а от ЗППДОП (отм.) възпроизведена в § 10 ал.2 от ДР на действащия сега ЗПСПК, а именно предоставянето на имота по АДС за стопанисване на държавното предприятие преди преобразуването в търговско дружество. Изтъква, че са доказани предпоставките по чл. 17а от ЗППДОП, а именно, че държавата е била собственик на имота в следствие на извършено отчуждаване, че имотът е предоставен на държавното предприятие, чиито активи без изключение поема търговското дружество съгласно приложение № 5 към РМС № 22\23.09.1991г. Излага подробни аргументи, че възражението на ответника за придобиване на имота чрез давностно владение е неоснователно, както поради липсата на фактическия състав на владение, така и поради невъзможност с оглед разпоредбата на чл. 86 от ЗС в различните й редакции имотът да бъде обект на придобиване чрез давностно владение спрямо държавата и търговското дружество образувано с имущество на държавата. Позовава се на пряко приложение на разпоредбите на Конституцията.

Въззиваемият редовно призован не се явяват. От тяхно име се явява представител по пълномощие - адв. К., която оспорва жалбата и изтъква, че въз основа на установените по делото факти, не може да се приеме, че въззивникът е придобил имота на основание чл. 17а от ППЗДОП (отм.), а доверителят й е придобил имота чрез давностно владение.

Жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 197 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението.

Съдът извърши служебно проверка за валидност и допустимост на решението, при което намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му за нищожно или неговото обезсилване.

Въз основа на събраните по делото доказателства пред двете инстанции и техния анализ съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивното дружество съгласно представените удостоверения за актуално състояние на „Г.” ЕООД,  е регистрирано с решение на ОС – гр. Сливен по ф.д. № 2852\91г. като приема всички активи и пасиви на ДФ „Р. м.” – Бухово по баланса към 31.03.1991г. заедно с други права и задължения по разделителен протокол. С решение № 5612\29.04.1993г. на ОС – Пловдив е вписана промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от гр. Сливен в с. К., Пловдивска област. С решение № 4571\14.07.2004г. се вписва промяна в седалището и адреса на управление от с. К., Пловдивска област на гр. Хасково, кв. „Б., ул. „И. в.” № 1А като делото е изпратено по подсъдност на ОС – Хасково и е образувано ф.д. № 307\04г. С решение от 28.03.2005г. вписва прехвърляне на всички дружествени дялове от капитала на „Г.” ЕООД от досегашния им собственик – Държавата чрез АП на „Б. б.п.” ООД рег. СГС по ф.д. № 634\05г. като едноличен собственик на капитала. С решение от 01.03.2006г. се вписва прехвърляне на всички 3800 дяла от собственика „Б. б.п.” ООД на З. С. О., който става единствен собственик на капитала.

От заключението на в.л. Г. М. се установява, че първият кадастрален план на вилна зона (наречена така условно според обясненията на .л. в с.з.) – гр. Сливен е изработен през 1989г., обявен е но не е одобрен. Същият е допълнен със заповед РД-15-161\01.02.2006г. на Кмета на Община Сливен за новообразуван имот № 2860.201 в м. „О. с.” на с.о. „Изгрев” в землището на гр. Сливен с площ от 39650 кв.м., описан в АДС № 8036\24.01.1995г. Няма последващи промени на този кадастрален план по отношение на процесния имот. На кадастралната карта одобрена със заповед № РД-80-31\19.04.2006г. на АК границите не са променени, като заповед в тази й част е обжалвана и не е влязла в сила. Имотът е обособен като самостоятелен със заповед № РД-01-0009\08.01.2002г. на Областния управител на Сливенска област за одобряване на плана на новообразуваните имоти, като след издаването на заповед № РД-15-160\01.02.2006г. на Кмета на Община Сливен е разделен на два имота: № 2861218 и № 2864218. Процесният - поземлен имот № 2861218 с площ от 395 кв.м. при граници: имот №, № 2864217, 28643, 2864218, 2861213 и 2861050, попада в границите на новообразувания имот с № 2860201 и представлява част от площта от 39650 кв.м. описана в АДС № 8036\95г. Заповед № РД-11-11-116\16.06.2003г. на Областния управител на Сливенска област се отнася за процесния имот, като различието в наименованията – „О. с.” и „С. б.” се дължи на това, че наименованието „С. б.” (В. к.) се отнася за една по-малка и обособена част от м. „О. с.”

АДС № 8036\24.01.1995г. е бил съставен на основание – чл. 81 от НДИ и ПМС № 56\1994г.; вид и описание на имота: терени с обща площ от 39650 кв.м., производствен корпус, работилница към шх2, комбинат – баня шх2, производствен корпус, склад – ГСМ всички с година на построяване – 1970г.; на  предоставен за оперативно управление на МСП „М.” – с. Сборище, р-к Сливен.

С ПМС № 56\29.03.1994г. се прекратява уранодобивната дейност в посочени в чл. 1 ал.1 търговски дружества, измежду които и „Г.” ЕООД – с. К., Пловдивска област. В чл. 1 ал.3 от Постановлението е утвърден график за началните и крайните срокове за техническа ликвидация, като съгласно чл. 4 от ПМС № 56\94г. капиталът на търговските дружества следва да се намали със средствата в ликвидационните баланси за уранодобивната дейност в съответствие с чл. 29 от ЗСч. Утвърдения с чл. 1 ал.3 график за „Г.” ЕООД, МСП „М.”, участък „Сборище”, рудник „Сливен” е от 01.04.1994г. – до 01.03.1995г.

На гърба на АДС е посочено, че имотите са предоставени на МСП „М.” – с. Сборище, р-к Сливен, което е правоприемник на  У-ние „Р. м.” – Сливен съгласно РМС № 18\25.01.1968г., РМС № 96\10.04.1967г., РМС № 289\21.07.1969г. и Удостоверение от 05.12.1966г. на ГНС – Сливен. Последното удостоверение се съдържа в приобщената по делото преписка на Областния управител по издаването на заповед № РД-11-11-116\16.06.2003г. на Областния управител на Сливенска област, в което са описани като отчуждени общо 12 имота с обща площ от 20, 360 дка.

Като основание за съставянето на АДС в преписката на Областния управител по издаването на заповед № РД-11-11-116\16.06.2003г. на Областния управител на Сливенска област е представено искане за съставяне на АДС от директора на МСП „М.”, с. Сборище с № 92-00-115\05.12.1994г., в която се посочва, че е необходимо изясняването на собствеността на МСП „М.”, с. Сборище – правоприемник на Управление „Р. м.” – рудник Сливен, което е необходимо във връзка с ликвидирането на уранодобива, но не във връзка с ПМС №56\94г., а във връзка с ПМС № 163\20.08.1992г. В искането е посочено, че се отнася за отчуждени за нуждите на рудника недвижими имоти, заведени в баланса на рудника, които към 01.01.1994г. представляват 3917 лв. по цени от 1970г. Посочените към искането приложения, включително обяснителна записка на Р. м. не са представени. Посочената в искането обща стойност от 3917 лв. е посочена и в извлечение от сметка 201 „земи” собственост на „Г.” ЕООД – подразделение МСП „М.” към 30.09.1991г.

Представени са цитираните в акта за държавна собственост разпореждания на Министерски съвет и от тях се установява, че се отнасят за отчуждаването на имоти – необходими за нуждите и дейността на цитираните в тях държавни предприятия и организации. Съгласно РМС № 96\10.04.1967г. т.2 г) за нуждите на „Р. м.” – Бухово се отчуждават и предоставят 12 дка и 300 кв.м. земи на частни стопани от Сливен и 600 кв.м. държавна земя. Приложен е списък с имена на собственици, № на парцел и площ в кв.м., без да е посочено местонахождението. Съгласно РМС № 18\25.01.1968г.  се отчуждават 6 дка и 316 кв.м. земя на частни стопани от гр. Сливен, а съгласно РМС № 289\24.07.1969г. 4 дка и 60 кв.м. земя на частни стопани. Или общо по посочените три РМС е следвало да бъдат отчуждени от частни лица в гр. Сливен приблизително 23 дка.

От представените и посочени по-горе разпореждания на МС не може да се обоснове извод за надлежното провеждане на процедурата по отчуждаване и още по- малко, дали се отнася за имотите включени в новообразувания имот № 2860201. Във връзка с РМС 96\10.04.1967г. е представения протокол от 25 април 1967г. за определяне на оценка на подлежащи на отчуждаване имоти. В същия протокол са посочени имена на собственици, размер на площ и вид на насаждения, но не е посочено местонахождение. Освен протокола по делото не са представени никакви доказателства за приключване процедурата по отчуждаване на тези имоти. Във връзка с РМС № 18\25.01.1968 е представения протокол от 16 февруари 1968г. за оценка на имоти, подлежащи на отчуждаване с посоченото РМС находящи се в м. „С. б.”, но освен протокола по делото не са представени други доказателства, от които да се обоснове извод, че е приключила процедурата и е налице надлежно отчуждаване на описаните имоти. Във връзка с РМС 289\21.06.1969г. е представения протокол от 19.07.1996г. за оценка на земя и трайни насаждения и удостоверение от 03.03.1969г. за започнала процедура по отчуждаването, като както и във връзка с предходните две РМС също няма доказателства за надлежно осъществяване на отчуждаването и придобиването на имотите по този начин от държавата. Общата площ, подлежаща на отчуждаване и посочена в РМС – около 24 дка заедно с площта на отчуждените имоти по посоченото удостоверение на ГНС от 1966г. надхвърля площта на имота по АДС № 8036\95г. Освен това по делото не се доказва, някой от имотите посочени в протоколите за провеждане на отчуждаването по РМС да съвпада с процесния имоти, нито се установява някое от посочените имена на частни стопани, от които следва да бъде извършено отчуждаването, да е бил собственик на процесния имот, представляващ по одобрената кадастрална карта имот поземлен имот № 2861218 с площ от 395 кв.м. Изследването на тези въпроси чрез геодезическа или техническа експертиза от друга страна е безпредметно с оглед данните от заключението на в.л. Г. М., че първият кадастрален план, съответно списък към него, е бил изработен за първи път 20 години по – късно – през 1989г.

Пред настоящата инстанция е представена преписката, по която е издадена заповед № РД-11-11-116\16.06.2003г. на Областния управител на Сливенска област, от която е видно, че е образувана по молбата на „Г.” ЕООД за отписване от актовите книги за държавни имоти на имотите на „Г.” ЕООД – обект МСП „М.”, с. Сборище, общ. Твърдица, обл. Сливен съгласно приложен към молбата списък. Към молбата са приложени регистърните решения за вписването на дружеството с държавно имущество въз основа на РМС № 22\23.09.1991г. и приложение №5 към същия акт за определяне на капитала, предмета на дейност, седалището и управителните органи. Съгласно РМС № 22\23.09.1991г. се преобразува считано от 01.10.1991г. фирмата „Р. м.” – Бухово и дъщерните й фирми, „М.” – кв. Яна, София, „Г.” – Бухово е „П.” – с. М. с., Пловдивска област в 17 еднолични търговски дружества съгласно разделителния протокол, като съгласно Приложение № 5 към на основание чл. 1, ал.1 от ЗОЕТДДИ образува еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Г.” ООД със седалище – гр. Сливен и с предмет на дейност: минно строителство, търсене, проучване, разработване и добив на полезни рудни и нерудни изкопаеми, геоложки проучвания. Капиталът на дружеството е 10842 лв. разпределен в дялове. Дружеството поема всички активи и пасиви на държавна фирма „Р. м.” – Бухово (МСП „М. – Сливен, „Г.-п. п. „М.” – Хасково, „Г.-п. п. „З. Т.” – с. К., Пловдивска област, „Г.-п. п. „Т.” – с. О., Бургаска област, всички дъщерни фирми „Г.” – Бухово, на държавна фирма „Р. м.” – Бухово) по баланс към 31.03.1991г., заедно другите права и задължения по разделителен протокол.

Твърдението на въззивното дружество, че процесният имот е част от имуществото предоставено за стопанисване и управление на МСП „М. – Сливен  включено в баланса на това държавно предприятие към 31.03.1991г. не се доказва по делото.

Архивът на „Р. м.” – Бухово съгласно отразяването в приложение № 5 към РМС № 22\91г. се съхранява в „Р. м.” ООД – Бухово, но видно от приложеното със заключенията по назначените пред настоящата инстанция СИЕ при това дружество не се съдържат документи относно „Г.” ЕООД като правоприемник на „Р. м.” – Бухово. Такива документи свързани с преобразуването и установяването на капитала на дружеството следва да се намират при „Г.” ЕООД, чийто капитал е формиран от имуществото на ДФ „Р. м.” – Бухово и нейните дъщерни фирми.

Към преписката по молбата на дружеството за отписване на имота по АДС № 8036\24.01.1995г. са представени счетоводни документи и извлечения от тях, като за изясняване на данните съдът назначи СИЕ, като в заключението на в.л. Н.Г., изготвено въз основа на: удостоверения за актуално състояние и съдебни регистърни решения; АДС № 8036\24.01.1995г., заповед № РД-11-11-116\16.06.2003г.; протокол – решение № 1\13.01.2006г.; заповед № РД-15-162\01.02.2006г. на Кмета на Община – Сливен; РМС № 22\23.09.1991г. и приложение № 5 към него, извлечения от сметка 201 към 31.12.2006г.; 31.03.2003г.; 30.09.1991г. и сметка 203 към 30.09.1991г. и към 31.03.2003г.; баланс на „Г.” ЕООД към 31.12.2002г., ликвидационен протокол от 29.1.1991г.; ликвидационен протокол от 04.12.1991г., баланс към 01.10.1991г. на „Р. м.”, писмо изх. № 11-00-05\10.09.2008г. на „Р. м.” ЕООД – Бухово; писмо № 82\14.05.2008г. на ТДА – Хасково, писмо ПО-01-50\14.05.2008г. на ТДА – Сливен; справка за резултатите от преоценка на ДМА на „Г.” – Сливен към 01.01.1992г. се посочва, че не може да се обоснове извод, че имотът описан в АДС № 8036 и заповедта на Областния управител за отписването му от актовите книги за държавни имоти е бил включен като актив в баланса на ДФ „Р. м.” – Бухово или дъщерните й фирми към 31.03.1991г. Вещото лице е посочило, че представляващата неразделна част от ликвидационния протокол на ДФ „Р. м.” справка 1А, в която е направена разшифровка на сметките по баланса не е представена.

В обясненията си в съдебно заседание вещото лице изяснява, че е представена само справка 1, в която са посочени само стойности по баланса на „Р. м.” Бухово. Съответно на вещото лице не е бил представен и баланс на „Г.” ЕООД към 1991г., а само към 2002г. Същата справка 1А към разделителния протокол би следвало да се съхранява при „Г.”, тъй като от нея се извличат и данните за собственост, а поради това и съхраняването й не е ограничено със срок. Именно поради липсата на баланс и неговата разшифровка вещото лице посочва, че не може да приеме извлечението по сметка 201 ДМА – земи, като документ с достоверна информация, а самото извлечение не представлява счетоводен документ. Въззивникът - „Г.” ЕООД, не е представил на вещото лице никакви документи, като управителят е заявил, че при него не се съхранява никаква информация. От обясненията на вещото лице, както и от приложените отговори на запитванията й към Държавна агенция „А.” и териториалните й поделения се установява, че не са постъпвали за съхранение документи касаещи дейността на участък „Сборище” и рудник „Сливен” към МСП „М.” – с. Сборище за периода 1991г. и 1994г. – 1995г.

Заключението на вещото лице е оспорено от въззивника, поради което съдът назначи тройна СИЕ, която да даде заключение по същите въпроси, а именно дали имотът по АДС № 8036\24.01.1995г. и заповедта на Областния управител е бил записан в баланса на ДФ „Р. м.” – Бухово или дъщерните й фирми, съответно предадено ли е имуществото като включено в капитала на въззивника с акта за преобразуване по баланса на държавната фирма към 31.03.1991г.

От заключението на тройната експертиза в състави на вещи лица: Н. Г., Й. Д. и Р. Т. се потвърждават изводите на едноличната експертиза. Установява се, че от представените по делото и на вещите лица документи може да се направи извод само за общата стойност на всички ДМА по балансите на „Р. С.” към МПС „М.” – с. Сборище преди 1991г., но не и имотите, от които се формира. На вещите лица е била представена справка 1А – неразделна част от ликвидационния протокол на ДФ „Р. м.” към 01.10.1991г., но от нея е възможно извличането на информация само относно общата стойност на ДМА. Без разшифровка е невъзможно установяването на ДМА нито по площ, нито по местонахождение, като липсват и приемо – предавателни протоколи между ДФ и търговското дружество. В обясненията си в с.з. вещите лица посочват, че са били съставяни баланси по отделни дейности – уранодобивна, странична и общи, като сумата от 4000 лв., явяваща се закръгление на стойността от 3917 лв. на деактуваните имоти и посочена в преписката на Областния управител, е от баланса за странични дейности. Стойността на ДМА е била включена в баланса на странични дейности и в общия за периода от 1991г. до 1995г., като липсва за 1996г. През 1997г. е посочена нова стойност от 121000 лв. поради извършена преоценка, но няма никакви доказателства за това, от къде са взети съответните стойности на земята в отделните местности и никъде в счетоводството на търговското дружество не е намерена разшифровка на баланса.

Съдът възприема заключението на вещите лица, като изготвено от тях с оглед професионалната им квалификация и проявена добросъвестност. Както за изготвянето на едноличната експертиза, така и за изготвянето на тройната експертиза вещите лица са положи всички усилия за издирването на счетоводни документи, необходими за изследване на поставените въпроси. Въпреки това и поради пасивното поведение на представителите на въззивното дружество за осигуряване на информацията и набавянето на документите необходими за изследването по поставените въпроси, по делото не се събраха доказателства, от които да е видно записването на процесния имот в баланса на „Р. м. – Бухово или на МСП „М.” към 31.03.1991г., нито извършването на други действия по управлението на този имот.

По делото е представено решение № 41 от заседание на Общински съвет – Сливен от 29.02.2000г. за създаване на селищни образувания на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включително „Изгрев”, в което се намират и процесния имот. От този момент статутът на имотите от земеделски се променя на урбанизирана територия, подлежащи на данъчно облагане. След този момент търговското дружество е заплащало данъци за имот № 2860201.

Обстоятелството, че въззиваемите държат процесния имот е безспорно по делото. С н.а. №1, т. VІІІ, д. № 2872\75г. издаден по обстоятелствена проверка С.И.Н. – наследодател като съпруг и баща на въззиваемите съгласно представеното удостоверение за наследници, е бил признат за собственик на овощна градина от 1 дка в м. „С. б.”, в Сливенското землище при граници: П. Г., Сл. П. И., път и мараш с тарифна цена определена от НС в размер на 690 лв. Пред първоинстанционния съд е прието като безспорно заключение от в.л. Г. М., от което се установява, че процесният имот не е различен от този описан в н.а. № 2872\75г. и е част от него. Същият попада в границите на имота посочен в заповед № РД-11-11-116\16.06.2003г. на Областния управител на Сливенска област. Към експертизата в.л. прилага скица, на която със син цвят са обозначени границите на имот № 2860.201, а със жълт цвят са посочени границите на имот № 2861218. От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели – К. и И., се установява, че въззиваемите получили имота от техния баща (Ст. Н.) и го държат от 1960г. Поддържали са имота и са построили в него през 1964-65г. вила като са обработвали мястото, засадили са лозе и градина, изградили са оранжерия и кладенец.

Съдът намира, че следва да кредитира свидетелските показания, както поради липсата на данни за заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, така и с оглед тяхната достоверност – подробно описание на имота, неговия вид и насаждения, площ и местонахождение. Обстоятелствата изнесени от свидетелите не се оспорват от въззивника, чието възражение касае техния правен анализ досежно наличието на фактическия състав на владение като придобивен способ от страна на въззиваемия спрямо процесния имот.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че жалбата е неоснователна.

Предмет на предявения ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС е правото на собственост върху поземлен имот № 2861218 с площ от 395 кв.м. при граници: имот №, № 2864217, 28643, 2864218, 2861213 и 2861050, което въззивникът – ищец, претендира на основание чл. 17а от ЗППДОбП (отм.), като част от имота по АДС № 8036\24.01.1995г., който се твърди, че е бил предоставен за управление на МПС „М.” – с. Сборище, рудник Сливен, чиито активи по баланса на предприятието към 31.03.1991г. са придобити от „Г.” ЕООД като универсален правоприемник съгласно акта за преобразуване по чл. 1 ал.1 от ЗОЕТДДИ.

Между страните е безспорно, че същият имот се държи от въззиваемите – ответници по предявения иск, като основателността на предявеният иск е обусловена от доказването на кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 17а от ЗППДОбП за придобиването му от въззивника, а именно дали имотът е заприходен в баланса на приватизираното дружество, на чийто правоприемник – държавна фирма, да е бил предоставен за стопанисване и управление; да не е изключен от акта за преобразуване и да е включен в капитала на новообразуваното дружество.

От данните по делото се установява, че с акта по чл. 1 ал.1 от ЗОЕТДДИ - РМС № 22\23.09.1991г., „Редки метали” – Бухово и дъщерните й фирми, „М.” – кв. Яна, София, „Г.” – Бухово, „П.” – с. Момино село, Пловдивска област от 01.10.1991г. се преобразува в 17 еднолични търговски дружества, които поемат активите и пасивите на тези държавни фирми съгласно разделителен протокол. Съгласно приложение № 5 „Г.” ООД се образува със седалище – гр. Сливен като поема всички активи и пасиви на държавна фирма „Р. м.” – Бухово  от МСП „М. – Сливен, „Г.- п. п. „М.” – Хасково, „Г.-п. п.е „З. Т.” – с. К., Пловдивска област, „Г.- п. п. „Т.” – с. Орловец, Бургаска област, всички дъщерни фирми „Г.” – Бухово по баланс към 31.03.1991г., заедно другите права и задължения по разделителен протокол.

Следователно при установеното универсално правоприемство на „Г.” ЕООД спрямо посочените в Приложение № 5 предприятия основателността на предявеният иск е обусловена от доказването, че процесният имот като държавен е бил предоставен за стопанисване и управление на някое от посочените предприятия и е бил включен като актив в баланса им към 31.03.1991г.

Твърдението на въззивника е, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на МПС „М.” с. Сборище, р-к Сливен, за което се позовава на записванията в АДС № 8036\24.01.1995г. съставен относно правото на собственост на държавата за имот от 39650 кв.м., предоставен на МПС „М.” – с. Сборище, р-к Сливен, което е правоприемник на  У-ние „Р. м.” – Сливен.

От назначените пред двете инстанции СТЕ безспорно се установи, че имотът по АДС № 8036\24.01.1995г. включва и процесния имот, от което обаче не следва безусловно обстоятелството, че е придобит чрез преобразуването на основание чл.1 ал.1 от ЗОЕТДДИ и съгласно чл. 17а от ЗППДОП (отм.) от „Г.” ЕООД.

Възражението на въззивника, че от обвързващата доказателствена сила на този документ следва придобиването на имота от „Г.” ЕООД като предоставен съгласно отразяването в АДС за стопанисване и управление на МСП „М.” – с. Сборище, р-к Сливен е неоснователно.

По отношение на правоприемството, произтичащо от образуването и приватизацията на едноличното търговско дружество с държавно имущество въззивникът следваше да проведе пълно доказване на всички предпоставки по чл. 17а от ЗППДОбП, включително предоставянето на имота за стопанисване и управление на МСП „М.” – с. Сборище, р-к Сливен и заприходяването му в баланса на това предприятие към 31.03.1991г.

Данните за това въззивникът черпи единствено от акта за държавна собственост, който обаче е съставен през 1995г. – приблизително четири години след образуването на едноличното търговско дружество с държавно имущество спрямо момента – 31.03.1991г., към който е следвало да бъдат определени активите на предприятието, от които се формира капитала на новообразуваното дружество. Основанието за съставяне на АДС посочено в него е чл. 81 от НДИ и ПМС № 56\1994г., с което се прекратява уранодобивната дейност на посочените в чл. 1 ал.1 еднолични търговски дружества. Съгласно чл. 4 от същото постановление капиталът на търговските дружества по чл.1 е следвало да се намали със средствата посочени в ликвидационните баланси за уранодобивната дейност в съответствие с чл. 29 от ЗСч (отм.) В искането на директора на МСП „М.р” – с. Сборище от 05.12.1994г. обаче е цитирано друго постановление.

Действително, както поддържа въззивника, към момента на съставяне на АДС № 8036\95г. не са действали разпоредбата на чл. 2 ал.4 от ЗДС и чл. 148 от ППЗДС (отм.) Към момент на съставяне на АДС № 8036\95г. относно имотите намира приложение разпоредбата на чл. 81 от НДИ (отм.) като хипотезата на чл. 81 ал.3 от НДИ (отм.)(, а именно във връзка с изготвяне на правен анализ по реда на чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (ДВ, бр. 50 от 1992 г.) относно недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса на държавните предприятия) предвижда съставянето на АДС и по отношение на имотите –включени в капитала на едноличните търговски дружества по смисъла на чл. 61 от ТЗ по аргумент от разпоредбата на чл. 2 т.1 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация, каквито са държавни и общински предприятия, преобразувани или непреобразувани в търговски дружества. Следва да намери приложение обаче разпоредбата на чл. 15 ал.3 (предишна ал.2) от ЗНА според която, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. При това положение възражението на въззивника относно обвързващата доказателствена сила на акта за държавна собственост се явява вътрешно противоречиво. С включването на имота с акта по чл. 1, ал.1 от ЗОЕТДДИ в капитала на едноличното търговско дружество, подлежащо на приватизация, правото на собственост, независимо, че държавата се явява единствен собственик на капитала, преминава в собственост на това дружество. Поради което, ако е вярно твърдението, че процесният е бил записан в баланса на преобразуваното по-рано с акта по чл.1 ал.1 от ЗОЕТДДИ еднолично търговско дружество по чл. 61 от ТЗ, то в последствие не е било налице основание за съставяне на акта за държавна собственост и същият не може да се ползва с обвързващата доказателствена сила предвидена в разпоредбата на чл. 5 ал.2 от ЗДС.

В тежест на въззивника е доказването, че имотът е бил надлежно отчужден и към 31.03.1991г. е бил стопанисван от МПС „М.” – с. Сборище, р-к Сливен и\или, че по отношение на имота това предприятие е извършвало управление от името на държавата като негов собственик и е бил записан в неговия баланс.

Тези обстоятелства съдът намира, че не се доказват по делото.

Основанието за стопанисване на имота от това предприятие са посочените РМС от `67г., `68 и `69г., с които е предвидено отчуждаването на имотите от физически лица и придобиването им от държавата. Във връзка с възражението на въззиваемите, че притежават собствеността върху имота като придобит чрез давностно владение, чрез свидетелските показания се установи, че е бил стопанисван от тях, а не от МСП „М.” – с. Сборище, като по делото няма данни да им е бил предоставен от това предприятие във връзка с управлението му.

Предвид възражението на въззиваемите, че притежават имота като придобит от техния наследодател чрез давностно владение в производството въззивникът като ищец следваше на първо място да установи, че имотът е бил надлежно отчужден и придобит от държавата, което по аргумент от разпоредбата на чл. 86 от ЗС в редакцията й до 1996г. изключва този придобивен способ по отношение на имота в полза на въззиваемите. По делото не се доказа надлежното провеждане на процедурата по отчуждаване. Представените с преписката на областния управител по издаването на заповедта за отписване на имота от актовете за държавна собственост протоколи за оценка не установяват това обстоятелство. По никакъв начина не се доказа именно процесният имот да е подлежал на отчуждаване съгласно цитираните РМС. Дори и да попада измежду тях, по делото чрез протоколите за оценка и определяне на обезщетенията се установи единствено започването на процедурата по отчуждаване, от които обаче не следва безусловно приключването й и преминаването на собствеността върху имотите в собственост на държавата.

При липсата на данни за фактическо стопанисване на имота с оглед дейността на МСП „М.” – с. Сборище, р-к Сливен, по отношение на този имот не се установява и осъществяването на действия по неговото управление и включването му в баланса на предприятието към 31.03.1991г. От заключението на едноличната и тройна СИЕ се установяват данни само за общата стойност на всички ДМА по балансите на „Р. С.” към МПС „М.” – с. Сборище преди 1991г., но не й за конкретните вещни права върху имотите, от които се формира тази стойност. По преписката на Областния управител, по която е издадена заповед № РД -11-11-116\16.06.2003г. по молбата на въззивника за отписването на имота по АДС № 8036\95г. е представено извлечение от сметка 201 по баланса на търговското дружество към 01.10.1991г., която информация и справка, при липсата на данни за разшифровката по баланса както на търговското дружество, така и на държавната фирма и предприятието, чиито активи и пасиви към 31.03.1991г. то приема, съгласно заключението на вещите лица не е счетоводно обоснована и не се установява редовност на счетоводните записвания. По делото на  вещите лица е бил предоставен баланса на ДФ „Р. м.” – Бухово към 01.10.1991г. и справка №1, представляваща неразделна част от ликвидационния протокол, от което се установява само общата стойност на всички приети ДМА, но не е представена разшифровка по сметките на баланса с оглед прецизността в бъдещото им осчетоводяване. Поради това и съгласно чл. 146 от ГПК баланса на търговското дружество не доказва придобиването на имота като част от капитала на новообразуваното дружество съгласно предпоставките на чл. 17а от ЗППДОП (отм.)

Предвид гореизложеното твърдението на въззивника, че е придобил правото на собственост върху имота на основание чл. 17а от ЗППДОП (отм.) не се доказа, поради което и предявеният ревандикационен иск е неоснователен и решението на районния съд, с което е отхвърлен като такъв следва да се потвърди.

Липсата на доказателства за придобиването на правото на собственост от въззивника определя като безпредметно обсъждането на възражението на въззиваемите, че са собственици на имота въз основа на осъществявано от тях давностно владение. Прецизността изисква обаче да се посочи, че попадането на имота съгласно представеното от въззивника решение № 41 от заседания на Общински съвет – Сливен от 29.02.2000г. в селищни образувания на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ обуславя правото им на собственост към настоящия момент в зависимост от наличието или липсата на предпоставките на посочената разпоредба, в която насока по делото не се проведе доказване.

С оглед изхода от процеса претенцията на въззивника за заплащане на направените пред двете инстанции деловодни разноски е неоснователна.

Водим от гореизложеното съдът

 


РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 292\25.06.2007г. постановено по гр.д. № 3149\06г. по описа на РС – гр. Сливен и ОТХВЪРЛЯ искането на „Г.” ЕООД – гр. Х., ул. „Ш. с.” № 9, ап. 12 за присъждане на направените пред двете инстанции деловодни разноски като неоснователно.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                    2.