Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  236

гр. Сливен, 02.10.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на шестнадесети септември през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                 МАРТИН САНДУЛОВ

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 136 по описа за 2008  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196  и сл. от ГПК/отм./.

Образувано е по въззивна жалба на ищцата в първоинстанционното производство, подадена на 11.12.07г. чрез СлРС.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 888/07.11.07г. по гр. д. № 2330/07г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от нея противвъззиваемата Я.С.Л. иск за разваляне поради неизпълнение на сключения между последната и С.К.Р.договор за продажба на 4/6 ид.ч. от недвижим имот в гр. Т. и 4/6 ид.ч. от постройките в него, срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до момента, докато е жив, и иск за заплащане на сумата 600 лв., обезщетение за еднолично ползване на съсобствен недвижим имот за периода от 15.08.05г. до предявяване на иска на 23.05.07г., ведно с лихвата за забава, и са присъдени разноски по делото.

Въззивницата счита решението за неправилно и незаконосъобразно, порадие което моли тази инстанция да го отмени и вместо него постанови ново, с което уважи исковете й.  Аргументира се с това, че сключеният договор, чието разваляне иска, е възмезден, сключен е на 19.11.04г., а прехвърлителят е бил със силно влошени здраве, което е било известно на приобретателката, освен това продавачът е починал на 23.11.04г. -  четири дни след  сключване на сделката и не било ясно в какво са се изразявали грижите и обемът им. Твърди, че при съпоставка на даденото и полученото от всяка страна, се констатирала съществена несъразмерност на престациите. Твърди, че изводите на съда са необосновани. Също неправилно е отхвърлен и иска по чл. 59 от ЗЗД, тъй като се е установило, че ответницата е ползвала имота и й е била връчена нотариална покана.  Прави искане за събиране на гласни доказателства във въззивната фаза. Прететндира и разноските по делото.

В срока по чл. 201 от ГПК /отм./ насрещната страна е подала писмено възражение, с което оспорва като неоснователна въззивната жалба и моли тя да не бъде уважавана. Счита атакуваното решение за изцяло правилно и законосъобразно, постановено при пълнота на доказателствата, обосновано и в унисон с правните норми. Моли то да бъде потвърдено.

В с.з., редовно  призована, въззивницата се явява лично и с представител по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “а” от ГПК /отм./, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, се явява лично, оспорав жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Не е претендирала разноски за тази инстанция.

Многократно двете страни заявяваха готовност да сключат извънсъдебна спогодба, чрез която да уредят спорните отношения по повод процесния имот, но въпреки даваната им всеки път от страните възможност, това не бе сторено, поради което съдът ще разреши спора в съответствие със законовите правила, опирайки се на доказателствата по делото.

Въз основа на събраните доказателствени средства пред двете инстанции, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Страните са сестри и единствени насдледници на своя баща С.К.Р., починал на 23.11.2004г. Приживе той и съпругата му /починала преди него/, са притежавали недвижим имот в гр. Т., в който и живеели – дворно място с постройки. След смъртта на майка си двете сестри наследили по 1/6 ид.ч. от този имот, а баща им останал собственик на останалите 4/6 ид.части. С тях той се разпоредил, сключвайки в нотариална форма на 19.11.04г. договор за прехвърляне правото на собственост върху тях на едната си дъщеря /ответница пред РС/, срещу нейното насрещно задължение да поеме гледането и издръжката му, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до тогава, и докато е жив.

Бащата на страните бил претърпял през м.12.03г. мозъчен инсулт и до 05.01.04г. бил на лечение в болница в гр. Сливен. След изписването си той продължил да живее в имота в гр. Т.. Едната му дъщеря – ищцата по делото, е живяла през релевантния периода, както и понастоящем, в гр. Сливен. Другата – ответницата – е живяла и живее в апартамент в град Т.. Последната посещавала ежедневно баща си и полагала грижи за него след прибирането му от болницата. Това продължило до м. 10.2004г., когато С.Р.се преместил да живее в апартамента на ответницата. Там останал до смъртта си на 23.11.04г., като през този период /в течение на който е сключен атакувания договор/, всички непосредствени и материални грижи за ежедневните му нужди, свързани със задоволяване на потребности от храна, лекарства, топлина, светлина, чистота, домашна обстановка, общуване и спокойствие, били осъществявани лично от неговата дъщеря – ответницата по исковете.

На 11.08.05г. ищцата е представила пред нотариус нотариална покана до ответницата във връзка с ползването на прехвърления недвижим имот, но няма данни за връчването на тази покана на адресата.

Исковата молба е заведена в деловодството на СлРС на 23.05.07г.

С обжалваното решение предявените искове изцяло са отхвърлени като  неоснователни.

В мотивите си съдът е приел, че не са налице законовите изисквания за разваляне на договора поради неизпълнение, тъй като е доказано обратното – наличие на надлежно изпълнение на поетите с него задължения. По отношение ня втората претенция съдът е приел, че обезщетението се дължи от поканата, за връчването на каквато липсват годни доказателства, поради което  е отхвърлил и нея.

Това решение е предмет на настоящата жалба, подадена от ищцата в първоинстанционното производство чрез постановилия го съд - СлРС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими писмени доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло кредитира.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Ввъззивната жалба е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, имащ интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Безспорно е, че атакуваният  договор е бил сключен в изискуемата за това нотариална форма. По начало този вид договор е двустранен и възмезден и при него кредиторът прехвърля веднага собствеността на насрещната страна, а длъжникът започва да престира задълженията си, които, най-общо формулирани, са за “издръжка и гледане”. Вслучая обемът на задълженията на ответницата-приобретател, страните са определили с фразата “да поеме гледането и издръжката на С.К.Р., като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, и докато е жив”.

За да се развали поради неизпълнение този договор по принцип няма значение дали то е пълно или частично, и дали изпълнението на неизпълнената част е още възможно, или вече е станало невъзможно по вина на длъжника. Достатъчно е последният да не  е изпълнявал задълженията си известно време, за да може кредиторат /респективно – наследникът за запазената си част/, да развали договора, и единственото изключение е предвидено в чл. 87 ал. 4 от ЗЗД – ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Кога частта е незначителна, е въпрос на фактическа преценка – незначителността може да произлиза, както от това, че непрестираното количество е малко, така и от това, че качествената разлика между престираното и това,  което трябва да се престира, е малка. За целта е необходимо да се съпостави отклонението от дължимото с цялото дължимо по договора изпълнение. С оглед алеаторния характер на този вид договори, следва да се изхожда от формулировката, която страните са избрали при определяне задълженията на приобретателя. В случая избраната от тях фраза характеризира типичното съдържание  на това задължение. Без съмнение в обема на задълженията на ответницата се включва извършването на постоянно потребното за пряко задоволяване на нуждите за живота на прехвърлителя, и освен полагането на личен труд за гледане, предполага и даване на материалните средства, които са необходими да задоволят нуждите на лицето, което се гледа. В процесния договор не е изрично ограничено задължението, като, например, средствата за издръжка да се дават от кредитора, или да се установи отделно местоживеене. Използвана е само аналогия “живот, какъвто е водил до сега”.

Така се установи, че за периода от самото сключване на договора, до смъртта на кредитора, страните са живеели в общо домакинство, и всички лични и непосредствени грижи са извършвани лично от ответницата, тя е давала и необходимите средства за храна, облекло, медикаменти, консумативи и т.н. Всичко това тя е извършвала по същия начин и в един достатъчно дълъг предшествещ непосредствено сключването на договора период, тоест – е запазила положението като “до сега”, визирано в условията на сделката.

По начало не в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът не е изпълнявал задълженията си, а в тежест на последния лежи да докаже факта на изпълнението, и този състав намира, че доказването е проведено успешно вчрез допустими, годни и относими доказателства.

При това положение е явно пълното покриване между очаквания и престирания обем на дължимото изпълнение, което прави твърденията на ищцата неоснователни и блокира възможността за разваляне на договора по реда на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД.

Аргументът, на който се опира основно защитата на въззивницата е, че поради тежкото здравословно състояние на прехвърлителя, известно на приобретателката, довело до смъртта му, времетраенето на договора било едва 4 дни и при съпоставката между даденото и полученото от въззиваемата, се констатирала драстична несъразмерност.

Съдът не счита, че този аргумент е в състояние да промени горните изводи. Именно предварителната неизвестност на продължителността на периода на престацията – която може да бъде и много дълга и твърде кратка, е в основата на идеята на този специфичен способ за прехвърляне на право на собственост. Тя е риск и за двете страни, който те се съгласяват да поемат и не може да послужи за причина за разваляне на съглашението при никоя от двете хипотези.

В най-добрия случай ищцата би могла да претендира някакъв вид унищожаемост, тоест – да търси порок, свързан не само с предмета, но и с волята на страните, но предявеният иск, по който съдът е длъжен да се произнесе, е за разваляне на действителен, годен да породи последици, договор.

В този смисъл знанието и на двете страни по договора за тежкото здраввословно състояние на прехвърлителя, може да се приеме и като стабилен мотив на последния да желае сключването – за да си гарантира точно при това фактическо положение задоволяване на нуждите си, когато сам няма да е в състояние да го стори по същата причина, като е съзнавал вероятността периодът да е много къс. За тази цел е пригоден институтът на договора за “продажба срещу гледане и издръжка”, и при него акцентът не пада върху обективния баланс или равностойност на насрещните престации, както при обикновената продажба, а върху субективното вътрешно убеждание на всяка страна, че за нея е по-важно това, което получава, независимо от това, какво дава.

Ето защо, при наличието на системно, пълно, непрекъснато и цялостно изпълнение, е налице съвпадение по вид, обем и качество с определените задължения и договорът не следва да се разваля. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли

Също неоснователен е и другият иск, за заплащане на обезщетение за еднолично ползване на  съсобствен имот. Задължението се поражда от момента на писмената покана, каквато не бе доказано убедително и категорично да е била връчвана на ответницата Не е установено безспорно и, че през претендирания период тя е ползвала въобще и единствено тя, целия имот, както и размера на евентуалното обезщетение. Поради това, неналичието едновременно на всички елементи на фактическия състав на нормата на чл. 31 ал. 2 от ЗС връзка с чл. 59 от ЗЗД, към която се привежда спорното правоотношение, препятства ангажирането на гражданската имуществена отговорност  на ответницата. Тази претенция, заедно с акцесорната за лихви, също следва да бъде отхвърлена.

Така, щом правните изводи на двете инстанции по отношение на всички искове съвпадат, въззивният съд намира, че липсват отменителни основания и атакуваното в решение следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващите им правни норми, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса  отговорността за разноски следва да бъде възложена на въззивницата и  и тя следва да понесе своите както са направени, а тъй като въззиваемата не е претендирала разноски за тази инстанция, такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА  първоинстанционно решение № 888/07.11.07г. по гр. д. № 2330/07г. на СлРС.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: