Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  311

 

 

гр. Сливен, 10.12.2009 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на единадесети ноември през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            М. ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                       Н. ЯНАКИЕВА

                                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Ж., като разгледа докладваното от  Н. ***.  N 145 по описа за 2008  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 207/02.11.07г. по гр. д. № 415/06г. на НзРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените при условията на активно и пасивно субективно съединяване от всички ищци, като наследници на “М.Ч.–Командитно дружество и с-ие”, гр. Нова Загора, против всички ответници, като наследници на Г. И. *** Загора, искове по чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че първите са собственици или на 1 500 кв.м. /в случай, че може да се обособи самостоятеленУПИ/, или на 1 500/9950 ид.ч. от  УПИ ІІ, кв. 212 в индустриалната зона по ПУП на Нова Загора, както и на основание чл. 108 от ЗС, ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението и ползването, съответно също - или на 1 500 кв.м., или на 1 500/9950 ид.ч. от  УПИ ІІ, кв. 212 по ПУП на града, като производството е прекратено като недопустимо по отношение на исковете по чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./ за признаване за установено, че ищците са собственици на същия имот, и са присъдени  разноските по делото.

Въззивниците твърдят в жалбата си, че решението е неправилно необосновано и материално незаконосъобразно. Заявяват, че РС, в противоречие с правните норми, приложими към казуса, приема, че не е доказано правото им на собственост, и неправилно е отказал да събере като доказателство съдебно техническата експертиза, считайки, че с нея не може да се доказва такова право. Считат и, че неправилно е прекратено поради липса на правен интерес производството по отношение на исковете по чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./, тъй като интересът им се обуславя от опасността да не успеят да докажат вторите две, а само първата предпоставка по чл. 108 от ЗС. Твърдят още, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да допусне изменение на иска по чл. 116 от ГПК и поддържат искането пред тази инстанция. Молят въззивния съд да отмени решението, като уважи исковете. Искат допускане на съдебнотехническа експертиза, която да отговори на въпроса възможно ли е от процесния цял УПИ да се отдели самостоятелен УПИ за спорните 1 500 кв.м.

В срока по чл. 201 ал. 2 от ГПК /отм./ противната страна не е депозирала писмени възражения по въззивнвата жалба.

В с.з. за въззивниците, редовно призовани, се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “а” от ГПК/отм./, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Развива и допълнителни съображения в писмен вид. Претендира разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете.

В с.з. въззиваеми пор. №№ 26 и 33, редовно призовани, се явяват лично,втората – и като прпедставител на №№ 34 и 35 по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “б” ГПК /отм./, оспорват въззивната жалба и искат тя да бъде отхвърлена. Не претендират разноски за тази инстанция.

В с.з. въззиваема пор. № 27, редовно призована, не се явява, чрез представител по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “б” ГПК /отм./, оспорва въззивната жалба като неоснователна, не е претендирала разносик за тази инстанция.

В с.з. въззиваеми пор. №№ 31 и 39 и №№  25 и 32, редовно призовани, не се явяват, за тях се явяват процесуални представители по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “а” от ГПК/отм./, които оспорват жалбата, заявяват, че е неоснователна и молят съда да остави в сила първоинстанционното решение като законосъобразно.

В с.з. въззиваеми пор. №№ 37 и 38, редовно призовани по реда на чл. 50 от ГПК /отм./, не се явяват, за тях се явяват процесуални представители по чл. 50 ал. 2 от ГПК /отм./, надлежно назначени, които също оспорват въззивната жалба като неоснователна и искат тя да бъде отхвърлена, а атакуваното решение – оставено в сила.

В с.з. въззиваеми пор. №№ 28, 29, 30, 36, редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуални представители по пълномощие, за да изразят становище по жалбата.

 Въз основа на събраните доказателствени средства пред двете инстанции, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищците в първоинстанционното и въззивници във въззивното производство, са безспорно доказано наследници на собствениците на “М.Ч.–Командитно дружество и с-ие”, гр. Нова Загора.

Ответниците, въззиваеми пред тази инстанция, също безспорно, са наследници на Г. И.У., бивш жител *** Загора, починал на 11.05.1955г.

С констативен н.а. № 320 от 12.11.1925г. Г. У. е признат чрез обстоятелствена проверка за собственик по давност на дворно място в Индустриалната зона на гр. Нова Загора, с площ 2 500 кв.м., при граници - от две страни улица, ЖП гара и Ж.М..

С нотариален акт за покупко продажба № 568 от 18.11.1925г. Г. У. продава на “М.Ч.–Командитно дружество и с-ие”, гр. Нова Загора южната трета част  от дворно място, цялото от 2 500 кв.м. в индустриалната зона на гр. Нова Загора, при граници - от две страни улица, ЖП гара и Ж.М..

 През 1926 г. по надлежен ред е регистрирана търговска фирма “Г. Ив. У. СИЕ Синове”, със собственици Г. У. и двамата му сина /така само първият се явява общ наследодател на всички ответници/.

С нотариален акт № 47 от 1937г.  това дружество закупува в индустриалната зона съседен имот от 1 500 кв.м., граничещ с К.П., “М.Ч.–Командитно дружество и с-ие”, гр. Нова Загора, ЖП линия и Г. У.. Върху двата имота /придобития през 1925г. и този от 1937г./, които били обединени, фирмата изградила памуко-предачна фабрика “Н.”, която през 1947г. била национализирана по Закон за национализация на частните индустриални и минни предприятия от същата година.

С АДС от1950г., също въз основа на Закон за национализация на частните индустриални и минни предприятия, обнародван през 1947г., от “М.Ч.–Командитно дружество и с-ие”, гр. Нова Загора била национализирана и актувана като държавна, ФАБРИКА от 1500 кв.м. в индустриалната зона при граници: от две страни улици, фабрика... и наследници на Д.М., като в акта били описани и отделните постройки по вид и площ, и свободния терен от 805 кв.м.

Със заявление до кмета на община Нова Загора наследниците на собствениците на “М.Ч.–Командитно дружество и с-ие”, гр. Нова Загора, поискали отписване на възстановената им по силата на ЗВСВНМРСА и ЗВСВОНИ собственост и със заповед № 431/21.09.1992г. на Кмета на Община Нова Загора било наредено отписване от актовите книги на част от масивна сграда  на един етаж, в южната част на имот № 2481, с площ приблизително от 320 кв.м.

През 1992г. наследниците на Г. У. също подали заявление до кмета на общината за възстановяване на собствеността върху имота, национализиран от техния наследодател. С писмо от 18.09.1992г. им било отказано с мотив, че имотът не съществува реално в границите и размерите, в които е одържавен.

Тъй като имотът се намирал във владение на “Ирида” ЕООД- Нова Загора, попадайки в цял терен от 8 660 кв.м., образуващ п-л ІІ кв. 212 по плана на промишлена зона Нова Загора, те предявили против дружеството собственически иск /съединен с такъв за заплащане на обезщетение за ползването/.

С решение № 107 от 18.06.1998г. по гр.д.168/97г. на СлОС исковете били уважени, като между страните било признато за установено, че ищците /ответници в настоящото производство/, като наследници на Г. У., са собственици на терен с обща площ 8 660 кв.м., от които застроена – 6 390 кв.м. /подробно е описана етажността и площта на отделните постройки/, като съдът се е съобразил с практиката, при наличие на вграждане и пристрояване, без събаряне на старата сграда, и невъзможност за отделянето им, с оглед функционалното единство, да се реституира и пристроеното към заварената от национализацията сграда.

Това решение е било потвърдено с решение на БАС от 27.04.1999г., ВКС на РБ с решение от 10.07.2000г. е оставил без уважение молбата по чл. 231 ал. 1 б. “а” от ГПК /отм./ на насрещната страна.

С протокол от 28.08.2000г. по изп.д.№ 546/99-337 съдебният изпълнител при НзРС е въвел наследниците на Г. У. във владение на описания имот от 8660 кв.м., против “Ирида” ЕООД, Н.Загора.

Ищците, като наследници на съдружниците в “М.Ч.–Командитно дружество и с-ие”, гр. Нова Загора, предявили пред НзРС на 02.10.2006г., искове против наследниците на Г. У., с които претендирали на основание чл. 97 от ГПК /отм./, да бъдат признати за собственици или на 1 500 кв.м. /в случай, че може да се обособи самостоятеленУПИ/, или на 1 500/9950 ид.ч. от УПИ ІІ, кв. 212 в индустриалната зона по ПУП на Нова Загора, както и на основание чл. 108 от ЗС, ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението и ползването, съответно също - или на 1 500 кв.м., или на 1 500/9950 ид.ч. от  УПИ ІІ, кв. 212 по ПУП на града.

Съдът е отказал да уважи направено искане по реда на чл. 116 от ГПК /отм./ за изменение на исковете, като същите се считат заведени за 1 900 кв.м. и 1900/9950 ид.ч. Отказал е да приеме и представеното от вещо лице заключение на съдебно техническа експертиза, назначена по искане на ищците, поради липса на компетентност на експерта да отговори на поставените въпроси, които били от правно естество.

С обжалваното решение НзРС е приел, че исковете по чл. 97 от ГПК /отм./ се поглъщат от претенцията по чл. 108 от ЗС, поради което е прекратил като недопустимо производството по отношение на тях.

Отхвърлил е като неоснователен и недоказан собственическия иск, мотивирайки се с оскъдната доказателствена маса и признатото на ответниците право на собственост от всички съдебни инстанции.

Решението е обжалвано изцяло, включително в частта с характер на прекратително определение. Въззивниците считат, че имат интерес да претендират поне установяване правото на собственост, в случай, че не се приемат за доказани втората и третата предпоставка на иска по чл. 108 от ЗС, за да виндицират имота.

Въззивният съд също е отхвърлил искането по чл. 116 от ГПК /отм./ с мотивирано определение и производството се развива само в първоначално заявените рамки на спора. Назначената във въззивната фаза съдебнотехническа експертиза дава заключение, че от целия процесен УПИ не е възможно да се обособи самостоятелен УПИ с площ от 1 500 кв.м., тъй като е налице плътно и интензивно застрояване.

УПИ ІІ в кв. 212 - промишлена зона, по ПУП на  гр. Нова Загора, е обособен като такъв от два имота – пл.сн.№ 4865 от 8 660 кв.м., /наследници на Г. У. – по разписния списък/ и № 4929 /по разписния списък - на “Перла” ЕООД – 490 кв.м. и “М.Ч.–Командитно дружество и с-ие”, гр. Нова Загора –320 кв.м. застроена площ, по заповед от 1992г./

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими писмени доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло кредитира. Съдът е ползвал при формиране на фактическите си констатации и събраното във въззивната фаза като доказателствено средство експертно заключение на вещо лице, в чиято добросъвестност и компетентност няма причини да се съмнява.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена чрез постановилия обжалваното решение съд, в законоустановения 14 дневен срок, от надлежни субекти, имащи интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна и следва да се уважи по отношение на част от претенцията.

По отношение на прекратяването на производството като недопустимо в частта, касаеща исковете по чл 97 ал. 1 от ГПК /отм./, настоящата инстанция счита, че това определение е правилно.

От начина, по който е формулиран петитумът на исковата молба, е видно, че исковете, освен в условията на активно и пасивно субективно съединяване, са предявени и като обективно, но кумулативно съединени – макар и не съвсем прецизно формулирани. Главната претенция е за получаване на пълната собственическа защита по чл. 108 от ЗС, включваща установителна част за признаване правото на собственост,  и осъдителна част - за предаване на владението върху нея, като искът е формулиран в два алтернативни варианта – като за цял имот или като за идеална част, в зависимост от техническата възможност, доколкото на ищците им е безразлично в кой от двата варианта ще бъде уважен той. Кумулативно са съединени с тях и само установителни искове по чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./, също в двата алтернативни варианта, обусловени от техническите възможности, като ищците желаят само да им бъде признато по отношение на ответниците, правото на собственост, така, както е описано по-горе.

Така предявени, действително установителните искове са недопустими, поради липса на самостоятелен правен интерес за ищците от воденето им. Аргументът на въззивниците, че интересът им се оправдава с това, че могат да успеят да докажат само първата от трите, кумулативно изискуеми, предпоставки за уважаване на иска по 108 от ЗС, е неоснователен. Той, донякъде, би могъл да обоснове предявяване на осъдителен и установителен иск, но само в условията не на кумулативност, а на евентуалност, каквато, обаче, те не са заявили. Независимо от това, в случая действително е налице препокриване на иска по чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./ с част от този по чл. 108 от ЗС, тъй като последният би бил изцяло отхвърлен, ако не се установи наличието на никоя от трите, или само на първата от предпоставките. Ако, обаче първата е налице, но няма условие за допускане на пълна ревандикация, съдът би уважил иска само в установителната му част и в този смисъл диспозитивът му би бил идентичен с този по самосотоятелно предявен положителен установителен иск за факт по чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./. Поради това РС правилно е приел, че за ищците липсва правен интерес от така предявените само, установителни искове и правилно е прекратил производството в тази част. Същите въпроси той е коментирал, произнасяйки се по собственическите искове, като осигуряващи по-пълна и по-силна защита.

Ето защо частната жалба, инкорпорирана във въззивната, касаеща частичното  прекратяване на производството, е неоснователна, и следва да се остави без уважение.

По отношение на ревандикационните искове по чл. 108 от ЗС въззивният съд счита, че те са основателни само до размер на 833/ 8660  ид.ч. от имот пл.сн. № 4865, находящ се в УПИ ІІ кв. 212 – индустриална зона, по ПУП на гр. Нова Загора.

По начало, за да се уважи ревандикационния иск, следва да се установи наличието в кумулативна даденост на три предпоставки – ищецът да е собственик на имота, ответникът да го владее или държи и да няма основание за това.

Настоящият състав счита, че и трите предпоставки са налице, но само за част от  претендираната площ.

Безспорно се установи, че тримата наследодатели на ищците, са били съдружници в командитно дружество - “М.Ч.–Командитно дружество и с-ие”, гр. Нова Загора, и последното е придобило чрез деривативния способ на покупко-продажбата  южната трета част от дворно място, цялото от 2 500 кв.м. в индустриалната зона на гр. Нова Загора. Договорът е сключен в изискуемата за това нотариална форма, действителността му не е опровергана по никой от възможните и допустими от закона начини, праводателят е бил собственик на обекта на продажбата, поради което сделката валидно е породила целения вещно-транслативен ефект.  Няма спор и за предмета му – продавачът е бил наследодателя на ответниците, който, от своя страна, се е легитимирал като собственик на целият, описан по площ, местонахождение и граници, имот от 2 500 кв.м., също с годен титул за собственост – констативен нотариален акт от 12.11.1925г. Така, обективираната писмена воля на двете страни сочи, че дружеството-купувач е придобило право на собственост върху 833,33/2500 ид.ч. от посочения имот, въпреки, че с оглед уреждане и на въпроса за ползването, те са „ситуирали” правото върху конкретна географска позиция – „южната трета” – тоест купувачът е можел физически да се въведе върху площ, равна на една трета от 2500 кв.м., която да е в южната част на  целия обособен имот.

Няма данни това право на собственост да е било загубено от наследодателите преди национализацията, проведена в индустриалния квартал, въз основа на Закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия от 1947г.

Обратното – по силата на този закон, от “М.Ч.–Командитно дружество и с-ие”, гр. Нова Загора е бил одържавен и актуван като държавен с АДС от 1950 г. имот в индустриалната зона на гр. Нова Загора, който е описан с обща площ 1 500 кв.м. и са изброени поотделно по застроена площ изградените постройки. От събраните доказателства се установява, че върху закупената през 1925 г. земя командитното дружество е построило фабрика и тя именно е била обект на национализацията, ведно с терена.

С влизане в сила на пакета от реституционни закони, правото на собственост на държавата отпада при изпълнението на съответните условия, които са налице и в този случай. Поради това би следвало то да се възстанови ex lege в патримониума на ищците /като наследници на понеслите национализацията собственици/.

Така, първата предпоставка за уважаване на иск по чл. 108 от ЗС, по принцип, е налице.

За да се счете за осъществена и втората, следва да се докаже извън съмнение, че така установеното право на собственост на ищците, се отрича от ответниците, като това  отношение /с оглед търсенето на пълната позесорна защита/, следва да е обективирано чрез активни  действия, и след установяване на това поведение, записано в закона, може да се пристъпи към изследване на въпроса за липсата или наличието на основание, което окончателно би определило основателността, респективно – неоснователността на иска.

Безспорно е в случая, че ответниците отричат вещното право на ищците не само с правни, но и с фактически действия.

Непререкаемо бе доказано, че техният наследодател, като собственик на граничещ с този на командитното дружество „М.Ч.и с-ие” имот, също е попаднал под действието на Закон за национализация на частните индустриални и минни предприятия. При упражняване на правата си при условията на реституция, ответниците, в резултат на проведен успешно спорен исков процес с трето на настоящия спор лице, били признати с влязло в сила решение, за собственици на терен с обща площ 8 660 кв.м., от които застроена – 6 390 кв.м. Този терен е идентичен с имот пл.сн. № 4865 от 8 660 кв.м., който, заедно с имот пл.сн.№ 4929 образуват процесния УПИ ІІ в кв. 212 - промишлена зона, по ПУП на гр. Нова Загора. За да обосноват своето право на собственост пред съда, ответниците са се позовали на двата нотариални акта – от 1925г. и от 1937г.: първият – за 2 500 кв.м., вторият – за 1 500 кв.м., като са доказали, че върху тях е извършено строителството на национализираната фабрика. На съда не са били представени доказателства, и съответно – той не е обсъждал факта на  прехвърлянето върху “М.Ч.–Командитно дружество и с-ие”, гр. Нова Загора на „южната трета от дворно място, цялото от 2 500 кв.м. в индустриалната зона на гр. Нова Загора”, извършено през 1925г. Така, съдът, при постановяване на решението, имащо задължителна сила за страните по разгледания от него спор, е съобразил единствено наличието на вграждане и пристрояване от страна на другото спорещо за имота лице, без събаряне на старата сграда и без възможност за отделянето им, поради което е реституирал и пристроеното към заварената от национализацията сграда.

По този начин на ответниците по настоящото дело, било признато право на собственост върху целия терен от 8 660 кв.м., заедно с всички, описани по вид и площ, постройки в него, като без съмнение в неговите граници попада и закупената от наследодателите на ищците земя /за която се посочи вече, че не е приспадната от СлОС и от БАС, поради невъвеждането на този факт в процеса/.

 Така ответниците, за да изключат описаното право на собственост на ищците, не просто твърдят, че последните не са собственици на процесната част от имота, а заявяват, че те са нейни собственици. Те, обаче, не успяха нито да елиминират техните правопораждащи факти, нито да ги оборят, противопоставяйки им свои такива. Ответната страна не доказа валидно придбиване на вещно право върху спорната част от имота по н.а. от 1925г., на някакво основание, годно да я направи собственик. Нито пред първата, нито пред въззивната инстанция ответниците не проведоха успешно доказване на повторното й придобиване чрез оригинерен или деривативен способ от техния наследодател, преди национализацията. Не бяха ангажирани никакви доказателства, че  в по-късен момент /след 18.11.1925г./, по някакъв начин, в резултат на неоспорима поредица от юридически факти, правото на собственост върху тази „южна трета част” от имота, е възникнало отново в неговия патримониум.

Така, при наличната колизия между двете вещни права в застъпващата се част, настоящиат състав счита, че с оглед хронологията на правопораждащите факти и действителния обем на правото на собственост на всяка от страните, ищците, като наследници на съдружниците на “М.Ч.–Командитно дружество и с-ие”, гр. Нова Загора, са собственици на част от реституирания на ответниците, като наследници на Г. У., имот.

Доказано е и, че ответниците владеят имота, тъй като са въведени в него с протокол на съдебен изпълнител от 2000г. Те не са опровергали този факт, поради което съдът няма причина да отрече наличието и на второто условие от фактическия състав на реивиндикацията.

Третата предпоставка – липсата на правно основание за това, се извлича от казаното до тук – ищците, като собственици, не са предоставили по никакъв начин доброволно на ответниците, право на ползване, държане или управление на своята част от целия реституиран имот.

Що се отнася до обема на защитаваното материално право, съдът счита, че претенцията на ищците е в завишен размер. Те твърдят, че са собственици на 1500 кв.м., респективно – на 1500/9950 ид.ч. от УПИ ІІ в кв. 212 по ПУП на Нова Загора. В действителност, обаче, доказано е само правото им на собственост върху една трета част от 2 500 кв.м., която, в абсолютно число, представлява 833,3(33) кв.м. В нотариалния акт за покупко-продажба не е посочено число, означаващо точно размера на продаваната площ, но от словесната формулировка той  се извежда по описания начин. Няма причина да се счете, че „южната трета от дворното място от 2, 500 дка”, е 1 500 кв.м., естественото и логично заключение е, че тя се равнява на математическата третина от общата площ, а именно – 833, 33 кв.м. Така, само за този размер съдът може да приеме за надлежно доказано, че наследодателите на ищците са придобили право на собственост чрез покупка.

Вярно е, че в АДС е отбелязано, че от тях се национализира фабрика с обща площ от 1 500 кв.м., но съдържанието на този акт, само по себе си, няма доказателствената сила по отношение  на съществуването и  съдържанието на вещното право на собственост. Той нито създава, нито доказва това право, може да послужи само да индикира наличието му, но последното трябва да бъде недвусмислено доказано с допустимите, регламентирани от правната норма, доказателствени средства. Ищцовата страна не е доказала по ефективен и убедителен начин, че действително наследодателите са придобили и са били собственици към момента на национализацията, на площ от 1 500 кв.м., тоест – почти два пъти повече от закупената през 1925г. Недоказаността на този факт се отразява на основателността на иска им от гледна точка на обема на накърненото материално право. Този извод не се променя и от факта, че през 1992г. със заповед на кмета на общината, е отписана от книгите част от постройка – „около 320 кв.м.”, тъй като последната се намира не в терена, възстановен и предаден на ответниците - от  8660 кв.м., с пл.сн. № 4865, а в съседния му – с пл.сн. № 4929, а въпросите за момента, основанието за изграждането и произхода на собствеността спрямо тези сгради, не са въведени като предмет на настоящия спор, и няма да бъдат обсъждани.

Поради това, независимо, че УПИ ІІ в кв. 212 - промишлена зона, гр. Нова Загора, е обособен от двата имота – пл.сн.№ № 4865  и  4929, тъй като ищците се легитимират като собственици на част само от първия, а ответниците също владеят само него, то искът се явява основателен само за 833, 33 кв.м., като част от 8 660 кв.м. След като не е възможно от него да се обособи самостоятелен УПИ с такава площ, а правото на техните наследодатели никога не се е фокусирало върху отделен индивидуализиран надлежно имот, то следва да се определи в дробна част -  833/8660 ид.ч. от имот № 4865 в УПИ ІІ, кв. 212 по ПУП на Нова Загора.

Така, в обобщение - тъй като ответниците не са противопоставили на заявеното от ищците вещно право никакви други правоизключващи, правоизменящи или правопогасяващи факти, въз основа на които или да отблъснат претенцията  по принцип, или да докажат, че сами са придобили на отделно основание правото на собственост върху спорните 833/8660 ид.ч., то те владеят същите без правно основание, поради което следва да бъде признато между страните, че ищците са собственици на тази част от имота, а ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението. Претенцията над тази част, до пълния заявен размер, е неоснователна и следва да се отхвърли.

Районният съд не е провел пълно и задълбочено изследване на фактите, тъй като не е анализирал в цялост и по отделно събраните доказателствени средства, поради което не е изяснил фактическото положение, не го е привел към съответните му правни норми и не е достигнал до правилно и законосъобразно решение. След като правните изводи на двете инстанции се разминават, първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено и вместо него бъде постановено ново, с което исковете се уважат до посочения размер.

В останалата отхвърлителна част, решението следва да се остави в сила.

С оглед изхода на процеса и предвид искането на въззивната страна за присъждане на разноски за двете инстанции, въззиваемите следва да бъдат осъдени да заплатят такива, съразмерно на уважената част от иска, възлизащи общо на 771, 72 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                            

 

Р     Е     Ш     И  :

                             

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 1932/28.11.2007г., против първоинстанционно решение № 207/02.11.07г. по гр. д. № 415/06г. на НзРС, В ЧАСТТА, имаща характер на определение, с което е прекратено като недопустимо производството по отношение на исковете по чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./ за признаване за установено, че ищците са собственици на 1 500/9950 ид.ч. от  УПИ ІІ, кв. 212 в индустриалната зона по ПУП на  гр. Нова Загора, като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ОТМЕНЯ  първоинстанционно решение № 207/02.11.07г. по гр. д. № 415/06г. на НзРС, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените при условията на активно и пасивно субективно съединяване от всички ищци, като наследници на “М.Ч.–Командитно дружество и с-ие”, гр. Нова Загора, против всички ответници, като наследници на Г. И. *** Загора, искове по чл. 108 от ЗС за признаване за установено, че първите са собственици 833/8660 ид.ч. от имот № 4865 в УПИ ІІ, кв. 212 по ПУП на Нова Загора, индустриална зона, като вместо това

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.У. ***, С.Д.К. ***, С.Д.П. ***, Н.К.У. ***, К.И. ***, П.И. ***, И. ***, И.Д. ***, Д.П. ***, Р.Г.У. ***, М.Г.У. ***, М. ***, Р.Р.Т. чрез процесуален представител адв.И.Д., Й.Р.В. чрез процесуален представител адв.И.Д. и Е. Евелинова Д. ***.,     ЧЕ      П.Н.Д. ***, Н.Т.Б. ***, Б.Т. ***, Р.Г. ***, В.Г.А. ***, В.Н.П. ***, М.Н. ***, Р.М.Р. ***, П. ***, С.М.Р. ***, Т.И. ***, М.П.У. ***, Р.Г.К. ***, Н.И.С. ***, С.Г.Б. ***, П.В.П. ***, к-с “Лазур” № 18 вх.Г ет.3, Е.В.П. ***, Е.Т.С. ***, Р.В.П. ***, А.В.П. ***, Р.Л. ***, Г.Л. ***, Г.Д. ***, и Г.Д. ***, всички със съдебен адрес гр.Нова Загора, ул.”Хотел Яница” стая 108 чрез адв.И.П., са собственици на 833/8660 ид.ч. от имот № 4865 в УПИ ІІ, кв. 212 по ПУП на Нова Загора, индустриална зона    И

 ОСЪЖДА   Д.Г.У. ***, С.Д.К. ***, С.Д.П. ***, Н.К.У. ***, К.И. ***, П.И. ***, И. ***, И.Д. ***, Д.П. ***, Р.Г.У. ***, М.Г.У. ***, М. ***, Р.Р.Т. чрез процесуален представител адв.И.Д., Й.Р.В. чрез процесуален представител адв.И.Д. и Е. Евелинова Д. ***.,     ДА ПРЕДАДАТ    на П.Н.Д. ***, Н.Т.Б. ***, Б.Т. ***, Р.Г. ***, В.Г.А. ***, В.Н.П. ***, М.Н. ***, Р.М.Р. ***, П. ***, С.М.Р. ***, Т.И. ***, М.П.У. ***, Р.Г.К. ***, Н.И.С. ***, С.Г.Б. ***, П.В.П. ***, к-с “Лазур” № 18 вх.Г ет.3, Е.В.П. ***, Е.Т.С. ***, Р.В.П. ***, А.В.П. ***, Р.Л. ***, Г.Л. ***, Г.Д. ***, и Г.Д. ***, всички със съдебен адрес гр.Нова Загора, ул.”Хотел Яница” стая 108 чрез адв.И.П., владението върху тях.

 

ОСТАВЯ В СИЛА първоинстанционно решение № 207/02.11.07г. по гр. д. № 415/06г. на НзРС, в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА Д.Г.У. ***, С.Д.К. ***, С.Д.П. ***, Н.К.У. ***, К.И. ***, П.И. ***, И. ***, И.Д. ***, Д.П. ***, Р.Г.У. ***, М.Г.У. ***, М. ***, Р.Р.Т. чрез процесуален представител адв.И.Д., Й.Р.В. чрез процесуален представител адв.И.Д. и Е. Евелинова Д. ***.,     да заплатят    на П.Н.Д. ***, Н.Т.Б. ***, Б.Т. ***, Р.Г. ***, В.Г.А. ***, В.Н.П. ***, М.Н. ***, Р.М.Р. ***, П. ***, С.М.Р. ***, Т.И. ***, М.П.У. ***, Р.Г.К. ***, Н.И.С. ***, С.Г.Б. ***, П.В.П. ***, к-с “Лазур” № 18 вх.Г ет.3, Е.В.П. ***, Е.Т.С. ***, Р.В.П. ***, А.В.П. ***, Р.Л. ***, Г.Л. ***, Г.Д. ***, и Г.Д. ***, всички със съдебен адрес гр.Нова Загора, ул.”Хотел Яница” стая 108 чрез адв.И.П., направените разноски по делото за двете инстанции, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 771, 72 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: