Р Е Ш Е Н И Е № 109

гр. Сливен, 14.01.2009 год.

 

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното

заседание на шести ноември  през двехиляди и осма година в състав:

                                        Председател: С.Б.

                                                                                                                                       

при секретаря ………………М.Т. …….…………и с участието на прокурора………………………….…………..…………………..като разгледа докладваното от ……С.Б.………….….дело № 164 по описа за 2008  год. , за да се произнесе, съобрази:

          Производството е по финансов начет и намира правното си основание в чл. 21  и сл. от ЗДФИ във вр. чл. 299 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с чл. 63 от ЗД. 

Образувано е по акт за начет Вх. № 4/11.12.2007 г. , внесен от Национален съюз на трудово-производителните кооперации – гр. София, Дирекция “Ф. к.”.  В акта се твърди, че същият е съставен при извършена  финансова инспекция на кооперация “С. Ч.”, възложена със заповед № 67/8.11.2007 г. на Председателя на НС на ТПК – гр. С.  В резултат на извършената ревизия са констатирани липси на парични средства в размер на сумата 26092 лв., произтичащи от следното: Сумите са получени от Председателя на кооперацията П.Х. като наемна цена, изплатени от ЕТ “Д. – П. С.” – гр. С. за периода от 2003 – 2007 г. и не са отчетени към касата на кооперацията, не е издаден никакъв документ - фактура касов бон или квитанция, удостоверяващ плащането, поради което следва да се приеме, че  сумата представлява липса на парични средства за кооперацията и следва да бъде осъден ответника да заплати посочената сума на кооперация “С. Ч.” – гр. С.

В срока за възражение по чл. 300 ал. 1 от ГПК /отм./ ответникът е депозирал писмено възражение, с което оспорва акта за начет.  Признава, че по отношение на него е налице основание за търсене на имуществена отговорност само за сумата 704 лв.  Признава факта, че наемната цена, получена по договора за наем с ЕТ “Д. – П. С.” за 2005 г. и 2006 г. , е в размерите посочени в акта за начет. Твърди, че получените от него суми са изразходвани по следния начин: за 2004 г. - 5370,75 лв. за допълнителни премии и фонд “Работна заплата” на работниците, назначени по трудов договор и 520 лв. за ремонт на общи части на недвижим имот, в който кооперацията е притежавала самостоятелен обект на правото на собственост; за 2005 г. средства в размер на 6430 лв.  за заплати; за 2006 г. сумата 3261 лв. за  фонд “Работна заплата” и за 2007 г.  сумата 5529,50 лв. за фонд “Работна заплата”. С възражението представя разходни касови ордери за суми, получени от различни лица за периода  2004 – 2007 г. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли изцяло предявения иск.

В с.з., редовно призован, не се явява представител на ощетената организация.

Представителят по пълномощие на ответника оспорва  изцяло акта за начет и моли да бъде отхвърлен иска за осъждане на доверителя му, тъй като не са налице доказателства за липса на парични средства за кооперацията, а са събрани доказателства, че получените средства от ответника са изразходвани изцяло за заплащане на заплати на лицата по трудов договор с кооперацията, допълнителни плащания за тези лица, заплатени СМР и заплатена сума за оценка на недвижим имот.

Министерството на Финансите, редовно призовано, не изпраща представител за становище.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № 67/9.11.2007 г. на Председателя на НС на ТПК – гр. С. е възложена финансова инспекция на кооперация “С. Ч.”–гр. С. с цел установяване законосъобразността действията на органите на кооперацията, законосъобразността при разпореждане с имуществото, резултатите от финансово-стопанската дейност и адекватността на счетоводната отчетност с осъществените стопански операции, изискванията на счетоводното и данъчно законодателства. Финансовата инспекция е извършена за периода от 12.11.2007 г. до 16.11.2007 г.  и от 22.11.2007 г. до 23.11.2007 г.  Проверени са били действията на едно материалноотговорно лице, отчитащо паричните средства към касата на кооперацията, а именно ответника П.Х.Г.. За направените констатации е съставен предварителен доклад Вх. № 4/11.12.2007 г. от финансовите инспектори Д. и Русева. Ответникът е депозирал обяснения от 29.11.2007 г.в които посочва, че получените от него средства като наем са изразходвани за ремонт но покрива на същата сграда и за заплащане на работещите в кооперацията по трудово правоотношение лица, извън официалната ведомост, за което е приложил копие от РКО.

 Съставено е заключение от НС на ТПК –  гр. София след обсъждане на направените от ответника възражения, в което е записано, че следва да се коригира сумата по акта за начет Вх. № 4/11.12.2007 г. на 28924 лв. и  следва да бъде потърсена имуществена отговорност на Председателя на кооперацията на основание чл. 15 ал. 4 т. 15 във вр. с чл. 63 ал. 2 и 7 от Закона за кооперациите, от Общото събрание на кооперацията.

Въз основа на събраните писмени доказателства приложени към Акта за начет, представени с възражението на ответника, първоначалното и допълнително заключение на вещото лице Т. и направените признания на ответника, съдът прие за установено следното:

Между ответната кооперация ТПК “С. Ч.” – гр. С.и ЕТ “Д. – П. С.” гр. С. е сключен договор от 27.12.2002 г. за отдаване под наем на недвижим имот, собственост на кооперацията, находящ се на бул. “Цар Симеон” № 29 за срок от 1 г. наемната цена е определена на 531 лв. месечно. Ответната кооперация е издала фактура № 267/27.12.2002 г. за сумата 6372 лв. /месечният наем за 12 месеца/, платими по банков път. Фактурата е осчетоводена в счетоводството на кооперацията и по нея са постъпили плащания от наематели. За календарните 2004, 2005 и 2006 г. не са представени писмени договори за наем за процесното помещение. Видно от признанията на ответника и представените протоколи от заседание на УС на кооперацията размерът на наема за 2004 г. е 6960 лв. , за 2005 г. – 6960 лв. и за 2006 г. – 6552 лв. На 30.12.2006 г. страните подписват нов договор за наем, в който размерът на наемната цена е сумата 360 лв. без ДДС или общо сумата 4320 лв. за 10 месеца.  Издадена е фактура №  105/16.11.2007 г. на стойност 4320 лв., която е осчетоводена в счетоводството на кооперацията и сумата е внесена касово в разплащателна сметка в  ПИБ гр. С. на 23.11.2007 г.  като за вносител е посочен ЕТ “Д. – П. С.”.

Представен е разходен касов ордер за сумата 250 лв. платени на Х. Д. за извършени ремонтни дейности на общите части на сграда, находяща се в гр. С. на бул. “Ц. С.” № 29. На 23 и 24.01.2007 г. са издадени разходни касови ордери за 160 лв. на Н. Ф. Д. за извършване на оценка във връзка с получаване на кредит от кооперацията. Останалите разходни касови ордери са издадени на лица, които са били с трудови правоотношения с кооперацията за периода от 2004 – 2007 г., като общия размер на сумите по представените разходни касови ордери е 20390,75 лв. Месечното трудово възнаграждение на същите лица, съгласно разчетно-платежната ведомост за същия период, е в размер на 10744,87 лв.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства. Съдът кредитира представените РКО, които не бяха оспорени от страните.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Внесеният акт за начет има характер на искова молба по чл. 21 ал.1 т.2 от ЗДФИ, за осъждането на ответника да заплати сумата 26 092 лв., представляваща размера на имуществената му отговорност за констатирани липси на поверени му стоково-материални ценности – парични средства. Искът е допустим тъй като ответника е от кръга на лицата по чл. 23 от ЗДФИ. Финансовата инспекция на кооперацията е извършена на основание чл.63 от ЗК от специализирания финансово-контролен орган на НС на ТПК по реда на глава втора, раздел четвърти "Последващи мерки" и глава трета "Имуществена отговорност" от Закона за държавната финансова инспекция и глава тридесет и първа от Гражданския процесуален кодекс (отм.) "Производство по финансови начети". Предявеният иск е за сумата 26 092 лв., макар и в придружителното писмо да е дописан по-голяма сума и в заключението по предварителния доклад да е отбелязано, че следва да се търси сумата 28 924 лв., то следва да се има предвид единствено сумата посочена в акта за начет, имащ характер на искова молба против начетеното лице.

Предявеният иск е основателен до размера от 5 344,12 лв. и следва да бъде уважен до този размер. От заключението на назначената съдебно икономическа експертиза се установява че за получените суми за наем за периода 2003г. до 2007г. са издадени два броя фактури и платени по банков път същите общо за сумата 10 692 лв. С тази сума безусловно следва де се намали сумата по ревизионния акт, тъй като съществуват писмени доказателства и в счетоводството на кооперацията е отразено че тези суми са платени.  Общата сума по представените РКО за периода от 2004г. до 2007г за суми платени на лица, които са били в трудовоправни отношения с кооперацията и за заплатени суми за ремонт на сградата и за оценка на недвижим имот е в размер на 20 800,75 лв., според заключението на вещото лице. Част от тези суми – в размер на 10 744,87 лв са заплатени като трудово възнаграждение на лицата, които са били в трудовоправни отношения с кооперацията и са отразени в разчетно-платежната ведомост за получени суми. За посочената сума от 10 744,87 лв. също следва да се приеме, че е налице документална обоснованост и че не е налице липса на причини средства, тъй като макар и получената като наем сума да не е осчетоводена в счетоводството на кооперацията то са налице писмени доказателства за нейното изразходване за заплащане на трудови възнаграждения. За останалата част от сумата по представените ордери следва да се приеме, че е налице липса на парични средства, тъй като дори е получените от ответника средства да са били заплатени на трети лица (дори и лица сключили трудов договор с кооперацията) липсват доказателства да е било налице основание за изплащане на посочените суми не тези лица. Липсата на редовно водено счетоводство на кооперацията и нарушения на ЗСч по издаване на счетоводно- оправдателни документи и записвания в счетоводните книги не води автоматично до липси за същата. За посочените нарушения е възможно задълженото лице да носи административно отговорност, но те не водят автоматично до носенето на пълна имуществена отговорност  по чл. 21 от ЗДФИ, а само доколкото действително е налице установена вреда, изразяваща се в липса на парични средства на кооперацията.

С оглед разпоредбата на чл. 22 ал.5 от ЗДФИ и чл. 301 ал.1от ГПК(отм.), фактическите констатации в акта за начет се смята за истински до доказване на противното.  В случая с представените писмени доказателства и заключението на вещото лице са оборени направените акта фактически констатации, че ответника се е разпоредил с парични средства на кооперацията в размер на 20 747,88 лв.(10 692 лв. суми по фактури и 10 055,88 л. Суми за трудови възнаграждения по разачетно-плетежна ведомост) не за целите на кооперацията и до този размер следва да бъде отхвърлен предявения  иск. За останалата сума от 5 344,12 лв. не е оборена формалната доказателствена сила на акта за начет и тя следва да присъдена на ищеца.

С оглед разпоредбата на чл. 302 ал.3 от ГПК, следва главницата да бъде присъдена ведно със законната лихва за забава, считано от датата на внасяне на акта за начет в съда – 04.03.2008г.

Ищцовата страна не претендирала присъждането на разноски.

На ответната стана се дължат направените разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 894,28 лв.

Ответникът дължи държавна такса върху присъдената сума в размер на 213,76 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

          ОСЪЖДА П.Х.Г. ЕГН ********** *** да заплати на К. “С. Ч.” гр. Сливен, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. “Аксаков” № 16А, представлявана от Председателя И. Г. З. сумата 5 344,12 лв. (пет хиляди триста четиридесет и четири лева и дванадесет стотинки), представляваща стойността на констатирани липси с Акт за начет № 4/11.12.2007г.на Дирекция “Финансов контрол” на Национален съюз на ТПК гр. София, ведно с лихвата за забава считано от 04.03.2008г. до окончателното й изплащане.

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА П.Х.Г. ЕГН ********** *** да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд – Сливен в размер на  213,76 лв.

          ОСЪЖДА К. “С. Ч.” гр. С., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “А.” № 16А, представлявана от Председателя И. Г. З. да заплати на П.Х.Г. ЕГН ********** *** направените разноски в размер на 894,28 лв.

          След влизане в сила на решението да се издаде служебно изпълнителен лист.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

                                                         

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: