Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  50

гр. Сливен, 05.03.2009 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на единадесети февруари през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          М.Д.

                                                                                мл.с. М.М.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Ж., като разгледа докладваното от  Н.Я. ***.  N 169 по описа за 2008  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196  и сл. от ГПК/отм./.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 296/17.11.2006г. по гр.д. № 28/02г. на НзРС, с което  извършена делба на наследство по реда на чл. 289 и чл. 292 от ГПК /отм./, на земеделски земи и са присъдени такси съразмерно на дяловете.

Въззивникът обжалва изцяло решението като незаконосъобразно, тъй като било нарушено правото му на защита, понеже не бил в състояние да се яви в с.з. на 18.10.06г. Поради това моли въззивния съд да отмени решението на НзРС и да постанови друго, с което да предяви на страните проект за разделителен протокол.

В срока по чл. 201 ал. 1 от ГПК /отм./ въззиваемата страна  е подала писмено възражение, с което оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 20  ал. 1 б. “а” от ГПК/отм./, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваеми пор. № № 2, 3, 4, 10, 11, редовно призовани, се явяват лично, оспорват въззивната жалба и искат тя да бъде отхварлена. Молят въззивния съд да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

В с.з. останалите въззиваеми, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители, за да изразят становище.

Въз основа на събраните доказателствени средства пред двете инстанции, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Страните са наследници на М.И.А., поч. на 30.01.1959г. и съпругата му Я. М. А., поч. на 18.09.1964г., и с искова молба от 22.01.2002г. са поискали делба на наследство, състоящо се от недвижими имоти, описани подробно по площ, вид, местонахождение и граници в 8 пункта, представляващи земеделска земя в землището на с. П., община Н. З., възстановена по надлежен ред. С влязло в сила съдебно решение са определени имотите, спрямо които се допуска делбата, съделителите и квотите им от правото на собственост.

В хода на протеклото впоследствие производство по извършване на делбата, съдът е назначил вещо лице за оценка на имотите и изготвяне на проект за делба, който е предявен на страните в о.с.з. на  18.10.2006г. Проектът бил одобрен от ОСЗГ – Н. З., не са направени възражения по него. В това с.з. въззивникът, който е имал процесуален представител по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “а” от ГПК /отм./, не се е явил, като пълномощникът му е подал писмена молба до съда отсъщата дата, че въззивникът е заболял /представено е копие от болничен лист/, а самият той имал ангажимент по друго дело, за което не е представил нито с молбата, нито по-късно, някакви доказателства.

С решението си съдът е приел, че за всички съделители са предвидени дялове, отговарящи по площ и стойност на квотите им от правото на собственост, при които е допусната делбата, без да се налага парично уравнение, и е извършил разпределение по реда на чл. 292 от ГПК /отм./, присъдил е и дължимите държавни такси.

Това решение е предмет на настоящата жалба, подадена чрез постановилия го НзРС на 27.12.06г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими доказателствени средства, които като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло кредитира.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Единственото възражение на въззивника е свързано с процесуално нарушение, ограничаващо правото му на защита за с.з. на 18.10.06г. На първо място следва да се посочи, че макар да е имало пречка за неговото явяване в с.з., изразяващо се в заболяване, то такава не е имало за процесуалния му представител. Молбата е подадена в деня на провеждане на съдебното заседание, а ако е съществувала посочената от пълномощника пречка, свързана с участието му в друго дело, то той е знаел за нея преди този момент и е следвало да предприеме по-рано действия за пренасрочване на заседанието по делото. Освен това, в действителност, твърдението му за наличие на препятствие, не е подкрепено с никакви доказателства /призовка, пълномощно, съдебен протокол, съобщение и др./, поради което не може да послужи на съда за основание да не даде ход на делото. Такива доказателства не са представени и в по-късен момент. Поради това въззивната инстанция не счита, че от първоинстанционния съд са допуснати такива процесуални нарушения, които да са ограничили правото на участие и защита в процеса на страната, които, от своя страна, да рефлектират върху правилното разрешаване на спора.

С оглед осъществяване на пълен въззивен контрол върху проверявания съдебен акт, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е извършил  пълно и цялстно събиране на доказателства, при спазване на процесуалните правила, формирал е правилни фактически констатации, които е привел към съотевтстващите правни норми и така е достигнал до законосъобразни правни изводи, при които е постановил решението си.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, а атакуваното решение - да бъде оставено в сила.

Страните не са претендирали разноски и такива не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                                

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 296/17.11.2006г. по гр.д. № 28/02г. на НзРС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: