Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 23.04.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. Р. в качеството му на пълномощник на Н.Б.К. ЕГН ********** *** против Решение № 1 от 24.01.2008г. постановено по гр.д. № 75/2007г. по описа на РС – Котел, с което е бил отхвърлен предявеният от  въззивника против Р.И.Ч. ЕГН **********, Б.А.Ч. ЕГН ********** *** и М.А.К. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД за обявяване на нищожен поради липса на форма сключения на 10.09.1997г. между тях договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Котел и представляващ жилищна сграда ,построена в имота № 166 в кв.130 по плана на гр.Котел. Решението е обжалвано и в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от въззивника против въззиваемите иск с правно основание чл.34 от ЗЗД за връщане на сумата от 3000 лева, дадени от въззивника на въззиваемите за продажбата на недвижим имот, представляващ жилищна сграда в имот с пл.№ 166 заедно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба 19.11.2006г. до окончателното изпълнение на задължението.

         В жалбата се сочи, че решението е материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се моли да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се направените разноски.

         В съдебно заседание въззивникът Н.К. се явява лично и с адв.Р., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Сочи, че за страните договорът сключен на 10.09.1997г. е бил окончателен, а клаузата за неустойка е била уговорена с оглед евентуална евикция от имота от страна на купувачите. Моли се предявените искове да бъдат уважени и се претендират разноски за двете инстанции.

         От въззиваемите в съдебно заседание се явява М.К. ,която оспорва жалбата. Моли решението на РС – Котел да бъде потвърдено. В писмено становище процесуалният представител на въззиваемите адв.Х. моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни гласни доказателства.

         От представените по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

         На 10.09.1997г. между Р.Ч., М.К. и Б.Ч. от едната страна в качеството им на продавачи и Н.К. от друга страна в качеството му на купувач бил сключен договор наименуван „предварителен договор за продажба на недвижим имот, с който са договорили подавачите да продадат на купувача собствения си недвижими имот жилищна сграда, построена в имот пл.№ 166 в кв.130 по плана на гр.Котле за сумата от 3 000 0000 лева. В договора било посочено, че продавачите са получили напълно и в брой от купувача посочената сума, непосредствено след подписването му както и че владението на имота се предава на купувача същия ден. В т.4 по договора било посочено, че виновната страна  дължи на изправната неустойка в троен размер.

         Видно от нот.акт № 313 от 30.12.1997г. Н.Б.К. дарил на сина си К.Н.Б. празно дворно място, находяща се в гр.Котел от 400 кв.м., образуващо парцел VІІ-І 66 по плана на гр.Котел.

         През 1999 г. в РС Котел било образувано гр.д. № 159 по искова молба на въззиваемите против К.Н.Б. ( син на въззивника ) и Ивелина Димитрова Пенкова . С постановеното по делото Решение № 128 / 30.01.2004 г. били отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 108 от ЗС , чл. 45 от ЗЗД , чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД . решението на КРС било потвърдено с Решение по в.гр.д. 315 / 2004 г. на СлОС. Решението на СлРС било обжалвано пред ВКС и по жалбата било образувано к.гр.д. № 2637 / 2004г. С постановеното по него решение № 159 / 14.02.2006 г. съдът признал за установено по отношение на Н.Б.К. и И. Д. П. , че Р.Ч. , Б.Ч. и М.К. са собственици на масивна жилищна сграда представляваща имот № 167 в гр. Котел. Н.Б.К. и И. Д. П. били осъдени да предадат владението на имота .

         От разпитаните по делото свидетели К. и Б., чийто показания съдът кредитира въпреки наличието на близки родствени отношения със страните поради обстоятелството, че са придобили лични впечатления от сключването на процесния договор и обстоятелствата, свързани с това се установи, че към момента на сключване на договора страните са имали ясното съзнание, че формата за сключване на договор за продажба на недвижим имот следва да е нотариална, а не писмена. Установи се, че на въззивника е било известно, че за да е законосъобразен договорcj за продажба на недвижимия имот същият следва да бъде в нотариална форма, но тъй като въззиваемите не са можели да представят документ за собственост страните са решили да сключат процесния договор във вида в който са го подписали. В този смисъл съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Б. , а по отношение показанията на свидетелката К. взе предвид обстоятелството , че тя самата е била вън от помещението в което са се договарял параметрите на договора.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 11.02.2008г. и в рамките на законоустановения 14 дневен срок на 18.02.2008г. е била депозирана процесната жалба.

         Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е неоснователна.

         По предявения иск с правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД съдът намира, че същият е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал.2 от ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите при които липсва съгласие, преписаната от закона форма, основание, както и при видните договори.

         Неоснователни се явяват твърденията на въззивника , че страните са считали сключения през 1997 г. договор за окончателен договор за прехвърляне правото на собственост над процесния имот. На първо място съдържанието на договора следва да бъде тълкувано в своята цялост , а не отделни негови части самостоятелно . Самият договор е наименуван „предварителен договор”. Разпитаният по делото свидетел Б. изрично посочи , че на страните им е било известно обстоятелството , че покупката на недвижим имот следва да се обективира в нотариален акт , но договорът не бил сключен в такава форма , тъй като въззиваемите не можели да представят документ за собственост и не можели да намерят нотариус , който да изповяда сделката . Няма спор , че „владението” на имота е било предадено веднага , но изразена по този начин волята на страните отново сочи , че не е била прехвърлена собствеността над имота , а само неговото владение. В подкрепа на възприетото от съда становище , че е бил сключен именно „ предварителен договор „ , е и обстоятелството , че страните са договорили заплащането на неустойка при неизпълнението му . Само по себе си обстоятелството , че страните не са уговорили срок , в който следва да се прехвърли собствеността на имота не води до порочност на предварителния договор . Всяка от страните би могла да се възползва от възможността да предяви иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД.

         Тъй като основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД е обусловена от уважаването на иска по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД , то отхвърлянето му води до неоснователност и недоказаност и на тази искова претенция .

Правните изводи на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези, направени от пъвоинстанционния съд и обжалваното решение следва да се потвърди .

Въззиваемата страна е претендирала разноски , но такива не са доказани пред настоящата инстанция, поради което не следва да се присъждат.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1 от 24.01.2008г. постановено по гр.д. № 75/2007г. по описа на РС – Котел.

 

Решението подлежи на обжалване в 30 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.