Р Е Ш Е Н И Е

Гр. С.,  20.11.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на двадесети октомври, през две хиляди и девета година в състав

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  М. БЛЕЦОВА 

                                                                                                              М.Х.

при секретаря М.Ж. и с участието на прокурора ………………..…  като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 271 по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

 

Делото се разглежда по реда на §2, ал.1 от ГПК, ДВ брой 59/2007г.

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 196 и следващите от ГПК.

1.Образувано е по въззивната жалба на Й.Х.М. с ЕГН ********** и М.С.М. с ЕГН ********** ***, против решение № 879/19.12.2007г., постановено по гр.д. № 3186/2001 г.. Жалбата е против решението във всичките му части. Наведени са доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочат, че в имота имало обособени две жилищни сгради и е следвало съсобствениците да получат реална част, тъй като намали друг жилищен обект. Намират, че с решението в частта за отхвърляне на претенцията за извършени подобрения, неправилно е прието, че вземането е погасено по давност. Считат, че правото да предявят претенция по чл. 286 от ГПК възниква след влизане в сила на решението за допускане на делбата, което е станало през 2006 г. Молят да се постанови решение, с което да се отмени изцяло обжалваното решение и се постанови ново като се уважи претенцията им за възлагане в дял на обособения обект, представляващ източната част от жилищната сграда и другите прилежащи подобрения в имота, както и да се уважи иска им за извършени подобрения в пълен размер и да се отхвърли претенцията на ищците за заплащане на описаните в исковата молба от тях подобрения.

            Същото становище изразяват по същество на спора, както и в представените писмени бележки. Намират, че е възможна подялба на имота, като се обособят дялове – 4 самостоятелни обекта за четиримата съделители или два дяла, от които: първи дял – за съпрузите Й. и М. М. – източна жилищна сграда /плюс южна стая/ и южен гараж; втори дял - по коляно - западна жилищна сграда /без южната стая/ и северен гараж за двете въззиваеми. Считат, че по този начин може да се извърши съдебна дела, съобразно разпоредбата на чл. 292 /отм./ Претендират заплащането на подобрения, извършени от тях в този имот в размер на сумата 39 950 лв. и разноските по делото за тази инстанция.

2.Жалба против това решение са подали и ищците В.Н.М., П.М.Х. и М.М.А.,***, депозирана от адв.Д. от САК. Жалбата на ищците е против решението в частта, в която претенциите им по сметките не са уважени за 2 443.28 лв.Тази жалба впоследствие е оттеглена пред настоящата инстанция и с определение, постановено в съдебно заседание на 23.06.2008г. съдът е прекратил производството по настоящото дело в  тази обжалвана част. Определението като необжалвано е влязло в сила.

 В представената писмена защита от процесуалния представител адв.Е. Х. ***, намират въззивната жалба на ответниците Й. и М. М. за неоснователна. Сочат, че дворното място е реално неподеляемо, а сградите е възможно да се обособят в два самостоятелни жилищни обекта, с незначителни преустройства, а двата гаража са включени като неразделна, обслужваща жилищната част, сгради. Считат, че е невъзможно имота да се възложи на жалбоподателите по реда на чл. 288 ал.2 от ГПК, защото съсобствеността не е възникнала само въз основа на наследяване. По тази причина не е възможно и разпределяне на имота по колена. Заедно с това ищците по делото – въззиваеми са изразили несъгласие да получат имот в общ дял, поради което единствения и законен способ за ликвидиране на съсобствеността се явява изнасянето му на публична продажба. Считат, че подобренията, които въззивниците са извършили в имота са осъществени до 1994 г. и през това време въззивниците са били съсобственици на част от имота, а не владелци, за да претендират увеличена стойност на имота. Те не са манифестирали до 1998 г. пред ищците намерение за своене на имота, за да им се признае качеството на владелци, за това тези подобрения са извършени от съсобственик  - държател. Намират решението в частта за погасяване на претенцията за тези подобрения по давност, за правилно и законосъобразно, тъй като вземането за всяко едно подобрение ставало изискуемо от момента на извършването му. Молят да се постанови решение, с което да се остави без уважение въззивната жалба на Й. и М. М.. Претендират разноските за тази инстанция.

В хода на производството пред тази инстанция е починала възизвницата – ищца  В.Н.М. на 13.01.2009г. Наследници на същата се явяват другите две ищци, П. М. К. и М.М.А., дъщери на починалата. / арг. Удостоверение за наследници № 018886/19.01.2009г./.

 

.

 

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 196 от ГПК.

Пред тази  инстанция са допуснати и събрани гласни доказателства, както и заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено.

 

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че са съсобственици на процесния имот, намиращ се на ул.”А.” № * в гр.С.. Същият е допуснат до делба  с решение, постановено по гр. д. № 424/2004 г. на ОС – С. при квоти по  2/15 ид.ч. за В.,  П. и М. М.; - 3/15 ид.ч. лично за Й.Х.М. и – общо 6/15 ид.ч. за М. и Й. М. от източната жилищна сграда със застроена площ 75.10 кв.м., находяща се в НУПИ 795 кв. 204 по плана на гр.С., състоящ се от 240 кв.м. при посочени граници. Или, страните фактически се явяват собственици  на следните идеални части: - 2/5 ид.ч. на Й. и М. М., фактически по 1/5 ид.ч. за всеки един от тях; - 1/5 ид.ч. на Й.М. – лично и 2/5 ид.ч. на наследниците на М. и В. М. или - 1/5 ид.ч. за П. М. и - 1/5 ид.ч. за М.М., от процесния имот.

Това решение е потвърдено от ВКС с решение № 241/10.04.2006г., постановено по гр.д.№ 892/2005г. на ВКС.

Не е спорно, че Й. и М. М. се придобили 2/5 ид.ч. от процесния имот  в резултат на правна сделка – покупко-продажба.

Изслушаната пред тази инстанция съдебно-техническа експертиза е дала стойност на извършените подобрения от Й. и М.М. в източната жилищна сграда, намираща се в процесния имот, с които се е увеличила стойността на целия имот, със сумата в размер на общо 39 950 лв. Експертът е дал варианти за разпределяне на жилищните сгради в този имот, като ги  е съобразил   с  квотите от собствеността в идеални части, за всяка от страните по делото.

Ищците П. и М. М. категорично  заявиха и пред тази инстанция, че не са съгласни предоставеното в общ дял на двете, на реална част от процесния имот.

Към настоящият момент и към момента на постановяване на обжалваното решение, процесния недвижим имот, като терен  и сграден фонд по кадастралната карта на гр. С. се индивидуализира така: поземлен имот  с идентификатор 67338.545.227, с адрес: гр.С. ул.”А.” № 11 с площ 298 кв.м. трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване при съседи: имоти с идентификатор 67338.545.228, 67338.545.210, 67338.545.226, 67338.545.220, ведно с построените в имота сгради, както следва: едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 92 кв.м. и идентификатор 67338.545.227.1; едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 30 кв. м. и идентификатор 67338.545.227.2; едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 38 кв.м. и идентификатор 67338.545.227.3; друг вид сграда за обитаване на един етаж със застроена площ 22 кв.м. и идентификатор 67338.545.227.4; друг вид сграда – гараж със застроена площ 17 кв.м. и идентификатор 67338.545.227.5; друг вид сграда – гараж със застроена площ 18 кв.м. и идентификатор 67338.545.227.6.

Съгласно изискванията на чл. 19 ал.1 т.1 от ЗУТ терена, който е  от 289 кв.м.   не може да бъде разделен  реално.  Намиращите се в процесния имот сгради е възможно да бъдат разделени на два самостоятелни жилищни обекта и няма възможност за обособяване на самостоятелни обекти за всеки един от съделителите.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза изслушана пред РС – С. пазарната стойност на имота, към момента на това заключение, като земя и сграден фонд е  97 311 лв.

 Не се спори, че жалбоподателите – ответници са извършили в периода до 1994 г., а и до 2004г, когато е изградена и отоплителна инсталация в източната жилища сграда, установените от експертизата  подобрения в процесния недвижим имот.

Установено е, че М. М. и неговите наследници не са се противопоставили на извършването на тези подобрения.  Фактически само „преустройството на южния гараж в кафе – аперитив е извършено по одобрен проект от 07.07.1994 г. В източната жилищна сграда е изградено и локално парно, което включва печка с водна риза и четири броя чугунени радиатори и два броя панелни радиатори, които са на стойност 1670 лв. /арг. заключението на съдебно-техническата експертиза на експерт М.Г. от 27.04.2009 г. раздел ІV, т.5, което е на стойност 2460 лв. /.

Категорично е установено е по делото, че Й.М.  е вложил средства при ремонта и преустройството на източната жилищна сграда. Стойността на процесния имот, чрез тези подобрения, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза изслушана пред тази инстанция, се е увеличила   със  сума  в размер на 39 950 лева./ Вещото лице е посочило, че тези подобрения са извършени през периода 1972 г. до 07.07.1994 г., когато е преустроен единия от гаражите в кафе-аперитив по одобрен проект за това преустройство./.  

Спорен е въпроса, погасено ли е правото на жалбоподателите да искат сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот с извършението от тях подобрения.

 Установено е по делото, включително и чрез заключение на съдебно-икономическа експертиза, размера на извършените подобрения в частта, в която семейството на Й. и М. М. са живеели и живеят, увеличават стойността на целия имот със сумата 39 950,00лв. Не всички подобрения са извършени до 1994г., както е посочено в заключението на в.л. М. Г. от 20.02.07 г. приложено по гр.д. №3186/01 г. Общата стойност на извършените подобрения е в размер на сумата 42 947,00 лв. /арг. цитираното заключение раздел V, т.ІІ/. Съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.

Предупреждение до Й. и М. М., да не извършват подобрения в имота е изпратено от въззиваемите – ищци на 07.07.2006г./арг. Протокол от 07.07.2006г. на МВР, приложен към настоящото дело/. Отоплителна парна инсталация в източната жилищна сграда е осъществена  през 2004г., - преди това предупреждение. / арг. и Гаранционна карта за отоплителен уред от 27.09.2003г. /.

 

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Производството е делбено, във втората фаза по извършване на делбата. Страните са предявили и искания, за уреждане на сметките по между им. Направено е искане от съделителите Й. и М. М. за поставяне в реален дял на източна жилищна сграда със застроена площ от 93,90 кв.м., представляваща нови постройки, изградени изцяло от тези съпрузи. Сочи се, че това е единствен жилищен имот към датата на подаване на исковата молба.

І. По жалбата , в частта й против решенето, с което е постановено изнасяне процесния имот на публична продан.

В конкретния случай безспорно е установено по делото, че процесния имот не е придобит от всички съделители по наследство. Й. и М. М. са придобили част от имота чрез покупко-продажба и това не е спорно.

В трайната си практика ВКС приема, че „възлагане по реда на чл.288 ал.3 от ГПК /отм./ е допустимо само по отношение на неподеляем жилищен имот, придобит от съделителите по наследство. Отсъствието на предвиденото в закона основно изискване – съсобственост, възникнала единствено в резултат на наследяване, предпоставя извършването на делбата по реда на чл.288 ал.1 от ГПК /отм./ чрез изнасяне на имота на публична продан”. /арг. решение № 1077/21.10.2008г. по гр.д. № 4756/2007г. ВКС ІІ ГО/. При това положение претенцията на Й. и М. М. за възлагане в дял на посочената жилищна сграда, намираща се в източната част на процесния имот не може да бъде уважена. Тя не може да бъде уважена и поради факта, че останалите съделители – ищците не са се съгласили да получат в общ дял реално обособено, определено имущество – сгради. Те категорично не искат по този начин да бъде ликвидирана съсобствеността на процесния имот. /арг. и решение № 267/13.02.1967г.  по гр.д. № 2299/1966г. ВС – І ГО/.

Обстоятелството, че съдебно-техническата експертиза е дала възможност да се извърши подялба чрез групиране на жилищните обекти и останалите сгради в процесния имот, както сочат жалбоподателите, не може да мотивира друг извод, след като останалите съделители въззиваемите – ищци не са изразили такова съгласие. /Съдът спира делото и даде възможност на страните да постигнат съгласие относно разпределяне на жилищните и другите сгради, намиращи се в процесния имот между съделителите, но такова не се постигна/.

Не може съдът да извърши делба на този имот, разделяйки го реално по колена – на два дяла, защото съсобствеността не е възникнала единствено и само по наследяване, а има и други правни сделки, както се посочи по-горе.

Тези констатации мотивират извода, че за да се ликвидира съсобствеността на процесния имот между съсобствениците, същият следва да бъде изнесен на публична продан. Получената от публичната продажба цена на този имот следва да бъде разпредЕ. между съделителите в съответствие с квотите им от правото им на собственост.

Действителната пазарна цена на имота не е елемент на съдебното решение. /арг. решение № 723/15.12.2003г. по гр.д. № 260/2003г. на ВКС І ГО/.

По посочените съображения, в тази част жалбата се явява неоснователна и не може да бъде уважена. Обжалваното решение в тази му част, е  правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

ІІ. По жалбата на М. и Й. М. относно отмяна на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от тях иск против въззивниците – ищци П. и М. М. за заплащане на сума на стойност 46 580.00 лв., като неоснователен. След заключението на съдебно техническата експертиза, изслушано пред тази инстанция, се поддържа искането за присъждане на сумата 39950,00лв., с която се е увеличила стойността на целия имот, в резултат на извършените от жалбоподателите подобрения в процесния имот.

Категорично е установено по делото, че извършените от жалбоподателите Й. и М. М. подобрения в процесния имот в жилищната сграда, в която те са живели, са направени през периода 1973/1974г., а и до 2004 г. включително.

1. Подобрения в източната жилищна сграда, обособена като самостоятелен жилищен имот, жалбоподателят Й.Х.М. е започнал да извършва през 1973/1974 г. , когато брат му М. Х.М. му е продал  „2/5 ид.ч. от имот пл. №5626 в кв. 274  по плана на гр. С. състоящ се от 240 кв.м. „ /арг. нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот №33 том ІІІ дело №1103 от 19.09.1974 г. на Нотариус при РС – С., л.26 от гр.д .№3186/01 г. на РС – С./. Към този момент Й.Х.М. е имал сключен граждански брак с М.С.М. /арг. удостоверение №342 от 21.07.1968 г. на ГНС – С.,л.27/.  Тези факти не са спорни.

В трайната си практика ВКС приема, че „при подобренията се присъжда увеличената стойност на вещта, ако тя се владее на правно основание”. В конкретния случай извършените СМР и други работи в източната жилищна сграда, включително постройки и пристройки в процесния имот от жалбоподателите Й. и М. М. са подобрения в този имот, с които се е увеличила стойността на целия имот. „Подобренията в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ – имота и които не са били необходими за запазването и съхраняването му. При тях необходима предпоставка е именно увеличението стойността на имота, каквото увеличение в конкретния случай е установено по категоричен начин по делото.

 Прима се, че  подобренията, които са извършени в процесния имот от жалбоподателите, с което се е увеличила стойността на имота със сумата 39950,00лв., тази сума следва да се присъди  при условията на чл. 72 от ЗС.

Този извод се мотивира от категорично установения факт, че семейството е извършвало подобренията, считайки, че е собственик на част от имота и владее тази част от имота на правно основание,  като собственик. Приема се за категорично установено, че  тези подобрения са извършвани от жалбоподателите в качеството им на владелци на своята част. „Владението по смисъла на чл. 68 от ЗС е налице тогава, когато се упражнява фактическа власт върху една вещ, която е предмет на граждански оборот. Възможно е упражняване на владение и върху идеална част от вещ в съвладение с други лица”, както е в конкретния случай, защото двамата братя Й. и М. са постигнали съгласие и са се разпределили, кой в кои сгради, намиращи се в имота към 1974 г. да живее. /арг. решение №532 от 1994 г. по гр.д . №382/94 г. ВГС І-во ГО и решение №441/1991 г. по гр.д. №1718/90 г. ІV ГО/.

2.Несъстоятелно е твърдението на въззиваемите – ищци, че претенциите за извършени подобрения били погасени по давност. Съгласно разпоредбата на чл.114 ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Правоотношенията, които възникват между извършилия подобренията владелец и съсобственика на имота, върху който са извършени в конкретния случай, се характеризират с такива особености, които дават основание, с оглед общия смисъл на закона и справедливостта да се приеме, че изискуемостта на вземането върху този имот не съвпада с извършването на самите подобрения, а трябва да се отнесе към един по-късен момент. Това е момента, когато владението бъде смутено от съсобственика по исков ред или подобрителят е предупреден да не извършва такива действия, каквото предупреждение жалбоподателите са получили на 07.07.2006 г.

 По тези съображения се приема, че жалбата против решението в посочената част следва да бъде уважена. Приема се, че подобренията са извършени от владелец – жалбоподателите  Й. и М. М., поради категорично установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективния елемент на отношенията на съсобствениците на процесния имот „всяка вещ независимо от това чия собственост е, както и дали е в свободния граждански оборот или не  може да бъде предмет на владение”. /арг. решение № 1796 от 96 г. по гр.д. №2657 /95 г. ІV ГО/. Приема се,че след като съсобствениците – ищци са знаели, че се извършват в съсобствения имот посочените подобрения и не    се противопоставяли за тяхното извършване до 07.07.2006г.,  е на лице условието, предвидено от законодателя в разпоредбата на чл.74, ал.2 във вр. с чл.72 от ЗС и   жалбоподателите  имат право да получат стойността на подобренията, с които се е увеличила стойността на процесния имот. Тази стойност е опредЕ. към деня на постановяване на настоящото решение. / арг. закл. на СТЕ и чл.72, ал.1 от ЗС/.

3.Обстоятелството, че някои от допълнително извършените постройки и пристройки в процесния имот са изградени без строителни книжа, в конкретния случай  не се отразява на правото на жалбоподателите да искат стойността на подобренията, до размера, с който е увеличена стойността на целия имот. Тези подобрения са „търпим строеж” по смисъла на ЗУТ и са отразени в кадастралната карта на града. „Извършеният без строителни книжа незаконен строеж в съсобствен имот от единия съсобственик не означава, че той смущава упражняването на правото на собственост на другите съсобственици, ако незаконността  не се изразява в нарушение на правила и норми по ЗТСУ. Отношенията между подобрителя и другите съсобственици, при узаконяване на строежа се уреждат по ЗС”. /арг. чл. 173 ал. 2 от ЗТСУ, който е бил в сила по време на извършване на процесните подобрения и чл. 109 ал. 1 от ЗС, решение №1506/1993 г. по гр.д. №1346/92 г. ІV ГО/.

Като не е достигнал до същите правни изводи относно основателността на претенцията за присъждане стойността на извършените от жалбоподателите подобрения в този имот, с които се е увеличила цената му, РС – С. е постановил, в тази част, неправилно и необосновано решение, което следва да бъде отменено.    Претенцията на жалбоподателите Й. и М. М. в частта, с което се иска заплащане на направените от тях подобрения в процесния имот до размера,  с който се е увеличила стойността на целия имот – за сумата 39 950.00 лв. се явява основателна и следва да бъде уважена.

 Твърдението, че това вземане е погасено по давност е необосновано,  несътоятелно и не може да бъде споделено. / арг. заключение на в.л. М. Г. от 27.04.09 г./ Тези жалбоподатели, като съсобственици са извършили подобрения в общата вещ, но  в частта от нея, която те са владели само за себе си. Установи се по делото, че с  тези подобрения – на посочената от експерта стойност - 39 950 лв., е увеличена стойността на целия имот, чийто терен реално е неподеляем.

 Не се споделя и твърдението им, че жалбоподателите не са били „владелци” на източната част от процесния имот. То   е голословно и не се подкрепя от доказателствата по делото. След като и те признават, че „двамата братя са си разделили ползването на имота  и всеки от братята реално си е ползвал своята част от имота така, както са се разделили, не може да мотивира извод, че жалбоподателите, а и въззиваемите, всеки за своята обособена част от имота,  са я ползвали и владели със съзнанието, че тя не е тяхна.

ІІІ. Жалбата на М. и Й. М., относно обжалваното решение в частта, с което са осъдени да заплатят на П. и М. М. стойността на извършени подобрения, намиращи се в  западната част в процесния, съсобствен имот, е неоснователна и следва да се остави без уважение.    Съображенията за този извод са същите, изложени по-горе  в т. ІІ от това решение.

Решението в частта, с която са присъдени суми за извършени подобрения в жилищната сграда, намираща се в западната част на имота, извършени от техния праводател М. Х. - баща на М. и П. М. се приема, че следва да бъде потвърдено. 

По тези съображения се приема, че жалбата на Й. и М. М., против обжалваното решение, е частично основателна.

Жалбата   следва да бъде оставена без уважение в частта, с която се иска отмяна на решението за изнасяне на имота на публична продан.  В тази част от претенцията, Районен съд гр.С. е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение. Настоящата инстанция споделя правните изводи, отразени от РС – С. в обжалваното решени, които са съобразени, както със съответните материалноправни, така и с процесуалните  правни норми, регламентиращи извършване на делба на съсобствен имот, който е придобит по наследство и чрез правни сделки.

Жалбата е основателна и следва да се уважи в частта, с която се иска отмяна на решението в частта, с която е отхвърлен иска им за присъждане на сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот в резултата на извършените от тях, в   имота, подобрения.

В съответствие с горното на жалбоподателите следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски.

 

 

 

При този изход на спора разноски за тази инстанция се дължат на жалбоподателите М. и Й. М. в размер на сумата 1 220.83 лв.,

На въззиваемите     П. и М. М., за тази инстанция следва да се присъдят разноски в размер на сумата  – 90,00лв.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ОТМЕНЯВА решение № 879/19.12.2007 г., постановено по гр.д. № 3186/2001г. на РС – С., в частта, с която е отхвърлен предявения от Й.Х.М. с ЕГН ********** и М.С.М. с ЕГН **********, против П. М.Х. с ЕГН ********** и М.М.А. с ЕГН **********, иск за заплащане на подобрения на стойност 46 580.00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН, в частта НАД сумата 39 950 лв. /тридесет и девет хиляди деветстотин и петдесет лв./ до 46 580 лв. /четиридесет и шест хиляди петстотин и осемдесет лева/ и вместо него, ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА П. М.Х. с ЕГН ********** и М.М.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на  Й.Х.М. с ЕГН ********** и М.С.М. с ЕГН ********** сумата 39 950 лв. /тридесет и девет хиляди деветстотин и петдесет лв./, представляваща сума, с която се е увеличила стойността на процесния имот в резултат на  извършени от М. и Й. М. подобрения в процесния поземлен имот  с идентификатор 67338.545.227, с адрес: гр.С. ул.”А.” № 11 с площ 298 кв.м. трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване при съседи: имоти с идентификатор 67338.545.228, 67338.545.210, 67338.545.226, 67338.545.220, ведно с построените в имота сгради, както следва: едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 92 кв.м. и идентификатор 67338.545.227.1; едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 30 кв. м. и идентификатор 67338.545.227.2; едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 38 кв.м. и идентификатор 67338.545.227.3; друг вид сграда за обитаване на един етаж със застроена площ 22 кв.м. и идентификатор 67338.545.227.4; друг вид сграда – гараж със застроена площ 17 кв.м. и идентификатор 67338.545.227.5; друг вид сграда – гараж със застроена площ 18 кв.м. и идентификатор 67338.545.227.6.

 

ОСЪЖДА П. М.Х. с ЕГН ********** и М.М.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Й.Х.М. с ЕГН ********** и М.С.М. с ЕГН ********** ***, сумата  1220.83 лв. - разноски за тази инстанция.

 

 

 

 ОСЪЖДА Й.Х.М. с ЕГН ********** и М.С.М. с ЕГН ********** ***,  да заплатят на П. М.Х. с ЕГН ********** и М.М.А. с ЕГН ********** ***, сумата 90,00/деветдесет/ лева разноски за тази инстанция.

 

 

 

ОСТАВЯ в сила решението в останалите му части.

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен  срок от съобщаване на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: