Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    110

Сливен, 19.01.2009 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                        Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на шести ноември през две хиляди и осма година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:С.  Б.

 

при участието на секретаря ………М.Т.……………………………….

в присъствието на прокурора………………………………………………като разгледа докладваното от ………..С.Б.…***  по описа за 2008 год., за да се произнесе съобрази:

            Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 407 ал.1 от ТЗ във вр.  чл .80 ал.1 от Закона за застраховането (отм.).

Ищците твърдят в исковата си молба, че на 17.09.2005г. на път ІІ-53 (Ямбол –Сливен) до километър 217, при управление на лек автомобил “ВМW 318 I ” с ДК№ СН 78 34 НС, С. Х. С. /С. Х. С./, нарушил правилата за движение - чл. 20 ал.1 и ал.2, чл. 21 ал.1, чл. 23 ал.1 и чл. 123 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на ищцата С.П.Ц. средни телесни повреди, изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма, довела до изпадането й в състояние на церебрална кома, довело до разстройство на здравето, временноопасно за живота, голяма разкъсно-контузна рана в дясната теменна област с многофрагментарно импресионно счупване на подлежащите кости от черепния покрив, довело до нараняване, проникващо в черепната кухина, морфологично увреждане на мозъчното вещество в мястото на травмата и субарахноидален кръвоизлив, причинили разстройство на здравето, временноопасно за живота, тежка черепномозъчна травма, протекла клинично с картина на тежък травматичен и хеморагичен шок, довела до разстройство на здравето, временноопасно за живота. В резултат на същото ПТП на ищцата Т.Г.М. С. С. е причинил по непредпазливост средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на четвърти пети прешлени от поясната област на гръбначния стълб, причинило трайно затрудняване на движението на снагата и счупване на втората ходилна кост на десния крак в областта на основата на костта, причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник. Твърдят че в резултат на причинените им травми са изживели тежък стрес от катастрофата и последвалото увреждане на здравето им, съпроводено и със значителен психически дискомфорт, многобройни и сложни медицински манипулации и са претърпели значителни болки и страдания. Преживели са тежка травма, довела до настъпването на сериозна и негативна промяна в начина им на живот, ограничения в професионалното развитие и социалните контакти. Твърдят че оздравителният процес и при двете е протекъл продължително време - при ищцата М. близо една година, а при ищцата Ц. продължава и до момента.  Вследствие на причинените телесни повреди на ищцата С.Ц. е определена 72 % нетрудоспособност, същата е и с нарушено зрение.

С присъда № 488/10.05.2007г. по н.о.х.д. № 1162 по описа за 2006г. на СлРС, С. Х. С. /С. Х. С./,  признат за виновен в извършване на описаното по-горе деяние и е осъден да заплати на първата от ищците сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претъпрените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 17.09.2005г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1000 лв. за направените по делото разноски, а на втората от ищците сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претъпрените от престъплението неимуществени вреди от настъпването им вследствие на деянието, ведно със законната лихва считано от 17.09.2005г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1000 лв. за направените по делото разноски. С Решение № 157/09.01.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 470 по описа за 2007г. на СлОС въззивният съд е изменил присъдата в частта им относно присъдените обезщетения, като е намалил обезщетението, присъдено на Т.М. на 30 000 лв. и е намалил обезщетението на С.Ц. на 100 000 лв., като е оставил в сила първоинстанционната присъда в останалата и част.

Твърди че към момента на извършване на деянието лекият автомобил „ВМW 318 I" с ДК № СН7 834 НС, е бил застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗПД „В." АД , със застрахователна полица № 05-1-05-0008566 от 07.03.2005г., валидна до 31.12.2005г. Молят съда да постанови решение, с което осъди ответника на основание чл. 226 във вр. чл. 227 от КЗ да заплати на ищцата С.Ц. сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на увреждането и на ищцата Т.М. сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени  вреди, ведно със законната лихва за забава върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата молба до датата окончателното им изплащане, сумата от по 1000 лв., представляваща направени разноски за всяка от ищците в производството по предявения иск по чл. 45 от ЗЗД в наказателното производство и направените в настоящото производството разноски. 

            В съдебно заседание, чрез своя пълномощник поддържат предявените искове.

            Ответникът, в представения по делото отговор намира исковете за допустими, но по съществото си неоснователни. Счита че отговорността му като застраховател следва да се ангажира на основание материалноправната разпоредба действала към момента на настъпването  на увреждането – чл. 80 от ЗЗ (отм.). Счита че не следва да носи отговорност на основание чл. 80 ал.2 от ЗЗ (отм.) тъй като ищците не са “трети лица” по смисъла на цитираната разпоредба. Алтернативно оспорва исковете по размер, като счита че те противоречат на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва искането за присъждане на разноски. В  с.з. поддържа възраженията си.

            От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            На 17.09.2005г. на път ІІ-53 (Я. –С.) до километър 217, при управление на лек автомобил “ВМW 318 I ” с ДК№ СН 78 34 НС, С. Х. С. /С. Х. С./, нарушил правилата за движение - чл. 20 ал.1 и ал.2, чл. 21 ал.1, чл. 23 ал.1 и чл. 123 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на две лица : на ищцата С.П.Ц. средни телесни повреди, изразяващи се в : тежка черепно-мозъчна травма, довела до изпадането й веднага в момента на травмата в състояние на церебрална кома, довело до разстройство на здравето, временноопасно за живота; получена голяма разкъсно-контузна рана в дясната теменна област с многофрагментарно импресионно счупване на подлежащите кости от черепния покрив, довело до нараняване, проникващо в черепната кухина;  морфологично увреждане на мозъчното вещество в мястото на травмата и субарахноидален кръвоизлив, причинило разстройство на здравето, временноопасно за живота, тежка черепномозъчна травма, протекла клинично с картина на тежък травматичен и хеморагичен шок, довела до разстройство на здравето, временноопасно за живота и на ищцата  Т.Г.М. причинил по непредпазливост средни телесни повреди, изразяващи се в: счупване на четвърти пети прешлени от поясната област на гръбначния стълб, причинило трайно затрудняване на движението на снагата и счупване на втората ходилна кост на десния крак в областта на основата на костта, причинило трайно затрудняване на движението на десния долен крайник.

            С присъда № 488/10.05.2007г. по н.о.х.д. № 1162 по описа за 2006г. на СлРС, С. Х. С. /С. Х. С./,  признат за виновен в извършване на описаното по-горе деяние, като деецът е избягал от местопроизшествието и деянието представлява особено тежък случай, като му е наложил наказание пробация за срок от две години и го е лишил от право да управлява МПС за срок от три години. По предявените граждански искове С. е осъден да заплати на първата от ищците сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 17.09.2005г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1000 лв. за направените по делото разноски, а на втората от ищците сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди от настъпването им вследствие на деянието, ведно със законната лихва считано от 17.09.2005г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1000 лв. за направените по делото разноски.

С Решение № 157/09.01.2008г. постановено по в.н.о.х.д. № 470 по описа за 2007г. на СлОС, въззивният съд е изменил присъдата в частта й относно присъдените обезщетения, като е намалил обезщетението, присъдено на Т.М. на 30 000 лв. и е намалил обезщетението на С.Ц. на 100 000 лв., като е оставил в сила първоинстанционната присъда в останалата и част.

            Гражданската отговорност на водача на лекият автомобил „ВМW 318 I" с ДК № СН7 834 НС, е била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска отговорност" в ЗПД „Витоша" АД , със застрахователна полица № 05-1-05-0008566 от 07.03.2005г., валидна до 31.12.2005г. Лекият автомобил е бил собственост на И. А. М., но е управляван от С.  с негово съгласие.

 Към момента на предявяване на иска фирменото наименование на ЗПАД “Витоша” АД  е променено на “Застрахователна компания Уника” АД.

            Видно от събраните гласни и писмени доказателства в резултат на получените травми ищцата С.Ц. е бил за период от един месец в кома. За период от една година е била напълно неадекватна, неподвижна и е била изцяло обслужвана от близките си. Претърпяла е три черепно-мозъчни операции за отстраняване на последиците от травмите.  В резултат на уврежданията зрението и се е влошило, като е претърпяла две операции на очите и нарушението на зрението в момента няма да бъде преодоляно  с времето. По време на оздравителния процес е търпяла много силни болки и се е налагало да приема много обезболяващи.  Уврежданията са се отразили много зле на психиката й, като същата изживяла много тежко факта че трябва да прекъсне следването си и коренната промяна в начина й на живот. И в момента не са преодолени физическите и психическите последствия от травмите – същата се страхува да се движи по улиците; работоспособността й е намалена на 72% за срок от една година, видно от представеното Експертно Решение на ТЕЛК № 540/06.03.2007г. Налице е промяна на личността в резултат на увредата на мозъка – забавен мисловен процес и нарушения на психиката.

            Ищцата Т.М. е претърпяла две операции на крайника под обща анестезия. И двете операции са били много болезнени. Възстановяването е продължило два месеца на пълно обездвижване на легло и шест месеца е носила корсет. Към момента продължава да изпитва болки в областта на гърба.

            Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, неоспорени от страните. Ответната страна не е представила доказателства в подкрепа на твърдението си, че ищците не са трети лица по см. на чл. 80 ал.2 от ЗЗ (отм.), съобразно разпределянето на доказателствената тежест, поради което този факт се приема от съда за недоказан.

            На основание чл. 222 от ГПК , прие за установено, че деянието е извършено от ответника и  е извършено виновно.

            На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Предявените, субективно съединени искове намират правното си основание в чл. 407 ал.1 от ТЗ във  вр. чл. 80 ал.1 от ЗЗ (отм.).  Налице са условията на цитираната  разпоредба, действала към момента на увреждането – 17.09.2005г. за прякото ангажиране на отговорността на застрахователя по договора за застраховка “гражданска отговорност”

            С противоправното си деяние, което е извършено виновно,  застрахования е причинил на ищците неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от тях психически и физически болки и страдания. Налице е причинна връзка между  противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания са пряка и непосредствено последица от причиненото увреждане на ищците. Налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и лицето собственик на лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя спрямо увредения. .

С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

При опредляне размера на обезщетението за неимеуществени вреди за ищцата С.Ц. следва да се вземе предвид че на същата са приченени четири много сериозни телесни повреди. За преодаляване на последствията от тях тя е претърпяла пет опрации. Била е в състояние на кома едн месец, а напълно неподвижна и неадекватна е била за преод от една година след това. Това е прекъснало изцяло нормалния й начин на живот и се отразителон изключително зле на психиката й. Търпените от нея болки и страдания са били с изключителен интензитет. Последствията от уврежданията и в момента не са преодоляни и за в бъдеще няма да бъдат проодоляни изцяло.   Налице е промяна на личността в резултат на увредата на мозъка – забавен мисловен процес и нарушения на психиката. С оглед посочените изключително тежки последствия следва на тази ищца да бъде определено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. Посоченото обезщетение е във висок размер, но не противоречи на практиката на съдилищата тъй като се касае за изключителен случай на търпени болки и страдания и в този размер е било определено и той е бил приет за справедлив от съдът разглеждащ предявения иск от ищцата против прекия причинител на вредата. Основателно е искането за присъждане на сумата, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.  

            С оглед принципа на справедливост на обезщетяването на претърпените неимуществени вреди, съдът намира че следва на ищцата Т.М. да бъде присъден обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпените от нея болки и страдания причинени от дете средни телесни повреди. И при тази ищца възстановителния процес е продължил много дълго време, тя е претърпяла две операции под обща анестезия, била е напълно неподвижна за период от два месеца; търпените болки и страдания са с висок интензитет. Основателно е искането за присъждане на сумата, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата.  

Ответникът дължи държавна такса по сметка на СлОС в размер на 5 200 лв. и на ищците направените в производството разноски за адвокатска защита изцяло в размер на 4 000 лв. Ответникът е направил възражение, че искането за присъждане на разноски е неоснователно. Възражението е основателно досежно претендираните в исковата молба разноски в размер на по 1 000 лв. за всяка от ищците, присъдени им в производството по разглеждането на гражданския иск пред наказателния съд. Касае се за разноски които са присъдени в тежест на ответника, направени в съответното съдебно производство и той дължи заплащането им лично и за тях не може да бъде ангажирана отговорността на застрахователя. Възражението е неоснователно досежно направените в настоящото производство деловодни разноски, които се дължат поради основателността на предявения иск и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

                        Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

            ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА”АД със седалище и адрес на управление гр. С.,***  да заплати на Т.Г.М. ЕГН **********,***, к-с “С.” бл. 2, вх. А, ап.1, с адрес за призоваване гр. Б., бул. “Х. Б.” № 30, ет.4, чрез адвокат А. Т. сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.04.2008г. до окончателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА “З. К. У.”АД със седалище и адрес на управление гр. С.,***  да заплати на С.П.Ц. ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване гр. Бургас, бул. “Х. Б.” № 30, ет.4, чрез адвокат А. Т. сумата 100 000 (сто хиляди) лева,  представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 30.04.2008г. до окончателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА “З. К.У.”АД със седалище и адрес на управление гр. С.,***  да заплати на С.П.Ц. ЕГН ********** и Т.Г.М. ЕГН ********** направените в производството разноски в размер на 4 000 лв. и по сметка на Окръжен съд  - Сливен държавна такса в размер на 5 200 лв.

            ОТХВЪРЛЯ предявените искове за присъждане на сумите от по  1000 лв., представляваща направени разноски в производството НОХД № 1162/06 на СлРС  , като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :