РЕШЕНИЕ №                                

гр. Сливен, 12.01.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и осма година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.,

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

М.Б.,

 

при участието на секретаря Р.Б., като се запозна с докладваното от Хр.М. *** по описа на съда за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е  въззивно – образувано по жалба срещу решение постановено по искова молба подадена преди 01.03.2008г., поради което и съгласно §2 ал.1 от ПЗР на ГПК се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (отм.)

С решение № 43\31.03.2008г. по гр.д. № 337\04г. по описа на РС – гр. Нова Загора е обявено за нищожно саморъчното завещание съставено на 02.03.1981г. от И. *** З., поч. на 18.10.1983г.  по н.д. № 84\97г. и е обезсилен нот. акт № 44\02.02.1994г., т. І, н.д. № 106\94г., с който С. И. Д. е била призната за собственик по това завещание на 1\2 ид.ч. от имот, представляващ дворно място, образуващо УПИ ХІ – 21 и УПИ Х – 22 с обща площ от 315 кв.м. в кв. 208 по ПУП на гр. Н. З. и 1\2 ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда - източен близнак построена в УПИ Х – 22 с граници: Р. М. Д., И.Г.И. и от две страни улици; обявен е за нищожен и е обезсилен нотариален акт № 235, т. І , рег. № 1336, н.д. № 235\98г. на НЗРС за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който С. И. Д. е прехвърлила на Д.И.И. чрез нейния баща и законен представител – И.Г.И., 1\2 ид.ч. от дворно място цялото с площ от 315 кв.м. по скица и 330 кв.м. по н.а. съставляващо парцели Х – 22 и ХІ – 21 в кв. 208 ведно с източната част на двуетажна жилищна сграда близнак и е признато за установено по отношение на Д. Ив. И.  от една страна и от друга Н. ***К., С. Г. Н., П. Г. Т., Т.Г.Н., Д.И.Г., че Д. Ив. И. е собственик на 12\36 ид.ч. от имот, представляващ дворно място, образуващо УПИ ХІ – 21 с площ от 155 кв.м. и УПИ Х – 22 с площ от 160 кв.м. в кв. 208 по ПУП на гр. Н. З. и 5\6 идеални части от двуетажна масивна жилищна сграда - източен близнак построена в УПИ Х – 22 с граници: УПИ Х – 23, УПИ ХІІ - 20 и от две страни улици, като  до пълния размер от правото на собственост предявеният иск е отхвърлен като  неоснователен и недоказан; допусната е съдебна делба за двуетажна масивна жилищна сграда - източен близнак построена в УПИ Х – 22 с граници: УПИ ІХ – 23, УПИ – ХV - 21 и от две страни улици, която да се извърши между Н. ***К. с квота 3\36 ид.ч.,  Т.Г.Н., С.Г.Н. и П.Г. Н. с квота за всеки по 1\36 ид.ч. и Д.И.И. с 30\36 ид.ч.; иска за делба по отношение на дворно място, образуващо УПИ ХІ – 21 с площ от 155 кв.м. и УПИ Х – 22 с площ от 160 кв.м. в кв. 208 по ПУП на гр. Н. З. е отхвърлен като неоснователен и недоказан и е отхвърлен иска за делба както на дворното място, така и на жилищната сграда по отношение на Р.Д.Г., Д.И.Г. и И.Г.И..

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от Д.И.И. в частта, с която е допусната делба по отношение на жилищната сграда, като в жалбата е подадена и в нея се поддържа, че е допусната делба и по отношение на дворното място. Бланкетно са въведени като пороци на решението твърдения за неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост.

Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго по същество, с което да бъде уважен предявения от нея иск за собственост на процесния имот и да се допусне делба на дворното място между нея и Р.Д.Г.. Претендира деловодни разноски.

В с.з. въззивницата редовно призована не се явява. За нея се явява адв. П. от АК – гр. Сливен, която поддържа жалбата за отмяна на решението по допускане на делбата на източната сграда – близнак, чийто едноличен собственик е нейната доверителка. Излага съображения, че завещанието от И. *** е действително, т.к. датата съгласно разпоредбата на чл. 25 от ЗН е посочена и няма пречка да бъде поставена след подписа в саморъчното завещание, т.к. не е част от завещателните разпореждания.

Въззиваемите – ищци по исковата молба, редовно призовани не се явяват. За тях се явява представител по пълномощие – адв. С. от АК – гр. С., който оспорва жалбата. Поддържа, че завещанието на И. *** е нищожно поради поставяне в него на датата след подписа, а сделката на разпореждане в полза на въззивницата срещу задължение за издръжка и гледане поето от малолетно лице е нищожна.

От въззиваемите – ответници по предявените искове се явява И. Г. И., който изтъква че не е обжалвал решението за отхвърляне на предявения иск за делба на дворното място и не е ответник по предявения иск за собственост. Явява се и Р.Г., който поддържа, че е собственик на западния имот и на западната сграда и няма отношение към иска за делба на източната жилищна сграда. Останалите въззиваеми не се явяват.

Жалбата като подадена в срока по чл. 197 от ГПК от лице, имащо правен интерес срещу надлежен съдебен акт е допустима в частта срещу решението на първоинстанционния съд, с която е отхвърлен частично предявения от въззивницата иск за собственост на 1\2 ид. ч. за дворното място и за жилищна сграда построена в УПИ Х – 22 в кв. 208 по ПУП на гр. Н. З. и в частта, с която по отношение на същата сграда е допусната съдебна делба между нея и ищците по исковата молба като законни наследници на И. и С. Д..

В частта, с която  се атакува решене за допускане на делба по отношение на имот, представляващ дворно място, образуващо УПИ ХІ – 21 с площ от 155 кв.м. и УПИ Х – 22 с площ от 160 кв.м. в кв. 208 по ПУП на гр. Н. З. жалбата е недопустима, поради липсата на съдебен акт надлежен съдебен акт за това. С решението си първоинстанционния съд е отхвърлил изцяло предявените искове за делба на дворното място, в които части решението не е атакувано и съгласно чл. 219 б. „б” от ГПК е влязло в сила. По тази причина се явява недопустимо направеното в жалбата искане за допускане на делба по отношение на дворното място само между въззивницата и конституирания по реда на чл. 117 от ГПК ответник по иска за делба – Р.Д.Г.. Следва да се отбележи и това, че искането за делба на дворното място само между тези лица е въведено едва в хода на пренията пред първоинстанционния като не е било въведено и не е разглеждано по делото до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд.

Предвид гореизложеното, както съдът отрази в доклада извършен в с.з., предмет на въззивното производство е решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен частично разгледания в производството по делото установителен иск за собственост относно 1\2 ид.ч. от имот, представляващ дворно място, образуващо УПИ ХІ – 21 с площ от 155 кв.м. и УПИ Х – 22 с площ от 160 кв.м. в кв. 208 по ПУП на гр. Н. З. и двуетажна масивна жилищна сграда - източен близнак построена в УПИ Х – 22 и в частта, с която е допусната делба по отношение само на посочената жилищна сграда.

Предмет на предявения от въззивницата иск за собственост съгласно исковата молба е и гараж с площ от 15 кв.м. в УПИ Х – 22, за която сграда, представляваща по предназначението си самостоятелен обект на собственост районният съд не се е произнесъл, като липсва формирана от съда воля за този обект включително в мотивите на решението. В тази част жалбата също е недопустима, като пропуска в решението на първоинстанционния съд подлежи на отстраняване по реда на чл. 193 от ГПК.

На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението, във връзка с което установи следното:

Решението не страда от пороци, накърняващи неговата валидност и водещи до прогласяване на неговата нищожност. Същото е и допустимо при следните съображения:

Извършеното съединяване по реда на чл. 123 от ГПК на делото за делба с гр.д. № 602\07г. по описа на РС – гр. Нова Загора, образувано по предявения от въззивницата против Н. ***К., С. Г. Н., П. Г. Т., Т. Г. Н. и Д.И.Г. установителен иск не подлежи на инстанционен контрол, т.к. съединяването на делата, дори и да не е налице връзка между тях, не се отразява нито на правилността, нито на допустимостта на решението. Преценката на първоинстанционния съд за съединяването им е такава по целесъобразност от гледна точка на принципа за процесуална икономия и повторното й извършване от въззивната инстанция е обусловено единствено с оглед допустимостта на предявените искове и правилата за родова подсъдност.

Както искът за делба, така и установителният иск за собственост са допустими. Същите са родово подсъдни на районния съд като първа инстанция, като правният интерес от предявения иск за собственост е обусловен именно от оспорването на това право на въззивницата чрез предявения иск за делба само между законните наследници на И. и С. Д..

Във връзка с допустимостта на решението съдът постави въпроса за надлежното конституиране на въззивницата, като участник в производството по предявения иск за делба. С молба от 20.09.2007г. пълномощникът на ищците – адв. С. е поискал конституирането й в производството във връзка с твърдението, че сделката на разпореждане в нейна полза извършено от С. Д. чрез договор за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане е нищожна на основание чл. 26 от ЗЗД поради поемането на такова задължение от името на малолетно лице и евентуално – относително недействителна, като сключена в нарушение на разпоредбата на чл. 76 от ЗН. В същата молба досежно участието на въззивницата се позовава на разрешенията дадени с (т.1) от ТР № 1\19.05.2004г. на ВКС на РБ. По тази молба и преди извършеното съединяване на делата по реда на чл. 123 от ГПК първоинстанционния съд е конституирал въззивницата „като страна”, без да е посочено конкретното процесуално качество, нито исковете, във връзка с които е конституирана, като с решението е допуснал извършването на делба с нейно участие.

В тази връзка, предвид становището на ищците, че въззивницата е съсобственик на жилищната сграда, в който смисъл не са обжалвали решението на районния съд, в съответствие с разрешенията дадени с т.4 от ТР № 1\17.07.2001г. на ВКС по реда на чл. 100 ал.3 от ГПК съдът остави без движение исковата молба за делба, като в изпълнение на указанията ищците представят молба, в която поддържайки, че релевират довода за нищожност и относителна недействителност на алеаторния договор във формата на възражение, поддържат като главно искането за допускане на делбата само между законните наследници на И. и С. Д. и евентуално – с участието на въззивницата, като съсобственик въз основа на извършеното от С. Д. завещание.

Исканията за прогласяване на недействителност на сделките на разпореждане са допустими за разглеждане съгласно чл. 118 от ГПК, като независимо от направените твърдения, искания и възражения съгласно чл. 282 ал.1 от ГПК съдът е длъжен да се произнесе относно правата на страните върху имота – предмет на делба пред настоящата инстанция, а именно – жилищна сграда построена в УПИ Х – 22 в кв. 208 по ПУП на гр. Н. З., към който въпрос като преюдициален във връзка с обжалваното решение съдът следва да се произнесе и по предявения от въззивницата установителен иск за собственост на тази сграда.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

И. С. Д. е починал  на 18.10.1993г. и след смъртта си е оставил наследници по закон съпруга С. И. Д. и две сестри – С. С. С. и Н.С.К. (първата ищца). С. И. Д. е поч. на 13.11.2002г. и е оставила за законни брат – Д.И.Г. (третия ответник по ИМ) и племенник – И.Г.И. (първия ответник по ИМ) син на починал преди нея брат – Г. И.Г.. С. С. С., поч. на 12.12.2000г. и оставила от своя страна законни наследници – низходящи: син (втория ответник по ИМ) Т.Г.Н., син (втория ищец) С.Г.Н. и дъщеря – П.Г.Т. (третата ищца).

Приживе по договор за продажба с нот. акт № 159, т. ІІ, д. № 755\61г. И. и С. Д. са придобили правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място от 330 кв.м., съставляващо парцел ХVІ – 1007 в кв. 196 по плана на гр. Н. З.. Същият имот е безспорно и се установява въз основа на представените по делото скици и удостоверение от 08.08.2007г. на Община – Нова Загора, че съвпада с имот по сега действащия ПУП на гр. Н. З., представляващ дворно място, образуващо УПИ ХІ – 21 с площ от 155 кв.м. и УПИ Х – 22 с площ от 160 кв.м. в кв. 208 по ПУП на гр. Нова Загора с граници: УПИ ІХ – 23, УПИ – ХІІ – 20 и от две страни улици. В същото дворно място са построили заедно с Д.И.Г. съгласно учредената в негова полза суперфиция с договор по н.а. 146, т. І, н.д. № 310\1970г. на Новозагорски народен съдия жилищна сграда съгласно одобрен архитектурен план двуетажна сграда близнак, като И. и С. Д. – източната половина, попадаща в УПИ Х – 22 в кв. 208 по сега действащия ПУП на гр. Н. З.. Съответно Д.И.Г. – западна сграда близнак, попадаща в УПИ ХІ – 21.

И. *** чрез саморъчно завещание е извършил разпореждане за след смъртта си, като е назначил за свой универсален наследник съпругата си С. И. Д.. Тази своя воля И. *** е изразил в две завещания. Едното от тях, съдържащо дата „02.ІІІ.1987г.”, е било предадено от И..*** с молба от 04.03.198г. и прието за пазене от нотариус по н.д. № 84\87г. по описа на НЗРС. Същото е обявено по молба на С. И. Д. на 15.12.1993г. по нотариалното дело. Освен това завещание същата воля чрез идентичен текст за назначаването на съпругата си С. Ив. Д. за универсален наследник И. *** е изразил и в друго саморъчно завещание с дата „3.ІІІ.1987г.” Датата „3.ІІІ.1987г.в в това завещание е поставена един ред преди подписа под завещателното разпореждане.

И двете завещания са представени по делото пред първоинстанционния съд – първото чрез изисканото и приложено н.д. № 84\87г., а второто – в с.з. на 12.12.2007г. Второто завещание се е намирало у  св. С. Г. И. – майка на въззивницата, от чиито показания се установява, че непосредствено преди смъртта си през 1993г. в нейно присъствие И. ***, който предвид раково заболяване е очаквал кончината си, е предал на съпругата си саморъчно изготвено завещание в чернова. С оглед момента на предаване на завещанието от 02.03.1987г. за пазене по н.д. № 84\87г. се налага извода, че това е било завещанието от 03.03.1987г. Тъй като двамата съпрузи имали „един срещу друг” (както се изразява свидетелката, имайки предвид в полза един на друг”) завещания, С. И. Д. заедно със свидетелката отишли при адв. С. – сега пълномощник на ищците, за консултация, като пред него С. Ив. Д. съставила чернова на своето завещание, преписала го в присъствието на свидетелката и съпруга й и го предала заедно с предаденото й от И..*** негово завещание на тях за пазене.

Въз основа на завещателните разпореждания С. Ив. Д. се снабдила с констативен нотариален акт № 44,  т.І, н.д. № 106\02.02.1994г. за собственост на 1\2 ид.ч. от имот, представляващ дворно място от 315 кв.м., образуващо УПИ ХІ – 21 и УПИ Х – 22 в кв. 208 по ПУП на гр. Н. З. и двуетажна масивна жилищна сграда - източен близнак с граници.

Със саморъчно завещание от 10.04.1995г. С. И. Д. е назначила за свой универсален наследник въззивницата. В завещанието са посочени трите имена на завещателката, една и съща дата – в началото и в края на завещателните разпореждания, след които е поставен подпис.

Завещанията на И. *** и С. Ив. Д. са оспорени от процесуалния представител на ищците досежно авторството, подписа и дееспособността на завещателите. Във връзка с направеното оспорване е открито производство на основание чл. 154 от ГПК  и по делото е била разпитана св. С. И. – посочените по – горе показания и е назначена графическа експертиза. В определението за назначаване на експертизата задачата е поставена общо „… писани ли са и подписани ли са от завещателите И. С. Д. и С. И. Д.” представените саморъчни завещания? Процесуалният представител е оспорил включително представения във връзка с оспорването сравнителен материал – 2 бр. приходни квитанции.

В заключението си вещото лице инж. М. И. М. е категоричен, че ръкописният текст и подписите в завещанията са на И. *** и С. Ив. Д., като заключението е прието като безспорно доказателство по делото.  Видно от обстоятелствената част вещото лице е изследвало завещанието на С. Д. и двете завещания на И. Д., като е посочил, че е ползвал свободни образци на ръкописен текст от двамата завещатели. Изводът, който може да се направи от заключението на вещото лице е, че завещанията от 02.03.1987г. и от 03.03.1987г. са написани от едно и също лице.

С оглед заключението на вещото лице – прието като неоспорено доказателство по делото и от показанията на св. С. И., съдът приема, че оспорването на авторството, подписа и дееспособността на завещателите е неуспешно. Направеното оспорване на истинността – авторството на текста и подписа на завещанията, както от И. Д., така и от С. Д. включително не се поддържа пред настоящата инстанция. В производството по чл. 154 от ГПК във връзка с истинността на документите са допустими всички доказателствени средства. В заключението си вещото лице е категорично, че и двете завещания от името на И. *** са изпълнени от едно и също лице. Тяхното авторство освен чрез сравнителния материал се установява посредством, съдържащия се в показанията на св. Ст. И. факт на заявяване на волята, изготвянето и предаването им в нейно присъствие на  С. Д. и в по – късен момент – от последната, на свидетелката заедно със завещанието на Ст. Д. от 10.04.1995г. Въпреки родствената връзка на свидетелката с въззивницата, показанията й – преценени съгласно чл. 136 от ГПК, следва да бъдат кредитирани поради липсата на противоречие с други данни по делото. Споделеното в показанията доверяване от страна на наследодателите и мотив за намирането им у тази свидетелка са в съответствие с данните на други свидетели по делото. Макар и разпитани относно осъществяваното върху имота владение от показанията на тези свидетели, които не са в родствени връзки със страните и не са заинтересовани от изхода на делото, като цяло се установява близост и привързаност поради полаганите от свидетелката и съпруга й за наследодателите приживе грижи и привързаност към въззивницата поради факта, че И. и С. Д. не са имали свои деца и внучета. Това, житейски и логично, оправдава заявеното в показанията на свидетелката доверие и прави достоверен факта на изготвянето и предаването на документите лично от наследодателите именно на тази свидетелка и в нейно присъствие.

От показанията на свидетелите К., К. и К. се установява, че въззивницата живее и е живяла заедно с наследодателите в процесния имот от 10 годишна. Грижили са се за нея и са заявявали в присъствието на свидетелите воля, имотът да бъде на въззивницата, като от своя страна са получавали и са разчитали на грижите на родителите на въззивницата. Във връзка с така установените отношения между наследодателите от една страна и въззивницата и нейните родители от друга на 23 декември 1998г. С. И. Д. се е разпоредила с правото на собственост върху 1\2 ид.ч. от имота и за цялата сграда построена в него в полза на въззивницата срещу задължение за издръжка и гледане. Договорът е сключен с нотариален акт № 235, т. І, рег. № 1336, д. № 235\98г. на нотариус В. И. с район на действие РС- гр. Нова Загора, като в нотариалното производство въззивницата, която тогава е била малолетна – родена е през 1985г., е била представлявана от своя баща – И.Г.И.. С 1\2 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място С. Ив. Д. се е разпоредила чрез дарение в полза на Р.Д.Г. с нота. Акт № 42, т. ІІІ, н.д. № 1073\96г. на същия нотариус.

Въз основа на гореизложеното относно фактическите обстоятелства установени от съда се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Предмет на предявения от иск за делба в рамките на въззивното производство е двуетажна жилищна сграда – източен близнак, построена в дворно място, образуващо съгласно последващ ПУП на гр. Н. З. УПИ ХІ – 21 и УПИ Х – 22 с обща площ от 315 кв.м. в кв. 208 по ПУП на гр. Нова с граници: УПИ ІХ – 23, УПИ – ХІІ – 20 и от две страни улици и попадаща в УПИ ХХ – 22 с площ от 160 кв.м., като правото на собственост върху  същата жилищна сграда, както и върху 1\2 ид.ч. от дворното място е предмет на предявения от въззивницата установителен иск за собственост съединен за разглеждане в делбеното производство по реда на чл. 123 от ГПК.

В исковата молба се поддържа, че съсобственици на жилищната сграда са посочените в исковата молба лица – ищци и ответници, като законни наследници на И. *** З.. Възникването на съсобственост между тези страни е обусловено от установяването на качеството им на наследници за оставеното в наследството имущество, както и факта на придобиването на имота от страна на наследодателите и  запазването му в оставеното от тях след смъртта им наследство.

По делото е безспорно и се установява, че И. и С. Д. като съпрузи са били собственици на жилищната сграда, построена през 1970г. в придобития общо от тях по договор за продажба от 1961г. по н.а. № 59\61г. имот, представляващ парцел ХVІ – 1007 в кв. 196 по тогава действащия план на гр. Н. З.. Сградата е била построена като източен близнак на друга самостоятелна сграда – съответно западен близнак, построена от трето лице – Д. Ив. Г. въз основа на учреденото с н.а. № 146\70г. право на строеж. След построяването на сградите за имота са отредени с УПИ ХІ – 21 и УПИ Х – 22 с обща площ от 315 кв.м. в кв. 208 по сега действащия ПУП на гр. Нова, като процесната сграда – собственост на наследодателите попада в УПИ Х – 22. Съгласно разпоредбите на действалия към момента на построяването СК от 1965г. отм. правото на собственост е придобито от тях в условията на съпружеска имуществена общност, който режим на съсобственост е запазен и в разпоредбата на чл. 19 ал.1 от сега действащия СК от 1982г. Бракът между наследодателите е заварен по смисъла на §4 от ДР на този СК, поради което и съгласно същата разпоредба спрямо имуществените отношения между тях намира приложение СК от 1982г.

С прекратяването на брака чрез смъртта на И. Д. през 1993г. съсобствеността се трансформира в обикновена дялова съсобственост при равни части съгласно разпоредбата на чл. 27 от СК и неоспорената презумпция на чл. 19 ал.3 във вр. с ал.1 от СК, като в наследството на И. *** се включва 1\2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имота, а на лично основание С. Ив. Д. се установява като собственик на 1\2 ид.ч.

След смъртта си И. *** не е оставил низходящи. Оставил е наследници по закон освен съпругата си две сестри, между които 1\2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот би следвало да се разпредели по правилото на чл. 9 ал.2 пр.1 от ЗН в съотношение 2\3 от 1\2 = 8\24 ид.ч. за С. Д. и 1\3 ид.ч. от 1\2 ид.ч. – 4\24 ид.ч. се разпределя по равно – по 2\24 ид.ч. за всяка от двете сестри – Н.К. и С. С., поч. на 12.12.2000г. и наследена в равни части – по 1\24 ид.ч. от своите низходящи – ищците П.Т. и С.Н. и ответника Т.Н..

Чрез наследяването по закон на И. *** страните по исковата молба не са станали съсобственици на процесния имот, т.к. със свое завещателно разпореждане И. Д. е назначил за свой универсален наследник съпругата си С. Ив. Д..

Възраженията от страна на ищците за нищожност на завещанието от 02.03.1987г. е основателно, но по делото се установи, че е налице и друго завещание с дата 03.03.1987г., което отговаря на изискванията на закона за действителност.

Действителността на завещанието е обусловена от изискването на закона – чл. 25 ал.1 от ЗН, да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение за датата, когато е съставено и да е подписано от него. Същото е формален акт, поради което е необходимо спазването на всички изисквания на закона към съставянето му и липсата, на което и да е от условията поставени към саморъчните завещания в чл. 25 ал.1 от ЗН, съгласно чл. 42 б. “б” от ЗН води до тяхната нищожност. От назначената по делото графическа експертиза и с оглед показанията на св. Ст. И. по делото се доказва авторството и подписа на завещателя – И. Д., но завещанието от 02.03.1987г. е нищожно поради изписването на датата (четири реда от горе надолу) след поставения от него подпис. Противно на застъпеното от пълномощника на въззивницата становище, датата е съществена част от завещателното разпореждане, т.к. само чрез нея може да се прецени поредността при извършването на повече от едно завещателните разпореждания, както и дееспособността на завещателя към точно определен момент. Като част от завещателното разпореждане включително и за датата следва да е налице изискването на закона да бъде удостоверена от завещателя чрез поставянето на подпис след нея. В представеното за пазене завещание от 02.03.1987г. по н.д. № 84\87г. не е спазено това изискване на закона, поради което завещанието е нищожно и не може да породи правни последици.

Не така стои обаче въпросът за завещанието на И. Д. с дата „3.ІІІ.1987г.” Това завещание е с идентичен текст и материализира същата воля изразена от завещателя в предаденото за пазене по нотариален ред завещание от 02.03.1987г. То отговаря на всички изисквания на закона поставени в разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗН, поради което се преценява като действително и поражда предвидените с него правни последици. По делото е установено авторството на ръкописния текст и на подписа, който е поставен един ред след означената и по този начин потвърдена от завещателя дата. Обстоятелството, че за пазене при нотариус е предадено прецененото като нищожно завещание от 02.03.1987г., а завещанието от 03.03.1987г. – на ползващото се от него лице, не накърнява по никакъв неговата правна стойност. По делото не се събраха никакви данни в подкрепа на възражението, че към датата на съставяне на това завещание наследодателят поради болест или други обстоятелства не е могъл да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Напротив всички данни по делото говорят за изграждането на съзнателен мотиви и целенасоченост в съответствие с този мотив на извършеното завещателно разпореждане, поради което то поражда предвидените с него правни последици. Въз основа на него се потвърждават и обстоятелството удостоверено със съставения констативен н.а. № 44\94г. за придобиването по завещание от С. Ив. Д. на правото на собственост върху 1\2 ид.ч. от процесния имот. По този начин наследниците по закон са изключени, а правото на собственост върху процесната жилищна сграда – източен близнак, попадаща в УПИ Х – 22 в к. 208 от ПУП на гр. Н. З. след смъртта на И. Д. е било притежавано в пълнота по силата на завещанието от 03.03.1987г. и на лично основание от С. Ив. Д..

Като едноличен собственик на имота приживе С. Ив. Д. е сключила договора по н.а. № 235\98г. за прехвърляне на правото на собственост върху процесната сграда в полза на въззивницата срещу поемането на задължение от нея като малолетна чрез нейния баща и законен представител за издръжка и гледане лично или чрез трето лице.

Така сключеният договор е нищожен поради липса на основание съгласно чл. 26 ал.2 от ЗЗД, която липса произтича от самия договор.

Наличието на основание по алеаторния договор за прехвърляне на правото на собственост ще е налице тогава, когато прехвърлителят, който изпълнява със самото сключване на договора, въз основа на същия договор може да очаква и да претендира реално от момента на сключването му до по – късен и неопределен момент перманентно получаването на имуществена облага под формата на парични средства или в натура, както и неимуществена облага – грижи, съдействие, подкрепа и пр. Предоставянето на такива облаги в изпълнение на договора означава към момента на сключването му да са налице обстоятелства, според които прехвърлителят да очаква оправдано според закона от същия момент и за напред приобритателят да престира. Последното предполага наличието на дееспособност на приобритателя за изпълнение на задълженията по договора, т.е. психически да е в състояние да формира и изразява воля, разбирайки смисъла и значението на поведението си и фактически да има поведение в съответствие с така формирана своя воля. Такава дееспособност разпоредбата на чл.2 от ЗЛС признава на лицата с навършване на 18-годишна възраст, ставайки пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават. При така признатата от закона дееспособност на лицата действията по сключване на договора от името на малолетната тогава въззивница се явяват надлежно извършени съгласно разпоредбата на чл. 3 ал.2 от ЗЛС, но поетото от нейно име и за нейна сметка задължение за осигуряване на издръжка и грижи на прехвърлителя противоречи на признатата й от закона дееспособност. Поради това за нея не е възникнало задължение да изпълнява, а за прехвърлителя като кредитор за тия задължение, не е била налице възможност да претендира реалното им изпълнение, което води и до извода за липса на основание на така сключения договор.

Поради неопределеност за напред във времето на крайния момент, до който следва да бъде предоставяна престацията, договорът за прехвърляне на правото на собственост не може да се счита сключен срещу предоставяне на насрещната престация от страна на приобритателката от един по – късен начален момент – навършване на пълнолетие от нейна страна. Настъпването на този начален момент в рамките на времето, в което следва да настъпи крайния момент – смъртта на прехвърлителката, е несигурно, като несигурността с оглед алеаторния характер на договора може да се отнася само за крайния момент. Така, както и в случая – прехвърлителката Ст. Д. е починала през 2002г., към който момент приобритателката не е навършила пълнолетие.

Изискването за основание на сключения договор не е налице и с оглед възможността издръжката и грижите да бъдат предоставяни от трето лице. По аргумент от противното на разпоредбата на чл. 22 ал.1 от ЗЗД договорът не може да бъде сключен в тежест на трети лица, като съгласно 21 ал.1 от ЗЗД поражда действие само между страните по договора, а спрямо трети лица – само в предвидените от закона случаи, в които случаи лицата следва да са определени. Участвайки като законен представител на своята малолетна дъщеря, бащата на въззивницата няма качеството на страна по договора и за него не възникват нито права, нито задължения. Следователно предвидената в договора възможност приобритателката да престира чрез трето неопределено в договора лице означава, че изборът на това трето лице е предоставен на малолетната към момента на сключването му приобритателка. Изборът на третото лице от своя страна е също действие с правно значение, за чието извършване на длъжника следва да е налице призната от закона дееспособност, което изискване не е налице за приобритателката към момента на сключване на договора.

Въз основа на нищожния договор по н.а. № 235\98г. въззивницата не е придобила правото на собственост върху процесния имот. Това право обаче тя е придобила въз основа на завещанието на С. Д. от 10.04.1995г., с което е назначена за неин универсален наследник. Завещанието отговаря на всички формални изисквания на разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗН. От заключението на назначената по делото графологическа експертиза се доказа авторството на текста и подписа завещанието от името на С. Д.. В него се съдържа на две места една и съща на съставянето му, което позволява извършването на точна преценка на момента на съставянето му както и дееспособността за извършване на завещателни разпореждания към същия момент. По делото не се събраха доказателства, от които да се обоснове извод, че към момента на съставяне на завещанието С. Д. не е могла да разбира смисъла и значението на поведението си или да ръководи постъпките си. При извода за действителност и на завещанието на И. *** с дата 03.03.1987г. в наследството на С. Д. към момента на откриването му се е намирало изцяло правото на собственост върху процесната жилищна сграда. Въз основа на завещанията страните по исковата молба като наследници по закон не са могли и не са придобили с откриването на наследствата правото на собственост върху процесния имот, като това право е придобито от въззивницата.

Въззивницата е въвела и твърдение за придобиване на имота от нея чрез давностно владение. Придобиването на собствеността върху имота на оригинерно основание е изключено, при наличието на деривативно основание за това. Извън това с оглед данните по делото твърдението е и неоснователно. Владението изисква освен установяването на фактическа власт, но и несъмненото обективиране на воля за своене на имота. Като начало на давностното владение би могло да се приеме най – рано момента, съвпадащ с момента на сключване на договора по н.а. № 235\98г. Привличането на въззивницата в производството за делба във връзка с направените от ищците оспорвания на основанията за придобиване на правото на собственост от нея са осъществени през 2007г., преди да е възможно завършването на изискуемия от закона срок на давностно владение.

Предвид гореизложеното предявеният от въззивницата и съединен за съвместно разглеждане по реда на чл. 123 от ГПК иск за собственост върху 1\2 ид.ч. от УПИ ХІ – 21 и УПИ Х – 22 с обща площ от 315 кв.м. в кв. 208 по ПУП на гр. Н.З. и изцяло на построената в УПИ Х – 22 жилищна сграда следва да бъде уважен, а в съответствие с това следва да бъде отхвърлен предявения от ищците иск за делба на същата сграда.

С оглед изводите на въззивната инстанция по иска за собственост предявен от въззивницата и по иска за делба, решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от въззивницата иск за собственост е отхвърлен над размера от 12\36 ид.ч. до размера от 1\2 ид.ч. за дворното място и над размера от 5\6 ид.ч. до пълния размер от правото на  собственост върху жилищната сграда и в частта, с която по отношение на сградата е допусната съдебна делба, следва да се отмени, като предявеният иск за собственост следва да се уважи до пълния размер, в който е заявен с предявения от въззивницата иск, като искът за делба на жилищната сграда  следва да се отхвърли.

С оглед разрешенията на въззивната инстанция по спорното материално право съгласно чл. 431 ал.1 от ГПК решението на първонистанционния съд следва да се отмени и в частта, с която е отменен чрез израза „обезсилва” н.а. № 44 от 02.02.1994г., т.І, н.д. № 106\94г. В частта за прогласяване нищожността на завещанието на И. Д. решението не следва да се отменя, т.к. се отнася за завещанието от 02.03.1987г., а не това от 03.03.1987г.

С оглед изхода от процеса следва да се уважи изцяло претенцията на въззивницата за присъждане на направените за настоящата инстанция деловодни разноски: д.т. по въззивната жалба – 152, 93 лв. както и изцяло направените по делото във връзка с предявения иск за собственост разноски в размер на 264 лв. заплатени по исковата молба д.т. и 200 лв. – адвокатско възнаграждение. Въпреки изричното искане за това въведено още с исковата молба и въпреки, че предявеният иск за собственост е уважен в различни части, с решението си първоинстанционния съд не се произнесъл по тази претенция. Независимо, че с поведението си ответниците по предявения иск за делба не са дали повод за предявяването на иск за собственост от страна на въззивницата, върху същите следва да бъдат възложени направените от нея деловодни разноски, т.к. освобождаването им от тази тежест съгласно разпоредбата на чл. 65 ал.2 от ГПК изисква кумулативно и признаването на предявения иск. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция не са заявили такова становище, като са изразили предварително съгласие с изхода на делото в зависимост от преценката на съда за основателността на твърденията, исканията и възраженията направени от лицата, с които имат съвпадащ правен интерес.

Води от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 43\31.03.2008г. по гр.д. № 337\04г. по описа на РС – гр. Нова Загора В ЧАСТТА,  с която предявеният от Д.И.И. ЕГН ********** ***„П.” № 90 против Н.С.К. ЕГН **********,***, С.Г.Н. ЕГН **********, П.Г.Т. ЕГН ********** *** Д 1, Т.Г.Н. ЕГН ********** *** З. и Д.И.Г. ЕГН ********** *** З. иск за признаване правото и на собственост върху 1\2 ид.ч. от имот, представляващ дворно място, образуващо УПИ ХІ – 21 с площ от 155 кв.м. и УПИ Х – 22 с площ от 160 кв.м. в кв. 208 по ПУП на гр. Н. З. с граници на цялото дворно място: УПИ ІХ – 23, УПИ ХІІ – 20 и от две страни улица и изцяло на двуетажна масивна жилищна сграда - източен близнак построена в УПИ Х – 22 с граници: УПИ ІХ – 23, УПИ, ХІ - 21 и от две страни улици Е ОТХВЪРЛЕН над размера от 12\36 ид.ч. за дворното място и над 5\6 ид.ч. за жилищната сграда; В ЧАСТТА, с която е ДОПУСНАТА СЪДЕБНА ДЕЛБА по отношение на двуетажна масивна жилищна сграда - източен близнак построена в УПИ Х – 22 и В ЧАСТТА, с която чрез израза „обезсилва” е ОТМЕНЕН на. № 44 от 02.02.1994г., т. І, н.д. № 106\02.02.1994г., с който С. И. Д. е призната за собственик по завещание на 1\2 ид.ч. от имот, представляващ дворно място, образуващо УПИ ХІ – 21 и УПИ Х – 22 с обща площ от 315 кв.м. в кв. 208 по ПУП на гр. Н. З. и двуетажна масивна жилищна сграда - източен близнак построена в УПИ Х – 22 като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.К., С.Г.Н., П.Г. Т., Т.Г.Н. И Д.И.Г., че Д.И.И. е собственик И над размера от 12\36 ид.ч. до размера от 1\2 ид.ч. от имот, представляващ дворно място, образуващо УПИ ХІ – 21 с площ от 155 кв.м. и УПИ Х – 22 с площ от 160 кв.м. в кв. 208 по ПУП на гр. Н. З. с граници на цялото дворно място: УПИ ІХ – 23, УПИ ХІІ – 20 и от две страни улица И над размера от 5\6 идеални части до ПЪЛНИЯ РАЗМЕР от правото на собственост на двуетажна масивна жилищна сграда - източен близнак построена в УПИ Х – 22 с граници: УПИ ІХ – 23, УПИ ХІ - 21 и от две страни улици.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.С.К., С.Г.Н., П.Г.Т. против И.Г. ***, Т.Г.И., Д.И.Г.,***„П.” № 90а и против Д.И.И. иск за делба на двуетажна масивна жилищна сграда - източен близнак построената в УПИ Х – 22 в кв. 208 по ПУП на гр. Н. З. с граници на имота: УПИ ХІ – 21, УПИ ІХ – 23 и от две страни улица като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр. 347\08г. по описа на ОС – гр. Сливен в частта, в която е образувано по жалбата на Д.И.И. против решение № 43\31.03.2008г. по гр.д. № 337\04г. по описа на РС – гр. Нова Загора за допускане на делба на УПИ ХІ – 21 с площ от 155 кв.м. и УПИ Х – 22 с площ от 160 кв.м. в кв. 208 по ПУП на гр. Н. З. с граници на цялото дворно място: УПИ ІХ – 23, УПИ ХІІ – 20 и от две страни улица и в частта относно искането за признаване правото на собственост върху гараж с площ от 15 кв.м. в УПИ Х – 22 в кв. 208 по плана на гр. Н. З. поради недопустимост на жалбата.

 

ОСЪЖДА Н.С.К., С.Г.Н. И П.Г.Т. да заплатят по сметка на Окръжен съд – гр. Сливен д.т. за отхвърления иск за делба в размер на 50 лв.

 

ОСЪЖДА Н.С.К., С.Г.Н., П.Г.Т., Т.Г.Н. И Д.И.Г. да заплатят на Д.И.И. сумата 616, 93 лв., представляваща направени от нея деловодни разноски пред настоящата инстанция във връзка с предявения иск за делба и направените пред двете инстанции разноски по предявения иск за собственост.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, като в частта относно прекратяването има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването пред ВКС на РБ

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.                     

 

2.