Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 2

гр.Сливен, 18.02.2010 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

                                                                         ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия  СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 348 по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на 196 и сл. от ГПК / отм. /

Развива се след постановяване на Решение №1212/14.05.2008 година, по касационно гражданско дело № 1374/2006 година, на второ гражданско отделение на ВКС на РБ, с което е отменено въззивно решение от 02.08.2006 година на Сливенски окръжен съд, постановено по въззивно гражданско дело № 129/2005 година и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

В мотивите на отменителното си решение ВКС на РБ, след като е констатирал наличие на допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, които са довели до постановяването на решение при неизяснен от фактическа страна спор, е касирал постановеният по делото от СлОС съдебен акт и е върнал същото за ново разглеждане с указания за преодоляването им чрез събиране на нови доказателства и мотивирана преценка на събраните, което да внесе ясното във фактическите данни, въз основа на които и при точно приложение на материалния и процесуален закон, съобразено с изложените в касационното решение съображения, да се стигне до правилния изхода на делото.

Въззивното производство е било образувано по жалба подадена от ликвидатора на "Ирида" ЕАД /в ликвидация/ гр. Н.З., срещу Решение № 327 от 12.11.2004 година, постановено по гражданско дело № 278 / 2003 година на РС – Н.З.. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваният съдебен акт, като се е поддържало становището, че по делото са установени обстоятелства съгласно, които "Ирида" ЕАД /в ликвидация/ гр. Н.З., като правоприемник на държавното предприятие "Новозагорска комуна" е собственик на процесния обект, тъй като е бил включен в баланса на държавното предприятие, а в последствие и в този на търговското дружество в сметка № 203. Акцентирано е върху факта, че е налице процесуално нарушение във връзка с висящо административно дело № 12/2003 година на ОС - гр. Сливен, което имало значение за изхода на въззивното дело и производството е следвало да бъде спряно, а това не е сторено. С жалбата е поискана отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

С Решение № 327/12.11.2004 година, постановено по гражданско дело № 278/2003 год. по описа на РС - гр. Н.З., след като е разгледал предявения от Р.А.Д. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 336 ал. 1 от ГПК, първоинстанционния съд е постановил съдебен акт, с който е признал  за установено по отношение на първата, И.Д.Д.  и " Ирида " ЕАД / в ликвидация/ гр. Н.З., че недвижим имот, представляващ цех "Плетиво", находящ се в УПИ 1934 /КОО/ в кв. 220 по плана на гр. Н.З., при граници ул. "М.", ул. "П.Е.", ул. "К." и ул. "1*" не е собственост  на "Ирида" ЕАД /в ликвидация/ гр. Н.З., като ответниците са осъдени да заплатят на ищцата деловодни разноски в размер на 165,57 лева.

В съдебно заседание, при новото разглеждане на делото въззивникът - „Ирида" ЕАД /в ликвидация/ гр. Н.З. не се представлява от представител или пълномощник. Становище не е изразено.

Въззиваемата Р.Д. - ищца по делото, чрез своите процесуални представители - С.Б. и адв. Л., оспорва основателността на жалбата и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Подробни съображения се излагат в представена по делото писмена защита. Претендира се за присъждане на направените по делото пред инстанциите разноски.

Въззиваемият И.Д.Д., редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адв. П. от АК - гр. София, която пред настоящия съдебен състав заявява, че предоставя на съда да прецени основателността на предявената искова претенция при съобразяване на всички събрани по делото доказателства.

При повторното разглеждане на делото и с оглед дадените от ВКС на РБ указания, от настоящата инстанция са допуснати и събрани допълнителни доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност се установява от фактическа страна следното:

Ищцата е законен наследник на А.Р.Г., б.ж. на гр. Н.З., починал на 28.04.1945 год. в гр. София. Последният от своя страна е низходящ и законен наследник на Р.Г.К., б.ж. на гр. Н.З., починал на 31.03.1937 год. Освен на Р.Г.К. наследодателят на ищцата А.Р.Г. се явява законен наследник и на неговата съпруга Р.Р.Г., починала на 08.12.1943 година. Законни наследници на Р.Г.К. и Р.Р.Г. освен А.Р.Г. са и И. Р.Г. починал през 1952 година; М. И.И. починала през 1928 година, като нейни законни наследници са И.И.П. и П.И.П.; Б. Р.Г. починал на 06.02.1969 година и С.Р.Г., починал през 1988г.

Р.Г.К. съгласно удостоверение № 237 от м. септември 1939 година на Община Н.З., издадено въз основа на данъчните книги на името на покойния Р.Г.К., е бил собственик на имот, представляващ двор с къща на пл. "Д.П.", като къщата е построена върху дюкяна, находящ се в същото дворно място - пл. № 12 и пл. № 13 в кв. 160, от които застроено 72 кв. метра, незастроено 564 кв.м., при граници от четири страни Р. Г. К. и четири дюкяна, находящи се в дворното място с граници от три страни Р. К. и пл. " Д. П.".

С притежавания имот: дворно място от около 1000 кв. м. в гр. Н.З. с лице към пл. "П.К." с постройки в него: къща на два етажа, на първия етаж с лице към площада, два дюкяна под №№ 12 и 13 от приложена скица и постройки : кухня до самата къща и до същата къща два дюкяна №№ 14 и 15 от приложената скица с граници пл. "П.К." и от три страни на Р. Г. се е разпоредил след смъртта си със завещание от 15.02.1935 год. в полза на съпругата си Р.Р.Г., като в завещанието е изразил воля след смъртта на съпругата му Р.Р.Г. посочените седем имота, измежду който описаното дворно място и дюкяни в гр. Н.З. да останат общо на двете им деца А. и С.Р. Г.и.

Въз основа на представения пред предходния въззивен състав, препис от присъда се установява, че XI - ти състав на Народния съд гр. София но наказателно дело № 11/1945 година въз основа на извършеното съдебно дирене, считано от 24.03.1945 година до 28.04.1945 година., когато е постановена присъдата на основани чл. 10 от Наредба Закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията ,свързани с нея е признал А.Р.Г. за виновен. Наложено е наказание "смърт", "лишаване от права" по чл. 30 от НК завинаги, заплащане в полза на Държавното съкровище "глоба" в размер на 500 000 лв. и конфискация на целия му недвижим имот.

От въззивната инстанция, постановила касираното решение е назначена и приета съдебно - техническа експертиза, която установява идентичност между притежавания от Р.Г.К. недвижим имот и имота, в който е построена процесната сграда - Цех "Плетиво". Съгласно регулационния план на гр. Н.З., одобрен със Заповед № 970 от 21.12.1910 година целият имот е бил записан на името на Р.Г.К., а по действащия към настоящия момент регулационен план на гр. Н.З., одобрен със Заповед № 379 от 1991 год. имотът се индивидуализира с пл. № 1934 в кв. 220 и е записан като ДЖФ. Допълнителни към плана са направени и следните записвания: наследници на А.Р.Г. въз основа на решение РД-01-170 от 30.12.1999 година и Заповед РД - 11-361 от 06.07.2000 година, № 3649 - С. и Д.М., съгласно нотариален акт № 167/09.08.1966 година, № 4851 на Р.Р., П.К., С. П. и П. П., №3651 Н.Т., № 3650 - Д.Е. и №№ имоти, разположени западно от имот пл. № 1934 в кв. 220, в който е построена процесната сграда, с лице към ул. "М.".

 Имот пл. № 1934 в кв. 220 по сега действащия регулационен план на гр. Н.З., одобрен със Заповед №379/1991 година, представлява имот - квартал с граници от всички страни улици, който е застроен свързано по целия си периметър и празно незастроено вътрешно пространство с вход от северната улица. В този вътрешен двор е построен процесния имот Цех "Плетиво", представляващ едноетажна производствена сграда с масивна конструкция в Г-образна ситуационна форма, заемаща източната и южната страна на вътрешното дворно пространство, със застроена площ от 326 кв.м. измерена на място от вещото лице и светла височина на сградата 3,30 метра. В архитектурно разпределение се състои от производствено помещение, битова част – съблекалня, санитарно хигиенни помещения и котелно помещение. В разписната книга по плана на гр. Н.З. от 1991 г. към поземлен имот пл. № 1934 кв.220 няма отделно записване за обект „Плетачен цех”. По действащия към настоящия момент ПУП на гр.Н.З. цех „Плетиво” не е отразен като обект в поземлен имот пл. № 1934 кв.220. На скица, която е неразделна част от експертното заключение, представляваща извадка от действащия РП на гр.Н.З. от 1991 г. на имот пл. № 1934 кв.220 от вещото лице е нанесен процесния имот цех „Плетиво”. Към момента на отчуждаването на имота на наследодателя на ищцата А.Р.Г. /К./ съгласно актовете за държавна собственост отнасящи се за имот пл. № 1934 в кв. 220 по плана на гр.Н.З. от 1991 г., процесния имот цех „Плетиво” не е съществувал. Той не попада в застроената площ на имотите отчуждени от А.Р.Г. /К./, а е построен върху празното вътрешно дворно място през 1983 година от ДПП ”Новозагорска комуна”, без строителни книжа и документи и представлява по смисъла на § 16 ал.1 от ПР на ЗУТ търпим строеж. Конкретни данни с какви средства е построен обекта няма. Съгласно Заповед № 175/03.11.1983 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Н.З., държавните имоти в кв. 80 тогава, сега 220 са предоставени безвъзмездно за оперативно управление на ДПП „Новозагорска комуна” гр. Н.З. за разкриване на ателиета за услуги и зона за услуги. Към 24.06.1994 г. имотът се е стопанисвал от „Ирида” ЕООД гр. Н.З. Записан е в книгата за ДМА на „Ирида” ЕАД – Н.З. за 2003 г., сметка 203 с балансова стойност 554,84 лв. и пазарна стойност 50 000 лв., без посочване на основанието за записване. Ирида" ЕАД гр. Н.З. /в ликвидация/ се явява правоприемник чрез преобразуване на "Ирида" ЕООД - гр. Н.З., съгласно решение № 2261\10.12.1998г. по ф.д. № 1604\94 година.

За завземане на недвижим имот за държавен въз основа присъдата на Народния съд за собствеността на А. Р. К. /Г./ е съставен акт за държавна собственост № 322 от 18.05.1951 год. за 1/2 част от двуетажна къща, застроена върху 104,50 кв.м., състояща се от два дюкяна на първия етаж и четири стаи, салон, стая и стълбище на втория етаж, както и 1/7 от 16 дюкяна, застроени върху 650,70 кв.м. едноетажен, ведно с навес и кухня и пералня и незастроено място от 665,50 кв.м., намиращо се в гр. Н.З., представляващо кв. 160 по плана на града от 1910 год. Освен завземане собствеността на А.Р.Г. за идеалните части от същия имот и за завземането им от останалите съсобственици на имота са съставени акт за държавна собственост № 323 от 18.05.1951 година от С.Г. - по баща Р. К. по ЗОЕГПНС, акт за държавна собственост № 324 от 18.05.1951 година от Б. Р. К. - присъда от 02.19.1945г. на Старозагорски народен съд, акт за държавна собственост № 325/18.05.1951 година от Д. Р.а К., съгласно Доклад № 79 ПМС № 93\06.04.1949г. За същия имот съгласно заключението на вещото лице се отнася и акт за държавна собственост № 1611 от 10.06.1973 година въз основа на поделителен протокол от 13.11.1973 година по гражданско дело № 548/1972 година на Районен съд гр. Н.З., с който за държавни са записани 720/1444 кв. метра, съответстващи на идеални части от имот пл. № 1194 в кв. 191 по регулационния план на гр. Н.З., ведно с дюкянски помещения, дюкян от 182 кв.м. и дюкян от 193 кв.м.

С решение № РД - 01-170\30.12.1999г. на Областния управител по постъпилата на основание чл. 6 ал.1 от ЗОСОИ молба на основание чл. 6 ал.З от ЗОСОИ Областният управител на Сливенска област е постановил отписването на 1\2 ид.ч. от недвижим имот описан в АДС № 322\18.05.1951г. и е признал правото на наследниците на А.Р.Г. чрез съсобственост върху недвижим имот - дворно място, собственост на държавата и помещения от 128 кв.м., на ул. "1 - май" в гр. Н.З., представляващи част от имот пл. № 1934 в кв. 220 по плана на гр. Н.З. от 1991 г. при граници на парцела: ул. "М.", ул. "П.Е.", ул. "Тодор К." и ул. " І - ви май", като квотата на съсобствеността следва да бъде увеличена със стойността на съборените постройки описани в АДС № 322\51г. и АДС № 1611\73г., а в случай че стойността на същите обекти собственост на "Ирида" ЕАД - гр. Н.З. се окаже недостатъчна за обезщетяване на молителите, квотата на съсобствеността в идеални части да се изчисли и върху недвижим имот собственост на "Ирида" ЕАД - гр. Н.З., находящ се в същия парцел, представляващ Плетачен цех. Решението е било постановено след изтичане на срока по чл. 6 ал.З от ЗОСОИ, поради което жалбоподателите са депозирали жалба против мълчалив отказ на Областния управител по молбата им по чл. 6 ал.1 от ЗОСОИ. По жалбата е образувано адм.д.№ 12\03 година, по което съдът е приел, че предмет на делото е мълчаливия отказ и липсва жалба против постановеното решение № РД - 01-170\30.12.1999г. на Областния управител. С решение № 3865\28.04.2005 г. по адм.д. № 10006\04 година, решението по адм.д. № 12\03г. на ОС - гр. Сливен е оставено в сила, като в мотивите си съдът е приел, че предмет на жалбата са изричните решения на Областния управител, но не е предмет на административното производство, обезщетяването определено в решението на Областния управител.

На 05.11.2008 година Сливенският окръжен съд е постановил Решение № 148 по въззивно гражданско дело № 567 по описа за 2007 година, с което като е отменено изцяло решение от 18.05.2007 година, постановено по гражданско дело № 559/2001 на Новозагорски районен съд са уважени предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 75, ал. 2 ЗН и чл. 34, ал. 2 от ЗС като  е признато за установено по отношение на страните по соченото дело /измежду които е ищцата и наследници на общия наследодател/, че съдебната спогодба, одобрена със съдебен протокол от публично заседание на 13.11.1972 година, по гражданско дело № 548/72 година на Новозагорски народен съд за делба на недвижим имот, представляващ дворно място  цялото от 1444 кв.м., заедно с всички дюкянски помещения, находящи се в него, съставляващ пл. № 1194 в кв. 191 по регулационния план на гр. Н.З., с граници: ул. „П.Е.”, ул.„ К.”, пл. „В.К.” и ул. „М.” е нищожна, както е нищожен й договор за доброволна от 22.03.1993 година на дюкянско място от 193 кв. м. и застроени върху него дюкяни, находящо се в гр. Н.З., в кв. 220, парцел І - КОО, сключен между Община Н.З., Д. Р.а Тончева и наследници на С.Г.. В мотивите си съдът приел, че делбите са нищожни, тъй като в тях не са взели участие всички наследници на общия наследодател Р. К.. Решението на Сливенския окръжен съд е влязло в сила, тъй като с Определение № 855/03.08.2010 година ВКС на РБ, не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 148/05.11.2008 година, постановено по гражданско дело № 567 по описа за 2007 година на Сливенски окръжен съд.

В съответствие с решение № 4/11.03.1998 година по Конституционно дело № 16/1997 година и определение № 3/14.07.1994 година по конституционно дело № 7/1994 г. на Конституционния съд на РБ, ползващи се със задължителна сила за напред, постановената присъда от състав на Народния съд спрямо А.Р.Г. наследодател на ищците на 28.04.1945 година, с която той е бил признат за виновен и е постановена конфискация на цялото му имущество е нищожна, тъй като след като е изтекъл срока на действието на този извънреден съд / съгласно Наредба закон – чл. 9 ал.4 НЗСН…,действал до 31.03.1945 година са преустановени правомощията му.

По описа на СИС при РС - гр. Н.З. е образувано изп.д. № 397\01 - 31 с взискателя И.Д.Д. *** Загора в ликвидация. По това изпълнително дело с постановление от 11.04.2002г. са предприети действия на принудително изпълнение чрез наложена възбрана върху недвижим имот, представляващ "Плетачен цех" с площ от 390 кв.м., находящ се в имот пл. № 1934 парцел I - КОО в кв. 220 по плана на гр. Н.З..

Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана. Тя се установява от събраните по делото пред инстанциите писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при съблюдаване указанията, дадените от ВКС на РБ в отменителното решение. При изграждане на фактическите си констатации съдът се позова и на експертното заключени, представено и прието по делото на предходния въззивен състав.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на предявения иск по чл. 336 ал. 1 от ГПК /отм./ е правото на собственост на "Ирида" ЕАД в ликвидация - гр. Н.З. върху недвижим имот, представляващ "Плетачен цех" с площ от 390 кв.м., находящ се в имот пл. № 1934 парцел I - КОО в кв. 220 по плана на гр. Н.З. като  длъжник по изп.д. № 397\01г. на СИС при РС - гр. Н.З., по което конституирания като ответник с исковата молба И.Д.Д. е взискател.

Интересът на ищцата Р.А.Д. произтича и се обосновава с твърдяно от нея право на собственост върху същия имот, което не е предмет на настоящото дело, но се противопоставя като правоизключващо правото на собственост върху процесния имот на ответника "Ирида" ЕАД гр. Н.З. /в ликвидация.

        В процесния случай от цялостния събран по делото доказателствен материал, при новото разглеждане на делото в изпълнение на дадените от ВКС на РБ указания, се прие за установено, че ответното дружество – въззивник в настоящото производство не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот предвид следните съображения.

Доказателства установяват по категоричен и недвусмислен начин, че "Ирида" ЕАД в ликвидация гр. Н.З. не се лигитимира като собственик на процесния обект, тъй като от ищцата в хода на процеса е доказано, че тя / и останалите наследници на общия наследодател/ е собственик на имота, т. е доказано е като настъпило провоизключващото право на собственост на ищцата, което, макар и да не е предмет на конкретното дело по индиректен начин изключва правото на собственост върху процесния имот на ответника "Ирида" ЕАД в ликвидация гр. Н.З.. - По несъмнен начин е установено, че притежаваното от нейният наследодател право на собственост върху имота не е могло да бъде придобито от държавата, тъй като присъдата /цитирана във фактическите констатации на настоящата инстанция/ е постановена на 28.04.1945 година, т. е. след 31.03.1945г., до когато съгласно чл. 9 ал. 4 от НЗСН... "съдът е длъжен да свърши заведените пред него дела". Поради преустановените към 31.03.1945 година правомощия на Народния съд, тази присъда е нищожна. В този смисъл са й изложените съображенията в определение № 3\94 година  по к.д. № 7\94 година и Решение № 4\98г. по к.д. № 16\97 година на КС на РБ. Тъй като присъдата е проглА.а за нищожна, завземането на имота въз основа на тази присъда се явява без основание. Наред с това безспорно е установено, с влязло в сила съдебно решение №148, по въззивно гражданско дело №567/2007 година на СлОС, коментирано в Определение №855/03.08.2010 година на ВКС на РБ, че поради неучастието на всички съсобственици на имотите придобити от А. Г. по закон, завет и отказ от наследство на наследниците на И. Р.Г. в делбите от 1972 година и от 1993 година, касаещи процесния имот те са нищожни. Предвид нищожността на присъдата и държавата не би могла да придобие правото на собственост по отношение на конфискуваното имущество в т.ч. и съответните части от процесния имот предмет на исковете за прогласяване нищожността на сделките на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Налага се извода, че правата на ищцата и останалите наследници на общия наследодател върху имота произтичат по силата на закона - § 1, ал.2 от ПЗР на ЗОСОИ, с който са изменени чл. 2, ал. 2 и чл. 5 ал. 2 от ЗВСОНИ, въвеждащ допълнително реституционно основание за лицата, чиито имоти са отнети без законно основание, както и при хипотезата на ал.1 , чл.2 от ЗВСОНИ и които не биха могли да защитят правата си на собственост в периода 1944-1989 година, а след 1989 година би им се противопоставило възражение за изтекла придобивна давност. По силата на чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ тези лица могат да реституират тези имоти като ефектът на реституцията им настъпва по право и правоимащите по нея в основната хипотеза могат да защитят правото си на собственост по исков ред, каквото са направили ищците, тъй като техния пряк наследодател е осъден с присъда на Народния съд на смърт и е постановена конфискация на цялото му имущество. Освен това към 13.11.1972 г., когато е извършена първата делба, съгласно съдебно-спогодителен протокол от 13.11.1972 г. по гражданско дело № 548/1972 г. собствеността върху процесния имот в съответната й част се е запазила в лицето на наследниците на А. Г., която се отнася и за договор за доброволна делба от 22.03.1993 година.

 Следователно държавата не е могла да придобие правото на собственост върху имота. След като не е придобила правото на собственост върху имота, то той е продължил да бъде собственост на наследодателя на ищцата, а построения в него без строителна книжа и документи "Плетачен цех" е незаконно построен и правото на собственост върху него следва да се определи по правилото на чл. 92 от ЗС, т.е правото на собственост върху имота на това основание се счита, че е придобито от наследодателя на ищцата. А щом това е така без основание имотът е включен в капитала на "Ирида" ЕООД, преобразувано в "Ирида" ЕАД сега в ликвидация и не принадлежи на дружеството.

Съгласно ТР № 6/10.05.2006 г. по гр. дело № 6/2005 г. на ОСГК, наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността, относно имотите, одържавени на основание на някои от законите, с които след приемането на ЗОСОИ се разширява приложното поле на ЗВСОНИ, се преценява към 22.11.1997 г., когато ЗОСОИ влиза в сила. В същото е подчертано, че когато не се касае за одържавени, а за завзети от държавата имоти, те би следвало да се върнат на собствениците им заедно с допълнително построеното в тях по силата на общия придобивен способ на чл. 92 ЗС - приращението, докато предвиждането, че това следва да стане с реституционен закон означава, че трябва да бъдат съобразени промените в имота с оглед допустимостта на тяхното реституиране. В този контекст следва да се изтълкува и разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, която разграничава незаконните от законните строежи или други промени, извършени в такива имоти като условие за възстановяване собствеността върху земята, което по аргумент на противното изключва реституцията й, когато в нея е осъществено законно строителство, т. е. обектът е променен и не съществува до размера, в който макар и да не е бил отчужден, е бил отнет от държавата. Разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ не третира застроените с незаконни строежи или след 25.02.1992 г. подлежащи на реституция имоти като промяна на вещта, пречка за нейното реституиране. ОСГК е приело, че ако отнемането без законово основание или отчуждаването не по установения законов ред не води до реално придобиване на собствеността от държавата, като юридически тя се запазва от носителя на това право, то не означава, че изградените строежи са незаконни, само поради това, че са извършени не от собственика на имота. В цитираното ТР № 6/10.05.2006 г. по гр. дело № 6/2005 г. на ОСГК,с което  настоящия състав е длъжен  да  се  съобрази е прието, че само несъобразяване на формалните изисквания за законност на строежите, а именно наличието на редовни строителни книжа относно такива, извършени в незаконно отнети или отчуждени не по надлежния ред имоти, обуславят приложението на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ. В противен случай строежите са законни и за реституцията на имота ще са приложими постановките на т. 1 и т. 2 на ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВС. За пълното,  с оглед дадените  указания в отменителното решение  на ВКС на РБ, следва  да  се  подчертае, че по конкретното дело е несъмнено установено, че  процесния обект–„Плетачен цех” е  построен през 1983 година от ДПП ”Новозагорска комуна” без строителни книжа и документи, което обуславя  приложението на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ.   

Предвид изложените съображения,настоящия съдебен състав е  мотивиран и  приема предявеният от Р.А.Д. отрицателен установителен иск за основателен и доказан и  като  такъв  подлежащ на  уважаване.

Тъй като крайните изводи на РС-Н.З. и на настоящата инстанция съвпадат, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както ги е направили.

Пред настоящата инстанция  единствено въззиваемата Р.Д.  е претендирала за  разноски, поради  което  такива  следва  да и  се  присъдят в това  число  и  тези  направени  по  делото пред ВКС на РБ, изчислени като възлизащи общо на сумата 881.10 лева.

Ръководен от изложените съображения, съдът

                         

                                    Р   Е   Ш   И  :

 

  ОСТАВЯ В СИЛА решение № 327 от 12.11.2004 година, постановено по ГД № 278/2003 година по описа на РС – Н.З..

 

  ОСЪЖДА „ИРИДА" ЕАД /в ликвидация/ - гр. Н.З. ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.Д., ЕГН **********,***-А-11 деловодни разноски в размер на 881.10 лева /осемстотин осемдесет и един лева и десет стотинки/.

 

  Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в 30 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                           

                                                                                      2.