РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 12.05.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на два­надесети ноември 2008 г. в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Я.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                          М.М.

 

 

при участието на секретаря Е.Х. разгледа докладваното от младши съдия Мира Мирчева 374 по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХVІІІ от отменения ГПК.

            Обжалвано е от ищцата Ц.Д.Л. решение № 1 от 24.03.2008 г. по гр.д. № 427/2007 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е отхвърлен искът и с правно основание чл. 87 от ЗЗД за разваляне до размера на нейната наследствена част на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който нейният баща Д. Д.Б., починал през 2007 г., е прехвърлил на първия ответник И.Д.Б., намиращ се в брак с втората ответница В.Д.Б., следния недвижим имот: 4/9 идеални части от дворно място, съставляващо УПИ ІХ-3093 в квартал 135 по ПУП на гр. Н. З., целият с площ 825 кв.м., ведно с 4/6 ид. части от: апартамент № * на втори жилищен етаж от находящата се в имота четириетажна масивна стоманенобетонна жилищна сграда, целият със застроена площ 92,46 кв.м., мазе и гараж и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

            В жалбата се твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът Б. като страна по договора не е изпълнявал задълженията си по него и след като е направил обратния извод, съдът е постановил необосновано и незаконосъобразно решение. Претендират се разноски.

В първото съдебно заседание въззивницата се явява лично и поддържа жалбата си; претендира разноски.

Въззиваемите се представляват от пълномощник и молят решението да бъде оставено в сила. Претендират разноски.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            Ищцата Ц.Л. и първият ответник И.Б. са брат и сестра и са деца на Д. Д.Б. ***, починал на 11.05.2007 г. Втората ответница В.Б. е съпруга на И.Б..

На 28.04.2006 г. с нотариален акт № 58, том ІІІ, рег. № 3471, дело № 273 от 2006 г. на нотариус № 163 В. И. – Н. З., между Д.Б. и И.Б. (по време на брака му с В.Б.) е сключен договор, с който Д. Б. прехвърля на И.Б. недвижим имот – 4/6 идеални части от апартамент в Н.З. с мазе и гараж и 4/9 ид. части от дворното място, в което е построена сградата, срещу задължение за издръжка и гледане. Имотът е бивша съпружеска имуществена общност на Д. Б. и неговата починала съпруга. Задължението на приобретателя е формулирано по следния начин: „да поеме лично или чрез трето лице гледането и издръжката на прехвърлителя, докато е жив”, без други уточнения.

Към момента на сключването на договора прехвърлителят живеел постоянно в с. С. п., общ. Н. З.. Към този момент той бил в относително добро здравословно състояние за 80-годишната си възраст – налагало се да посещава лекари и да пие лекарства, не можел да върши физическа работа, но можел да ходи и да се обслужва сам.

Приобретателите И. ***. И.Б. *** войвода, където е директор на училището и работното му време е до 14,30 ч. следобед.

От датата на сключването на договора до м. октомври 2006 г. прехвърлителят Д. Б. *** поле. През този период неговият син го посещавал след работа почти всекидневно, като му носел храна и чисти дрехи, които втората ответница перяла в жилището им в гр. Сливен, палел му печката, при нужда го водел на прегледи при лекар. Пътя от с. З. в. до с. С. п. ответникът изминавал с автомобил си за около 12 минути; често оставал да нощува в С. п.. Освен грижите за баща си той имал в селото и земеделска работа. Понякога в събота и неделя в селото идвала и В.Б. и се включвала в грижите за свекъра си и в земеделската работа.

В този период ищцата, която живее в гр. Н. З., също посещавала баща си на село и му донасяла или изпращала храна и вземала дрехи за пране.

През октомври 2006 г. Д.Б. заминал да живее при сина си И. ***, като периодично заедно със семейството на сина си посещавал за по няколко дни и къщата си в С. п.. В жилището на Б. в С. била приспособена една стая за дядото, в която направили и комин. Дядото контактувал със съседите, купувал си вестници и коментирал политиката, снахата и синът му го водели със себе си на сладкарница и на пазар.

В края на м. февруари 2007 г. здравето на прехвърлителя се влошило след прекаран инфаркт. На 11.05.2007 г. той починал в гр. С..

Не се спори за факта на сключването на договора за прехвърляне на имота. От фактическа страна спорно е изпълнението на договора от страна на И.Б.. Съдът приема за установена описаната по-горе фактическа обстановка, като кредитира показанията на свидетелите Д. Д., К., Ф., Т., Д. и С.Д.. По-специално от показанията на свидетелката Т. – служителка в училището в с. З.в. – се установява, че многократно И.Б. е тръгвал за работа от дома на баща си, т.е. че е нощувал там. Макар тя да е служебно подчинена на ответника Б., няма причина показания­та и да не бъдат кредитирани. Показанията на останалите свидетели – А., С. Б., Г., С. и И. наблягат на това, че ищцата Ц.Л. е полагала грижи за баща си, което само по себе си не означава, че такива грижи не са полагани от И.Б.. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели в частта, в която те твърдят, че между октомври 2006 г. и май 2007 г. Д. Б. *** поле. Извод за това те правят от факта, че са срещали Б. в този период в селото, но не е невъзможно това да е ставало в дните, когато там е пристигало цялото семейство на И.Б.. И.Б. се е намирал в селото и при посещението на свидетеля Г. в началото на 2007 г. Същото се отнася за твърдението на ищцата и на свидетелката Г., че през февруари 2007 г. прехвърлителят е гостувал на дъщеря си (ищцата) в Н. З. по повод рождения ден на нейното внуче, като е пътувал за Н. З. от С. п. и се е прибрал отново в селото, а не в Сливен.

Свидетелите Д. Д. и Д. К., разпитани пред първата инстан­ция, които живеят постоянно в с. С. п., имат непосредствени впечатления от пребиваването на Д. Б. в селото до началото на 2007 г., за разлика например от Д. А., С. Б. и П. Г.,*** З.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. Б. относно твърдението, че при своите посещения в с. С. п. е виждал Д. Б. облечен със замърсени дрехи и в стаята, където е живеел, е било мръсно и разхвърляно, тъй като те представляват лична оценка на свидетеля и се опроверга­ват от показанията на повечето от останалите свидетели и обясненията на страните, вкл. от думите на Ц.Л. и П. Г., макар последните две да сочат като причина за спретнатия вид на дядото преди всичко грижите на Л.. Почти същото важи за показанията на Г. Г., чиито впечатле­ния освен това са откъслечни; твърдението на Г., че стаята на Д. Б. е била постно обзаведена и неосвежена не означават, че за Б. не са били полагани грижи според условията, при които е свикнал в жилището, където е живеел преди сключването на договора, а колкото до оценката му за окаяното състоя­ние на дядото, тя, подобно на показанията на Б., не се подкрепя от останалите доказателства.

Въз основа на установените факти съдът намира, че жалбата е неоснователна.

За да се развали договорът поради неизпълнение, е достатъчно да се установи неизпълнение или само частично изпълнение в продължение на известно време (без значение периодът). Изключение са случаите на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, когато неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора. Кога тя е незначителна, е въпрос на фактическа преценка – незначителността може да произтича както от това, че непрестираното количество е малко, така и от това, че качествената разлика между дължимото и действително престираното е малка.

За да се прецени дали е налице неизпълнение, следва да се съпостави престираното изпълнение с дължимото по договора. За да се определи какво се дължи по договора, е необходимо да се изхожда от формулировката, която страните са избрали, за да определят обема от задължения на длъжника. В случая страните не са уговорили нещо различно от обичайното съдържание на този договор, като са описали задължението по следния начин: „да поеме лично или чрез трето лице гледането и издръжката на прехвърлителя” – типичното задължение, което включва полагане на личен труд за осигуряване на ежедневните нужди на кредитора, даване на материалните средства, необходими за тези нужди, и създаване на спокойна домашна атмосфера и добро отношение. Изпълнението на тези задължения предполага в нормалния случай съвместно живеене на страните (или на кредитора и третите лица, които подпомагат длъжника при изпълнението), доколкото от разстояние описаните задължения не биха могли да бъдат изпълнявани.

Приема се, че обичайно при изпълнението на договора длъжникът бива подпомаган от своите домашни, между които в случая попада втората ответница В.Б., съпруга на длъжника. По силата на съпружеската имуществена общност тя придобива и собственост върху прехвърления имот наред със своя съпруг, затова разваляне на договора се иска и по отношение на нея.

Установи се, че през част от времетраенето на договора – до октомври 2006 г., т.е. в продължение на около 6 месеца, прехвърлителят, макар да е живял извън постоянното жилище на длъжника, е бил посещаван от него всекидневно и по време на тези посещения длъжникът му е готвил или носил храна, носил му е чисти дрехи, изпрани от неговата съпруга, помагал е за почистването на жилището му и т.н. През част от дните в този период длъжникът е нощувал при баща си в селото и е тръгвал към работното си място оттам. Съботите и неделите обикновено той е прекарвал отново при баща си в с. С. п. заедно със своята съпруга, като през това време, независимо че са извършвали и земеделска работа, те несъмнено са се грижили за Д. Б. – приготвяли са храна, почиствали са жилището, перяли са дрехи и постелки.

Действително през част от дните в този период длъжникът е нощувал и в жилището си в Сливен, но се установява, че и през тези дни той всекидневно е посещавал своя баща, макар и за по 1-2 или няколко часа, и е полагал грижа за изпълнението на задължението си към него по договора. Доколкото отделното живеене на длъжника в този период може да се счита за частично количествено неизпълнение на задълженията, то явно е незначително с оглед интересите на кредитора, който всекидневно е получавал грижа и издръжка.

След м. октомври 2006 г. прехвърлителят се преместил да живее при своя син (длъжника) в гр. Сливен, където за него е била определена отделна стая. Установи се, че докато е живял там (до смъртта си), той напълно е имал положението на част от семейството, не са му липсвали и занимания, за да не скучае. Следва да се приеме, че в този период задълженията по договора са били изпълнявани пълно според общоприетото съдържание на този вид задължения.

Доказва се изпълнение на договора, а доколкото през част от периода е налице частично неизпълнение, то е незначително, поради което договорът не следва да се разваля, и тъй като този краен извод съвпада с извода на първоинстан­ционния съд, решението следва да бъде оставено в сила, като ищцата бъде осъдена да заплати и разликата между внесената от нея при подаването на исковата молба държавна такса от 15 лв. и пълния дължим размер от 128,23 лв. Разноските, направени от ищцата във втората инстанция, следва да останат за нея; ответниците не са доказали разноски в тази инстанция.

 

С оглед изложеното и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

 

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 1/24.03.2008 г. по гр. дело 427/2007 г. на Новозагор­ския районен съд.

Осъжда Ц. Д.Л., ЕГН **********, да заплати по сметката на Новозагорския районен съд сумата от 113,23 лв., представляваща държавна такса за разглеждането на иска в първата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.