Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 18.03.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Г.” ЕООД гр.Х., ул. „Ш.. с.” №*, ап. **, с управител Х. Х. чрез адв. З. О. против Решение № 82 /27.03.2008 г. по описа на Районен съд – Сливен,  по гр.д. № 1585 / 2007 г., с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника против Ж.Й.Ж. ЕГН ********** ***„ Ц. О. ” №* ап.* иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на поземлен недвижим имот №2864396 с площ 566 кв.м., находящ се в землището на гр. Сливен, селищно образувание „Изгрев”, м.„Орта синур” като неоснователен. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. На първо място се сочи, че съдът е основал решението си на обстоятелства установени по друго дело – 1535 / 2006 г. по описа на СлРС с ищец жалбоподателя и ответник А. К. П. . На второ място е посочено , че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП и § 10 ал. 3 от ДР на ЗПСК , тъй като държавата е прехвърлила правото на собственост над процесният имот 2864396 на въззивното дружество като е прехвърлила правото на собственост на по – големия имот (част от който се явява процесният ) № 2860192 със съставянето на с АДС № 8037 / 1994 г. Въззивникът твърди и че със съставянето на този АДС на въззивника е предоставено правото на стопанисване и управление над процесния имот . На трето място в жалбата е изложено твърдение за неоснователност на претенциите на въззиваемия за придобиване право на собственост над процесния имот по давност , тъй като до 28.06.1994 г. ( до влизане в сила на чл. 17а от ЗППДОП ) имотът е бил държавна собственост и не е могла да тече придобивна давност , а от друга страна от разпита на свидетелите по делото се било установило , че на въззиваемия е било предоставено правото на „ ползване „ на имота , което говорело , че по отношение на него той е държател и давност не следва да тече . Моли се обжалваното решение да бъде отменено , предявеният иск по чл. 108 от ЗС да бъде уважен и да бъдат присъдени деловодни разноски .

В с.з. въззивникът се представлява от адв. Домусчиева, която поддържа  жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции. В дадения от съда 3 дневен срок за представяне на писмени бележки такива не са били депозирани в канцеларията на ОС – Сливен .

Въззиваемият Ж.Ж. в съдебно заседание се явява лично и с адв.К., която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Излага становище за категорична обоснованост на извода за липса на правото на собственост на процесния имот от страна на въззивното дружество.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнително писмени и гласни доказателства.

По така събраните писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

С Разпореждане № 22 от 23.09.1991 г. на Министерски съвет на основание Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество ДФ „Р. м.” е било преобразувани от 01.10.1991г. в 17 търговски дружества, сред които и „Г.” ЕООД гр. Сливен. Видно от приложеното по делото копие от Решение №3921 от 31.10.1991г., СлОС вписал по ф.д. 2852 от 1991г. ЕООД „Г.” със седалище гр. Сливен. В решението било отразено, че дружеството поема всички активи и пасиви от ДФ „Р. м.” – Б. по баланса към 31.03.1991 г. заедно с другите права и задължения по разделителен протокол. Видно от удостоверение №307/204 от 30.03.2006 г. на Хасковския окръжен съд с Решение № 4571 от 14.07.2004 г. било променено седалището и адреса на управление и към момента същото е гр. Х., кв.„Б.”, ул. „И. в. „ бл. 1-А. Съгласно Приложение №5 към Разпореждане № 22 от 1991г. новообразуваното дружество „Г.” ЕООД е поело всички активи и пасиви на ДФ „Р. м.” – Б., които са включвали активите на подразделенията на дъщерната фирма на ДФ „Р. м.- Г.” Б., а именно МСП „М.” – С., ГПП „М.” – Х., ГПП „З. Т.” с.Калековец, обл. Пловдив, ГПП „Т.”, с. Орловец, Бургаска област по баланса към 31.03.1991 г.

С ПМС №163/20.08.1992 г. е била прекратена урано-добивната дейност на редица търговски дружества в България, сред които и „Геостройкомплект” ЕООД гр. Сливен.

На 24.01.1995 г. бил съставен акт за държавна собственост №8037. Актът бил съставен на основание чл. 81 от Наредбата за държавните имоти и ПМС №56/94 г. Актът бил съставен за имот с обща площ от 44 800 кв.м. и било посочено, че е предоставен за оперативно управление на МСП „М.” с. Сборище, рудник – Сливен. Имотът от 44 800 кв.м. бил разположен в м. „Дълбоки дол ” и м. „ Юрта синур „ в землището на гр.Сливен. Към допълнителните данни в акта за държавна собственост било посочено, че описаните терени са предоставени на МСП „М.” с. Сборище, което е било правоприемник на управление „Редки метали” – Сливен, съгласно РМС № 1460 / 28.08.1962 г., РМС №14/28.01.1960 г. и протокол от 20.08.1962 г. на ГНС – Сливен.

Със Заповед № РД-11-11 -115 от 16.06.2003 г. Областният управител на област Сливен наредил от актовите книги за държавна собственост да бъде отписан АДС №8037/24.01.1995 г. В заповедта било посочено, че имотът е включен в капитала на „Г.” ЕООД.

Със заповед №РД-15-160 от 01.02.2006 г. Кметът на община Сливен одобрил допълване на кадастрален план на м. „Орта синур”, селищно образувание „Изгрев” в землището на гр. Сливен със границите на имоти, попадащи в новообразуван имот №2860192.

Видно от представената по делото съдебно-техническа експертиза от 15.09.2007 г. имотът посочен в исковата молба е бил образуван от поземлен имот № 4396 на който като собственик в разписната книга към кадастралния план действащ до одобряването на кадастралната карта със Заповед № РД – 18 – 31 / 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра е бил записан въззиваемият Ж. , а в кадастралния регистър към кадастралната карта като собственици са записани въззивникът и въззиваемият като за въззиваемия не е посочен документ удостоверяващ правото му на собственост , а за въззивника е посочена Заповед № РД-11-11 -115 от 16.06.2003 г. Областният управител на област Сливен.

От извършените пред въззивната инстанция съдебно-техническа и тройна съдебно – техническа експертизи се установи, че на основание Разпореждане № 1460 / 28.08.1962 г. на  МС е било предвидено да се отчуждят за нуждите на управление на ДФ „Р. м.” – Б. 14 050 кв.м. – частни , необработваеми полски имоти в землището на гр. Сливен. Било е предвидено и ОТС – Сливен за нуждите на управлението да предаде и 7 600 кв.м. ниви от Държавния поземлен фонд. С Разпореждане № 14 от 28.01.1966 г. на МС се предвиждало отчуждаването и предаването на Комитета по химията и металургията на 19 160 кв.м. земя на частни лица от гр. Сливен, съгласно списък , които следвало да се обезщетят в брой . С Разпореждане № 289 / 24.07.1969 г. се предвиждало отчуждаване и предаване на земи за държавни и обществени нужди на Министерството на химията и металургията в размер на 4.060 кв. м. частни земи от землището на гр.Сливен, както и 1270 кв.м. държавна земя. Във връзка с изброените разпореждания на МС били започнати процедури по отчуждаване на част от земите от ГНС – Сливен. Вещите лица са установили, че не са запазени писмени данни, от които да е видно дали са били реално завзети отчуждените частни имоти, а така също не са налице данни от които да видно, че процедурата по отчуждаване била доведена до своя край. Вещите лица са категорични по отношение на въпроса, че в протоколите за оценка на отчуждаващите се частни имоти за нуждите на Управление „Р. м.” с. Б. – рудник Сливен няма записан имот на името на въззиваемия Ж.Ж., както и че не съществуват данни за реалното завземане на процесния имот от праводателя на въззивника . Вещите лица са посочили , че с цитираните по – горе разпореждания на МС за нуждите на Управление „ Редки метали „ са били предвидени за отчуждаване терени с обща площ 59 796 кв.м. , а с АДС 8037 / 1995 г. на Управление „ Редки метали „ е бил предоставен терен с обща площ 44 800 кв.м. в м. „ Дълбоки дол „ и м. „ Орта синур „ .в землището на гр.Сливен.

От представения по делото информационен меморандум на Агенцията за приватизация „Г..” ЕООД гр. Х. от 2004 г. е видно, че на стр. 9 и 10 териториите посочени в АДС №8037/1995 г. са посочени като собственост на „Г.” ЕООД .

От представената по делото съдебно-икономически и тройна съдебно – икономически експертизи се установи, че не са налице данни от които да се установи точният размер на активите преди и по време на прекратяване на дейността на „Р. м. – С.”, тъй като въззивната страна не е представила приемо-предавателни протоколи съставени при ликвидирането на ДФ „Р. м.” – Б. през 1991 г. Вещите лица са посочили, че по делото не са представени документи от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник – Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога  процесният имот е бил  записван в баланса на „Г.” ЕООД .

По делото беше извършена тройна съдебно-счетоводна експертиза вещите лица по която дадоха заключение, че не може да се отговори колко недвижими имота в декара от процесната м. „Орта синур” има вписани в активите преди и по време на прекратяване на дейността на  „Редки метали” – Сливен, тъй като в счетоводството на дружеството земите фигурират само като сума без да е налице описание на терените. Вещите лица са категорични по отношение на въпроса, че не са налице приемо-предавателни или други документи от които да е видно, че процесният имот е предаден за стопанисване и управление на „Г.” ЕООД, както и че не са налице доказателства за прехвърляне на имота описан в АДС № 8037 / 1995 г. от „Р. м.” – Б. на МСП „М.” и за предаването му на „Г.” ЕООД. Вещите лица са посочили, че не са представени документи от които да е възможно да се установи дали процесният имот е включен в сумата за земи, отразена в баланса на „Г.” ЕООД гр. Х..  В съдебно заседание вещите лица са посочили, че в разпореждането на Министъра на промишлеността за предаване на активите на  „Г.” ЕООД гр. Сливен не е било налице конкретно описание на активите и пасивите, които са притежавали предприятията и които е следвало да бъдат предадени. Освен това са посочили, че не са налице данни имотът по АДС № 8037 / 1995 г. да е бил включен в баланса на някои от предприятията в рамките на „Р. м.” Б. Вещите лица са категорични и по отношение на обстоятелството, че справката приложена в преписката на Областния управител по искането за деактуването на имотите с обща стойност 3917 лв. не е счетоводно обоснована, тъй като не са налице доказателства от къде са били взети стойностите на земята в отделните местности, като в счетоводството на въззивника не са били налице такива данни.

Видно от представеното по делото копие от решение № 41 на заседание на Общинския съвет на Община Сливен проведено на 29.02.2000 г. е било взето решение за създаване на селищни образувания по параграф 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ в землището на гр. Сливен, а именно селищно образувание „Изгрев”, селищно образувание „Селищото” и селищно образувание „Кироолу”.

По делото са разпитани свидетелите Александров и Донев според които през 1978 г. с писма от „ Редки метали „ през 1978 г. на въззиваемия е било предоставено процесното място за да го ползва и на него по – късно той построил едноетажна вила . Свидетелят Донев е посочил , че раздаването на местата за ползване е станало на основание постановление на МС за раздаване на свободните места . свидетелите са единодушни в показанията си, че от 1978 г. до настоящия момент въззиваемият ползва необезпокоявано процесното място .

Обжалваното съдебно решение е било съобщено на въззивника на 18.04.2008 г. и в рамките на законоустановения 14 дневен срок – на 07.05.2008 г. е била депозирана настоящата жалба ( видно от пощенско клеймо жалбата е изпратена в първия работен ден след 02.05.2008 г.).

         Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства . Следва да се отбележи, че съдът изцяло кредитира представените по делото експертни заключения , тъй като намира, че са изготвени от компетентни лица , в чиято безпристрастност не се съмнява и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото . Както за изготвянето на едноличните експертизи, така и за изготвянето на тройните експертизи вещите лица са положи всички усилия за издирването на счетоводни документи, необходими за изследване на поставените въпроси. Въпреки това и поради пасивното поведение на представителите на въззивното дружество за осигуряване на информацията и набавянето на документите необходими за изследването по поставените въпроси, по делото не се събраха доказателства, от които да е видно записването на процесния имот в баланса на „Редки метали – Бухово или на МСП „М.” към 31.03.1991г., нито извършването на други действия по управлението на този имот.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя не основателна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС , собственикът може да иска своята вещ от всяко лице , което я владее или държи без да има правно основание за това . В тежест на ищеца е да докаже , че е собственик на веща , че веща се владее от друго лице и това друго лице няма правно основание да владее веща . За да се уважи искът е необходимо и трите предпоставки да са кумулативно осъществени . Липсата на коя да е от тях води до неоснователност на иска .

         В настоящия случай въззиваемата страна към момента на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене владее имота.

         Предмет на доказване е първата предпоставка необходима за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС , а именно, че въззивникът е собственик на имота ревандикацията на който се иска . Без доказването на тази предпоставка е безпредметно изследването на въпроса дали ответникът по иска – въззиваем в настоящето производство владее имота и то на годно основание . Правото на собственост на въззивника по отношение на процесния имот обаче от събраните по делото доказателства не се доказа.

         Въззивникът основава своето право на собственост на разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОП , както и на наличието на универсално правоприемство между него и МСП „ М. „ гр. Сливен .

В разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е посочено , че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОП обаче не се прилага за недвижими имоти, които са били определени за държавни и обществени нужди и не са били усвоени от държавните предприятия . В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС – Р269/29.10.2007 г. по гр.д. № 1010/2006 г.

Безспорно е доказано по делото , че новообразуваното дружество „Г..” ЕООД е поело всички активи и пасиви на ДФ „Р. м.” – Б. с дъщерна фирма „ Г. „ Б. с подразделения : МСП „М. – С., „Геолого- проучвателно предприятия „М.” – Х., „Геолого-проучвателно предприятие „З. Т.” – с.К., Пловдивска област, „Геолого- проучвателно предприятие „Т.” – с. О., Бургаска област, по баланс към 31.03.1991г., заедно с другите права и задължения по разделителен протокол . Това обстоятелство се доказва от Приложение № 5 към Разпореждане № 22 от 1991г.

За да се установи обаче дали въззивникът е придобил правото на собственост над процесния имот по силата на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е необходимо да се докаже , че порцесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на някое от посочените предприятия , бил е усвоен за нуждите на предприятието и е бил включен като актив в баланса им към 31.03.1991г.

Твърдението на въззивника е, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на МПС „М.” с. С., р-к Сливен, за което се позовава на записванията в АДС № 8037 / 24.01.1995г. съставен относно правото на собственост на държавата за имот от 44 800 кв.м., предоставен на МПС „М.” – с. С.., р-к Сливен, което е правоприемник на  У-ние „Редки метали” – Сливен.

От назначената СТЕ безспорно се установи, че имотът по АДС № 8037/24.01.1995г. представлява имот № 2860192 по одобрената кадастрална карта и в неговите граници се включва и процесния имот, от което обаче не следва безусловно обстоятелството, че е придобит чрез преобразуването на основание чл.1 ал.1 от ЗОЕТДДИ и съгласно чл. 17а от ЗППДОП (отм.) от „Геостройкомплект” ЕООД.

Придобиването на имота от държавата съгласно съставения АДС е обусловено от надлежното извършване на процедурата по отчуждаване на имотите на посочените в него отчуждителни основания, а именно РМС № 1460 / 1962г., РМС № 14 / 1966 г. и РМС № 289/24.07.1969г. и доказването на обстоятелството, че фактическият състав на отчуждаването е осъществен по отношение на процесния имот.

Възражението на въззивника, че обвързващата доказателствена сила АДС като официален документ се отнася и за придобиването на имота от „Г.” ЕООД като предоставен за стопанисване и управление на МСП „М.” – с. Сборище, р-к Сливен е неоснователно. По отношение на правоприемството, произтичащо от образуването и приватизацията на едноличното търговско дружество с държавно имущество въззивникът следваше да проведе пълно доказване на всички предпоставки по чл. 17а от ЗППДОбП, включително предоставянето на имота за стопанисване и управление на МСП „М.” – с. Сборище, р-к Сливен и заприходяването му в баланса на това предприятие към 31.03.1991г., което не е направено .

Данните за това въззивникът черпи единствено от акта за държавна собственост, който обаче е съставен през 1995г. – приблизително четири години след образуването на едноличното търговско дружество с държавно имущество и спрямо момента – 31.03.1991г., към който е следвало да бъдат определени активите на предприятието, от които се формира капитала на новообразуваното дружество. Основанието за съставяне на АДС посочено в него е чл. 81 от НДИ и ПМС № 56/1994г. По делото липсват данни съгласно която от хипотезите посочени в чл. 81 от НДИ - по ал.1 или ал.3, е съставен АДС към което се наслагва и посочването на ПМС № 56/1994г., с което се прекратява уранодобивната дейност на посочените в чл. 1 ал.1 еднолични търговски дружества. Съгласно чл. 4 от същото постановление капиталът на търговските дружества по чл.1 е следвало да се намали със средствата посочени в ликвидационните баланси за уранодобивната дейност в съответствие с чл. 29 от ЗСч (отм.)

Така посочените основания за съставянето на АДС изисква доказване на основанието за съставянето му в хипотезата на чл. 81 ал.3 от НДИ (отм.), а именно във връзка с изготвяне на правен анализ по реда на чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (ДВ, бр. 50 от 1992 г.) относно недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса на държавното предприятие МСП „М.”, а с оглед акта по чл. 1 ал.1 от ЗОЕТДДИ (отм.), че се е водил на отчет по баланса на това предприятие към 31.03.1991г.

Поради това в тежест на въззивника е доказването, че и към 31.03.1991г. имотът е бил стопанисван от МПС „М.” – с. С., р-к Сливен и/или, че по отношение на имота това предприятие е извършвало управление и е бил записан в неговия баланс.

Тези обстоятелства съдът намира, че не се доказват по делото. Вещите лица извършили единичната и тройната съдебно – счетоводна експертиза са категорични , че по делото не са представени документи от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник – Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога  процесният имот е бил  записван в баланса на „Г.” ЕООД .

Липсата на доказателства за придобиването на правото на собственост от въззивника определя като безпредметно обсъждането на възражението на въззиваемия, че е собственик на имота въз основа на осъществявано от него давностно владение. Прецизността изисква обаче да се посочи, че установената чрез АДС № 8037 / 1995г. държавна собственост и включването на имота съгласно представеното от въззивника решение № 41 от заседания на Общински съвет – Сливен от 29.02.2000г. в селищни образувания на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ определя специален ред за придобиване правото на собственост  върху този имот и изключва придобиването му чрез давностно владение спрямо държавата.

         Изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд , предвид на което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от процеса претенцията на въззивника за заплащане на направените пред двете инстанции деловодни разноски е неоснователна.

 

 

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 82 /27.03.2008 г. по описа на Районен съд – Сливен,  по гр.д. № 1585 / 2007 г.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „Г.” ЕООД – гр. Х., ул.„Ш. с.” № *, ап. ** за присъждане на направените пред двете инстанции деловодни разноски като неоснователно.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                  2.