Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  23.01.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на осми декември през две хиляди и осма година в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: В.Н. 

                                                                                                                М.Х.

при секретаря М.Л. и с участието на прокурора .......... като разгледа въззивно гражданско дело № 406 по описа за 2008г., за да се произнесе, съобрази:  

Делото се разглежда по реда на §2, ал.2 от ГПК, ДВ брой №59/2007г.   

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 196 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Държавата,  представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройството, чрез надлежно упълномощен от последния Областен управител на Сливенска област, против Решение № 271/07.04.2008 год., постановено по гр. дело №846/2007 год. на районен съд гр.Сливен.

С това решение е установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и благоустройството, че   „ТВК Сливенска популярна каса” със седалище и адрес на управление гр. Сливен, вписано в регистъра на кооперациите при ОС – Сливен по фирмено дело № 657/1994 г., представлявана от председател Н. Д. М., е собственик на следния недвижим имот: 317/429 ид.д. от ПИ с идентификатор № 67338.535.15 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед №  РД -18-31/19.04.2006 г. на Агенция по кадастъра, с предназначение на имота -  урбанизирана територия,  с площ на целия ПИ 429 кв.м., с начин на трайно ползване -  терени за обществени сгради и центрове, с административен адрес гр. С., ул. „Д. П. – Д.” № *, стар идентификатор: пл. №  2764, при съседи: имот с идентификатор №  67338.535.8; имот с идентификатор №  67338.535.14 и имот с идентификатор № 67338.535.16, заедно с построената в него триетажна обществена сграда с конструкция – масивна стоманено-бетонна, със ЗП 302 кв.м. и идентификатор №  67338.535.15.1  и осъжда Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие и устройството, да предаде на „ТВК Сливенска популярна каса” със седалище и адрес на управление гр. Сливен, представлявана от Председателя Н. Д. М., владението върху описания недвижим имот. Осъдена е държавата да заплати на „ТВК Сливенска популярна каса” разноски по делото в размер на сумата 4605,15 лв.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението. Претенцията с правно основание чл. 108 от ЗС била недопустима поради липса на правен интерес с оглед наличието на специална процедура за реституция по Закона за кооперациите, затова производството по делото следвало да бъде прекратено. Неправилно бил приложен материалния закон, тъй като ищецът  бил предявявал пред Областния управител на бургаска област искане с изх. № 101/03.12.96 г. и от 17.02.97 г. за деактуване на имота и установяване на собствеността му, но това искане не е било уважено. Счита, че по силата на § 39 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗК е необходимо да има положителни предпоставки за възстановяване: първо - одържавеното или иззето по отменени нормативни актове имущество на кооперация, второ: кооперацията да е възстановила дейността си и трето: в деня към влизане на този закон в сила имуществото да е държавна или общинска собственост, имало и отрицателна предпоставка – неприложимост на нормата към висящи производства по § 21 от ДР на ЗК. Намира, че в срока по ПМС № 192 /01.10.1991 г. ищецът не е предявил искане за възстановяване на собствеността върху процесния имот. Имало отказ на Областния управител на Област – Сливен да деактува имота, обективиран в Заповед № РД -11-13-07/27.07.2007 г., което доказвало, че имало висящо производство по § 1 от ДР на ЗК. Намира, че одържавяването на имота и предоставянето му на БНБ е станало като бил заплатени дяловия капитал на членовете на популярните банки. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение и се  отхвърли предявения иск, като неоснователен. Същото становище изразява и в съдебно заседание. Претендира разноските по делото.

Становище по делото е представено и от Държавата -Министерството на Регионалното развитие и благоустройството и  чрез  процесуалният им представител адв. С. Й. Х. –Д. /арг. пълномощно №  92-00149/05.03.2008 г. на МРРБ А. Г../. В становището са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Посочва, че имало решение  на Общото събрание на ищеца, проведено на 27.03.1949 г., с което по Кредитна кооперация „П. б.” – С., става обществена стопанска кооперация, която включва дейността си в Държавния народно - стопански план, извършва всички, възложени й от БНБ банкови операции и сделки.

Счита, че  решенията на Общото събрание на  КК „Сливенска популярна банка” от 05.02.1994 г. са незаконосъобразни и постановени в нарушение на законодателството през периода  от 1907 г., когато е основана Сливенската популярна банка  до възстановяването й през 1994 г.

Твърди, че по Закона за кооперациите от 1948 г. и Закона за банките от 1947 г. , с който била прекратена дейността на популярните банки, бил заплатен дяловия капитал на всички членове точно с ПМС и ЦК на БКП № 218/02.03.1951 г. Счита, че сградата е била заплатена по балансова стойност. Сочи, че процесния имот е бил иззет от Областния управител по реда на чл. 68 ал. 1 от ЗДС от Комисия, назначена със Заповед № РД  10-01/05.08.1999 г. от „С.” АД  - в ликвидация, след което за процесния имот бил съставен нов АЧДС № 167/23.09.1999 г. Счита, че процесния имот е станал държавна собственост по силата на закона считано от 19.12.1991 г. Навежда доводи, че ищецът не е спазил разпоредбите на Закона за кооперациите  от 1991 г., както и този публикуван в ДВ 113 от 28.12.1999 г.  и няма основание да се ползва от разпоредбата на § 39 ал. 1 от ПЗР към ЗИДЗК – ДВ бл. 13/2003 г.

Намира, че в случая не е доказано правоприемство между  КК „С. п. б.” и ищеца.

Моли да се  постанови решение, с което се отмени обжалваното и се отхвърлят предявените от „Т. С. п. к.” предявеният ревандикационен иск против Държавата. Претендира присъждане на  възнаграждение за правна защита.

Въззиваемата страна – .”Т. С. п. к.” – гр. Сливен  чрез процесуалният си представител адв. П. Ш.  от АК – Сливен моли да се постанови решение, с което да се остави жалбата като неоснователна и недоказана. В представената писмена защита навежда доводи за: - наличие на установено правоприемство в лицето на ищеца, като правоприемник на КК „С. п. б.”. Твърди, че с ПМС № 218/1951 г. и Закона за банките от 1947 г. не са били прекратени  като юридически лица съществувалите до тогава популярни банки и те са продължили да съществуват. Обстоятелството, че дяловият капитал бил изплатен на членовете  на популярните банки по номинална стойност и служителите им ставали служители на БНБ, не обосновава извода за прекратяване членствените правоотношения между член –кооператорите на популярните банки, в съответствие с действащия ЗК към този момент. Затова членствените правоотношения не били прекратени по силата на нормативен акт на държавен орган и те са продължили да съществуват /проф.В.Т./. Намира, че даже и да се приеме, че КК „Сливенска популярна банка” е била прекратена по силата на ПМС № 218/1951 г., то тя отново е съществувала като юридическо лице по силата на т. 2 от § 1 на ДР на ПМС 192/1991 г., с което е отменено изцяло ПМС № 218/1951 г.

Счита, че искът е допустим, тъй като няма висящо производство по § 1 на ДР на ЗК, а в случая е налице законова разпоредба – ЗК ДВ бр. 113/99 г. , до влизането на който процесния имот е бил държавен, затова за този иск е допустим общия исков ред за връщане на собствеността на имота, съгласно § 39 ПЗР на ЗИДЗК.

Намира твърдението за материална незаконосъобразност на постановеното решение за неправилно, защото се установявало от доказателствата по делото, че Кредитно кооперативно сдружение - Сливенска популярна банка – гр. Сливен, вписано в търговския регистър на съда с определение № 223/18.02.1908 г. е обнародвано в ДВ бр. № 53/1908 г. Установено е било закупуването на дворното място с нотариален акт, както и  строителството с кооперативни средства на трите етажа на процесната сграда включително и с баланса на кооперативното дружество 1929-1935 г. Заедно с това намира, че по правилата за приращение с извършване на строежа собственикът на терена /ищецът/ е придобил собствеността и върху сградата, която е била одържавена от кооперацията, при което държавата е признала, че кооперацията е собственик на тази сграда през 1951 г.  Сочи, че ищецът има права на възстановена кооперация по смисъла на § 27 от ПЗР към ЗИД на ЗК/ДВ бр. 41/2007 г./, тъй като кооперацията е била вписана в регистъра на ОС – Сливен след 07.08.1991 г. с наименование , седалище и предмет на съществувала кооперация, в която членуват най-малко 7 кооператори, които са членували в нея  и към датата на изземване, одържавяване или преразпределение на имуществото на кооперацията. Затова с Решение № 19/18.05.1994 г. по ф.д. № 657/94 г. на ОС – Сливен при възстановяване на кооперацията съдът е вписал единствено промяна управителни органи и е било запазено вписването в частта относно наименование, седалище и предмет на дейност, тъй като такива промени не били извършвани. Твърдението на жалбоподателя за придобиване на имота по давност счита за неправилно, защото предаването и владението на имота от ликвидаторите на „СОФИС”АД на областния управител  е било извършено към 02.08.1999г. и до 15.12.2006 г., когато била депозирана исковата молба пред РС – Сливен, няма изтекла придобивна давност за Държавата. Моли жалбата да се  остави без уважение като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноските за тази инстанция.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 196 от ГПК.

Пред въззивната инстанция   се сочат  и  е искано събирането на нови доказателства, които са събрани по предвидения в ГПК ред.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че :

- Процесният имот е бил собственост на Сливенска популярна банка, която е закупила място и е построила сграда в него. На Общо събрание, проведено на 27.03.1949г. е бил приет нов Устав, с който са вписва наименование - „Популярна банка / кредитна кооперация/,  в град Сливен, като обществено – стопанска организация”, което е било съобразено със Закона за кооперациите, обнародван в ДВ бр.282/01.12.1948г.  /арг. Протокол № 8/27.03.1948г. от общото редовно  годишно събрание на Сливенската популярна банка. След 1948г. в съответния регистър, при ОС  Сливен”, няма данни за вписване на Популярна банка Сливен след 1948г.”/арг. у-ние № 255/17.02.1994г. Виж и Протокол№8/27.03.1949г. за проведено редовно общо събрание на Сливенска Популярна банка – гр. Сливен/

            Установи се, че сградата в имота е била построена от Сливенска Популярна банка /арг. нот.акт № 544 т.ІІІ р. № 4493 д.№ 654/1928г. и нот.акт от 08.09.1928г. т.ІІІ № 544 рег.№ 4498 д.№ 654/08г. на Нотариус при Сливенски окръжен съд, ревизионен протокол за времето от 19.05.1929г. до 30.09.1935г. лист 150 до 159 включително и следващите от гр.д. № 846/07г. на РС – Сливен и протокол № 18/29.07.1928г. от проведено извънредно Общо събрание на Сливенска популярна банка – лист 102 от гр.д. № 846/07г. на РС - Сливен/.

            С постановление № 218/02.03.1951г. на МС, дейността на популярните банки в страната се одържавява   и те стават клонове на БНБ. Имуществото – сградите, в които се е осъществявала кредитната дейност, на основание това постановление, са одържавени и преминават в собственост на БНБ. Процесната сграда, собственост на кредитна кооперация Сливенска популярна банка е била предоставена на ДСК.  Процесният имот е актуван като държавен с акт № 367/26.06.1951г. Към тази дата сградата е била на три етажа и е описана подробно в протокол опис от 1953г., с който е предадена за ползване на ДСК – Сливен. ДСК – Сливен е „прехвърлила безвъзмездно процесната сграда на ОС на Българските професионални съюзи /БПС/ с протокол от 30.04.1981г. и оттогава е ползвана като Профсъюзен дом на културата „Съби Димитров”. След икономическите промени, настъпили в Република България през 1989г., процесния имот  е бил включен като „дялово участие на КНСБ в „С.” АД . Със Заповед  № 1877/30.07.1992г. на Министъра на финансите имотът е иззет от „Софис” АД.

            С Разпореждане №146/30.12.1992г. МС на Република България, създава с обратна дата, от 07.12.1992г. „С.” ЕАД – „с   имущество, придобито от държавата въз основа на  Закона за имуществото на БКП.......и БПС”, като Профсъюзен дом на културата – Сливен е вписан в т.65 на приложение №1 – Списък на недвижимите имоти, включени в уставния фонд на С.” АД. Със Заповед № РД-02-14-1250/01.07.1999г., на основание чл.18, ал. 2 от ЗДС и протоколно решение на МС №69/01.09.1997г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, имотът е възложен за управление  на Областен управител на Сливенска област, поради ликвидиране на фирма „С.” АД.  

             Областен управител на Сливенска област е издал заповед за приемане на  имущество на „С.” АД и то е прието с протокол от 19.08.1999г. – за недвижимия процесен имот и за движимото имущество в нея,   прието по опис, приложен към същия протокол. / арг. Заповед № РД- 10-04/17.08.1999г.и Заповед №1877/30.07.1992г. на Министъра на финансите на РБ, за изземване от „С.” АД, на дяловото участие на КНСБ в „С.” АД/.цялото имущество, на КНСБ /.

            След като Сградата е предоставена за управление на Областния управител – Сливен със Заповед № РД – 02 – 14 – 1250/01.07.1999г. на Министъра на регионалното развитие и устройството, е съставен нов акт за държавна частна собственост № 167/23.09.1999г., в който е посочен и предходния АДС № 367/26.06.1951г.

            Не се спори и не е предмет на иска, възстановената собственост на наследниците на З. М., М. И. и А. К. със Заповед № РД – 15 – 1207/22.07.1992г. на Кмета на Община – Сливен  и Заповед № РД – 15 – 441/24.04.1992г. на Кмета на Община Сливен, с която на Н. Д. е възстановена собствеността върху одържавен й имот, включително и с Решение №2101/17.11.1997г. и Р №189/17.02.1999г. по гр.д. №844/1996г. на ВКС, за който имот е осъден АД „С.” с представителство  в гр. Сливен, да й предаде владението. / арг. цитираните решения, представени пред тази инстанция./.

Идентификационните номера на процесния имот и неговите съседи по старата кадастрална карта  на гр. Сливен,  са установени и с кадастралната карта на гр.Сливен, одобрена със Заповед № РД – 18 - 31/19.04.2006г. на Агенция по кадастъра и също не са спорни.

            Спори се относно: -  допустим ли е иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС върху одържавено кооперативно имущество; - Налице ли са предпоставките, посочени в § 39 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗК, за възстановяване на собствеността върху процесния имот; - Ищецът има ли материалното право да претендира собственост върху процесния имот и в какво качество – като правоприемник или като съществуваща кооперация след като е била одържавена дейността му на основание нормативен документ ПМС от 1951г.

Приема се за установено по категоричен начин по делото, че ищецът е вписан като кооперативна организация с определение № 223/18.02.1908г. на Сливенски окръжен съд като „Кредитно кооперативно сдружение Сливенска популярна банка”. /арг. ДВ бр. № 53/1908г./.

След одържавяването на дейността на Сливенска популярна банка през 1951г. не е имало прекратяване или ликвидиране дейността на тази кооперация. 

С решение № 19/18.05.1994г. по ф.д. № 657/94г. ОС – Сливен е вписал в регистъра на Сливенски окръжен съд само: - промяна в членовете на управителния и контролния съвет на Кредитна кооперация „Сливенска популярна банка”, включително промени в устава, целите и органите на управление и представителството й. /арг.цитираното решение/. Категорични доказателства, установяващи прекратяване ли ликвидация на вписаната през 1908г. кооперация до посочените промени, отразени във фирменото делото/№ 657/94г. ОС Сливен/, по делото няма представени. Няма и заличаване на тази кооперация през посочения период.

През периода към и след депозиране на исковата молба по гр.д. № 846/07г. на РС – Сливен - 15.12.2006г., по делото  няма доказателства, установяващи по категоричен начин, че има висящо производство по реда на § 1 от ДР на ЗК за възстановяване на собствеността върху процесния имот по административен ред.

Установено е по делото, включително и чрез заключения на съдебно-икономическа експертиза, че процесния имот по размер и вид, в който се намира сега е идентичен с  този, който въззиваемата страна – ищец е построила през 1930г. Съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта. Заключенията не са оспорени пред РС – Сливен.  

Приема се за установено, че с ПМС№ 218/1951г. е била одържавена дейността и процесната сграда на Сливенска популярна банка – сега   ТВК Сливенска популярна каса, вписана с това име с решение № 298/17.02.2004г. по ф.д. № 657 по описа за 1994г. на ОС – Сливен, на основание надлежно гласувано решение от общото й  събрание.

Установено е по делото, включително и чрез заключения на съдебно-икономическа експертиза, че процесния имот по размер и вид, в който се намира сега е идентичен с  този, който въззиваемата страна – ищец е построила и е бил одържавен.

Съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта. Заключенията не са оспорени пред РС – Сливен.  

Спори се относно: -  допустим ли е иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС върху одържавено кооперативно имущество; - Налице ли са предпоставките, посочени в § 39 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗК, ДВ брой 13/11.02.2003г., за възстановяване на собствеността върху процесния имот; - Ищецът има ли материалното право да претендира собственост върху процесния имот и в какво качество – като правоприемник,  като възстановена или като съществуваща кооперация, след като е била одържавена дейността му на основание нормативен документ ПМС от 1951г.

 

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

1.По допустимостта на иска с правно основание чл.108 от ЗС.

Приема се, че искът на ТВК „С. п. к.” – Сливен с посочено правно основание чл.108 от ЗС е допустим. Този иск „е пътят за защита срещу отказа да се деактува одържавен имот като с неговото уважаване ще бъде оборена доказателствената сила на акта за държавна собственост” /АДС/. Предмета на защитата е засегнатото материално право, което е накърнено с отказа да се деактува имота, а не самият АДС, представляващ легитимиращия държавата документ за собственост /арг. решение № 780/10.06.2003г. по гр.д. № 69/2003г. V – ГО ВКС/. Заедно  с това, Държавата изрично, с приетата разпоредба §39ПЗР къч ЗЗДЗК: възстановява   правото на собственост върху одържавено или иззето по отменени нормативни актове имущество на кооперации, възстановили дейността си, ако до деня на влизане в сила на този закон, това имущество е държавна или общинска собственост. Възстановяване правото на собственост върху одържавено кооперативно имущество настъпва по силата на   закона, на чието основание се възстановява и правото на собственост на въззиваемата страна – ищец, върху процесната сграда.

2.Относно наличието на материалното право на собственост в лицето на ищеца. В трайната си практика ВКС приема, че „възстановяването на правата на кооперациите се извършва в полза на тези от тях, които съществуват към деня на влизане в сила на ЗК – ДВ бр. № 63/1991г.” /арг. решение № 504/23.06.1998г. по гр.д. № 2807/97г. ІV ГО ВКС и § 1 от ДР на ЗК/. Приема се, че ищецът след като е вписана кооперация от 1908г. в регистъра на ОС – Сливен  и категорично установения факт, че до вписването на промени в Устава и управителни органи с решението по ф.д. № 657/94г. ОС – Сливен не е прекратявана дейността на тези кооперация, няма извършено ликвидиране в съответствие на ЗК, а кредитната дейност и имуществото са  били одържавени, ищецът е активно легитимиран да иска връщане на одържавено кооперативно имущество.

Законодателят е предвидил, че се възстановява правото на собственост върху одържавено кооперативно имущество за „съществуващи или възстановени кооперации”. Към този момент не е имало прекратяване дейността на ищеца, но не са били извършени и действия за продължаване на дейността му, а това е станало след решение на общо  събрание, проведено на 05.02.1994г./арг. Протокол от  05.02.1994г. и  Удостоверение № 255/17.02.1994г., приложени по ф.д. 657/1994г. на ОС Сливен/.

Реституцията на кооперативното имущество не обхваща всички кооперативни имоти, които са били одържавени, а само тези, които могат да се върнат на бившите им собственици, доколкото тези собственици са налице и предявяват правата си . Целта на законодателят не е била да предизвика възникването на нови правни субекти, които да претендират за имуществото на бившите кооперации, които вече не съществуват, а да се възстанови имуществото там, където кооперациите съществуват, защото те не са били прекратени или са възстановени  преди влизане в сила на ЗК от 1991г. ВКС приема, че „Под „съществуваща” кооперация следва да се разбира такава, която е съществувала, както към момента на одържавяване на имуществото, така и към настоящия момент. Под „възстановена” кооперация следва да се разбира прекратената по решение на Общото събрание кооперация, която то е решило да възстанови до приключване на ликвидацията й / чл.52 от ЗК/. В случая след като ищецът не е бил в ликвидация и не е имало изрично решение за прекратяване дейността му, а това е станало по решение на МС се потвърждава извода, че той има право да възстанови собствеността си върху процесния имот. Приема се, че са налице условията на възстановяване на одържавено и иззето имущество, тъй като е налице – ищецът е кооперация, която е съществувала към момента на одържавяването и изземването на дейността и имуществото й и към настоящия момент. Този извод се потвърждава от всички, представени и събрани по делото писмени доказателства.

Приема се за безспорно установено обстоятелството, че ищецът има право да възстанови правата върху имуществото, което е било иззето и одържавено след 10.09.1944г. на съществуващата Кредитна кооперация „Сливенска популярна банка”, защото в случай тя не е била нито ликвидирана, нито прекратявана след 1908г. В подкрепа на този извод е и факта, че  членове на ищеца в проведеното извънредно Общо събрание на 05.02.1994г. са присъствали   преживели членове на тази кооперация и наследници на починалите през периода след 1951г. до 1994г. членове на кооперацията. Участието в една кооперация е въпрос на личностно отношение, което в случая е налице.

Твърдението, че в случая няма възстановяване на „Сливенска популярна каса” и че вписаните обстоятелства по фирменото дело не отговарят на изискванията на закона са несъстоятелни. По въпроса за правоприемството Върховният съд е намерил, че при спор,  това трябва да се установи, да стане в отделно исково производство. В охранителното производство, каквото представлява по същността си регистрацията на юридическите лица в кооперативния регистър, не могат да бъдат внасяни обстоятелства извън посочените в закона. В настоящото производство не се представиха убедителни доказателства, които да мотивират извод в съответствие с това твърдение на жалбоподателя.

3. По основателността на претенция,  с правно основание чл.108 от ЗС.

 За да се уважи претенция с това посочено правно основание следва да са налице – да се докажат, че: - ищецът е собственик на веща предмет на иска; - веща се намира във владение или държане на ответника и – ответника владее или държи веща без правно основание. Не е ли налице коя да е от тези три предпоставки искът не може да бъде уважен /арг. Решение № 2419/60г. І – ГО на ВС на РБ/.

От всички, представени и събрани по делото доказателства се приема за установено, че въззиваемата страна – ищец е собственик на процесния имот. Оспорването на този факт не е успешно проведено по делото.

Не се спори, че имота се държи от ответника – държавата, чрез Областна управа на Сливенска област.

Основанието, на което е бил одържавен процесния имот от кооперацията – ПМС№218 от 1951г. е отменено, също с нормативен акт, което е установено по делото. ЗК е изменен през 2003г. и с §39,ал.1, отново се възстановява правото на собственост върху одържавено кооперативно имущество на кооперации, възстановили дейността си, каквато е и кооперацията – ищец.. / арг.ДВ брой 13/11.02.2003г./.

Установеното обстоятелството, че кооперацията „ е включила дейността си в „държавния народно – стопански план”, не доказва, че с приемане и извършване на определена дейност има решение на общото събрание за предоставяне на Държавата на недвижимия имот, в който се осъществява тази дейност и за който доказателствата са категорични, че  е одържавен по силата на посоченото ПМС. / арг. чл.1, 3 и 4и чл.2 от ЗК, ДВ бр.28201.12.1948г./. Привеждането на устава и включването на дейността на касата към „държавния народностопански план”, е станало в съответствие с приетия Закон за кооперациите, чл.1, съгласно който ”Кооперациите като обществено-стопански социалистически организации съставляват неразделна част от социалистическата стопанска организация в Народна република България.” / арг. ЗК , ДВ бр.13/1953г./.

Обстоятелството, че определена дейност, каквато е дейността на популярните банки в страната, е била прехвърлена или предоставена на БНБ, не може да се  приеме като „основание за прекратяване” на кооперативна организация.  За да се прекрати дейността й самата кооперация следва да приеме, чрез Общото си събрание или друг оторизиран, съобразно своя устав орган решение, с което да прекрати  дейността си, каквото в случая не се установи, а и не се твърди, че има за ищеца. /арг. ПМС 218/1951 г. и ПМС № 192/1991 г., както и протокол на ОС на КК „Сливенска популярна банка” от 05.02.1994 г.;  и Р по посоченото ф.д.№.657/1994г. на Ф. отделение при ОС Сливен./.

Предоставянето безвъзмездно от Държавата на обществени организации, актувано като държавно недвижимо имущество, не може да се приеме, че то „се предоставя в собственост”, както твърди жалбоподателя. Ноторно известен факт е, че след 1944 г. до 10.11.1989 г. Държавата предоставя на юридически, а и физически лица, не право на собственост върху държавни имоти, а само „право на стопанисване и управление”. Затова твърдението, че Държавата предоставила собствеността на този имот на ОС на БПС – Сливен е неправилно, незаконосъобразно и  несъстоятелно и не може да бъде споделено.

Твърдението на жалбоподателя, че той е владял процесния имот след 1991 г. и го е придобил по давност се опровергава от самия него, с твърдението, че със Заповед № РД -10-01/05.08.1999 г. на Областния управител на Сливенска област, с която е била назначена комисия, за да се извърши изземване на недвижим имот – процесния, владян без основание от „С.” АД - в ликвидация. Затова извода, че спрямо жалбоподателя няма изтекла давност в случая се явява  доказан, правилен и законосъобразен. След като твърди, че този имот е отнет в полза на Държавата, не като нейна собственост, а е „иззет в полза на  Държавата, по силата на специален Закон за изземване на имущество, принадлежало на партии и професионални организации, то за периода, през който това имущество е било в патримониума на такива организации, у Държавата не е имало намерение –animusa, че този имот е в нейно владение, а и не е осъществявала фактическа власт върху същия имот.        Заедно с това, по Разпореждане  на Министерския съвет на република България, №146/30.12.1992г., за преобразуване на търговски дружества по Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия- чл.17, ал.2 и ТЗ –чл.67, считано от 07.12.1992г., е  създадено С. ЕАД, „ с имущество, придобито от държавата  въз основа на Закона за имуществото на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС и БПС”, включено в капитала на АД „С.”.../арг. цит. разпореждане/./При приватизацията, фактически държавното имущество, предоставено за стопанисване  и управление, преминава  в собственост на съответната фирма./.

  Със Заповед № РД- 09-01/05.08.1999г. на Областен управител на Сливенска област е наредено, „да се изземе  от „С.” АД – в ликвидация,  процесния имот, който се владее без основание”, въпреки че е бил предоставен на  това АД по Закона за приватизация  на държавни и общински предприятия, т.е. – на правно основание, което прави собственик това АД на предоставеното му по този ред имущество .

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Настоящата инстанция споделя правните изводи на РС Сливен, отразени в обжалваното решение. Те са съобразени с доказателствата по делото и общите правни норми, регламентиращи взаимоотношенията между страните по делото. Приеман се и  изводите, с които обосновано и правилно се констатира: - придобиването на имота от ищеца, одържавяването му и наличието на правни основания за възстановяване правото на собственост на одържавен кооперативен имот,  на собственика му.

Категорично е установено по делото, че имотът е бил одържавен. За завземането му от държавата има нормативен документ, който към настоящия момент е отменен и фактически държавата държи имота без правно основание и като кооперативна собственост, следва да се предостави на собственика му, както  правилно е приел и РС Сливен.

Този състав на ОС Сливен също намира, че няма изтекла придобивна давност в полза на жалбоподателя. Това твърдение е голословно и не може да бъде споделено.  Установено е по делото, а и не се спори, че при влизане в сила на ЗИДЗК - §34, ал., от ПЗР към същия, процесния имот е актуван като държавен с АДС №167/23.09.1999г.  и до образуване на делото- 15.12.2006г., не е изтекла предвидената в ЗС придобивна давност в полза на държавата.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде  потвърдено.

При този изход на спора разноски за тази инстанция се дължат на въззиваемата страна – ищец, но доказателства за размера им не са представени и доказани, поради което такива не следва да бъдат присъждани.  

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                     Р    Е    Ш    И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 271/07.04.2008г., постановено по гр.д. № 846/2007г. на РС – Сливен като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 Решението може да бъде обжалвано в 30-дневен срок от съобщаване на страните пред ВКС на Република България.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: