РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 04.02.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Н.Я.

                                                                                                           М.М.

 

при участието на секретаря Р.Б. разгледа докладваното от младши съдия М. *** 419 по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХVІІІ от отменения ГПК (исковата молба е подадена на 29.02.2008 г.).

            Обжалвано е от ответника „Т. – С.” ЕАД решение № 354 от 07.04.2008 г. по гр.д. № 1370/2008 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е уважен искът на Х.И.П. *** с правно основание чл. 254 от ГПК (отм.), като е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 1697,78 лв., представляваща цената на топлоенергия, доставена в жилището на П. за периода от 01.11.1998 г. до 28.02.2001 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 19.11.2002 г., както и мораторна лихва върху посочената главница, начислена към 28.02.2001 г., в размер 228,40 лв. В мотивите си съдът е приел, че ответникът не е доказал вземането си, а за периода до м. октомври 1999 г. включително вземането, дори да бъде доказано, би се оказало погасено по давност. Решението се обжалва от ответника в частта, с която е уважен искът за периода 30.11.1999 г. – 28.02.2001 г.

            В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като за процесния период начисляването на топлоенергия се извършва по отопляем обем на жилището, а не според показанията на разпределители, каквито към момента е нямало монтирани. Количеството на ползваната от абоната битова гореща вода пък е доказано с приложената по делото карнета, върху която той ежемесечно е полагал подпис.

В съдебно заседание въззивната страна се представлява от пълномощник, поддържа жалбата си и претендира разноски. Въззиваемият не изразява становище по жалбата, не се явява и не се представлява.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            Ищецът, въззиваем в настоящото производство, притежава жилище в гр. С., кв. „Б.”, бл. *, вх. *, ап. *, като го е притежавал и в периода 1998 – 2001 г.

На 19.11.2002 г. кредиторът „Т. – С.” ЕАД е подал до Сливенския районен съд молба за издаване на изпълнителен лист по извлечение от сметки за дължими суми за топлоенергия за отопление и гореща вода, доставени в това жилище в периода 01.11.1998 г. до 28.02.2001 г., в размер 1697,78 лв., мораторна лихва до 28.02.2001 г. в размер 228,40 лв. и законната лихва след тази дата. С определение на съда от 20.11.2002 г. е допуснато издаване на изпълнителен лист. През 2003 г. по този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2155/2003 г. на Сливенския районен съд. С постановление на държавния съдебен изпълнител от 20.08.2007 г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК – взискателят не е поискал извършване на нови изпълнителни действия в продължение на повече от две години.

Сумите, начислени от „Т. – С.” ЕАД на Х.П. за периода, съответстват на измерената доставена енергия в абонатната станция на сградата и на правилата за отчитането и разпределянето на стойността и между абонатите. За периода, за който решението се обжалва, начислената сума, видно от представеното извлечение от сметки, е равна общо на 1282,76 лв. главница и 153,42 лв. мораторна лихва към 28.02.2001 г.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства и заключението на назначената по делото служебно от съда експертиза, която съдът кредитира, тъй като няма причина да се съмнява в компетентността и добросъвест­ността на вещото лице. Спорът за фактите между страните се отнася само до стойността на потребената от ищеца топлоенергия, като той в исковата си молба твърди, че тази стойност не отговаря на реално ползваната от него топлоенергия, без да отрича, че е ползвал някакво количество топлоенергия. Според заключението на вещото лице обаче потребената от ищеца енергия е правилно измерена и стойността и е правилно изчислена; няма данни радиаторите в имота да са били демонтирани.

Въз основа на установените факти съдът намира, че жалбата е основателна.

Установи се, че в процесния период в жилището на ищеца е доставяна топло­енергия, чието заплащане той несъмнено дължи. Установи се и че цената на тази топлоенергия е определена от доставчика според правилата, т.е. размерът на задъл­жението е същият, който е посочен в исковата молба и в изпълнителния лист от 2002 г.

Съдът счита, че става дума за периодично плащане по смисъла на чл. 111 от ЗЗД, т.е. за задължение, което се погасява с 3-годишна давност. Задължението за сумите, отнасящи се за периода 30.11.1999 г. – 28.02.2001 г., не е погасено по давност. Давността, започнала да тече от м. декември 1999 г., е била прекъсната с подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист на 19.11.2002 г. Новата давност, която започва да се брои от 20.11.2002 г., е прекъсната през 2003 г. с образуването на изпълнително производство, а нова давност не е текла през периода, докато е траело това изпълнително дело (според ППВС 3/80 г., което е задължително за съдилищата, изпълнителното производство е вид съдебен процес и по време на него давност не тече). Настоящият състав приема, че изпълнителното производство е прекратено едва с издаването на постановлението за прекратяване от 20.08.2007 г. и едва от този момент е започнала да тече новата давност, която на свой ред е прекъсната с предявяването на настоящия иск на 29.02.2008 г. Това означава, че решението на Сливенския районен съд в обжалваната му част следва да се отмени и искът да се отхвърли.

По делото ищецът Х.П. е направил разноски в размер 128,55 лв., а ответникът „Т. – С.” ЕАД – общо 222,52 лв., от които обаче е надвнесъл 9,80 лв. за държавна такса по въззивната жалба – дължимата такса за обжалваната част на решението е 28,72 лв.

Тъй като жалбата се уважава изцяло, разноските на жалбоподателя във втората инстанция за държавна такса по жалбата и съдебнотехническа експертиза следва да се възложат изцяло на въззиваемата страна, а разноските в първата инстанция на двете страни да се разпределят съобразно уважената част от целия иск.

По изложените съображения и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 354 от 07.04.2008 г. по гр.д. № 1370/2008 г. на Сливен­ския районен съд в обжалваната му част относно периода 30.11.1999 г. – 28.02.2001 г., като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на Х.И.П., ЕГН **********,***, срещу „Т. – С.” ЕАД – гр. С. за признаване за установено, че Х.И.П. не дължи на „Т. – С.” ЕАД сумата от 1282,76 лв., представляваща цена на ползвана от него топлоенергия в жилище в гр. Сливен, кв. „Б.” *-*-* за периода 30.11.1999 г. – 28.02.2001 г., ведно със сумата 153,42 лв. – мора­торна лихва върху тази главница към 28.02.2001 г.

ОТМЕНЯ решението в частта му за разноските, които „Т. – С.” ЕАД е осъдена да заплати на Х.И.П., за разликата над 32,70 лв. до 128,55 лв.

ОСЪЖДА Х.И.П., ЕГН **********,*** да заплати на „Т. – С.” ЕАД – гр. С. сумата от 187,28 лв., представляваща направените от дружеството разноски по делото – съответно 74,56 лв. в първата и 112,72 лв. във въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.