РЕШЕНИЕ

              

гр. Сливен, 13.01.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.,

                                                                ЧЛЕНОВЕ: М.Б.,

                                                                                мл.с. М.Х.,

при секретаря М.Ж., като разгледа докладваното от мл. с. М.Х.,*** по описа на съда за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно. Образувано е по жалба подадена срещу решение - постановено по искова молба подадена преди 01.03.2008г., поради което и съгласно §2 ал.2 от ГПК се движи по реда на отменения ГПК.

С решение № 228\26.03.2008 г. постановено по гр.д. № 471\08г. по описа на РС - гр. Сливен съдът е признал за установено по отношение на въззивника „Т.-С.”ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.”С. К.” № *, че въззиваемата Д.М. Ш., ЕГН **********,***„А. И.” бл. *, вх. *, ап. 31, не дължи сумите от: 4764,66 лв., представляваща цена за ползвана и неплатена топлинна енергия, за периода от 29.10.2004 г. до 30.04.2007 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.08.2007 г. до окончателното изплащане на главницата, както и мораторна лихва до 23.08.2007 г. в размер на 764,19 лв. и разноски по делото в размер на 112,10 лв., дължими по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3677/2007 г. по описа на СлРС, за събирането на които е образувано и.д. № 20072230402211 по описа на ДСИ при Районен съд Сливен, и осъжда „Т.-С.”ЕАД да заплати на Д. Шишкова, направените по делото разноски в размер на 957,08 лв.

Решението е обжалвано от „Т.-С.” ЕАД, чрез пълномощника адв. П. Г., която излага съображения сочещи на пороци за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност. Счита, че като не е уважена молбата й да не бъде даден ход на делото и да й бъде дадена възможност в следващо съдебно заседание да представи доказателства, е нарушено правото й на защита. Сочи, че неправилно Районният съд е приел, че ищцата не дължи сумата по издадения изпълнителен лист, тъй като счел, че не се установява да е ползвала услугите на представляваното от нея дружество. Излага твърдения, че ищцата е ползвала, както отопление, така и битово гореща вода, според представени писмени доказателства, а освен това имала задължението за заплащане на определени суми извън отоплението, като собственик в етажна съсобственост. Счита, че от приложена подробна справка за задължението на абоната ставало ясно как е формирано цялото задължение. Сочи, че съгласно приложеното споразумение ищцата признала задължението си, макар и за една част от претендирания период и била съгласна с формирането на цената за топлоенергия, като същата била ежемесечно засичана и полагала собственоръчно подписа си на приложената карнета на абоната. Моли, да се отмени решението на Районен съд, като се отхвърли изцяло предявения от Д.М. отрицателен установителен иск, като неоснователен и недоказан. Към жалбата е представен протокол № 15 от 15.ІX.2000 г. от Общо събрание на собствениците на имотите на ул. „Антон Иванов” бл. № 8 захранван с топлоенергия за отопление /ОВ/ и битово-гореща вода /БГВ/ от абонатна станция /АС/ гр. Сливен, както и споразумение от 01.12.05 г. между страните по делото, заедно с препис-извлечение от сметка за абонат № 288 – Д.М., включително и копие от Договор № 206 за доставка на топлоенергия с гореща вода за ОВ и БГВ, отчитана с или без прибори в АС за жилищни, обществени и стопански нужди сключен на 04.01.95 г. между Управителя на въззивното дружество и собствениците на имотите на ул. „Антон Иванов” бл. № 8, представлявани от С. М. с нотариално заверено пълномощно № 10177/29.12.94 г., влязъл в сила на 05.01.1995 г. и сключен до 31.12.2000 г., като и анекс от 13.12.2000 г. към договора № 206/04.01.95 г., за монтаж на терморегулиращи радиаторни вентили с термоглави и „електронни разпределители”, както и демонтаж и затапване на аншлусите на отоплителните тела в количества посочени в Поименен списък № 1, както и разпределяне на отчетената по топломера в АС топлоенергия за ОВ и БГВ между отделните абонати по системата „топлинно счетоводство”, със срок на действие на този анекс 10 години. Приложени са и „карнети” на адреса, на който е записано жилището-ул. „Антон Иванов” № 8, ап. 31 с посочени за абонат М. С. Д.  и С. Нойков Д. и подписани от Д.М..

По делото е постъпило и възражение от адв. П., като пълномощник нa въззиваемата Д.М., която навежда доводи за неоснователност на жалбата и доказаност на молбата по чл. 254 от ГПК. Относно твърдението във въззивната жалба, че въпреки депозираната молба първоинстанционният съд е дал ход на делото, с което лишил ответника от правото на защита, сочи, че по делото не е имало представено пълномощно, което да удостовери, че молбата е подадена от лице, имащо представителна власт за това и поради редовното призоваване на страната е бил даден ход на делото. Счита, че не са налице договорни отношения между „Т.-С.”ЕАД и етажната собственост, тъй като няма писмен договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия, одобрени от ДЕКЕВР. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд като законосъобразно, правилно и обосновано. Към възражението е представено и допълнение, с което се иска съдът да допусне съдебно-техническа експертиза с експерт по топлотехника, който да даде заключение по поставената в това възражение задача от 10 пункта.

В с.з. за въззивника се явява адв. Г., която поддържа въззивната си жалба. Моли да се приемат представените с нея писмени доказателства. Счита, че постановеното решение на РС-Сливен е неправилно. Уточнява, че на карнетата за процесния период е отбелязано и името на съпруга С. Д. и ищцата Д.М., тъй като приблизително в този период е представено решение от бракоразводното им дело и партидата е прехвърлена служебно на съпругата. Моли да й се даде възможност да представи допълнителни писмени доказателства. С допълнителна молба прилага същите доказателства, които да са по-четливи, както и анекса към договор № 206/04.01.95 г. Счита, че задължение на новия собственик е да представи доказателства и да смени партидата и няма как служебно да се установи кога се прехвърля собствеността. Иска да се допусне и назначи съдебно-техническа експертиза, която да установи дали правилно са начислени сумите за процесния период и дали ищцата е ползвала топлоенергия. Във връзка с представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 27 т. VІІІ д. № 3521/06.08.97 г., счита, че в него изрично са вписани правата и задълженията и е неотносим към спора, като сочи, че с него купувачите се задължават да осигурят нормален живот на ищцата, като ги оставят да живеят в имота необезпокоявани. Няма искания за събиране на нови доказателства. Поддържа искането си за топлотехническа експертиза, задачите, за която, да представи в седемдневен срок от заседанието, с допълнителна молба. Такава не е представена и не е внесен депозит за вещо лице за изготвяне на експертизата, поради което същата не е извършена.     

         В с.з. за въззиваемата се явява адв. П., която оттегля искането си за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Представя нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 27 т. VІІІ д. № 3521/06.08.97 г. Относно искането на въззивника за назначаване на съдебно-техническа експертиза, намира същото за неоснователно, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 106а ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката от 2003 г. потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственика или титуляра на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Посочва, че съгласно представения нотариален акт, нейната доверителка не е собственик, нито ползвател на имота, няма учредено вещно право и не живее постоянно на адреса. По същество заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана. Счита, че съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, потребителя на топлоенергия за битови нужди е собственика или титуляр на вещно право на ползване на имота, а по делото не са събрани данни въззиваемата да има тези качества. С оглед възраженията за недължимост на вземането на изложените основания, предоставя на съда да прецени, дали да се произнася по тях. Представя писмена защита и претендира направените по делото разноски.

         Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна в процеса имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е спазен преклузивния 14 - дневен срок.

На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му като нищожно.

Разглеждайки жалбата съгласно чл. 208 от ГПК въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ се установява    следното от фактическа страна:

Въззивното дружество "Т. – С." ЕАД в качеството  му на доставчик на топлинна енергия е подало на 28.08.2007 г. до Сливенски районен съд молба за издаване на изпълнителен лист против Д.М.Ш. на несъдебно изпълнително основание, въз основа на извлечение от сметка за дължими суми за топлоенергия за обект: гр.С., ул. „А. И.” бл. *, вх. *, ап. *. Въз основа на молбата на "Т. – С." ЕАД бил издаден изпълнителен лист против Д.М.Ш. ***/2007 г. на Сливенски районен съд за следните суми: главница 4764,66 лв., представляваща цена за ползвана и неплатена топлинна енергия, за периода от 29.10.2004 г. до 30.04.2007 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.08.2007 г. до окончателното изплащане на главницата, както и мораторна лихва до 23.08.2007 г. в размер на 764,19 лв., както и разноски по делото в размер на 112,10 лв.

На 04.01.95 г. между Управителя на въззивното дружество и собствениците на имотите на ул. „А. И.” бл. № *, представлявани от С. М. с нотариално заверено пълномощно № 10177/29.12.94 г., е сключен Договор № 206 за доставка на топлоенергия с гореща вода за ОВ и БГВ, отчитана с или без прибори в АС за жилищни, обществени и стопански нужди, влязъл в сила на 05.01.1995 г. и срок на действие до 31.12.2000 г.

Съгласно протокол № 15 на 15.09.2000 г. е проведено Общо събрание на собствениците на имотите на ул. „А. И.” бл. № * захранван с топлоенергия за отопление /ОВ/ и битово-гореща вода /БГВ/ от абонатна станция /АС/ гр. Сливен, на което е взето решение за монтаж на разпределителни и терморегулиращи радиаторни вентили с термоглави, съгласно условията на въззивното дружество, изготвяне на поименни списъци и запознаване със сумите всеки собственик на имот.

На 13.12.2000 г. е сключен анекс към договора № 206/04.01.95 г. с , за монтаж на терморегулиращи радиаторни вентили с термоглави и „електронни разпределители”, както и демонтаж и затапване на аншлусите на отоплителните тела в количества посочени в Поименен списък № 1, както и разпределяне на отчетената по топломера в АС топлоенергия за ОВ и БГВ между отделните абонати по системата „топлинно счетоводство”, със срок на действие на този анекс 10 години.

Въззивното дружество е представило подробна справка за задължението на въззиваемата за топлинна енергия и сума мощност за целия процесен период, в която по отделно са посочени сумите за сградна инсталация, битова гореща вода, сума мощност, уреди и сума отчет уреди, включени от общата сума за главница за всеки отделен месец от периода.

Приложени са и „карнети” на адреса, на който е записано жилището-ул. „А. И.” № 8, ап. 31 с посочени за абонат М. С. Д.  и С.Н. Д. и подписани от Д.М.

На 01.12.2005 г. въззиваемаата, като ползвател на имота е подписала споразумение с ответното дружество „Т.-С.”ЕАД, по партида на С.Н.Д., с което е признала дължимостта на вземането на кредитора за част от периода: от  01.10.2004 г. до 31.10.2005 г. за сумата 1149,43 лв., от които главница 1091,73 лв. и 57,70 лв. лихва, изтекла към 01.12.2005 г., като е уговорено разсрочено плащане на задължението.

Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27 т. VІІІ д. № 3521/97г., апартамента № 31 в гр.С., ул. „А. И.” бл. 8, вх. А на 06.08.1997 г. е продаден срещу задължение за издръжка и гледане на М. С., ЕГН ********** и Н. С. Ц., ЕГН ********** ***, като продавачите С. Н., ЕГН ********** и Д.М., ЕГН ********** си запазват правото да ползват имота до края на живота си.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният отрицателният установителен иск с правно основание чл. 254 от ГПК е допустим - предявен е от лице, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо недължимостта на вземането по издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист.

Разгледан по същество същият е неоснователен и недоказан и като такъв, следва да се отхвърли. Съображенията за това са следните:

Предявеният отрицателният установителен иск по чл. 254 ГПК има за предмет установяване на фактическата, материалната недължимост на сумата, за която е бил издаден изпълнителен лист по реда на установеното от разпоредбите на ГПК безспорно съдебно производство. По този иск на обсъждане подлежат всички доводи на въззиваемата срещу документа, въз основа на който е бил вече издаден изпълнителен лист. Правото се установява въз основа на доказване на фактите, които са съществували преди издаването на акта, който е послужил за изпълнително основание, така също на фактите настъпили след това. Това е така винаги, когато съдебният акт за издаване на изпълнителен лист е постановен въз основа на несъдебно изпълнително основание, какъвто е и настоящия случай, тъй като съществуването на правото не е установено и закона допуска неговото установяване.

Въззиваемата е въвела като твърдение за недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист липсата на договорни отношения между нея и „Т.я-С.”ЕАД, тъй като същата не била собственик, нито ползвател на процесния имот.

Действително съгласно разпоредбите на чл. 106а ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност и чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката от 2003 г. потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственика или титуляра на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот, както и според разпоредбите на Закона за енергетиката (изм.  ДВ, бр. 74 от 2006 г.)  § 1 т.42 потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Видно от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27 т. VІІІ д. № 3521/97г., процесният апартамент № 31 в гр.С.н, ул. „А. И.” бл. 8, вх. А на 06.08.1997 г. е продаден не само срещу задължение за издръжка и гледане, но на въззиваемата и съпругът й е учредено вещно право да ползват имота до края на живота си. При тези данни безспорно въззиваемата се явява титуляр на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот и има качеството потребител на енергия за битови нужди.

В случая е налице и признание на вземането, за част от периода, за което въззиваемата е сключила писмено споразумение на 01.12.2005 г с „Т.-С.”ЕАД, като съпруга на титуляра на партидата С. Н. Д.и двамата като ползватели на имота. Споразумението е валидно и не е оспорено от ищцата по предвидения законов ред. Между страните не се спори, че през процесния период въззивното дружество е доставяло за обект - апартамент № *, находящ се в гр.С., ул. „А. И.” бл. *, вх. *, ежемесечно топлинна енергия, като за въззиваемата, като потребител /по смисъла на чл.5, ал.1, т.2 от Наредба №1 за ползване на топлинната енергия, чл.106а, ал.4 от ЗЕЕЕ, чл.153, ал.1 от ЗЕ/ е възникнало задължението да заплати стойността й.

Неоснователни са твърденията на въззиваемата за недължимост поради неправилно определяне на съответния процент сградна инсталация и неправилното начисляване на такса мощност, т.е. начислени в нарушение на действащата към момента нормативна уредба, както и нарушение на разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяване във връзка с редуциране показанията на общия топломер в АС с техническо и нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия в АС.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите искания и възражения. От тази разпоредба на закона следва, че подлежат на доказване конкретните факти, на които е основан иска или възражението, но когато ищецът отрича съществуването на тези факти, тежестта на доказването се прехвърля върху ответника. При предявен отрицателен установителен иск, какъвто е и настоящия, въззивникът е този, който трябва да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая въззивното дружество е ангажирало писмени доказателства, неоспорени от въззиваемата, от които е видно: на първо място какво се включва в задължението на въззиваемата за всеки един отделен месец от процесния период, каква част от начислената сума е за отопление за битово-гореща вода /БГВ/, сградна инсталация, такса мощност, както и за заплащане на монтираните в жилището на въззиваемата измервателни уреди.

Във връзка с твърдението, че не е проведено общо събрание на живущите в бл. *на ул. „А. И.”, на което да е определен процента за сградна инсталация за процесния период следва да се отбележи, че видно от представения протокол такова е проведено през м. септември 2000 г., на което е определен процент - 12 %. Действително за времето след това няма представени доказателства за други проведени общи събрания, на които да е взето решение за промяна на процента за индиректна топлина. Поради липса на промяна от страна на потребителите на топлинна енергия на този процент следва да се прилага вече определения - 12%.  В сключения анекс от 13.12.2000г., който е с 10-годишен срок на действие изпълнителят е определил 10% за индиректна топлоенергия за ОВ, ползвана и заплащана от всички имоти, гласуван на Общо събрание. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1, изр. второ от ЗЕ при липса на решение на общото събрание на етажната собственост се приема минималния процент -15 на сто от топлинната енергия/за отопление.

От представената от ответното дружество справка за задължението на въззиваемата, неоспорена от последната е видно, че за обсъждания период е начислявана сума мощност. Такса /цена/ за мощност е въведена с приемането на Наредба за образуване и прилагане на цените и тарифите на топлинна енергия, обн.ДВ бр. 27/15.03.2002г., в сила от 06.03.2002 г.  В чл. 2, ал. 2 от Наредбата е посочено, че цените по ал.1, т.1 и 2 се образуват, утвърждават и прилагат като цени с две компоненти - цена за мощност и цена за енергия в рамките на общата цена на топлинната енергия, в съответствие със структурата на разходите. Чл. 31, ал. 1 от Наредбата посочва, че цените за топлинна енергия за съответния топлоносител са: 1. цена за мощност в левове за един киловат или за един кубичен метър отопляем обем по проект; 2. цена за енергия в левове за един мегаватчас. След отмяната на цитираната Наредба с ДВ бр. 55/25.04.2004г. материята се урежда с Наредба за регулиране на цените на топлинната енергия, приета на основание чл.36, ал.З от ЗЕ с ПМС №131/15.06.2004г„ обн.ДВ, бр.55/25.06.2004г. В чл. 6, ал. 1 от нея е посочено, че ДКЕР утвърждава цените на топлинната енергия по компоненти: 1. цена за енергия в левове за мегаватчас или неговите производни; 2. цена за мощност в левове за мегават или неговите производни. В чл. 14, ал. 2 от Наредбата изрично е посочено, че цената на топлинната енергия включва компонентите: цена за мощност и цена за енергия, т.е. запазена е двукомпонентната цена на топлинната енергия. Следователно начисляването на сума мощност за периода е законосъобразно, в съответствие с установената нормативна уредба.

С оглед изложеното съдът намира, че въззивника безспорно, с годни доказателства установи съществуването и дължимостта на вземането си за периода от 29.10.2004 г. до 30.04.2007 г., съответно, че сумите са правилно и законосъобразно начислени. С оглед дължимостта на главното вземане /главница за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ следва и дължимостта на обезщетението за забава в размер на законната лихва /чл. 86 от ЗЗД/. Поради това предявения отрицателен установителен иск и в тази му част е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли за сумите: главница в размер на 4764,66 лв., представляваща цена за ползвана и неплатена топлинна енергия, за периода от 29.10.2004 г. до 30.04.2007 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.08.2007 г. до окончателното изплащане на главницата, както и мораторна лихва до 23.08.2007 г. в размер на 764,19 лв. и разноски по делото в размер на 112,10 лв.

Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция изложени по - горе, решението на Районния съд, като неправилно поради нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск да се отхвърли като неоснователен.

Двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски и с оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 и ал.2 от ГПК следва да бъдат присъдени такива на въззивното дружество - разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение и 112,79 лв. държавна такса.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 228/26.03.2008 г. постановено по гр.д. № 471\08г. по описа на РС гр. Сливен, с което Е УВАЖЕН предявеният от Д.М.Ш., ЕГН **********,***„А. И.” бл. *, вх. *, ап. *, против „Т.-С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. К.” № *, БУЛСТАТ 119004654, представлявано от Р. К. А., чрез пълномощник адв. П. Г., АК-Сливен, отрицателен установителен ИСК, че не дължи сумата: 4764,66 лв., представляваща цена за ползвана и неплатена топлинна енергия, за периода от 29.10.2004 г. до 30.04.2007 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.08.2007 г. до окончателното изплащане на главницата, както и мораторна лихва до 23.08.2007 г. в размер на 764,19 лв. и разноски по делото в размер на 112,10 лв. дължими по изпълнителен лист, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

          и ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.М.Ш., ЕГН **********,***„А. И.” бл. *, вх. *, ап. *, против „Т.-С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. К.” № *, БУЛСТАТ 119004654, представлявано от Р. К. А., чрез пълномощник адв. П. Г., АК-Сливен, отрицателен установителен ИСК, че не дължи сумата: 4764,66 лв., представляваща цена за ползвана и неплатена топлинна енергия, за периода от 29.10.2004 г. до 30.04.2007 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 28.08.2007 г. до окончателното изплащане на главницата, както и мораторна лихва до 23.08.2007 г. в размер на 764,19 лв. и разноски по делото в размер на 112,10 лв. дължими по изпълнителен лист, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Д.М. Ш., ЕГН **********,***„А.И.” бл. * вх. *, ап. *, да заплати на „Т.-С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. К.” № *, БУЛСТАТ 119004654, представлявано от Р. К. А., чрез пълномощник адв. П. Г., АК-Сливен, сумата 412,79 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните пред Върховния касационен съд на Република България.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: