РЕШЕНИЕ №

гр. С., 20.10.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            С.ският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на седми октомври 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                           МИРА МИРЧЕВА

 

при участието на секретаря Р.Г. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 439 по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХVІІІ от отменения ГПК.

            Обжалвано е от ответника „Т.-С.” ЕАД решение № 773 от 30.04.2008 г. по гр.д. № 38/2008 г. по описа на Районен съд – С., с което е признато за установено на основание чл. 254 във връзка с чл. 97 от ГПК, че ищцата К.Г.Б. не дължи на „Т.-С.” ЕАД сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 4376/2007 г. на СлРС, а именно: сумата от 1463,99 лв., представляваща стойността на ползвана топлоенергия за периода 30.11.2007 г. – 31.05.2007 г., ведно с мораторната лихва върху главницата, начислена до 21.09.2007 г., в размер 196,76 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2007 г. до окончателното изпхлащане на задължението, и сумата от 34,70 лв., представляваща съдебни разноски за издаването на изпълнителния лист. В мотивите си съдът е приел, че е останало без доказване по какъв начин са били калкулирани сумите и спазен ли е чл. 77 от Наредба № 2 от 2004 г., съгласно която потребителите не заплащат сума мощност, когато топлинният товар на присъединените отоплителни тела е под 50% от проектния отоплителен товар на сградата; че не е доказано да е било проведено общо събрание, което да определи процента на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, както и че в спорния период жилището е било необитаемо.

            В жалбата се твърди, че неправилно съдът е изтълкувал чл. 77 от наредбата, че в процесния период жилището е било обитавано от наематели и че от приложе­ните писмени доказателства е видно, че общо събрание за определяне на дела на топлоенергия за сградна инсталация е проведено, а съгласно Закона за енергетиката, щом веднъж е избран този дял, той продължава действието си и за следващите отоплителни сезони до промяната му от ново общо събрание. Иска се решението да бъде отменено и искът да бъде изцяло отхвърлен.

            Постъпил е писмен отговор на жалбата от въззиваемата страна, в който се заявява, че решението е законосъобразно, обосновано и правилно; ответникът не е доказал, че между страните съществуват договорни отношения и че сметките са начислени правилно по компоненти, вкл. че действително е начислен процентът индиректна топлина, определен от общото събрание. Освен това според въззиваемата, ако в жилищния блок са останали по-малко отоплителни тела, както е в случая (поради отказали се потребители или отстранени радиатори), в блока вече има две мощности – действителната и тази по проект. В случая делът на енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислен въз основа на проектната мощност, което прави начислените суми нереални. Последното възражение на въззиваемата е свързано това, че според нея топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се опре­деля съгласно чл. 145 от ЗЕ като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, но последната зависи и от броя на потребителите, а техният брой не е известен, тъй като липсват протоколи от общи събрания на етажната собственост.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, поддържат становищата и исканията си, претендират разноски.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            Предявеният иск е с правно основание чл. 254 от ГПК (отм.) за признаване за установено, че не съществува задължението, за което е издаден на несъдебно основание изпълнителен лист в полза на „Т.-С.” ЕАД срещу Г.И.Т., една от чиито наследници е ищцата. Изпълнителният лист е издаден за сумата 1463,99 лв., представляваща стойност на топлоенергия, доставена за периода 30.11.2004 г. – 31.05.2007 г., заедно с мораторна лихва за забава върху тази сума, начислена към 21.09.2007 г., и разноски за издаване на изпълнителен лист в размер 34,70 лв. Искът е предявен от името на ищцата за целия размер на задълже­нието.

От фактическа страна по делото се установи следното:

            Ищцата К.Б. е дъщеря на Г.И.Т., починал на 16.12.2000 г. и оставил за наследници дъщерите си К.Г.Б. и В. Г. К.. Към момента на смъртта си Т. е бил собственик на топлофицирано жилище в гр. С., бул. „Х.Д.” *-*-*.

На 13.10.2000 г. се е провело общо събрание на етажната собственост в сградата, в която се намира жилището. То е взело решение делът на топлинната енергия, отдадена на сградната инсталация (индиректно топлоотдаване), да бъде определен на 15 % и двама от етажните собственици – Д.П.и С.П.– са упълномощени да представляват етажната собственост при сключването на договор с топлинен счетоводител. Цифрите „15” върху протокола са зачертани и вместо тях е отбелязано „20%”, като не е ясно дали поправката е извършена още при вземането на решението на общото събрание.

В периода след смъртта на Т. жилището е било обитавано от наематели. На 30.09.2003 г. между „Т.-С.” ЕАД и А.А.З., означена като наемател на процесното жилище, е сключено споразумение за това, че страните приемат за установено, че Заева дължи на дружеството суми за доставена топлоенергия за периода 01.07.2000 г. – 31.07.2003 г., натрупани по партидата на Г. Т., като се задължава да ги заплати на определени в споразумението месечни вноски.

С молба от 04.10.2007 г. „Т.-С.” ЕАД е поискало въз основа на извлечение от сметки да му бъде издаден изпълнителен лист срещу Г.И.Т. за сумата 1463,99 лв., представляваща цена на доставена в жилището топлоенергия за периода 30.11.2004 г. – 31.05.2007 г., ведно с мораторната лихва върху тази сума, изчислена към 21.09.2007 г., и законната лихва, считано от датата на завеждане на молбата за издаване на изпълнителен лист. С определение от 08.10.2007 г. е допуснато издаване на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 573/2007 г. на ЧСИ М.М..

На 19.11.2007 г. В. К. е продала на сестра си К.Б. своята придобита по наследство 1/2 идеална част от жилището.

На 09.01.2008 г. Б. е предявила настоящия иск за признаване за устано­вено, че тя, като наследник на починалия си баща, не дължи сумата по изпълнител­ния лист, тъй като в жилището от 2000 г., след смъртта на наследо­дателя, по нейни твърдения не е живял никой и не са ползвани услугите на ТЕЦ, а освен това сметките са начислени неправилно и в нарушение на нормативната уредба.

Описаните дотук факти се установяват от писмените доказателства по делото – молба и определение за издаване на изпълнителен лист срещу Г. Т., удостоверение за наследници, нотариален акт от 19.11.2007 г., споразумение между „Т.-С.” ЕАД и А.З., протокол от общо събрание от 13.10.2000 г. – последните три документа са представени едва във въззивната инстанция.

Не е спорно, че процесното жилище до смъртта на Т. е било негова собственост и той е живеел в него.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. П., съсед на процесното жилище, разпитан в съдебно заседание пред първата инстанция, който твърди, че между декември 2000 г., когато е починал Т., и ноември 2007 г. жилището е било необитаемо. Неговите показания се опровергават косвено от представеното по делото споразумение, сключено през 2003 г. с наемател на жилището, както и от данните на експертизата, че между 2004 и 2007 г. се наблюдава значителна разлика в показанията на водомера, което е индиция, че жилището е било обитавано през целия този период (значителна разлика трудно може да се натрупа при нормално обитаване само за няколкото месеца през 2007 г., които попадат извън спорния период).

По делото във втората инстанция въззивникът е представил подробна справка за начислените за имота суми поотделно за отопление, битова гореща вода, сума мощност и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, карнета с отразени показания на водомера за гореща вода, както и справка за количеството топлинна енергия за цялата сграда, издадена от „Т.” ООД – дружеството, извършващо за имота услугата топлинно счетоводство. Назначени са две топло­технически експертизи, първата от които е имала задача да установи доставяна ли е топлоенергия в имота в спорния период и съответстват ли начислените суми на действително потребената енергия, а втората – да определи стойността на потребената топлоенергия

Вещото лице е дало заключение по първата експертиза, според което:

- няма документална основа за определяне на реалното ползване на топло­енергия за отопление в имота;

- за периода между декември 2004 г. и декември 2007 г. (в писменото заключение погрешно е посочен януари 2007 г., като при разпита в съдебно заседание вещото лице се е поправило) общо по водомера за топла вода е имало значително движение; между тези две дати не са полагани подписи от обитателите върху карнетите, т.е. водомерът не е бил отчитан, а помесечните показания са начислявани служебно;

- делът на топлоенергия от сградната инсталация е определен като процент, по-висок (30 на сто и повече) от посочения в протокола от общото събрание.

От представената карнета е видно, че подписи за показанията на водомера наистина не са полагани от началото на 2005 г. до м. декември 2007 г. От справката за начислените задължения се вижда, че суми за битова гореща вода за месеците ноември и декември 2004 г. не са начислявани. От февруари 2004 г. до март 2006 г. суми за гореща вода също не са начислявани, както и за отделни месечни периоди след това. За останалите месеци, за които в справката е посочена консумация на гореща вода (януари 2005 г., април – юли 2006 г., октомври 2006 г., февруари – май 2007 г.), тя варира между 2 и 13 куб. м. на месец.

От справката за доставената в сградата топлоенергия, издадена от „Т.” ООД, става ясно, че делът на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, действително е определян в размер 30 на сто, което съвпада със заключе­нието на вещото лице.

В изпълнение на задачата по втората експертиза вещото лице е дало заклю­чение за размера на задължението за спорния период, изчислен според методиката, която се прилага при неосигурен достъп за отчитане на уредите, при дял на топлоенергията за сградна инсталация 15% и на база един обитател. Изчисленият от него общ размер на главницата на задължението е равен на 4192,24 лв.

Въз основа на установените факти съдът намира от правна страна следното:

К.Г.Б. като носител на вещно право върху имот, съгласно § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката от 2003 г. има качеството на потребител на енергия и дължи заплащането и. Същото се отнася за нейната сестра В. Г. К., която не е страна по делото. Всяка от тях в процесния период е притежавала 1/2 идеална част от правото на собственост и следва да поеме половината от задължението за заплащане на доставената топлоенергия – отговорността на потребителите не е солидарна, а би следвало да се разпредели между тях според дяловете им в притежаваното вещно право. Без значение е, че през ноември 2007 г. К. е прехвърлила на Б. своята 1/2 ид. част от собстве­ността – това прехвърляне на собственост не води до поемане и на възникнали вече задължения на бившия собственик към трети лица.

Следва да се отбележи, че издаване на изпълнителен лист е допуснато срещу лице, което е било починало към момента на подаване на молбата, но това не е станало известно на съда, издал изпълнителния лист. Обстоятелството, че длъжни­кът е бил починал при подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, само по себе си опорочава определението. Ищцата обаче е избрала друг път на защита, а именно – да предяви отрицателен установителен иск, и искът и следва на общо основание да се разгледа, както е предявен, т.е. да се изследва материалноправният въпрос за съществуването на нейното задължение като наследница на Г. Т..

Представеното по делото споразумение между кредитора и наемателката на жилището А.З.е без съществено значение за решаването на спора. То е само белег за неистинността на твърдението в исковата молба, че имотът след 2000 г. не е бил обитаван, но не установява други относими към спора факти – по него не само се е задължило лице, различно от ищцата по делото, но и посоченият период не съвпада с процесния.

Чл. 77, ал. 7 от Наредба № 2 за топлоснабдяването от 2004 г. е неотносим към спора. Според тази разпоредба не заплащат сума за мощност потребителите в онези сгради, в които топлоподаването е прекратено заради това, че топлинният товар на присъединените отоплителни тела или топлинният товар за битово горещо водо­снабдяване се е оказал под 50% от проектния топлинен товар. В настоящия случай топлоподаването не е било прекратявано и е без значение дали топлинният товар в сградата е бил под 50 на сто от проектния.

В чл. 145, ал. 2 от Закона за енергетиката действително е посочено, че топлин­ната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, определена въз основа на показанията на топломерите. Оттук обаче не следва извод, че общото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от броя на потребите­лите, нито че този брой може да бъде установен единствено въз основа на протоко­лите от общи събрания на етажната собственост. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, според чл. 63, ал. 2, т. 3 от Наредба № 2 за топлоснабдяването и приложението към нейния чл. 58, представлява определен от общото събрание на етажната собственост дял между 15 и 30 на сто от общото количество топлинна енергия за отопление, постъпила в сградата (т.е. от общото количество енергия, постъпила в абонатната станция, без енергията за горещо водоснабдяване). Този дял от общото количество енергия за отопление се разпре­деля между потребителите пропорционално на пълния отопляем обем на техните имоти. Това означава, че сумата, която отделните потребители дължат за топлоенер­гия, отдадена от сградната инсталация, зависи от определения от общото събрание процент, от общото количество на постъпилата в сградата през периода енергия за отопление и от съотношението между отопляемите обеми на имотите в сградата (а не от броя на потребителите), което съотношение е постоянно.

Остатъкът от топлоенергията за отопление, постъпила в сградата, се разпре­деля като енергия за отопление на имотите според показанията на измервателните уреди и енергия за отопление на общите части на сградата. По този начин общият сбор от топлоенергията за отопление на имотите и на общите части и отдадената от сградната инсталация топлоенергия е равен на общото количество топлоенергия за отопление на сградата, т.е. вярна е разликата, посочена в чл. 145 от ЗЕ.

Няма пречка делът на топлоенергията, отдадена на сградната инсталация, да бъде определен от общото събрание на етажната собственост само веднъж, както в случая това е станало през 2000 г. Така определеният дял ще важи до вземането на ново решение от общото събрание. Няма изискване този дял да се определя отново за всеки отоплителен сезон, а няма причина това да се прави отново и с влизането в сила на всеки нов нормативен акт, който засяга същия въпрос и го урежда по същия начин.

Когато потребителят на топлоенергия не е осигурил достъп до имота за отчи­тане на измервателните уреди, т.е. при невъзможност да се установи реално доставе­ната енергия, дължимата от потребителя стойност се изчислява по методика, определена с Наредба № 2 за топлоснабдяването от 2004 г.

Изчисленият от вещото лице приблизителен размер на задължението е по-голям от претендирания от „Т.-С.” ЕАД по издадения въз основа на извлечение от сметки изпълнителен лист размер на задължението за цялото жилище.

Когато спорното вземане е установено по основание и няма данни за размера му, съдът на основание чл. 130 от ГПК (отм.) следва да определи размера, като изслуша и заключение на вещо лице. Когато обаче според заключението на вещото лице този размер е по-висок от онзи, на който кредито­рът счита, че възлиза неговото вземане, съдът не би имал основание да определи размер, по-висок от претенди­рания от кредитора. В крайна сметка следва да се приеме, че стойността на цялата топлоенергия, доставена в спорното жилище за периода, възлиза на 1463,99 лв. – колкото кредиторът „Т.-С.” ЕАД счита, че му се дължат.

Ищцата К.Г.Б., която в спорния период е притежавала само 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота, дължи половината от размера на задължението за целия имот. Затова нейният иск за половината от размера на задължението следва да се уважи, като се отхвърли за останалата 1/2. Казаното се отнася както за главницата на задължението, така и за мораторната лихва и разноските за издаване на изпълнителен лист.

В частта относно отхвърлянето на иска изводите на първата и на настоящата инстанция не съвпадат и решението следва да се отмени в тази част, като разноските за двете инстанции се разпределят поравно между страните.

При подаването на въззивната жалба „Т.-С.” ЕАД не е внесло държавна такса, която остава дължима.

В първата инстанция „Т.-С.” ЕАД не е претендирало разноски и такива не следва да му се присъждат за тази инстанция.

Решението не подлежи на обжалване, тъй като обжалваемият интерес за всяка от двете страни би бил по-малък от 1000 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 773 от 30.04.2008 г. по гр.д. № 38/2008 г. на С.­ския районен съд в частта му за сумата над 731,99 лв. главница, 98,38 лв. мораторна лихва и 17,35 лв. разноски за издаване на изпълнителен лист като вместо това

ОТХВЪРЛЯ иска на К.Г.Б., ЕГН **********,***, срещу „Т.-С.” ЕАД – гр. С. за признаване за установено, че Б. не дължи на „Т.-С.” ЕАД сумата от 732 лв., представляваща цена на доставена топлоенергия в съсобствено жилище в гр. С., бул. „Х.Д.” *-*-* за периода 30.11.2004 г. – 31.05.2007 г., ведно със сумата 98,38 лв. – мора­торна лихва върху тази главница към 21.09.2007 г., и законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2007 г., както и сумата от 17,35 лв. – съдебни разноски за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. 4376/2007 г. на СлРС.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Отменя решението в частта му за разноските, които „Т.-С.” ЕАД е осъдена да заплати на К.Г.Б., за разликата над 174,91 лв. до 349,82 лв.

Осъжда „Т.-С.” ЕАД – гр. С., ул. „Ст. К.” *, да заплати на К.Г.Б., ЕГН **********,***, сумата от 85 лв., представляваща направените от Б. разноски във въззивната инстанция.

Осъжда К.Г.Б. да заплати на „Т.-С.” ЕАД сумата от 126,95 лв., представляваща направени от дружеството разноски във въззивната инстанция.

Осъжда „Т.-С.” ЕАД да заплати по сметката на С.ския окръжен съд сумата от 33,90 лв., представляваща държавна такса за разглеждането на въззивната му жалба.

Решението НЕ ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.