РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 17.12.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на девети декември 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря Р.Г. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 460 по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на гл. ХVІІІ от ГПК (отм.).

            Образувано е по въззивна жалба на П.Й.Й. срещу решение № 1046 от 15.04.2008 г. по гр.д. № 1134/2004 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е извършена делба на недвижими имоти по реда на чл. 292 от ГПК (отм.) – чрез разпределянето им между съделителите П.Й.Й., Д.Р.Д. и С.Й.С. и уравняване на дяловете в пари. С решението са отхвърлени претенциите по сметките на Д.Р.Д. срещу другите двама съделители в размер по 995 лв. срещу всеки от двамата за извършени от Д. подобрения в единия от делбените имоти; отхвърлена е и претенцията на П.Й. срещу Д.Р.Д. за обезщетение в размер 3600 лв.за ползването на имотите само от него за срок от три години назад от 05.03.2007 г., когато е направено искането.

Решението е обжалвано от П.Й.Й. в частта относно разпределянето на имотите и в частта, с която е отхвърлена нейната претенция по сметките. В жалбата се заявява, че е неправилно да се извърши делба чрез разпре­деляне на имотите между съделителите без заключение за реалната поделяемост на всеки от тях. Иска се делбата да бъде извършена по такъв начин, че жалбопода­телката да получи реален дял и от сградите, намиращи се в единия имот. За претен­цията по сметките се заявява, че отхвърлянето и е неправилно, тъй като от разпита на свидетелите пред първата инстанция се установява, че Д.Р. не е допускал жалбоподателката до имота, за да го ползва.

Жалбата е подадена в срока за обжалване и е допустима.

Не е постъпил отговор от въззиваемите страни.

В хода на делото е починал въззиваемият С.Й.С. и на негово място като страни са конституирани наследниците му Н.И.С., Т.С.Щ. и Й.С.Й..

В последното съдебно заседание пълномощниците на всички страни, вкл. на въззивницата, са поискали делбата да бъде извършена, като в дял на на Й. бъде поставен имот VІІІ-251, в дял на наследниците на С.Й. – имот VІІ-251, а имот ІХ-251 да остане в дял на Д.Д., както го е поставил и първоинстанционният съд. Искането си те са мотивирали с това, че в имот VІІ-251 се намират два кладенеца, които се ползват от Д.Р. и от наследниците на С.Й..

            Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността за делба на недвижими имоти в с. М., общ. С.: имот пл. № 251, образуващ парцел VІІІ в кв. 34 по плана на селото, с площ 1820 кв.м.; имот пл. № 251, парцел ІХ, кв. 34, с площ 3210 кв.м. ведно с построените в него масивна жилищна сграда, масивна лятна кухня и масивен гараж; и имот пл. № 251, парцел VІІ в кв. 34, с площ 1770 кв.м. С влязло в сила решение на РС – Сливен делбата е допусната при квоти 27/36 за Д. Р. Д., 5/36 за П.Й. и 4/36 за С.Й..

Трите имота представляват съседни дворни места за жилищно строителство, две от които не са застроени.

Пазарната цена на имотите е, както следва: 7380 лв. за имота, образуващ парцел VІІІ, 7100 лв. за имота, образуващ парцел VІІ, и 19700 лева за имота в парцел ІХ, вкл. стойността на построените в него сгради.

Построените в имот ІХ-251 сгради са реално неподеляеми. Възможно е единствено разделянето на някои от поземлените имоти, предмет на делбата, по начин, точно съответстващ на квотите на съделителите, като се образуват нови поземлени имоти.

В продължение на повече от 20 години и до момента само съделителят Д.Д. е живял в жилищната сграда, построена в имот ІХ-251, и е ползвал и трите поземлени имота.

Няма данни П.Й. да е отправяла към Д. писмено искане за заплащане на обезщетение за това, че само той ползва съсобствените им имоти.

Горните факти се установяват от заключенията на назначените по делото съдебнотехнически експертизи и от показанията на разпитаните в първата инстан­ция свидетели. Тъй като заключенията на експертизите от м. юни 2007 г. и от м. октомври 2008 г. се различават съществено относно пазарната стойност на делбе­ните имоти, съдът приема, че по-новото по време заключение – това на експерти­зата, изслушана пред въззивната инстанция – отразява по-точно актуалната стой­ност на имотите, ето защо кредитира него, независимо, че е възможно стойностите на имотите да са претърпели и последващи промени.

От правна страна съдът намира следното:

Неоснователна е претенцията на П.Й. за заплащане на обезще­тение за ползването на имота само от Д.Д. за периода 05.03.2004 г. – 05.03.2007 г. Това обезщетение се дължи на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и се дължи след предварително писмено поискване, отправено до ползващия съсобственик, каквото Й. не е направила. По този въпрос крайният извод на въззивния съд съвпада с този на първоинстанционния и решението следва да бъде потвърдено в тази част.

Макар трите имота, предмет на делбата, да не съответстват по стойност точно на квотите на съделителите, оправдано е делбата да се извърши по реда на чл. 292 от ГПК (отм.), тъй като броят на имотите е равен на броя на съделителите, чиито квоти в съсобствеността не са равни и тегленето на жребий се оказва неудобно – в същото време делът на единия от съделителите е значително по-голям от дяловете на другите двама, които са приблизително равни; от своя страна и стой­ността на единия имот е значително по-голяма от стойностите на два от другите имоти, които също помежду си са приблизително равни. Съделителите не изразяват желание за образуване на нови имоти, които по-точно да съответстват на участието им в съсобствеността.

При липса на други причини определен имот да се възложи на определен съделител би било оправдано този от двата по-малки имота, чиято стойност е по-висока, да се възложи на П.Й., чийто дял е малко по-голям от този на С.Й.. Според заключението на назначената в първата инстанция експертиза стойността на имот VІІ-251 е 3540 лв., а на имот VІІІ-251 – 3500 лв. (прието е, че неговата площ е 1750 кв.м.). При експертизата, изслушана в тази инстанция, обаче стойността на първия от тези имоти е определена на 7100 лв., а на втория – на 7380 лв. (площ 1820 кв.м.).

Отделно от това в последното съдебно заседание страните са постигнали съгласие кой имот в дял на кой съделител да се постави, като са посочили и че наличието на определени съоръже­ния в единия от делбените имоти е било от значение за постигнатото от тях съгла­сие в дял на Й. да се постави единият от тези два имота, а другият да остане в дял на наследниците на  Ст. Й.. Наистина постигнатото съгласие няма формата на спогодба, но въпреки това оптималният начин за извършване на делбата в настоящия случай  би бил съдът да се съобрази с тяхното съгласие, доколкото то не противоречи на закона. За целта решението следва да бъде отменено в частта, с която в дял на тези съделители се възлагат съответно имот VІІ-251 и VІІІ-251, и с въззивното решение дяловете се разпределят съобразно посоченото по-горе и се извърши ново уравняване на стойността им в пари.

Държавната такса за разглеждането на делото в първата инстанция следва да се определи върху приетата в тази инстанция стойност на имотите, като се разпре­дели между страните съобразно дяловете им в съсобствеността, а не съобразно стой­ността на реалните дялове, които им се възлагат. Държавната такса за разглежда­нето на делото в тази инстанция следва да остане за сметка на въззивницата.

По тези съображения и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1046/15.04.2008 г. по гражд. дело № 1134/2004 г. на Сливенския районен съд в частта му, с която имот пл. № 251, образуващ парцел VІІ по плана на с. М., се поставя в дял на П.Й.Й., а имот пл. № 251, образуващ парцел VІІІ по плана на същото село – в дял на С.Й.С., както и в частта, с която П.Й.Й. и С.Й.С. са осъдени да заплатят на Д.Р.Д. сумите съответно 1 306,66 лв. и 1 713,35 лв. за уравнение на дяловете им, като вместо това

На осн. чл. 292 от ГПК (отм.) ПОСТАВЯ В ДЯЛ на П.Й. Й., ЕГН **********,***, и тя става собственик на следния недвижим имот: имот № 251, образуващ парцел VІІІ в кв. 34 по плана на с. М., общ. С., с площ 1820 кв.м., при граници: от две страни – улици, парцел VІІ-251 и ІХ-251. Стойността на този дял е 7 380 лв.

На осн. чл. 292 от ГПК (отм.) ПОСТАВЯ В ОБЩ ДЯЛ на Н.И.С., ЕГН **********, Т.С.Щ., ЕГН **********, и Й.С.Й., ЕГН **********,*** (наследници на С.Й.С.), и те стават собственици при равни дялове на следния недвижим имот: имот № 251, образуващ парцел VІІ в кв. 34 по плана на с. М., общ. С., с площ 1770 кв.м., при граници: улица, парцел VІІІ-251, и ІХ-251 и ІV-249. Стойността на този дял е 7 100 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта му, с която на осн. чл. 292 от ГПК (отм.) в дял на Д.Р.Д., ЕГН **********,***, е поставен имот пл. № 251, образуващ парцел ІХ в кв. 34 по плана на селото, с площ от 3210 кв.м. Стойността на този дял е 19 700 лв.

ОСЪЖДА П.Й.Й.да заплати на Д.Р.Д. сумата от 2632,78 лв. за уравнение на дела му.

ОСЪЖДА Н.И.С., Т.С.Щ. и Й.С.Й. да заплатят на Д.Р.Д. сумата от 1 100,74 лв. всеки един (общо 3 302,22 лв.) за уравнение на дела му.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта му, с която е отхвърлена претенцията по сметките на П.Й. Й.срещу Д.Р.Д. за заплащане на сумата 3600 лв., представляваща обезщетение за ползването на имота от Д. за 36 месеца назад, считано от 05.03.2007 г.

Отменя решението в частта му за разноските, като вместо това осъжда Д.Р.Д. да заплати държавна такса от 1025,40 лв., П.Й. Й. – да заплати държавна такса от 189,89 лв., Т.С.Щ., Н.И.С. и Й.С.Й. – да заплатят държавна такса от 50,64 лв. всеки (общо 151,92 лв.).

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.