Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  12.01.209год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Х.М. 

                                                                                                                М.Х.

 

 

            При секретаря К.И. и с участието на прокурора  ............. като разгледа докладваното от Г. Д. въззивно гражданско дело № 467 по описа за 2008година, за да се произнесе, съобрази следното:

Делото се разглежда по реда на §2, ал.2 от ГПК, ДВ брой 59/2007г.

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 196 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалбата на В.И.А. с ЕГН ********** ***, ул. „И.” № **а, против Решение № 449/21.04.2008 г., постановено по гр. дело № 136/2008 год. на районен съд гр.Сливен.

С това решение е признато за установено, че жалбоподателката не дължи на „В. К.” ООД Сливен, регистрирано по фирмено дело №270/1989 г. на ОС – Сливен със седалище и адрес на управление гр. Сливен ул. „Ш. с.” № ** , че за част от сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №5186/07 г. на РС – Сливен, а именно: главница в размер на сумата 133.58 лв., представляваща стойността на употребена и неплатена питейна вода за периода от 02.06.03 г. до 30.09.04 г., както и мораторна лихва върху тази главница в размер на 59.82 лв., вземането е погасено по давност. Отхвърлен е иска в останалата му част, за  разликата над уважения до пълния претендиран размер като неоснователен. Осъден е „В. К.” ООД да заплати на В.А. разноски по делото в размер на 90.68 лв.

Жалбата е против решението в частта, с която не е уважено искането на жалбоподателката, че не дължи сумата 330,86 лв., представляваща стойност на потребена от нея вода, за периода от м. октомври, 2004 г. до 31.08.07 г., заедно с лихва за забава на тази  главница, в размер на сумата 62,24лв., защото водомерът й не бил засичат и тя не е изразходвала вода на тази стойност.

Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. С. от АК – С., моли  да се отмени обжалваното решение в частта, с която не е уважено възражението й, че не дължи посочената сума и счита, че са написани по-големи количества ползвана вода от тази, която в действителност е била използвана от нея.  Претендира направените пред тази инстанция разноски.

Въззиваемата страна – „В.К.” ООД – С., чрез процесуалният си представител юрисконсулт М. В., оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Счита, че отчетената вода е ползвана и съгласно чл. 6 т. 1 от Общите условия на дружеството следва да бъде заплатена, защото жалбоподателката не е допускала техния служител за отчитане на водомера. Нямало възражение от жалбоподателката за неправилно начислени суми. Намира, че се е установило, че вода е изразходена и съответно сумата за заплащането й е дължима. Приема, че не може да се изясни за процесния период, какво количество е изразходваната вода, но счита, че тя следва да бъде заплатена. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира разноските за тази инстанция.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 196 от ГПК.

Пред въззивната инстанция са събрани относими към спора писмени доказателства, включително и заключение на съдебно техническа експертиза, което не е оспорено от страните.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

            И двете страни по спора не твърдят и не представят надлежно сключен договор между тях, регламентиращ правоотношението им във връзка с предоставянето и ползването от въззиваемото дружество „В. К.” ООД С. на въззивницата В.А. питейна вода през процесния  период - от месец октомври 2004 г. до месец август  включително, 2007 г.

            За този период въззиваемата страна е предоставила вода, но не е отчитала редовно водомера, намиращ се в имота на жалбоподателката. Във водения при въззиваемата страна „карнет” дължимата сума за месец октомври, ноември и декември 2004 г. е 75.20 лв.след „Изравняване показанията на водомера за консумираната вода за 2004 г.”  За 2005 година общата сума дължима за цялата година, с лихвите за забава е в размер на 84.33 лв. През тази година водомерът е бил отчетен само през месец януари, а „останалите отчети са служебно начислени”. През 2006 г. по т.н. „карнет” дължимите суми за консумирана и неплатена от жалбоподателката вода, е вписана с общата стойност: на употребената вода и лихвата за забавеното й плащане -172.81 лв. /съответно 149.04 лв. + 23.77 лв./. , а за осемте месеца на 2007 г,. сумата на употребената вода е 59.27 лв., а лихвата за забава – 1,49 лв. и е с общата стойност – 60.76 лв.

При това положение за периода от м.10.2004 г. до 31.08.2007г., общата стойност на водата, за която се твърди, че е изразходвана от жалбоподателката,  е в размер на сумата 392,10лв., от които – главница  -330,86лв./56,30 + 66,25+149,04 + 59,27/, а  лихвата за забавеното й плащане е -62,24лв./ 18,9 + 18,08+ 23,77 +1,49/ /по „карнет” и представената  по делото сметка – извлечение на „В. К.”С. /. И това е предмета на жалбата пред настоящата инстанция – по размер:- главница 330,86лв. и лихва -62,40лв. или общо . / 464,44 – 133,58 =330,86лв. и- лихва  122,06  - 59,82= 61,24лв./.

Последната дата, на която е било извършено „засичане на водомера на жалбоподателката е 07.06.06 г. при отчет  2158 куб.м.

Към 19.11.2008г., когато експертът в присъствието на представители на двете страни е видял показанията на водомера на жалбоподателката, той е показвал изразходвана вода -2270 куб.м. /арг. заключението на съдебно  техническата експертиза /.

Разликата до 2240 куб.м. вода е написана по карнет, без да е засичан водомера, т.е имаме от последното засичане 82 куб.м. Остават изразходвани след тази дата, до момента на проверката 30 куб.м. Няма подпис на потребителя в карнета.

За процесния период жалбоподателката не е плащала употребената вода”. /арг. заключението на съдебно-техническата експертиза./  Водомерът на жалбоподателката „ е засечен” – видян на 19.11.08 г., като показанието на консумираната вода е било 2270 куб. м. , а по карнет е вписано  2345 куб.м. Разликата е в размер на 75 куб. м. Към месец август 2007 г. отчетът е бил 2240 куб.м., т.е. с разлика 30 куб.м. Фактически от последното засичане, което е извършено месец юни 2006 г. с посочено количество консумирана вода в размер на 2158 куб м. разликата към месец август 2007 г. , когато е записано в карнета 2240 куб.м. вода се явява 82 кубика / 2240 куб.м.– 2158 куб.м./ В карнета, който се води във „В. К.” ООД за жалбоподателката „в целия процесен период никъде няма подпис на потребителя върху карнета, подпис няма подпис и на проверител и няма доказателства, присъствал ли е някой представител на потребителя при вписаните в карнета изравнявания. Няма подпис и на проверяващия, който е изготвил карнета от страна на „В. К.” за водомера на жалбоподателката. /арг. експерт Ж. Г. ***. проведено на 15.12.08 г. /.

 Съгласно Изравнителната сметка на експерта, приложена към заключението му,  за процесния период – 01.10.2004г. до 31.08.2007г., изразходваната вода е  264 куб.м, като стойността й  е в размер на сумата: - главница 293,97лв. и лихва за забавеното й плащане -60,02лв./353,99лв./. Общо дължимата сума от жалбоподателката за консумираната през този период вода, е 353,99лв.,  при което жалбата се явява основателна, за сумата –39,11лв. /392,10 – 353,99=38,11лв. /- всичко, в т. число: главница - 36,89лв./330,86 – 293,97 = 36,89лв. и лихва за забавеното й плащане – 2,22 лв./62,24 – 60,02=2,22лв./. Разликата от 1,00лв. в частта за лихвите, се явява от факта, че експертът не е определил правилно, като сума, размера на дължимата лихва, защото не е приел „процесен период- с предмет на жалбата, посочената – останала след постановеното решение от РС Сливен, сума за дължима лихва, която е в размер на 62,24лв./122,06 лв. – 59,82лв.=62,24лв./.

По тази фактическа обстановка не се спори. Няма други доказателства, от които да се изведе друг извод за размера на дължимата сума- главница и лихва за забавеното й плащане и не е искано събирането на такива.     

Страните не твърдят, че между тях има надлежно подписан писмен договор, регламентиращ конкретните отношения между тях, относно предоставяне на консумирана вода и  съответно заплащането й от потребителя.  

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 254 от ГПК във вр. с чл. 97  от ГПК, за установяване по отношение на въззиваемата страна, че ищцата не дължи суми по издаден в полза на въззиваемата страна изпълнителен лист  за сумата: общо -464.44 лв. , както и мораторна лихва върху нея в размер на 122.06 лв. Жалбата е в частта, с която РС – Сливен е приел, че жалбоподателката дължи сумата за процесния период над 133.58 лв. или  за 330,86лв., както и че се дължи лихва   за  забавеното й плащане, над сумата 59.82 лв. до 122,06 или  сумата - 62,24лв.

При предявяване на претенция по чл. 254 от ГПК доказателствената тежест пада върху кредитора. Той следва да докаже дължимостта на вземането, за което е издаден изпълнителен лист в несъстезателно производство без сила на присъдено нещо, а длъжникът следва да докаже възражението си срещу вземането.

В настоящия случай за длъжника – жалбоподател се установи само, че не дължи сумата в размер на 36,86лв. за употребена вода през процесния период и лихва за забавеното й плащане -2,22лв..

Приема се за категорично установеното по делото, от всички, представени и събрани доказателства, че жалбата е основателна за размер на сумите: -  главница - 36,89лв./330,86 – 293,97 = 36,89лв./  и лихва за забавеното й плащане – 2,22 лв./62,24 – 60,02=2,22лв./.

Твърдението на жалбоподателката, че има „надписано” количество вода, за периода и от 02.06.2003г. до 31.08.2007г.,  което не е употребила през този период в конкретния случай е установено по основание, но няма конкретни доказателства, установяващи към 31.08.2007 г., какво точно количество вода е употребила, за да се установи по категоричен начин размера на „надписаното количество” употребена и не заплатена от нея вода. Жалбоподателката не е депозирала и молба за обезпечение на доказателства в подкрепа на това й твърдение по предвидения в ГПК ред,   за да се установи задължението й или разликата между показанията на водомера и отразеното в „карнета” на „В. К.” С., към този момент31.08.2007г. или поне към образуването на гражданско дело №1368/2007г. пред Районен съд – Сливен, какво количество вода е отчитал водомера – реално, като употребено и какво е било отразено в карнета, съставян от въззиваемата страна, към 31.08.2007г.

Към момента на реално засичане на употребената вода по водомера на жалбоподателката, извършено от експерта по делото в присъствието на представители от двете страни по спора, -19.11.08 г. е установено, че „показанието на водомера е  „2270 куб.м., а по „карнет”-  е вписано 2345куб. м.  Разликата, която се явява в количество вода, което  в размер на 75 куб.м., но към 31.08.2007г., тази разлика категорично не може да се установи./арг. Протокола от  с.з., проведено на 15.12.2008г. - в. л. Г./.

За това се приема, че въпреки положените усилия за реално установяване размер на количеството „написана като консумирана вода” за периода от м. 01.10.2004 г. до м.31.08.2007 г., то не може да се установи в посочения от  жалбоподателката размер и съдът следва да се позове на представената от експерта, т.н. Изравнителна сметка. Съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта. Заедно с това, категорично установения факт, че  от 01.09.2007г. до 19.11.2008г. има надписани от въззиваемото дружество в повече 75 куб.м. вода,   след 31.08.2007г., следва да се  приеме, че  претенцията се явява  доказана по стойност, до  размер на сумата – главница - 36,89лв./330,86 – 293,97 = 36,89лв. и лихва за забавеното й плащане – 2,22лв./62,24 – 60,02=2,22лв./. или общо – 39,11лв. Върху този размер на сумата следва да се изчислят и дължимите на страните разноски, съобразно разпоредбата на чл.64 от ГПК.

Настоящата инстанция не споделя твърдението на въззиваемата страна, че жалбоподателката не е допускала представителя на „В. К.” ООД – С. реално да засича водомера. Такива доказателства по делото не са представени и не искано събирането им. Установи се, включително и от заключението на съдебно-техническата експертиза, че последното засичане „виждане на водомера”, отразено в карнета е месец 06.2006 г., а до края на месец 08.2007 г. не е имало такова засичане.Че това е станало по вина на жалбоподателката, няма категорични доказателства. Представеният „карнет” не се приема като годно доказателство за това обстоятелство, защото той е съставен и представен от кредитора, но няма име и подпис даже на конкретния съставител.  По водения карнет за жалбоподателката няма подпис, няма подпис и на представител на „В. К.” ООД – С..”/ цит. заключение./

 Категорично е установен  факта, че след  месец 03.2002 г. жалбоподателката не е заплащала консумираната вода, но и не е предприела конкретни  действия в своя защита.

Твърдението на въззиваемата страна, че жалбоподателката не е осигурявала достъп на длъжностните лица за отчитане на водомера съгласно чл. 6 т. 1 от Общите условия на дружеството, не може да бъде споделено. То не се установи по категоричен начин от всички, представени и събрани по делото доказателства, включително и от съдебно-техническата експертиза. Воденият при това дружество „карнет” за водомера на жалбоподателката,    не е попълван в съответствие с изискванията на тези Общи условия, за които няма и доказателство, че са предоставени на жалбоподателката или, че между страните има надлежно сключен двустранен договор за доставка, потребление и заплащане на консумирана вода .

 Твърдението, че искът е неоснователен до установения пред тази инстанция размер, е несъстоятелно и не може да бъде споделено.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение   за сумата НАД 353,99лв., включваща – главница в размер на сумата -293,97лв. и лихва за забавеното й плащате –60,02 лв.

 Жалбата се явява основателна за сумата:Всичко -39,11лв., от която – главница -36,89лв. и лихва за забавеното й  плащане – 2,22лв.,

При този изход на спора разноски за тази инстанция се дължат на въззивница – ищец и следва да се присъдят в размер на сумата 13,43лв.лева съобразно уважената част  на иска, а на въззиваемата страна- при  прието възнаграждения за правна защита пред тази инстанция в размер на – 60,00лв., следва да се присъдят разноски в размер на сумата 54,01 лв. съобразно отхвърлената част на претенцията.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

 

                                     Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ  решение №  449/21.04.2008 г., постановено по гр.д. № 136/2008г. на РС – Сливен като НЕПРАВИЛНО В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на В.И.А. с ЕГН ********** ***, ул. „И.” №**а, против „В.к.”ООД –   гр.С., ул.”ш. с.” № **, представлявано от управител Н. Т., за главница -над сумата 133,58лв. – до 427,55., представляваща стойността на начислена и потребена вода за периода от 01.10.2004г. до 31.08.2007г., както и лихва за забавеното й плащане, в размер над сумата -59,82лв., до 119,84лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.И.А. с ЕГН ********** ***, ул. „И.” №**а,   НЕ ДЪЛЖИ на „В.к.” – ООД гр.С., ул.”ш. с.” № **, представлявано от управител Н. Т., за сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №5186/2007г. на РС Сливен , за периода след 30.09.2004г. до 31.08.2007г. още  и сумата – главница в размер на 36,89лв. /тридесет и шест лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща стойност на не употребена вода, както  и лихва за забавеното й плащане – 2,22лв. /два лева и двадесет и две  стотинки/.

 

ОСЪЖДА „В.к.” – ООД гр.С., ул.”ш. с.” №**, представлявано от управител Н. Т.,   да заплати на

В.И.А. с ЕГН ********** ***, ул. „И.” №**а, сумата 13,43/тринадесет лева и четиридесет и три стотинки/ разноски за тази инстанция.

 

ОСЪЖДА В.И.А. с ЕГН ********** ***, ул. „И.” №**а   ДА ЗАПЛАТИ НА  „В.к.” – ООД гр.С., ул.”ш. с.” № **, представлявано от управител Н. Т., сумата 54,01/петдесет и четири лева и една стотинка/ разноски по делото за тази инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението не може да бъде обжалвано .

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: