Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 16.04.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря М.Л., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Г.” ЕООД гр.Х., ул. „Ш.с.” №*, ап. *, с управител Х. Х. чрез адв. З. О. против Решение № 160 / 03.04.2008 г. по описа на Районен съд – Сливен,  по гр.д. № 1785 / 2007 г., с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника против В.Г.Н. ЕГН ********** ***„ Б. „ № * – * – * , Г.Н.Г. ЕГН ********** ***„ Б.„ № * – * – * и Г.Н.Н. ЕГН ********** ***„ С.З. „ № * – * – *иск с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на поземлен недвижим имот № 2864416 с площ 1110 кв.м., находящ се в землището на гр. С., селищно образувание „И.”, м.„О. с.” като неоснователен.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон. На първо място се сочи, че правните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства . На второ място е посочено , че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП и § 10 ал. 3 от ДР на ЗПСК . Моли се обжалваното решение да бъде отменено , предявеният иск по чл. 108 от ЗС да бъде уважен и да бъдат присъдени деловодни разноски .

В с.з. въззивникът се представлява от адв. Д., която поддържа  жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции. В дадения от съда 3 дневен срок за представяне на писмени бележки такива не са били депозирани в канцеларията на ОС – Сливен . По – късно е било представено писмено становище от адв. О. , в което подробно са изложени аргументи подкрепящи въззивната жалба .

Въззиваемите в съдебно заседание се представляват от адв.К. и М. С., които оспорват жалбата и молят същата да бъде оставена без уважение. Излагат становище за категорична обоснованост на извода за липса на правото на собственост на процесния имот от страна на въззивното дружество.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнително писмени и гласни доказателства.

По така събраните писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

С Разпореждане № 22 от 23.09.1991 г. на Министерски съвет на основание Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество ДФ „Редки метали” е било преобразувани от 01.10.1991г. в 17 търговски дружества, сред които и „Г.” ЕООД гр. Сливен. Видно от приложеното по делото копие от Решение № 3921 от 31.10.1991г., СлОС вписал по ф.д. 2852 от 1991г. ЕООД „Г.” със седалище гр. С.. В решението било отразено, че дружеството поема всички активи и пасиви от ДФ „Редки метали” – Бухово по баланса към 31.03.1991 г. заедно с другите права и задължения по разделителен протокол. Видно от удостоверение №307/204 от 30.03.2006 г. на Хасковския окръжен съд с Решение № 4571 от 14.07.2004 г. било променено седалището и адреса на управление и към момента същото е гр. Х., кв.„Б.”, ул. „И. в. „ бл. *-*. Съгласно Приложение №5 към Разпореждане № 22 от 1991г. новообразуваното дружество „Г.” ЕООД е поело всички активи и пасиви на ДФ „Редки метали” – Бухово, които са включвали активите на подразделенията на дъщерната фирма на ДФ „Редки метали - Георесурс” Бухово, а именно МСП „Миньор” – Сливен, ГПП „Марица” – Хасково, ГПП „Западна Тракия” с.Калековец, обл. Пловдив, ГПП „Тунджа”, с. Орловец, Бургаска област по баланса към 31.03.1991 г.

С ПМС №163/20.08.1992 г. е била прекратена урано-добивната дейност на редица търговски дружества в България, сред които и „Г.” ЕООД гр. Сливен.

На 24.01.1995 г. бил съставен Акт за държавна собственост № 8037. Актът бил съставен на основание чл. 81 от Наредбата за държавните имоти и ПМС №56/94 г. Актът бил съставен за имот с обща площ от 44 800 кв.м. и било посочено, че е предоставен за оперативно управление на МСП „Миньор” с. Сборище, рудник – Сливен. Имотът от 44 800 кв.м. бил разположен в м. „Дълбоки дол ” и м. „ Юрта синур „ в землището на гр.Сливен. Към допълнителните данни в акта за държавна собственост било посочено, че описаните терени са предоставени на МСП „Миньор” с. Сборище, което е било правоприемник на управление „Редки метали” – Сливен, съгласно РМС № 1460 / 28.08.1962 г., РМС №14/28.01.1960 г. и протокол от 20.08.1962 г. на ГНС – Сливен.

Със Заповед № РД-11-11 -115 от 16.06.2003 г. Областният управител на област Сливен наредил от актовите книги за държавна собственост да бъде отписан АДС №8037/24.01.1995 г. В заповедта било посочено, че имотът е включен в капитала на „Геостройкомплект” ЕООД.

Със заповед №РД-15-160 от 01.02.2006 г. Кметът на община Сливен одобрил допълване на кадастрален план на м. „Орта синур”, селищно образувание „Изгрев” в землището на гр. Сливен със границите на имоти, попадащи в новообразуван имот №2860192.

Видно от представената по делото съдебно-техническа експертиза от 08.11.2007 г. имотът посочен в исковата молба е бил образуван от поземлен имот № 4416 на който като собственик в разписната книга към кадастралния план действащ до одобряването на кадастралната карта със Заповед № РД – 18 – 31 / 19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра е бил записан Г.Н. Василев – наследодател на въззиваемите ( видно от Удостоверение за наследници № 008125 / 22.03.2007 г. и Удостоверение за наследници № 009079 / 18.05.2007 г. издадени от Община Сливен ), а в кадастралния регистър към кадастралната карта като собственици са записани въззивникът и Г.Н. Василев като за последния не е посочен документ удостоверяващ правото му на собственост , а за въззивника е посочена Заповед № РД-11-11 -115 от 16.06.2003 г. Областният управител на област Сливен.

От извършените пред въззивната инстанция съдебно-техническа и тройна съдебно – техническа експертизи се установи, че на основание Разпореждане № 1460 / 28.08.1962 г. на  МС е било предвидено да се отчуждят за нуждите на управление на ДФ „Редки метали” – Бухово 14 050 кв.м. – частни , необработваеми полски имоти в землището на гр. Сливен. Било е предвидено и ОТС – Сливен за нуждите на управлението да предаде и 7 600 кв.м. ниви от Държавния поземлен фонд. С Разпореждане № 14 от 28.01.1966 г. на МС се предвиждало отчуждаването и предаването на Комитета по химията и металургията на 19 160 кв.м. земя на частни лица от гр. Сливен, съгласно списък , които следвало да се обезщетят в брой . С Разпореждане № 289 / 24.07.1969 г. се предвиждало отчуждаване и предаване на земи за държавни и обществени нужди на Министерството на химията и металургията в размер на 4.060 кв. м. частни земи от землището на гр.Сливен, както и 1270 кв.м. държавна земя. Във връзка с изброените разпореждания на МС били започнати процедури по отчуждаване на част от земите от ГНС – Сливен. Вещите лица са установили, че не са запазени писмени данни, от които да е видно дали са били реално завзети отчуждените частни имоти, а така също не са налице данни от които да видно, че процедурата по отчуждаване била доведена до своя край. Вещите лица са категорични по отношение на въпроса, че в протоколите за оценка на отчуждаващите се частни имоти за нуждите на Управление „Редки метали” с. Бухово – рудник Сливен няма записан имот на името на Г.Н. Василев , както и че не съществуват данни за реалното завземане на процесния имот от праводателя на въззивника . Вещите лица са посочили , че с цитираните по – горе разпореждания на МС за нуждите на Управление „ Редки метали „ са били предвидени за отчуждаване терени с обща площ 59 796 кв.м. , а с АДС 8037 / 1995 г. на Управление „ Редки метали „ е бил предоставен терен с обща площ 44 800 кв.м. в м. „ Дълбоки дол „ и м. „ Орта синур „ .в землището на гр.Сливен.

От представената по делото съдебно-икономически и тройна съдебно – икономически експертизи се установи, че не са налице данни от които да се установи точният размер на активите преди и по време на прекратяване на дейността на „Редки метали – Сливен”, тъй като въззивната страна не е представила приемо-предавателни протоколи съставени при ликвидирането на ДФ „Редки метали” – Бухово през 1991 г. Вещите лица са посочили, че по делото не са представени документи от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник – Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога  процесният имот е бил  записван в баланса на „Г.” ЕООД .

По делото беше извършена тройна съдебно-счетоводна експертиза вещите лица по която дадоха заключение, че не може да се отговори колко недвижими имота в декара от процесната м. „Орта синур” има вписани в активите преди и по време на прекратяване на дейността на  „Редки метали” – Сливен, тъй като в счетоводството на дружеството земите фигурират само като сума без да е налице описание на терените. Вещите лица са категорични по отношение на въпроса, че не са налице приемо-предавателни или други документи от които да е видно, че процесният имот е предаден за стопанисване и управление на „Г.” ЕООД, както и че не са налице доказателства за прехвърляне на имота описан в АДС № 8037 / 1995 г. от „Редки метали” – Бухово на МСП „Миньор” и за предаването му на „Г.” ЕООД. Вещите лица са посочили, че не са представени документи от които да е възможно да се установи дали процесният имот е включен в сумата за земи, отразена в баланса на „Г.” ЕООД гр. Хасково.  В съдебно заседание вещите лица са посочили, че в разпореждането на Министъра на промишлеността за предаване на активите на  „Г.” ЕООД гр. Сливен не е било налице конкретно описание на активите и пасивите, които са притежавали предприятията и които е следвало да бъдат предадени. Освен това са посочили, че не са налице данни имотът по АДС № 8037 / 1995 г. да е бил включен в баланса на някои от предприятията в рамките на „Редки метали” Бухово. Вещите лица са категорични и по отношение на обстоятелството, че справката приложена в преписката на Областния управител по искането за деактуването на имотите с обща стойност 3917 лв. не е счетоводно обоснована, тъй като не са налице доказателства от къде са били взети стойностите на земята в отделните местности, като в счетоводството на въззивника не са били налице такива данни.

Видно от представеното по делото копие от решение № 41 на заседание на Общинския съвет на Община Сливен проведено на 29.02.2000 г. е било взето решение за създаване на селищни образувания по параграф 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ в землището на гр. Сливен, а именно селищно образувание „Изгрев”, селищно образувание „Селищото” и селищно образувание „Кироолу”.

По делото са разпитани свидетелите П. и Ж. според които през 1978 г. от „ Редки метали „ предоставили на наследодателя на въззиваемите процесното място за да го ползва и на него по – късно той построил постройки , като мястото преди това било пустеещо . Свидетелите са единодушни в показанията си, че от 1978 г. до настоящия момент наследодателят на въззиваемите, а по – късно и самите те ползват необезпокоявано процесното място .

В с.з. на 15.10.2007 г. въззиваемият В.Н. е отговорил , че процесният имот е в наследство от баща му , който го е получил от „ Редки метали „ , както и че към момента ползва имота , а въззиваемият Г.Г. е отговорил , че имотът е бил собственост на дядо му , а той не го ползва .

Обжалваното съдебно решение е било съобщено на въззивника на 16.04.2008 г. и в рамките на законоустановения 14 дневен срок – на 29.04.2008 г. е била депозирана настоящата жалба .

         Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства . Следва да се отбележи, че съдът изцяло кредитира представените по делото експертни заключения , тъй като намира, че са изготвени от компетентни лица , в чиято безпристрастност не се съмнява и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото . Както за изготвянето на едноличните експертизи, така и за изготвянето на тройните експертизи вещите лица са положи всички усилия за издирването на счетоводни документи, необходими за изследване на поставените въпроси. Въпреки това и поради пасивното поведение на представителите на въззивното дружество за осигуряване на информацията и набавянето на документите необходими за изследването по поставените въпроси, по делото не се събраха доказателства, от които да е видно записването на процесния имот в баланса на „Редки метали – Бухово или на МСП „Миньор” към 31.03.1991г., нито извършването на други действия по управлението на този имот.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя не основателна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС , собственикът може да иска своята вещ от всяко лице , което я владее или държи без да има правно основание за това . В тежест на ищеца е да докаже , че е собственик на веща , че веща се владее от друго лице и това друго лице няма правно основание да владее веща . За да се уважи искът е необходимо и трите предпоставки да са кумулативно осъществени . Липсата на коя да е от тях води до неоснователност на иска .

         В настоящия случай въззиваемата страна към момента на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене владее имота.

         Предмет на доказване е първата предпоставка необходима за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС , а именно, че въззивникът е собственик на имота ревандикацията на който се иска . Без доказването на тази предпоставка е безпредметно изследването на въпроса дали ответникът по иска – въззиваем в настоящето производство владее имота и то на годно основание . Правото на собственост на въззивника по отношение на процесния имот обаче от събраните по делото доказателства не се доказа.

         Въззивникът основава своето право на собственост на разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОП , както и на наличието на универсално правоприемство между него и МСП „ Миньор „ гр. Сливен .

В разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е посочено , че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОП обаче не се прилага за недвижими имоти, които са били определени за държавни и обществени нужди и не са били усвоени от държавните предприятия . В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС – Р269/29.10.2007 г. по гр.д. № 1010/2006 г.

Безспорно е доказано по делото , че новообразуваното дружество „Г.” ЕООД е поело всички активи и пасиви на ДФ „Редки метали” – Бухово с дъщерна фирма „ Георесурс „ Бухово с подразделения : МСП „Миньор – Сливен, „Геолого- проучвателно предприятия „Марица” – Хасково, „Геолого-проучвателно предприятие „Западна Тракия” – с.Калековец, Пловдивска област, „Геолого- проучвателно предприятие „Тундаж” – с. Орловец, Бургаска област, по баланс към 31.03.1991г., заедно с другите права и задължения по разделителен протокол . Това обстоятелство се доказва от Приложение № 5 към Разпореждане № 22 от 1991г.

За да се установи обаче дали въззивникът е придобил правото на собственост над процесния имот по силата на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е необходимо да се докаже , че порцесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на някое от посочените предприятия , бил е усвоен за нуждите на предприятието и е бил включен като актив в баланса им към 31.03.1991г.

Твърдението на въззивника е, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на МПС „Миньор” с. Сборище, р-к Сливен, за което се позовава на записванията в АДС № 8037 / 24.01.1995г. съставен относно правото на собственост на държавата за имот от 44 800 кв.м., предоставен на МПС „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен, което е правоприемник на  У-ние „Редки метали” – Сливен.

От назначената СТЕ безспорно се установи, че имотът по АДС № 8037/24.01.1995г. представлява имот № 2860192 по одобрената кадастрална карта и в неговите граници се включва и процесния имот, от което обаче не следва безусловно обстоятелството, че е придобит чрез преобразуването на основание чл.1 ал.1 от ЗОЕТДДИ и съгласно чл. 17а от ЗППДОП (отм.) от „Г.” ЕООД.

Придобиването на имота от държавата съгласно съставения АДС е обусловено от надлежното извършване на процедурата по отчуждаване на имотите на посочените в него отчуждителни основания, а именно РМС № 1460 / 1962г., РМС № 14 / 1966 г. и РМС № 289/24.07.1969г. и доказването на обстоятелството, че фактическият състав на отчуждаването е осъществен по отношение на процесния имот.

Възражението на въззивника, че обвързващата доказателствена сила АДС като официален документ се отнася и за придобиването на имота от „Г.” ЕООД като предоставен за стопанисване и управление на МСП „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен е неоснователно. По отношение на правоприемството, произтичащо от образуването и приватизацията на едноличното търговско дружество с държавно имущество въззивникът следваше да проведе пълно доказване на всички предпоставки по чл. 17а от ЗППДОбП, включително предоставянето на имота за стопанисване и управление на МСП „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен и заприходяването му в баланса на това предприятие към 31.03.1991г., което не е направено .

Данните за това въззивникът черпи единствено от акта за държавна собственост, който обаче е съставен през 1995г. – приблизително четири години след образуването на едноличното търговско дружество с държавно имущество и спрямо момента – 31.03.1991г., към който е следвало да бъдат определени активите на предприятието, от които се формира капитала на новообразуваното дружество. Основанието за съставяне на АДС посочено в него е чл. 81 от НДИ и ПМС № 56/1994г. По делото липсват данни съгласно която от хипотезите посочени в чл. 81 от НДИ - по ал.1 или ал.3, е съставен АДС към което се наслагва и посочването на ПМС № 56/1994г., с което се прекратява уранодобивната дейност на посочените в чл. 1 ал.1 еднолични търговски дружества. Съгласно чл. 4 от същото постановление капиталът на търговските дружества по чл.1 е следвало да се намали със средствата посочени в ликвидационните баланси за уранодобивната дейност в съответствие с чл. 29 от ЗСч (отм.)

Така посочените основания за съставянето на АДС изисква доказване на основанието за съставянето му в хипотезата на чл. 81 ал.3 от НДИ (отм.), а именно във връзка с изготвяне на правен анализ по реда на чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (ДВ, бр. 50 от 1992 г.) относно недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса на държавното предприятие МСП „Миньор”, а с оглед акта по чл. 1 ал.1 от ЗОЕТДДИ (отм.), че се е водил на отчет по баланса на това предприятие към 31.03.1991г.

Поради това в тежест на въззивника е доказването, че и към 31.03.1991г. имотът е бил стопанисван от МПС „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен и/или, че по отношение на имота това предприятие е извършвало управление и е бил записан в неговия баланс.

Тези обстоятелства съдът намира, че не се доказват по делото. Вещите лица извършили единичната и тройната съдебно – счетоводна експертиза са категорични , че по делото не са представени документи от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник – Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога  процесният имот е бил  записван в баланса на „Г.” ЕООД .

Липсата на доказателства за придобиването на правото на собственост от въззивника определя като безпредметно обсъждането на възражението на въззиваемия, че е собственик на имота въз основа на осъществявано от него давностно владение. Прецизността изисква обаче да се посочи, че установената чрез АДС № 8037 / 1995г. държавна собственост и включването на имота съгласно представеното от въззивника решение № 41 от заседания на Общински съвет – Сливен от 29.02.2000г. в селищни образувания на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ определя специален ред за придобиване правото на собственост  върху този имот и изключва придобиването му чрез давностно владение спрямо държавата.

         Изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд , предвид на което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от процеса претенцията на въззивника за заплащане на направените пред двете инстанции деловодни разноски е неоснователна.

 

 

По тези съображения, съдът  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160 / 03.04.2008 г. по описа на Районен съд – Сливен,  по гр.д. № 1785 / 2007 г.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „Г.” ЕООД – гр. Х., ул.„Ш.с.” № *, ап. * за присъждане на направените пред двете инстанции деловодни разноски като неоснователно.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                  2.