РЕШЕНИЕ

гр. Сливен, 20.01.2009 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д., ЧЛЕНОВЕ: Х.М.,***М.Х.,

при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от мл. с. М.Х.,*** по описа на съда за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно. Образувано е по жалба недадеиа срещу решение - постановено по искова молба подадена преди 01.03.2008г., поради което и съгласно §2 ал.2 от ГПК се движи по реда на отменения ГПК.

С решение № 458\16.05.2008 г. постановено по гр.д. № 5587\07г. Сливенск^ГРайонен съд ПРИЗНАВА за незаконна и отменя заповед № 06/06.12.2007 г., издадена от Управителя д-р П. М. П. на МБАЛ „Д. П." ООД, БУЛСТАТ 119516793, гр. С., ул. Х. Д. № *, с която на Ц. Т.К., ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и я възстановява на заеманата преди уволнението длъжност „социален асистент-санитар" във въззивното дружество, и го осъжда да й заплати сумата 125.82 лв. представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода от 19.11.2007 г. до 06.12.2007 г. и да направи поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата й книжка, като отхвърля предявеният от въззиваемата иск за заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа за срок от един месец в размер на 180 лв. като НЕДОКАЗАН и осъжда въъззивното дружество, да заплати на въззиваемата направените по делото разноски за адв. възнаграждение в размер на 120 лв., както и да заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер на 140 лв., от които 90 лв. по неоценяемите искове и 50 лв. по оценяемия иск.

Решението е обжалвано от Управителя на МБАЛ, чрез пълномощника адв. М. Д., който излага съображения сочещи на пороци за неправилност и незаконосъобразност в частта му, с която са уважени исковете на „С. И. А." /както погрешно е посочено във въззивната му жалба/, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 4 от Кодекса на труда, като е признато за незаконно уволнението на ищцата Ц. Т.К. от длъжността „социален асистент-санитар" в болницата жалбоподател, и е възстановена на работа, като е допусната поправка на

 

основанието за нейното уволнение, както и искът и за заплащане на трудово възнаграждение в размер 125,82 лв. за периода 19.11.2007 г. - 06.12.2007 г, което е било удържано от работодателя с мотив, че работничката му дължи заплащане на обезщетение поради дисциплинарното уволнение, квалифициран от първоинстанционния съд като, иск за заплащане на неправомерно удържано обезщетение с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ. Решението не се обжалва в частта, с която е отхвърлен като недоказан искът на Ц.К. за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 180 лв.

В жалбата се твърди, че като е отменил уволнението поради липса на законоустановените реквизити на заповедта, съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като, за да оспори уволнението, ищцата се е позовала само на липса на нарушение и на неизслушването й от работодателя, както изисква чл. 193 от КТ. Твърди се, че е недопустимо и произнасянето на съда по иска за поправка на основанието за уволнение, тъй като такава поправка се извършва евентуално, ако самото прекратяване на трудовото правоотношение е законосъобразно и се спори само за неговото основание. Останалите възражения на въззивника са свързани с недоказаността, според него, на неизплащането на трудовото възнаграждение на ищцата и направените от нея разноски. Според въззивника, в тежест на ищцата е да докаже размера на трудовото възнаграждение, както и неизплащането му, щом се е позовала на него. Относно разноските възразява, че по делото няма данни уговореното между ищцата и нейния представител адвокатско възнаграждение да е било изплатено.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. Въззиваемата Ц. К. се представлява от пълномощника й адв. П. П., която изразява становище, че решението на СлРС е правилно и законосъобразно, а жалбата е неоснователна, претендира разноски.

Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му като нищожно.

Разглеждайки жалбата съгласно чл. 208 от ГПК въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ се установява следното от фактическа страна:

На 19.11.2007 г. ищцата К. е сключила трудов договор и е започнала работа като социален асистент-санитар в МБАЛ „Д. П." ООД - гр. Сливен с основно трудово възнаграждение в размер 180 лв. На 04.12.2007 г. работодателят издал заповед Ц. К., да представи писмени обяснения или да се яви на другия ден в кабинета на управителя за изслушване, за това, че не се е явила на работа два дни без уважителни причини, което представлява нарушение на трудовата дисциплина. К. . отказала да получи заповедта, което е удостоверено с подписите на двама свидетели – В. И. и Т. А... Същите се явяват в съдебно заседание пред първата инстанция и заявяват, че работничката имала

 

 

неприсъствени дни, защото детето й било болно, и потвърждават, че не се явила да даде обяснение.

Със заповед № 6 от 06.12.2007 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на Ц. К., като е посочил за правно основание на заповедта чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ. В заповедта не е описано с думи наруше­нието, както и не е посочено времето на извършването му, нито причините за прекратяване на трудовия договор. Ищцата е получила заповедта, като е отбелязала върху нея, че не е съгласна.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на свидетелските показания и писмените доказателства • трудов договор и заповеди на работодателя от 04.12.2007 г. и 06.12.2007 г..

Няма доказателства на ищцата да е било изплащано трудово възнаграждение за времето, през което е работила в болницата като санитар.

В договора за правна защита и съдействие от 13.12.2007 г. между К. и адвоката, който я е представлявал по делото в първата инстанция, е посочено, че е уговорено възнаграждение от 150 лв., но не е отбелязано, че възнаграждението е внесено. Не е представен и друг документ за плащането на тази сума. Във втората инстанция е представен втори договор от 17.10.2008 г., също с уговорено възнаграждение от 200 лева, за които е отбелязано, че са внесени в брой на адвоката.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Правната квалификация на предявения иск за заплащане на сумата от 125,82 лв., представляваща удържано трудово възнаграждение, не е по чл. 221, ал. 2 от КТ, съгласно, който при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на Брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на/действителните вреди - при срочно трудово възнаграждение. Настоящият иск^за заплащане на трудово възнаграждение за положен труд и правното му основание са: чл. 124, чл. 128, т. 2 и чл. 242 от КТ, съгласно, които по трудовото правоотношение работодателят е длъжен да осигури на работника условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа, както и в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, тъй като положеният труд по трудово правоотношение е възмезден.

Съдът намира жалбата на въззивното дружество за неоснователна в частта относно решенията по исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на предишната работа, както и относно иска за заплащане на трудово възнаграждение.

Правилно първоинстанционният съд се е произнесъл по отмяната на уволнението, като е взел предвид липсата на определените в КТ реквизити на заповедта, което не представлява произнасяне по непредявен иск. За да бъде прието, че съдът е разгледал непредявен иск и е постановил недопустимо решение, следва да се е произнесъл по факти, различни от изложените в исковата молба, от които не произтича претендираното материално субективно

 

 

право. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното субективно материално право. Ищецът очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска. Белезите, които индивидуализират субективните права, а с това и предмета на делото са: правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението. Именно тези, белези ищецът е длъжен да посочи чрез основанието и петитума на иска, като съдът следва да се произнесе по тях. В настоящия случай районния съд е разгледал иска по чл. 344, ал. 1, т. 1,2, 3 и 4' от КТ на предявеното основание което се индивидуализира чрез правнорелевантните факти, а именно: трудово правоотношение по срочен трудов договор, сключен на 19.11.2007 г. между страните, прекратяването му по реда на чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, със заповед Хе 6 от 6.12.2007 г. Цитираните в заповедта за уволнение разпоредби, посочени от ищеца, очертават фактическите състави, от които произтича правото на уволнение. Районният съд се е произнесъл именно по така очертани обстоятелства в исковата молба и с оглед на заявения петитум е признал уволнението за незаконно и го е отменил. Доводите за нарушения на императивните правни норми съдържащи се в КТ, включително разпоредбата на чл. 193, ал, 1 от КТ не са основания на иска по смисъла на чл. 98, ал. 1,6. "г" от ГПК . Това е така, защото те съдържат правна преценка на фактите, по спора или те самите не са факти, а изводи. По своето естество изводите не могат да бъдат обстоятелствата които се основава иска. Такива обстоятелства са единствено фактите, при това не всички факти имащи връзка със спора, а само тези, които индивидуализират спорното право. Изводите в жалбата за разглеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ на непредявено основание са незаконосъобразни. В тази връзка неправилно е и изложеното разбиране, че нарушенията на императивните правни норми по КТ (като например чл. 193, ал. 1 , чл. 194, ал. 1, чл. 195, ал. 1, чл. 333, ал. 1, ал. З и ал. 4 от КТ), ако не бъде изрично посочено в исковата молба не следвало да се разглежда от съда. Това разбиране не е съобразено с въпроса за доказателствената тежест в производството по трудовия спор, която е възложена на работодателя. Последният е задължен да докаже правомерността на уволнението и за това има възможността да установява спазването на всички императивни правни норми, съблюдаването, на които е необходимо за законосъобразното уволнение. В този смисъл е и константната практиката на ВКС на РБ, напр. Решение № 432/20.04.2000 г. по гр.д. № 1358/99 г. на ВКС, 111 г.о. и др.

Затова няма пречка съдът при произнасянето си по този иск да вземе предвид нарушения, допуснати от работодателя при извършването на уволнението, които работникът не е посочил изрично в исковата си молба. В издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на Ц. К. действително липсва словесно описание на нейното нарушение и посочване на времето, когато нарушението е извършено, както и причините за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповедта за уволнение следва да бъде отменена дори само на това основание. Затова е без значение дали тя действително е извършила нарушението, както се твърди, неоснователно, без убедителни доказателства в тази насока

 

 

 

Уважаването на иска за отмяна на уволнението обуславя и уважаване на иска за възстановяване на работа на ищцата.

Жалбата се явява основателна в частта относно иска за поправка на основанието за уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ. В частта, с която уважава този иск, решението е недопустимо и следва да се обезсили. В частта си относно присъдените разноски в първата инстанция) жалбата също е основателна и решението в тази част следва да се отмени. Ч

Искът за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, съдът намира за предявен в съотношение на евентуално съединен с иска за отмяна на уволнението. Разглеждането на евентуалния иск се обуславя от неуважаването на главния иск. За да се допусне поправка на основанието за уволнение, е необходимо да е налице уволнение, което да не е отменено. Поправка на основанието за уволнение не означава заличаване на уволнението (този резултат се постига с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1), а промяна към друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Отмяната на уволнението и поправката на основанието за него са несъвместими помежду си, затова тези два иска могат да бъдат съединени само евентуално, като главен е искът за отмяна на уволнението. Уважаването на главния иск води до недопустимост на произнасянето по евентуалния, който трябва да бъде оставен без разглеждане.

Правилно в по-голямата си част е уважен и искът за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение на ищцата за периода 19.11.2007 06.12.2007 г. Работодателят не е имал право да го удържа, а не се доказа и че го е платил. Тежестта за доказване на изпълнението (плащането) на едно задължение се носи от длъжника и е без значение кой е ищец по делото. Не се предполага, че задължението е платено, докато не се докаже отрицателният факт на неплащането му. Затова работодателят е следвало да докаже изпълнението на задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение чрез подпис върху ведомост, разписка, документ за банков превод и т.н. Размерът на това задължение следва от посоченото в трудовия договор, който е представен по делото от ищцата. Не се доказа наличието на задължение за допълнителни възнаграждения, възнаграждения за работа през почивни дни и т.н., освен основното трудово възнаграждение, посочено в договора. При брутен месечен размер на трудовото възнаграждение 180 лв. нейното вземане е равно на 119,71 лв. за 14-те дни, през които е работила - от тях 81,82 лв. за 10 работни дни през ноември 2007 г. от общо 22 работни дни за този месец и 37,89 лв. за 4 работни дни през декември от общо 19 работни дни през месеца. За разликата от 119,71 лв. до 125,82 лв. решението на първата инстанция следва да се отмени и искът да се отхвърли като неоснователен.

Тъй като не е доказано, че дължимото адвокатско възнаграждение е платено, решението следва да се отмени и в частта за присъдените на ищцата разноски.

Държавната такса, дължима от ответника (сега въззивник) за разглеждането на делото в първата инстанция, е в размер 75 лв., от които 30 лв. за всеки от двата уважени неоценяеми иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, и 15 лв. за уважения оценяем иск за заплащане на трудово

 

 

възнаграждение. За разликата над 75 лв. до 140 лв. решението в частта му за присъдената държавна такса трябва да се отмени.

Направените от въззиваемата във втората инстанция разноски следва да се разпределят съобразно с изхода на обжалването. Тъй като в обжалваната част на решението някои от исковете са неоценяеми, следва изчисляването да се извърши според съотношението на държавните такси по тях. Решението по два от неоценяемите искове се оставя в сила, по един от тях се обезсилва, като по оценяемия иск се отменя частично.

С оглед изложеното и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 458 от 16.05.2008 г. по гр. дело № 5587/2007 г. на Сливенския'районен съд В ЧАСТТА МУ, с която е уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ на Ц. Т.К. срещу МБАЛ „Д. П." ООД - гр. С. за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищцата, като вместо това постановява: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска на Ц. Т.К., ЕГН **********,***, срещу МБАЛ „Д. П." ООД - гр. С. с правно основание чл. 344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата и книжка.

ОТМЕНЯ решение № 458 от 16.05.2008 г. по гр. дело № 5587/2007 г. на Сливенскияграйонен съд В ЧАСТТА МУ, с която МБАЛ „Д. П." ООД гр. С. е осъдено да заплати на Ц. Т.К. брутно трудово възнаграждение за периода 19.11.2007 г. - 06.12.2007 г. за разликата над 119,71 лв. до 125,82 лв., като вместо това ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. Т.К. против МБАЛ „Д. П." ООД гр. С. за заплащане на трудово възнаграждение за периода 19.11.2007 г. - 06.12.2007 г. за разликата над 119,71 лв. до пълния предявен размер от 125,82 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част, с която е признато уволнението на Ц. Т.К. за незаконно, възстановена е на длъжност „социален асистент-санитар" в МБАЛ „Д. П." ООД и дружеството е осъдено да й заплати трудово възнаграждение в размер 119,71лв. /сто и деветнадесет лева и седемдесет и една стотинки/.

ИЗМЕНЯ решението в частта му за разноските по следния начин: ОТМЕНЯ го В ЧАСТТА МУ, с която МБАЛ „Д. П." ООД - гр. Сливен е осъдено да заплати на Ц. Т.К. разноски по делото пред първата инстанция в размер 120 лв., както и в частта му, с която МБАЛ „Д. П." ООД - гр. Сливен е осъдено да заплати по сметката на Сливенския районен съд държавна такса за разликата над 75 лв. до 140 лв.

ОСЪЖДА МБАЛ „Д. П." ООД - гр. Сливен да заплати на Ц. Т.К., ЕГН**********,*** разноски по делото във втората инстанция в размер 141,47 лв.

Решението не подлежи на обжалване в частта относно присъденото трудово възнаграждение, а в останалата си част подлежи на обжалване пред

 

 

 

ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на

страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:!.

2.