РЕШЕНИЕ №

      гр. Сливен, 27.01.2009 г.

      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и осма година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.,

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.,***М.Х.,

при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от мл. съдия М. *** по описа на съда за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно. Образувано е по жалба подадена срещу решение - постановено по искова молба подадена преди 01.03.2008г., поради което и съгласно §2 ал.2 от ГПК се движи по реда на отменения ГПК.

               С решение № 514\23.05.2008г. постановено по гр.д.№ 3026 по описа за 2007 г. Сливенският районен съд е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявения от Д.П.М. *** А., общ. Сливен, А.Д.П. и М.Д.Н. *** против П.Р.П. и Ж.И.П. ***, иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на сключен под формата на нотариален акт № 62 т.І рег.№ 903 д.№ 52 от 2007г. на Нотариус Д. Г. с РД СлРС договор за продажба на 27 броя земеделски земи, находящи се в землището на с. Г. А., общ.С., поради липса на съгласие, и са осъдени ищците да заплатят на П.Р.П. сумата 900 лева разноски по делото, както и да заплатят на Ж.И.П. сумата от 120 лева разноски по делото.

         С обжалваното решение въззивниците сочат основания за неправилност поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Считат, че в пълномощните липсва конкретна воля на упълномощителите, което прави недействителен договора за постигнато съгласие между страните, като липсват индивидуализиращите белези по предмета на сделката. Посочено е, че в пълномощните на двамата съсобственици са изброени само номерата на нотариалните актове от вписването им в Службата по вписвания без да са конкретизирани по вид, площ, местност, категория, индивидуален номер на имота, граници, като не е определена и цената като съществен елемент на сделката. Счита се, че продажната цена е по-ниска от общата данъчна оценка на имотите и последната не е получавана като плащане по сделката от съпругата на въззивника. Сочи се, че пълномощното на А. М. с дата 14.03.07г. е изготвено при липса на валидно съгласие от нейна страна, в нарушение на разпоредбата на чл.2 ал.3 от Закона за Нотариусите и нотариалната дейност като Нотариусът Д.Г. не е присъствал и не е извършил лично това нотариално действие. Сочи, че има несъответствия в пълномощните на съпрузите, като номера на последния нотариален акт и в двете пълномощни е различен. Счита, че сделката е нищожна, тъй като в разписката е посочена сумата 10 900 лева, която е различна от продажната цена, посочена в нотариалния акт и сумата получена от П. не е за всичките земи. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗЗД договора не следва да произвежда действие по отношение на продавачите. Моли да се отмени атакуваното решение и да се прогласи нищожността на договора за покупко-продажба като претендира и разноски по делото.

         По делото е постъпило възражение от адв.М. С., пълномощник на въззиваемите Пенкови, в което сочи, че въззивната жалба е необоснована и неправилна и решението на РС следва да се потвърди. Счита, че съдът е кредитирал всички доказателства по делото и е спазен материалния закон. Сочи, че подписите на продавачите са лично положени от тях в пълномощното и декларациите с пълното съзнание за обема на представителната власт. Счита, че идентификацията по номера на нотариалните актове препраща към недвижимите имоти. Счита, че в закона няма изискване да се описват изчерпателно всички реквизити на недвижимите имоти, след като имало препращане към същинския документ, в който подробно са описани продаващите се имоти. Според него е важно тези имоти да са идентифицирани в договора за продажба. Счита, че след като Нотариусът е установил, че имотите били собственост на продавачите и се съобразил с тяхната пълномощна власт това означавало, че има лично изразено съгласие от всеки един от продавачите за продажбата на недвижимите имоти. По отношение на продажната цена сочи, че продавачите са се доверили изцяло на своя пълномощник за определянето им и той е изплатил на продавача. Счита, че ако имало някакъв пропуск в отразяванията на местоположението на полагането на подписа, то това има само административно наказателен ефект за Нотариуса на Нотариалната камара, но няма отношение към вещно правните последици от упълномощаването и сключеният между страните договор. Счита, че несериозно било в разписката да е посочено кой имот се продава и на каква цена, защото в нотариалните актове се посочвало преобладаващо обща цена. Възразява срещу приемането на представената  с жалбата разписка. Моли да се потвърди първоинстанционното решение и да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят направените разноски. На основание чл. 114 от ГПК моли да се задължи жалбоподателят да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на посочените от въззиваемия въпроси.

         В съдебно заседание за въззивниците се явява адв.Д., редовно упълномощена от преди, която поддържа жалбата на изложените в нея доводи за незаконосъобразност. Заявява, че няма да сочи други доказателства. По отношение на разписката заявява, че я е открила случайно по образувано ч.гр.д. № 1806/07г. в РС – Сливен по жалба на П.Р. срещу допуснато обезпечение на иск на въззивника. По същество заявява, че решението на РС е неправилно и необосновано. Изложените в жалбата доводи са подробни и моли да се вземат предвид. Акцентира върху обстоятелството, че в двете пълномощни на съпрузите има разминаване досежно три имота, описани в нот.акт от  № 19 до № 2 и особено относно нищожността на нотариалното удостоверяване. Счита че е правна последица от порока на това, че нотариус Г. не е извършил лично това действие. Счита, че това е съществен елемент от процедурата по извършване на удостоверяването, касаещо самоличността и дееспособността на лицата, чийто волеизявления нотариусът е удостоверил. Представя подробни писмени бележки в този смисъл. Заявява, че между Д.П.М. и П.Р.П. са постигнати договорености за продажба на земеделска земя, овощни градини, лозя и две ниви от около 55 дка общо, като в нот.актове, които са били необходими за прехвърлянето на тези лозя и овощни градини са били включени и други земеделски земи, които изобщо не са предмет на сделката. Нотариалните актове са били предоставени само за да се оформят и индивидуализират тези от имотите, за които е била предварителната уговорка. Сочи, че съществува разминаване в стойността на имотите като договорена цена и обясненията на Р. пред първоинстанционния съд, дадени по чл.114 от ГПК: че „повече от 180 лева на дка не може да даде”. Сочи, че за да поддържа заблуждение у продавачите въззиваемият Р. няколко дни след сделката е върнал на въззивника М. 7 бр. скици от 13.05.07г., които дублират скиците с №№ 2062, 2046, 2047, 2055, 2068, 2049, 2053 за земеделски земи ниви от общо 61,998 дка в уверение, че с тези имоти не се е разпоредил. Счита, че тези му действия и обяснения соча, че действително уговорката за продажбата е била за овощни градини 10 дка за лозя 30,449 дка и 13 дка ниви. Посочва, че и платената сума като стойност на предмета на уговорката 58 дка е именно 10 900 лева, което е при средна цена на дка 186,20 лева и напълно съответства на посочената в с.з. от Р. цена от 180 лева. Сочи, че действията по прехвърляне на имотите, предмет на сделката представляват действия във вреда на представляваните и този договор не следва да произвежда действие за тях съгласно разпоредбата на чл.40 от ЗЗД. Моли да се прогласи нищожността на договора от 15.05.2007г. и да се присъдят заплатените разноски.

         В съдебно заседание за въззиваемите се явява адв. М. С., упълномощен от по-рано, който оспорва жалбата и поддържа възражението си и искането по 114 от ГПК за поставяне на въпроси. По повод на разписката заявява, че по посоченото дело не се съдържало такава и няма да сочи други доказателства. По същество моли да се отхвърли жалбата на въззивниците като неоснователна и недоказана. Счита, че от събраните по делото доказателства се установило, че волята на продавачите да отчуждат своите имоти била непоколебима макар и да е изразена с пълномощно, поради което в последствие отказът им и демонстрирането на липса на волеизявление счита за неоснователно. Моли да му бъдат присъдени направените разноски и представя подробни писмени бележки. Сочи, че продажната цена е тази, която е посочена в нотариалният акт като е приспаднат разхода за документите за продажбата – скици, данъчни оценки, заверки, пълномощни и др. Счита, че не може всеки, който не бъде удовлетворен след време от продажната цена за прехвърлените имоти, да търси повод да разтрогне сключения договор. Счита, че искането на жалбоподателите за прогласяване нищожност на договора е без правна закрила и не намира опора в нормативен акт от действащото ни законодателство, тъй като няма белезите на симулативна или привидна сделка, не заобикаля закона, не накърнява добрите нрави и има възможен предмет. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като недоказана и необоснована и да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

         В съдебно заседание въззивникът Д.М. се явява лично и по реда на чл.114 от ГПК заявява, че подписа под разписката е негов. Не си спомня да е подписвал такава разписка, но измежду другите документи е възможно да я е подписал. Не оспорва размера на сумата, която е получил за трайните насаждения, като уточнява, тази сума е получил за земя, в която е имало насадени лозя и трайни насаждения около 52 дка. Земята се намира в землището на с. Г. А.. При нотариус Г. го извикали да му дадат парите. Парите му ги дал П., отвън във фоайето, и след като влезли вътре подписал документите, а именно пълномощно за лозята и прасковите. Жена му била тежко болна и починала след това. Пълномощно дал на П. само за 52 дка трайни култури без нивите и летните култури, които не е искал да продава. Цената за трайните насаждения е била 220 лв. на дка. Спомня си, че адв.Д. е намерила екземпляр от разписката и го е сложила към жалбата, но не знае от къде.

         Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна в процеса имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е спазен преклузивния 14 - дневен срок.

На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му като нищожно.

Разглеждайки жалбата съгласно чл. 208 от ГПК въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ се установява    следното от фактическа страна:

В началото на месец Март 2007 г. свидетелят И. С. И. заедно с въззиваемия П.Р.П., който търсел да закупи земя, отишли в с. Г. А. при въззивника Д.П.М., и го помолили за съдействие, да намери 100-200 дка, които им трябвали за замяна с общинска земя. Въззивникът заявил, че няма толкова, има само отделни парчета земя, които не може да обработва, засети с лозя, овощни градини и две ниви. Въззиваемият П. му предложил цена по 220 лв. за декар и М. се съгласил. М. показал нотариалните актове и се разбрали за лозята 27 дка, овощните градини 11 дка и двете ниви от 9 и 4 дка. – общо 51 дка земя. През този период съпругата на Д.М. била тежко болна и се намирала в Кардиологичното отделение на МБАЛ „Ив. Селимински” гр. Сливен. Затова се уговорили въззиваемият П. да подготви всички документи и скици, които са необходими, като въззивникът М. му предоставил копия от 12 бр. нотариални актове, в които били описани общо 27 бр., земеделски земи, от които 20 бр. представлявали уговорените 51 дка, с трайни култури, които продавал, а останалите  7 бр. представлявали 62 дка ниви и летни култури, които не били включени в сделката, но присъствали в посочените нотариални актове. /св. Ив. Иванов/

На 12.03.2007 г. въззивникът М. подписал на въззиваемия П.Р.П. пълномощно с нотариална заверка на подписа, с рег. № 854/12.03.2007г. при нотариус Д. Григоров с рег. № 182 и район на действие СлРС, в което не са описани конкретно имотите на продажбата, а са изброени 12 бр. нотариални актове с номера: № 89, том. XVIII, н.д.№ 4070/2004г. на СВ - Сливен; нот. акт № 75, том XII, н.д.№ 2661/2004г. на СВ - Сливен; нот. акт № 70, том VIII, н.д.1730/2004г.; нот. акт № 140, том IX, н.д.№ 2132/2005г., нот. акт №6, том.1, н.д.№ 6/2001 г.; нот. акт № 174 том VI, н.д.№ 1367/2004г.; нот. акт № 179, том Х, н.д.№ 2419/2005г.; нот. акт № 81, том Х, н.д.№ 2142/2001 г., нот. акт № 74, том XII, н.д.№ 2660/2004г.; нот. акт № 6, том Х, н.д. № 2122/2004г.; нот. акт № 101, том XXXVI, н.д.№ 8369/2005г. и нот. акт № 122, том VII, н.д.№ 2274/1998г. на СВ - Сливен; посочени са следните права: да го представлява пред нотариус в съответния съдебен район с право да продаде на когото намери за добре при цена и условия, каквито договори, земеделски земи, находящи се в землището на село Горно Александрово, гр.Сливен, подробно описани в посочените нотариални актове; да договаря сам със себе си при условията на чл.38, ал.1 от ЗЗД; да получи продажната цена на имота; да го представлява пред Община Сливен, АК и навсякъде, където е необходимо във връзка с изготвяне и получаване на необходимите във връзка с покупко-продажбата документи, в т.ч. данъчна оценка, скици и др. документи; да сключва договори и подписва всички необходими документи, свързани с продажбата; да подава от негово име всякакъв вид молби и декларации и да получава всякакъв вид документи и книжа; да го подписва и ангажира с подписа си във връзка с правата, дадени в настоящото пълномощно.

          На същия ден 12.03.2007 г. при подписване на пълномощното въззиваемият П.Р.П. заплатил на въззивника Д.П.М. сумата 10900 лв., като си приспаднал разходите за скици и други необходими документи, за което същия му подписал разписка с нотариална заверка на подписа, с рег. № 857/12.03.2007г. при нотариус Д. Г. с рег.№ 182 и район на действие СлРС.

На 12 или 13 март 2007г. Д.М. посетил съпругата си в болницата и й казал, че ще дойдат две момчета, на които тя да даде личната си карта, във връзка с продажба на земеделски земи /св.Р.  Г./. На следващия ден М. дала личната си карта на въззиваемия П. и св.Ж., който бил с него. Към 13 ч. на 14.03.2007г. М. била отново посетена в болницата от същите мъже - П. и св.Ж. и млада жена – секретарка на нотариуса, която посочили като нотариус и подписала на въззиваемия П.Р.П. пълномощно с нотариална заверка на подписа, с рег. № 888/14.03.2007г. на нотариус Д. Г. с рег.№ 182 и район на действие СлРС със същите права, в присъствието на св.Г.. /св. Д-р А./

В нейното пълномощно е посочен нот. акт № 49, том П, н.д.№ 624/1999г. на СВ – Сливен, вместо посочения в пълномощното на съпруга й нот. акт № 122, том VII, н.д.№ 2274/1998г. на СВ – Сливен, които се отнасят за идентични имоти.

На 15.03.2007г. въззиваемият П.Р.П., действащ от една страна като пълномощник на продавачите Д.П.М. и А. Н. М. и от друга страна като купувач с договор за покупко-продажба, сключен под формата на нотариален акт № 62, т.1, рег. № 903, дело № 52/2007г. на нотариус Д. Г. с рег. № 182 и район на действие СлРС е закупил при условията на чл.38, ал.1 от ЗЗД, всички описани, като номера на СВ в пълномощните, 12 бр. нотариални актове с 27 броя земеделски земи - ниви, лозя и овощни градини, находящи се в землището на село Горно Александрово, общ. Сливен, които са подробно описани в нотариалния акт срещу сумата от 12520лв., като е посочено, че сумата била напълно изплатена на продавачите преди сключване на договора /п.1 и п.2 от нот. акт/. Тези 27 броя земеделски земи са придобити от въззивника Д.М. чрез договори за покупко-продажба, сключени под формата на нотариални актове, по време на брака му А.М..

От земите по нотариалните актове единствено нива от 9,744 дка в м."Средните лозя", IV кат., имот № 021001 по плана на с. Горно Александрово, общ.Сливен по нот. акт № 74, том XII, н.д.№ 2660/2004г. на СВ -Сливен, не е част от атакуваната сделка за продажба.

Няколко дни след сделката въззиваемият П. върнал лично на въззивника М. документите и скиците за 7 бр. ниви, представляващи 61,998 дка ниви и летни култури, които не влизали в уговорката им, но присъствали в посочените нотариални актове, а именно: 1. нива от 10,460 дка в местността „Гръбеша”, трета категория, образуваща имот № 107022, по скица № 2092/13.03.2007 г., включена в нот. акт № 49, том П, н.д.№ 624/1999г. на СВ – Сливен;  2. нива от 13,000 дка в м. „Гръбеша”, трета кат., образуваща имот  с № 117005, по скица № 2093/13.032007 г.,  вкл. в нот. акт № 74, том XII, н.д.№ 2660/2004г. на СВ – Сливен; 3. нива от 6,103 дка  в м. „Гръбеша”, трета кат., образуваща имот № 118003, по скица № 2091/13.03.2007 г., вкл. в нот. акт № 89, том. XVIII, н.д.№ 4070/2004г. на СВ – Сливен; 4. нива от 7,646 дка в м. „Топраклъка”, трета кат., образуваща имот с № 071027, по скица № 2095/13.03.2007 г., вкл. в нот. акт № 6, том Х, н.д. № 2122/2004 г. на СВ – Сливен; 5. нива от 6,316 дка в м.”Топраклъка”, трета кат., образуваща имот с № 073017, по скица № 2088/2007 г., вкл. в нот. акт № 174 том VI, н.д.№ 1367/2004г. на СВ – Сливен; 6. нива от 5,972 дка в м. „Топраклъка”, трета кат., образуваща имот с № 071011, по скица № 2089/13.03.2007 г., вкл. в нот. акт № 6, том.1, н.д.№ 6/2001 г. на СВ – Сливен; 7. нива от 12,501 дка в „Орманска могила”, трета кат., образуваща имот с № 061034, по скица № 2097/13.03.2007 г. на СВ – Сливен. По делото са представени оригиналите на скиците за изброените имоти, които се намирали във въззивника М., тъй като не ги е продавал и не се е уговарял за тях по сделката с въззиваемия.

          Към нот. дело №52/2007г. на нотариус Д. Г. са приложени всички нотариални актове, удостоверяващи собствеността на продавачите, подробно описани в пълномощните, както данъчни оценки, скици, надлежно заверени от ОбС "ЗГ" - Сливен, декларации за гражданство и гражданско състояние на продавачите и купувача и декларации по чл.264, ал. 1 от ДОГЖ за продавачите. Всички декларации са с нотариална заверка на подписите на деклараторите, извършена от нотариус Д. Г.. Заверката на подписа на А. Н. М. в двете декларации е от 14.03.2007г. с рег.№ 889 и № 890.

Между страните не се спори, че подписа на А. М., положен върху пълномощното от 14.03.2007г. и върху декларациите по чл.25, ал.6 от ЗННД и по чл.264, ал.1 от ДОПК е неин.

А. Н. М. е починала на 08.04.2007г., като е оставила следните наследници по закон: съпруг Д.П.М., дъщеря А.Д.П. и дъщеря М.Д.Н.. 

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които кредитира изцяло, като неоспорени от страните.

Съдът кредитира показанията на свидетелите: Р. Г., И.И. и д-р А. след като ги прецени съобразно целия събран по делото доказателствен материал като същите са последователни, логически свързани и взаимно се допълват. Съдът не кредитира показанията на свидетелите: Д. Г. и Р. Ж. в частта им относно обстоятелството, че подписването на пълномощното и декларациите от страна на А. М. в болничното заведение е направено лично пред нотариуса, както и относно цената и декарите земя, която е уговорена, като неверни и в противоречие с останалия доказателствен материал по делото.

          Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          Предявеният иск за прогласяване на нищожност на сключен под формата на нотариален акт договор за продажба на земеделски земи, поради липса на съгласие и предписана от закона форма с правно основание чл.26, ал.2, предл. второ и трето от ЗЗД и на основание чл. 472 от ГПК / обн. изв. бр.12 от 8.02.52 г/ поради нарушаване на чл. 474 ал. 4 от ГПК относно личното явяване на участващите лица пред нотариуса е допустим, а разгледан по същество е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

        Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписаната от закона форма, основание, както и привидните договори.

     Според чл. 18 от ЗЗД нотариалната форма за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот има не само удостоверителен характер, а е и форма за действителност на сделката. Затова нотариалните действия по съставянето на нотариалния акт имат съществено значение за действителността или недействителността на самата сделка.

     Законодателят е въздигнал изрично в нормата на чл. 472 от ГПК нотариалното действие да е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши, както и когато при неговото извършване са били нарушени особените правила по чл. 474 ал. 4, а именно: лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който преди да извърши акта проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица.

      Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК /отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите искания и възражения. От тази разпоредба на закона следва, че подлежат на доказване конкретните факти, на които е основан искът или възражението. В случая в тежест на въззивниците е да докажат обстоятелствата, на които основават своята претенция.

      В конкретния случай сключения на 15.03.2007г. под формата на нотариален акт № 62, т.1, дело № 52/2007г. на нотариус Д. Г. с рег.№ 182 и район на действие СлРС, договор за покупко-продажба на 27 броя земеделски земи е нищожен, поради неспазване на предвидената в закона форма, при което липсва съгласие у един от продавачите – А. М.. От показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Г., И. И., д-р А. А. се установява, че пълномощното, което А. Н. М. е подписала в болницата, е извършеното при нарушение разпоредбите на чл. 474, ал. 4 ГПК, тъй като упълномощителката не се е явила лично пред нотариуса и пред него да положи подписа си върху пълномощното. В случая подписът е положен пред друго лице – секретарка на нотариуса, в болничната стая на упълномощителката, а след това заверката е направена в нотариата от нотариуса - свидетеля Г..

       За да бъде действително пълномощното, необходимо е с оглед разпоредбите на чл. 474, ал. 4 ГПК подписът да се завери от самия нотариус, пред когото лицето, чийто подпис е предмет на заверка, лично се е явило и е удостоверило самоличността си. Щом като подписът върху пълномощното не е положен от А. М. пред самия нотариус, заверил този подпис, то това пълномощно е недействително, то е изготвено в противоречие с особените правила на закона.

      Нотариалните действия са формални действия и трябва да се извършват при спазване на съответната установена законна форма и ред. Без значение са доказателствата по делото, които сочат, че действително подписът, положен върху пълномощното, е положен от А. М. пред друго лице секретарка на нотариуса. Щом този ред и форма не са спазени, не може да се говори, че с цитираното пълномощно е дадено съответното волеизявление от страна на М. за прехвърляне на земите й, имуществена общност между нея и въззивника и това важи не само досежно прехвърлянето на нейната част от този имот, а и изцяло, тъй като за разпореждане с вещи от имуществена общност е необходимо съгласието и на двамата съпрузи, изразено в писмена форма с нотариално заверен подпис (чл. 13, ал. 3 във връзка с ал. 7 СК). Предвид на изложеното следва изводът, че нотариалният акт, посочен по-горе, с който въззиваемият е прехвърлил  описаните земи, е недействителен, тъй като няма законно установено волеизявление от страна на А. М. за упълномощаване на въззиваемия да продаде при условията на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД процесните имоти, имущество на двамата съпрузи.

Съгласно чл. 37 ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма, а ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма упълномощаването следва да бъде направено писмено с нотариално заверен подпис. Упълномощаването за разпореждане с недвижими имоти е строго формално, тъй като и самите сделки с недвижими имоти са строго формални и подлежат на вписване. Съгласно чл. 6 от Правилника за вписване нотариалните актове трябва да съдържат описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите му. Следователно и пълномощното, с което се дава такъв обем на разпоредителна власт трябва да бъде в същия обем и съдържание изискуем за самата сделка, за да може валидно да прехвърля права. Като не са индивидуализирани имотите при упълномощаването е нарушена и разпоредбата на чл. 37 от ЗЗД за форма на действителност на пълномощното.

 Като не е извършено упълномощаването лично пред нотариуса в нарушение на чл. 474 ал. 4 ГПК, нотариуса е извършил нищожно нотариално действие, което прави нищожен нотариалния акт. А щом като нотариалния акт е нищожен, нищожна е и сделката, оформена с него поради липса на предписаната от закона (чл. 18 ЗЗД) форма. Сделката е нищожна още и поради липса на валидно дадено съгласие за сключването на договора, щом като при изповядването на продажбата пред нотариуса не е имало валидно волеизявление от едно от  участващите лица.

Неоснователен е доводът на въззиваемите, че ако е имало някакъв пропуск в отразяванията на местоположението на полагането на подписа, то това има само административно-наказателен ефект за нотариуса от Нотариалната камара, че не описва в пълнота своите действия, но това нямало отношение към вещноправните последици от упълномощаването и сключеният между страните договор.

Що се отнася до нотариалната заверка на подписа на пълномощното, тя е елемент от фактическия състав на упълномощаването и без волеизявлението на представлявания създава само привидност за представителна власт. Фактът, че Митева, не се е явила пред нотариуса да го положи или да го потвърди, както изисква чл. 485, ал. 2 ГПК. Последицата от това е нищожност на нотариалното удостоверение като правно действие, на основание чл. 472, във вр. с чл. 485, ал. 2 вр. с чл. 474 ал. 4 от ГПК и невярност на нотариалната заверка като документ. Доколкото нотариусът виновно е създал неверния документ, ответникът би могъл да търси обезщетение за претърпените вреди освен от самия представител, също и от нотариуса (чл. 73, ал. 1 ЗННД), който има задължителна застраховка (чл. 30 ЗННД).

Нищожното юридическо действие, респективно правна сделка, не пораждат правни последици ех lеgе още от момента на извършването им, като на нищожността може да се позове всеки, и влязлото в сила съдебно решение за прогласяване на нищожността има действие спрямо всички. При това положение двамата въззиваеми не са могли да станат собственици на имотите, а извършеното прехвърляне на недвижим имот, при което не е спазена нотариалната форма, е изначално нищожно.

        С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че е налице твърдяното от въззивниците основание за прогласяване на нищожност на договора за продажба на земеделски земи, сключен под формата на нотариален акт № 62, т.1, дело № 52/2007г. на нотариус Д. Г. с район на действие СлРС, поради което предявения иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи, а решението на първоинстанциония съд, поради противоречие с материалния закон, да бъде отменено.

      Двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски и с оглед правилата на процеса и изхода на спора, такива следва да се присъдят на въззивниците в доказания размер за адвокатско възнаграждение и държавни такси, като на първия въззивник - сумата от 404,47 лв., от които 216,67лв. за адвокатски хонорар и 187,80 лв. държавни такси, на втората въззивница - сумата от 216,67лв. за адвокатски хонорар и на третата въззивница – сумата от 216,67лв. за адвокатски хонорар.

       Ръководен от гореизложеното и на осн. чл. 208 от ГПК съдът

 

                                                 Р Е Ш И:

 

       ОТМЕНЯ решение № 514\23.05.2008г. постановено по гр.д.№ 3026 по описа за 2007 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлил, предявения от Д.П.М. с ЕГН ********** *** А., общ. С.., А.Д.П. с ЕГН********** *** и М.Д.Н. с ЕГН**********,*** против П.Р.П. с ЕГН **********  и Ж.И.П. ***, иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, за прогласяване на нищожност на сключен под формата на нотариален акт № 62 т.І рег.№ 903 д.№ 52 от 2007г. на Нотариус Д. Г. с РД СлРС договор за продажба на 27 броя земеделски земи, находящи се в землището на с. Г. А., общ.С., поради липса на съгласие, и са осъдени ищците да заплатят на П.Р.П. сумата 900 лева разноски по делото, както и да заплатят на Ж.И.П. сумата от 120 лева разноски по делото И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

         ПРОГЛАСЯВА нищожността на нотариален акт № 62 т.І рег.№ 903 д.№ 52 от 2007г. на Нотариус Д. Г. с РД СлРС на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД и чл. 472 от ГПК поради липса на съгласие и на предписаната от закона форма.

        ОСЪЖДА П.Р.П. с ЕГН ********** и Ж.И.П. ***, да заплатят на Д.П.М. с ЕГН ********** *** А., общ.Сливен, сумата от 404,47 лв. /четиристотин и четири лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

          ОСЪЖДА П.Р.П. с ЕГН ********** и Ж.И.П. ***, да заплатят на А.Д.П. с ЕГН********** ***, сумата от 216,67лв. /двеста и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

          ОСЪЖДА П.Р.П. с ЕГН ********** и Ж.И.П. ***, да заплатят на М.Д.Н. с ЕГН********** ***, сумата от 216,67лв. /двеста и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

        Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

     

      

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: